сп. Мениджър, брой 7, 2011, стр 44-46
Образованието във времето на новите технологии
Жюстин Томс
Годината е 2011-та. Първолкасниците в Токио започват учебната година с лаптоп на всеки чин. Първокласниците в Ню Йорк започват с мобилни телефони, заредени с тяхната учебна програма, линкове към материали за самоподготовка, съобщения при необходимост до родителите и за напомняне за домашно, а също с автоматични опции за „on school“ (в училище) и „Off school“ (извън училище) настройки на самия телефон. Първокласниците в България започват своето обучение все още най-много с един компютърен кабинет за цялото училище, класическите тетрадки и учебници.
Добрата новина е, че все пак около 45% от българските домакинства имат домашен компютър и той почти винаги е свързан с Интернет. И да, децата имат достъп до този компютър. Децата имат и мобилен телефон, който не рядко е с браузер и Интернет (по-често wifi, по-радко 3G, но все пак – онлайн). И телефонът е навсякъде с тях. Това вече е важно, не защото децата са пред компютъра или защото Интернет променя всичко, но защото децата се научават да получават информация по нов начин, искат по-голяма динамика, свикват с технологиите и всичко това неизбежно прави класическите форми на обучение, непроменени в последните 20-50 години, твърде неприемливи.
Повече от ясно е – учениците са онлайн и най-естественото първо и често единствено място за търсене на информация е именно Интернет. Без значение дали за домашно или за да отговорят на въпрос в клас, за формула или доклад – информацията е налична онлайн. Дори да не е на български – умело се използват онлайн речници за автоматичен превод. Не рядко ученицитие прибягват и към готови курсови работи. Това е така не само в България, учениците по цял свят променят своите навици в подобна посока. И този процес е необратим. Вместо да сакнционираме или променяме учениците, вероятно ще е по-лесно и по-ползотворно да се съобразим с тези нови форми на комуникация и активно да ги интегрираме в учебния процес.
Как трябва да се промени образованието в ерата на новите технологии? Най-естественият и лесен отговор – като във всяка класна стая се въведе компютър. Но истината е, че това е формално погледнато. Всъщност промяната трябва да започне от учителите и учебните програми, както и с методиките на преподаване. Възможни са много и различни форми:
-
уроци под формата на презентации, интегриране на кратки видео клипове по конкретни теми;
-
прожекция на видео филми и видео уроци;
-
домашни под формата на презентации, мултимедийни проекти;
-
работа по колективни интерактивни проекти;
-
интерактивни форми на проверка на знанията – онлайн тестове, въпросници;
-
виртуални посещения на обекти, отдалечени физически – музеи, научни центрове;
-
създаване на затворени групи в социалните мрежи с оглед оптимизация на комуникацията;
-
активно въвеждане на блогове и други Web 2.0 форми на общуване по общи теми от учебния материал, училищния и обществен живот на учениците;
-
дистанционни онлайн срещи с учени, експерти.
В не малко училища в България вече има внедрени и т. нар. „интерактивни дъски“ и цели интерактивни кабинети. Често това става любимото място на учениците от цялото училище. Това за пореден път показва, че образователните методи следва да търсят по-атрактивни и технологични решения, за да отговорят адекватно на очакванията на учениците.
Не са малко и училищата с добри сайтове, а вече и класовете с блогове. За пример можем да вземем Надежда Стоилкова, класен ръководител и учител по немски език в 3б клас на Увекинд, немско училище в София. От началото на учебната година 2010-2011 тя стартира блог за класа. Блогът го списва лично тя, изцяло на немски език. Всички ученици са поканени да следят блога, да коментират, но условието е – всичко да е на немски език. В блога Надежда публикува както информация за домашни, за книги, които препоръчва да се прочетат, така и коментари и трейлъри за актуални детски филми, други интересни събития за деца. Така в интересна, нова форма децата са въвлечени в общуване на немски, упражняват писмените си умения, забавляват се.
Ако трябва да се изброят отделните онлайн инструменти в помощ на съвременния учител, то основните най-общо са:
-
електронна поща и нюзлетери – към ученици, родители, колеги, а и като начин за научаване на нови тенденции, проучвания, подходи и методики;
-
уеб сайтове – сайтът на училището, на регионални и национални институции, образователни сайтове за ученици и учители, педагогически общности; възможността да се посещават с учебна цел сайтове на библиотеки, музеи, научни центрове, университети и други подобни институции;
-
социални мрежи – много от родителите, учителите и учениците са там, какво по-добро от това да се използва този факт, за да се оптимизира комуникацията;
-
блогове – блогове на учители, на самите ученици или на цял клас, на училището като цяло;
-
видео и фото канали – Web 2.0 медии като Youtube, в който могат да се намерят образователни клипове по почти всички възможни теми, сайтове за споделяне на снимки и други подобни;
-
wikipedia безспорно е уникално явление, но освен да копират информация от там учениците биха могли да бъдат поканени да направят задълбочен преглед по дадена тема и да публикуват информация, която да е споделена с всички и да остане като техен принос;
-
електронните карти – безспорно уникален начин за начално запознаване и задълбочаване познания по география;
-
онлайн речниците – нещо, което дори училището да не използва, учениците вече използват много умело;
-
специализирани сайтове за вътрешноучилищна комуникация.
Основният елемент в съвременното онлайн общуване и Web 2.0 е споделянето. Споделянето на информация, възможности, постижения между колеги-учители, ученици, училища. Това е нещо, на което тепърва трябва родната образователна система трябва да се учи. Предизвикателството е далеч отвъд технологиите за споделяне, а в мисленето в подобен контекст.
Друг важен 2.0 елемент е поставянето на човека в центъра – всичко става „user centric“. Така и образование 2.0 трябва да постави в центъра всеки конкретен ученик, да се съобрази с индивидуалните му нужди и възможности. В помощ на това умело идват отново технологиите.
Походът към модернизиране на образованието включва задължително:
-
технологично обезпечаване – компютри, а скоро и мобилни телефони;
-
промяна на учебното съдържание – това е изключително сериозен елемент от промяната, модернизацията, спрямо новите изисквания към младите хора, които излизат от училище;
-
промяна на начините и методите на преподаване, съответно – стабилна подготовка на учителите.
Бърза анкета сред родители за това как би следвало да изглежда модерното образование дава интересни посоки за размисъл:
Мая: „Децата се учат сами едни други, учителят играе ролята на ментор и помага, ако има нужда. Децата сами подготвят учебния материал, сутрин под формата на игри и проекти, а следобяд го "преподават" на останалите и се учат заедно.“
Радослав: „Модерното образование трябва да се отърве от системата за оценява тип 2 до 6.
Също така трябва да махне способността на преподавателите да правят каквото си поискат - да късат, пишат двойкики, да оценяват субективно, да дават много негативна обратна връзка. Нататък може да се поеме по много пътища, но както казва сър Кен Робинсън - образованието трябва да е като градинарството - да няма общи правила за всички, а всичко да става по-специфично за нуждите на децата.“
Вероника: „Отдавна смятам, че добрият преподавател трябва да се е доказал в друга сфера на дейност преди да започне да преподава. Само по този начин ще има адекватен поглед за едно "модерно образование". За основния и средния образователен курс е валидно същото + повече от 4-5 години практика не са необходими - амортизират преподавателите и дефектират децата.“
Радо: „Малки групи от 4-6 човека. Повече практика, по-малко теория. Проблеми, развиващи способности. “
Лидия: „Модерно образование съществува до модерни библиотекари: от Вавилонската, през Магнаурата - до днес в Ню Йорк. Няма библиотека, няма образование.“
Диана: „Трябва учителите да се научат да говорят позитивно с децата, но това е най-трудното, защото и големите не общуват така помежду си... Важни са хората ,а не системата...“
Както се вижда от анкетата – не технологичното обезпечаване прави едно училище модерно, а основно начините на преподаване и отношението към учениците.
Успоредно с това модерните технологии позволяват и оптимизация на комуникацията между самите учители, между учители и родители. Все по-популярни са онлайн дневници или сайтове, които съхраняват служебна информация, общи учебни ресурси, оценки, забележки и т.н. Подобни се прилагат в момента в минимум 15% от училищата у нас, като очакванията, че скоро този процент ще нарастне значително.
Как да се случват всички тези промени?
Ясно е, че нещата не могат да се променят с вълшабна пръчица. Изискват се средства от една страна за техническо обезпечаване, от друга – време за обучение на педагогическите кадри и най-вече - залагане на промените в образователните планове и методики. И за всички тези промени трябва да се мисли и действа веднага. Защото ясно е – технологиите изпреварват много образованието, то не успява да ги догони, но е добре поне да се задвижи в позитивна посока. Иначе рискуваме още повече да изолираме децата си и да ги оставим небообразовани и недоподготвени за бъдещето.
Сподели с приятели: |