София, 2015 доклад на тема „ за някои аспекти на електронното и електроакустично третиране гл ас д-р Росица Димитрова Бечева

„ЗА НЯКОИ АСПЕКТИ НА ЕЛЕКТРОННОТО И ЕЛЕКТРОАКУСТИЧНО

Доклада се явява като продължение на предишни разработки фокусиращи вниманието върху електронното звукоизвличане, света на електронния звук- като обект, субект, неговата интерпретация в различните жанрове на електронната и компютърната музика. Проблематизират се различни аспекти на електронното и електроакустично третиране, пространствените аспекти на звука, появата на нови тенденции в музиката от началото на 20-ти век, промените в областта на композиторското творчество, проявата на тези явления в творчеството на знакови фигури из областта на електронната музика.

Известно е, че в XX в. е свързан с разширяването на звуковата палитра използването, еманципацията на шума, употребата на нови съзвучия в областта на композиторското творчество.След 1945, след няколко десе­тилетия експерименти, открития и създа­дени произведения два пътя или две концепции обединяват всички школи: конкретното, опиращо се върху цялостния звуков комплекс, и абстрактното, повече или по-малко традиционна изразна сфера.

Роденият в Нанси Пиер Шефер се надява да избяга от музиката, като учи в политехниката, но неговото име остава знаково за областта на електронната музика. Той композира творби, бележещи раждането на електроакустичната музика (Концерти на шумовете, 1949) и нейното развитие (Eludes: За обектите. За темпата. За одушевените звуци, 1958-1959). Шефер е пионер на една интердисциплинарна форма на изследване на комуникацията. Автор е на многобройни теоретични разработки, между които „Трактат за музикалните обекти” (1966).

През 1948 г. наблюдението на един любопи­тен факт (браздата на плоча, повтаряща непрестанно един и същ музикален фрагмент) му подсказва идеята за "кон­кретната музика". Залагайки бързо на строгостта, както при експериментирането, така и при композицията, той се увлича по вътрешната структура на движещия се ма­териал.

Роденият в Париж Пиер Анри получава за десетина го­дини едно класическо образование във Висшата национална консерватория, където е ученик на Надя Буланже и Оливие Месиен. Той е първият композитор на традиционна музика, който се увлича по работите на Шефер, пре­ди да се посвети изцяло на електроакустичната музика. В личното си студио Apsome (1960) той реализира различни творби, като „Вариации за една врата и една въздишка” (1966), „Gymkhana” (1970) за 10 писти и 10 групи високоговорители, „Втора симфония” (1972), „Futuristie” (1975), които са свързани едно по-систематично изследване на прос­транството.

Френско-американският композитор Едгар Варез, считан за един от пионерите на XX в., ). от 1905 г. започва да работи над идеята за трансмутацията на шума в звук. Търсенията му възвестяват раждането на електроакус­тичната музика. Пространствените му търсения, рабо­тата му върху резонанса или върху ритъма и трайностите в крайните регистри осигуряват характерната звучност на творбите му, тяхната своеобразна звукова атмосфера и внушение. Негови знакови творби са:

„Хиперпризма” (1923), „Интеграли” (1925), „Аркана” (1927), „Йонизация” (1928-1933), както и творбите из областта на електроакустичната музика: "Пустини" (1954) и „Електронна поема” (1958). Интересен е факта, че в „Електронна поема” по-голя­мата част от звуците с конкретен произ­ход се смесват неспирно с безкрайното разнообразие на електронните звуци. Варез рисува звукови пейза­жи, вплетени едни в други. Творбата е изпълнена по време на Све­товното изложение 1958 г. в Холандия.

Търсенията на композитора Франсоа Бернар Маш са свързани със стремежа за премахване на опозицията на звуково и музикално, което може да бъде наблюдавано в композицията му „Ритуал на забрава” (1969) - за лента и голям оркестър.

Роденият в Загреб Иво Малек, след 1955 г. има многократни престои в Париж, а от 1960 г. работи в Групата за музикални търсения като аниматор в сек­тора за музикални прояви , продъл­жавайки и своя път на независим композитор.

При композитора Иво Малек се наблюдава търсенето на синтез между двата свята традиционния и електроакустичния, което може да се наблюдава в произведенията „Sigma за оркестър”, „Tutti за оркестър и магнетофонна лента (1962), „”Кантата за нея (1966) за сопран, арфа и лента - пиеса, свързвана с жанра"смесена музика".Тук интегрирането на електроакустичното се реализира в самата музикална субстанция – в постигането на звуков обект от нов вид, получен вследствие инструментално третиране – записът на лента се явява не като отделен план, а като едно цяло с творбата, като се търси единство между записа и инструменталните части.

Композиторът Франсоа Бейл се съсредоточа­ва върху звуковия ефект, което може да бъде наблюдавано в „Ромоленето на водите” (1969-1970).

Роденият през 1938г. Жан-Клод Елоа, чиито композици са както в областта на оркестровата музика („Fluctuante-Immuable”, 1977), така и в областта на чистата електроника („Gaku-Nd-Michi”, 1977), работи по отношение на музикалното възприятие в темпоралното развитие.

Творчеството на основоположника на електронната музика в България Симо Лазаров, е свързано с областта на електронната, електроакустичната и компютърната музика, работата и експериментите с електронния звук, с пространствените аспекти на звука и тембровото пространство.

През 1980г., на прегледа “Млада българска музика” (зала България), е първото изпълнение на електронна музика “на живо” в България – творбата на Симо Лазаров „Електронна музика 1300” (Electronic Music 1300 for piano,organ,violoncello,guitar and voice-live), в изпълнение на Симо Лазаров - синтезатор, Антони Дончев - пиано, Христофор Стоянов - орган, Благовест Аргиров - виолончело, Илия Форгунов - китара,глас от лента - Петя Боюклиева.

1.Белтрандо Патие, Мари –Клер. Заподноевропейската музика от Средновековието до днес, С., Музика, 1999