София, 2018г. Съдържание
Изтегляне 307.66 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Разходна (ценова) конкурентоспособност
| Балната оценка се определя по формулата (когато е за 2 фирми, както в случая):
Таблица 4 3. Вътрешни фактори за конкурентоспособност Вътрешните фактори за конкурентоспособност представляват онези дейности и процеси, извършващи се вътре във предприятието, които допринасят за увеличаване полезността на продукта и които фирменият мениджмънт се стреми да управлява успешно. Тяхното развитие определя до голяма степен способността на фирмата да „управлява“ успешно влиянието на външната среда. Вътрешните фактори за конкурентоспособност, които ще бъдат разгледани и оценени за двете предприятия са: технологична конкурентоспособност; капацитетна конкурентоспособност; разходна (ценова) конкурентоспособност; конкурентоспособност на търсенето. Разходна (ценова) конкурентоспособност отчита разходите за труд на 1 лв. приходи от оперативната дейност. Rt – разходите за труд във фирмата; Q – стойността на приходите от оперативната дейност Таблица 5 4. Подобряване и повишаване на конкурентоспособността От получените резултати можем да определим факторите от външната среда, които в най-голяма степен благоприятстват за конкурентоспособността на отрасъла. Това са близостта до пазарите за реализация на крайния продукт, растежът на търсенето, конкурентоспособността на местните доставчици, както и наличието на чуждестранни инвестиции и възможностите за финансиране от ЕС. От друга страна, факторите, които в най-голяма степен не допринасят за развитието на отрасъла са липсата на сътрудничество с висши учебни заведения и като цяло липсата на образователна подкрепа в сектора. Освен това покупателната способност на населението е сравнително ниска, въпреки че цените на продуктите в отрасъла не са особено високи. Друг изключително значим фактор не само за този отрасъл, но и за всички останали, е високото ниво на корупция в страната. Средноаритметичните стойности показват, че факторите свързани с набавянето на капитал, както и факторите на търсенето в сектора, оказват най-благоприятно влияние за развитието на конкурентоспособността на отрасъла. От друга страна най-ниски средноаритметични стойности могат да се видят във факторите, свързани с фирмените стратегии, както и макроикономическите условия в страната. Възможности за повишаване на конкурентоспособността трябва да се търсят при тези фактори, които имат значително положително влияние върху конкурентоспособността на предприятията в сектора (Z), но в същото време те не са добре развити или липсват в из цяло (S). Пример за такива фактори в нашия случай са например: „сътрудничество с университети и научно-изследователско и приложни разработки” – фактор, който би допринесъл за развитието на нови технологии в сектора. Технологии, които биха спестили излишно време и разходи. Освен това биха имали доста по-голям набор от млади и квалифицирани в областта служители. Друг подобен фактор е например „равнище на разходите за персонал”. Ниските доходи не са мотивиращи за млади и кадърни хора да започнат работа в подобно предприятие. От друга страна „наличието на доставчици и тяхната конкурентоспособност” е един от най-ключовите фактори за успеха на предприятията в сектора. Важността на този фактор се изразява не само в количеството на доставяните суровини, но и в тяхното качество, както и в надеждността при доставките. Факторите, които най-много допринасят за добрата работа на предприятията са „наличие на чужди инвестиции”, както и „възможности за финансиране от ЕС”. И двете предприятията са част от големи интернационални компании с огромни доходи и затова до голяма степен са необременени финансово, което им дава голямо предимство. Също така средствата, които биват наливани в сектора от Европа също са значителни и дават възможност на всяко едно предприятие да се възползва от тях. Равнището на данъците в страната също е сравнително ниско в сравнение с някои други европейски държави, което също е предпоставка за намаляване на разходите и по този начин увеличаване на конкурентоспособността на предприятията. Така по всеки един от факторите, които оказват влияние върху отрасъла може да се направи анализ и да се предприемат мерки за повишаването на конкурентоспособността на ниво сектор или на ниво отделна фирма. Общата оценка е 2,38, което е под средната и показва по-скоро негативно влияние на външната среда върху развитието на сектора и неговата конкурентоспособност. Трябва обаче да се отбележи, че това не са експертни оценки и не дават достатъчно точна и обективна информация за състоянието на отрасъла. 5. Обобщаваща оценка за конкурентоспособността Обобщаващата оценка за конкурентоспособността на двете предприятия можем да направим на основата на анализа на моментната конкурентоспособност. Той се явява резултат от усилията на ръководството да съчетае влиянието както на външната, така и на вътрешната среда, създавайки по този начин необходимата полезност за потребителя. Въпреки всичко стойностите, които получаваме са само за съответните периоди, за които е направен анализът и могат да се променят във времето. Изключително важно е не само моментната оценка, но и способността на предприятието да се развива устойчиво, така че дейностите и процесите, които се осъществяват в предприятието, да могат да доставят полезност за потребителите за дълъг период от време. IV. Burnout През 80 –те години на миналия век в психологичната теория и практика се появява понятието Burnout – синдром на професионално прегаряне /изпепеляване/. До този момент синдромът е бил описван, като стрес, изчерпване, депресия, отчуждение и др. Хърбърт Фрейденбергер, американски психиатър и психолог формулира терминът бърнаут, като характеристика на психологично състояние, при здрави хора, които работят в емоционално напрегната трудова среда. След дълги наблюдения на професии, работещи предимно с хора, той констатира психофизично изчерпване при част от тях, водещо до загуба на илюзии и чувство за полезност и удовлетворение от извършваната дейност. Първоначално професионалното прегаряне е било установено при специалисти, работещи в благотворителни организации и медицински учреждения. Въведена е система за оценка на психоемоционалните нарушения при синдрома на професионалното изчерпване от екип американски психолози – Кристина Маслах и Сюзан Джаксън. Името на системата е посветено на считания за основоположник на метода американски психолог – д-р Маслах. Този инструмент за диагностика е въпросник, съдържащ 22 твърдения, които респондентът оценява в две отношения – честота и интензитет. Скалата е от 1 до 6, а именно: 0 – никога
Стойност 0 се преписва, когато респондентът никога не е изпитвал описаното усещане. Скалата за интензивност е с диапазон от 1 (съвсем малко, едва доловимо), 4 (умерено) и до 7 (много силно). Интензитетът не се попълва (остава 0), в случаите, в които респондентът е отбелязал „никога” на скалата за честота. Посоченият инструмент дава информация по три компонента: Изтегляне 307.66 Kb. Сподели с приятели:
|