Специализиран научен съвет по езикознание при вак



страница4/5
Дата16.10.2017
Размер0.72 Mb.
#32522
ТипАвтореферат
1   2   3   4   5

11.2. Замяна на морфемна част

Субституцията засяга предимно коренни морфеми, като подмяната е въз основа на паронимия или парономазия: демонокрация (Труд, 1.04.02), прихватизация (Про&Анти, бр. 42, 2004). Заменящият и заменяният корен са свързани с някакъв общ семантичен признак, понякога са в синонимно или антонимно отношение: Кривосъдна система (Капитал, бр. 18, 2004; вм. правосъдна). Голям е броят на оказионалните сложни думи, в които е субституирана едната основа (най-често първата) на лесно разпознавана или присъстваща в текста лексема: Препънисделката за ТЕЦ „Бобов дол” (срв. препъникамък; Капитал, бр. 26, 2005). Съотносимите елементи могат да са с различна лексико-граматическа отнесеност, като произходът им е без значение.

В простите по състав думи обикновено се субституира афикс (префикс или суфикс). Подмяната на префикса е свързана с противопоставяне, със създаване на антонимни отношения: Красавицата, която омагьоса и размагьоса Звяра (Монитор, 3.11.02). Замяната на неутрална наставка с експресивна води до силен стилистичен ефект. Това е основният начин за създаване на варианти и емоционално-експресивни синоними: западняк и западнярФигуративно казано, на западняра му вземат парите за развлечения, а на българина – парите за хляб (Сега, 31.05.02).

Трансформирането засяга и собствени имена, които в медиите са постоянен обект на оказионално словообразуване: Софиянски, смени си името на Мафиянски (Капитал, бр. 27, 2004). С висока степен на атрактивност и въздействие се отличават оказионализмите, при които субституиращата единица е абревиатура. Понеже абревиатурата запазва изписването си с главни букви, за да бъде добре разпознаваема, новообразуванието представлява и графичен оказионализъм: МОКнаха ме (Капитал, бр. 27, 2005; за отстраняването на Ив. Славков от МОК; махна и МОК (Международен олимпийски комитет). Тъй като целта на субституцията е да се постигне силно внушение и чрез подменящата основа, и чрез асоциирането с трансформираната дума, новият компонент се подчертава графично с помощта на главни букви или дефис.

Оказионализмите, образувани по пътя на блендинга и субституцията, съдържат компресирана информация. Те въздействат по пътя на задължителната съпоставка с нормативната единица, която е трансформирана. Така при тях има силен контраст между традиционната дума и получената чрез подмяна на нейни елементи или добавяне на нови.

12. Епентетично словообразуване (добавяне на фонеми)

Добавянето на фонеми, което не е свързано с постигане на близост със съществуващи лексикални единици, се наблюдава сравнително рядко в оказионалното словообразуване. Въпреки това И. Улуханов го отбелязва като един от единадесетте оказионални словообразувателни начина, които разглежда (Улуханов 1992:14). В по-широк план резултат на вмятане на звукове са много оказионализми, но при тях се цели сближаване по звуков състав с други единици, като по този начин се пораждат множество асоциации. Затова те са анализирани най-вече във връзка със субститутивната деривация, редупликацията и вставъчното словообразуване. Като оказионална дума, резултат от епентеза, можем да разгледаме понедрелник вм. понеделник. Думата е създадена в анекдот: Мъжът и жената се договорили да правят секс само в дните, в чиито названия има „р”. Мъжът пита: – Кой ден сме днес? Жената отговаря: – Понедрелник. В рамките на уговорката, направена в текста, изкривяването на звуковия състав придобива семантична стойност. Нарушаването на звуково-графичния облик на думата, макар само по себе си да няма семантична стойност, създава нови асоциации, които променят първоначалното значение



13. Метатезно словообразуване (спунеризъм, анаграмиране)

Метатезното словообразуване е такава трансформация, при която оказионалната единица се реализира, като два звука или звукосъчетания, принадлежащи най-често на последователни думи в изречението, сменят местата си. Спунеризмът (англ. Spoonerism) представлява фраза, при която се наблюдава транспозициониране на първите букви или срички на две думи, за да се постигне атрактивност. Названието на явлението е свързано с името на английския свещеник Уилям Арчибалд Спунер (1844-1930), който правел много езикови грешки, свързани с разместване на звукове и срички, което довеждало до нежелан комичен ефект. В по-общ план метатезното словообразуване може да се разгледа като изкуствена анаграма, изразяваща се в произволното разместване на фонемите в думата или на части от думите в словосъчетанието.

Спунеризмите са резултат на езикова игра и водят до оказионално словообразуване, до съзнателно преобразуване на думите, за да се създаде занимателност. За разлика от останалите начини, които са свързани със създаване на оказионална единица, тук проявата засяга две думи. Взети поотделно, те не могат да бъдат разбрани; те имат семантична стойност само ако се възстанови изходната форма – значението е същото, но е добавен ефектът от езиковата игра, от нарочно направената грешка. Реципиентът е длъжен да трансформира метатезираната форма и да открие оригиналната, в противен случай няма да разбере значението. Затова в езика на публицистиката се явяват начин за прикриване на непристойни изрази и лексеми, напр. в заглавието Мур за Куравей, предизвикано от дейността на Муравей Радев: Наскоро част от народа, по повод касовите апарати, издигна лозунга „Мур за Куравей!” (Монитор, 29.02.00).

Разновидност на метатезното словообразуване е обратното четене: етеровтО !ататеисод (Отворете досиетата; Капитал, бр. 22, 2006), както и палиндромизацията (създаване на думи и изрази, които се четат еднакво и в двете посоки). С тях се постига идеалният баланс в текста. Затова някои са търговски марки: Level (водка „Абсолют”), Aboba (название на българско списание за изкуство) и др.

14. Креация (измислени думи)

Терминът „креация” се използва за назоваване на резултата от спонтанно творчество. Всички думи, които не са мотивирани от други думи в даден език на даден етап от развитието му, може да се квалифицират като деривати, образувани чрез креация. Проявява се при създаването на втората основа при редупликацията, както и в някои случаи при разсичане (тмезис) на собствени имена. Като типична креация трябва да разгледаме измислянето на думи. За измислени думи в младежкия говор, макар и малобройни, съобщава Цв. Карастойчева, като има предвид „сленгизми, създадени единствено заради изразителността и атрактивността им като звукосъчетания” (Карастойчева 1988:173).

В медиите измислените думи, регистрирани от нас като оказионална проява, са сравнително редки. Все пак те заслужават внимание заради ефекта, който постигат, защото разбирането при тях е много по-усложнено: те нямат прозрачна словообразувателна структура, а представляват нетипичен звукоред. Идентифицирането на някакво значение става чрез синтактичната позиция и предполагаема дума, която може да се употреби в същия контекст с оглед на съчетаемостта. Специфична проява на креация е образуването на оказионализми от названията на буквите в нашата азбука. Според функцията, която изпълняват като части на изречението, някои се възприемат като съществителни имена, напр. град А-бъ-въ, квартал Гъ-дъ, продавач на е-жъ-зъ, изчезна вдън Ю-я, злобен Ер-голям-ер малък, а други – като глаголи, напр. Почнах да се пазаря: - Къ-лъ-мъ-нъ?... О-пъ-ръ? Той изсъска да мълча: -Съ-тъ-у-фъ-хъ-цъ-чъ! (Монитор, 25.02.06). Някои малко познати думи, обикновено чужди по произход, също се възприемат като измислени. Подобна е ситуацията с използваната в рекламите на „Фанта” (компания „Кока-кола”) лексема бамбуча (bamboocha).

15. Редеривация

При редеривацията, наричана още бекформация или обратно словообразуване, в повечето случаи се отнемат морфеми или други части на думата, възприемани като морфеми, в резултат на реинтерпретация. При това обратно словообразуване новата дума е не мотивираната, а мотивиращата (Лопатин 1973:128), като производната дума има по-проста морфемна структура и се отличава семантично от мотивиращата. Редеривацията е словообразуване от модификационен тип, тъй като не е свързано с промяна в лексико-граматическата отнесеност на базовата дума.



15.1. Дезафиксация

Дезафиксацията може да се прояви като отнемане на наставки – десуфиксация, и отнемане на представки – депрефиксация.



Десуфиксацията е най-активна при създаване на думи за лица мъже от феминативни названия. Обратната деривация се използва за „образуване на агентивни съществителни от мъжки род чрез съкращаване на феминалната наставка” (Стоичкова 2003:74). Те имат оказионален характер, когато родовото противопоставяне е несъществено или когато има реален компонент на родовата двойка, но създаден с различно словообразувателно средство. Най-често се отстранява окончанието , което се възприема като основен носител на значението за женскородова отнесеност на названието, но трансформирането може да засегне и други наставки, типични за образуване на феминативи. Процесът е съпроводен и с промени в морфемната структура на изходните думи, защото не се откъсва цялата действителна морфема, с която са образувани или която съдържат: Народът казва: Къртиц къртицу око не вади, защото го няма (24 часа, 15.12.01). Изкривяването на нормативната словообразувателна верига става причина за яркия оказионален характер на подобни думи. Възможна е и десуфиксация в названия на животни, при които има дефективност в родовите названия: Срещнах мечка, ама стръвница, а по-точно стръвник – мечок (Монитор, 17.09.05).

За депрефиксация може да се говори само когато безпрефиксната дума е стилистично маркирана, а съответстващата ù дума с префикс не е стилистично маркирана (Улуханов 1975:108) – т.е. когато има съкращаване на части от думата пред нейния корен. Най-често отстраняваният компонент е отрицателната частица не- от лексеми, които не притежават положителна форма: основният недостатък е достатък на жените (Труд, 20.02.99). Понякога се проявява като депревербация – отнемане на представката от глаголни корени, обикновено морфологично свързани, както и ако производната дума е резултат от двустранно нарастване (конфиксация): А пък детните, и те приличат на бездетни (‘с деца’; форум; segabg.com/topic.asp, 12.07.2003).



15.2. Лексикализация на афикси и афиксоиди

Лексикализацията на афикси е възможна, тъй като всяко многократно използвано словообразувателно средство притежава известна самостойност и собствено значение и е своеобразен обединител за всички думи, в които се съдържа.. В този процес некоренна морфема придобива номинативна функция, изразявайки обобщеното значение на цял клас думи, образувани с нея: защитниците на хората и животните у нас, представляващи десетки западни и местни организации, фондации и прочие -ации (Монитор, 9.01.03). Процесът обикновено е съпроводен с плурализация – най-често наблюдаваме отделените суфикси във форма за множествено число. Самостоятелността и лексикализацията на афиксите е относителна, тъй като те се използват съвместно с други думи, след поредица от единици, които ги съдържат. Откъсването им от единиците, които ги съдържат, е контекстово мотивирано; в повечето случаи се ръководи от намерението те да обобщят целия словообразувателен модел и да спестят изброяването на множество думи. Отделените по този начин афикси могат да се променят по форма като класà думи, от които са сегментирани, както и да бъдат основа на словопроизводство: и без съмнение е една от любимите ми ингови дисциплини (Одисей, бр. 1, 2005)от отделения суфикс -инг е образувана форма за множествено число на производно от него прилагателно име ингови. Произвеждаща основа става и лексикализирания суфикс -изъм: Своеобразен анти-изъм на българския социализъм създаде условията за рецепцията на Торо в България през последните десетилетия (Демократически преглед, 32, 1997). Както се вижда и от примерите, тяхното словоизменение и производност са мотивирани от интерпретирането им като съществителни имена.



15.3. Декомпозиция

Обратното словообразуване може да се прояви в лексикализиране на афиксоиди (радикалоиди) от разпадане на сложни думи, като процесът на отделяне е аналогичен на отделянето на афикси от простите думи. Обикновено става по същия начин – на фона на присъстващи в текста думи, които съдържат съответната морфема, като целта е чрез нейното отделяне да се спести изброяването: А шизофренията, циклофренията и още френии станали неизменна част от живота ни (Труд, 17.03.2000). В резултат на декомпозицията на сложната дума значението ù може да се изрази само с първия компонент: целият живот на днешните тийнове (Стандарт, 21.02.06). Лексикализи­раните афиксоиди се подлагат на флексация, типична за парадигмата на лексико-граматическата група, към която се присъединяват. Най-често декомпозицията протича и като субстантивация. Процесите на декомпозиция са интересни по няколко причини. На първо място, процесът засяга най-често единици, в които има афиксоиди. Самите те са резултат от съкращаване на лексеми и се използват за образуване на серии думи, много от които са гранично явление между неологичното и оказионалното. На второ място, този елемент се отделя от сложните думи и съкращението се субстантивира, а в резултат на лексикализацията си съкратеният елемент придобива нова парадигма. На трето място, лексикализираните елементи могат да станат основа за морфемна деривация.



15.4. Дезабревиация

Възможността абревиатурата да бъде прочетена по различен начин или на думата да се гледа като на абревиатура няма общоприето название в лингвистичната терминология, но най-често се използват термините дезабревиация, условно разкодиране, разночетене, лъжлива разшифровка, евфемистично насмешливо разкриване на абревиатурата и др. Дезабревиацията, резултат от езикова игра, е „начин за семантично словообразуване (семантична деривация), в хода и в резултат на която се ражда нова, оказионална, мотивировка на абревиатурата в пределите на старата (звукова, графическа) форма с цел каламбур, ирония, езикова игра” (Зеленин 2005:95). В съвременните медии и в рекламата тя е един от най-високочестотните начини за създаване на оказионализми. Дезабревиацията се проявява в два основни процеса: създаване на апроними (алтернативно четене на абревиатура; разночетене) и бекроними (придаване на дума на структурата на абревиатура чрез четене на всяка буква като инициална; четене на дума като абревиатура). Отделни прояви е трудно да бъдат класифицирани като апроними или бекроними, защото двата процеса са тясно свързани. Обект на дезабревиация са предимно звуковите и звуково-буквените абревиатури.

Абревиатурите се използват за създаване на комичен ефект, който в повечето случаи се постига чрез ново дешифриране на съкратения запис. Апронимите целят да снижат официалността на абревиатурата, да осмеят формацията, която стои зад нея. В медиите по този начин се трансформират най-вече названия на политически партии и икономически формации, напр. НДСВНационално движение Сашка Васева; Национално движение на самодоволните властващи или Намаление на данъците само виртуално (Капитал, бр. 43, 30.10.04).

Бекронимите са свързани с разглеждането на думата като резултат от абревиация и в процеса участват както нарицателни, така и собствени имена. Двата процеса – на декодиране на съществуващи абревиатури по различен начин и на декодирането на дума като абревиатура се пресичат и въздействат съвместно.

Обект на иронична дезабревиация става характерният за неологичната абревиация процес, при който за название се избира словосъчетание от такива единици, чиито инициали ще се изравнят с лексема, при това свързана с положителни асоциации. В оказионалното словообразуване асоциативната връзка е обикновено с негативна маркираност и се цели дискредитиране на реалията: „Стандарт” се гаврят с клуба на Панайотов КОЧ. Викат, че можело и ПОРПак Оплескахме Работата. А от „Сега” предлагат ПРЪЦПолитици Разглеждат Ъгъл с Цветя. Но това май е ирония. Аз мисля, че трябва да се казва Клуб за Управленски Решения. Що трябва непременно да се абревиатурва? Важното е да звучи авторитетно (Монитор, 9.03.03). Медиите и рекламата демонстрират все по-активното използване на дезабревиацията в различни позиции и с различни цели, тъй като притежава богати възможности за разгръщане на множество асоциации.

От направената характеристика на оказионализмите, създадени по пътя на редеривацията, става ясно, че тя наистина има съществена роля в оказионалното словообразуване. При повечето си прояви е свързана с изтъкването на различна от истинската мотивация на думата, като се променя вътрешната форма: видоизменя се реалното съотношение между мотивираща и мотивирана единица.



16. Графично словообразуване

Графичното словообразуване се изразява в преобразуване на буквения състав на лексикалната единица и в подмяна на графеми. Графичните оказионализми са резултат от разнообразни игри с графиката и, както подчертават всички изследователи, не могат да съществуват извън писмената реч. На пръв поглед изглежда пресилено да се говори за деривация чрез графиката, но в езика вече е прието появата на ново значение, дори да не е свързано с прибавяне на морфеми, да се разглежда като словообразуване (в противен случай нямаше да е уместно да коментираме съществуването на семантичната деривция). В съвременните медии и в рекламата изключително нараства ролята на графичните средства. Ясно е, че много често графиката се използва като допълнително средство за подчертаване на словотворчеството, и тази ù функция вече сме изтъкнали във връзка със субституцията, с контаминацията, с абревиацията и т.н. Известно е, че зрителното възприятие е многократно по-ефективно от слуховото. В сферата на оказионалното това може да доведе до съществуване на думи без звукова обвивка (???-щина; $@#$&%%#%^#! (Капитал, 25.02.06), до четенето на символи (идеограми), които имат собствено произношение, като буквата, чиято позиция са заели (Мреж@т@, ИНФРМАТОРИЯ), както и до четенето на наименованието на поставения символ като част от звуково-буквения състав на думата (про100). С помощта на графиката се стига до паралелни, съотносителни думи: те имат различно значение и се отличават по буквено-знаковия си състав от узуалните. Следователно като словообразуване може да се разглежда не само придобиването на нова звукова, но и на нова графична форма. Фактът, че думата, написана по различен начин, с различен графичен вид, има различно значение и предизвиква нетрадиционни асоциации, е основната причина да разглеждаме графичните преобразувания в лексикалните единици като своеобразен словообразувателен начин в оказионалното словопроизводство. Графичното представяне на думата по някакъв начин също участва във формирането и възприемането на лексикалното значение.

Графичната намеса в думите ги превръща в сложни семиотични знаци. Единиците, които се получават в резултат на графичното словообразуване, наричаме графични оказионализми. Графичните оказионализми се изразяват в авторското използване и преобразуване на думите в печатните текстове с помощта на шрифта, графиката и цветовото оформление.

В тази част на втора глава за първи път е направено подробно представяне и анализ на графичните оказионализми, които, както показват речевите реализации, регистрирани в нашата картотека, са изключително разнообразни според използваните средства и според начина, по който се конструират.



16.1. Смесване на главни и малки букви

Писането на главни букви в средисловие не е присъщо на българския език. Затова използването на главни букви в думата за изтъкване на части от нея засилва игровото внушение. В редица случаи главните букви се използват, за да се подчертае едната основа при оказионализми, създадени най-често чрез субституция или блендинг: Клубна експерТИЙЗа (загл.; Капитал light, бр. 16, 2005; за премикса „Flirt tease”). С помощта на графиката се помага на читателя по-лесно да прозре асоциациите, които претворява авторът, и реетимологизацията. Графично изтъкнатият елемент може да бъде лексикална единица, собствено име или абревиатура: Солово БеСеПеене (Кеш, бр. 21, 2004), АВАнгард (AZ, бр. 9, 2003; за Ава Ангелова, артистка и манекенка, която живее в САЩ).



16.2. Използване на чужди графеми (диграфия)

Във връзка със стратегията за създаване на чувство на удоволствие у читателя от прочита на текста е използването на чужди (латински) графични символи или отделни лексеми (предимно на английски), както и съвпадането на графеми от кирилицата и латиницата. Диграфията е свързана със създаването на хибридни оказионални думи, чиито компоненти са с различен произход, напр. Нокътville (AZ, бр. 10, 2003; за лаковете и лакирането; от българската дума нокът и латинския компонент -ville ‘град’); Wиска ли ти се? (реклама на уиски „Barclays”; whisky и искам).

Интересна употреба на оказионална единица в резултат на диграфия наблюдаваме в заглавието Пектопахт (Капитал, бр. 16, 24.04.2004). Всъщност то представлява българската дума Ресторант, но четена като написана на латиница, така, както би я прочел човек, незнаещ български и непознаващ кирилицата. Смесване на графични системи и четене на графеми едновременно като кирилски и латински има в рекламата на минерална вода “Банкя”: ЕдинствеН2Ото ти желание, когато си жаден.

16.3. Използване на препинателни знаци

С непунктуационна функция за графично преразлагане на лексикалните единици се използват редица препинателни знаци, като линейната верига се преобразува. Анализирани са особеностите на оказионализмите, образувани с помощта на скоби, въпросителен знак, многоточие, удивителен знак, запетая, точка, както и на други знаци за графично оформяне на текста – дефис, долно тире (_), наклонена черта (/), апостроф (’), знак за съдружие (&) и шпация. В преобладаващата си част тези знаци се използват за преразлагане на съществуващи думи или за подчертаване на елементите на оказионализми, създадени по други словообразувателни начини: Цената на зл[ат]ото (Мениджър, бр. 9, 2004; за ощетения от съдиите Й. Йовчев и златния медал на Димостенис Тампакос); Щастлив край...ник! (реклама на Lamisil); Ох,лю(бо)в (Ив. Голев); ИН.ТЕРПРЕТИРАЙ и ИН.ТЕГРИРАЙ (рекламна агенция „Ин.Венто Р”, www.invento-r.com); Георги Петр-off (Капитал, бр. 6, 2004); Софтуер, нов-и-на български (реклама на Microsoft); Днев_nick_name (AZ, бр. 1, 2003); Из лич/шното пространство (AZ, бр. 12, 2003); Coolтур’Но (Тема, бр. 47, 2004); SofiaBoy&co (Тема, бр. 45, 2005). Удивителният знак придобива звукова стойност, като се използва вместо буква “И”, но обикновено в текстове на латиница: RUSH! (AZ, бр. 4, 2003; за Руши Видинлиев).



Каталог: 480 -> pub
pub -> Значение и употреба на предлога ала в съвременния български език
pub -> Св св. Кирил и Методий
pub -> Вербалните игри в рекламните текстове Валентина Бонджолова
480 -> Програма по: к онтрареволюцията срещу революцията във франция 1789-1830
480 -> Програма по нова обща история
480 -> София – Виена – Виенската гора – Баден – Виена – София 5 дни Топ цена: 335 bgn
pub -> Оказионалното словотворчество в анекдотите като източник на комизъм
pub -> Валентина Бонджолова
pub -> Словосъчетания с двойна предложна връзка в съвременния български език


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница