София 2014 год. Настоящият документ е разработен от колектив в състав


Платформи за Военновъздушните сили



страница7/30
Дата24.07.2016
Размер1.54 Mb.
#3338
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   30

Платформи за Военновъздушните сили


Въздухоплавателните системи използвани в интерес на сигурността и отбраната могат да бъдат класифицирани на пилотируеми платформи с неподвижни криле или с въртящи се перки (вертолети) и безпилотни летателни апарати (БЛА), както и системи, които могат да приземят хора и оборудване от въздуха (парашути, апарати спускане от въздуха и т.н.) и техните енергийни уредби (установки).
  1. Самолети


Страната ни не разполага с индустриален потенциал за производство на самолети, способни да осигурят сигурността и отбраната.

Ресурсът на наличните бойни самолети е на привършване. Предвижда се закупуването на нови бойни самолети. Вероятно към 2035 г. България ще притежава бойни самолети от ново поколение (например 4-то). По отношение на транспортните самолети към 2035 г. вероятно ще може да се разчита на закупените към момента такива.


  1. Хеликоптери


Република България не разполага с индустриален потенциал за производство на хеликоптери

Основните задачи в интерес на поддържане на оперативните способности на Българската армия към 2035 г. са: ремонт и възстановяването на ресурса на бойните и транспортни хеликоптери; придобиване на нови хеликоптери; поддържане на достатъчни научноизследователски и технологични способности в тази технологична подобласт.

Тенденциите в развитието на хеликоптерите са свързани с:


  • усъвършенстване на оръжейните системи – въвеждане на нови средства за наблюдение (електро-оптични сензори и радари), нови средства за комуникации с тактически данни и взаимодействие с други самолети и БЛА, системи за определяне на цели и система за управление на огъня;

  • усъвършенстване на системата за управление на полета – разработка и използване на сензори за прецизна навигация за всякакви метеорологични условия, за подпомагане при приземяване, за тактически полети на малка височина, за подобряване на видимостта на екипажа и др.;

  • подобряване на защитата и оцеляването на хеликоптерите на ниво екипаж или системи (по пасивен начин чрез използването на нови материали или нови архитектури и по активен начин благодарение на развитието на сензорите и системи за противодействие на заплахите);

  • намаляване на възможностите за откриване на хеликоптерите от радарите чрез моделиране на инфрачервения (IR), електромагнитен (EM) и акустичен отпечатък, интегриране на двигатели, които не се засичат от радарите
  1. Космически платформи.


Провеждани в тясно сътрудничество, изследванията по космическите НИТ в отбраната целят удовлетворяване на потребностите посредством:

  • Повишаване на точността и автономността на определяне на позициите чрез спътници;

  • разширяване използването на космически и аерофотоснимки.

НИТ за космическа отбрана цели и разработването на специфични технологии, необходими за нови отбранителни приложения и утвърждаването им с космически прототипи.

Основните ключови направления в изследването и внедряването на космическите технологии в страната по отношение на отбраната и сигурността на страната се поддържат от Института за космически изследвания и технологии - БАН.

Наблюдението на Земята е едно от ключовите направления, свързани националната сигурност и отбрана и със защита от природни бедствия, аварии и екологични катастрофи.

Космическата навигация е свързана с разработката и внедряването на европейския проект за глобална спътникова навигация “Галилео”, който ще осигурява с необходимата високоточна навигационна информация както военни, така и граждански потребители. Ролята на космическата навигация още повече нараства със широкото използване и внедряването на съвременни навигационни устройства и системи във всичките видове на военния и граждански транспорт – морски, въздушен и сухопътен.

Сателитните телекомуникациите ще продължават да се развиват и да обхващат все повече разнообразни дейности в живота на съвременното общество. Увеличава се количеството и качеството на информацията и информационните технологии, използващи сателитни носители. Тази тенденция ще продължава и в бъдеща с цел задоволяване непрекъснато нарастващите нужди на най-различни потребители.

Научноизследователски дейности: Разработка и изстрелване на микросателитна платформа "БалканСат" и включването и’ в националната система за екомониторинг, а така също и неговото регионално и европейско приложение.

Концепцията за използване на микроспътникови технологии за откриване и оценка на потенциално опасни и катастрофални явления на територията на балканския регион и в атмосферата включва: Наблюдение и контрол на динамиката на територията на зададения регион минимум 3-4 пъти на денонощие. Наблюдение и контрол на динамиката на някои параметри на атмосферата над зададения регион минимум 3-4 пъти на денонощие. Приемане и обработка на получените данни в реално време. Сравнителен анализ на получените резултати и предоставянето им на държавните структури за прилагане на съответните мерки по защита на населението.

Изграждането на „Национален център за аерокосмическо наблюдение” който да осигурява с необходимата информация всички държавни институции, работещи в областта на отбрана и сигурността на страната е от фундаментално значение.


  1. Бойни системи за ВВС


Опитът от съвременните конфликти потвърди значението на бързи и точни способности за нанасяне на удари „въздух–земя“ и „въздух-въздух“. Оперативните потребности налагат развитието на технологиите, свързани с тази способност, за да може, например, да се идентифицира дадена цел с помощ от земята, да се определят координатите и’ в реално време и да се отговори на огъня.

Развитието на технологии, които правят възможно постигането на точни системи за контрол на стрелбата „въздух–земя“ при всякакви метеорологични условия е от изключителна важност, за ефективността на ударите и да се сведе до минимум риска от косвени щети или ефектът на "приятелския огън". В средносрочен план целта е да се придобият способности за нанасяне на удари по движещи се и дори мобилни цели.

Използването на електромагнитни и оптични антени ще подобри значително работата на комуникационните системи, системите за откриване, системите за управление на огъня, при условие, че те могат да реализират интеграцията си без да се влошава аеродинамиката на самолета. Намаляването на уязвимостта на самолетите, ще се постига и чрез мрежовото обвързване на платформите.




  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница