Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците



страница1/7
Дата26.10.2017
Размер2.1 Mb.
#33214
  1   2   3   4   5   6   7
тод

СОЛАНИТА ♦



ВСЕМИРНИЯТ КУЛТ

НА БОГОВЕТЕ И ЧОВЕЦИТЕ

Драма на Слънцата в седем действия


НЕ МЕ НАРИЧАЙТЕ СЛОВО, ЗАЩОТО ТО СЕ ПЪРВО ОТ БОГА ОТДЕЛИ.

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ
ГЛЕДКАТА НА ВЕЧНОСТТА………………………………………………………………….5

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
ВЕЧНОТО И БЕЗКОНЕЧНО ГОРЕНЕ НА СВЕЩЕНИЯ ОГЪН
ОЖИВЯВАНЕТО НА КРИШНА ОТ СВЕТЛАТА БОГИНЯ ДЕА………………………………………………………………………………………………35

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
СЛЪНЦЕТО НА КРАСОТАТА И ЛУНАТА НА ЦВЕТЯТА
СОЛАНИТА, ГОДЕНИЦА И БЪДЕЩА НЕВЕСТА НА КРИШНА………………………………………………………………………………………..49

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПАДАНЕТО НА СИНА НА СЛЪНЦЕТО
ПЕСЕНТА НА ЛИЛИЯТА…………………………..………………………………………..101

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
ЧАРОДЕЙНАТА ФЛЕЙТА НА КРИШНА
ЦАРЯТ НА ТОДИТЕ…………………………………….…………………………………...122

ПЕТО ДЕЙСТВИЕ I
ПОКОРЯВАНЕТО НА ЧАРОДЕИТЕ
ТЪРЖЕСТВОТО НА МАЙЯ………………………….……………………………………...142
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ II
ПОСЛЕДНОТО УНИНИЕ НА КРИШНА
ТАЙНАТА НА

ПОБЕДАТА……………………………………………………………………………………...157



ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ
ЖИВОТЪТ В ПЕЩЕРАТА НА ТИАМАТА
ЦАРЯТ НА СЕДЕМТЕ ЗМИИ
ГИРЛЯНДИТЕ НА ТИАМАТА……………………………………………………………….172

СЕДМО ДЕЙСТВИЕ I
ПРЕДЧУВСТВИЯТА НА ТИАМАТА
ТРЕВОГАТА В ПОДЗЕМНИТЕ ПЕЩЕРИ………………………………………………….203

СЕДМО ДЕЙСТВИЕ II
КРИШНА В ОМАЯТА НА ТИАМАТА
ЛУНИТА РАЗКРИВА ТАЙНАТА НА ПЕТАТА ПЕЩЕРА
И СПАСЯВА КРИШНА ОТ ВЕЧНИЯ ВЪРТЕЖ………………………………………….215

СЕДМО ДЕЙСТВИЕ III

ТЪРЖЕСТВОТО НА БОГИНЯ ДЕА

ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕ ЗАВИНАГИ НА ВСЕМИРНИЯ КУЛТ
СОЛАНИТА …………………………………………………………………………………..235

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА КАТО КОСМИЧНИ ПРИНЦИПИ

ИШВАРА Богът - Майка, чийто символ

ЛАКШМИ е Свещеният Огън

ДЕА Богиня, която произхожда

САВАОТ от Свещения Огън

Бог на дейността, изпълнител на всички космични събития, израз на всемогъщество. Другар на Деа, с която хармонират борбата на принципите

СОЛАНИТА Първородна Дъщеря Божия.

Слънчево въплъщение на Лакшми. Другарка на Кришна

КРИШНА Първороден Син Божи. Слънчево въплъщение на Ишвара. Другар на Соланита

АДАМИТ Вторият син на Бог и Майка, лунно въплъщение на Ишвара напуснал завинаги Бащиния си Дом, който умира при раждането на сина си Евил

ЛУНИТА Лунно въплъщение на Лакшми.

Другарка на Евил

ЕВИЛ Лунно въплъщение на Ишвара.

Другар на Лунита

МАЙЯ Фея в цветната градина на Богиня Деа.

Пренесена мистично от неизвестни райони на Светлината - дойка на Кришна и Соланита

ТИАМАТА фея, която живее в палатите на

мистичния земен огън, съперница

на Соланита. Дойка на Евил и Лунита

КРИАШАТРИ Херувим на Деа, пазител на Кришна

и изпълнител на всички желания на Деа

ХЕРУВИМ РАВАНА

СИТА


АСТАРТА

ДИАНА


РАМАЯНА

Ангел пазител на Соланита

Цар на скитите - племе на чародейството

и магията

Жена на Равана - царица на славеите и

на майските зефири

Първа дъщеря на Сита Втора Дъщеря на Сита Син на Сита


ТОДИ Племе на чистия разум, мъдростта

и любовта. Деца на слънцето

СКИТИ Племе на егоизма и борбата, което има за

принцип победа без избор на средства, въплъщение на черните сили -деца на Луната

ЧЕТИРИ

ХЕРУВИМИ Венценосци



БРАМИН свещено лице на тодите

1-и Ракшас

Санове от племето на тодите 2-и Ракшас 3-и Ракшас най-старият

ГЕНИЯТ Пазител на огъня в пещерата на Тиамата -

ЙОДИТ тайно въплъщение на Криашатри

ЛУЦИАНТА фея в пещерата на Тиамата


ЛАЗУРИНТА фея в пещерата на Тиамата
СЛАВЕЙ Фея, преобразена Майя

ПОЕТЪТ БХАГАВАТ

Скитащ Божествен Бард


ГЛЕДКАТА НА ВЕЧНОСТТА



Пълен мрак, който постепенно се просветлява. Отпред дълбока бездна, отстрани два прохода като долини, нас­реща лес, зад който прозира малка светлинка. Изобщо мястото изглежда непроходимо. Поетът Бхагават се възкачва върху последното стъпало от страшната без­дна. Той има вид на старец бодър и силен, но блед и изтощен от вътрешни мъки и страдания, с бяла дълга брада, с дрехи на брамин и патерица на скитащ бард. Въздъхва дълбоко, угнетено, уморено и сяда на ръба на бездната, от която излезе.

БХАГАВАТ


Ах!... Ето, най-после намерих малко простор и една светлинка, която да улесни моя вечен вървеж. (Гле­да към здрача, пред който се простират гори, долини и непроходими полета.) Малка светлинка, но чувствам, че има живот там. Някакви живителни зефири раз­вяват косите ми и пълнят задушената ми гръд със свежи дихания, а тук (сочи бездната) все хладното без­действие на смъртта. От бездната на вековечната смърт излизам, която там наричат живот. Бедни, бедни жители! А не знаете вие какъв товар лежи на гърбовете ви и се движите като риби под хилядния

товар на океанските води. Ах, колко ми е по-леко по тези пусти простори, отколкото във вашите сгъсте­ни пари от груби атмосферни дихания! Стъпало по стъпало се възкачвах и всяко стъпало бе нов свят, и всеки свят бе като нова песен, която се възземаше по слънцата и им говореше за мен. Пе­сен беше всяко стъпало от бездната на Любовта. Стъпала са песните, защото песните са мирове там, където няма нищо. А там, където е Тя, мировете са цветя и песни. Всяка песен отваря нов мир в Безконечността, а всеки мир не е нищо, ако не е песен от Нейната Уста.

И всеки път, когато се възкачвах на последното стъ­пало на някой нов мир, поглеждах назад и свят ми се завиваше, като съглеждах, че едно стъпало било цяла една планета. От тъмата идвам най-после на брега на една светлинка – тази! Ще си отпочина и ще про­дължа моя Вечен Вървеж. (Дълбоко се замисля.) Ами ако това е слънце? Ако от тук моите стъпала станат слънце след слънце?... Ах, кога най-после ще успея да видя това, за което съм тръгнал, кога, ах, кога!... Брадата ми побеля като върховете на Хималаите, станах старец на старците и все вървя, и все вървя... Над бездни са почивките ми, а над звездни сводове нощите на моите сънни покои. И чудно нещо, досе­га не срещнах никакво живо същество! Няма живи същества в пещерите, които водят по пътищата на Вечността.

(Чува се тихо шумолене на стъпки.) Ха, какво е това? (Става и гледа с любопитство.) Една фея, само в цветя облечена, с венци на челото!
(Тя се приближава. Силни благовонни ухания се разна­сят остро около нея.)

ТИАМАТА


Кой си ти, старецо, и как можа да се изкачиш до тук? Това е рядкост във вековечностите на нашите хилядостолетни животи: човек да дойде в градината на нашите омайни полета и гори. А знаеш ли, че тези места са непроходими и омагьосани?

БХАГАВАТ


Нима е проходим и не е омагьосан животът, от кой­то идвам?

ТИАМАТА


Откъде идваш?

БХАГАВАТ

От планетата Земя.

ТИАМАТА (Въздъхва.) Ах, от Земята, където въздигнаха в култ пак Цари­цата на Луната. Ах, каква страшна история стана там преди векове! А защо напусна тази планета и накъде отиваш?

БХАГАВАТ

Ох, не ме питай за това! Когато със скръб и тъга се напуска едно място, то значи, че пак ще се върнеш там. За едно цвете копнее душата ми, което там не намерих.Тръгнах да го търся и летейки из просторите между планети и слънца, отбих се и тук, дано далече от онези там сухи и голи скали намеря цветето, което търся. Кажи ми, о, красиво създание на тези хубави места, дали има тук такива цветя, или да продължа пътя си ?

ТИАМАТА

Не си тръгнал по лоши места. Моята сестра Майя знае местонахождението на всички цветя из Всеми­ра. Тя ще ти покаже, аз ще я помоля да ти покаже. Жал ми вдъхва твоето отрудено и старческо лице.

БХАГАВАТ

Не се чуди на това: с плач слязох на тази планета, със сълзи ще я напусна.

ТИАМАТА

Нима не си жител на нейния дом?



БХАГАВАТ

Една моя песен ми го каза веднъж. Песните говорят с мен, защото, когато пея, тогава говоря с тази, коя­то обичам. Една песен ми каза, че от коронката на една роза съм излязъл, чрез сълзата на едно слънце съм се спуснал, а тъгата на лазура ме е поила с мля­кото на Богиня Деа, което било Нектар от Любов и Красота. Каза ми още, че сладкопойните птици са приспивали покоя на моя сън, че Богините са пеели над мене песента на Соланита и затова нейният об­раз израснал като Лилия в моето сърце.


ТИАМАТА

Какво велико рождение!

БХАГАВАТ

Аз се събудих влюбен в жена, така се помня. Една красота излезе из безконечието и аз си пошепнах: „Жена", а жена нямаше пред мен. А я обичах силно и затъгувах за това, което любех. Тя съществуваше някъде и някога сме били заедно, иначе как щях да се събудя любещ. От нищо никога не се ражда нещо. И сърцето, ако крие тази любов, то е, защото някога е било под нейното усещане, допир и мисъл. Да, била е някога Соланита, затова се пробудих любещ. (Въз­диша.) Така веднъж, тъжейки за съдбата си, една моя песен стана фея. Яви се и ми каза: „Намери Цветето на Соланита. В него е тайната на твоята бъдеща Дру­гарка."

ТИАМАТА

Кое е това цвете?

БХАГАВАТ

Лилията на Соланита.

ТИАМАТА (Гледа го с любопитство и си шепне)

Син на Слънцето или на Лазура. Те така ходят с ве­кове за по една роза за своите любими. Дивни съ­щества, които се раждат под целувката на Богинята Деа. (Високо.) Моята сестра може би знае къде расте и тази Лилия.


БХАГАВАТ

Да, но тази Лилия не е нещо отделно от Соланита, а кой знае къде е моята Соланита.

ТИАМАТА

Моята сестра, която винаги участва в украсяването на Богините, може и това да знае. Почакай да я по­викам. Но къде ли ще е сега?

БХАГАВАТ

Но коя си ти в това място? Толкова си красива!

ТИАМАТА

Феята Тиамата. Аз се самораждам от булото, което закрива Светлия Лик на Ишвара, а сестра ми – от булото, което закрива Висшата Богиня Лакшми.

БХАГАВАТ

Ха, вие ли сте тези, за които навсякъде се говори? Които така безжалостно скривате винаги от хората тайната на Вечността!

ТИАМАТА

Да, ние сме. Светлината, която виждаш зад тази гора, е само заря от небето – зад него се простира Езеро­то, където се люлее Вечността.



БХАГАВАТ

Казват, че по бреговете на това Езеро, Езерото на Вечността, растат Лилиите, които скриват уханията на всички Соланити.

ТИАМАТА

Соланита е една – Лилиите й са много, но тя е една. А знаеш ли, че някога тя беше Царица на планетата, от която сега ти идваш?



БХАГАВАТ

На Земята?

ТИАМАТА

Да. История дълга и страшна, поетична и печал­на. В нея участвахме и ние със сестра ми. Тя беше Висш Култ. Но сега Соланита и нейният Кришна се разхождат отвъд, зад гората, в Езерото на Веч­ността.



БХАГАВАТ

Защо, как така?

ТИАМАТА

Така става винаги това, което е ставало някога – ос­тана там цар Рамаяна да пази този култ, но една нощ заспа, очарован от една фея от кортежа на сестра ми Майя и аз пак откраднах Соланита.



БХАГАВАТ

Ти!


ТИАМАТА

Чудиш се, защото още не ни познаваш. Чрез чара на красотата ние изпитваме силата на любовта, а чрез

силата на любовта – чистотата на сърцето. Чистото сърце е силно, а смиреното заповядва на мировете, защото обича само една – тази, която се обича, а само една се обичаа – Соланита.

БХАГАВАТ


Така пеят Боговете – поетите на слънцата. О, ти не си фея, щом говориш така. Феите не говорят така. Аз си спомням такива възвишени думи, че се гово­рят само във възвишени мирове, и то между Богове­те. Аз те обикнах само защото говориш за Солани­та.

ТИАМАТА


Облеклото най-ясно говори за тялото, което покри­ва. Двете със сестра ми Майя ни гонят така нарече­ните мъдреци на истината, но ние сме по-близо до Соланита, отколкото техните разсъждения.

БХАГАВАТ

Така говорите тук, а там?

ТИАМАТА

Там затваряме устата на мъдреците и те говорят, но без уста, а когато им дадем уста, взимаме си слова­та. Не се чуди, не всяка уста може и трябва да говори за Соланита – само всесилната, а всесилна е само чистата и смирена уста. Ти ще ни познаеш по-добре, когато видиш и сестра ми, но не забравяй едно: и ние не сме голи, и ние имаме одежди: - аз – цветята, а сестра ми Майя – звездния лазур. Отивам да я пови-
кам. (Излиза.)

БХАГАВАТ (сам)

Чудно същество, както и мястото, в което попаднах. Интересни загадки. Та мислите ли, о, вие, старчес­ки, но вечно бодри крака, че ако чуя нещо важно за Земята, няма пак да се върна там, при човечеството, да му кажа, че страданията му са причинени от заспиването на царя му Рамаяна. Искам да помогна на този загубен народ – още трептят от болка гърдите ми, като си спомня какво видях, минавайки през тази земя. Нейните страдания и мизерия, калта, в която се валя – народ без Бог, без Култ – ето това е чове­чеството сега там. Една сълза падна от очите ми и ми рече: „Спаси този народ и тогава ще ти се разк­рие тайната на цветето, което търсиш – Лилията на Соланита." И попитах сълзата, само тя бе останала у мен: „Какво да правя, о, сълза?" - „Иди по стъпа­лата на безконечността в тъмата!" Вървях век след век... и ето ме сега тук, да търся Лилията на Солани­та, народа, безкултния народ на земния мир да спа­ся. Ще помоля Кришна и Соланита, ако наистина ги видя по тези места, по какъвто да е начин да върнат това, което изчезна там.

(Идват Тиамата и Майя.)

МАЙЯ (Гледа Бхагават с любопитство.)

Жителю от земния мир, много мило ми става, като те гледам. Далечни спомени навява твоята тъга, о,


стари старецо! Каква поезия и драма стана там пре­ди векове. Споменът за нея още живее в сърцето ми. Кажи, не е ли там още Царица Соланита?

БХАГАВАТ


Нито дума не става за Нея.

МАЙЯ


Бедното човечество, колко скоро пада! Не задържа култовете си дори по две хиляди години. Ние уста­новихме там Култа на Соланита и го оставихме щас­тлив народ под скиптъра на новата истина, красота и любов, а сега?

БХАГАВАТ


Ах, не ме карай да разказвам какво става там сега – от сълза ще е всяка дума, от въздишка всеки глас. Смърт и разрушение, самоизтребление, кал, омраза, смърт и студ...

МАЙЯ


Бедното човечество! То не знае, че само Култът на Соланита отваря вратите към небето на Вечността. Добре че дойде, стари старецо, ще ти покажа тук това, което може да се покаже. Ще открием старата исто­рия на Всемирния Култ на Боговете. Отнеси го там, да се възобнови. Забравят се тези истини, увяхват като цвете. Душата е като нежна тревица, която рас­те само под вечно освежителното поливане на лю­бовта. Боговете така растат, като ги обичаш, а чове-
чеството увяхва под тежестта на своята собствена омраза, защото човек сам може да се мрази, но да се обича сам, не може, трябва друг да го обича. А то е загубило това, което може да го обича. Ако разбере това, то ще ги спаси, ако не, те са осъдени на загива­не заедно със своята планета - често гаснат такива планети. Смъртта е възобновление, когато злото над­виши любовта. Нима там няма вече понятие за лю­бов?

БХАГАВАТ


Името е останало само, но сърцата са от омраза, студ и мраз.

ТИАМАТА


Така бе изпаднало то и преди да се установи Култът на Соланита, но щом той се установи, то се издигна и сега може да се спаси. Народите често се събуж­дат, като им се разкаже какви са били в миналото. Спомнят си го лесно – нали е все един и същи народ, но едните се движат напред в еволюцията, а тези, които изостават, трябва да преживяват почти същи­те движения като първите. Не тъжи, народът пак ще се въздигне. Диви племена и орди са били някога тези, които сега са начело като интелигенция, дива сган, и споменът ги преследва, но Новият Култ и тях ще спаси под силата на Всемогъщите: Ишвара, Лакшми, Саваот, Кришна и Соланита.
БХАГАВАТ

Аз близо ли съм до техния мир и ще мога ли с мо­литвата си поне да им напомня за падналия човек?

МАЙЯ

Та мислиш ли, че човечеството е останало само? О, не! То е капка в океана на звездните атоми от живи същества и се движи точно по законите на Духовно­то Слънце, както неговата планета по законите на физическото слънце. Вечността не търпи дисхармония и ти си дошъл тук, за да се сложи край на това зло. Историята се повтаря точно понякога, Божест­вата се намесват по силата на Висшето Слово, което има за закон само сърдечната нежност. Ти още не можеш да почувстваш величието на Висшия Мир, защото ние сме хвърлили було върху него, но ако го разкрием, ще видиш колко лесно е това в истинския живот и движение на мировете, което е едно безко­нечно цяло. Само една картина да разкрием от Вис­шето, и най-падналият човек ще се възроди. Пред Великото всичко пада на колене, а ако не пада, то е, защото не го е видяло. Ако знаеш само колко си близо и до какво величие си, о, бедни старецо от падналата планета!



БХАГАВАТ

Не ме наричай така. Аз имам своя цел. Нима мис­лиш, че ще се занимавам вечно и завинаги с падна­лия човек на тази планета? О, не, не мисли така, аз имам своето високо назначение и ако планетите се


движат около слънцата, а слънцата – около Богове­те, то аз имам своето Слънце на Красотата, което ме зове. Колкото да помогна на ранен, толкова ще остана в земния мир.

ТИАМАТА (към Майя)

Нашето було му пречи да види колко е близо до сво­ята цел.

МАЙЯ (на Тиамата)

Шт! Мълчи, Тиамата! Ние ще му покажем Ишвара и Лакшми, носейки се с лодката на Безконечността и на крилете на Вечността. Ще му покажем Кришна и Соланита как се носят в нежните обятия на най-висшата есенция, ще види Всемирния Култ на Бого­вете – Соланита – и ще се върне да го отнесе там и го преразкаже. Поетите не идват никога във Висши­те Мирове с решение да останат завинаги там, а да вземат нещо и да го свалят долу. Всеки поет, който идва да остане тук, не се изкачва със сълзи, а този плаче, скърби, тъжи – нещо мило на сърцето си е оставил там, което му пречи да види напълно Сола­нита.

