Спас Мавров Теория на енергийния обмен (Обща част)

Сперматогенезата има четири основни фази, характерни с процеси отнасящи се до циклите на делене на първите полови клетки. От тези фази знаем, че Сперматоцит I ред се разделя метотично на Сперматоцити II ред. Тези получени при деленето сперматоцити се делят още веднъж мейотично вследствие на което се получават четири сперматиди ставащи на четири годни за оплождане сперматозоида. До тук всичко е нормално и вярно, но все още не се дава отговор на въпроса кога и как се разделят двата вида хромозоми, които носи мъжа в половите си клетки на ниво Сперматоцит I ред?3ащото всеки Сперматоцит I ред има набор от 46 хромозоми, като половите са Х и У.

Ще дадем нашето виждане по този въпрос. То отново ще бъде свързано с енергийния потенциал на клетките и гаметите, защото ние определено твърдим, че тази е причината и този е начинът да се разделят нормално хромозомите така, че в един сперматозоид да попадне полов хромозом само от единия вид. Знаем, че още при първото метотично делене Сперпматоцит I ред става на две нови клетки, които по време на вретеното"разцепват" цялостно своето магнитно, енергийно единство ... и се превръщат в две абсолютно еднакви по вид, но според нас противоположни по знак влетви. Може би няма да е излишно пояснението ни, че всяко делене води след себе си и образуването на двуполюсни дъщерни клетки. Диплоидността на хромозомите винаги обуславя и създаването на двуполюсна енергийна единица /клетка/, която се намира в баланс и хармония. Докато при метотичното делене този процес е абсолютно ненарушим, за да се възпроизведе веднага точно копие, при мейотичното той търпи раздвояване, подобно на хромозомното. До мейотичното делене при сперматогенезата двуполюсността се запазва

- Всяка клетка е цялостна - съдържа плюс и минус заряди в себе си. Припомняме магнита като универсален модул. При мейотичното делене се обособяват два самостоятелни по знак спермати. Обособяването на сперматите като енергийно различни лежи в основата на различните по енергиен знак сперматозоиди. Спермацитите I ред са все още двуполюсни /плюс и минус/, защото имат двойна ДНК /две хроматиди/. Това налага всеkи Спермацит II ред тепърва да се разцепи на две за да стане хаплоиден

- полова клетка. Всеки Спермацит II ред има в себе си при мейотичното делене един вид хромозоми /Х или У/. При мейотичното делене Спермацит II ред се възпроизвежда на две различни по състав и по знак /енергийно/ клетки - сперматиди. Получават се в крайна сметка четири годни за оплождане сперматозоида, които два по два носят еднакъв хромозомен и енергиен заряд. На схемата е показано как протича този процес.

В последна сметка получаваме от една клетка /сперматогоний/, четири полови клетки с два по два еднакви хромозомни и енергийни заряди., всеки тестис ражда такова количество сперматозоиди от един сперматогоний, но те са противоположни енергийно на сперматозоидите от другия тестис. Казаното до тук за Сперматогенезата ни дава основание да изкажем нейният основен закон.

На схемата е показано, че хромозомът Х е със знак плюс /+/, а У е със знак минус /-/. В другия тестис тези енергийни знаци ще бъдат противоположни. Там Х хромозомите ще бъдат със знак минус /-/, а У хромозомите със знак плюс /+/.

В посоката на нашето разсъждение и хипотеза ще прибавим и факта, че тези четири сперматозоиди съответствуват на фазите на Луната, които можем да наблюдаваме като отношение между осветена и тъмна част. Двата тестиса спазват закона за Четвъртичността. Въпросът за взаимовръзката между сперматозоидите и фазите на Луната е много интересен, но крие в себе си неоправдани рискове, затова не можем да го анализираме до край. Ще разгледаме как протичат тези четири фази на зреене при жените.

ОВОГЕНЕЗАТА

Предстои ни да предложим отговор на още един от въпросите на генетиката -Защо при Овогенезата се налага същият процес на делене и защо се получава само една годна за оплождане яйцеклетка?Оправдано ли е излишеството на трите полярни телца?

При Овогенезата процесът на създаването на половата клетка от Овоцит I ред до Овоцит II ред е напълно аналогичен с този при Сперматогенезата. И тук имаме двоен набор от хромозоми /ХХ/, които трябва да се разделят за да може да се получи хаплоиден набор. При редукционното делене получаваме една клетка /Овоцит II ред/ носеща в себе си хромозомен набор Х и едно полярно телце също носещо В себе си хромозомен набор Х. Енергийният баланс на клетката е нормален, двуполюсен, намира се в хармония. Овоцит II ред се разделя на гамета със знак плюс или минус и на полярно телце с противоположен на нея знак. Изключително важен момент - гаметата в този момент остава с хромозома на пола Х и един енергиен знак /на схемата той е положителен /+//. Получават се в крайна сметка три полярни телца, две от които са произведени от телцето при редукционното делене. Налага се извода, че при редукционното делене, при получаването на Овоцит II ред, единият полюс на вретеното има затихващи функции. Кое принуждава полярното телце да не стане Овоцит II ред, а в последствие да се развие и до яйцеклетка, въпреки, че като процес и последователност то спазва абсолютно точно общото правило на деленето?!

Ние твърдим:При редукционното делене на Овоцит I ред съществена роля има енергийния поляритет на яйчника произвеждащ гаметите. При метотично делене в яйчника с енергиен знак плюс /+/, Десен, ще бъде потисната дейността на клетката получаваща се от тази част на вретеното, която има знак минус /-/. Както е показано на схемата. Енергийно потиснатата част образува клетка, но не може да се развие до яйцеклетка, само до полярно телце. Тук учените отлично са изразили чрез наименованието същността на процеса. В същото време енергийната част на Вретеното носеща същия знак каквато енергия има яйчника-майка ще се стимулира и разбие до яйцеклетка. При мейотичното делене на Овоцит II ред този закон се запазва в сила и затова отново се получава годна клетка /яйцеклетка/ и полярно телце с противоположен знак. Извеждаме енергийният закон за Овогенезата. ЕНЕРГИЙНИЯТ ЗАКОН ЗА ОВОГЕНЕЗАТА ГЛАСИ:

СЛЕД РЕДУКЦИОННОТО ДЕЛЕНЕ НА ОВОЦИТ ПЪРВИ РЕД ВСИЧКИ КЛЕТКИ ОБОСОБЯВАЩИ СЕ С ПРОТИВОПОЛОЖЕН НА ЯЙЧНИКА ЕНЕРГИЕН ЗАРЯД ИМАТ ЗАТИХВАЩИ ФУНКЦИИ И НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В ЯЙЦЕКЛЕТКИ ГОДНИ ЗА ОПЛОЖДАНЕ. ВСИЧКИ ТЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ЯЙЦЕКЛЕТКАТА ИМАТ ЕДНАКЪВ ХРОМОЗОМЕН ВИД.

Този вид делене се налага за да се избегне полигамията, тоест възможността да зреят едновременно четири гамети в един яйчник. Процесът е аналогичен и за другия яйчник, където само енергийният заряд ще бъде друг. И отново ще наблегнем на факта, че и тук крайният резултат е четири броя клетки. Докато при Сперматогенезата те всички са годни за оплождане, при Овогенезата Луната не позволява да се развие повече от една клетка в строго програмираната от биоритъма на жената фаза. В светлината на езотеричните науки тази фаза съответствува на седем дни от всеки цикъл на жената. Следва изводът, че само в една от фазите на Луната, жената изгражда бъдещата яйцеклетка, както и факта, че вариантите са общо четири за всички жени.

С това отклонение от основния въпрос - Зачатието- се постарахме да обосновем, доколкото е възможно и ни е позволено, защо от мъжа се получават четири, а от жената само една гамета? И още по-важният за нас въпрос: Защо и как става енергийното определяне на гаметите, без което после не би било възможно привличането и оплождането между тях?!

Ще споменем и още един любопитен момент отнасящ се до липсата на агресия към гаметата извън фоликула. Навлизането на гаметата във фалопиевата тръба крие огромна опасност за нея, защото тя е хомоложна клетка и като такава трябва да се приема от защитните сили на организма като чужда, като враг. Кой е нейният защитник в дългия й път по Фалопиевата тръба? Тази роля активно се поема от фоликулярните клетки, които я обграждат плътно в недостъпен пашкул, както и зоната пелуцида. Подобна защита имат и сперматозоидите, но тук цяла армия от клетки осигурява защитата й. Цялата защита е нужна, защото хомоложните клетки излъчват електромагнитно поле съществено различно от това на соматичните. Ще разгледаме въпроса в Специалната част на ТЕО. Ако не се отклонявахме твърде много и често за подробности извън целите на този труд, ние с удоволствие бихме посочили на науката още един любопитен факт отнасящ се до растителния свят - привличането между тичинките. Кой е насочващият примамващ елемент в този процес? Отново твърдим, че е енергията, която притежават растенията и я излъчват с неподозирана мощ при опрашването. Енергията на Етерното тяло овладяна от Растителното царство. Тя съществува и у нас -хората, но е десетки пъти по-мощна и емоционално неудържима когато еволюцията решава собствените си проблеми. Подозира ли науката днес, че в енергията на кълнящото житно зърно се съдържа мощ равна на парен локомотив? Без нея кълнът никога не би пробил нито собствената си обвивка, нито дебелият пласт замръзнала земя. Благородното любопитство и стремежът за развитие са били неотменим спътник на болшинството от учените, дано някой от тях прочете тези редове непредубедено.

В следващата част ще разгледаме зачатието като процес, при който двете гамети, на мъжа и на жената, се срещат за да увенчаят Сватбата като апотеоз на еволюционния и човешки стремеж за развитие. Бракосъчетанието има своя физически и духовен смисъл само тогава, когато се осъществи на физически план зачеването на дете. Триединството на най-великият от всички символи, познат и прилаган още в древността, както и в предишните коренни Раси, олицетворяващ именно този момент е символът Баща-Майка-Син. За нас, както и за науката надяваме се, символът Син не поражда излишни предразсъдъци, което означава, че съвсем естествено ще приложим знанието и към Дъщерята, скрита и завоалирана от религиите за да се предпази светостта й, но винаги главен стимул и цел на Космическата динамика.

За яснота ще разгледаме какво става при среща на гамета от майката, развила се в Десния яйчник, тоест носеща знакьт плюс /+/ и гамета от бащата, която носи знак минус /-/! Спермалната течност е смесена, в нея се намират сперматозоиди както с хромозоми Х така и с хромозоми У и с енергийни заряди плюс и минус от всеки вид. Знаем, че двата тестиса едновременно извеждат семенната течност към влагалището, затова разглежданият пример е изборен вариант на срещата.

Във Фалопиевата тръба са навлезли множество сперматозоиди с енергиен заряд минус /-/, но не е изключено да има и от противоположния заряд, което няма да доведе до оплождане както ще видим по-късно. Гаметата от майката има ядро с хромозомен набор Х +. До нея достига сперматозоид също с хромозом Х, но със заряд минус /-/. Срещат се Х + и Х-. Гаметата на жената отчита енергийния заряд /излъчването/ на сперматозоида и го допуща до себе си. Започва сложен химико-физичен процес, при който сперматозоида прониква в тялото на яйцеклетката стопявайки мембраната й. Последва проникване в цитоплазмата и ядрото й. Стопена е акрозомната част от главичката на сперматозоида. Тя е напълно оголена. Когато той достига до ядрото на яйцеклетката. Достигнал в него сперматозоида слива своя хромозом на пола /Х-/ със съответния хромозом на пола намиращ се в ядрото на яйцеклетката /Х+/. Процесът на сливането на хромозомите е по-късен, затова ще разгледаме само етапите от енергиен характер без да се спираме с подробности на другите.

Стигнахме до сливането на двата хромозома на пола . Графично този процес може да се представи така:

Х + и Х- = XX - зигота на момиче.

Аналогично процесът е същият когато се срещнат яйцеклетка от Левия яйчник /Х-/ и сперматозоид от Десния тестис /Х+/.

Х-иХ+ = XX -зигота на момиче.

(Ще представим графично вариантите на нормално оплождане в зависимост от енергийните заряди на двете гамети.

Десен яйчник / + /

Х+ и Х- = XX-момиче Х+ и У- = ХУ-момче

Ляв яйчник /-/

Х- и Х + = XX - момиче Х- и У + = ХУ - момче

Поддържайки закона за енергийното привличане ние твърдим, че при всички случаи на срещи между две еднополюсни гамети/плюс с плюс или минус с минус/нямаме оплождане. Яйцеклетката не допуща, а и самата тръба още в зоната на матката, всички еднознакови гамети на мъжа до себе си. Науката потвърждава това наше твърдение като отчита, че част от сперматозоидите достигнали до яйцеклетката проявяват акрозомна реакция, а друга част от тях въпреки своята Жизненост не проявяват такава. Според нас това са именно сперматозоидите с еднакъв на яйцеклетката заряд. Тя ги отблъсква, противопоставя им се и те не могат да преодолеят нейната енергия. Иначе е съвсем необяснимо тяхното бездействие след доказаната изключителна активност В преодоляването на разстоянието до гаметата. Реакцията им е предизвикана от енергийната несъвместимост, а не от изгубено желание. С други думи- само акрозомно реагиралите, а ние добавяме - енергийно отговарящите сперматозоиди - участвуват докрай и проникват в полето на гаметата. Когато разгледаме процеса за създаване на еднояйчни близнаци /еднополови/ ще се уверим в основателността на подобно твърдение.

Посочените в схемата зиготи са вече в енергиен баланс и затова не отбелязваме техния знак. Всички те са в единство от различни хромозоми и на различни противоположни родителски енергии. Балансирана е клетката, но плодът все още на това ниво не е докрай балансиран. Когато настъпи процесът на подреждането на гените, в синапсисът, преди да се получи новата ДНК - едва тогава зиготата ще добие пълното си енергийно и биологично равновесие. Едва в края на втората фаза хомоложните клетки се подреждат една до друга и започва чифтосването им - синапсисът. Бивалентните връзки /носещи все още своя самостоятелен заряд/ едва сега обменят генната информация. С това приключва вътрешно клетъчният обмен. От този момент зиготата се мултиплицира с новата комплексна информация - новата ДНК.

С установяването на зиготата в зоната на матката, до 14 ден, две Малки Луни, зоната на енергийното поле на бипирамидалната структура на женските полови органи завършва окончателното формиране на енергийния баланс на бъдещия ембрион и плод. От този момент всяка полова енергия на мъж В зоната на киноварното поле е допълнение върху биополето на майката, но и на детето и тя носи след себе си не едно следствие. Често пъти напълно безполезна и дори вредна.

Да разгледаме какво става, когато се зачеват близнаци. Няма да се спираме на двуполовите разнояйчни близнаци, защото процесът е аналогичен на описаният, но се осъществява В двата айчника едновременно. Разделянето на спермалната течност на два потока е факт потвърждаващ енергийното привличане на сперматозоидите. Твърдим, че те се разделят привлечени от противоположното излъчване на яйчника и тръбата, а не само от енергията на вложената в тях информация за оплождане. Според нашата Обща теория на енергийния обмен те се подчиняват на Закона за енергийното привличане, който е следният.

Разнородните близнаци са различни не само заради различните хро­мозоми в сперматозоидите /различни са впрочем само половите хромо­зоми, а всички други 22 са абсолютно еднакви/, а и заради различните заряди, които носят. Изключително важен момент, когато започнат да се подреждат бивалентните двойки и се осъществи пренасянето на информацията. Стига се до различно подреждане на генетичната информация в бивалентните връзки и различната посока на протичане на синапсиса. Ние определено твърдим, че дори и да се заченат два еднополови, но разнояйчни близнака, те при всички положения ще бъдат различни за разлика от еднояйчните. Това се отнася и за кръвните им групи. Касае се за определен енергиен обмен, който насочва процеса на предаването на генетичната информация протичащ винаги различно в двата яйчника и е подчинен на енергийните полета на родителските гамети. Когато казваме различно, ние имаме предвид различният тип енергия, характерна за яйчника. Разликите са процес предопределен от енергията на родителите, която в сборен състав оказва влияние на различни нива на структурите - клетъчна, макромолекулна, молекулна и атомна. Особено на атомно ниво. Не е далеч времето когато и науката ще заговори открито за съществуващите отношения и свойства отразяващи влиянията на квантово ниво. Тогава тя, науката, наистина ще е навлязла в „светая светих" на проблема и причините. В перспективен ред на нашето изследване ние определено говорим за това време, когато квантовите полета ще бъдат обект на задълбочено изследване. Може би тогава науката ще обърне внимание на загадъчните посредници, на митичните култови сили, използвани от посветените хора в тяхната външна магическа форма на въздействие, а всъщност дълбоко съдържателна и отнесена именно към това ниво на материалните зависимости. Знание, което от векове се носи и се пази от недоброжелателни посегателства. Днес молекулярната биология поставя бавно и предпазливо мост след мост по този двоен като ДНК път на познанието. С радост следим процесът на този труден градеж и очакваме времето, когато ще се завърши „синапсисът" на нашите окончателни взаимоотношения, ако можем да се изразим образно и по-лирично. Да се надяваме, че ще бъде скоро денят, когато освободен от предразсъдъци учен и лишен от фанатизъм посветен ще осъществят най-важната връзка в структурата на познанието. Ако приемем и то с основание, твърдението на съвременната молекулярна биология, че отношението Структура - функция манифестира по-висша форма на движение на материята - биологичната, ние с радост прибавяме идеята на древните посветени. Отношението: Енергия - Структура -Функция дава още по-висшата форма на движение - квантовата.

От всичко казано до сега трябва да ни стане ясно колко е важно в кого и при какви условия зреят сперматозоидите, защото те са комплекса, своеобразен набор, от цялото психосъстояние на бащата. Да не забравяме огромната плодовитост на мъжа, неговата изключителна възможност за оплождане. Тя идва и от постоянните корекции нанасяни от космическите енергии, най-общо наречени ЯН, за да се отразят всички промени и придобивки. Ето една от причините сперматозоидите да се създават в два семепроизводителя и да узряват там, а да се доставят едновременно у жената. Тяхната полярност не би имала никакъв избирателен вариант ако се знаеше кой яйчник може да даде зряла яйцеклетка и ако мъжът можеше да контролира кой тестис да достави сперматозоидите. И зачатието, генетиката, щеше да бъде обидно беззащитна. Тази двойно предохранителна мярка е система за защита създаваща цялата непредсказуемост и тайна на половата принадлежност на заченатото дете. Дори днес, когато в утробния период може вече да се отчете видът на пола, това все още е регистрация, но не и контрол. Нека припомним, че отново се натъкваме на проблема за Четвъртичността - броят на семенниците у мъжа и жената взети заедно и като отношение помежду си. Какво величие и гениалност е притежавал Творецът на половите тайнства за да лиши човека от каквато и да е възможност за преднамереност и злоупотреба. Защо е учудването тогава, че посветените хора са предпочитали да умрат, но да не изкажат принципът на енергийния обмен?А как трябва да се отнесем днес към това разкритие, разбира се все още непълно, даващо толкова възможности на учените? Тук се крие основанието на Великият Учител Мория да предупреди, че еволюционните тайни в случай на предварително разкодиране, се наказват с действието на Поразяващия лъч.

Така се предпазва нашата Раса от користни посегателства - нещо, което цялата Четвърта Коренна Раса не успя да надмогне и загина. Това ще бъде участта на всички, на цялата раса, ако дръзне да посегне на генетическата чистота на еволюционните структури. Мойсей не е убивал от религиозен фанатизъм, а от знание и грижа пред еволюцията на своя народ. Учудваме се на интелектуалния заряд на евреите, но не се питаме-защо?Необяснимо елементарно и опростенческо е твърдението, че българския народ е с висока интелигентност заради голямата генетическа намеса на различни раси в гените му. Този проблем може да има основание в битовата характеристика, но никога няма да породи друго освен усмивка и съжаление у посветените, когато стане въпрос за по-сериозни изследвания и хипотези.

Връщайки се към началото на нашето изследване ще предложим на читателя схема, която дава информация за зачеването на еднояйчни еднополови близнаци. Този процес може да настъпи само когато имаме наличието на яйцеклетка с повече от едно ядро. Всяко ядро е определен плод и всеки плод е с идентичен заряд на гаметата-майка. Твърдим, че всички ядра в гаметата имат еднакъв енергиен заряд предопределен от зарядът на гаметата и яйчника. Предлагаме схема на оплождането на гамета с две ядра. Всички други случаи са аналогични. Зачеване на двата плода може да се осъществи само от два сперматозоида, а в по-широк аспект - от толкова сперматозоида, колкото са ядрата. И в този случай яйцеклетката допуща в себе си само сперматозоиди с противоположен енергиен знак.

Когато имаме гамета с повече от едно ядро процесът на задържане, кортикалната реакция, се забавя, което позволява на яйцеклетката да приеме нужният брой сперматозоиди в себе си. Броят на ядрата определя броят на сперматозоидите. Кортикалната реакция , според нас, се ръководи приоритетно от енергийния баланс на гаметата, който контролира и началото на образуването на вретената в гаметата предшествуващи процесът на първичното делене. Конкретно изразено това означава, че вретеното се формира от двете гамети, като собствените им вретена, по- точно едната част останала при мейотичното делене, образува с другата общото енергийно поле /вретено/ което придобива едва сега цялостен, двуполюсен вид. Гаметата притежава в състава на своята цитоплазма информационна РНК, която стимулира и реагира на енергийния баланс. Преди да се оплодят броят ядра не постъпва информация за кортикална реакция, защото са практически непредвидими влиянията на свободното ядро и евентуалните му включвания /на хромозомите в него/ в хромозомния набор на оплоденото. Особено опасен момент при положение, че не е настъпил Синапсисът - не е предадена генетичната информация. Такова ядро би се оказало проблем дори със самото си присъствие в тялото на клетката.

Според нас подобна намеса би довела до сериозни генетични преструктурирания, които ще предизвикат мутации, вътрешен колапс, при образуването на новата ДНК. Напълно поддържаме мнението, че човека емоногамен и раждането на близнаци е аномалия. Но не е мутация. За да предпази рода от подобни изкривявания определена структура в РНК /на майката/ има гени-стражи / оператори/ които контролират процеса.

Забавянето на кортикалната реакция е естествен предпазен механизъм, когато ядрата са повече от едно. Полиспермията е възможна само и единствено при подобни случаи. Разбира се ние не говорим за патологични отклонения. Аномалията за многоплодна бременност се дължи на липсата за задържане на развитието на полярните телца при Овогенезата включително и на втората клетка получена при Метотичното делене.

Оплождането на всички налични ядра води до незабавна кортикална реакция. Всяко ядро след оплождането става самостоятелна зигота в общото тяло на зиготата-майка. Всички носят нейния енергиен и хромозомен знак и затова са еднополови, еднакви, в пълния смисъл на думата.

Невъзможността да се обособят по някога различни отделни плаценти, съответно различни амниони и хориони трябва, според нас, да се търси в отклонения от следния вид:

1. В собствената пригодност на отделните ядра да реализират самостоятелност още на Първи етап на бластогинезата:

а) в мутационни процеси характерни за дъщерните хромозоми и особено за тяхната вътрешна електрична сила.

б) частичен блокаж на електромагнитното поле на втората хромозома /Х/ във второто ядро породен от реакцията на първото, вече оплодено ядро, което започва да влияе върху пропускателната способност на клетъчната мембрана. Контролиращият елемент на цитоплазмата в случая забавя намесата си. Условията влияещи, забавящи, този процес могат да бъдат още конкретизирани, но за сега смятаме, че посоченото е достатъчно.

в/ от състава и реакцията на цитоплазмата на зиготата търпяща колебания от полето на сперматозоида и влияеща на кортикалната реакция.

2. В активността на сперматозоидите навлизащи в яйцеклетката:

а/ от силата на неговото електромагнитно поле осигуряваща скоростта на навлизането в гаметата.

б/от частично нарасналото съпротивление след навлизането на първия сперматозоид и настъпилият баланс между него и първото ядро. Свързано е с процесите в т. 1-в.

Ако описаните задържащи условия, не са достатъчно силни и оплождането протича в границите на кодирания баланс, тоест не се е наложило коригиране, се създават еднакви, пълноценни зиготи вътре в гаметата - майка.

Независимо от начина на протичане на този процес трябва да сме наясно обаче, че по същество разглеждаме едно предварително отклонение от нормалното, което не е патологично, но е съществено по отношение на заложените у майката наследствени дадености. Езотеричните науки определено приемат това становище на науката за правилно и подържат мнението, че моногаметността на човека е част от неговото еволюционно развитие. Полигамията е типична за Растителния и Животинския светове. Ние смятаме, че близнаците са остатъчен генетичен проблем на преминаването на Човека в новото ниво - Социалното. Този извод сам за себе си е достатъчно интересен, защото определено говори за огромната независимост на ДНК спрямо социалните условия и битието на отделната личност и в същото време доказва колосалната еволюция настъпила в тази структура за да достигне Човекът до моногамността. Такава податка съществува в Библията, където нито един богопомазан човек не е надарен от Бога с близнаци. В същото време животните му /овце, кози, камили и т. н./ постоянно близнят. Човекът е моногамен още от самото си създаване. Разглеждайки въпросът в езотеричен план и от позицията на подържаната от нас тема ще добавим, че това е основен белег за преминаването на биополето на човека от принципите на Етерното тяло към принципите на Менталното.Границата на този двустранен и все още полигамен период е овладяването на Виталното тяло. Етерното тяло е максимално полигамно, Виталното тяло е полигамно, а Менталното тяло е моногамно и то не може да се пренесе в Менталните полета, след смъртта, освен като индивидуален дух и Душа /енергия/. Астралните полета спират полигамните същества до цялостната им еволюция. Енергиите на тези три тела, второто от които е по-скоро съвкупност от проявите на другите две и можем да го изрази най-точно със страстите, осъществяват степените на проявата на еволюцията в полето на конкретната личност, на конкретните родители, които са двама, но за нас са едно същество - андрогенът. Наличието на близнаци не е отклонение в еволюцията, а по-скоро е незавършен процес, остатъчен модел който предстои да се изчисти в преражданията. Ние сме наясно с генетичният модел на тези хора и тяхното място в последователността на седмичните раси. Проблемът е добре разработен още миналия век от Е. Блаватска - "Тайната доктрина", том I, както и в другите й съчинения, затова няма да се впускаме в подробности.

Обобщаваме, че за нас наличието на второ ядро /или повече/ е остатъчен неовладян от ДНК процес протекъл неправилно /за нас насочено/ още при сформирането на гаметите в ембрионалния период на майката. Тогава, когато самата майка е била ембрион - при сформирането на половите й клетки като Овоцит I ред.

Не без внимание от страна на науката трябва да остане и въпросът защо жлъчката е майка на примордиалните клетки? Като част от черния дроб и полюс на енергийната му система жлъчния мехур носи енергията ЯН, а целият черен дроб енергиите ИН. Така те образуват двуполюсна енергийна система, всяка от която със строго определени функции. жлъчката е резервоар на субстанции, които под действието и контрола на ЯН енергиите осигуряват целия химичен процес свързан с преобразуването на храната. Тук се намира и един от най-важните пунктове в обмена космично-планетарни енергии и субстанции. Тук е СВЕТАЯ СВЕТИХ на субстанциите на четирите принципа: огън, вода, въздух и земя. Затова именно тук се образуват половите клетки и то в ранния стадий на ембрионалното развитие.

Ако половата определеност на ниво Примордиални клетки е крайна и окончателна то тогава науката трябва да отговори на още един въпрос: как се определя смесената полова система на хермафродитите и травеститите?

Езотеричните науки имат своето обяснение защо примордиалните клетки се създават в жлъчния мехур и защо е необходимо тяхното обособяване още на този етап от развитието на плода, но за сега не можем да говорим публично по този въпрос. Съществен е, според нас, въпросът защо половите клетки не се създават в собствения полов апарат. Въздържаме се и заради желанието да запазим основната цел на този труд отнасяща се до енергийния обмен на половите системи, а не до принципите и законите валидни при създаването на първите клетки. Ще допълним само, че енергитизирането започва две Луни /малки/ преди първият менструален цикъл, който всъщност е физическото ниво на осъществен вече от организма енергиен процес. Той е самостоятелен и напълно зависим от половия живот на майката, което ще рече, че всеки Овоцит II ред приема енергийната същност на жената и я пренася в бъдещото бебе ако се зачене такова.

Научното твърдение, че в една зигота винаги се създават еднополови деца е вярно, защото тези ядра носят еднакви по вид и заряд хромозоми на пола. В противен случай те биха се самобалансирали на електрично ниво и не е възможно да се оплодят. Още по-недопустим е вариантът да се слеят и се превърнат в обикновена клетка. Може би трябва да си зададем и въпроса - защо двуядрените клетки са полови, тоест хомоложни, а в същото време ядрата им не се сливат за да върнат клетката в нивото й на диплоидност? Две клетки с една цитоплазма ли е подобна клетка или ненормална хаплоидна клетка? Ние категорично твърдим, че липсата на причина да се слеят двете ядра и клетката да стане отново диплоидна е именно еднаквият ядрен заряд, който те имат. Това предопределя възможността да съжителствуват заедно и е причина за многоплодната еднояйчна бременност. За да се избегне именно описаната от сливане и превръщане в обикновена клетка Овоцит I ред е съхранен на това ниво на развитие до половото съзряване и по-точно до настъпването на реални предпоставки за оплождане. В противен случай ще имаме регрес, връщане назад. Време е да обърнем внимание и на въпроса - защо Герминитивните полови клетки са неразвити? Отделно от неопределеният още пол, те биха се приели от организма не като свои, а като чужди ако не са напълно еднакви със соматичните. Разликата им с телесните на това ниво на развитието е само в съществуващия заряд, който преразпределя клетките към съответните енергийни части на тялото, където се обособяват семепроизводителите. Определено можем да говорим за период на предварителна енергийна определеност на зачатъка на бъдещият семенник имащ вече своя собствена енергия с която да привлече и приеме половите клетки от герминативния хълм. Тази е причината половите клетки да се разпределят сами в двата семепроизводителя.

Предлагаме графична схема на клетка, която носи две ядра с различен енергиен заряд:

Х+ и Х- = XX-ще се получи диплоидна клетка.

Хромозомното съдържание на същата ще бъде следното:

23 +_и23 - = 46 - диплоиден набор

Можем да направим следните изводи:

1. Различните заряди в гаметата с повече от едно ядро води до самооплождане на същите/сливане/ и Връщане на нейното развитие на ниво Овоцит I ред.

2. Ако ядрата са двуполюсни и се оплодят от различни сперматозоиди

с хромозомен състав Х и У и с различен електричен заряд/плюс или минус/ - ще се получат двуполови близнаци.

Това означава в яйцеклетка с определен заряд да навлезе сперматозоид с еднакъв на нея енергиен заряд, което е невъзможно по силата на ТЕО. Това е условието предопределящо винаги една гамета с повече от едно ядро да се раждат винаги еднополови близнаци. Смятаме, че по този въпрос мнението ни с науката съвпада точно. Както и по много други, които не залагаме поради отклонения от основната тема.

Казаното по-горе обезпечава еволюцията /зачатието/ с две сериозни предохранителни системи предпазващи плода от евентуални мутации.

На първо място е електрическата полярност на гаметата, запазваща се такава до окончателното й оплождане и балансиране на второто ядро с електричната полярност на самите ядра в зиготата. Да си припомним, че има нещо което кара сперматозоидите да се насочат към тръбите / и двете/ независимо от липсата на зряла гамета в едната от Фалопиевите тръби. Там няма какво да ги примамва. Примамката е в самия яйчник и неговата полярност.

По силата на изброените по-горе електромагнитни влияния не се сливат и ядрата на сперматозоидите носещи различен хромозомен вид / Х и У/ , а се намират на едно и също място в организма на мъжа. Защото ако не е така остава открит и нерешен проблемът защо те не контактуват помежду си?Разбира се, когато са зрели предпазна роля имат плътната хромозомна структура на главичката и здравата акрозомна обвивка, отделяща ги един от друг. Но преди узряването те са уязвими и в опасна близост. Само енергийната защита предизвикваща отблъскване, вместо привличане, може да гарантира липсата на стремеж за контакт. Те са не само енергийно еднакви в тестиса, но и физически непригодни да контактуват, защото акрозомната им обвивка няма нужната среда и катализатор /противоположната енергия на яйцеклетката/ за да се разруши. Магнетичният неутралитет пречи на двигателния механизъм да се задействува и да активизира неговата оплодителна сила. Когато спермалната течност във влагалището на жената колагира, когато те за определено време остават неподвижни, неактивни, всъщност се извършва енергийно и химическо активизиране на простатната субстанция, която реагира и предава на сперматозоида информация че се намира в нужната среда. По химичен и енергиен път се запалват техните енергийни двигатели и от този момент те имат гориво за огромния пробег до гаметата. Цялата им ленивост до този момент изчезва и се заменя от устрем и синхронност характерна за съвместните действия на тренирай и опитен състезателен отбор плувци. И колкото наближават отборите на Фалопиевите тръби, толкова по-мощно нараства стремежът им. Тази активност не е безобидна ако те плуват един до друг с различни заряди, затова още в началото на матката те се разделят привлечени от поляритета на тръбите. Всичко това с една единствена цел-да няма никакви условия за самооплождане и мутации връщащи видът назад В еволюцията на видовете или В израждане на основната наследствена- структура- ДНК.

Затова се раздели Адам - Кадмон, андрогенът - за да ражда. Затова Ева изяде ябълката на творчеството и започна да твори като създателя си.

Ако не съществуваше описаната полярност и законите, които я осъществяват няма никаква причина да се раждат различни и разнояйчни близнаци, защото и гаметата, и кръвта, и хромозомите на майката са абсолютно еднакви за двата яйчника. Когато всичко до ниво молекулярна структура е еднакво неоправдано е раждането на различни деца. Дори с теорията на астрологичните влияния не можем да подкрепим подобно твърдение. Съвършенството и особено предпазните механизми при предаването на генетичната информация са толкова много и така строги, че само тяхното проследяване ще ни отнеме десетки страници, затова поднасяме само нашата информация, че основните нива са на квантово, атомно, молекулно, многомолекулно, надмолекулно /клетъчно/ и химично нива. Основен коректор на Всички е енергийното балансиране и създаването на условия за преминаването на този баланс на ново ниво спазващо закона за андрогенността - единство от две противоположности.

Завършваме главата за Зачатието, като претендираме за достатъчно и добре поднесена информация, която ни беше позволено да разкрием пред тези, чиято преданост ще ги доведе до мястото на знанието посочено в основната теза на твърдението ни. То не е толкова далеч за тези, които имат търпението и е безкрайно далеч от онези за които науката и човешката еволюция е предмет на себелюбие и гордост. Да кажем повече на този етап от развитието на човешкото съзнание означава да престъпим законите на постепенността, чийто основен мотив е съзнанието и хуманността.

Обявеното табу не е прищявка, а предпазливост завещана ни от посветените мъже на Четвърта Коренна Раса, когато генното инженерство е пристъпило този закон. И е понесло унищожителните му следствия. Неумолимостта на Учителите, които и в този момент следят внимателно изписването на тази книга, не е друго освен грижа, която сме длъжни да зачетем, защото носи в себе си дългът на бащинството.