Използване на графични символи и изображения

Традиционната структура на познати единици се модифицира, като в тях се включват фонограми (символи, които се четат като думи). От използваните в интернет символи с особено висока честота е т. нар. маймунско а (@): обикновено заменя графема А, но добавя към значението на трансформираната по този начин лексема признак ‘който е свързан с интернет или с компютърни умения’, тъй като е неделима част от адресите там – Виза за Герм@ния (24 часа, 27.02.00). Познатите в интернет общуването комбинации от препинателни знаци и букви, известни като емотикони, както и цифрите, заместващи българските букви, които не могат да бъдат изписани само с един знак на латиница (напр. ш=6, ч=4 и др.: 4а6а=чаша), също се използват за разчупване на графичния вид на буквения текст. В българския текст (на кирилица) те са в ярък контраст с графемите, тъй като прекъсват нормалната им структура, а понякога изпъкват с големината си, равна на главните букви: Пари4ки за капа4ки (Капитал light, бр. 10, 2003); От Брюксел с :р (емотиконът означава плезене; Сега, 16.05.06).

Използването на цифри в думите като игрови похват е познато от езикови задачи, които изискват написването на дума в определен брой квадратчета, например „Петко” или „Стоян” в три квадратчета, при което компонентите, омонимни с числителните пет и сто, се подменят със съответните цифри: 5ко, 100ян. Същата техника е приложена в рекламната стратегия на новото гориво на OMV – Super 100: Чи100 и про100.

Графични символи с различен характер могат напълно да заместят буквите и думите, напр.: #*&! (Капитал, бр. 42, 2004), като в рамките на текста графичната комбинация се превръща в своеобразен евфемизъм.

Нормативният графичен вид на познати лексикални единици се нарушава и чрез използването на нетрадиционно изписани графеми, най-често Е (): PRSONA. ЕДНА НОБИКНОВЕНА ВЕЧЕР (реклама на Винпром Ямбол); PЭRSONални резерви (Капитал light, бр. 10, 2005).

Макар и сравнително рядко и предимно в рекламни текстове, отделни фрагменти от лексемите или графеми се заменят с картинни елементи или стилизирани изображения, напр. в. „Прижки вести” (вм. буква А на мястото на символа е поставено изображение на Айфеловата кула). Според данните от регистрираните от нас графични оказионализми най-често със стилизирано изображение се заменя буква О. Освен формите на капка и футболна топка, тя приема вида на земното кълбо, на електрическа крушка, на око, на слънце и т.н.: ИНФРМАТОРИЯ 2005 (изложение). Графичните символи могат да подменят и цели думи: Аз  морето! Аз Дарик! (реклама на Дарик Радио); I  Paris (реклама на „Нисан Микра”).

Вместо графеми в думите се включват символни изображения на парични единици: най-добре познатите – на щатски долар ($), евро (€) и японска йена (¥): „Тър$и се” (загл. на филм – студентски екшън, на Станислав Дончев); Капаните на €уфорията (Капитал, бр. 6, 2004); Н€ВРОДОЛАР (Тема, бр. 23, 2003); Искате ли да печелите от всяка ваша дума? ¥€$ (реклама на „Глобул”).

Знакът за запазена марка се изписва като индекс при названия, които имат регистрация и са защитени като търговски наименования, а игровата му графична употреба се проявява в използването вместо буква р, като по този начин се създава и диграфия: Запазена ма®ка (ЦСКА, бр. 15, 2003).

16.5. Цветоотделяне и шрифт

Разгледани са различни комбинации, като в повечето случаи цветовото и шрифтовото отделяне са още едно средство за изтъкване на особения характер на думата.

За изтъкване на различни елементи в думата се използват и възможностите на пространствено-плоскостното вариране, известни още като топографемика. Те позволяват да се придаде обемност на текста, думите и компонентите им да се разположат в пространството, напр. в реклама на бисквити „Руен”:

В последните години при създаването на сложни думи като първа основа се проявяват е- и м- съответно със значение ‘електронен’ и ‘мобилен’. Интересно е отделянето на тези символи в думи, които не ги съдържат: Е-лементарно, Уотсън! (Капитал, бр. 16, 21.04.01); М-ечешка услуга (Капитал, бр. 35, 1.09.01). Приложение намират и графичните съкращения.

