Соя – ръководство за отглеждане в дунавският регион



страница2/4
Дата27.10.2018
Размер5.19 Mb.
#101569
1   2   3   4

ОСС
-Опитна станция по соята – Павликени (България)

EС-Еуралис (Франция)
2.4. Соята в сеитбообръщението. Ротацията на културите се определя като редуване и добре обмислен план за това как правилно и ефективно да се използват условията на околната среда. Добре планираната ротация на културите трябва да запази и дори да повиши нивото на почвеното плодородие, както и равнището на доходност на всички култури в сеитбообръщението. Също така редуването на културите е от решаващо значение в интегрираната борба с неприятели и болести, чрез прекъсване на жизнения им цикъл, както и предотвратяване на натрупването на специфични болести и неприятели по културите, а също и за намаляване на разпространението на плевели и тяхната адаптивност към определени видове култури. Правилното сеитбообръщение трябва да намали употребата на химикали (торове и пестициди), да подобри свойствата на почвата, както и да повиши рентабилността на селскостопанското производство. Соята е много подходяща за ротация, защото е добър предшественик за повечето полски култури. Друга полза от соята в сеитбообращение е по-ниското ниво на съотношението C:N в растителните остатъци, което е от полза за почвеното плодородие. Соята има добра коренова система и се прибира рано, почвата е суха, следователно се предотвратява и уплътняването от машини при прибиране на реколтата. Соята подобрява структурата на почвата, следователно ако почвата не е богата на азот и грудките са добре оформени, соята може да осигури 50% до 75% от азотните си нужди от атмосферата. Внимание трябва да се обърне на избора на площ за производство на соя. Дълбоки и плодородни почви с благоприятни водно-въздушни свойства са най-подходящи. Соята често се редува с царевица, зимна пшеница, пролетни зърнени и технически култури, фасул и фуражни култури. Обикновено културата се появява на всеки 3 до 6 години. Не всички предшественици са еднакво подходящи за соя. Зимните зърнено-житни култури като цяло са добри предшественици за соя. Те се прибират от полето по-рано, така че има достатъчно време за почвата да си почине. Унищожаването на плевелите се извършва чрез плитка оран или дискуване. Царевицата е благоприятен предшественик, ако царевичака е добре нарязан и заоран. Ограничението на царевица преди соя може да бъдат някои хербициди, които могат да ограничат отглеждането на соя. Слънчоглед и рапица са рискови предшественици заради честите заболявания, които засягат и соята. Площи, заразени със склеротиния (Sclerotinia sclerotiorum) не трябва да се използват за отглеждане на соя през следващите 5-6 години. Другите бобови култури не са подходящи предшественици не само заради заболявания, но също така и заради остатъците на азот, което е по-ценно за другите култури. Отглеждането на соя като монокултура не е препоръчително, поради увеличаване на плевелите, болестите и неприятелите. На някои площи, отглеждането на соя в продължение на две последователни години няма да доведе до сериозни загуби, но тази практика трябва да се избягва.

2.5. Подготовка на почвата.

Оран. За успешното производство на соя, основната обработка на почвата играе важна роля. Производителите трябва да използват система на подготовка на почвата, която най-добре отговаря на определените условия, в определения момент.

Качеството на основната обработка на почвата определя качеството на следващите обработки - сеитба, отглеждане и прибиране на реколтата. За производството на соя, основната обработка на почвата трябва да се извършва през есента. При предшественик зимни-житни култури стърнищата трябва да се изорат до 15 см или дискуват с помощта на тежки брани до 12 см. Тази практика осигурява смесване на растителните остатъци с горния почвен слой и ефективно унищожаване на плевелите. Оран от 25 до 30 см се извършва в края на лятото или началото на есента. При късно прибиране на предшественика и по-голямо количество растителни остатъци (след царевица) се затруднява извършването на оранта. Ако по време на прибирането на царевицата растителните остатъци не са нарязани на ситно, това трябва да бъде направено допълнително. Дълбочината на оранта трябва да бъде до 30 см, за да се гарантира, че растителните остатъци от предшественика са заорани в почвата на съответната дълбочина за успешно разлагане. На леки почви оранта може да се извърши малко преди предсеитбените обработки на площите. Местното законодателство може да ограничи почвените обработки с цел предотвратяване на ерозията.



Предсеитбена обработка. За успешното производство на соя, предсеитбената подготовка на площите е много важна задача. Извършването на добра предсеитбена обработка на почвата осигурява добър контакт между семената в горния почвен слой, което е необходимо условие за едновременно поникване и по-късно, за оптимално развитие. Целта на предсеитбената обработка на площта е да се получи 5-6 см слой от рохкава, топла и влажна почва. Близкият контакт между семената и почвата осигурява еднакъв достъп на топлина и влага до семена, което е необходимо условие за едновременно поникване. Предсеитбената обработка на площите трябва да осигури и еднаква дълбочина на засяване. Предсеитбената подготовка на площите не отстранява допуснати грешки по време на основната обработка на почвата, въпреки че подравнява повърхностният слой. Това съответно води до неравномерно поникване и прави вкореняването на младите растения трудно. Предсеитбената подготовка на площите най-често се осъществява на два етапа. Първият е най-добре да става рано през пролетта веднага след като почвата е достатъчно суха, за да се предотврати полепване, уплътняване и утъпкване. Първата предсеитбена подготовка не трябва да се извършва твърде късно, когато почвата просъхне. Препоръчително е тези мероприятия да се извършват в най-къси срокове, като се агрегатират и комбинират няколко почвообработващи машини. Втората предсеитбена обработка на площите трябва да се извършва няколко дни преди сеитбата. Ако всичко е извършено правилно, повърхностният слой е рохкав и структуриран, с агрономически ценни почвени агрегати. Втората предсеитбена обработка на почвата може да се използва и за унищожаване на поникнали плевели и внасяне на хербициди. Основната и предсеитбените обработки на почвата трябва да се адаптират към специфичните изисквания на почвения тип, метеорологичните условия, наличната техника и други фактори.

2.6. Инокулиране

Соята, както и другите бобови култури, притежават уникалната способност на биологично фиксиране на азота (БAФ) от въздуха. Това е симбиозен процес между соевото растение, почвата и бактериите, при което бактериите осигуряват азот на растенията, а соята осигурява различни хранителни вещества за бактериите. Процесът на азотфиксиране протича в кореновите грудки. Грудкообразуването започва в зародишното коренче и продължава по време на развитието на соевите растения. Физиологично активни и функционални са грудките, които при напречно срязване са червени, което се дължи на присъствието на пигмента хемоглобин. Ако почвата съдържа голямо количество азот, растенията задоволяват нуждите си от почвения азот. Високото количество азот в кореновата зона има отрицателен ефект върху грудкообразуването. От друга страна, наличието на азот в почвата е важно в началното развитие на растенията. Развитието на грудковите бактерии изисква известно време и ако запасеността на почвата с азот е много ниска, соята може да страда от азотен дефицит.

  • Производителите трябва да имат предвид, че грудковите бактерии са всъщност живи организми и трябва да бъдат особено внимателни по време на третирането на семената.

  • Преди инокулация, семената не бива да се съхраняват при екстремни температури. Винаги трябва да се следват инструкциите за ползване, предоставени от доставчика на семена.

  • Осигуряване на добър физически контакт между инокуланта и цялото количество семена.

  • Третираните семена трябва да се изсяват през същия ден.

  • Да не се съхраняват инокулирани семена. Да не се излагат инокулираните семена на пряка слънчева светлина. Всички действия по време на инокулацията на семената трябва да се извършва на сенчесто място.



Соев корен: Високо /ляво/ и оптимално съдържание на почвен азот
Някои условия на околната среда лимитират азотфиксацията. Температурата от 15 до 26 °С е оптимална, докато нивата над или под нея намаляват фиксацията на азот и бактериалната активност. Високите нива на почвен азот намаляват активността на азотфиксацията. Азотфиксацията е много чувствителна към засушаване. В условия на суша растежа на растенията и формирането на нови грудки са подтиснати, а процеса на азотфиксация спира. Прекомерната влага и липсата на въздух в почвата също намалява азотфиксацията.

2.7. Торене. Производителят трябва да знае, че висока доходност не може да се очаква при условия на недостиг на хранителни вещества. Когато планирате минералното торене на соята е необходимо да се знае съдържанието на хранителните вещества в почвата, желаната доходност и икономическият ефект. Не съществува обща препоръка за сумата на минералните торове, необходими за определена площ. Внасянето на минерални торове на всяка площ трябва да се основава на агрохимичен анализ. Прекомерното торене не е оправдано поради икономически и екологични причини, а недостатъчното минерално хранене ограничава високите добиви. На площи добре осигурени с хранителни вещества, количеството на внесените минерални торове трябва да съответстват на сумата на изнесените с добива. На почви с дефицит на някои хранителни вещества, компенсиране на дефицита е от съществено значение. Соевите растения се нуждаят от 70-90 кг N, 16-27 кг P2O5 и 36-60 кг K2O за производство на един тон зърно и съответната вегетативна биомаса. Само за формиране на един тон зърно се изразходват 60 кг N, 11-14 кг P2O5 и 20-23 кг K2O. Останалата необходима част от хранителните вещества се осигуряват чрез минерализация на растителните остатъци в почвата.

Азот
Соята има много високи изисквания към азота. Значителни количества от азота се предоставя от атмосферата, ако инокулирането е извършено правилно. В зависимост от условията на отглеждане, биологичната азотфиксация може да осигури 20-75% (обикновено 50-70%) от общите изисквания към азота. Останалата част от азотните нужди соята задоволява от почвата чрез процеса минерализация или азота, останал от предшественика. Соята се нуждае от почвен азот за кратък период от време - от поникването до появата на първите грудки- обикновено до 3 седмици след поникването. Стресовите състояния забавят грудкообразуването и удължават времето на усвояване на азота от почвата. Всички стресови фактори (засушаване, преовлажняване, екстремни температури и др.), които потискат азотфиксацията водят до увеличено поглъщане на азот от почвата. От друга страна, високото количество на азот в почвата инхибира образуването на грудки и азотфиксиращата дейност.

Фосфор и калий

Торенето с фосфор и калий зависи от съдържанието им в почвата. Високото съдържание на фосфор и калий в почвата може да се отрази негативно върху добива. Соята усвоява много добре фосфора от почвата и предпочита този хранителен елемент. Соята е в състояние да използва останалите налични форми на фосфора. Внасянето на фосфора при предшественика дава възможност на соята да използва остатъчните количества. Приемането на калий е в максимална степен по време на вегетативното развитие и намалява при бобообразуването на соята. Каливият дефицит предизвиква некроза на по-старите листа. Високата концентрация на хранителните вещества в почвата при някои елементи може да доведе до антагонизъм между тях и до трансформация във форми, които не могат да бъдат използвани от соята. Трябва да се поддържа оптимално съдържание на хранителните вещества и допълнителното внасяне трябва да става след анализ на почвата.



Микроелементи . В допълнение към азота, фосфора и калия, за правилното развитие на соята са необходими микроелементите - цинк, желязо, молибден, манган, бор, сяра, и т.н. В средно и добре запасени почви, дефицит на микроелементи рядко се наблюдава. На леки, кисели или алкални почви може да се прояви дефицит на микроелементи. Земеделските производители първо трябва да се грижат за оптималното ниво на азот, фосфор и калий и след това да решават дефицита от микроелементи. Понякога почвата дори да е добре снабдена с желязо може да се получи хлороза от железен дефицит. Високото съдържание на калций в почвата, алкална реакция на почвата, студени и влажни климатични условия благоприятстват появата на железен дефицит. Обикновено това е временно явление без сериозни последствия.

Оборски тор. Зеленото торене и внасянето на оборски тор е много полезно за почвеното плодородие. Внасянето на оборски тор е благоприятно за соята, но прилагането му трябва да се извършва при небобови култури. Соята ще използва продължителния ефект от оборският тор през следващите две или три години.

Приложение на минералните торове

На естествено плодородни почви с добри механични свойства е възможно да се постигнат високи добиви без внасяне на минерални торове. За поддържане на плодородието на почвата е необходимо да се внасят само количества, които са изразходвани за формирания добив. Агрохимическият анализ на почвата е от решаващо значение, за да се оцени текущото състояние на хранителни вещества в почвата. Необходимото количество торове може да се определя въз основа на данните, предоставени от наличието на хранителните вещества в почвата. Торенето на соята най-често се извършва преди основната обработка през есента с помощта на комбинирани торове и ако е необходимо малки количества азотен тор преди сеитбата през пролетта.



2.8. Сеитба

Времето и конкретните условия оказват влияние върху срока на сеитба. Препоръчително е сеитбата да се извършва възможно най-рано. Решението за срока на сеитба трябва да се определя от температурата на горния почвен слой, а не от календара. Трябва да е отминал срока на късните пролетни студове. Препоръчително е сеитбата на соята да се извършва, когато температурата на горния почвен слой се стабилизира на 12 ° С. Ранната сеитба при ниска температура на почвата забавя поникването. За покълване и поникване на соята, сумата на ефективните температури е около 100° С. Ако сеитбата е извършена рано, младите растения могат да понесат кратки понижения на температурата от -3 до -4 ° С. Когато ще се сеят няколко сорта сеитбата започва с по-късните. Късната сеитба намалява периода на вегетативен растеж и причинява ранен цъфтеж, което от своя страна влияе негативно върху добива.

Гъстота на посева

Една от основните предпоставки за високи добиви е постигане на оптимална гъстота на посева. Обикновено, соята е толерантна към различни гъстоти на посева на единица площ. Оптималната гъстота на растенията трябва да осигури бързо засенчване на редовете и оптимална височина на залагане на първите бобове. При ниска гъстота на посевите, соевите растения залагат по-ниско първите бобове. Сгъстяването причинява значителни загуби на добив и борбата с плевелите е по-трудна. От друга страна, твърде гъстите посеви са склонни към полягане, развитие на болести и ниска доходност. Високата доходност зависи не само от гъстотата на посевите, но и от правилното разпределение на растенията. По-малки или по-големи пропуски водят до загуби на добив, заплевеляване и трудно прибиране. Като цяло, по-ранните сортове трябва да се засяват с по-висока гъстота, отколкото по-късните. Оптималната гъстота зависи от сорта, срока на сеитба и местните условия. Винаги трябва да се съобразяваме с препоръката за гъстотата предоставена от доставчика на семена. Има и някои общи препоръки за гъстотата на растенията, които зависят от групите на зрялост и междуредовите разстояния.

Групи на

зрялост

Оптимална гъстота на растенията при междуредие, /хил. на хектар/

25 см

45 см

70 см

000

600 - 620

550 – 600

400 - 450

00

580 - 600

500 – 550

370 - 400

0

550 - 580

500

350 - 370

I

550

450

350

II

500

400

300


Междуредово разстояние Най-подходящите междуредови разстояния за сеитба при соята са 25 и 45 см. Тези разстояния осигуряват бързо засенчване на междуредието и оптимално развитие на растенията. Широкоредовото разстояние на 70 см е също подходящ начин на сеитба. Посевите с широкоредово разстояние между редовете обикновено са по-малко конкурентни на плевелите. Препоръчително е да се използва пневматична сеялка за осигуряване оптималната гъстота на соята на хектар.

Всеки сорт има различни по размер семена и кълняемост, така че са необходими корекции между разстоянието на семената за всяка партида семена. Изчисляването на разстоянието на семената в реда е необходимо във всеки отделен случай. Разстоянието между семената в реда се изчислява по следната формула:



Pc(cm)=

1 000 000 x Ст. ст. (%)

Бр.р. х М.р.




Ст Ст (%)=

Чистота (%) x Кълняемост (%)

100



Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница