СВРЪХСЕТИВНА ДЕЙНОСТ НА МОЗЪКА
Всички изследвания на работата на мозъка водят към заключението за една изразена психична дейност на отделните му дялове, които самостоятелно или комплексно оказват стабилно психовъздействие върху поведението на човека . Поляризацията и приоритетната проява на всеки орган или система е трудна за доказване и отделянето им в чист аспект е просто начин да се говори конкретно и точно. Това не изключва взаимовръзката и не елиминира или омаловажава широтата на съжденията и изводите. Обратното -базира се на тях и изхожда от тях дори във вариантите на пълната си свобода и независимост. Въпреки -големите празноти и отклонения в изследователската работа вече има достатъчно данни /главно чрез клиничен опит/ за право на определени позиции и стабилност в оценките и предпоставките. Цялата научна и практическа работа на учените се изразява в посока на нормалната или патологична дейност на мозъка. Като нормална, ежедневна дейност трябва да приемем и сънят, защото той е специфично, естествено циклично проявление на неговата работа. В съвременната терминология и в посоката на нейната особена специфичност в един от циклите й бихме могли да я наречем и свръхсетивна, защото всичките й прояви имат характера на непозната сетивност, носеща понякога колосална и нетрадиционна информация. В целия раздел ще разглеждаме именно тази дейност на мозъка като СВРЪХСЕТИВНА. Под този термин попадат както пророчеството, ясновидството, евристичността, съновиденията, така и всички съвременни прояви на екстрасензорни дейности.
Един от основните проблеми, пречещи на науката да навлезе проблематично и непредубедено в изследването, е тяхната непредсказуемост /на свръхсетивна проява/, нестабилна цикличност и неустановени или скривани дразнители - активизатори. Първият проблем -непредсказуемостта - налага да изясним нашето становище по този въпрос, защото без него не бихме могли, не бихме имали правото да анализираме една случайност по принцип. Основен момент в предположението има теорията на Кубрат Томов за резонансите на слабите полета и изоморфизмът, разгледани като самостоятелна нова наука в един от капиталните трудове на учения - "Резонално - изоморфният принцип". Като допълнение дойде и откритият микрокристал от чист силиций в хипокампуса на човешкия мозък. Неговата наличност попълни единственото звено, липсващо в търсенията по пътя за анализ и изводи в процесите на свръхсетивната работа на мозъка. Това откритие веднага определи енергийния източник - усилвател, който единствен можеше да доведе до необходимите условия за процеса. Или:
ПРЕМИНАВАНЕТО НА ЕЛЕМЕНТАРНА ЧАСТИЦА /НАПР. НЕУТРИНО11/ ПРЕЗ ХИПОКАМПУСА И СИЛИЦИЕВИЯТ КРИСТАЛ В НЕГО АКТИВИЗИРА ЧРЕЗ ОТДАДЕНАТА СИ ЕНЕРГИЯ АТОМНАТА СТРУКТУРА НА КРИСТАЛА И ТОЙ ЗАПОЧВА ДА ТРЕПТИ С ВИСОКО АМПЛИТУДНА МОЩНА ЕНЕРГИЙНА ВЪАНА, КОЯТО Е ИЗТОЧНИК И ПРИЧИНИТЕЛ НА СВРЪХСЕТИВНАТА ЕКСТРЕМАЛНА ДЕЙНОСТ НА МОЗЪКА.
Енергията, която, отдава неутрино, е колосална по мощност спрямо нормалните енергии, с които работи в ежедневието мозъкът. Получава се свръхмощна енергийна вълна, способна да унищожи мозъчните неврони. Тази енергия чрез системи от древните дялове на мозъка се извежда навън, за да се предпази кората от шок и разрушение. Мястото, през което вълновият поток напуска черепната кутия е посоченото от древността междувеждие /третото око/. В някой от случаите процесът протича и с обратна вълна, която, реализира вход на информация, проявена като ясновидство и прочие екстрасензорна проява. Но за това по-нататък. Сега да разгледаме етапите, през които преминава активизирането на вълната и извеждането й извън главата. Според нас те са четири.
ПЪРВИ ЕТАП
Възбуденият кристал започва да трепти с честота привеждаща всички части на мозъка към изключване на нормалните физиологични процеси.
ВТОРИ ЕТАП
ЕКСТРЕМАЛЕН резонанс - когато мисловните процеси са блокирани, рецепторната дейност на петте сетива е нулева, екранните полета на мозъчната кора не получават никаква информация от външната среда.
ТРЕТИ ЕТАП
ИЗЛЪЧВАНЕТО е непосредствено свързано с втория етап и по същество е неделимо от него. В този момент чрез система от насочващи антенни тела енергийната вълна се устремява навън през междувеждието.
ЧЕТВЪРТИ ЕТАП
ЗАТИХВАНЕТО води до падане на енергийното натоварване до честота, при която се включват последователно всички изключени преди това органи и системи.
Тези четири етапа са всъщност дългогодишната школовка за техническо овладяване на медитацията при йогите, психичната настройка и действието на молитвата при религиите. Тук трябва да споменем ролята на пирамидално /насочващо/ събраните ръцe при молещите се, когато дланите събират допълнително енергия от Предния срединен меридиан и особено от чакрата на Чувствата, възбудена от състоянието на молещия се. Нейното седалище е в областта на яремната ямка и тя е предхождаща чакра преди Шестата на челото /третото око/. Този момент е изключително важен при обратната връзка на Третото око с Космоса. Ще го разгледаме подробно по-късно. Сега да проследим по-обстойно четирите етапа
ПЪРВИ ЕТАП
Неутрино12 атакува силициевият кристал, намиращ се в хипекампуса и той започва да трепти с определена честота /сумарна от амплитудата на неутрино и атомното трептене на кристала/. Тя възбужда атомната структура на кристала и той започва да излъчва излишъкът от енергия навън. Знаем от разгледаната по-горе дейност на органите на мозъка, че хипокампуса играе роля на двустранен организатор - от една страна насочва към кората на Главния мозък сигналите от сетивните органи, а от друга предава обратно заповедите на кората към двигателните органи. Следователно мощните енергийни импулси ще се насочат едновременно в две посоки. Хипокампусът /а и всички органи/ не е пригоден да работи при такива натоварвания. Това налага той да реагира незабавно на опасността, за да избегне смъртоносната за кората вълна. Настъпва моментът на ПРАГОВАТА граница, когато по решение на Хипокампуса /или цялата Ретикуларна формация/ той изключва дейността си и така предпазва невроните на мозъка от шок. Основна роля в този момент има Мазолестото тяло, което с Комисурите и Прозрачната преградка стават идеален щит за ураганните трептения на вълната. Малката Задна Комисура осигурява известна пропускливост на вълната назад към тилната част, където тя влияе върху центъра на паметта - Епифизата, Средния и ,Малък мозък - отговарящи и контролиращи устойчивото положение на тялото в пространството. Пътят на вълната обаче е напълно открит към ретикуларната формация и то не случайно, знаейки нейната главна роля като възбудител и потискащ съзнанието елемент. Може би – тук трябва да търсим обяснение на медитиращите или изпаднали в гадателски транс хора - те всичките губят реално усещане за мястото на тялото им в пространството. Ретикуларната формация включва своята прагова граница, като изключва, блокира дейността на тялото и то губи двигателните си функции. Всеки дял от мозъка в този момент реагира аналогично на посочените до тук - блокира или рязко активизира дадена дейноснт като поема своето прагово натоварване преди сам да превключи. Спряната от мазолестото тяло, Комисурите и Прозрачната преградка вълна нараства докато стигне своя екстремум.
Сподели с приятели: |