Специализиран научен съвет по езикознание при вак



страница2/5
Дата16.10.2017
Размер0.72 Mb.
#32522
ТипАвтореферат
1   2   3   4   5

1.1. Суфиксация

Двете най-активни тенденции са за образуване на названия на лица от названия на предмети или признаци и за образуване на названия за същини (конкретни и абстрактни) както от нарицателни, така и от собствени имена. По-малък дял сред оказионализмите имат глаголите.



1.1.1. Образуване на съществителни имена

В т. 1.1.1.1. и 1.1.1.2. се анализират съществителни имена за лица

Оказионалните съществителни от мъжки род за означаване на лица са най-многобройната група сред оказионализмите. Този факт може да се обясни с необходимостта от голямото внимание, което се отделя в медиите, на отделните личности и техните прояви, дейности, качества, политическа, икономическа или социална принадлежност и т.н. При създаването им по суфиксален път е налице конкуренция между наставките, което създава множество варианти за една и съща реалия. Така например появата на коалиция „Атака” в политическия живот довежда до съществителните атакаджия (Монитор, 22.08.05), атакар (bghelp.co.uk/forums) и атакист (Сега, 14.11.2005). Утвърдили се в условията на конкуренция с други производни със същото значение, някои варианти изгубват създаваното у реципиента усещане за оказионалност.

За образуване на оказионални съществителни имена за лица от мъжки род сме регистрирали използването на следните суфикси, които се различават по фреквентност:

-(а)джия/-чия: Назовават лица според тяхна склонност, обекта на тяхната дейност или според притежаването, както и според връзка със или принадлежност към обществено-политическо движение или партия: оригамаджия (Капитал, бр. 15, 14.04.01), буболечкаджия (Монитор, 17.02.02), атакаджия (Монитор, 22.08.05) и др.

-(н)ик: Мотивиращи основи в словообразувателния процес могат да са глаголи (срв. доложа – доложник), както и прилагателни имена – прости (срв. мъжествен – мъжественик) и сложни (срв. плиткоумен – плиткоумник), и словосъчетания (срв. десет процента – десетпроцентник). Преобладават производните, които вербално изразяват оценка на човека по някаква негова проява (нравствена, психологическа, емоционална, волева и др.).

-ец/-овец: Обикновено оказионализмите със суфикс -ец регистрираме реализирани във форма за множествено число със значение за принадлежност към определена група, свързана с мотивиращата основа: политбюровци(Монитор, 18.03.01), ъпсурт-ци (Монитор, 9.07.05), чалгианците и попианците (Шоуто на Слави, 21.06.02).

-ист: В оказионалното словотворчество моделът е активен при назоваване на лица според принадлежността им към някакъв колектив или организация, най-вече партия: ООНисти(Сега, 30.06.2005), съюзисти (Стандарт, 17.05.02). Някои от тях, които са свързани с дейността на отделни политически личности, са широко употребявани в определен период от общественото развитие и се определяткато като „историзми на съвременността”. За да изрази принадлежност на дадено лице към определена група, в оказионалното словообразуване суфиксът -ист се свързва с разнообразни основи, като често се стига до каскадна употреба на производните. Интересен пример за активно словоопроизводство е публикация във в. „Нова Зора” (20.09.05), в която, наред с лексеми като националист и парламентарист, са използвани оказионализми, производни от наименования на медии: главен демократист (по в. „Демокрация”), заместник главен мониторист (по в. „Монитор”), скатист (по тв СКАТ), както и оказионализъм мерцедесист (притежател на автомобил „Мерцедес”).

Регистрирани и анализирани са оказионализми със суфиксите -(он)ер: корупционери (Монитор, 10.04.05); -ач/-яч/-вач: канячи (Капитал, бр. 11, 2003); -ар: широкари (Стандарт, 17.05.02), вкусари (рекл. на бельо на фирма „Братя Гьокови”), десебар(Сега, 31.08.2005); -тел: подчинителят (Капитал light, бр. 3, 2005); обещател (в реклама на застрахователна фирма); -ор/ -ьор: блъфьори (Монитор, 10.05.04); -оид/-еид: лумпеноиди(Монитор, 25.04.01), мутроид (Скайфорум; 7.08.2001); -лия: джакпотлията (Сега, 5.10.99); -(ел)ко: инфантилко (Капитал light, бр. 24, 2003); -ак/-як: едряци (‘търговец на едро’; реклама на климатици IKEDA), смахнатаняк (Монитор, 19.01.02); -ага/-яга: борчагите(форум; Сега, 17.12.2005); -льо/-ьо: мутрьо, котьовци (Сега, 29.07.2003); -ант: дуелант(Труд, 10.04.01); : пекотаките, макодаките (Сега, 17.03.06; форум).

Оказионалните съществителни за назоваване на лица – жени (феминативи) се разглеждат като модификационна словообразувателна категория, при която за мотивираща основа се използва думата за мъжки род. В съвременната българска публицистика се откроява тенденция към преодоляване на маскулинизацията, като лицата от женски пол се назовават с думи от женски род, които в редица случаи са новообразувани – неологични или оказионални. Освен по номинативни (липса на название), оказионалното словопроизводство в медиите възниква по експресивни причини или за икономия на изразните средства.

С най-висока честота при образуване на оказионални феминативи е наставката -ка, като се прибавя към изключително разнообразен по произход и семантика кръг мотивиращи основи: гендирка (Монитор, 8.12.01), кечорка (24 часа, 7.11.98), плейбойка (Монитор, 19.02.06), плейбекярки (Монитор, 29.01.06).

Други суфикси, които се съдържат в оказионализмите, са -иня: стрелкиня (Монитор, 15.04.99); -ица: терминатрицата (Капитал light, бр. 17, 2003); -еса: таласъмеса (Монитор, 21.06.05), боецеса (Playboy, бр. 6, 2004); -ина: маестрина (Кой е по-по-най). Активно се произвеждат феминативи с наставката -ша ‘съпруга на лице, назовано от мотивиращата основа’: амбасадорша (Труд, 14.11.98), експремиерша (Монитор, 26.03.02).

Преобладаващата част от регистрираните оказионализми в тази група са свързани с изразяване на женсколично значение, като за мотивиращи основи се използват мъжкородови съществителни за лица. Някои от производните единици се създават въпреки наличието на съществуващо название за лица – жени, напр. монахеса вм. монахиня, за да се постигне по-висока експресивност. Някои мотивиращи думи при образуването на феминативи са от среден род: джуджеджуджакиня (Шоуто), бебебебка (Монитор, 4.01.03). Женскородови названия се образуват и за назоваване на неодушевени съществителни или от неодушевени съществителни като мотивиращи основи, което се свързва с търсенето на някаква персонификация или иносказателност: название на ново цвете жълта симеонсакскобургготка (Монитор, 23.02.03); балони, балонки и балонеси (Шоуто).

Макар и по-рядко в сравнение с имената за лица, в медиите се създават оказионализми за назоваване на животни, които в повечето случаи са именувани с отчитане на разликата в биологичния пол: съществителните имена, с които са назовани, образуват родови двойки. Най-широко застъпен е моделът, при който мъжкото име се превръща в основа, към която се присъединява формант за женски род. Най-фреквентният суфикс при названия на животни, съотносими с дума за м. р., е -ка: охлювка, скорпионка (Монитор, 3.03.02). Подобни неузуални производни са характерни както за публицистичните текстове, така и за разговорната реч и за художествената литература. В отделни случаи те регистрират колебанията, съпътстващи процеса на назоваване, и търсенето на най-подходящата форма: Не иде да кажа скоркиня. Още по-малко скорецка или скорецша, но зная, че вие се сещате за какво става въпрос (Дума, 13.07.06), като се достига и до използване на чуждоезикови елементи: she-скореца.

За нуждите на оказионалната номинация се създават названия на животни като мъжкородови. Използват се суфиксите -ко/-елко/-ичко. Разглеждаме като оказионализми тези, при които словопроизводството е свързано с нарушаване на узуалния словообразувателен модел, използван за назоваване на лица.

1.1.1.3. Названия на места (nomina loci)

Най-често се използват наставките -ия: Берлускония (‘Италия’, Монитор, 12.08.02); -стан: Талибанистан и Барзанистан (Капитал, бр. 10, 2003); -ница (и други варианти): визаджийница (24 часа, 24.02.98). В повечето случаи новообразуваните оказионализми се синонимизират с реалното название на страната, като по този начин чрез тях на държавата се приписва признак, смятан за съществен в конкретния момент. Така например като синоними на България сме регистрирали Коридория (Монитор, 6.7.99), Аборигения (Н. Стандарт, 12.08.01), Левскария (24 часа, 9.01.00), Братовчедия (Монитор, 2.10.99) и др.



1.1.1.4. Названия за дейности

Наставката -не се свързва с аористна основа на глаголи от несвършен вид. В оказионалното словообразуване тя се прибавя най-често към съществителни имена като суфиксален комплекс заедно с морфемите, предаващи глаголност: звездеене (Капитал light, бр. 27, 2005). Глагол звездея се (срв. големеене < големея се) не е регистриран; оказионалното съществително е образувано без посредничеството на глагола от лексемата звезда и е един от многобройните примери за презстепенно образуване при оказионализмите.

Суфиксът -иада, който е високопродуктивен в оказионалното словопроизводство, се преосмисля във връзка с изразяване на продължителен периодично повтарящ се процес: консервиада (Вестник за дома, бр. 39, 2004), махмуриада (Монитор, 2.11.02), чалгариадата (168 часа, 2.06.00). Ярко експресивни са оказионализмите,образувани от собствени имена: сугариада(Монитор, 16.01.03).

Много често от съществителни имена се образуват производни оказионализми със суфиксите -ация, -изация, -визация, като означават ‘снабдяване с признаците на мотивиращото име или с назования предмет’: хипермаркетизация (Капитал light, бр. 27, 2005), мафиотизация (Труд, 15.07.02). Към групата се отнасят съществителни имена, които са мотивирани от названия на държави и са със значение ‘снабдяване с качества, характеризиращи държавата, която е в позиция на мотивираща основа’: палестинизация, чеченизация (Капитал, бр. 27, 2003). Собствени лични имена и абревиатури също стават мотивиращи основи: боневизация (Монитор, 28.06.2004), джиесемизация (Труд, 4.03.05).

Отделена въз основа на чужди думи, навлезли в българския език, наставката -инг участва в оказионалното словопроизводство чрез преразлагането на съществуващи основи и чрез морфемната деривация: манастиринг (‘търсене на манастири’; Капитал light, бр. 25, 2005); дърлинг (‘дърляне’, Сега, 11.02.06).

1.1.1.5. Събирателни съществителни

Използват се като колективни названия на лица въз основа на тяхната общност по определен признак – идеология, партийна принадлежност, месторабота и т.н. Образувани са със суфиксите -иат: лумпениат (Монитор, 29.10.99), -итет: полковнитет (Монитор, 26.03.02), -(к)овци: бръчковци (Монитор, 26.05.04).



1.1.1.6. Умалителни съществителни

В оказионалното словотворчество в медиите водеща е емоционално-експресивна функция на деминутивите: изразяването на неодобрение, на пренебрежение на саркастично отношение към реалията. Когато са образувани от собствени имена, умалителните съществителни изразяват неодобрение или пренебрежение не само към лицето, чието име се използва при апелативизацията, но и към назованите по този начин негови последователи или привърженици. Използвани са суфиксите -че: енверчета, чаушесковчета, живковчета (Монитор, 18.9.99), -е: мутрета (my.opera.com, 31.01.2006) и др.



1.1.1.7. Абстрактни съществителни

От ономасиологично гледище в тази група се обединяват nomina attributiva, nomina actionis, nomina essendi. Причина за негативната им конотация обикновено е мотивиращата основа, а оказионалността е предизвикана от конкретна проява на някое лице или типично в дадения момент явление, което трябва да бъде характеризирано и обобщено. Основна част от оказионализмите има за мотивираща основа собствени имена. Регистрирани са оказионализми, образувани със суфиксите -изъм: пирамидизъм (Монитор, 27.09.02), швейкизъм (Пътешественик, бр. 5, 2005), -щина: дачковщината и ???-вщината! (Сега, 9.10.02), майкълджексъновщина (Монитор, 16.04.03), -ост: заедност, центристкост (Капитал, бр. 26, 2.07.05).



1.1.2.Образуване на прилагателни имена

Оказионалното словотворчество по афиксален път при прилагателните имена е значително по-ограничено в сравнение с образуването на съществителните. За това допринася и фактът, че много от оказионалните прилагателни автоматично се субстантивират, поради което ще бъдат разгледани във връзка с конверсията, или представляват композити. Вероятна причина за невъзприемането на дадено прилагателно като оказионализъм е и изтъкнатият от лингвистите факт – ако е налице мотивиращо съществително, производното прилагателно просто запълва словообразувателни празнини, проявява се като реализирана в речта потенциална дума и затова усещането за новост е по-слабо или липсва (Атанасова-Ангелова 1992:445-446). Сред регистрираните в картотеката ни оказионализми откриваме производни със суфиксите -ски и -ен: СЕМски вид (Монитор, 15.11.05), демократистки, монитористки, ендесевистки, националистки и парламентаристки теми (Нова Зора, 20.09.05), костовистична и мозернистична кампания (Монитор, 14.06.01).



1.1.3. Образуване на глаголи

При оказионалните глаголи в медиите с най-висока честота са наставките -ира(м)/-изира(м) и -ствам: милотинирам (Монитор, 2.06.03); мижитурствам (Монитор, 12.09.01). Използват се още -а(м), -ва(м), -увам, -ясам, -ее (-ея): ескимосвам (Труд, 6.11.93), светивалентинясвахме! (Монитор, 28.02.00), мутреят (libertarium.net, 26.11.2005). Немалък дял имат сложните глаголи.

Оказионализмите, създадени суфиксално, въздействат по няколко причини: 1) защото са използвани експресивно-оценъчни наставки; 2) защото са използвани оказионализми за основи, към които са прибавени и неутрални, и експресивни наставки; 3) защото са контрастни и несъвместими основата и формантът.

1.2. Префиксация

1.2.1. Образуване на съществителни и прилагателни имена

Сред най-често ползваните префикси, някои от които са от чужд произход, са анти-, противо-, контра-, архи-, ултра-, мега-, транс-, екс-, екстра- и т.н.: анти-„Атака” мнозинство (Капитал, бр. 26, 2005), дедалаверизация (Труд, 7.11.01), ребоневизация (Монитор, 28.06.2004). Те участват в оказионалното словообразуване по различни начини. Първо, служат за създаване на производни думи чрез префиксация, следвайки традиционните схеми. Второ, те разширяват своята съчетаемост, като се свързват с различен вид мотивиращи основи. Трето, могат да се лексикализират, при което се реализират със същото значение като думата, вместо която са използвани. Затова в различен контекст имат различно значение. Възможно е няколко чужди представки със синонимно значение да се използват едновременно за изразяване на признака в още по-голяма степен, макар че тези елементи имат синонимно значение и свързването им един с друг е нетипично: ултрахипермегагалактически (Труд, 6.09.99).



1.2.2. Образуване на глаголи

Глаголните префикси по-рядко се използват за нуждите на оказионалното словообразуване, защото, дори и използвани едновременно, те са узуална проява. Обикновено префиксацията се проявява, като за мотивираща основа се използва оказионален глагол: Бомбим се сами. Избомбихме туризма си (Монитор, 15.07.05).



1.3. Префиксно-суфиксно образуване (конфиксация)

Наричано още конфиксация, циркумфиксация, префиксално-суфиксално словообразуване, а в западното езикознание – парасинтеза, префиксно-суфиксното словообразуване се проявява в двупосочното нарастване на мотивиращата единица, като едновременно се прибавят представка и наставка. Чрез конфиксация се образуват оказионални съществителни имена и глаголи, по-рядко – прилагателни имена. При съществителните имена е активно създаването на названия за човек, който е в една и съща група с друг човек по различен признак на обединение: съказарменик (Монитор, 9.01.03). Конфиксацията съпътства суфиксацията при презстепенно словообразуване: съемигрантка Сега, 29.07.2003), опростачване (Монитор, 18.12.04).

При образуването на оказионални глаголи сме регистрирали конфиксите о-...-ява, о-...-(ч)и (се), по-...-ее/ по-...-ивее, в-...-и, из-...-и, под-...-квам (се), над-...-вам (се), о(об)-...-ее, о(об)-...-вам: окръвожаднича се (Труд, 7.02.02), обнаглея (Монитор, 18.02.03), надцитатват и надцитират се (Капитал, бр. 27, 2001).

Оказионализмите, образувани чрез морфемна деривация, се отличават с повишена емоционалност, експресивност и оценъчност. Тяхната по-висока степен на атрактивност се получава, когато се използват нетрадиционни основи, а също и при прибавянето на експресивни морфеми. Както образуваните от собствени имена, така и отабревиатурните деривати притежават предимно негативна оценка, която се създава за сметка на словообразувателното средство и на неочакваната морфемна комбинация, тъй като самите собствени имена, както и абревиатурите са книжовна лексика, лишена от оценъчно значение.



2. Композиция

Една част от оказионалните сложни думи са резултат на морфемна деривация, на блендинг или на субститутивно словообразуване и се разглеждат при съответния словообразувателен начин.



2.1. Образуване на глаголи

Тъй като сложните глаголи в българския език са значително по-малобройни в сравнение със сложните съществителни, оказионалните сложни глаголи в медиите впечатляват читателя и ангажират вниманието му с яркото нетрадиционно звучене, което притежават: не корумпиродействай, не злоупотребодепутатствай (Монитор, 7.07.99).



2.2. Образуване на съществителни и прилагателни имена

Най-многобройна е групата съществителните, които са с модел подчинена – главна основа и са резултат от трансформиране на предложно-именни словосъчетания с обектни отношения: създател на звездизвездосъздател (Капитал light, бр. 30, 2005). Сравнително малък е делът на оказионалните сложни прилагателни. Както и при сложните съществителни имена, някои основи проявяват по-висока честота, напр. -устойчив: дуракоустойчив (Капитал light, бр. 50, 2005); зимоустойчив (реклама на автомобил KIA Sorento); рекламоустойчив (Мениджър, бр. 2, 2006).

За образуването на оказионализми много голяма е ролята на т. нар. афиксоиди (суфиксоиди и префиксоиди). Става дума за компоненти, които по произход са лексеми или техни съкратени варианти. Днес те представляват свързващо или гранично звено между композицията и афиксацията. Използваме термините суфиксоиди и префиксоиди с оглед на посоката, в която те разширяват формата на други лексикални единици. Придържайки се към традицията, представяме оказионализмите, в които се съдържат, при композитумите, а не при морфемната деривация, където изследователите все по-често ги включват.

Много оказионализми са сложни думи, образувани с високочестотни и продуктивни в българския език основи, характеризирани като суфиксоиди, напр. -мер, -въд, -яд и др.: глупомер (Монитор, 31.12.03), яйцевъд (Монитор, 12.02.05), мерцедесояд (Монитор, 10.08.05).

Немалък е делът и на оказионализмите с втора част -вед, -ведение, -лог, -логия. В основната си част те звучат иронично-подигравателно, показват заниманието с някаква област като недостатъчно сериозно или като псевдонаучно, напр. птицегриповед (Сега, 30.01.06), купонология (Мениджър, бр. 12, 2005).

Голяма част от сложните думи са образувани с основи, отличаващи се с висока степен на продуктивност и в неологията: -ман, -мания, -маниак, -холик, -холизъм, -фоб, -фил, -фобия, -филия, -фен и т.н., напр. ментемания (Монитор, 24.04.01), мутрофили и мутрофоби (Сега, 28.07.2003). Тази група оказионализми са тематично свързани – всички те назовават различни явления във връзка с наличието на силни чувства, на привързаност към нещо до маниакалност или на отричане на нещо със същата сила.

Сред регистрираните в ексцерпирания материал суфиксоиди са активни и други чужди по произход. За да се означат привличащи общественото мнение процеси, които се определят като скандални, суфиксоидът -гейт започва да се прибавя към различни основи – названия на личности, страни, политически движения, предмети, които са причина за скандал, като кръгът на основите непрекъснато се разширява: парногейт (Труд, 3.10.99), плеймгейт (Капитал, 5.11.05; за Валери Плейм), иракгейт (Монитор, 6.06.03), тракиягейт (Лидер, 28.04.06), симеонгейт (Стандарт, 22.06.06). Активно е оказионалното словотворчество със суфиксоидите -ленд, -крат, -крация, -мобил, -терапия.

В съвременния български език е налице засилена тенденция към образуване на съкратени сложни думи с различна първа произвеждаща основа, определяна като префиксоид. Активността е висока и в оказионалното словотворчество. Сред регистрираните префиксоиди с най-честа употреба са екс-, евро-, полу-, само- и др. Някои от тях са свързани с каскадно словопроизводство, напр. евро-: Еврокметът Софиянски наистина си прекара европейски ваканцията. В ръководената от него евростолица на България еврокандидатите по улиците са евроизпързаляни. И без това пътят на стотици евростоличани вече минава за по-напряко през гипсаджията на “Пирогов” (168 часа, 14.01.00).



3. Абревиация

Като един от най-продуктивните словообразувателни начини на книжовния език абревиацията се реализира чрез създаването на съкращения, които могат да бъдат отсечени думи, инициални, групови или смесени съкращения (Мурдаров 1983; Крумова, Чоролеева 1983). Оказионалната абревиация се изразява в създаването на нови абревиатури от различен вид с разнообразни стилистични цели. Процесът обхваща предимно заглавните комплекси и е в тясна връзка с дезабревиацията.



Каталог: 480 -> pub
pub -> Значение и употреба на предлога ала в съвременния български език
pub -> Св св. Кирил и Методий
pub -> Вербалните игри в рекламните текстове Валентина Бонджолова
480 -> Програма по: к онтрареволюцията срещу революцията във франция 1789-1830
480 -> Програма по нова обща история
480 -> София – Виена – Виенската гора – Баден – Виена – София 5 дни Топ цена: 335 bgn
pub -> Оказионалното словотворчество в анекдотите като източник на комизъм
pub -> Валентина Бонджолова
pub -> Словосъчетания с двойна предложна връзка в съвременния български език


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница