ЧАСТ ВТОРА ДУХЪТ КАТО АНДРОГИН

Преди да навлезем в същността на Втората част е необходимо да разгледаме един основен въпрос без който отношението мъж-жена, а и произхождащите от него следствия, не би могло да бъде схванато правилно нито в светлината на езотеричните знания, нито дори изключителната му важност само за това съчинение и неговите избоди. Става въпрос за така нареченият Адам Кадмон и Адам станал после на Адам и Ева от Книга Битие гл. 2 на Библията. На всеки 6000 години Душата, представителка на своята раса, може да се насочва към първичния и изходен пункт преди да започне следващата си еволюция, следващият кръг на съвършено друго духовно и физическо преобразяване. От втора глава на Библията, Книга Битие разбираме, че Адам, човекът от кал, тоест от четирите елемента на земните съставки, се е саморазделил пожелавайки да се развива самостоятелно, като творец. Това е Четвъртият Адам, все още андрогенен /двуполов/, но дотолкова слязъл в материята /калта, глината/, че Земята го подтиква към активно собствено творчество. Но тъй като все още е двуполов той не може да твори освен в пригодено за тази роля тяло каквото е физическото-организмът, който имаме и днес. Нашият организъм, респективно този на Адам, има възможността да използва земните елементи, като ги усвоява и преработва така, че те се превръщат в енергия. Ако Адам не се раздели на две той не би могъл да извърши и най-съществената част от своето подобие с Твореца-да ретранслира в единство Космичната енергия и земните елементи в единство което наричаме плод, дете. Адам затова поисква Ева да се отдели от целостта му, да стане самостоятелна система. Половината му /реброто/ се отделя и се превръща в тежка, с отрицателен полюс, земна, физическа енергийна система притежаваща изключителното качество-да възпроизвежда, да ражда. Все още обаче е невъзможно да се стигне до този момент, до саморазвитие на двете системи. Необходимо било да се навлезе дълбоко в материалните нива на планетата за да се усвои достигналото развитие в еволюцията си Растително царство. Растителното царство съдържа в себе си пълнотата на двуполюсната цялост-семето, плодът който се развива от зародиш носещ в себе си цялата информация на рода и второто царство- Растителното.

По същество Адам и Ева вече са част от Третото царство-животинското-те са мъжко и женско животно. Еднополови, имащи своите полови апарати, но все още неспособни да зародят плод. С усвояването на принципите на второто царство/ябълката/те стават годни и моментално съзират най-важната същност на вида си - голотата. Появява се веднага срамът, чувството, вината, формира се критерият за вид и съдържание. Познават Доброто и Злото изразени чрез поведението им, което характеризира критерият Отношение. Само то, отношението, може да роди понятието и преценката за качеството на постъпката. Това е първото познание и то е в срам, тоест в грях, защото се откъсват от животинското царство, което няма тази категория на вътрешно отношение, няма критерий за света и себе си в него. От този момент двамата прародители на човешкият род имат отношение един към друг.

След изяждането на ябълката Адам и Ева получават, изгражда се първата функция на техния мозък /ум/. От тук нататък те трябва да развият тази функция и да я усъвършенствуват до критерий. Критерий на две нива - по отношение на живота и по отношение на духа, който носят в себе си /енергиите/. Това е началото, покълването, на виталното тяло. Защото отношението преди всичко е чувство. Наченатото витално тяло осъществява връзката Етерно - Ментално и това е фундамента на предстоящата еволюция на човека. Менталното тяло не може да се развива ако няма своя система за преценка. Нейният най-точен израз е Отношението. Менталното тяло е първото божествено тяло в човека и то не може да се свързва с физическото ако няма посредник. Разширяването на тази първа функция на мозъка /ума/ се изгражда в постоянна борба с физическите дадености /сетивата/ и в постоянно усъвършенствуване именно чрез тях-чрез сетивата. Духовните потенциали са немислими в своето развитие без ума, който единствен може да схване и осъзнае Аз-ът. Умът/самоосъзнаването/става гъвкавият критерий за интелекта и духовността. Човек не може да бъде духовен ей така, по рождение, той трябва да придобие тази духовност посредством опита - учител на ума и база за отношението. Според критерият си /степента на осъзнатото отношение/ човека може да бъде и се определя като духовно същество или като недуховно. Разбира се степен на духовност носят всички хора, но не всички са изградили стабилен и -извисен критерий за отношението си към света и битието, към материалното, възвишеното, към тленното и нетленното. Невъзможно е Ева и Адам да родят, да заченат плод, ако нямат тази функция на мозъка си, защото децата им ще бъдат като тях - без възможност за развитие.

След ябълката, след придобиването на тази функция на мозъка /преценящ ум/ те могат да родят. И децата им наследяват двойната придобивка - събуденото витално тяло, което започва да формира и да развива. И критерият Отношение. Прилагат го веднага. Кайн убива Авел, тоест Етерното тяло активно преценя и заема позиция, възстава, срещу виталното тяло. Но не като противоборство, а като борба за развитие и оцеляване. Спекулативния ум моментално извършва пьрвия егоистичен акт - премахването на съперника. Не преодоляването му, не надделяването над него, а премахването му - наследство, което носим и до днес. Израждането довежда този първи акт на позиция в битието до основен метод на вида/човешкия/ за борба със себеподобните си и въобще с всичко, което пречи - природата, хората, животните, и т. н. Кайновото наследство е цинично явно в днешното ни битие. Но трябва да помним също така, че Кайн не е могъл да не убие Авел, защото той е носителят на животинското тяло, на животинското наследство, на страстите на рода от който трябва да се отделим и да станем от стадни животни /колективен дух, колективна енергия/ в самостоятелни личности. Без ума, без изградено Его това е невъзможно. Авел е първият символ на нашата епоха - когато Човека става жертва като животното, което е пренесъл в жертва на бога - агнето.

От момента на първата функция на ума андрогенното същество окончателно престава да съществува, не само като вид и тяло, но и като самосъзнание. Мъжът и жената разкъсват нишката на своето единство и тръгват по пътя на личностното развитие. Идва веднага Егото. Идва Аз-ът. Без его битие и опитност не е възможно да се постигне, защото то е следствие от единственият критерий даващ опитност -отношението. Това е подаръкът, който Луцифер прави на човека. Разбира се не без следствия, които ще му направят живота горчив, но изпълнен с творчество и богоподобие. Веднага след този момент у човека нахлуват Луциферичните сили, чийто основен израз е Горд и Себелюбив АЗ.

Ето защо Църквата оприличава Змията /мъдростта/ с Луцифер и неговата вторична проява Сатана. Мъдростта е есенцията на опита. Змията не излъга, а само посочи крайния резултат - богоподобието. Някой да е питал за пътя който трябва да се измине до там какъв е? Скоро след това у човешката същност, вече отворена система за влияние на средата и битието, навлизат и Ариманичните сили, но за това по-късно. От момента на самоосъзнаването си като отделни същества Луцифер откъсва Адам и Ева от божествените нива, където човекът е андроген и ги увлича в материалното познание и живот. Те напущат Райската градина /високите енергийни полета на Космоса/ и слизат принудени от своето желание за творчество на Земята - в полетата на материалното. От този момент двамата не могат да творят заедно, нямат никакво друго освен полово единство. Духовното става отделено и невъзможно да се освободи от преследващият го принцип за отношение. Жертвоприношението на Кайн и Авел не е нищо друго освен ситуация в която Бога -Творец подлага братята на отношение към Себе си и между самите тях. Плодовете на Адам и Ева преминават веднага през този критерий на битието.

Човекът става физически творец, но възможността да се завърне в царството на духа, Царството Божие, може да стане само с мъчително и дълго пребиваване в материята. Пред вратите на това царство човекът може да застане само ако носи в единство своята стара единосъщност на андрогена - на достигналите абсолютния творчески АЗ и усмирили го в самоотрицание Адам и Ева, готови да се претворят и слеят отново в едно цяло. Стане ли това те веднага отиват в енергийните нива, но вече като богоподобно единство. В старите Кабалистични учения на евреите този процес е отразен много добре.

От схемата се вижда че, Отец, Син и Свети дух са Духът на Бога. Той е троичен. Всесъдържащият Отец се разпада на своята двуполюсност: Бина /отрицателен/ и Хокма /положителен/. в материалното ниво. Адам Кадмон се разделя на две същности -положителна и отрицателна. Неговата андрогенна същност, отбелязана със знака безкрайнбст /ОО/ се разпада на две. Две равностойни същности означени с противоположни знаци, но с еднаква сила и съдържание. Техните символни знаци саОи©. Това са две части преливащи една в друга на ниво Кетер и разделени в съвършено самостоятелни системи като Ева и Адам, но в материалните полета. От Бина /Йехова/ произхожда женското начало, то става Ева на нивото Душа на Бога, а от Хокма - мъжкото, Адам. когато Адам и Ева се слеят-станат „плът от плътта си"-те отново образуват, но на нашето земно ниво, андрогена Кетер /ОО/ или Адам Кадмон. Бина, Ева, животът, приемайки Хокма, Адам, Космосът става ОЖИВЯЛА природа след получаването на неговите енергии-когато се скъсва химена. Тогава живота /Ева/ получава Дух /Адам/ и утробата и ОЖИВЯВА -в нея влизат енергиите на Етерното и Виталното тяло. От този момент те са Вселената в единство.

Но Луциферичните и Ариманичните същества водят непрекъснато борба за предотвратяването на този процес, защото тяхното влияние е в света на материалното. Комплексното влияние на Луциферичните и Ариманичните сили обезсилват волята и карат егото да достигне до духовна слепота и самоизмама. Ето тайната на заповедта "Не си създавайте Кумири", защото човекът сам си създава фалшиви Кумири и ги следва заслепен от изкуствената им светлина без да усеща фалшът. Всичко земно е фалшиво, защото то има за цел само да ни научи, да придобием опит, да изградим критерият Отношение и го приложим самостоятелно. Затова кумироподобното е най-фалшивото, най-нетрайното: кинозвезди, рокзвезди, хитове, фенове, еталони, модни и шлагерни течения-всичко станало мода или колективен критерий. Деградацията на човечеството днес се състои именно в това-в липсата на личностни критерии, които да не се подчиняват на стадното, на колективното. Такъв фалшификат е и прословутата еманципация на жената. Елементарно, дори смешно е като цел, защото в какво може да бъде еманципирана дарителката на живота?Кое друго я прави толкова уникална и неповторима, така свята и величава?! Тя, святата и чиста Светая светих /утроба/ на Космическия дух, единствената обличаща го в материя и даряваща го с възможността за следващо стъпало в еволюцията на познанието чрез детето, тя в своята горда безпаметност стигна до там, че разголва светостта на тялото си безсрамно по улици и заведения И за какво уважение и равенство мечтаете скъпи Еви?! Най-малко се цени стоката изложена в изобилие на пазара независимо от постоянния глад за нея. Определено можем да кажем, че за моралната деградация на дадено общество или личност можем да съдим, когато интимните чувства и свободата на тяхната изява станат улично достояние. А не е ли така за цялата ни Раса днес?

А проституцията, развратът, които се ширят от възраст 10-12 години до когато може и има мераклии?! Има ли по-жесток и по-сатанински израз олицетворяващ родителското безумие от думите:Нека си поживеят докато са млади, че после. .. !

Няма после, скъпи родители! После е вече късно, защото идват бебетата и носят в себе си генни отронения, които все по-често ще стават Рак, Спин, Ебола т. н. Мъжът и жената, Адам познал Ева са отдавна неделимо цяло.

„Всеки изоставил жена си я кара да прелюбодействува!"-ще предупреди Иисус Христос, защото всеки следващ мъж ще наруши завинаги енергийните й баланси оформени от първия мъж. Да не забравяме Содом, Гомор и цялата Четвърта Коренна Раса от която останаха живи само осем души - семейството на Ной. Не страх, а съзнание трябва да ни даде опитът.

Когато мъж и жена, на базата на любов, в пълнота и единство осъществят полова връзка между тях се получава стабилен енергиен баланс. В древните китайски науки той се изобразява така:

Мъжкото и женското начало се сливат и преплитат своите същности -в едно цяло. Личността А и Личността В слети в единство стават Андроген. Ако срежем общата им връзка-усуканите биоканали, ще видим, че това двойно въже има сечение като осмица - знакът на безкрайността /ОО/, Кетер. Когато двама, в полово единство, в пълнота на отношенията, се слеят става Божественият Дух-.Бина плюс Хокма е равно на Кетер. Този символ се вижда над главите на всички които в съпричастност и пълнота без лични сметки и егоизъм са се слели физически и духовно. Посветените и особено Архатите виждат този знак ясно. На определено ниво на развитие, но не по ниско от степента „Пустинен лъв" всички от днешните еволюирали хора могат да получат такова виждане, което идва да им подскаже нивото на осъществената връзка. Този мъж и тази жена са готови да преминат в така нареченото Царство небесно, по-точно в новите енергийни полета на Астрала и седемте му нива, най-високото от които е Акаша. Такава двойка може да се изгради от двама души само веднъж в живота им. Пропусналите шанса са обречени. Звучи безнадеждно, но е така. По волята на Владетеля /Владиката/ на Шеста Коренна Раса, Синът на Бога-Иисус Христос може да се нанесе корекция, но само при жени имали в живота си не повече от трима мъже. Затова Той с болка и укор ще каже на самарянката: Четирима мъже си имала, но мъж нямаш, а с твърдост и непреклонност ще пресече Мария Магдалина: "Не ме докосвай, Марийо”. Това е основанието на Църквата да забрани повече от четири брака, като последният става при специални условия. Западно Православната пък изобщо забраняваше разводите.

ВЪЗМОЖНОСТТА ДА БЪДАТ ЕДНОПОЛОВИ И ДА ОПЛОЖДАТ СЕ НОСИ ОТ КОСМИЧЕСКАТА ЙЕРАРХИЯ. Йерархията на духовното ниво е представена от Сефиротите или Елохимите, наречени в Библията Богове на сътворението. Отделена от Адам Ева става живот, но не е Оживотворяващата материята енергия, тоест няма йерархията на Бога-Творец даващ животворния импулс. Такава йерархия нямат и титаните. Дори титанът Прометей не може да го направи без Хермес три пъти могъщият в Митологията на Гърция. Привилегията на Ева е друга-да даде Душа на Духът-да го реализира в развитието му чрез чувствата на физическото тяло и чрез дългът да се усъвършенствува в отношението, което е придобило човечеството.

Кога става единството между Дух и Материя, реализиращо състоянието Душа? Когато Адам обладава Ева. Може и обратното-когато Ева се отдава на Адам. което всъщност означава: когато космичната енергия /Адам/ се смесва със земните енергии /Ева/ и се зачева единството на магнита. Ева също трябва да е имала химен, защото няма от кого да го наследят жените след нея-дъщерите й. И тя ражда Душа-Дух /Син/ оживотворен от Духа на Бащата и получил физически живот от тялото на Майката? Библията отчита само децата довели Духовна енергия на земята - синовете. Отчита се постигнатото навлизане на Космични енергии в полетата на материалния свят. Отчита се и още нещо много важно - възможността за еволюция чрез опита на синовете по творчество, на поелите по пътя на доброволната еволюция чрез познанието.

Получила своя Дух от Адам, Ева става това, което е пожелала и в което я уверяваше Мъдростта-Змията-творец на Космично-земното единство, на хармонията и богоподобието в опита. Вече описахме подробно този процес. Сега ще отбележим само, че всеки син получава, наследява пряко своя дух от Космоса и представлява оживотворен в материята Дух на Космоса. Дъщерите се раждат с вторично, частично унаследен дух от своя Баща. Докато се омъжат, докато имат своя първи мъж в живота те живеят чрез унаследеният бащин дух.

Душата на Майката извършва този акт още в първите дни след оплождането, по време на синапсиса. След това дъщерята се ражда, расте, развива се и когато я познае нейният мъж, нейният Адам, тя автоматично приема неговия дух /енергии/ и така извежда чрез детето на ново стъпало единството на еволюиращият андроген. Детето винаги е своеобразен андроген /Кетер/ по отношение на родителите си, но на родители разделени отдавна в битието и носещи опитността на родовете на хората. Момичето е директен приносител, а момчето директен обогатител на родовата еволюция.

Въпросът с предаването на духа и наследствата му е изключително сериозен, защото не опира само до проблемите на зачатието като техника и родова наследеност, но и възможността да се овладеят на земята двете енергийни тела на човека-Етерното и Виталното.

Ева усвоява еднократно и само по полов път Духът на своя мъж, но винаги приема Космични енергии при полово общуване с него. Затова става проблематично присъствието на много Космични енергии в утробата й, а от там и в наследството й. Земните енергии обаче тя възприема ежедневно. Конструкцията на нейното тяло го осъществява неусетно и непрекъснато. Големият външен ретранслатор на земните енергии хранещ нейното тяло и половия й апарат, който произвежда гамети с такава енергийна същност, се образува от двата крака на жената и матката. Той представлява висок триъгълник внасящ в тялото земните енергии чрез Първа и Втора чакри. Чрез него се приемат и разпределят Енергийните канали на Четиринадесетте меридиана. Всеки крак е олицетворение на един от полюсите на магнита-плюс и минус-на черното и червеното, на сухото и мокрото и дава ритмичен, фазов цикъл на тази енергия, чрез постоянната им смяна. Десният крак е положителен, а Левият е отрицателен по заряд. Утробата на жената е вместилището на тази енергия - ковчегът при евреите или Раклата при прабългарите. Там е Светая светих на развитието. В храма на Соломон колоните на входа са именно този символ, а арката над тях е самото влагалище, химена, който е арка, вход. Вместилището на храма, където се извършва тайнството на жертвоприношението е матката. Затова в храмовете на Йехова винаги служат само мъже-другият полюс нахрамовата енергия. Дори физическата структура на матката ясно говори за предназначение и за нещо друго, не само да приеме и разбие плода. Тя е триъгълник обърнат с острата си част към земята. Той приема енергиите насочени от краката и ги съхранява в мястото на оплождането. В това свято място се развива единството от съпричастността между мъжа и жената. Земните енергии на момичето се съхраняват тук -в киноварното поле, където по-късно ще се влеят и енергиите на мъжа. Но частично, периодично, а не като ежедневен цикъл. Това е зоната на Първа, Втора и Трета чакра, където е Слънчевата хранителка на плода, тя е връзката между майката и плодът-пъпа-пъпната връв. Този център се намира по средата между Половата /втора/ и Слънчевата /трета/ енергийна зона.

При мъжа земните енергии се вливат в Простатата-тук където се образуват секретите за пригодност да се движат и оплождат сперматозоидите. Простатата не е полова жлеза, а е една от половите жлези усвояваща земните енергии от мъжа. Без нейните секреции енергийната мощ на мъжките гамети никога не би се справила с киселинното, земно съдържание на влагалището и матката. Като енергийно хранилище Простатата е аналогична на Матката. както матката е малък триъгълник в големия на краката, така и тестисите с простатата образуват малък триъгълник вътре в големия. Разликата тук е че този при мъжа не спира, не задържа енергиите на земята, както е при матката, а ги насочва към простатата. В същото време земната енергия е оказала влияние и върху тестисите без да се задържа там и да преобладава при образуването на сперматозоидите. Защото тя не трябва да оказва преобладаващо влияние със своя отрицателен полюс над гаметите. Ритъмът на смяната оказва частично влияние над двата тестиса и като сменя полюсът си влияе на двата вида гамети /по знак и по хромозоми/ без да сменя основната им енергия. Не би било така ако енергията постоянно атакува гонадите със своята еднополюсност, противоположна по знак на мъжката енергия. И обратното-при жената матката ги задържа, а яйчниците са извън зоната на пряко влияние. Те получават постоянно енергията на земята, но чрез посредничеството на бипирамидалната структура в чиято основа са. Това е задължително условие за да могат двата яйчника да произведат двуполюсни по енергия гамети. Както обяснихме вече те се редуват, докато мъжът ги произвежда едновременно и ги внася в жената заедно. Говорихме за това, че Човекът е от Четвъртото царство, продължение и ново ниво на животинското, затова е нужно да обясним процеса и при животните. При четирикраките този процес е същият като вливането на земните енергии става и в зоната на висшите чакри /четвърта и пета/ чрез предните крака. Те усвояват земните енергии и през този триъгълник, на предните крака, защото основен проблем при тях е усъвършенствуването на видът. Тук не съществува проблемът за духовното развитие, който да се предава в наследство чрез ДНК, затова двата процеса са отделени и чакрите имат самостоятелно захранване. Ето причината да се отделят видовете и да се изправи човекьт на два крака. Вече нямаме групов животински дух, а имаме развитие на единичен, самостоятелен дух какъвто е човекът. Дух и пол са в пълна енергийна зависимост. Интелект и морал - също. Захранването на горните две чакри на Човека има също странична вълна, но тя се влива чрез ръцете, които са делата, опита, карма даваща причинно-следствените връзки, на която са подвластни хората, но не и животните.