Спасението като състояние раздел втори по какъв начин, целта „спасение” да превърнем в състояние част 1 борба със страстите



Дата13.03.2017
Размер237.97 Kb.
#16779
Б.10 – 2013

СПАСЕНИЕТО КАТО СЪСТОЯНИЕ

РАЗДЕЛ ВТОРИ

ПО КАКЪВ НАЧИН, ЦЕЛТА „СПАСЕНИЕ” ДА ПРЕВЪРНЕМ В СЪСТОЯНИЕ

ЧАСТ 1 БОРБА СЪС СТРАСТИТЕ

ВИДОВЕ СТРАСТИ И ПРОТИВОПОЛОЖНИТЕ ИМ ДОБРОДЕТЕЛИ:

А. ЧРЕВОУГОДИЕ/ ВЪЗДЪРЖАНИЕ ; БЛУД /ЧИСТОТА И ЦЕЛОМЪДРИЕ; СРЕБРОЛЮБИЕ/ НЕСТЯЖАНИЕ; ГНЯВ/ КРОТОСТ

ЧРЕВОУГОДИЕ/ ВЪЗДЪРЖАНИЕ

Чревоугодие (или чревобесие) се нарича преяждането, лакомията, любовта към изтънчени храни, т.е. т.нар. пристрастие към храната. То е майка на сластолюбието.

Останалите страсти произрастват от него като от корен и постепенно, присъединявайки се към сластолюбието, водят до нравствено разтляване. Сребролюбието, яростта и печалът са деца и клонки на чревобесието. Този, който е лаком, за да удвлетвори нуждите си, трябва да натрупа богатство, а ако нещо препятства обогатяването му, изпада в ярост. А когато, по немощ, яростта не може да се реализира, непременно произлиза печал.

От извънмерното употребяване на течности умът като че се потапя във вълни и не само страстно вижда в съня си изобразяваното от бесовете, но и сам с мечтанията си разпалва в себе си срамни образи. От виното непременно произлиза разгорещяване и умът си представя сладостта на страста.

Невъзможно е едновременно и плътта да се пресища с храна и духовно да се наслаждава човек на Божествената благодат. Колкото човек си угажда на корема, толкова лишава себе си от духовни блага и обратното, в каквато мярка ограничава и поробва тялото си, в такава мярка се изпълва с духовна храна и утешение.

Въздържанието от храна е противоположно на преяждането. Въздържанието и постът са необходими за очистване на душата. Невъзможно е с наситен корем да се воюва против духа на блуда в мисълта. Поради това първият подвиг в борбата със страстите се състои в това да се обуздае коремът и тялото да се пороби не само с пост, но и с бдение, и с труд, и с четене на духовна литература. Следва да се натрупва в сърцето страх от геената и желание за Царството Небесно. Въздържанието е свързано с духовния стремеж на човека. В житията на светиите срещаме много примери за въздържание, при които светците, отхвърлили всякакви мирски и плътски помисли в желанието си да съхранят в чистота съвестта си, станали безчувствени към всичко от света, даже нямали желания да ядат и да пият и така дълго пребивавали в поста.



Светите отци не са дали правило и образец на въздържание, еднакви за всички, тъй като количеството и качеството на храната трябва да съответстват на здравето, възрастта, навиците и свойствата на тялото. Различните хора имат различни телесни потребности. Един човек може да изяде 650 гр хляма и да остане гладен, а друг може да изяде два пъти по-малко и да се насити. Не всички се нуждаят от плодове и зеленчуци, но и не всички могат да ядат сух хляб. Но всички трябва да имат едно намерение: да избягват голямото разнообразие и излишество на храната. Всекидневното умерено приемане на храна съдейства повече за чистотата, отколкото през 3-4 дена или веднъж седмично. Еднакво вредят крайностите – и извънмерният пост и преяждането, много продължителното бдение и многоспането и др. подобни. От множество лакомства и изобилие на храна тялото се отгечава, но и от много въздържания умът изнемогва и привежда душата към отпуснатост. Някои без мярка свръх сили постят, а после свръх мярка употребяват храна. В такъв случай отначало извънмерното гладуване изнемогва тялото и то става лениво към духовно служение, а после, отеготено от много ядене, привежда душата към униние и разслабеност. Някои, победили отначало чревобесието, после били свалени от безмерен пост и паднали в същата страст чревобесие от немощта, споходила ги от неправомерния пост. Изкусният в духовния живот ава Моисей, живял в пустинята, изпитал нещо подобно на себе си. Толкова се въздържал от храна, че забравил и желанието за храна. Като не хапвал нищо по два-три дена, той въобще нямал желание да се храни и станало нужда другите отци да го уговарят да приема храна. Друг път, по действието на дявола, сънят така отстъпил от очите на ава Моисей, че пребивавайки много нощи без сън, той молил Господа да му даде малко сън. Продължителното гладуване и бодърстване причинили на ава Моисей по-голямо бедствие, отколкото може да се случи от преяждане и прекомерен сън. Всички крайности – и липсата на храна и прекаляването с нея – довеждат до недъзи. Болестите произхождат както от гладуване и трудове не по силите, така и от преяждане. Поради това светите отци говорят за умереност на поста, за да се победи чревобесието и гърлобесието /вкусовете/, за да стане човек безпристрастен. Умереният пост се състои да се храни човек един път на ден, без да се насища. Разумното и умерено приемане на храна води до телесно здраве и не лишава от благодат, ако се спазва следното правило: когато се вкусва някаква храна и се желае още от нея, е нужно човек да се въздържи, още ненаситил се. Апостол Павел казва: „Грижата за тялото не превръщайте в похоти” (Рим. 13:14). С това той не отхвърля храната, необходима за живота, но забранява стремежът към сластолюбие. За утоляване на глада и жаждата са достатъчни хляб и вода. Всичко останало е дарувано от Бога заради здравето и силата на тялото. Поради това човек не бива от нищо да се отказва и да отхвърля това, което Бог е сътворил твърде добро (Бит. 1:31). Полезно е да се сменя вида на храната, без да се предава човек на невъздържание и сластолюбие, но да се храни с въздържание, употребявайки храната за слава Божия. Въздържанието и промяната на храната всеки ден съдействат за телесното здраве. Удържайки се от сластолюбието, е нужно да пазим тялото от болести, за да може то да ни помага в придобиването на добродетели. Храна следва да се приема в зависимост от състоянието на тялото. Когато тялото е здраво, може постепенно да бъде отслабвано, а по време на болест – да бъде хранено по-добре. Подвизаващият се не бива да отслабва телом, но трябва да има сили за подвизи, та с телесни трудове да очиства душата си.

Когато коремът е натежал, умът се помрачава и не е в състояние да се моли напрегнато и чисто, защото от изпаренията на многото храна той клони към сън. И тогава в съня ума бива нападан от безчислени фантазийни образи. Именно затова светите отци увещават християнинът да приема умерено количество храна и питие, за да не търпи повреда от излишъка им. Когато умът е лишен от запалващата го сладост към живоописание на греха, той пребивава без сладостни мечтания. Така простата храна разрушава желанието за блуд. И не само виното опиянява мисълта, но и излишъка на вода и всякаква течност, както и ситостта от различна храна правят мисълта отегчена и дремеща. Но в случай на телесна немощ може да се даде на тялото това, от което се нуждае, а не каквото иска сластта и тогава чистотата на сърцето няма да се повреди. Трябва да се употребява толкова храна, колкото е нужно да служи за поддържане на живота, а не за удовлетворяване на похотта. При това могат да се различат три предела: въздържание, доволство и ситост. Въздържанието се изразява в усещане на глад, даже и след вкусване на храна. Доволството е когато не се гладува, но и не се прекалява. Ситостта е незначително малко вповече храна.

А който преминава пределите на ситостта, този открива вратата на чревобесието, през която влиза блудът. Който бива побеждаван от чревоугодието, трябва да се разкайва, да укорява себе си и да започне да се въздържа.

Светите отци добавят и това: ако на някой, оказвайки гостоприемство, се наложи заради приятелите си да приеме храна два или три път, да не се печали заради нарушеното обичайното правило, доколкото на първо място трябва да се изпълни законът на любовта. Случва се, че и по телесна немощ да се вкусва храна два и три пъти дневно. И за това не бива християнинът да скърби, казват св. отци. В словото Божие е казано: „всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко” (Бит. 9:3). И още: не това, което влиза в устата осквернява човека (ср.Мат. 15:10-11).

Отклоняването от храната е дело на произволението и труд душевен.

„Виното весели сърцето на човека” са казва в 103 Пс., ст.15. Но този, който иска да преме духовни дарования трябва де се отклонява от такова веселие. Защото, който се весели с вино, такъв живее със срамни помисли и пада в много скърби. Празниците не следва да се отбелязват с винопиене, а с обновление на ума и чистота на душата. Преяждането и пиянството само прогневяват Началника на празниците. Виното може да бъде полезно само в немного случаи: в старост, при телесна немощ и ако трябва човек да се спаси от силен студ, но и тогава не много. В младостта, в здраве и на топло – най-добре е вода, казват св. отци. Но и нея трябва да се стараем да приемаме малко, доколкото жаждата съдейства за целомъдрието.

В същото време, по думите на св. отци, въздържанието от храна не допринася особено много за чистотата на душата, ако не се присъединят към това и другите добродетели. Особено помагат смирението с послушание, изнуряването на тялото и въздържанието от сребролюбие, състоящо се в това не само да нямаме богатство, но и да не желаем да го имаме. Също е необходимо да се разграничаваме от гнева, печала, тщеславието, гордостта. Всичко това заедно привежда към главната цел – чистотата на душата.

БЛУД

Като създал тялото нетленно Господ не е вложил в него отначало неразумната плътска похот. Впоследствие по причина на непослушанието то е възприело смъртност, тление и се уподобило на безсловестните скотове по свойствата на своето състояние и подчинение на тлението. Тогава по необходимост в тялото се е зародила раздразнителност и плътска страст. Разумната и мислеща душа на човека, сътворена по Божий образ безстрастна, забравяйки Бога, станала скотска, безчувствена и почти безумна от наслаждения с веществени неща, защото обикновено навикът преобразува природата и изменя действията й съобразно свободното решение на волята. Разтлявайки се, душата предавала себе си на страсти и особено на демоните, които винаги се стремят да запалят в хората плътската похот, доколкото сами се услаждат при това. Работата е в това, че злите духове, подобно на човека, лишили се от ангелско блаженство и изпадайки от нематериалността и фиността, придобили известна веществена грубост. Като загубили способността от Божествено наслаждение, те започнали да изпитват сладост, както и хората, в земното, вседствие склонностите към веществените страсти. Като някакви плътоядни зверове, бесовете влекат към материално удоволствие и наслаждение. Нападайки с плътска страст, като псета на кръв, те показват своята любов към вкусването на гнили плътски извращения. Бъдейки по природа лениви и изнежени, демоните следват всяко удоволствие на разпуснатост, сякаш усещайки го опитно, плуват в морето на опиянението, радват се на изнежващото действие на неразумните удоволствия и възбуждат в душите на хората вълни от помисли, нечисти мечтания, вълнения и бури.

Сладострастното възбуждане и плътската война против душата произхождат от следните причини:злоупотреба с плътта, стремеж на плътта към противоестествени действия, ако плътта се е сдружила с бесове, с тях се въоръжава против душата. Понякога и самата душа безчинства от сладострастния навик. И накрая, възниква борба и от завистта на безсрамните бесове, когато по горепосочените начини не постигнат целта си. Бързопреходното удоволствие и нечистотата на блуда са всъщност дълбоко блато. Обременен с тях, страстният ум чрез помислите си се самопотапя в пропастта на отчаянието. От младини похотта започва да бори човека и е много трудно да се справи с нея. Другите пороци воюват само в душата, а тази страст мъчи и душата, и тялото. Поради това е нужно човек да се бори и в душата, и в тялото. Страстта на блуда има общение и тясна връзка с другаря си – унинието. Те, овладявайки грешната и немощна душа, я обезсилват. Трудно е за човека да се бори с тях и е невъзможно да ги победи със свои сили. Блудът държи във власт и душата, и тялото, разтваряйки в членовете сластта си. Унинието оплита и душата, и тялото, правейки човека вял, разслабен и сякаш парализиран. Макар и окончателно да не се побеждават тези две страсти преди съвършеното безстрастие, но се отдалечават, когато от многото молитви слезе в душата силата на Светия Дух, донасяща отрада, сила и дълбок мир в сърцето. Ако умът се отклони от богомислието и молитвата, той се пленява от срамните движения и плътта започва дръзко да възстава против духа, изпускайки разгорените стрели на похотта.

В зависимост от духовното ниво на човека действието върху него на духа на блуда може да има трояк характер. Това е падение в рова с мътната тиня за лениво и слабо подвизаващите се; рана и праведно наказание за средните в преуспяването в добродетелите и бавно вървящите в тях; изкушение и изпитание на душите на тези, които с крилото на ума са се простряли към небесните видения и са достигнали съвършеното безстрастите.

За живеещите небрежно блудният бяс готви падение в нечистия ров, разпалвайки тялото им с пламъкът на блуда и похотта, устройвайки различни козни за изпълнение похотта на плътта и без съчетание с чужда плът, за което е срамно и да се говори. Такива и плътта оскверняват и изяждат солените плодове на сластта, изпълват се с мрак и се лишават от всичко. За изцеление в такъв случай е необходимо горещо покаяние и сърдечно съкрушение със сълзи, което произвежда отклоняване от злото, очиства душата от сквернотата и привлича Божията милост към душата, по думите на цар Соломон: „кротостта заглажда и големи грешки” (Екл. 10:4).

За деятелно извършващите подвизи и стремящите се към съвършенство блудният бяс служи за бич и жезъл за наказание когато отслабят силата на подвижничеството си с унинине и започнат да скланят към мирски чувства, без да се пазят от тях. Заради пристрастното желание към човешки неща се допуска нападение над тях на духа на блуда, та като не изтърпяват помислите на плътската похот да се върнат към щателния подвиг, към усърдното дело и внимание, понеже е неугодно Богу връщането на душата към мирските чувства. Поради това подвижникът трябва винаги ревностно да се стреми

към съвършенство и тогава злата рана не ще се приближи към него.

Няма нищо учудващо и в това, ако човек, провеждащ живота си в жестоки подвизи и изнуряващ тялото си, бъде изложен на плътско падение. Такъв пада по своя вина и от това, че в него се е появило превъзнасяне и е започнал да мисли за себе си това, което не бива или пък е започнал да осъжда немощни хора. Падението му е било допуснато от праведния Божи съд, за да познае своята немощ и да не се превъзнася над никого, както и да се научи да не осъжда никого.

Изкушение, жило и изтощение за душата бива действието на духа на блуда промислително за не мнозина, достигнали някаква степен на безстрастие. Борбата с духовете на злобата за тях служи за напомняне на естествената човешка немощ, за да не се превъзнасят заради множеството откровения и дарования, но да отърсват греховните спомени с Божия страх и да не приемат вредни помисли.

Случва се че, когато човек е придобил известно безстрастие, обуздал е желанията си и е охладил срамните си помисли, тогава коварният дух на любодеянието започва да му „представя” мъже и жени, играещи помежду си, та човекът да стане зрител на съблазнителни сцени. Това изкушение може бързо да се прогони с усърдна молитва, въздържание, бодърстване, изнуряване на тялото и други духовни упражнения.

Понякога лукавият бяс се докосва и до плътта, възбуждайки я със скотско разпалване, използвайки и други безчислени хитрости.

Бесовските внушения се разрушават с ярост против демона и той се страхува от нея повече от всичко. „Като се гневите, не съгрешавайте (Пс. 4:5) е казал цар и пророк Давид, даколкото такъв гняв служи като лекарство в изкушенията.

Случващите се на сън изтечения могат да произхождат от различни причини: от чревобесие, от тщеславие или от завист на бесовете. Също може да се случи и от дълго бдение, когато тялото клони към сън и човек се страхува и мисли как да не пострада от нощното изкушение. Свещеник преди литургия или някой преди причастие размисляйки със страх за това, заспива с мисълта как да не пострада и като заспи, страда от бесовската завист.

Ако някой заспива със спомена за видяно по-рано красиво лице, такъв заспива с блудни помисли и разслабен, неотхвърляйки ги, пада на сън. Някои от униние разговарят за страстни неща и, като легнат да спят, си представят диалога в ума и заспиват с мисли за бивши разговори и от това страдат на сън, получили вреда още в разговора. Поради това следва винаги да внимаваме за себе си и да се поучаваме с думите на пророк Давид: "Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя" (Пс. 15:8). Трябва да заграждаме слуха си от суетни думи и очите си от съблазнители образи. Отклонилите се от молитва също често се низврегват в плътски движения.

Ако душата страстно се увлича от красотата на телата и бива мъчена от помисли, раждащи се като че отвън, не бива да се мисли, че това произхожда от смущение и пристрастно движение, но трябва да се види скритата причина в самата душа. Както магнитът привлича желязото благодарение на своите вътрешни свойства, така и душата по силата на придобития навик и лукавия обичай получава вреда от лица. Но тези лица са невиновни в това, доколкото всичко създадено от Бога е твърде добро и с нищо не бива да се укорява Божието творение. Душата търпи колебание и смущение по причина на скритото вътре в нея зло намерение, а не по вина на другите лица. Когато душата се помрачава от зло забравяне, губително униние и нехайство, тогава ослепелият и жалък ум лесно се пристрастява към всичко видяно и чуто. Такъв човек, виждайки красива жена, веднага се пали с плътска похот и последователно страстно спомняйки си какво е видял и чул или усетил, мислено живописно представяйки си зли образи. В младостта този, който доволно храни и пои плътта си, лесно се подчинява на неполезни възпоменания, страстно действа и се разпалва от похот, а понякога на сън или явно се предава на нечистота, макар и на дело да не се докосва до жени. Такъв, почитан от другите като целомъдрен, девственик и чист, ще бъде праведно осъден на Страшния съд от Виждащият на тайно като блудник и прелюбодей, по казаното: „всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си” (Мат. 5:28).

Който осквернява плътта си, такъв помрачава душата си с ярост и се отчуждава от Божия Син. За изцеление от раните на похотта трябва с плач, пост, бдение и непрестанни молитви да изтощаваме плътта си и да изправяме ума си, поучавайки се със словото Божие. Нужно е да принесем достойно покаяние пред Бога, пред Който сме помислили или извършили зло. Младите не бива дори да помирисват вино, за да не горят с двоен пожар: от вътрешното действие на страстите и отвън с пиене на вино, от което плътската страст се разгаря повече, прогонва духовната сладост и прави сърцето безчувствено. А тези, които ревнуват за духовни дарове, да не приемат и вода до насита, защото жаждата твърде много съдейства за целомъдрието.

Доколкото сластта е осквернила тялото, нужно е да бъде очистено с естественото течение на сълзите. И е невъзможно с нищо друго да очистим одеждата на душата си, освен със сълзите на покаянието.

Мракът на душата трябва да се прогонва със сърдечно съкрушение и сладостта на любовта към Бога. Това е нужно, за да се съедини отново с Христа.

Както телесната сквернота се предшества от произхождащия от сластта стремеж към порок, така и очистването се предшества от съжаление за греха с топлотата на покаянието и плача. С болезнени трудове и с течене на сълзи е нужно да се отхвърлят плътските дела и да се очиства умът от скверни образи. Извършващите блуд се подчиняват на духа на злобата, който ги ръководи и получава плътска сласт, чийто край е скверен. А който се ръководи свише от Светия Дух, придобива душевна радост, очиства се със сълзи и се съединява с Бога. Злобата на нрава и стремежът към порок за свои плод имат кратковременното греховно услаждане.

ПРИДОБИВАНЕ НА ЧИСТОТА И ЦЕЛОМЪДРИЕ

Целомъдрието е здраво разсъждение, което не допуска човек да се отклонява нито към необузданост, нито към вкаменяване, пази всичко добро, а лошото отхвърля. Целомъдрието събира помислите и ги възвежда към Бога. Без него душата бива побеждавана не само от чревобесието и блуда, но и от всички страсти и мирски помисли. Целомъдрието укротява всички страсти, удържа безсловесните /животинските/ стремежи на душата и тялото и ги насочва към Бога.

С добродетелта целомъдрие, повече от всяка друга, хората се уподобяват на ангели и още намирайки се на земята, имат жителство на небесата. За придобиване на истинско целомъдрие и истинска чистота е недостатъчен само единият телесен пост. Нужно е да се прибави още и съкрушение на сърцето, и непрестанна молитва към Бога, и често поучение от Свещеното Писание, и труд, и ръкоделие. Всичко това може да удържа непостоянните стремежи на душата и да я отвлече от скверни мечтания. Повече от всичко помага смирението на душата, без което не само блуд, но и другите страсти е невъзможно да се победят.

Следва по всякакъв начин човек да пази сърцето си от скверни помисли, тъй като от него, по думите Господни, „излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули” (Мат. 15: 19). Постът е предназначен не само за изнуряване на тялото, но и за трезвение на ума, та да не се помрачава от множеството на храната и да не изнемогва от помисли. Трябва да се стараем не само телесно да постим, но и, следейки за помислите, да се поучаваме с духовни неща, без което е невъзможно да се изкачим на висотата на истинското целомъдрие и чистота.

Лекарят на човешките души говори: "който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си" (Мат. 5:28). С това Той назовава причината за болестта, за да се излекува скрития в душата надъг. Господ желае да изправи преди всичко душата на човека, който очите, дадени му за добро, употребява за зло. Заради това и премъдрата притча говори: "От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота" (Притч. 4:23). Следва отначало да очистваме вътрешността на съда, та да бъде чиста и външността му (Мат. 23:26). Когато се появят в мислите по дяволско злодействие образи на жени, било то и благоговейни, трябва бързо да ги прогонваме от сърцето си, доколкото тези лица при дълго пребиваване в паметта, могат да бъдат използвани от бесовете, за да ни хвърлят в крайни скверни и гнусни помисли. Нужно е да стъпчем главата на змията (Бит. 3:15), т.е. началото на злите помисли, с помощта на които тя се опитва да пропълзи в душата. Не бива да приемаме главата, т.е. прилозите на помисъла, иначе ще пропълзи и останалото тяло на змията и ще низведе мисълта ни към беззаконото дело. Следва, според Писанието, от ранни зори до изтребваме всички нечестивци на земята, за да изкореним от Господния град всички, които вършат беззаконие (Пс. 100:8), т.е. със светлината на разума да изтребваме греховните помисли от земята на сърцето и докато те са още младенци, да ги разбиваме в Камъка - Христос (Пс. 136: 9). Ако пораснат, ще бъде много трудно да ги победим.

Който сластолюбиво е угаждал на тялото, такъв трябва съразмерно да употреби трудовете на постничеството за угнетяване на своята плът. Сластолюбието се лекува със злострадание, а празнотата – с телесни трудове. Тогава идват духовната радост и наслаждението от чистотата на целомъдрието и неописуемата сладост на нетленните духовни блага. Ако човек угажда сластолюбиво на вкуса си, то непременно ще го нападнат всички греховни чувства. Такъв, даже и да мисли, че не може похотливо да се разпали от старост, ще бъде осъден за прелюбодеяние, тъй като не ражда целомъдрие. Целомъдрен може да се нарече този, който и със зрението си не се услажда.

Когато душата на сън не приема нито един образ на скверно мечтание, това е признак за придобиване на целомъдрие. А ако се получи движение по време на сън, макар и то да не се вменява за грях, показва, че душата е болна и не се е избавила от страстта. Когато в съновидение се случват срамни мечтания и скверно изкушение, униние и други, скритите недъзи на душата стават явни.

Не бива да се мисли, че чистота е невъзможно да се придобие, подпирайки тлението и неистовството телесно. Където бъдат употребени болезността на покаянието с изтощаване на тялото и потекат реки от сълзи на сърдечно съкрушение, там всички твърдини на греха ще паднат, ще угасне всеки пожар от страсти и ще се извърши преображение свише от пришествието на Светия Дух. Тогава душата ще бъде храм на чистотата и девството, в който свръхестественият Бог слиза със светлина и радост неизречена и като на престол на славата, на висотата на ума сяда, подавайки мир и сила на душата, говорейки: "Моят мир ви давам от супротивните страсти, оставям ви мира, за да се усъвършенствате в по-висше от естественото ви състояние".

Светите отци често повтарят, че е невъзможно да се придобие добродетелта чистота без истинско смиреномъдрие. Който иска да се подвизава законно, такъв не бива да се надява на своята сила, а на Божията помощ. Човек не ще престане да бъде побеждаван от духа на блуда, докато не разбере, че нито с желанието, нито с труда си, но само с Божия покров и помощ може да се избави от този недъг и да възлезе на висотата на чистотата. Невъзможно е човек на своите крила да полети към тази висока и небесна светиня и да бъде подражател на ангелите, ако от земята и калното блато не го изведе Божията благодат.

СРЕБРОЛЮБИЕ

Богатството е сляп пътеводител и безумен съветник. Погубва душата си този, който употребява богатството порочно: за разкош и зло, правейки с това душата си безчувствена към доброто. Любостяжанието /т.е. любовта към имането/ е не само притежаване на много неща, но и пристрастното владеене на нещо без нужда или повече от необходимото. Който не доволства с това, което има, а желае повече, този поробва себе си на страсти, тревожещи душата и влагащи в нея зли помисли и празни мечтания. Дрехата, която е по размер е полезна и красива, а по-дългата, която се пъха под краката, препятства движението и е нелепа. Така и имането, превъзхождащо потребностите на тялото, препятства душата да се подвизава и да се спаси.

Страстта на сребролюбието произлиза от неверието и идва като че отвън. Тази болест може да се излекува с усърдие и внимание. Ако човек се предаде на нерадение, тя може да стане по-лоша от всички други страсти и тогава става много трудно да се избави от нея. Свети апостол Павел говори: „Коренът на всяко зло е сребролюбието” (1 Тим. 6:10). Причината за сребролюбието се крие в злото и разтляно произволение на човека. Когато душата е хладна към подвизи и има малко вяра, този недъг внушава уважителни на глед причини и убеждава в необходимостта за придобиването на някакви вещи. Например, той мислено обрисува старостта и немощна на тялото и говори, че ако не се запаси достатъчно с пари, ще води жалко същуствуване на старини и ще умре в нищета.

Сребролюбието прелъстява с празни надежди, обещавайки да увенчае трудовете с отдих и безгрижие. Увлеклия се в помисли за придобиване, вече не вижда действието на другите страсти в себе си, както и своите падения. Той не забелязва нито неистовството на гнева, ако претърпи загуба, нито помрачението от печал, ако се лиши от надеждата за придобиване, но както за някои коремът става бог, така за него става златото. Заради това и светият апостол Павел е казал, че сребролюбието е не само  корен на всяко зло (1 Тим. 6:10), но и идолослужение (Кол. 3:5). Сребролюбецът се отвръща с ума си от любовта Божия, обича златните, човешките идоли. В такъв голям грях вкарва този недъг.

Страстта сребролюбие може да има три вида, които еднакво се отхвърлят от Светото Писание и учението на светите отци. Първият — когато монасите придобиват и събират това, което и в света не са имали. Така, Гиезий пожелал да придобие богатсво, което преди нямал и заради това се лишил от благодатта на пророчеството, вместо благословение заслужил проклятие и заболял от проказа (4 Цар. 5:22-27). Вторият вид сребролюбие е когато човек жали за оставеното имущество и материални средства, които е принесъл в жертва на Бога и се е отрекъл от тях, и иска да си ги върне. Например, Иуда отначало оставил всичко и тръгнал след Христос, но после пожелал да натрупа пари и от това не само дръзнал да предаде Христос, но отпаднал от апостолското достойнство и се лишил от живот. Сребролюбието от третия вид свърза човека с неверие и хладност, непозволявайки на душата да се отрече от светските неща, внушава му страх пред бедността и неверие в Божия Промисъл, заставя го да нарушава обетите, дадени при св. Кръщение.

Който лениво и нерадиво се бори с тази си страст, такъв даже на лежащ враг, казват св. отци, не може да се противи. Има случаи, когато някой победил врага с чистота, да погуби себе си заради немилосърдие, което произлиза от сребролюбието. Затова не бива да желаем нищо, което се намира около дявола, та да не би заради някоя вещ да погубим душата си. Той и сега иска да склони всички към себе си по същия начин, както, когато изкушавал Господа, говорейки Му: „Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш” (Мат. 4:9). Дяволът се опитва да измами човека с мними радости от материалните блага и лесно побеждава хората, склонни към чувствени наслаждения. За да не се прелъстяваме с тях, винаги трябва да размисляме за неизвестността на смъртния час, безпокоейки се, да не би Господ да дойде внезапно и да намери осквернена съвестта ни със сребролюбие, и да ни каже: „безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” (Лук. 12:20).

Любовта към богатството носи много вреда: то е причина и повод за появата на останалите страсти, които израстват от него като от корен. Поради това, този, който иска да спаси душата си, трябва да излекува тази си страст с нестяжание.
НЕСТЯЖАНИЕ /НЕПРИТЕЖАВАНЕ/

Мътното море на страстите е възможно да бъде преплувано само на лекия и празен кораб на нестяжанието и въздържанието. От невъздържанието и вещелюбието потоците на страстите отравят земята на сърцето и носят в него всякаква нечистота, смущават ума с помисли, отеготяват тялото и привеждат към ленност и безчувственост. Поради това Всесъвършеният Господ и Самата Премъдрост отсичат и коренът на пристрастието, повелявайки не само да нямаме богатство и притежания, но даже да отхвърлим и собствената си воля.

Добродетелта нестяжание най-лесно се придобива в общежителния манастир, където за насъщните потребности населниците могат да не се грижат, получавайки всичко в манастира. Миряните следва да не придобиват нищо излишно или, ако по някаква причина са го придобили, твърдо да знаят, че всичко житейско по природа е тленно и може лесно да бъде изгубено. Единствено душените придобивки са надеждни и неукрадаеми, а това е добродетелният и богоугоден живот, благият разсъдък и вършенето на добри дела.

Заради душевна полза, казват някои от отците на Църквата, че при продажба или покупка следва да претърпим малка загуба, за да не паднем в користолюбие, а споровете за цената посрамват и безчестят достойството на християнина.

Тези, които раздават придобитото се спасяват с милостиня. А който не иска да раздава, бива направляван към спасение от неволни изкушения и ако претърпи всичко случващо се, благодарейки на Бога за всичко, също ще се спаси.

Тези, които предпочитат нестяжението, се увенчават като творящи надестественото, подобно на подвизаващите се в девство, защото не предпочитат тленните и земни вещи пред Божиите заповеди.

Разбира се, не бива да се ненавижда Божието творение. Трабва просто разумно да се ползва човек от всичко потребно за телесния живот и за спасението. Който обича Твореца, от Него се просвещава и може безпристрастно да употребява вещите. Много старозаветни светии са владеели значителни богатства, например патриарх Авраам, праведният Иов, цар Давид и други, но те не са имали пристрастие към имането, а считали вещите си за Божие достояние и като се разпореждали благоразумно с тях, угодили на Бога.

ГНЯВ

Стремящият се към съвършенство и желаещ законно да се подвизава с духовен подвиг трябва да бъде чужд на всеки порок, гняв и ярост. За това говори свети апостол Павел: "Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба" (Еф. 4:31). Страстта на гнева опустошава всяка душа, смущава я и я помрачава, прави човека приличащ на звяр. Дяволското дърво на гнева и яростта бива здраво и принася много плодове на беззаконието, докато се оросява със злата вода на гордостта. Духът на гнева е подобен на духа на блуда. Той възбужда в ума представи как някои наш близък ни оскърбява или ни обиждат зли хора, като ни подбужда мислено да отговаряме на обиждащите ни. Не бива да приемаме такива въображения: който им се предава, такъв по време на молитва бива като димяща главня. На това изкушение често се предават гневливите хора, които лесно се възбуждат от ярост. Такива са далеч от чистата молитва и познаване на Господа Иисуса Христа.

В Стария Завет е заповядано: „В сърцето си не враждувай против брата си” (Лев. 19:17). От страстта на злопаметството е нужно да се отклоняваме и да забравяме враждата, тъй като злопаметството е подобно на огън, скрит в слама. За оскърбилия ни трябва да се молим и да му правим добро, доколкото е възможно. Това е необходимо, за да избавим душата си от страсти и да имаме дръзновение по време на молитва. Този, който се моли за обидилите го, съкрушава бесовете, а който мъсти на обидилия го, ще търпи съблазън по време на молитва. Събиращите в себе си обидите и паметозлобието не ще получат никаква полза, подобно на наливащите вода в решето. Злопаметството помрачава ума на молещия се и молитвата му става неугодна Богу. Господ в Евангелието повелява да оставим дара си пред олтара, като преди това се примирим с брата си (Мат. 5:24), понеже не можем да угодим на Бога, ако имаме в себе си ярост и злопаметство.

Като желае да изгони гневът от сърцата ни, Лекарят на душите заповядва да се примирим с ближните си не само когато сме виновни пред тях, но и ако не са ни оскърбили, независимо от причините на обидата. Само помирили се с брата, можем без смущения да принесем Богу дара си – молитвата. Не бива никого да проклинаме по време на молитва, иначе тя ще бъде отхвърлена от Бога. Необходимо е да считаме за свой дълг пред Бога, твърде голям, равен на десет хиляди таланта, ако не простим от сърце на брата си. Тогава и Господ няма да опрости дълга ни и ще ни предаде на мъчителите (Мат. 18:34). Поради това следва да се борим със своята вътрешна болест, а не с хората. Сам Спасителят учи в Евангелието: „Всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда” (Мат. 5:22). Ненавиждащият своя брат е наречен човекоубиец (1 Ин. 3:15), тъй като убива мислено, а Бог вижда и направеното с мисъл и разположение и в зависимост от произволението въздава на всеки или венец, или мъки. Когато духът на гнева помрачава мисълта, човек няма в себе си разсъждение и не може да бъде храм на Светия Дух.

Възможно е тази страст да бъде напълно излекувана, ако човек положи за себе си правилото нито по справедлива, нито по несправедлива причина на никого да не се гневи. Следва постоянно да размисля за часа на смъртта и да помни, че за гняв и ненавист човек справедливо ще бъде осъден. И тогава не ще има полза нито от целомъдрието и отречението от земните вещи, нито от поста и бдението. Трябва да се удържаме не само от проявата на гняв на дело, но не бива да се гневим и в мислите. Важно е да очистваме сърцето си от паметозлобието и да прогонваме от него помислите, враждебни по отношение на събратята ни. Това ще ни принесе по-големи ползи, отколкото мълчанието по време на разпалването с ярост, тъй като Евангелието заповядва да пресичаме най-напред не плодовете, а корените на съгрешенията. Когато коренът на яростта бъде отдалечен от сърцето ни, тогава нито ненавистта, нито завистта не ще се осъществят на дело.

Яростта помага на намерението на бесовете и на всяко тяхно коварство. Поради това никога демоните не пречат на изливането на гнева, но ако го видят свързан с кротост, под разни „праведни” предлози се стремят да възбудят гняв в човека. Не бива да се раздразваме с ярост нито по праведни, нито по неправедни причини, за да не даваме меч на врага.

Употребата на яростта е естествена и за добро само в един единствен случай: когато е насочена против страстните и сластолюбиви помисли, против греха и сатаната. В този случай гневът е безгрешен и добър, по думите на цар Давид: "Кога се гневите, не съгрешавайте" (Пс. 4:5). Ако не се гневим на страстите и на всяваните от врага лукави помисли, няма да можем да придобием чистота. Поради това праведният Иов казал: „Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла” (Иов 30:4). Бесовете се страхуват от яростта против тях, защото разрушава всички техни внушения.

Ако човек обърне яростта си към хората, тя ще изтреби добрите помисли. По своята природа гневът има свойството да изтребва всички помисли – както порочните, така и праведните, подобно на това, както понякога и кучетата, наравно с вълците, дръзко разкъсват овците.

Нищо не усмирява и не укротява гнева така, както мъжеството и милосърдието.

Юзда за яростта е благовременното мълчание. За изтребване на неправедния гняв човек следва постоянно да размисля за смирението Христово. Всяко жестоко и коварно сърце ще се съкруши при спомена за смирението на Единородния Божи Син, претърпял несправедливо безмерни страдания. Този, който гледа смирението Христово, ще счита себе си за земя и пепел и не ще може да бъде обладаван от ярост и гняв.


КРОТОСТ

Свети Исидор казвал, че за придобиването на добродетели е недостатъчно упражняването в тях, но е нужна и кротост, то ест безгневие. Цар Давид казва, че Сам Господ насочва кротките към правда и научава кротките на Своите пътища (Пс. 24:9). Так и премъдрият Иисус, син Сирахов, пише: "Много има високи и славни, ала тайните се откриват на смирени" (Сир. 3:19). Господ говори: "на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово" (Ис. 66:2). И в светото Евангелие се благовести: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята" (Мат. 5:5). Поради това не бива да смущаваме никого или да се смущаваме, ако нещо не касае делото на благочестието.

Тези, които търсят съвършената кротост трябва да се стремят да не се гневят не само на хората, но и на животните, и на бездушните вещи.

Който е придобил кротост, този е победил бесовете. От нито една добродетел не се боят така бесовете, като от кротостта. Нея придобил великият Моисей, наречен най-кроткият от всички хора. Цар Давид се молил така: "Помени, Господи, Давид и цялата му кротост" (Пс. 131:1), знаейки, че Господ няма да остави кротките. Сам Спасителят заповядва да подражаваме на Неговата кротост: "Научете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си" (Мат. 11:29). Поради това трябва да проявяваме кротост към всички хора. Който се отстранява от храната, т.е пости, но с ярост изобретява в ума си лукави помисли, той е подобен на всепроходящ кораб, който има за кормчия демон.



За придобиването на добродетелта кротост следва да устремяваме душата си към любовта Божия, повече да мълчим, да търпим без смущение, всичко, което се случва, умерено да се храним и непрестанно да се молим.
24 ноември 2013 г.,

10 Неделя след неделя подир Въздвижение, св. мчца Екатерина, св. мчк Меркурий
Каталог: downloads
downloads -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
downloads -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
downloads -> Alexander Malinov
downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница