Софтуерни технологии
Изтегляне 3.19 Mb.
|
Основна идея В [6] и [7] е предложен един друг модел на качеството на програмните продукти. Той се опитва да преодолее някои от недостатъците на йерархичните модели, преди всичко субективността в значителна степен, както и трудоем- костта. Естествено, тъй като всяко подобрение има своята цена, в този случай това е известна загуба на точност. Последната обаче, както ще се види, невина- ги е жизненоважна. Основната идея на този метод произлиза от разбирането, че при оценката на качеството на даден програмен продукт не е толкова важно да се знае едно точно число, отразяващо това качество, а по-скоро да се придобие яснота за позицията на оценявания програмен продукт спрямо няколко известни еталона с добре познато качество. Следователно, ако сме в състояние да кажем за даден програмен продукт А, че той е приблизително толкова добър по качество, кол- кото добре известните и отлични по качество X и Y, както и че А не е в катего- рията на добре известните и средни по качество М и N, нито пък в категорията на също така добре известните и лоши по качество Р и Q, то това би било на- 78 пълно удовлетворително в повечето от случаите, в които се поставя проблемът за качеството на програмния продукт А. От това разбиране следва самият мо- дел. Той се основава на т. нар. класификационни методи. Математическа основа на модела Нека да разгледаме даден тип програмни продукти (текстови редактори, прог- рами за изчисляване на заплати и т. н.). За този тип определяме множество от характеристики: j1, j2,... , jn. На всяка характеристика може да се присвоява стой- ност 1, ако конкретният програмен продукт притежава тази характеристика, 0 — ако не я притежава, и х — ако няма информация за това дали я притежава. Нека да предположим още, че няколко продукта от този тип са добре известни и че стойността на всяка характеристика за всеки от тези продукти може да бъде определена. Тези продукти ще наричаме еталони. Интуитивно ясно е, че е жела- телно броят на х-овете да се намали, т. е. да работим с максимално пълна информа- ция. По-нататък на основата на опита на експерти и потребители, еталоните се разбиват на няколко класа в зависимост от своето качество. На практика обикно- вено се определят два класа (добър и лош) или три (отличен, добър, лош). Няма обаче никакви принципни трудности, ако класовете са повече. По този начин всеки еталон е представен чрез вектор Еi = (аi1.аi2,..., ain), където n е броят на характерис- тиките и ajk може да взема стойности от множеството {0, 1, x}. Ако s е броят на класовете, то Е принадлежи на точно един клас Кg, където g = 1,2,..., s. Следовател- но сечението на всеки два класа е празно. Така дефинираните данни могат да се представят в таблица Т , обикновено наричана обучаваща. 
Табл. 6.1. Обучаваща таблица Създадена веднъж, таблицата е относително постоянна в рамките на да- ден тип програмни продукти. Нека сега предположим, че е даден нов програ- мен продукт Е. Определяме съответния му вектор Е = (a,, а2,..., an ), т. е. опре- деляме стойността на всяка от характеристиките на Е. Основната идея на пред- лагания метод е чрез използване на обучаващата таблица Ттп и на описанието на Е, зададено чрез горния вектор, новият програмен продукт Е да бъде кла- сифициран, т. е. отнесен към един от s-те предварително дефинирани класове. Това би ни дало информация за неговото качество, която в много случаи е напълно достатъчна. 79  
(всеки алгоритъм има един глас) и класът, получил най-много гласове (т. е. този, към който най-много алгоритми са причислили класифицирания продукт) да бъде обявен за клас на дадения продукт. Тук ще дадем един пример за такъв алгоритъм. Прилага се следната формула: В основата на метода стои търсенето на подмножества от признаци, които отразяват различията между класовете. Тест на таблицата е такова подмножество от стълбове, че всеки два реда на подтаблицата, образувана от тези стълбове, които принадлежат на различни класове, се различават в поне един от стълбовете. Неприводим се нарича тест, | никое собствено подмножество на който не е тест. Ще гo означаваме с HT. Като пример нека разгледаме следната таблица, в която продукти 1 и 2 принадлежат на клас 1, 3, 4 и 5 — на клас 2, и останалите — 6, 7 и 8 — на клас 3:
Каталог: fmi -> fmi-ftp-upload-folder -> 4%20Semestur%202005 -> Predmeti -> AMP AMP -> Спецификация на софтуерен проект fmi-ftp-upload-folder -> Oracle e-business Suite Модул Financials, подмодул Fixed Assets fmi-ftp-upload-folder -> Бази от данни Упражнение 9 fmi-ftp-upload-folder -> Basic structures напишете pl/sql блок, който въвежда номера в таблицата messages AMP -> Спецификация на изискванията AMP -> 10. Управление на документацията Документация предназначена за разработчиците AMP -> 1. Анализ на риска Изтегляне 3.19 Mb. Сподели с приятели:
|