Соня хинкова югославският случай етнически конфликти в Югоизточна Европа



страница8/14
Дата22.07.2016
Размер2.21 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14

Трета глава
ИЗГРАЖДАНЕ НА МИРА В БИВША ЮГОСЛАВИЯ

Mного фактори определят продължителността на времето, необходимо за изграждането на мира след всеки конфликт. Споразумението за прекратяване на военните действия е само изходната точка. С подписването на Дейтънските договорености за Босна и Херцеговина е положено начало на мирния процес в бивша Югославия. В своето развитие той среща затруднения от различно естество. Много бавно е установяването на нормални взаимоотношения между образуваните нови държави. Особено в началото инерцията от войната и противопоставянето са силни. Отсъства нагласата за намиране на компромис в отстояването на противоречиви интереси. Съхранен е стремежът към раздробяване на територията и хомогенизиране на населението по национален признак. Не са преодоляни националистичните стремежи за изграждане на новите държави чрез присъединяване на територии, населени със “свое” население. Тази тенденция е силно деструктивна, защото предполага ново преразпределение на територията на бившата федерация. В известна степен тя е ограничена след края на войната и определянето на външните граници на новите държави чрез договори за взаимно признаване. Един нов конфликт обаче може да я актуализира. Остават открити и въпросите за статута на компактни групи от население с различна националност, което не приема да бъде третирано като малцинство. В този план затрудненията при изграждането на мира са характерни не само за районите, в които се водят военни действия по време на четиригодишния конфликт. Малцинствени проблеми съществуват във всички държави, възникнали на територията на бивша Югославия, включително и в относително хомогенната в етническо отношение Словения. Тяхното вътрешнополитическо измерение затруднява процеса на демократизация и формира хронична нестабилност. Външнополитическото измерение на малцинствените проблеми влияе на отношенията със съседните страни. В определена степен то възпрепятства взаимодействието в регионален план и интегрирането на новите държави в международните отношения в политически и икономически план.

Един от приоритетите на мирния процес са усилията на международната общност за овладяване и контрол на потенциалните конфликти в бивша Югославия. Тези географски измерения включват няколко кризисни района, от които най-изявени са Косово и Македония. Миротворческата дейност в тях е обусловена от съществуването на предпоставки за деструктивно развитие. За да се ограничи тяхното въздействие, се прилагат различни подходи за регулиране на конфликти. Те са свързани с конкретни инициативи на международните институции в кризисните райони. Активно се използва и позитивният потенциал за стабилизиране на Югоизточна Европа, който се съдържа в регионалната интеграция.

ІІІ.1. Военни и граждански аспекти на мирния процес
в Босна и Херцеговина

По замисъл Дейтънският договор трябва да се реализира в основните си положения и цели в рамките на една година. Но твърде дълго време след неговото подписване ситуацията в Босна и Херцеговина остава комплицирана. Налице са достатъчно индикации, че страните в конфликта не са променили съществено стратегическите си цели. За сърбите и хърватите те продължават да са насочени към укрепване на собствени зони и интегриране към държавите-майки. След прекратяването на военните действия въпросът с вътрешното териториално разпределение между сърби, хървати и мюсюлмани престава да бъде основен. Приоритетният проблем вече е дали на базата на вътрешната процентна подялба отделните етнически общности могат да преодолеят окончателно тенденциите на външно разпадане на републиката. В този смисъл крайният успех на реализацията на военните аспекти и запазване единството на Босна и Херцеговина зависи в най-голяма степен от реализацията на политическите аспекти на мирния процес. За да се осъществи тази обвързаност, международните фактори утвърждават нов механизъм за “управление” на мирния процес. Той включва страните от Г-7, Русия, ЕС, международни финансови институции и Организацията Ислямска Конференция. Чрез него се доразвива замисълът за активно ангажиране на определящите фактори в световната политика, за изграждане на мира и на стабилността в бивша Югославия и региона. Разширен е и кръгът на международните организации, чрез взаимодействие със Световната банка и Европейската комисия.



Усилията на международните институции, участващи пряко в цялостното регулиране на югокризата и конкретно в развитието на мирния процес в Босна и Херцеговина, се насочват към изработване на ефективни институционални рамки. След Дейтън са организирани международни конференции, които са насочени към конкретизиране и прилагане на отделните аспекти на споразумението. Една от по-важните е Лондонската конференция (8-9 декември 1995г.). Тя се свиква, за да бъде мобилизирана международната общност за изпълнение на невоенните аспекти на споразумението. Според решенията на конференцията е изградена нова административна структура ­ Съвет за прилагане на мирното споразумение и негов Управителен комитет. Съветът заменя Международната конференция за бивша Югославия, която престава да функционира в края на януари 1996г. Редица основни органи, като нейната мисия по границата между СР Югославия и Босна и Херцеговина (Република Сръбска), работните групи по правоприемството, хуманитарните въпроси, етническите и националните общности и малцинства продължават да функционират, преминавайки под ръководството на Съвета за прилагане на мирното споразумение. Оформянето на институционалната рамка на мирния процес в Босна и Херцеговина включва и редуциране на дейността на организации, ангажирани с регулиране на конфликта на по-ранния етап. В този план е стеснена ролята на ООН. Тя загубва съпредседателските си функции в МКБЮ, поради прекратяване на дейността є. Световната организация остава пряко ангажирана с решаването на хуманитарните проблеми и завръщането на бежанците, някои аспекти на спазването на човешките права и формирането на Международни полицейски сили.

В Управителния комитет на Съвета за прилагане на мирното споразумение влизат Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Русия, Великобритания, САЩ, Председателството на ЕС, Европейската комисия и ОИК. Председателства се от Върховен представител и заседава ежемесечно. Върховният представител има за задача да следи за цялостното прилагане на невоенните аспекти на мирното споразумение, като мобилизира и координира участващите в изпълнението му международни организации, както и да осъществява връзката с международния военен контингент, разположен на територията на Босна и Херцеговина.1

От конференцията в Лондон започва активно и последователно да се изгражда координирането на дейността на различните организации, ангажирани в мирния процес. Участниците в нея подкрепят решенията на заседанието на Съвета на министрите на ОССЕ (Будапеща, 7-8 декември 1995г.), които визират разширения мандат на организацията в областта на регионалното стабилизиране. Споразумението от Дейтън предоставя активна роля на ОССЕ в няколко направления. Преди всичко да се подготвят парламентарните избори в Босна и Херцеговина в срок от шест до девет месеца, т.е. до средата на септември 1996г. Дейността на ОССЕ е свързана и с мисии, които наблюдават за спазване на човешките права.

Дългосрочно организацията е ангажирана с проблема за съкращаване на тежките оръжия на воюващите страни в бивша Югославия. Под егидата на ОССЕ се провеждат преговори по мерките за укрепване на доверието, разоръжаването и контрола над въоръженията. Те започват в Бон на 18 декември 1995г. и завършват със “Споразумение за мерки за укрепване на доверието и сигурността в Босна и Херцеговина”, подписано на 26 януари 1996г. във Виена. То е изработено съгласно член II от Приложение I-B на Дейтънското споразумение. Договореностите, включени в споразумението, са разработени по същество на базата на Мерките за укрепване на доверието и сигурността, съществуващи във Виенския документ от 1994г., приетите от Форума на ОССЕ за сътрудничество в областта на сигурността “Стабилизационни мерки за локализирани кризисни ситуации” и Договора за обикновените въоръжени сили в Европа. Според тях до януари 1998г. е необходимо да се извърши определено съкращаване на някои видове оръжия.2 До този срок обаче процесът на редуциране на въоръженията в хърватско-мюсюлманската федерация и Република Сръбска има малки постижения. На неговото реализиране активно се противопоставят и двете страни.

В дейността на ОССЕ по проблемите на разоръжаването са включени още няколко приоритета. Единият от тях е свързан с договаряне на ограничения на въоръженията и личния състав на въоръжените сили на Босна и Херцеговина, СР Югославия и Р Хърватска, съгласно член IV от Дейтънското споразумение. Преговорите по този член започват в Бон на 18 декември 1995г. и продължават до конференцията във Флоренция (13-14 юни 1996г.). Те са насочени към постигане на стабилен баланс на въоръжените сили на трите страни, при възможно най-ниски количества на въоръженията и личния състав. С международно посредничество официално е подписан договор от представители на трите общности в Босна и Херцеговина, от СР Югославия и Р Хърватска. Той се базира на договореностите, залегнали в Основното рамково споразумение за мир в Босна и Херцеговина, които включват ограничаване на въоръженията на територията на бивша Югославия.3 Въпреки подписания документ процесът на разоръжаване не постига очакваните резултати. И трите страни преднамерено занижават обявените равнища на ограничаваните въоръжения и създават затруднения на инспекционния режим да установи действителното състояние на нещата. Това в най-голяма степен се отнася за босненските сърби.

В рамките на ОССЕ е предвидено да се водят преговори за ограничаване на въоръженията и за съседните на бивша Югославия страни. Регионалното измерение на разоръжаването е включено съгласно договореностите по член V от Дейтънското споразумение. В това напрвление през 1996г. се провеждат неофициални консултации за обмен на мнения по позициите на страните в и около бивша Югославия относно преговорите за регионална стабилизация. Тяхната основна цел е да се изясни кръгът на участниците, точната цел, принципите, върху които трябва да се провеждат, и условията за отделните страни. Очертават се три категории участници в преговорите по разоръжаването на регионално равнище. В първата са включени държавите, които са страни по член IV от Дейтънското споразумение: СР Югославия, Р Хърватска и Босна и Херцеговина. Във втората влизат съседните на бивша Югославия държави, които са страни по ДОВСЕ, като Гърция, България, Румъния и Турция. Третата категория включва държавите, чиито въоръжени сили не са обхванати от режим на контрол, като Македония, Словения, Албания и Австрия.4



В подхода към реализацията на член V се изхожда от положението, че разговори по мандата на бъдещите преговори ще започнат след завършването на преговорите по член IV. Самият мандат за тази процедура е подготвен за одобрение на Лисабонската среща на ОССЕ на най-високо равнище в края на 1996г. В приетата на нея Декларация е изразена положителната оценка на ОССЕ и готовността є да съдейства на регионалните усилия за постигане на дългосрочна стабилност и добросъседство в Югоизточна Европа. Организацията има специално разработени програми за тази цел. Тяхната реализация се предвижда в дългосрочен план и като резултат на многостранни преговори.

За прилагане на Рамковото споразумение за мир в Босна и Херцеговина е предоставена значителна роля на НАТО. За първи път от своето създаване през 1949г. Атлантическият съюз разполага сухопътни сили “извън района на НАТО” и съюзниците се свързват с ненатовски държави в безпрецедентна коалиция за изграждане на мира. Новите ангажименти се осъществяват след приемането на резолюция 1033 (15 декември 1995г.) на Съвета за сигурност на ООН. С нея се дава разрешение за сформирането на многонационални сили ­ АЙФОР (Implementation Force), под командването на НАТО. Те поемат функциите, които ООН изпълнява чрез ЮНПРОФОР преди подписването на мирното споразумение. Чрез операцията “Общ стремеж” многонационалният военен контингент наблюдава и гарантира прекратяването на враждебните действия и ефективното изтегляне на всички сили от зоните на разделяне, включително по граничната линия между хърватско-мюсюлманската федерация и Република Сръбска. Общият брой на силите по опазване на мира в Босна и Херцеговина е около 60 000 души. От гледна точка на начина на тяхното разполагане територията на републиката е разделена на три зони. Във всяка от тях е разположена по една многонационална дивизия, за която отговаря определена страна. Югозападната част е английска зона с 12 000-14 000 войници, северната ­ американска с 20 000 войници (в това число 12 000 пехотинци) и югоизточната ­ френска (тази зона представлява почти една трета от територията).5

По своята същност АЙФОР е уникална миротворческа коалиция, с всички произтичащи от това възможности за сътрудничество в сферата на сигурността. Със свои контингенти в международните сили участват Русия, страните членки в “Партньорство за мир” и други. Чрез тях се развиват отношенията на НАТО с тези страни и с международните организации, които играят роля в европейската сигурност. Със сформирането на международния военен контингент на практика се реализира това, което дълго време е обмисляно на теория. Шестдесет хиляди души от 30 страни провеждат модел на бъдещите операции. За изпълнение на поетите ангажименти Атлантическият съюз развива и нов механизъм за политически консултации. Според Генералния секретар на НАТО Хавиер Солана, Босна и Херцеговина е лаборатория за изграждане на сигурността и специално за ролята на Атлантическия съюз. В Брюксел АЙФОР не се възприемат като изолиран акт, а като продължение на политиката, заложена в “Партньорство за мир”.6

Босненският опит откроява значението и на американската инициатива за създаване на комбинирани тактически обединени сили (CYTF), предприета на срещата на високо равнище в Будапеща през януари 1994г. Тези военни части се възприемат главно като средство за повишаване способността на НАТО да организира сложни мироподдържащи операции, като се предвидят “отделими, но не отделни” военни сили. Те са ключ за разбиране на характера и възможностите на “новия” Атлантически съюз. Чрез тях се създават условия за участие в интегрираните военни структури на съюза на неинтегрирани съюзници, подобрява се сътрудничеството със ЗЕС и се изгражда европейска идентичност на сигурността. Тези военни части могат да бъдат използвани или от НАТО, или от ЗЕС. В много отношения концепцията за комбинираните обединени тактически сили се изпробва в Босна и Херцеговина, което произтича от необходимостта за съдействие, при събиране на съюзни и несъюзни войски и организирането на АЙФОР.7

В рамките на едногодишния мандат на АЙФОР се наблюдава едно сравнително успешно прилагане на военните аспекти на Дейтънския договор. Въоръжените действия са прекратени и враждуващите страни се оттеглят зад очертаните разделителни линии. С известен социален драматизъм, поради масовото напускане на Сараево от сърбите, столицата на Босна и Херцеговина е обединена, но под мюсюлмански контрол. Нерешен остава въпросът с “коридора Бръчко”, който свързва двете части на Република Сръбска.8 Утвърждаването на разделителните линии чрез мисията на АЙФОР на практика капсулира възможностите за нови военни действия в Босна и Херцеговина. Присъствието на многонационалните сили в републиката има обаче двойствен ефект. От една страна, те разделят и контролират ефективно демаркационните зони между хърватско-мюсюлманската федерация и Република Сръбска, но от друга, създават предпоставки за трайно сепаративно обособяване и самозатваряне на тези “оградени” територии.

През втората половина на мандата започват да преобладават оценките, че времето за изпълнение на мисията на АЙФОР не е достатъчно. Правят се опити за преосмисляне на неговия престой и се анализират свързаните с това варианти. Алтернативите визират основно проблема с участието на американските войници след края на 1996г. На този етап администрацията във Вашингтон не е склонна престоят им да бъде продължен. Първоначалният ангажимент е подчертано обвързан с едногодишния мандат на АЙФОР. Той съзнателно е формулиран много тясно, за да се избегне повторение на грешките от мисията в Сомалия и да се гарантира, че след определен разумен период умиротворителите ще могат да се изтеглят безпроблемно. В хода на предизборната кампания в САЩ президентът Б. Клинтън поема ангажимент за изтегляне на американския контингент в края на годината. Тези съображения забавят изкристализирането на позицията на Вашингтон. Въпреки това не се изключва възможността да се вземе решение за нова мисия след изтичане на мандата.9

Политиката на САЩ по отношение на тяхното участие в международния военен контингент търпи еволюция, при търсенето на подходяща стратегия на мирния процес. Новият ангажимент е следствие от преценката за перспективите на мира в Босна и Херцеговина. След Дейтън САЩ продължават да ориентират политиката си към запазване целостта на новата държава, въпреки скептицизма за нейното единство от страна на някои западноевропейски партньори. Решението е повлияно и от позицията на европейските съюзници на САЩ в НАТО, според които при продължаване на мисията в Босна и Херцеговина тяхното участие е поставено в зависимост от американското по формулата “всички вътре или всички вън”.10

Необходимостта от реализиране на Дейтънското споразумение и от гарантиране на цялостния мирен процес в Босна и Херцеговина налагат продължаване на военното присъствие. Решение се взема на срещата на министрите на външните работи на НАТО в Брюксел (10 декември 1996г.). Променя се названието на военния контингент на ЕСФОР (Stabilisation Force). Новата модификация на многонационалните сили трябва да изиграе докрай ролята на силова рамка за изпълнение на Дейтънското споразумение. Целта е да се осигури стабилност в региона, свобода на придвижването и подпомагане на населението в Босна и Херцеговина. Мандатът на мисията на ЕСФОР е 18 месеца, а съставът е намален на 31000 души. Предвидено е в случай на необходимост многонационалните сили да се допълват от съседните страни и от Силите за бързо реагиране, намиращи се в Адриатическо море. Съотношението на участниците от отделните страни в рамките на ЕСФОР е същото, както при АЙФОР. Русия също продължава своето участие в съвместните действия.11

През втория мандат на междунарония военен контингент в Босна и Херцеговина е продължена мисията по осигуряване на военните аспекти на мирния процес. Патрулират се 1400км от границата, която разделя двете части на новата държава. Извършват се инспекции върху тежките въоръжения и разоръжаването (по 450 на месец). Подготовят се необходимите кадри за разминиране на определени зони от територията и много райони са прочистени от мини. Международните сили в Босна и Херцеговина съдействат за изграждане на гражданско-военните отношения, чрез сътрудничество с институциите, ангажирани с гражданските аспекти на мира. Определени затруднения пред мирния процес налагат да се разширят правомощията на ЕСФОР. Новите ангажименти са свързани с осигуряване завръщането на бежанците, с провеждане на общинските избори на цялата територия и парламентарните в Република Сръбска. Във връзка с това се осигурява и контрол над информационните средства, за да бъдат балансирани националистичните информации. Международният военен контингент оказва съдействие на местните власти при реконструкцията на пътища, мостове и пристанища. Изграждането на демократично контролирани полицейски сили в Босна и Херцеговина е също един от приоритетите на неговата дейност.12

Своите разширени ангажименти ЕСФОР изпълнява в много активно взаимодействие с други международни институции. Постоянни са контактите с ОССЕ, Върховния комисариат за бежанците на ООН и Военния трибунал в Хага. Контингентът на ЕСФОР участва в залавянето и предаването на военнопрестъпници. Военните части подпомагат изпълнението на програмата на Международните полицейски сили. В този план е постигнат определен успех в хърватско-мюсюлманската федерация.

Добрите резултати при изпълнение на мандата на ЕСФОР и основателните резерви спрямо устойчивостта на мира в Босна и Херцеговина са в основата на решението да се продължи мисията след юни 1998г. То е взето след преодоляване на различните гледни точки относно същността и състава на международния контингент. Те се изявяват, защото според мирното споразумение не е предвидено съществуването на военни сили след ЕСФОР. За поддържане на обществения ред са предвидени невоенни полицейски части. При обсъждането на този проблем се предлага, вместо военни сили под контрола на НАТО, във всеки от трите ЕСФОР сектори да се подпомогне контролът на локалните полицейски сили. Различия във вижданията се оформят и поради определени предпочитания на страни с жандармерия, като Франция, Испания и Италия, към военна международна полиция. Северните страни и Великобритания настояват за цивилни полицейски подразделения. Тази дискусия е съпътствана и от дебат относно участието на американските войници. Според администрацията във Вашингтон те трябва да напуснат след края на мандата. Същевременно президентът Б. Клинтън оставя отворени възможности за продължаване на американското присъствие. Повече сдържаност проявява Конгресът на САЩ, изхождайки от позицията, че европейските държави трябва да поемат повече отговорности за мира на Стария континент. Те от своя страна виждат продължението на ЕСФОР отново като операция на НАТО.13 Съгласуваната позиция за продължаване на мисията съхранява тази формула, защото тя е доказала своята ефективност в продължение на две години и половина. Крехкият мир в Босна и Херцеговина не позволява да се поемат определени рискове. Решението за запазване на американското присъствие в международния контингент утвърждава и авторитета на основните архитекти на Дейтънския мир, в лицето на САЩ и НАТО.

При реализирането на гражданския аспект на мирния процес в Босна и Херцеговина са изведени няколко основни приоритета. Те са свързани с конституционното изграждане на новата държава, с провеждането на избори, за да се формират институциите, с разрешаване на проблемите с бежанците и военнопрестъпниците. Усилията на международната общност включват и осигуряване и разпределяне на средствата, необходими за икономическо възстановяване на Босна и Херцеговина.



Мултиетническата същност на новата държава е основното съображение при изграждането на нейните институции. Те се формират чрез паритетно представителство на трите националности. За да се удовлетвори това изискване, в Босна и Херцеговина се избира президентство, състоящо се от трима души ­ сърбин, мюсюлманин и хърватин. Един от тях е председател на президентството и общият парламент определя процедурата по неговия избор. Ръководител на първия екип е Ал. Изетбегович, чиято партия получава най-много гласове на изборите. Решенията се вземат с консенсус. Всеки един от членовете на президентството може да блокира негово решение с аргумента, че е в разрез с жизнените интереси на народа, който той представлява. Спецификата на конституционното устройство на Босна и Херцеговина включва и избиране на три парламента ­ републикански, сръбски и хърватско-мюсюлмански. Републиканският парламент има две камари. Първата е камара на народите, състояща се от 15 депутати (от всяка общност по петима). Те се назначават от камарата на представителите, избирана чрез гласуване от гражданите на републиката. Механизмът за определяне на мнозинството е толкова сложен, че създава условия при съществуващите противоречия парламентът с години да не вземе решение. Приема се, че мнозинство са половината плюс един депутат, но от тях поне 1/3 трябва да са представители на всеки от народите. Това значи, че трябва да има 22 гласа на депутати, и то 7 да са на сърби, 7 ­ на мюсюлмани, 7 ­ на хървати и останалият един е без значение. Само при такова съотношение едно решение може да влезе в сила.14

Подобна комплицирана схема на управление се предвижда и за републиканското правителство. Ако министърът е сърбин, неговият заместник задължително трябва да бъде мюсюлманин или хърватин. При това 2/3 от всички министри трябва да са от хърватско-мюсюлманската общност и 1/3 от сръбската. Централното правителство се занимава с външната политика, външната търговия, митническата политика, провеждането на монетарната политика, международното право, комуникациите, транспорта, финансирането на правителствените дейности и задължения за подготовка на общи избори. Пълномощията по други въпроси на държавното управление се поемат от съответните правителства на хърватско-мюсюлманската федерация и на Република Сръбска.15

Според Дейтънския договор Босна и Херцеговина като субект на международното право трябва да остане единна държава. Логиката на събитията там показва обаче, че този модел много трудно се възприема от трите етнически общности. При анализ на Конституцията на Босна и Херцеговина се откроява проблемът за нейното прилагане. Колкото по-сложна е конструкцията на едно държавно образувание, толкова по-трудно и комплицирано е неговото функциониране. То изисква постоянни корекции и намеса на външни фактори. Неговото трайно установяване зависи от постоянния натиск и адекватните стимули на външни сили. В Босна и Херцеговина този план е подчертано изявен, защото нейната конституция е изработена като приложение 4 на Дейтънското споразумение и е одобрена от СР Югославия и Р Хърватска. При тези обстоятелства до голяма степен нейното практическо приложение зависи от двете съседни държави. Прекалената намеса на външни фактори в конституционното устройство обаче крие риск от блокиране на неговата дейност в случай на “отдръпване” на международните гаранти.

Основна предпоставка за привеждането в действие на конституционното устройство на Босна и Херцеговина е провеждането на първите парламентарни избори. Те са подготвени в рамките на една година след подписване на мирното споразумение. Централна и координираща роля в този процес има ОССЕ. Основните трудности, които преодолява организацията, са обусловени от някои неблагоприятни политически условия в новата държава. Затруднения предизвиква начинът за гласуване на бежанците, живеещи извън Босна и Херцеговина, и разселените на територията на самата република. Според Дейтънското споразумение всеки бежанец има право да се завърне на мястото, от което е прогонен, да му бъде възстановено имуществото и да бъде избиран в държавната администрация. Tова решение се основава на разбирането, че дехомогенизирането на етническия състав в отделните части би могло да влияе положително на интегрането на РСръбска и хърватско-мюсюлманската федерация. Тези съображения повлияват решението за гласуване по местоживеене от 1991година. То предполага временно или постоянно завръщане на лицата там, където са живели преди войната.16 При подготовката на изборите обаче са ограничени свободата на движение и правото на бежанците и разселените лица да се завърнат в родните места. В новата държава липсва и политически неутрална среда. Създават се препятствия пред свободата на изразяване и асоцииране. Средствата за масова информация са доминирани от националистическата пропаганда на политическите сили, контролиращи съответната част от територията на страната. Силни са проявите на неконструктивизъм и сепаратизъм. Националистическите партии в Босна и Херцеговина оспорват цялостния смисъл на изборите.17

Върху изборния процес негативно повлияват и трудностите около изолирането на обявените от Трибунала в Хага за военнопрестъпници сръбски политически лидери ­ Радован Караджич, Радко Младич и други. Тази линия изхожда от разбирането, че тяхното участие в политическия живот би могло да засили центробежните сили и тенденции в Босна и Херцеговина. В последните няколко месеца преди изборите се проявяват условно два подхода ­ максималистичен и реалистичен, в очерталата се взаимовръзка между военнопрестъпници, санкции и мирен процес.

Условно нареченият “максималистичен” подход, към който се придържат САЩ, обявява за несъвместими мирния процес и политическия живот на Р. Караджич и Р. Младич. Този подход се утвърждава поради липсата на съдействие от тяхна страна, при възстановителните работи на териториите на босненските сърби. Той предполага и натиск за въвеждане на санкции срещу Р Сръбска и СР Югославия. Частичното оттегляне на Р. Караджич от някои функции като президент на Р. Сръбска не се оказва достатъчно. Натискът за неговото отстраняване продължава до пълното му официално оттегляне от президентската институция. Условно нареченият “реалистичен” подход е израз на определени нюанси в политиката на европейските страни. Тяхната стратегия за стабилизиране на Босна и Херцеговина съдържа идеята за постепен преход. Тя се съобразява в по-голяма степен с факта, че босненските сръбски лидери от войната изразяват преобладаващите националистически тенденции в Р Сръбска и е трудно да се намери тяхна реална алтернатива. За изпълнението на Дейтънския договор привържениците на такъв подход изглеждат по-склонни на известни компромиси.18

Резултатът от въздействието на межународните фактори се изразява в заемането на мястото на Р. Караджич от една не по-малко националистически настроена фигура, като Биляна Плавшич. Действайки обаче в условията на постоянен международен натиск, тя е принудена да се държи по-конструктивно и да се съобразява с реалностите на политическия процес в Босна и Херцеговина. Проблемът с военнопрестъпниците не се изчерпва с тяхното отстраняване от политическия живот. Реалното им подвеждане под наказателна отговорност от Трибунала в Хага е аспект, който очаква развитие. Това е проблем на баланса между границите на международния натиск и политическата целесъобразност, пречупена през интересите на международните фактори.

На парламентарните избори през септември 1996г. линията, следвана от политическите субекти в предизборната надпревара, и тяхното влияние в отделните етнически общности води до убедителна победа на три националистически партии ­ Партията на демократичното действие (ПДД) в бошняшката част, Хърватската демократическа общност (ХДО) в така наречената република Херцег-Босна и Сръбската демократическа партия (СДП) в Р Сръбска. Диаметрално противоположните интереси на трите етноса излъчват и легитимират представители на националистическите кръгове. Тримата основни кандидати, избрани в колективното Президентство на Босна и Херцеговина ­ Алия Изетбегович, Крешимир Зубак и Момчило Краишник, са представители на най-твърдата националистическа линия в своите партии.19 Резултатите от вота на населението показват, че е постигнат по-скоро външен и показен компромис, който трудно може да доведе до създаването на действително суверенна държава, с реално функциониращи институции. Въпреки това провеждането на парламентарните избори в Босна и Херцеговина е важен етап от мирния процес. Основна предпоставка за неефективността на управлението са заложените в босненската конституция такива вето норми на двете общности, които лесно могат да блокират решенията на президентско и на парламентарно равнище. Причина за затрудненията са и реално съществуващите националистически центробежни тенденции. Те дават отражение върху решението за отлагане на общинските избори за 1997г., което е взето от Постоянния съвет на ОССЕ, под натиска на западноевропейските страни. То е повлияно от отсъствието на политическа воля от страна на ръководството на Р Сръбска за пълноценно сътрудничество с мисията на международната организация. Остават нерешени и редица въпроси, свързани с гласуването на преселените лица и бежанци и липсата на достоверни избирателни списъци. Съществуват определени трудности пред ОССЕ да осигури финансови средства и необходимия брой инспектори и наблюдатели за изборите. В рамките на една година някои от затрудненията са преодоляни, но като цяло политическата среда в Босна и Херцеговина съхранява дезинтеграционните тенденции. Те се проявяват в успеха на националистическите партии в общинските избори през септември 1997г. Дългосрочното им въздействие осигурява победата на националистичните партии и на изборите през септември 1998г.

Гражданският аспект на мирния процес в Босна и Херцеговина включва и проблемите, свързани с икономическото възстановяване на страната. Координирането на усилията на донори и международни финансови институции е предмет на заседанията на Брюкселските конференции (декември 1995г. и март 1996г.). Те са организирани от Европейската комисия и Световната банка. Инициативите конкретизират най-неотложните нужди и приоритетните въпроси на икономическото възстановяване и растеж в Босна и Херцеговина. Акцентите са върху трансграничното сътрудничество, регионалната търговия, развитието на дългосрочно коопериране в социалната и икономическата област, укрепване на демократичните институции и на гражданското общество в условията на политическа стабилност и икономически динамизъм. За да се реализират, е разработена средносрочна програма за възстановяване на Босна и Херцеговина за периода 1996-1999.20

1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница