Специализиран научен съвет по езикознание при вак



страница1/5
Дата16.10.2017
Размер0.72 Mb.
#32522
ТипАвтореферат
  1   2   3   4   5
Специализиран научен съвет по езикознание при ВАК

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”

Филологически факултет

катедра по съвременен български език


Валентина Цветанова Бонджолова


Прояви на оказионалност

в медийното пространство


Автореферат
на дисертация за присъждане на образователната

и научна степен доктор


Велико Търново

2006
Специализиран научен съвет по езикознание при ВАК

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”

Филологически факултет

Катедра по съвременен български език


Валентина Цветанова Бонджолова


Прояви на оказионалност

в медийното пространство
Автореферат
на дисертация за присъждане на образователната

и научна степен доктор




Специалност: 05.04.17

Български език (Съвременен български език)



Научен ръководител:

доц. д-р Цветана Карастойчева



Рецензенти:

проф. дфн Василка Радева

проф. д-р Христина Станева

Велико Търново

2006

Дисертационният труд „Прояви на оказионалност в медийното пространство” е обсъден и предложен за защита от разширен състав на Катедрата по съвременен български език при Филологическия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.

Дисертантката работи като главен асистент по съвременен български език във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.


Библиографски данни за дисертационния труд
Обем: 378 страници

Структура: увод, три глави, заключение, библиография

Обяснителни бележки: под черта в хода на изложението

Брой на библиографските източници: 365

Защитата на дисертационния труд ще се състои на _______2007 г. от ______ часа в зала 102, блок 17 на БАН, ул. „Шипченски проход” № 52.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в каб. 718.
Оказионализмите, използвани в медийното пространство, вече са попадали сред анализираните от лингвистите явления. Този дисертационен труд обвързва най-характерните им черти – винаги производни единици, които са контекстово зависими, с проучването им като част от медийната комуникация. Изборът на тема е мотивиран от лавинообразното нарастване на оказионалните прояви като част от езиковата игра, недостатъчното изследване на това толкова характерно за езика на съвременните медии (най-вече за публицистиката и рекламата) явление и липсата на цялостно проучване.

В Увода на труда се прави преглед на проучванията върху оказионализмите в българската лингвистика; представя се предметът на анализ; очертава се обхватът на ексцерпирания материал и източниците му; посочват се целта и задачите, както и използваните методи; правят се някои терминологични уточнения.



Целта на дисертационния труд е да се представят и да се анализират в семантико-деривационен и комуникативно-функционален аспект оказионализмите в езика на печатните медии и рекламата. Основна отправна точка е разглеждането на оказионалните прояви на лексикално ниво, когато са свързани със създаване на нова дума или преразлагане на съществуваща за нуждите на конкретния текст.

За постигане на целта е необходимо да се изпълнят следните задачи: 1) Да се разкрият особеностите на оказионализмите като специфична част от медийния текст във връзка със съчетаването на стандарт и експресия; 2) Да се представи функционирането на оказионализмите в архитектурата на медийните текстове; 3) Да се направи инвентаризация на словообразувателните начини за производство на оказионални единици; 4) Да се докаже закономерният характер на оказионалното словообразуване като система, успоредна с узуалната, но разполагаща с много по-разнообразни начини за производство на нови думи; 5) Да се разкрият контекстовите фактори, които гарантират разбирането на оказионализмите от страна на реципиента. Поставените задачи в голяма степен определят структурата на работата.

За постигане на целта и за изпълнение на конкретните изследователски задачи са използвани различни методи, които са традиционни за подобни изследвания. Основният е методът на непосредственото наблюдение на езиковите факти, като интерпретацията на езиковия материал се осъществява чрез описателния и съпоставителния метод. Използва се структурно-семантичният метод, най-вече при анализа на оказионализмите с оглед на функционирането им в архитектурата на медийните текстове. Където е необходимо, се прибягва до трансформационен подход, както и до интерпретационен метод (особено в последата глава). Използва се словообразувателната методология за определяне на отношенията на производност, словообразувателния формант и словообразу­вателния начин. Разчита се и на изследователска интуиция. Анализите включват наблюдения над повече от 5000 оказионални употреби, като материалът е ексцерпиран лично от авторката.

Направени са някои уточнения във връзка с разнообразната терминология, използвана в научната литература. При определяне на оказионализмите основен признак е наличието на съзнателно творчество при образуването им, като процесът се ръководи от експресивно-оценъчни мотиви. Под оказионализъм се разбира всяка нова дума, създадена за нуждите на конкретен текст, която е резултат от преднамерена лексикална, семантична или графична проява на словотворчество или от трансформация на наличния лексикален състав с експресивна функция. Като синоними в работата се употребяват съчетанията оказионални думи и оказионални единици.

В първа глава „Медийното пространство като генератор на оказионалност” се анализират сложните отношения между оказионализмите и особеностите на медийната комуникация, които са свързани с жанровата специфика и с архитектурата на медиатекстовете. Оказионалните прояви като обект на изследване с оглед на функционирането си в медиатекстовете и на разположението си в структурата им се явяват пресечна точка за „макроанализа” (изследването на всеки компонент от йерархическата структура на медиатекста) и „микроанализа” (изучаване на семантиката на медиатекста чрез анализ на значенията на думите, словосъчетанията и изреченията, както и на стилистичните им ресурси).

В първата част на първа глава анализът е съобразен с особеностите на масовата комуникация в медиите, с целите и задачите на комуникатора, на продуциращия текста. Масовата комуникация се определя като процес, при който съобщенията се предават публично, индиректно и едностранно чрез техническо средство за разпространение към една дисперсна публика (Буркарт 2000:106). Съвременните масмедии изпълняват различни функции – социални, политически и икономически. Сред социалните функции се откроява рекреативната или гратификационната, свързана с удовлетворяване на нуждите от развлечение и отклоняване от проблемите на ежедневието, своеобразна функция на бягството, на отдалечаването от действителността. Според нас освен чрез тематиката на съобщенията (развлекателни, забавни, хумористични) тя може да се постига и като се съчетава с останалите функции в сериозните съобщения, но чрез атрактивност на изразните средства. Както посочва Т. Стоицова, съвременната тенденция на развитие на пресата е „изместване на фокуса на внимание от информацията към забавлението”, което е намерило отражение и в термина „инфозабавление” (Стоицова 2004:90-91). Със своята неочакваност и ненормативност, с непривичността и ефектната си поява в текста оказионализмите са сполучливо средство за съчетаване на информация и забавление, като при това притежават ярка изразителност и възможност за въздействие върху реципиента. Другата цел на масмедиите е именно да повлияят върху своята публика. Можем да разглеждаме оказионализмите като носители на сугестивност и фасцинация, която е свързана със степента на тяхната разбираемост и достъпност, с използването на експресивни словообразувателни средства и начини. Фасцинацията (терминът е на А. Д. Кожухар) се разбира като способността на оказионализма да се изявява в качеството на особен сигнал, привличащ читателя и повишаващ неговата творческа активност (Кисельова 1973:34). Тази „омагьосваща” функция на оказионализмите е особено търсена и желана в рекламните текстове като предпоставка за постигане на комерсиалните цели. В комуникативен план с тях се цели активно въздействие върху въображението, емоциите и подсъзнанието на реципиента: често са логически ненапълно уловими, създават множество образни, тематични, звукови, ритмични асоциации, намекват, без винаги да казват директно. Сугестивността се проявява чрез сложното преплитане на асоциация, въображение, внушение, намек. Всяко съзнателно нарушение на нормата създава втори план на възприемане на творческия акт.

Езикът на съвременната преса трайно отбелязва своето категорично движение към търсенето на зрелищност, образност, динамика на образа (Стоянов 1999:202). Той се отличава с особена, „креативна модалност” (Тюпа 2004), чиито общи принципи са иконичната и алюзивната дискурсивност. Иконичната дискурсивност предполага свобода на въображението и представлява опериране със сигналите на езика в тяхната първичност и неизбежната при това оказионалност, като активизира имагинативния ресурс на думата, способността да извика у адресата визуални и други сетивни представи. Алюзивната функция от своя страна не трябва да се свежда само до нанизване на намеци: тя реализира конотативните възможности на езика за формиране на анфиладна перспектива на създавания смисъл за разлика от готовия, емблематичния смисъл (Тюпа 2004). Алюзивният символ е сложно организиран хиперзнак, чийто смисъл съдържа указание за друг, по-дълбок смисъл, който не може да се изрази с обикновените знаци. Иконичната и алюзивната дискурсивност се свързват с прибягването до оказинално словотворчество, което има морфонологична природа, използвайки едновременно фонетичния, семантичния и графичния потенциал на думата.

Оказионализмите обикновено са свързани с оценка. Наличието на данни за оценката, която прави авторът, дава основание на някои автори да ги определят като прагмеми. Медийните оказионализми често функционират като експресивни синоними на лексикални единици, които са с нулева конотация. Възникването на словообразувателно свързани синонимни редове се наблюдава често заради желанието да се изрази специфично отношение към съответния обект, напр. седесар, седесист, седесарко, седераст.

Въвеждането на нови оказионални думи от същия словообразувателен модел или от същото словообразувателно гнездо (каскадната употреба) в текста увеличава неговата експресивност. Разгръщането на словообразувателното гнездо е един от начините да се обезпечи структурното единство на текста особено когато използваната повтаряща се основа е актуална, ключова дума за съответния период.

Нарастването на оказионализмите в медийния (включително рекламния) дискурс е стимулирано от редица причини: заради очаквания ефект, който трябва да произведат върху реципиента; поради липсата на дума със съответна лексико-граматическа отнесеност или за назоваване на референт, който не е означен по друг начин; във връзка с необходимостта от изграждане на номинативни вериги в рамките на конкретен текст; за постигане на системност в отношенията между думите; като реактивно словотворчество, стимулирано от репликите на останалите участници в полилога; заради хумористично-сатиричния заряд. Използваните оказионализми разрушават стереотипите на възприятие (както структурно, така и в семантичен план), дават възможност по-пълно и точно да се изразят собствените мисли и чувства, да се даде оценка на ставащото, да се усили емоционално-експресивната изразителност на речта, позволяват да се икономисат езикови средства (Юдина 1999:56).

Във втората част на първа глава оказионализмите се анализират във връзка с жанровата диференциация на медиатекстовете, систематизирани според съотношението стандарт – експресия. Ако в съответния жанр, към който принадлежи медийната изява, водеща роля има стандартът (например хроника), то вероятността за езикова игра и за създаване на оказионализми е по-ниска. Ако целта на съобщението е предизвикване на определена реакция, при което доминираща е експресията, то и проявите на езикова игра са по-чести. Затова в жанрове като памфлета, фейлетона, както и в страниците, на които се поместват лични мнения или мнение на редакцията, оказионализмите са по-чести. Тяхната употреба е мотивирана от коментарно-аналитичния подход и свободата на автора да изразява мнението си с различни средства. Според Т. Добросклонска изследваните от нея четири основни типа медиатекстове се подреждат на скалата „съобщение – въздействие” (Добросклонска 2005) по следния начин:

съобщение въздействие

новини информационно-аналитични текстове реклама

текстове (коментари) от групата

фичър (features)

В тази скала на практика се отразява и нарастването на експресивността на използваните изразни средства. Затова оказионализми се наблюдават по-рядко в новинарски текстове, а по-често в коментарните, включително колоните на редакцията, на читателите, както и в рекламните текстове. Анализираните типове не се различават по начина на създаване на оказинализмите, нито по причините или целите, а по количеството и по функционалната им насоченост. В информационно-аналитични текстове и в текстове от групата фичър, които са съпроводени с ярка индивидуална оценка за разглеждания проблем и с лична позиция, те са средство за приобщаване на реципиента към споделеното мнение, но и начин да го поласкаят за проявеното разбиране. Оказионалната лексика се проявява и в други жанрове, в които водещо е личностното начало, например интервюта и репортажи. В текстовете от групата фичър (много често поместени в рубрики като „Живот”, „Суматоха”, „VIP”, при това на последните страници на вестниците) образният метафоричен език е активно средство за заинтригуване на реципиента освен занимателността на представяната тема. Включването на оказионална лексика допълнително повишава степента на атрактивност и акцентува върху направения коментар. Докато в аналитично-коментарните текстове преобладава негативната оценъчност, то тук конотацията е много по-разнообразна.

Специфичен жанр, създаден с коментарно-аналитични намерения, са читателските писма до редакцията. Спираме се на тях с оглед на употребената оказионална лексика, защото са показател за творческото отношение на реципиента към предложените му материали: пасивната страна става активна. Водени от желание за непринуденост на израза, спонтанно изразявайки мнението си (много от писмата са изпратени по електронната поща), читателите предпочитат експресивния изказ и използват възможностите на оказионалното словообразуване, типично и за разговорната реч, но едновременно с това са водени от стремежа да се подражава на изпълнения с езикови игри стил на журналистите. Употребата на оказионализми е съзнателен похват, разчитащ на силното емоционално въздействие, което те оказват върху четящия.

В рекламата обект на оказионално словотворчество най-често е името на фирмата, на марката или на продукта, защото чрез новообразуваната дума те се изтъкват отново, като се повишава възможността за тяхното запомняне и последващо разпознаване. За разлика от разгледаните оказионализми в публицистиката рекламните целят положително въздействие, доставяне на удоволствие. Затова и евентуалното сближаване е с други имена или лексеми, които са с позитивна експресия. Създаването на все по-атрактивни рекламни послания в никакъв случай не може да бъде определено само като мода. Използването на лексикални и графични оказионализми е предпоставка за постигане на един много важен компонент – рекламата трябва да е кратка, за да бъде лесно запомнена. Оказионализмите провокират естественото човешко любопитство, привличат с необичайната си форма, въздействат с многоплановостта си и чрез удоволствието, което носи декодирането им на реципиента. Те придават блясък и внушават изключителност на рекламата, те са своеобразна гаранция за оригиналност и занимателност, както и възможност за постоянно обновяване на рекламния език, от което той толкова се нуждае.

В третата част на първа глава се анализира функционирането на оказионализмите във връзка с архитектурата на текста. Медиатекстът в композиционен план представлява комуникативно, структурно и семантично единство, като композицията му е обусловена от авторските интенции, жанра, съдържанието (Николина 2003:45). Архитектурата на текста е начин за разделяне на информацията на порции, защото чрез композиционните единици авторът показва на читателя обединяването или разчленяването на текстовите елементи. За активизиране на вниманието на адресата се използват т.нар. силни позиции на текста, които са свързани с установяване на йерархия в смисъла и с фокусиране на вниманието върху най-същественото, с усилване на емоционалността и естетическия ефект, с обезпечаване на свързаността на текста и неговото запомняне (Николина 2003:46). Традиционно към силните позиции се отнасят заглавията/заглавните комплекси, включващи рубрика, надзаглавие, заглавие, подзаглавие, лийд (резюме, нотис), епиграфите, началото и края на произведението. Оказионализмите, употребени в такава силна позиция, се възприемат като думи, важни за съпътстващия ги текст, тъй като имат организираща функция спрямо него. В макротекстовата структура най-силната позиция се използва с рекламна функция и за формиране на определена оценка за описвания факт. Когато заглавието е образно или с оказионални прояви, авторът иска читателят предварително, преди прочитането на основния текст, да е запознат с неговата нагласа, идеи, отношение към анализираната тема. Ако реципиентът прави преглеждащо, обзорно четене, то тази оценка ще се съхрани в съзнанието му като окончателна, а ако продължи да чете така озаглавения текст, то дадената вече оценка ще реализира предварителната или „фокусиращо-прогностичната” функция на заглавието. Оказионализмите в съвременните медии и в рекламата са „окупирали” заглавната позиция, защото така се създава ефект на очакване за предстоящото изложение, „предсказва” се възможното разгръщане на разсъжденията. Като особено сполучливи и необходими за по-добро изтъкване на авторовата идея се открояват заглавия с оказионализми, които в концентриран вид предават основната теза на публикацията, напр. Масова павианизация (Капитал, бр. 45, 2003). За повишаванена информативността допринасят другите компоненти на заглавния комплекс, в случая подзаглавието: Невинните забавления на „добре възпитаните бизнесмени” в „Ескейп” върнаха на дневен ред проблема с размиването на отговорността в наказателния процес. Въведените в заглавието оказионализми често се използват повторно в основния текст с усилителна, изтъкваща и композиционна функция.

Направеният анализ на оказионализмите във връзка с функционирането им в езика на средствата за масова информация показва, че създаването им е продиктувано от комуникативните намерения на автора: в синтезиран вид да предаде неговата (или чужда) оценка за отразявания факт. Оказионализмите се реализират като проява на съчетаването на информация и забавление в езика на медиите. Качеството и количеството им зависи както от тематичната насоченост, така и от жанровата специфика на текста. В структурата на текста оказионализмите се свързват с т. нар. силни позиции, като доминиращо е съществуването им в заглавията, което е мотивирано от редица техни функции: организираща, рекламна, занимателна.

Във втора глава „Начини за образуване на оказионализми в медиите” се представя и анализира системата от словообразувателни начини, регистрирани в медиатекстовете. Разглеждани като оригинална, неповторима комбинация от морфеми, чиято последователност в единството си се явява комуникативно-прагматично средство, оказионализмите изискват представяне и анализ именно според начина, по който става комбинирането на различните морфеми.

В първата част на втора глава се поставят някои общи проблеми на оказионалното словообразуване, които засягат противопоставянето на узуални и оказионални и на чисти и смесени словообразувателни начини, ролята на аналогията, възможността за неединствена мотивация, пропускът и прекъсването в словообразувателните вериги, разнообразните термини при назоваване на оказионалните прояви и др. Словообразувателният начин определя външно, формално съотношението между произвеждащата база и форманта, като отбелязва пътя, схемата, по която протича образуването на новата единица. В научната литература се говори за узуални и оказионални начини. При анализа няма да бъдат разграничавани по този принцип, както и няма да се характеризират според постигания ефект, напр. т. нар. каламбурно словообразуване, парономазия и т.н. Акцентът е върху словообразувателните начини като технология, механизъм за производство на нови единици с помощта на разнообразни средства. Освен типичните за българското словообразуване морфеми (домашни и чужди по произход), оказионалното словотворчество използва и свои ресурси.

Целта ни е да представим словопроизводството при оказионализмите като система според начините, по които се осъществява, и според формантите, чието използване сме регистрирали. Като отчитаме особеностите на словообразувателните средства и на операциите, извършвани за производството на нова оказионална единица, освен традиционните словообразувателни начини – морфемна деривация, композиция, абревиация, универбизация, конверсия, семантично словообразуване, разглеждаме оказионалните словообразувателни начини – блендинг (контаминация, междусловно налагане и вставъчно словообразуване), редупликация, формално-смислова лексикализация, субститутивно словообразуване, епентетично словообразуване, метатезно словообразуване (спунеризъм), реетимологизация, редеривация (дезафиксация, лексикализиране на афикси, декомпозиция, дезабревиация), креация, графично словообразуване. При систематизацията сме се ръководили от особеностите на трансформациите, които се извършват в мотивиращата основа/основи, от нарастването или съкращаването на изходната единица като единство от форма (звукова и графична) и значение, включително и от подмяната на нейни компоненти (звукове и звукосъчетания, морфеми, основи, букви). Предимството на направената класификация е, че позволява да се видят сходствата и различията между отделните преобразувания, независимо дали има, или няма каламбурно сближаване с други думи, дали оказионалната единица е резултат само на една, или на няколко (но извършени едновременно) операции. Тъй като се основава на ексцерпирания материал, тя разглежда само реализираните в медийните текстове, а не по принцип възможните начини. Върху комбинирането им на практика ограничения няма. Там, където смятаме за необходимо, представяме и отделните словообразувателни категории. Анализът по словообразувателни начини отчита синтагматичните и парадигма­тичните особености на оказионализмите, а илюстративният материал дава добра представа за парадигмите на отделните морфеми, които са активни в оказионалното словотворчество.

Във втората част на втора глава се представят регистрираните словообразувателни начини, като се анализират техните особености, затова тя е с най-голям обем в дисертационния труд. Оказионалните съществителни имена са най-многобройната група, по тази причина в проучването им е отделено по-голямо внимание и са представени и анализирани подробно регистрираните в ексцерпирания материал модели.



1. Морфемна деривация

При образуването на съществителните и прилагателните имена и при глаголите афиксацията е най-активният словообразувателен начин. Сред оказионализмите, образувани чрез морфемна деривация, доминират съществителните имена за лица и за техни прояви, което е свързано с отразяваната в медиите проблематика.



Каталог: 480 -> pub
pub -> Значение и употреба на предлога ала в съвременния български език
pub -> Св св. Кирил и Методий
pub -> Вербалните игри в рекламните текстове Валентина Бонджолова
480 -> Програма по: к онтрареволюцията срещу революцията във франция 1789-1830
480 -> Програма по нова обща история
480 -> София – Виена – Виенската гора – Баден – Виена – София 5 дни Топ цена: 335 bgn
pub -> Оказионалното словотворчество в анекдотите като източник на комизъм
pub -> Валентина Бонджолова
pub -> Словосъчетания с двойна предложна връзка в съвременния български език


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница