Спа туризма в България

Стопански факултет

Курсова работа

на тема

1. 
   Същност на СПА туризма. Историческо развитие ................................. 3 стр
   
2. 
   Мястото на СПА сред подвидовете на здравния туризъм ............................ 3 стр
   
3. 
   Туристически потенциал на България като СПА дестинация ...................... 4 стр
   
4. 
   Ресурси ........................................................................................................ 4 стр
   
5. 
   Приходи от СПА туризма в сравнение с тези от туризъма като цяло ............ 5 стр
   
6. 
   Пазар – темпт на развитие ........................................................................ 5 стр
   
7. 
   Имидж на България като СПА дестинация ............................................. 6 стр
   
8. 
   Тенденции и перспективи за развитие на СПА туризма като
   

9. 
   Конкурентност ........................................................................................... 7 стр
   
10. 
    Анализ на легловата база и туристопотока в по-популярните СПА дестинации в България .............................................................................. 9 стр
    
11. 
    Бостънска матрица ................................................................................... 11 стр
    
12. 
    SWOT анализ на СПА туризма в България ........................................... 11 стр
    
13. 
    Използвана литература ............................................................................ 13 стр
    

Историята на СПА философията датира още от Древен Рим. Познатите и до днес Римски бани се появявали на територията на цялата империя и в последствие еволюирали в комплекси за отмора и развлечение, наподобяващи съвременните СПА комплекси. Друга хипотеза за възникването на понятието “СПА” е свързано с белгийския град Спа, който е прочут с горещите си минерални извори, за които се е вярвало, че имат лечебни свойства.

Значението на думата СПА произлиза от латинското „Suns per aqua” или „здраве чрез вода”, а в по-нов директен превод „минерален извор”. В наши дни обаче носи съвсем друга семантика, особено, когато тя се свързва със съвременния начин на отдих и възстановяване.

2. Мястото на СПА сред подвидовете на здравния туризъм

СПА туризма е под вид здравен туризъм. В България СПА се бърка в повечето случаи с балнеология, като макар, че двете понятия се преплитат и застъпват частично основната разлика е във факта, че в СПА отиват здрави хора, които да се отърсят от стреса на ежедневието и да се възстановят бързо и пълноценно, докато генералната идея на балнеологията е лечение на определени заболявания. Самите СПА се разделят на различни под категории, но за всички са валидни следните крайъгълни камъни: регенериране на тялото и духа, здравословно хранене, релаксация, възстановителни процедури, козметика и разкрасяване.

В България съществуват обективни предпоставки за развитието на СПА индустрията. Тези предпоставки се обособяват от природните и климатичните ресурси, наличието на материално техническа база, както и от институционалната подкрепа за развитието на СПА туризма. И не на последно място това, че България е на второ място в света по минерални извори, което е важна предпоставка за успешното развитие на СПА туризма у нас.

Както вече споменахме по-горе България разполага с богато разнообразие от ресурси – над 800 вида минерални води, много находища на лечебна кал, както и с подходящ климат, което благоприятства развитието на СПА туризма у нас.

Според химическият си състав водите в България са подходящи за лечение и профилактика на различни заболявания.

В нашата страна има 142 курорта, от които 58 са балнеолечебни, 56 – планинско-климатични и 28 – морски.

Наличието на модерни балнео и СПА хотели не само по Черноморието, но и във вътрешността на страната - Девин, Хисаря, Велинград, Кюстендил, Сандански, Банско е предпоставка за развитието на СПА туризма в България не само през активния летен сезон, а и през цялата година.

5. Приходи от СПА туризма в сравнение с тези от туризъма като цяло – табл. 4

	Години
Дейности	2008	2009	2010	2011
Съотношение на приходите от СПА туризма и туризма в България като цяло в %.
Приходи от СПА туризъм	5	8	7	10
Приходи от туризма	95	92	93	90

6. ПАЗАР – темпт на развитие

През последните години се наблюдава засилен интерес към търсенето на специализирани видове туризъм, чиито темпт нараства значително по-бързо в сравненние с масовия да сега морски и планински туризъм. В това число се наблюдава и значително увеличаване на пазарния дял на здравния туризъм (СПА, уелнес, балнеология). По данни от проучване на агенция “НОЕМА” СПА туризмът е на трето място по брой привлечени туристи в България след морския и планинския. Ако страната ни заложи на целогодишните форми на туризъм, това би довело до положителен ефект и би променило имиджа на страната ни като масова лятна дестинация.

Под категориите на СПА се определя от това дали хотела, където се намира СПА центъра, е изцяло подчинен на здравословния начин за възстановяване на организма, където 3-4 дни човек изцяло се потопява в атмосферата на релаксацията или пък е част от курортен комплекс, където прекарваш 7-10 дни, като се комбинират възстановителните процедури с игра на голф, нощен живот или други забавления.

Все по-популярни стават така наречените дневни СПА, които са част от престижните хотели, където човек може да отиде за 2 часа за масаж на тялото или лицето, сауна, парна баня, козметична процедура включително маникюр и маска на косата, билкова вана или някоя подобна глезотия за тялото, външен вид и духовен баланс и то дори в рамките на работния ден, така че да е подготвен за следващия работен ден.

Накратко, туристическият продукт СПА в днешно време е насочен предимно към потребители, които живеят на високи обороти и се нуждаят от ефикасно и бързо възстановяване, което не на всяка цена е свързано с лечебна вода, а по-скоро с комфорт, спокойствие, рекреация, подходящи масажи и други мануални терапии, козметични манипулации и балансирано хранене.

7. Имидж на България като СПА дестинация

България се превръща във все по-желана туристическа дестинация за СПА туризъм благодарение на нейните ресурси. Най-големият проблем на СПА туризма в България обаче е липсата на реклама и маркетинг. Ето защо България не се промотира все още като СПА дестинация. Ето защо, за да наложи имиджа на целогодишна СПА дестинация, е необходимо да се проведе засилена имиджова реклама с цел привличане на повече чуждестранни туристи.

Прогнозите във връзка със СПА-туризма на България са страната ни да се превърне в сериозен конкурент на пазара на СПА услуги не само на нови пазари като Чехия, Унгария, Словакия, но и на Австрия – страна с традиции в СПА бизнеса.

8. Тенденции и перспективи за развитието на СПА туризма като допълнителен туристически продукт и услуга.

За последните 5 години популярността на СПА туризъм в България е нараснало 3 пъти. По статистика на Google trends най-желаната дестинация за почивка в България е Велинград, като най-голям регистриран туристопоток има през месеците юли и август.

Не малко хора избират да заместят традиционната морска почивка със СПА релаксираща ваканция, което обаче не дефинира изцяло СПА сезона. Хотелите и центровете в СПА дестинации са подходящи за почивка през цялата година. Разнообразието от цените в отделните региони и типове хотели пък, позволява на хора и с малко, и с много възможности да планират своята СПА почивка. Всичко това благоприятства превръщането на България в целогодишна СПА дестинация.

В световен мащаб търсенето на СПА с цел пътуване и ваканция се е повишило 2 пъти от 2006 година насам. Интересът като че ли се провокира от развенчаването на убеждението, че СПА е за „красивите“ и „богатите“. СПА услугите са се превърнали в лесен и достъпен метод за справяне със стреса и цялостно подобряване на душевното и физическо състояние. През последните години, най-голямо е търсенето за wellness, което в превод означава състояние, при което тялото и съзнанието се чувстват добре.

В страните от Европейския съюз, притежаващи хидротермални ресурси, водеща роля и отговорност в разработването и управлението на териториалния потенциал от минерални води и земна топлина имат съответните общини и териториални общности.

Над 90% от водолечебно - оздравителните (SPA) центрове и предприятията на бутилиращата промишленост в Италия се развиват и управляват от сдружения на стопански субекти, създадени със закрила и участие на съответните общини.

Сходна е законодателната уредба и практика във Франция, Германия, Испания, Унгария и други богати на минерални води и геотермална енергия страни.

9. Конкурентноспособност:

С цел повишаване на конкурентоспособността на СПА и Уелнес услугите в туризма, е разработен модел за повишаване на качеството и разнообразието на предлаганите услуги.

България разполага с богати ресурси за развитие на балнеоложкия, СПА и Уелнес туризъм, но приходите от тези специфични форми на туризъм са незначителни – до 3% от общите приходи от туризъм през 2010г.

Конкуренцията е действително сериозна – Италия, Франция, Гърция, Чехия, Унгария и т.н., а пазарът е изключително динамичен. Следователно проблемите в България следва да се решават чрез сполучливи стратегии и модели, които да се въвеждат и прилагат в практиката, чрез усъвършенстване на организацията , управлението, пазара и маркетинговата дейност на туристическите предприятия.

Основните посоки за повишаване конкурентостта на СПА туризма в България са:

• 
  Подобряване на нормативната уредба и стратегията за СПА и Уелнес туризма;
  
• 
  Стимулиране на инвестициите;
  
• 
  Утвърждаване на сертификати за качество;
  
• 
  Маркетинг позициониране на услугите и сегментиране на пазара;
  
• 
  Екологична устойчивост на природните ресурси;
  
• 
  Иновации;
  
• 
  Организация и управление на персонала.
  

Унгария е друг основен конкурент на България в областта на СПА-туризма. Тя разполага с отлично развита материално-техническа база и привлича свойте туристи основно в столицата Букурещ и езерото Балатон. Една от насоките в националната стратегия на страната е развитието и популяризирането на източниците на минерални извори и превръщането им в ключови туристически дестинации.

СПА дестинации са тези, в които има хидро минерални находища. Повечето от тях са разположени в Югозападна България и по Черноморието в екологично чисти, незастроени райони. Освен най-известните с минералните си извори Велинград, Хисар и Девин, в страната има и много други не толкова популярни, но много привлекателни спа дестинации - Кюстендил, Вършец, Баня (до Банско), Сепарева Баня, Берковица и Момин проход.

Ще разгледаме най-популярните СПА дестинации в България: Велинград, Сандански, Девин, Хисаря и Троян.

Велинград, познат като СПА столицата на България, има най-много на брой и разнообразни по категория СПА хотели. Те са само 20, но легловата база е около 1500 места. Велинград се посещава предимно от български туристи (95%), почиващи за около седмица (между 5 и 7 дни), но и от чуждестранни туристи, главно от Гърция, Русия и Великобритания, които предпочитат да останат за повече от седмица.

В Сандански на разположение са 16 хотела, 9 от които семейни и още малки къщи за гости и частни квартири. Общата леглова база е около 1300 места, която се запълва почти на 100%, въпреки не особено ниските цени. В Сандански посочват като най - слаб сезон месеците непосредствено след Нова година, като през останалото време на годината се радват на отлична запълняемост от туристи от България предимно, но и от Гърция, която е само на няколко часа път с кола. Там чужденците нощуват средно повече от 7 дни, а някои, които идват от Русия, дори цял месец. Българите пък остават между 3 и 5 дни.

В община Девин има 7-8 хотела, които са довели минералната вода до базата си, като само няколко от тях имат напълно оборудвани, модерни СПА центрове предоставящи леглова база от 580 места. В Девин силният сезон е летният, а най-слабите месеци са ноември и февруари. Гостите отново са само от България и почиват средно около 5 дни, като почти всички включват уикендите, въпреки че цените тогава са по-високи.

Легловата база в Хисаря е 1158 легла, разпределени в хотелите с минерална вода и още около 500 места в балнеосанаториумите и лечебните бази. В Хисаря хотелиерите посочват като най-силен период от годината са летните месеци и периодите, когато се събират повече от 3 почивни дни – национални празници, преди Коледа и след Нова година, 8 декември, Великден, 6 и 24 Май. Туристите са на 100% българи и в повечето случаи остават между 1 и 3 дни, а през лятото за около седмица.

В община Троян са СПА курортите Шипково и Чифлик, които разполагат съответно с 1 и 3 модерни СПА хотела с минерална вода с общ капацитет от около 400 места. В Шипково и Чифлик интересът е насочен най-вече към откритите минерални басейни, което също определя летния сезон като активен. Туристите там отново са предимно от България, най-често семейства с малки деца.

Таблица 6: Разпределение на легловата база и профил на туриста, по СПА дестинации в България

Град	Леглова база (бр. места)	Профил на туриста	Период на престой
Велинград	1500	българи (95%) гърци, англичани, руснаци	- 5 – 7 дни - повече от седмица
Сандански	1300	българи гърци руснаци	- 3 – 5 дни - над 7 дни - около месец
Девин	580	Българи	- около 5 дни
Хисаря	1658	100% българи	- 1-3 дни - до 7 дни през лятото
Шипково и Чифлик	400	българи – предимно семейства с деца	- няколко дни

По груби сметки общата леглова база на по-големите СПА дестинации в България възлиза на около 4500 легла. Това обяснява до голяма степен запълването на капацитета на хотелите при забележителното развитие на СПА туризма, за сметка на други отрасли по време и след кризата. Като че ли търсенето надвишава многократно предлагането и, макар цените да са значително по-високи от тези в стандартните хотели, не се забелязва отлив на туристи. Напротив, интересът и търсенето за СПА хотели нараства, в сравнение с изминали години по данни на Google Trends.

Според анализа на туристопотока става ясно, че лятото е СПА сезонът на България. Тъй като хотелите са подходящи за целогодишен престой обаче, те настаняват туристи и през зимата, като интересът се засилва около почивни дни и празници. СПА курортите пък са посещавани предимно от туристи от България и много малко чужденци, за разлика от морските дестинации. Това може би се дължи на неактивната реклама на балнео туризма и СПА продукта извън граница. Липсата на актуални данни и статистическа информация за потребителя също забавя развитието на сектора. България освен това не присъства на европейската карта на здравните пътувания.

Матрица на бостънската консултанска група (МБКГ) е изградена на базата на два критерия: темп на растеж на пазара и относителния пазарен дял. Главната й цел е да подържа предимство пред нарастването на конкуренцията.

СПА-туризма в България е вид продукт звезда според Бостънската матрица, защото има относително висок дял на пазара, който се очаква да нараства в бъдеще. Това е високоперспективен туристически продукт.

• 
  висока конкурентоспособност на природния потенциал – в България има над 600 минерални водоизточника, групирани в около 240 находища. Общият им дебит е около 270 млн. литра на денонощие. Над 70% от тях са топли и горещи – с температура 37–101 градуса по целзий.
  
• 
  В страната ни има почти всички видове минерални води, които се срещат по света;
  
• 
  има 142 курорта, от които 58 са балнеолечебни, 58 планински климатични и 28 морски;
  
• 
  климатът е здравословен и има лечебен ефект в определени райони на страната;
  
• 
  наличие на модерни балнео- и СПА хотели не само по Черноморието, но и във вътрешността на страната (Девин, Велинград, Хисар, Кюстендил, Сандански, Банско);
  
• 
  утвърдени позиции в балнеолечението.
  

• 
  СПА туризмът у нас не е изведен като приоритет на държавната политика по туризъм;
  
• 
  България не присъства на европейската карта на здравните пътувания;
  
• 
  недостатъчен брой квалифициран медицински и туристически персонал;
  
• 
  правната уредба, която има отношение към този вид туризъм, е недостатъчна, а съществуващата такава се нуждае от прецизиране и актуализация;
  
• 
  липсва стратегия за развитие на СПА туризма;
  
• 
  цената на минералната вода за лечебни нужди е много висока и това не стимулира развитието на този вид туризъм;
  
• 
  липса на широка целева реклама в чужбина на балнео-, СПА и уелнес продукта;
  
• 
  липса на актуална статистическа и адекватна оперативна информация относно потребителите на продукта.
  
• 
  Недостатъчни инвестиции за развитието и популяризирането на СПА туризма у нас
  

• 
  У нас има изключително добри условия за развитието на балнеолечение и СПА туризъм.
  
• 
  България има потенциал за развитие като желана СПА дестинация благодарение на богатото си разнообразие от природни ресурси и лечебни свойства на водите.
  
• 
  България е определена сред петте най-удачни държави в ЕС за инвестиции в СПА. По този начин българските предприемачи имат голямо поле за действие в сектора – главно за реновиране на занемарени курортни селища. Заслужава си да се инвестира във ваканционни селища около находищата на минерална вода, които се намират в слабонаселени места. СПА туризма с всичките му сегменти е сред най-модерните по света и е смятан за особено печеливш, като този сектор от туристическия пазар може да се дефинира като растящ.
  
• 
  Освен това голяма част от находищата на минерална вода се намират в екологично чисти райони. Те са в близост до планински, черноморски резервати с невероятна екосистема. Много от тях са разположени във или в близост до исторически и археологически паметници, представляващи интерес както за българския, така и за чуждестранния турист, до природни дадености.
  

• 
  Висока конкуренция в предлагането на СПА услуги от водещи туристически европейски дестинации като Франция, Испания, Австрия, Чехия, Унгария;
  
• 
  Слаб интерес от страна на правителството за развитието на ресурсите в страната;
  
• 
  Нисък дял на приходите, генерирани от СПА туризма;
  
• 
  Повишаване на цените на пакет-услугите и особено на вътрешния пазар след присъединяването на България в ЕС.
  

www.noema.bg

www.bab-bg.eu

www.tourism.government.bg