В пресата и в рекламата стремежът за визуално разнообразяване на текста довежда до съвместното използване на няколко средства за създаване на графични оказионализми. Така например в заглавието Coolтур’Но (Тема, бр. 47, 2004) са комбинирани различни похвати за създаване на графични оказионализми. Думата културно е обогатена с множество асоциации чрез използването на диграфия (сool – като суперлатив в жаргона), шрифтово отделяне и допълнителен графичен знак – апостроф. Така се изтъкват несъдържащи се реално в нея наречие сool и съюз но.

Използването на оказионализми, създавани чрез игра с графиката, е условие за графична синонимия между новопостроенията. Като синоними с оглед на функционирането им в текста можем да разгледаме (без)отговорност, БЕЗотговорност и безОТГОВОРНОСТ, без-отговорност, без/отговорност. Всички подобни варианти позволяват ново, друго четене на думата „безотговорност” с акцентуване върху различни допълнителни асоциации.

Разнообразяването на текста с множество игрови похвати със сигурност ще продължи и ще се прояви в нови варианти. Търсенето на разнородни средства за привличане на читателското внимание към определен материал е една от водещите стратегии в медиите и рекламата. Направеното представяне и анализ на начините за оказионално словопроизводство показва тяхното изключително разнообразие: използват се всички възможни пътища за свързване на морфеми и основи, за тяхната подмяна, преразлагане или трансформиране на звуково-буквената обвивка на думите, което води до промяна в семантиката и конотацията. Т.е. езиковата система предоставя на говорещия възможността да избере изразните си средства: да възпроизвежда готови единици или при нужда да създава свои. Говорещият като творческа личност може да се възползва от предоставената му свобода на говорене.

В трета глава “Ролята на контекста при възприемане на медийните оказионализми” се разглеждат някои въпроси, свързани с особеностите на разбирането на оказионализмите и съдържащата се в контекста информация, която подпомага този процес. Направеният анализ е насочен към позицията на реципиента, който трябва да декодира съдържащата се в съобщението информация. В резултат на способностите си на езикова личност реципиентът възприема оказионалните думи като част от структурата на текста и този процес се отличава със специфика на индивидуалните асоциации.

В първата част на трета глава се разглеждат някои общотеоретични въпроси на разбирането и интерпретирането на медиатекста. При структуриране на процесите на смисловото разбиране се отделят три усложняващи се единици: дума – изказване – текст. Изтъква се ролята на разбирането на оказионализмите за по-задълбоченото възприемане на цялостния текст, което пък е предпоставка за постигане на по-висока ефективност на въздействието от страна на автора. Отбелязва се връзката между оказионализмите и контекста, която е различно/двустранно мотивирана: в някои случаи оказионалната единица се разбира след запознаване с основния текст, а в други чрез нея се разбира основният текст. Като цяло декодирането проявява субективен характер. Авторът се стреми да обезпечи максимално разбирането от страна на читателя, включвайки в текста си елементи, които да служат като отправни точки при затруднения, свързани с употребата на оказионализми. Той програмира преодоляването на читателските затруднения, но все пак в дейността му са възможни и успехи, и пропуски: ако надцени възможностите на реципиента, който в медиите е твърде сборен като образ, то различните читатели ще се справят по различен начин и в различна степен с разбирането. Реципиентът може да възприеме съдържанието на текста дори ако е затруднен от декодирането на оказионализмите в него, но тяхното декодиране ще спомогне правилно да интерпретира и използваните от автора изразни средства, и предпочитанието им пред други.

Разбирането на оказионалните думи е част от вербално-семантичното ниво и предопределя следващите етапи на разбиране. Ако реципиентът не разпознае в някоя лексикална единица от текста знак, срещан и преди това, той търси в нея познати елементи – други думи, морфеми, които биха му подсказали значението, такива, които се повтарят в различни комбинации.

Обект на изследване във втората част на трета глава е именно разнообразието от контекстовите елементи, които подпомагат интерпретирането на оказионализмите. След преглед на изследванията, засегнали този въпрос, се анализират отделните фактори, които влияят върху възприемането: екстралингвистични и лингвистични. Ситуативната обусловеност на оказионализмите се свързва с т.нар. вертикален контекст, с фоновите знания, които реципиентът притежава. Освен него съществено е функционирането им в конкретния текст – употребата във връзка с изграждането на кореферентните отношения и повторната номинация. Разбирането на оказионализмите е зависимо в голяма степен от техните свойства като производни думи: прозрачна вътрешна форма и наличие на данни данни за мотивиращата основа, за словообразувателния формант или за словообразувателния модел. Тези елементи могат да се разкрият от реципиента с помощта на дума стимул, която ги съдържа – със своята структура тя става асоциативен фон, който подпомага разбирането. От своя страна каскадните употреби, при които се актуализира някакъв словообразувателен елемент, по-силно изтъкват словообразувателните особености на оказионализмите. Авторовото пояснение за значението на оказионализмите, присостващо в текста, както и изтъкването на причините, предизвикали словотворчеството, също са важни фактори. В структурата на текста може да има данни за създателя на оказионализма. Контекстът е съществен за дешифрирането при създаване на синонимни, антонимни или паронимни отношения между оказионализма и съществуваща езикова единица. Редица медийни оказионализми са неделима част от изображения – такива са повечето от създадените за нуждата на рекламата, както и в текстове към карикатури или фотографии. При тях именно онагледяващата част се явява основен стимул (но не и единствен) за разбиране на словотворчеството и цялостната авторова идея.

В структурата на текста много често се откриват няколко фактора, които едновременно подпомагат правилната интерпретация на употребените оказионализми, но с различни средства. Така например в интервю на въпроса „Какво правихте последния уикенд?” режисьорът Др. Шолев отговаря: „Аз нямам уикенд. Аз съм се обезуикендил. Пазя пълен неуикендитет. Или просто съм се ауикендализирал” (Капитал light, бр. 17, 2005). Възприемането на оказионализмите е стимулирано от ясното авторство, познатите словообразувателни модели, трикратното използване на уикенд като мотивираща основа и наличието на думата в текста, както и изтъкнатото значение ‘нямам уикенд’.

В третата част на трета глава разбирането на медийните оказионализми е представено с оглед на анафоричната и катафоричната им употреба в текста, т.е. според линейната последователност между компонентите, стимулиращи разбирането, и позицията на оказионализмите. За анафорична употреба говорим, когато оказионализмът произтича от предходния текст, където се съдържат опорни за неговото разбиране думи (Кисельова 1973: 35), и е във връзка с повторната номинация и изграждането на кореферентните отношения в текста. Анафорично употребените оказионализми притежават функцията на обобщение и резюмират важни характеристики, описани в предходния текст като самостоятелни лексеми или като комбинации от лексеми в различни синтактични съединения.

При катафоричната си употреба оказионализмите предшестват текста, към който съдържателно или словообразувателно се отнасят. В качеството на катафора те притежават функцията на въвеждане, на предварителано указание или оповестяване на определено съдържание или събития, чието пълно и подробно описание, уточнение и интерпретация става едва в следващите части на текста (Гатаулин 2001: 45-51). Най-характерна е катафоричната употреба при включването на оказионализмите в заглавия, защото е свързана с множеството функции на самото заглавие.

Можем да обобщим, че дешифрирането и интерпретирането на оказионализмите зависи както от лингвистични, така и от екстралингвистични фактори. Към лингвистичните трябва да отнесем фактори като наличие на тълкуване в текста; на словообразувателните елементи, от които е конструиран оказионализмът; на словообразувателен модел (дума стимул). Към екстралингвистичните фактори спадат качествата на реципиента – възраст, пол, социално положение, образование, интереси, защото от тях се определят фоновите знания.

В заключението се обобщават направените наблюдения и анализи. През последните десет години от развитието на съвременния български език значително нараства броят на използваните в медийния дискурс оказионални прояви. Причината е в желанието на авторите за разчупване на доминиралия години наред шаблонизиран изказ. Уникалността на оказионализмите е, от една страна, в новата подредба на съществуващи в езика словообразувателни елементи, а, от друга, в способността им да участват в комуникацията заедно с всеобщо известните на членовете на обществото и преди това думи. Въпреки че са уникални за реципиента като езикова личност с определени познания, те не възпрепятстват разбирането, а дори повишават ефекта на въздействие чрез многопосочните асоциации, които предизвикват. За това допринасят разнообразни контекстови фактори. Чрез оказионализмите се представя авторовата интерпретация за фактите от реалността, като в редица случаи тя е свързана с оценка. Оказионализмите като проява на комуникативно насоченото активно словопроизводство са важни текстообразуващи единици. Чрез асоциациите, които предизвикват, те спомагат за концентрираното предаване на определен обем информация, като едновременно с това въздействат върху реципиента.

Създаването на оказионализми за нуждите на медийните текстове е свързано с особеностите на медийната комуникация и с налагането на тенденцията за атрактивно поднасяне на информацията, което може да произтича не само от онагледяването на материалите със снимков и видеоматериал, но и чрез съчетаването на думите с т. нар. сюжетни рисунки. Във връзка с тази тенденция и с нарастването на възможностите на графичното оформление на текстовете се повишава делът на графичните оказионализми.

Либерализацията на езика е предизвикала определени изменения и в словообразуването. Макар че липсва единна теория за образуването на оказионализмите, в дисертационния труд са изтъкнати системността и многообразието на това речево явление чрез анализ на словообразувателния инвентар: словообразувателни начини, основи и форманти. Така на базата на една специфична микросистема, в която се използва езикът, – масмедийната, може да се получи представа за цялото разнообразие от словообразувателни начини и похвати, дори и екзотични, които съществуват в българския език, макар че не се регистрират образувани по тях узуални единици. Направеното описание е своеобразна демонстрация на словообразувателните възможности на българския език. Затова и на някои места в анализа се опитахме да изтъкнем прилагането на отделни начини, познати от оказионалното словообразуване в медиите и рекламата, в други сфери, напр. в научни изложения. Чрез привличането на материал от други области искаме да подчертаем установени успоредици и взаимни влияния в развоя на неологичните процеси.

Предложеното изследване може да бъде полезно при по-нататъшно разработване на теорията на масовите комуникации и рекламата и промените в техния език. То може да послужи като база за определяне на новите пътища за обогатяване на лексикалната система, както и за съпоставителни и сравнителни изследвания на процеса.

Аврамова 2003: Цв. Аврамова. Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на ХХ век. С.

Атанасова-Ангелова 1992: М. Атанасова-Ангелова. Новите думи в българския език от словообразувателно гледище. – Български език, 1992, № 5.

Буркарт 2000: Р. Буркарт. Наука за комуникацията. ВТ.

Виденов 1993: М. Виденов. Една неописана собеност на българската разговорна реч (Повторително-отзвучни думи). – Език и литература, 1993, № 3-4.

Гатаулин 2001: Р. Г. Гатауллин. Влияние контекста на интерпретацию окказиональных словообразовательных конструкций. – Вестник Башкирского университета. 2001, № 3.

Гугунава 2002: Д. Гугунава. Что такое субституция и редеривация? - Критические статьи. www.proza.ru/author.html?gugunava.

Добросклонска 2005: Т. Г. Добросклонская. Вопросы изучения медиатекстов (опыт исследования современной английской медиаречи). М.

Зеленин 2005: А. В. Зеленин. Дезаббревиация в русском языке. – Вопросы языкознания, 2005, №1.

Земска 1996: Е. А. Земская. Активные процессы современного словопроизводства. – В: Русский язык конца ХХ столетия. М.

Изотов 1998: В. П. Изотов. Параметры описания системы способов словообразования (на материале окказиональной лексики русского языка): Дис. … докт. филол. наук. Орел, 1998.

Карастойчева 1988: Цв. Карастойчева. Българският младежки говор. С.

Кафтанджиев 1992: Хр. Кафтанджиев. Езикът на рекламата. Графика и текст. С.

Кисельова 1973: Р. А. Киселева. Авторский неологизм и контекст. – В: Вопросы теории английского и русского языков. Вологда.

Култура 2003: Культура русской речи. Энциклопедический словарь-справочник. М.

Ликов 1976: А. Г. Лыков. Современная русская лексикология (русское окказиональное слово). М.

Ликоманова 2005: И. Ликоманова. Оказионализмите – теоретични предизвикателства и практически прояви (върху материал от южнославянските езици). – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. ВТ.

Лопатин 1973: В. В. Лопатин. Рождение слова. Неологизмы и окказиональные образования. М.

Монова 1999: Т. Монова. Медиатекстът. С.

Мурдаров 1983: Вл. Мурдаров. Съвременни словообразувателни процеси. С.

Николина 2003: Н. А. Николина. Филологический анализ текста. М.

Пернишка 1999: Е. Пернишка. Парономазията – насмешка над обществени недъзи. – В: Езикът и съвременността. Проблеми на социолингвистиката VІ. С.

Радева 1991: В. Радева. Словообразуването в българския книжовен език. С.

Санников 1999: В. З. Санников. Русский язык в зеркале языковой игры. М.

Стоицова 2004: Т. Стоицова. Лице в лице с медиите. Въведение в медийната психология. С.

Стоянов 1999: Кр. Стоянов. Обществените промени (1989-1996) и вестникарският език. С.

Тюпа 2004: В. И. Тюпа. Основания сравнительной риторики. – Критика и семиотика. Вып. 7.

Улуханов 1975: И. С. Улуханов. О видах усечения основ мотивирующих слов в русском словообразовании. – В: Развитие современного русского языка. 1972. Словообразование. Членимость слова. М.

Улуханов 1992: И. С. Улуханов. Окказиональные чистые способы словообразования в современном русском языке. – Известия Академии наук. Серия Литературы и языка. 1992, №1.

Цонева 2000: Л. Цонева. Езиковата игра в съвременната публицистика. ВТ.

Юдина 1999: А. Д. Юдина. Окказионализмы на страницах периодики. – Русская речь, 1999, №5.

Янко-Триницка 1972: Н. А. Янко-Триницкая. Междусловное наложение. – В: Развитие современного русского языка. 1972. Словообразование. Членимость слова. М.

___________________________________________________________

1. 
   Дисертационният труд е първото изследване в българската лингвистична литература, което представя като система словообразувателните средства и начини, застъпени при оказионалното словотворчество в медиатекстовете. Наблюдавани са нерегистрирани и неанализирани до момента факти от съвременната медийна практика. Изградената система отразява както узуалните, така и оказионалните словообразувателни начини и техните особености. Приложеният комплексен подход (смислов, словообразувателен, функционален) позволява да се разгърнат и представят различни страни на оказионалното словообразуване в медиите и рекламата. Застъпва се и се отстоява схващането, че оказионализмите не са хаотично ненормативно явление, а друга норма, чрез която се активизира творческото начало.
   
2. 
   Като се използва натрупаният от лингвистиката опит в областта на словообразуването, в дисертацията са систематизирани 16 словообразувателни начина. Предложената класификационна схема не повтаря вече съществуващи модели. Работата е опит изключително разнообразните похвати на оказионалното словотворчество, регистрирани в ексцерпирания материал, да се сведат до ясно очертани словообразувателни начини, в които обединяването е по отбелязан доминиращ признак. От друга страна, всеки словообразувателен начин е представен чрез различните варианти, в които се реализира. Анализът по словообразувателни начини отчита синтагматичните и парадигма­тичните особености на оказионализмите, а илюстративният материал дава добра представа за парадигмите на отделните морфеми, които са активни в оказионалното словотворчество. В работата са регистрирани за първи път отделни словообразувателни елементи. Доказано е, че оказионалното производство не използва единствено аналогията със съществуващи единици или нарушаването на словообразувателните норми, а притежава собствена система и своя логика.
   
3. 
   Някои от словообразувателните начини за първи път са обект на системно представяне и анализ в българската лингвистика – блендинг, креация, редеривация, спунеризъм, графично словообразуване. Оказионалните словообразувателни начини, които са свързани с производство на нови единици от две и повече мотивиращи основи или с трансформация на съществуващи вече думи, се отличават с висока степен на атрактивност и с повишени възможности за въздействие върху реципиента. Представените изключително разнообразни похвати на графичното словообразуване са убедително доказателство за разширяване на обема на понятието оказионализъм, както и за нов поглед към възможностите за трансформиране на буквения състав, което да води до нови асоциации и значения на думата.
   
4. 
   Изследването за първи път поставя изучаването на оказионализмите в медийното пространство и тяхната употреба в зависимост от два фактора: жанровата диференциация на медиатекстовете във връзка със съотношението стандарт – експресия и архитектурата на текста. Използването на оказионализмите в медиите и рекламата е комуникативно обусловено и произтича от особеностите на общуването и от конкретните цели, както рекламни, така и информативни. При изграждането на текста понякога е необходимо да се изразят специфични контекстово обусловени значения и оценки, които не могат да бъдат предадени с традиционните изразни средства.
   
5. 
   За първи път в българската лингвистика обект на изследване са факторите, които влияят върху възприемането и адекватното разбиране на текстовете, в които са използвани оказионализми, защото всеки един от тях отразява някаква позиция. Анализират се конкретните контекстови прояви, които допринасят за съизмерима с авторовия замисъл интерпретация на тази специфична група лексика, която, за разлика от останалите думи, реципиентът не познава до този момент. Показана е ролята на прозрачната вътрешна форма и словообразувателен модел, на авторовите пояснения за значението и на данните за създателя на оказионализма, на посочените причини за словотворчество, на създаваните в текста синонимни, антонимни или паронимни отношения и др. Разкриват се някои особености на разбирането според това, дали оказионализмът е катафорично или анафорично употребен: като въведение в тематиката и авторовото мнение или като извод, налагащ се от предходните разсъждения.
   
6. 
   Поради особеностите във функционирането на оказионализмите в медиите и рекламата работата е принос към проучването на средствата за повторна номинация, както и на експресивно-оценъчните средства и тяхната културна специфика.
   
7. 
   Богатият езиков материал, ексцерпиран лично от авторката, дава възможност за детайлно представяне и прецизен анализ на разглежданата проблематика, като изводите от конкретните наблюдения са полезни при по-нататъшното разработване на една актуална тематика – езика на медиите и рекламата.
   

1. 
   За някои проблеми на оказионалното словообразуване в научнофантастичната литература. – Проглас, 1993, кн. 3, с. 100 - 106.
   
2. 
   Индивидуално-авторска омонимия и каламбур. – В: Трудове на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Филологически факултет, т. 31, кн. 2, Езикознание. Българската стилистика и нейното изучаване в средните и висшите училища. ВТ, 1995, с. 245-250.
   
3. 
   За употребата на скобите. – Проглас, 1998, кн.1, 137-140 с.
   
4. 
   Оказионализми от собствени имена. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Материали от юбилейната научна конференция, посветена на 80-годишнината на проф. Н. Ковачев (22-24 ноември 1999, Велико Търново), ВТ, 2001, с. 228-235.
   
5. 
   Оказионални думи, образувани от словосъчетания и изречения. – В: Българистични проучвания. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Осма международна научна сесия. Велико Търново, август, 2002. ВТ, 2003, с. 188-193.
   
6. 
   Оказионализмите като разговорен маркер в читателски писма. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Книга шеста. ВТ, 2004, с.
   
7. 
   Езиковата игра в рекламния текст. – В: Библиотеки. Четене. Комуникация. Национална научна конференция, посветена на 60-годишнината на доц. д-р Ст. Коларов. Велико Търново, 21-21 ноември 2003. ВТ, 2004, с. 238-250.
   
8. 
   За оказионалното словообразуване в българския език (Контаминация, вставъчно словообразуване и междусловно налагане). – В: Българистични проучвания. Т. 10. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. ВТ, 2005, с. 141-154.
   
9. 
   Оказионалното словотворчество в анекдотите като източник на комизъм. – В: Комично у култури срба и бугара. Ниш, 2005, с. 7-19.
   
10. 
    Оказионалното словотворчество и прекъсването в словообразува­телните вериги. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев. ВТ, 2005, с. 353-359.
    
11. 
    Редеривацията като начин за оказионално словообразуване (Върху материал от масмедиите и рекламата). – В: Littera skripta manet. Сборник в чест на проф. Василка Радева. С., 2005, с. 372-385.
    
12. 
    Оказионалност и реклама. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. ВТ, 2005, с. 269-277.
    
13. 
    Свое и чуждо сред оказионализмите (върху материал от българския език). – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. ВТ, 2006, с. 123-131.
    
14. 
    Значението на оказионализмите и контекстовите фактори за разбирането им. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема “Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. ВТ, 2006, с. 77-82.
    
15. 
    Графичните оказионализми в медиите и рекламата. – В: Трудове на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, т. 34, кн. 2. ВТ, 2005, с. 47-77.
    
16. 
    Феминативите – между неологичното и оказионалното. – В: Трудове на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, т. 34, кн. 2. Доклади от Седмата национална конференция на тема „Проблеми на българската разговорна реч”. 11-12 юни 2004 г. ВТ, 2005, с. 35-46.
    
17. 
    За някои чуждоезикови елементи в съвременното оказионално словообразуване. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София 28-29 юни 2005). С., 2006, с. 308-313
    
18. 
    Оказионализмите в заглавията на български и полски публицистични материали – В: Сборник в чест на чл.-кор. проф. д-р Т. Бояджиев, проф. д-р В. Попова и проф. П. Пашов. Доклад от конференцията. С. (под печат).