ТИАМАТА


Нима няма сълза за Соланита?

МАЙЯ


Да, има, но тя е само една – роза от песен, песен от аромат и цветя, тъги от слънца и звезди от стонове и
въздишки. Още една сълза има този поет да носи за човечеството и после ще се възкачи със сълзата на. Соланита.

ТИАМАТА


Ах, колко ще е дълго!

МАЙЯ


Съдба! Такава е съдбата на Синовете на Слънцата и Лазурите – този, който върви по Лъча на Любовта той се топи в нея като прашинка, изгаря се, пак расте, но когато изникне неизгорим, знаеш ли?

ТИАМАТА


Да, да, като Кришна и Соланита! Каква тъга има по устните му, каква нежна скръб в очите му, а в словото му се отпечатва безконечността, там е цялата му фигура.

МАЙЯ


Такъв става всеки, който е почувствал, че е загубил своята Вековечна Другарка.

ТИАМАТА


Бедният, бедният старец!

МАЙЯ


О, не е старец, не гледай външността му – това е символ на Вечността, но той е всъщност Небесен Младенец, защото в сърцето му се е родила Лилията на Соланита и затова я търси – така е: най-напред
изниква нейното цвете, а след това тържествено се разкрива и тя. Откъде знаеш, че като му разкрием Култа на Соланита, няма да цъфне цветето в сърце­то му и че Соланита няма една нощ да отиде и си го откъсне?

БХАГАВАТ (Прави се, че не ги е чул.)

Тя отдавна дойде и си го откъсна и не за това дой­дох, а за друго.

МАЙЯ


За какво?

БХАГАВАТ


Да ми разкриете Езерото на Вечността на Ишвара и Лакшми, Кришна и Соланита, но не да го разкриете в мен, където е разкрито, но да ми го разкриете като слово, което да отнеса на падналия човек. Чухте ли, историята на миналото в слово, това ще бъде само една целувка от Соланита, ето! (Показва нещо, пред което Майя и Тиамата падат на колене.)

МАЙЯ


Всичко ще бъде изпълнено.

ТИАМАТА


Кажи какво желаеш.

БХАГАВАТ


Да разкриете на човечеството истината, която скри­вахте досега в дълбоките пещери на Хималаите и
Синайските гори. Най-после да отворите очите му, за да види магическия кръг, върху който се върти. То вече заслужава това, защото много страда и в мизерия живее, и полетата с кръв покрива.

МАЙЯ и ТИАМАТА

Да бъде!

(С един замах Майя и Тиамата разкриват трънливия лес и пред всички се появява една неописуемо красива за­веса само от цветя. Те махат и нея, появява се завеса само от звезди. Изчезва и тя, за да изникне завеса само от Ангели, Деви, Херувими и Серафими. След нея се по­явява друга, която в огън и пламъци обема просторите, краищата им се извиват и сърцата се изпълват с неиз­разима любов. После се появяват светлият лик на Ишвара u цветната осанка на Лакшми на брега на Езерото, което се разстила и в тихите вълни се усеща неговото дихание. До тях се полюшва лодката им, водена от бeлоснежен лебед – на главата му свети слънце, което хвърля особена светлина по целия простор. В дъното на Езерото се вижда лодка, водена също от лебед, в нея седят Кришна и Соланита... И вълните като че са от Ангели и Херувими и всяко нещо изразява небесна красо­та и радост. Ишвара u Лакшми се качват в лодката си и с вечно лазурни лица се загубват надалеч. Над тях свети Първият Серафим като слънце. На брега присти­га лодката на Кришна и Соланита, те слизат и сядат наблизо сред цветята...)

КРИШНА


Ела, слез, Соланита! Днес Езерото говори, да чуем
неговия копнеж.

СОЛАНИТА


Вопли и викове на сърце, което обича и е намерило любовта си.

КРИШНА


Да, Езерото и неговите вълни тук се наричат Слияние. По любовните вопли на Слиянието и по вълни­те на удовлетворените копнежи летят нашите целув­ки. Чуй сладкия глас на Вековечността, който гово­ри непрекъснато и вечно на себе си и от неговия глас излизат омали и мрежи, които забулват целия мир, за да не може нищо да се разбере, нито да се види.

СОЛАНИТА


Майя и Тиамата ли?

КРИШНА


Да, всемирните була, които действат като омагьос­ване на чистия ум.

СОЛАНИТА


Благодат за силните там удари на Съдбата.

КРИШНА


Ах, тази съдба! Защо ли я наричат съдба – по-право закон, чрез който Влюбеният Дух си прави Тяло на своята любима – Тяло красиво и свято, което да дава точния израз на копнежите на сърцето и любовта
му. Чрез този закон ти стана с толкова хубаво тяло, ти, която си точният образ на мечтата ми.

СОЛАНИТА


Както и ти само идея на тъгата ми.

КРИШИНА


Вечната песен на Безконечността създава това було, а булото – дихание на сладост, а то: въздух, вода, огън, земя.

СОЛАНИТА


Да чуем песента на Едното, неговия вечен шепот – това е кръвта ни, тя шепти тук, за отделно същество да не се взема, шум от сладки любовни шепоти, като две устни, които се целуват. Тя е в нас, тази кръв, която шепти и която отвън ни носи по вълните си.

КРИШНА


Тук е така, не е като по земните планети, тук вът­решното е и отвън, а външното е и отвътре. В Безко­нечността така си шепти Вечността. Две устни е кръв­та ни: Безконечност по усет, а Вечност по любовно желание. Това са две устни, които се целуват, две ръце, които се пипат, две очи, които се гледат... и ние сме цели в кръвта си и ето, пак тя е в нас, както ти си в мен и аз в тебе, и пак до мене си и аз до тебе.

СОЛАНИТА

И ето, аз си имам отделна уста.
КРИШНА

Защото тук всяко нещо си има тяло и форма. Безформеност е целувка на форменото и обратно, фор­мата е прегръдка на безформеното, форменото и безформеното, то е игра на светлината – очи на Веч­ността, това са очите ни...



(Така си говорят Синът и Дъщерята на Ишвара u Лакшми със сладки шепоти и тези любовни зефири се разна­сят като вълни и играят по слънцата и ги правят сър­ца.)

СОЛАНИТА


Чуй сега Вълните на Езерото какво шептят, а това, което говори Езерото, очите го правят светлина и форма, а това, което очите правят, сърцето го пре­дава на устните, а те обратно на кръвта...
ВСЕМИРНИЯТ ЖИВОТ

Чуй как ни шепти и като влиза през всички отвори на нашите същини, излиза пак като Всемирна Безконечност от красота и любов:

„Ако ти не ме храниш с млякото от устните на своя­та любов, аз съм нищо, нищо, нищо... Ако ти не правиш цветя от ограничението на моите усети и не ме носиш по светлите мисли на звездите и слънцата, о, Лакшми, аз съм нищо, нищо, нищо!... Ако ти не ме обичаш с целувката на цветовете, аз ще съм гол, ако не правиш слова от тъгите на моята любов и хармонии от копнежите на моите страдания и песни от розите на своите милувки, аз не съм нищо,
о, Лакшми!

Нима ще се събудя от своя сън, ако не е твоето слън­це, и ако не е твоята топлина на Майя, нима ще из­никне моето стебло на разума, и ако не е зефирът на твоя сладък дъх, нима ще се люлея в мечтата на тво­ите ръце и в светлите утехи на твоите нежни очи – ако не е твоето слънце, аз не съм нищо, нищо, нищо... Безконечието е нищо, безкрайното е бездна на отри­цателното – там се ражда разумът и разсъждава, от мрак е есенцията на ума, безкрайност, която се губи в безкрайното си, и ако не беше ти да обградиш с рози една моя мисъл, идея и чувство, и ако не беше ти, да я спреш и речеш: „Тук ще направя остров от рози и аромати, и светлина", аз нямаше да бъда нищо без твоята прегръдка, о, Лакшми! Красота, която раждаш формите и правиш нещо от нищото. Не е нещо безконечността, безбрежността е нищо, то е Едно, което се губи в Едното си, и ако не беше ти да откъснеш от болките на сладостта на моя безкраен копнеж частица от мен и да направиш Две, аз щях да съм нищо, о, Лакшми! От любов безбрежна ти направи любов, която да се усети, че е любов, ти направи обятия, за да се усетя, че съм, ти направи устни, за да зная кого обичам, ти направи Мъж, ти направи Жена. Безконечието на разума е несъзнание, желанието е безконечно несъзнание, то е огън, който пламти в себе си и се мъчи в болежки неизразими, крие нещо и се дави в сладости неизброими, крие нещо и го приспива в съня си. От сън, сън е и ако не беше ти с твоето сърце на отраже-


нието, с огледалото на твоето лице, аз нямаше да се видя какво съм. В тебе се видях и се познах, ти стана точка на безконечността на моя кръг, но ако не бе ти, о, център на осезанието, нямаше да се завърти моят кръг, диаметър нямаше да направи и моят бяг по него щеше да остане нищо, нищо, нищо... Ти ме роди като бебе, мен, безкраен Бог, и сега ро­ден, аз съм по-велик от величието си, по-безкраен от безконечието си, защото съм дете от твоите обя­тия, от екстазите на твоята любов, ти, която от огъ­ня направи нещо твърдо и спаси безконечието, загу­бено в себе си. По-велико е Детето, което ти роди, от величието на най-великия Отец и ако не беше ме направила Дете, нима щеше да чуеш името Мамо, о, Лакшми!

Първият и най-великият акт в моята безконечност е твоето раждане – Детето, то ме спаси, а ти ми го даде, ти ми го извади с устните от моята уста, която е навсякъде, ти я намери с твоята уста, която аз не виждах никъде, ти долепи моята до твоята уста и извади мълнията, която роди Детето – ти, ти, защо­то не си безконечност, загубена в безконечността си, а си удар, трясък, вик в твоето Две. Ти извади Двете от Едното и роди Единното, Двете спаси Едното, о, как усещам, че без тебе съм нищо, о, Лакшми! Облаци от мисли и разсъди, идеи от светлина и мра­кове от копнежи, и страдания, и дим от любовни же­лания, но ето, в този хаос просветна нещо ново, пог­леднах го и то беше Не-Аз-Съм, едно свежо цвете видях, което ме възрадва, нов живот се самороди,

който се самоусеща – чувствителността – ти ми я донесе в розата, която сложи на устата ми, където усетих новото, което не бе Едното, и ми рече: „Хуба­во е. защото е от тебе." От мен, но ако не бе ти, кой щеше да го вземе и да го откъсне от мене? О, без тебе аз съм нищо, нищо, нищо!... Кой щеше да даде тласъка на моята мълния, ако не бе твоята красота, която ме превъзмогна? Откъде дойде, кажи, или преди мене си била нещо, или си била Едно преди Едното, преди безконечността безконечност, или преди твоите нежни погледи бяха тво­ите ръчички, о, Лакшми!... Аз те нарекох безконечност, защото ти пожела, аз те нарекох безкрайност, защото поисках навсякъде да виждам и усещам тебе, а що е безконечност? Преди нас тя не беше, тя се запали, когато ти се яви пред моя взор – безконеч­ност е Огънят на Любовта, уста, която ми шепне не­престанно: „Не си сам." А нима щеше да има уста, която да ми шепне „не си сам", ако не беше ти, о, Лакшми!

И този Огън се възрадва, когато те видя – рече: „За­ради нея и аз ще съществувам, нека стана целувката ви, нека стана усмивката й, а на теб безконечното самопожертвувание." И сега този Плам те възнася по цветни и розови венци и краси твоята главичка с венчални възгласи за мен, о, Лакшми! От сърцата, които се обичат, се самосъздава този Плам, от сърцата, които се срещат, се създава безко­нечността като усет, съзнание, светлина, красота. живот, блаженство. Моята уста действа, защото ти

си, която запали първа този Огън, о, ти, която си всякога за мен Не-Аз, Не-Аз! Няма по-красиво нещо от Не-Аз-Съм. Ти си искрата, която проблясва, аз съм викът на учудването, гласът на А, О, И, а ти си трепетът на твоята забрава, която ме събужда, но вече новороден, о, Лакшми!

О, мое неразделно, Не-Аз-Съм, ако не бе ти, няма­ше да има обятия за слънцата и сега нямаше да се чува тази песен, която за тебе вечно пее от Езерото на нашите любовни вълни, о, Лакшми!" И тогава за първи път тя изви ръце, отвори свежи устни, и вдигна нежни, любещи очи и се доближи до него с Небесната Лилия в ръце, и потрепери безко­нечното, като я видя. Тя му рече със Слово, тя роди Словото, защото то е ограничение на сладостта, не­жност в любовта и време във Вечността: „Ти не знаеше, че Едното има Две Лица, затова се мъчеше в кошмара на своята уединеност, в спазми­те на своята безнадеждна безконечност, в самотност­та на своята безотрадност, о, Ишвара! Ти си безконечно голямото Едно, но до тебе има без­конечно малко Едно, аз съм безконечното малкото Едно, в което ти оглеждаш своето безконечно голя­мо Едно. Ти ме плашиш със своята огромност и сила, затова аз станах любов и смирение, затова тези две качества украсяват силата на безконечното малко­то Едно – Любовта и Смирението. Там, в мига, къде­то безконечно голямото Едно вижда себе си в безко­нечно малкото Едно, се създава смирение, покой, зат­върдяване, форма... Там те улових и сега ще видиш

какви разнообразни красоти от форми ще творя, вър­ху които ти ще си идеята, а аз формата до безконечност. Ти създаваш


и идеите 1, 2, 3... аз под идеите 1, 2, 3... - красоти, целувки, целувки, о, Ишвара! Красотите на видимия Свят – това е калейдоскопът на твоето въображение и представа за мен, и аз виж­дам как трепетите, бягайки от твоето сърце, отиват по устните и търсят моята целувка, и всяка среща е цвете, и всяко допиране – слънце и мир - ти не мо­жеше без мене, затова ти се обадих, защото те оби­чам и защото ти без мене не можеш да направиш Истинското проявено Единно Едно – нашия Бог. Ела в Целувката, о, Ишвара!"

И той пак извика: „Моя неразделна дружке, Любов­та ражда опомнянето – ума, докато не се удовлетво­ри, тя се търси и се самоопомня, без тебе нямаше да бъда нищо, о, Лакшми! Слиянието не е ум, а блажен­ство, красотата не е съзнание, а любов удовлетворе­на – ти роди Любовта и аз без тебе не съм нищо, о, Лакшми! Умът е разделение, опомнянето е тъга, а Слиянието е безконечност след опомнянето на твоя­та целувка, след целувката аз съм вече опомняне и вечна незабрава. От този миг Аз съм, защото ти, о, Не-Аз, си! О, как виждам, че без тебе не съм нищо, о, Лакшми!"

СОЛАНИТА

Чу ли, драги мой, по вълните на Любовта се движи любовта ни.


КРИШНА

Да, това е кръвта ни.



(Качват се в лодката и се загубват далеч по вълните.)

БХАГАВАТ


На Езерото ли казват: „Това е кръвта ни"?

МАЙЯ


С лодки се движат Божествата над кръвта си, която ги оживява – защото живеят като безкрайности в крайността и като ограничения и форми пак в безконечността.

БХАГАВАТ


А лодката им какво е?

МАЙЯ


Осезание.

БХАГАВАТ

А лебедът?

МАЙЯ


Прегръдка...

ТИАМАТА


Тук всяка идея и усет е форма, а всяко желание ше­пот става кръв – това е животът на Безконечното във Вечното, Едното в Двете.
БХАГАВАТ

Третото?


.

МАЙЯ


Кришна и Соланита
БХАГАВАТ

А Ишвара и Лакшми?

ТИАМАТА

Шепот на Вечността и Безконечността. Всичко има форма в безформения мир, защото безформеният мир е сълза без формения, а форменият без безфор­мения, който е безконечност, е тъга. Идеята плаче за Материята, както Разумът за Мисълта, а Мисъл­та за Мъдростта, а Мъдростта за Любовта, а Мате­рията се разкъсва от скръб за Идеята, която е безко­нечност във вечност. Идеята обича и люби Материя­та и я търси вечно, защото е Красота, Чистота и Не-порочност, а Материята се самопожертва от любов за Идеята, защото тя е безсмъртие – Идеята е жела­ние, Материята е блаженство, няма сълза освен за Красота, няма движение освен за покой, а покоят не е движение, ако не търси очарование в любовта.



(И докато Тиамата говори, нещо величествено започва да свети откъм Езерото. Поетът Бхагават се обръща и вижда, че лодките на двете двойки се приближават една до друга и става нещо необикновено за него.)
БХАГАВАТ

Какво е това?

МАЙЯ

Това е животът на Едното под и над Двете, на Двете в Трите, на Трите в Двойната Двойка...



(Но в това време Тиамата спуска завесата и закрива Висшия Мир и всичко.)

МАЙЯ


Сега, о, поете, ще ти разкажем Култа на Соланита, който е Всемирен Култ на Боговете, установен и на твоята планета, но сега забравен и трябва да се въ­зобнови. Ти си избран за неговото възобновление, което е възобновление на Безмълвието в Слово. И като чуеш и видиш всичко, иди и го предай на всич­ки земни жители.

БХАГАВАТ

Ами ако не се възприеме от учените, от мъдреците на народите и от учителите на обществото?

МАЙЯ


Страдания, мизерия, скръб, смърт и унищожения ги чакат.

ТИАМАТА


Защото Истината е една – защо я търсят в множествеността – една е...
МАЙЯ Соланита.

ТИАМАТА


Всичко вън от нея е було, хвърлено от нас, магичност, прах!

БХАГАВАТ

А не може ли без було и омагьосване?

МАЙЯ


Не, защото Лакшми така каза на Ишвара: „Безко-нечността няма край и Вечността – конец, аз съм и още, и още по-хубава и в това е величието на живо­та. Без моята вечна обнова на красотата ти ще увех­неш, затова чрез красотата си ще скривам Красота­та, чрез устните ще забулвам целувката, а чрез це­лувката – своите розови уста, чрез прегръдката ще скривам моята цветност, а чрез цветността си – Ли­лията на своето Блаженство." Тогава рече Ишвара: „Аз ще скривам зад планетата своята сила, а жара на любовта си зад слънцата, зад желанието – своето удовлетворение, а зад удовлетворението – твоята ра­дост, а мен самия – зад Кришна." „Аз пък мен сама­та – зад Соланита", рече Лакшми.

ТИАМАТА


Така се създадоха тези Две Първородни Деца и всич­ки след тях и затова зад всяко нещо се скрива друго. Едното рече: чрез множеството ще скривам Единно-

то си, а Множественото рече: ще се скрия под булото на Единното

Но каквото и да говорим, със слова не можем да

разкрием истината и светлината на това Велико

Дело.Тук истината се разкрива по съвсем други на-

чини.


МАЙА

В Божествения Мир, в който си сега, всичко може да се разкрие само чрез Божествени Картини,които да говорят едновременно на всички твои сесетива. За да познаеш Бога, трябва да го усетиш, без усет няма впечатление, мисъл и идея, съзнание – ето защо, Бог както и всяко нещо, трябва да се усети, да се почувства и после този усет сам ще стане мисъл и идея. Ето защо чрез нагледни картини и преживявания най-естествено ще познаеш Истината. Ето защо ние няма да ти разказваме за Култа на Соланита, а ще ти го представим в същия драматичен ред, в който се е появявал във всеки мир, както и в целия Всемир. Скрит зад това дърво, незабелязано улавяй вся­ко слово, картина и звук и когато всичко се свърши, иди пак по стъпалата надолу, верен на своята съдбо­носна необходимост.


След тези думи Майя и Тиамата изчезват, в миг цяла­та картина се променя и започва Първото действие на тази велика Драма на Слънцата. Действията се редят едно след друго с такава яснота, сякаш тя наново се създава като за първи път. Бхагават седи вцепенен, скрит зад едно дърво, не откъсва поглед от тези величестве ни картини, слуша вълшебния глас и преживява всичко като в една реалност, която сега се твори. Сърцето му бие силно и тъгата се носи по лицето му като облачни маси, защото той се познава в драмата и играе роля, уви, много печална и тъжна. И вижда, че няма човек на земния мир, който да не играе ролята, която му подо­бава, във Всемирния Култ на Соланита. Ясна му е сега тази първа драма, но съвсем неясна тази, която бе го докарала до ръба на страшната тъмна бездна. Вижда се как рони сълзи, плаче и се вълнува като дете, а карти­ните се редят една след друга, както са си били.

Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Звездата на изток


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница