Специализиран научен съвет по финанси, счетоводство и контрол при вак стопанска академия „Д. А. Ценов” свищов



страница1/2
Дата25.10.2018
Размер298 Kb.
#99086
ТипАвтореферат
  1   2


СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ

ПО финанси, счетоводство и контрол ПРИ ВАК


СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „Д. А. ЦЕНОВ” - СВИЩОВ

КАТЕДРА „СЧЕТОВОДНА ОТЧЕТНОСТ”
Венцислав Димчев Вечев
Счетоводни теоретико-методологични проблеми при управлението на привлечения капитал в банките

АВТОРЕФЕРАТ
на дисертация за присъждане на образователна

и научна степен „доктор” по научната специалност 05.02.07

Счетоводна отчетност, контрол и анализ на стопанската дейност

Научен ръководител:

Проф. д-р ик. н. Васил Меразчиев

Рецензенти:

Проф. д-р ик. н. Иван Душанов

Доц. д-р Георги Баташки


София / Свищов

2009

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита в Специализирания нау­чен съвет по Финанси, счетоводство и контрол при ВАК от катедра „Счетоводна отчетност" при СА „Д. А. Ценов" - Свищов.


Дисертационният труд се състои от 226 стр., от които:

Увод – 4 стр.

Основен текст (три глави) – 204 стр.

Заключение – 3 стр.

Използвана литература – 155 заглавия на български, руски

и английски език.

Фигури – 2 бр.

Таблици – 6 бр.

Схеми – 13 бр.

Приложения 6 бр.

Авторът на дисертационния труд е редовен докторант към катедра „Счетоводна отчетност” при СА „Д. А. Ценов” – Свищов.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на ……….2009 г. от ……. часа в зала 2032 А на Университета за национално и световно стопанство – София на разширено заседание на СНС по Финанси, счетоводство и контрол при ВАК. Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в библиотеката на УНСС – София.




I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
1. Актуалност на проблематиката

Търговските банки са най-ранно възникналият търговски посредник. Посредническата функция се изразява в акумулирането на свободни парични средства от икономическите субекти1, които те притежават в излишък, и насочването им към онези, които се нуждаят от тях.

Запазването на посредническата роля на банките от появата им до днес ги прави важен и влиятелен фактор върху икономическата и деловата активност в страните по цял свят. Чрез тесните връзки, поддържани с регулативните органи и правителствата, и чрез нормативните правила, наложени за прилагане от тях, банките играят важна роля за запазване на доверието в паричната система.

Съвременните търговски банки осъществяват в преобладаваща степен своята дейност чрез три основни групи банкови операции:

● пасивни;

● активни;

● посреднически / разплащателни.

Пасивните банкови операции изразяват формирането на собствения и мобилизирането на чужд капитал. Те са основа за организиране на банковата дейност и могат да се определят като първични, тъй като въз основа на тях се акумулира финансов ресурс, необходим за извършването на активните банкови операции. Търговските банки, за разлика от предприятията в нефинансовата сфера, осъществяват дейността си с по-голям размер на привлечен капитал. Този факт очертава следните основни изисквания пред тях:



осигуряване на печалба от дейността, изразяваща се в генерирането на по-високи по размер приходи от осъществяваните активни банкови операции, в сравнение с разходите, свързани с привличането на чужд паричен ресурс;

гарантиране интересите на вложителите;

● поддържане на финансова сигурност чрез редуциране на рисковете, съпътстващи банковата дейност.

При изпълнението на посочените задачи управленските екипи на банките се нуждаят от достоверна, актуална, навременна и представена в систематизиран вид информация. Тя е „продукт” на организираната в конкретното банково предприятие система за счетоводно отчитане, съчетаваща текущия счетоводно-отчетен процес и информацията от финансовите отчети.

Актуалността на разработваната тема се обуславя от наличието на следните обстоятелства:

● Фактът, че банковата система се оказа сред най-засегнатите икономически сфери от глобалната финансова криза, поражда необходимостта от изследване на концепциите за счетоводно отчитане на привлечените средства в търговските банки;

● Липсата на цялостно завършено изследване, посветено на проблемите с теоретико-методологичен и практико-приложен характер при счетоводното отчитане на привлечения банков капитал.

Явявайки се жизнено важно звено във функционирането на националната икономика, пред мениджърските екипи на търговските банки стои отговорната задача за управлението на отделните компоненти от финансовото и имущественото им състояние, съчетано с оптималното измерване и управление на отделните видове риск, съпътстващ цялостната дейност на банковите предприятия.



2. Цел и задачи на дисертационния труд

Основната цел при написването на труда е да се изследват същността, ролята и значението на счетоводството и създаваният посредством него информационен продукт за управлението на дейността в банковото предприятие (вчастност тази по привличането на финансов ресурс).

В тази насока се очертават за решаване следните изследователски задачи:

● Изследване и характеризиране на привлечения в банките ресурс като обект на счетоводно отчитане в съдържателен аспект.

● Изясняване ролята и значението на счетоводния информационен продукт при управлението на банковото предприятие.

● Да се очертаят особеностите на счетоводството в съвременното банково предприятие.

● Въз основа на критичен анализ на съществуващите модели за счетоводно отчитане на операциите по привличането на паричен ресурс в банките и на пряко свързаните с тях правни норми, да се очертаят проблемите при неговото отчитане.

● Изразяване на съждения относно усъвършенстването на счетоводно-отчетния процес с цел по-рационално отчитане на този отчетен обект, както и предложения за промяна на определени правни норми, регламентиращи дейността по привличането на ресурс в търговските банки.

● Изследване на значението на счетоводния анализ за повишаване качеството на счетоводната информация с цел по-ефективно управление на предприятието.

Апробиране на модели за анализ на счетоводната информация.

3. Обект и предмет на изследването

Обект на изследване в настоящия труд е дейността на търговските банки по привличането на чужд паричен ресурс. Той е конкретизиран за дейността на четири търговски банки, функциониращи на територията на нашата страна – ТБ “Уникредит Булбанк”АД,  ТБ “Обединена Българска банка”АД, ТБ “Юробанк И Еф Джи България” АД и ТБ “Райфайзен”АД.

Предмет на изследването са теоретичните характеристики на привлечения капитал, мястото, ролята и значението на счетоводството и анализа относно дейностите, свързани с привличането на средства в търговските банки.
4. Изследователска теза

Основната изследователска теза е разкриване и аргументиране на резерви за подобряване на счетоводно-информационното осигуряване на дейностите, свързани с привличане на чужди парични средства в банките.


5. Методология на изследването

В основата на изследването на посочената проблематика стои диалектическият метод на познанието. Приложение намират и присъщи на научноизследователския процес методи: сравнение, анализ, индукция, дедукция, синтез, системен подход и метод на абстракцията.

Логическата структура на изследването се изразява в общо характеризиране на дейността, свързана с акумулирането на паричен ресурс, преминава се към конкретно представяне и критичен анализ на използваните способи за получаване на счетоводна информация за нея.

Извеждат се практически решения чрез конкретни модели за отчитане, с които се правят предложения за усъвършенстването на голяма част от съществуващите.

При написването на дисертационния труд са проучени значителен обем български и чуждестранни литературни източници.

Направените изводи относно значението на счетоводната информация и анализа са подкрепени с фактически данни от търговски банки, функциониращи на територията на нашата страна. Използван е и подходящ математически инструментариум.

Изследването е извършено при следните ограничения:

● Въпросите за счетоводното отчитане на привлечения банков ресурс са на равнище търговска банка.

● Практическото проучване беше съпроводено с редица трудности, свързани с банковата тайна.

● Посоченото изследване не представя цялостен модел за счетоводно отчитане на привлечения ресурс в търговските банки.

● Взети са под внимание действащите в Република България нормативни актове в областта на банковото и счетоводно законодателство към 30.04.2009 г.
6. Апробация (приложение) на изследването

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от катедра “Счетоводна отчетност” при Стопанска академия “Д. А. Ценов” – Свищов. Части от него са публикувани в специализирани научни издания. Идеите на автора са представени на научнопрактически конференции.

Разработените модели за счетоводно отчитане на привлечения банков капитал са насочени към потребностите на управленските органи на равнище търговска банка. Тези институции могат да използват резултатите от това изследване в процеса на разработване на системата за счетоводно отчитане, както и при осъществяване и регулиране на дейностите си по привличане на паричен ресурс.

II. СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Дисертационният труд се състои от увод, три глави изложение, заключение и списък на използваната литература в общ обем от 226 страници. В края на разработката са включени и 6 броя приложения.

Структурата на дисертацията е следната:
Въведение

Г л а в а п ъ р в а

Характеристика на привлечения капитал в банките­ като ико­номи­чес­­ка  категория и обект на счетоводно отчитане

1.1. Съждения за същностната характеристика на привлечения капитал

1.2. Начини за привличане на чужди парични средства в  търговските         банки

1. 2. 1. Същностна характеристика на начините за привличане на                     чужди парични средства от търговските банки

1. 2. 2. Начини за привличане на средства с инвестиционна цел

1. 2. 2. 1. Внасяне /депозиране/ на парични средства по открити                                     сметки на банковите клиенти

1. 2. 2. 2. Емитиране на облигационни заеми

1. 2. 3. Начини за привличане на средства, с цел поддържане и                     регулиране на финансовата стабилност

1.3. Фактори, оказващи влияние върху обема на привлечения капитал в         банките

1.4. Връзка между привлечен капитал, ликвидност  и   платежо­спо­собност        в търговските банки


Г л а в а в т о р а

Счетоводството и управлението на привлечения капитал в банките

2.1. Теоретико-методологични основи на счетоводството в банките 2.2. Счетоводството в съвременното банково предприятие

2.3. Проблеми при счетоводното отчитане на привлечените парични        средства по сметки на банкови клиенти и насоки за усъвършен­       стване

2.4. Проблеми при счетоводното отчитане на банковите облигационни         заеми и насоки за усъвършенстване

2.5. Проблеми в отчетния процес при останалите начини за привличане         на чужди парични средства от търговските банки и насоки за         усъвършенстване
Г л а в а т р е т а

Практико-приложни аспекти на счетоводния анализ при управлението на привлечения капитал в търговските банки

3.1. Роля на счетоводния анализ в управленския процес на банките

3.2. Информационно осигуряване на счетоводния анализ в банките

3.2.1. Роля и значение на счетоводната информация за  счетово-   

                 дни­я анализ на банковото предприятие

3.2.2. Особености при информационното осигуряване на счетоводния                   анализ  в банките

3.3. Счетоводен анализ на привлечения капитал в търговските банки

3.4. Проблеми при счетоводния анализ на привлечения капитал в        търговските банки



Заключение

Използвана литература

Приложения
III. КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Въведение

В уводната част е обоснована актуалността на избраната тема, свързана със значението на счетоводния информационен продукт, за управлението на банковото предприятие, както и възможностите за усъвършенстване счетоводното отчитане на дейностите, свързани с привличането на средства от търговските банки. Дефинирани са предметът и обектът на изследване. Поставена е целта и произтичащите от нея задачи. Формулирана е основната изследователска теза и е представен използваният за целите на дисертационния труд инструментариум от методи за научно изследване. Посочени са основните ограничения при изследването на конкретната проблематика.


Глава първа. Характеристика на привлечения капитал в                                  банките като икономическа ка­тегория и обект                                  на счетоводно отчи­тане

Глава първа е с теоретико-методологичен характер. Основен акцент в точка 1.1. Съждения за същностната характеристика на привлечения капитал е изследването на привлечения капитал в теоретичен аспект.

В резултат на проучени български и чуждестранни литературни източници са изведени три концепции за привлечения капитал:

икономическа;

● финансова;

счетоводна.

Икономическата концепция характеризира привлечения капитал като икономическа категория. Целта на тази концепция е групирането, формирането и организацията на създадени възприятия и представи за привлечения капитал въз основа на научен анализ на техните признаци, отличаващи ги едни от други. Подобно на останалите категории от други клонове на научното познание и капиталът е обект на различна научно-методологична трактовка. Това е резултат от различното философско и субективно възприемане и интерпретиране от отделните автори – представители на една или друга икономическа школа, повлияни от спецификата на историческото време и на определени икономически условия.

Откроява се разликата между привлечен и лихварски капитал, който в исторически план го предхожда. Капиталът, разглеждан като привлечен, не променя своята иманентна икономическа същност на капитал въобще, а именно, влаган в производството, чрез своя кръгооборот да носи принадена /нараснала/ стойност.



По-различна трактовка на привлечения капитал се среща в специализираната литература по финанси. Според нея привлеченият капитал са „…суми, на които фирмата не е собственик. Тези суми трябва да се върнат след определен срок или при поискване. За времето на пребиваването им във фирмата те обаче са ресурс, който може да се използва за инвестиции в реални, финансови или ликвидни активи.”2 Тук акцентът се поставя повече върху съдържателната същност на привлечения капитал отколкото върху функционалното му предназначение.

Основната цел на счетоводната концепция е изследването на привлечения банков капитал като обект на счетоводно отчитане.

Подробна характеристика на привлечения капитал като обект на счетоводно-отчетния процес се среща както в международното и националното счетоводно законодателство, така и в мненията на различни автори.

С помощта на критичен анализ на съществуващите дефиниции за същността на привлечения капитал е направен опит за теоретично осветляване и прецизиране на съдържанието, което се влага в отчетния обект привлечен капитал. Разсъжденията са насочени в следните аспекти:

  Разлика между понятията „пасив” и „привлечен капитал” от гледна точка на баланса.

            Тъждественост между понятията „пасив” и „привлечен капитал” от гледище на съдържанието, което се влага във всяко едно от тях.

Извършен е анализ на използваните признаци за класифициране на привлечения капитал като обект на счетоводно отчитане. Основната цел на банковото счетоводство по отношение на този отчетен обект е да създава достатъчна по обем счетоводна информация, чрез която да се характеризира не само общия обем на привлечения чужд паричен ресурс, но и такава за всяко взаимоотношение с конкретен вложител в банката. Полученият от банковото счетоводство качествен информационен продукт е в основата на вземане на ефективни управленски решения по отношение на дейностите на банката, свързани с привличането на чужд паричен ресурс.

Предмет на изследване в точка 1.2. Начини за привличане на чужди парични средства в търговските банки са начините за привличане на чужди парични средства в търговските банки. Начините за привличане на временно свободни парични средства от икономическите субекти по същество представляват конкретни банкови операции. Характеризирани са утвърдилите се в банковата теория и практика основни начини за привличане на чужди парични ресурси (чрез внасяне /депозиране/ на парични средства по открити сметки за банковите клиенти; чрез емитиране на собствени облигационни заеми;   чрез получаване на заеми от други банкови институти /вкл. и от чужбина/ и от бюджета; чрез получаване на субсидии и дарения от други субекти; чрез рефинансиране от националната банка / БНБ /).3

Акцентирано е върху обстоятелството, че новост за банковата практика у нас през последните години представляват ипотечните облигации4. Посредством емисията на ипотечни облигации се извършва секюритизиране на отделни видове активи, като по този начин се постигат оптимизиране и предотвратяване на различните видове риск, съпътстващи банковата дейност.

При извършеното изследване на отделните начини за привличане на паричен ресурс от търговските банки са изведени следните изводи:

Първо. Най-голям относителен дял сред различните начини за привличане на паричен ресурс в банките заемат депозитните /влоговите/ операции.

Второ.  В бъдеще постепенно ще нараства ролята на облигационните заеми.

Трето. Рестрикциите, наложени на Централната банка от страна на валутния борд, рязко ограничават възможностите й като кредитор от последна инстанция.

В точка 1.3. Фактори, оказващи влияние върху обема на привлечения капитал в банките се изследват основните фактори, които влияят върху дейността на банките по привличане на чужд паричен ресурс. По подобие на всяка функционираща система, така и при банковата, влияние оказват различни и многобройни по вид, сила и степен на въздействие фактори, пряко свързани с банковата дейност (фактори на микроравнище). Освен тези фактори, върху дейността на търговските банки по привличането на чужди парични ресурси влияят и фактори, засягащи икономическото и обществено развитие на дадена страна като цяло (фактори на макроравнище). Към първите се отнасят: ценовата политика, свързана с лихвите, таксите и комисионите, които дадена банка прилага, и видовото разнообразие на предлаганите от нея продукти (в т.ч. разширяването на продуктовата линия чрез разработване на нови продукти или подобряване на вече съществуващи такива). Към факторите, влияещи на макроравнище, се причисляват: макроикономическата рамка на страната (размер на БВП, степента на посредничество на банките, инфлация, основен лихвен процент, преки чуждестранни инвестиции), развитието на финансовите пазари, наличието на взаимно доверие между банките и населението, особеностите в политическата обстановка, нормативната уредба, влиянието на сивата икономика и др.

Съвкупността от всички тези фактори в крайна сметка формира средата, в която функционират и се развиват банковите институции, формирайки тяхната конкурентоспособност по отношение на дейностите, свързани с привличане на чужд паричен ресурс. Равнището на конкурентоспособността е индикатор за бъдещото развитие на банковото предприятие.

Извършеното изследване е основание за следните изводи:



Първо. Факторите на микро- и макроравнище, оказващи влияние върху дейността на банките по набирането на необходимия им капитал, са взаимосвързани помежду си.

Второ. Влиянието им върху банковата дейност е пряко (цена на банковите продукти – размер на привлечения капитал) и непряко (основен лихвен процент – цена на банковите услуги – размер на привлечения капитал).

В точка 1.4. Връзка между привлечен капиталликвидност  и  пла- тежоспособност в търговските банки са характеризирани ликвидността и платежоспособ­ност­та на банковото предприятие като основна предпоставка за неговата финансова стабилност. Въз основа на позовавания на българска и чуждестранна специализирана литература и на нормативни постановки, като основен теоретичен проблем се очертава липсата на ясно разграничаване на ликвидността и платежоспособността като понятия. Основното различие е, че ликвидността се определя като способност на даден актив да се трансформира в парични средства. Тя е състояние на едно предприятие, показващо доколко неговите бързоликвидни активи покриват краткосрочните му задължения към определен момент. Информация за установяването й се черпи основно от счетоводния баланс. За разлика от нея платежоспособността се определя като способност на предприятията да получават парични средства, с които да погасяват задълженията си с настъпил падеж. Основен източник за нейното установяване е отчетът за паричния поток. Направен е изводът, че ликвидността и платежоспособността са със стратегическо значение за определяне на финансовата стабилност на предприятието (в т.ч. и банковото).

Извършена е характеристика на привлечения капитал като един от основните фактори, оказващи влияние върху ликвидността и платежоспособността на банковото предприятие. Като други основни фактори, оказващи влияние върху ликвидността и платежоспособността на търговските банки, са посочени: измененията в цените на ценните книжа, предоставените банкови кредити, разплащателните операции и др. Характеризирано е влиянието на посочените фактори върху ликвидността и платежоспособността на търговските банки като предпоставка за по-ефективното управление на банковата ликвидност и платежоспособност. Обоснована е необходимостта от информация, чрез която да се оказва перманентно (текущо) управленско въздействие върху ликвидността и платежоспособността на търговските банки. Разполагането с такава информация спомага за установяване на текущото финансово състояние на банката и на тази основа за свеждане до минимум на всички потенциални рискове относно дейността й.
Глава втора. Счетоводството и управлението на привле­чения                                  капитал в банките

Изследването в тази част на труда има двояк характер. От една страна, се представят важни теоретико-методологични съждения, целящи изясняване на същността и определяне значението на счетоводството за управлението на банковото предприятие.

От друга страна, се правят конкретни предложения, целящи рационализиране на банковия счетоводно-отчетен процес по отношение на привличането на свободни парични средства от банковите клиенти.

Точка 2.1. Теоретико-методологични основи на счетоводството в банките е посветена на изясняване на основни въпроси за същността на счетоводното знание.

Осъществяването на счетоводно-отчетния процес почива на определени методологически основи. „Счетоводството на банките се организира и осъществява изцяло в съответствие с утвърдената от векове счетоводна теория (подч. мое - В. Д.).”5 Това налага при изследване на въпроса за методологическия инструментариум на счетоводството, последното да се разглежда в своето единство – като теория и практика.

Изхождайки от обстоятелството, че двойственото проявление на стойността е в основата на счетоводното изучаване на обектите, се стига до извода, че обект на счетоводството е изследването на двуаспектното проявление на капитала като икономическа категория.6 Двойствеността е основно правило за съществуване на материята, схващана като обективна реалност и характеризираща се с това, че „...там, където изчезват едни форми на материята, неизбежно възникват нови, започващи своята собствена история”.7

По отношение на счетоводството законът за двойствеността се проявява в следните три насоки:

· Характеризирайки стойността от гледна точка на еквивалентността на размяната, изразяваща еднаквото по размер и противоположно по характер изменение в стойността на отделните обекти вследствие на стопанските операции.

· Двуаспектна същност на ресурсите като източник и като материално-веществено въплъщение.

· Двойствено изследване на продуктите на труда в съответствие с трудовата теория за стойността, т.е. притежаващи потребителна стойност (полезност) и разменна стойност, които се измерват посредством количеството абстрактен труд, вложен във всеки един от тях.

В специализираната литература са налице различни подходи при изследването на методологията на счетоводството, а оттук и до обособяване на различни негови методи. Най-общо твърденията се обособяват в следните групи:

· Диференцирането на общ и частен метод на счетоводството;8

· Отъждествяване на методологията на счетоводството единствено с прийомите за практическата реализация на счетоводно-отчетния процес;9

· Разграничаване на счетоводната методология съобразно аспекта на счетоводството като теория или практика. На тази основа се възприемат метод на счетоводството като теория и метод на счетоводството като практика.10

От представените авторови тези се стига до извода, че счетоводството като научно познание се основава на диалектическия метод в съчетание с други методи на изследването – анализ, синтез, дедукция, индукция и исторически подход. В процеса на изследването се достига до извода, че като научно знание (теория) и като практическа дейност счетоводството има за методологическа основа закона за двойствеността.

При изследване на проблема относно методологията на счетоводството като практическа дейност аргументирано се излага становището, че основни методи на счетоводната практика са балансовият метод и двойното записване по счетоводните сметки. Освен посочените методи счетоводството като практическа дейност се осъществява и с помощта на методите: документиране, инвентаризиране, сводка на отчетните данни, калкулиране, оценяване. Те обаче в никакъв случай не бива да се разглеждат отделно от методите, използвани в други научни области.

Изследването на въпроса за методологическите основи на счетоводството е основание за следните изводи:



Първо. Основа на счетоводството и като теория, и като практика се явява законът за двойствеността на протичащите явления и процеси.

Второ. Методологическият инструментариум на счетоводството и като теория, и като практика е изграден от отделни способи (елементи).  Разглеждането му в системен аспект предполага съществуването на методи (способи), присъщи на предмета на други научни дисциплини, като самостоятелни способи на счетоводния метод.

Трето. Отделните методи (способи), изграждащи практическата реализация на счетоводството, са обусловени от икономическото и общественото развитие. Те са с характер на отворена система откъм обогатяване на съдържанието им.

Четвърто. С цел добиване на ясна представа за счетоводно-отчетния процес е необходимо да се изходи от структурните особености на банковите предприятия.

Пето. Постигането на завършеност при разглеждане на счетоводството в системен аспект ще позволи да се установят по-ясно връзките и зависимостите между отделните способи на счетоводството.

В точка 2.2. Счетоводството в съвременното банково предпри­я­тие са очертани специфичните характеристики на счетоводството от гледна точка управлението на банковата дейност по привличането на ресурс от клиентите. Посочено е, че в основата на ефективното управление на банковото предприятие стоят осъществяваният счетоводно-отчетен процес и създаваният посредством него информационен продукт. Изразената теза се подкрепя от факта, че около 90 процента11 от цялата икономическа информация в банковото предприятие се генерира от счетоводството. Основно внимание в тази част на изследването се отделя на въпросите за значението на счетоводството за обезпечаването на управлението с информационен продукт и мястото и ролята на счетоводството в процеса на управление в банковото предприятие.

Изследването на счетоводството се извършва във функционален и системен аспект. При първата насока на изследването се опонира на сентенцията за възприемане на счетоводството „като средство, като инструмент в процеса на управлението, а не като фаза на управлението.”12 С подходящи аргументи се лансира тезата за обособяването на счетоводството като функция на управлението. В тази си роля счетоводството е в състояние да осигури информация за останалите управленски функции (планиране, организиране, контрол и регулиране). Всичко това налага извода, че счетоводството и получаваната чрез него информация се характеризират с универсалност по отношение на обслужването на управленския процес. Приемайки характеризираните в литературата присъщи функционални качества (подфункции) на счетоводството, изграждащи съдържанието му като управленска функция, и съобразявайки се с особеностите в организационно - управленската структура на банковите предприятия, като основна подфункция на счетоводството се извежда централистично – координиращата. Съществуването й е обусловено от обстоятелството, че счетоводно-отчетният процес в банковото предприятие излиза извън пределите на банковата адресируема единица, поради което е необходима строга съгласуваност на възникващите многобройни отчетно-информационни потоци между отделните банкови звена.

Открояването на мястото и ролята на счетоводството в управлението на банковото предприятие налага изследването му в системен аспект. Основен акцент при това изследване е предназначението на счетоводния информационен продукт. Счетоводството се разглежда като система от две подсистеми – финансово и управленско счетоводство13. Обособяването на тези две подсистеми (клонове) на счетоводно-отчетния процес е продиктувано от исторически обусловени факти – създаването на Англосаксонската и Европейскоконтиненталната счетоводни школи.

Въз основа на практически проучвания се обобщава, че в банковата практиката не се отдава необходимото значение на управленското счетоводство и неговата роля за управлението на банките. Въпреки че имат относително самостоятелно съществуване, двете подсистеми на счетоводно-отчетния процес (финансово и управленско счетоводство) имат и редица общи допирни точки: и двете използват едни и същи източници на информация и имат свой специфичен кръг от потребители на информация 14.

Характеризирането на счетоводството в банките налага да се направят следните изводи:



Първо. Основен дял от информационното обезпечаване на управлението в банковото предприятие се пада на счетоводната информационна система.

Второ. Счетоводството е със статут на основна управленска функция по отношение на информационните потребности както на отделните фази на управленския процес, така и на управленския процес като цяло.

Трето. Счетоводната система в банките се характеризира с висока степен на организираност и координация между протичащите в отделните звена на банковото предприятие информационни потоци.

Всичко това отрежда стратегическото място на счетоводството в цялостната система на управление на банковата дейност.

В точка 2.3. Проблеми при счетоводното отчитане на привлечените парични средства по сметки на банкови клиенти и насоки за усъвършенстване се подлагат на критичен анализ съществуващите модели за счетоводно отчитане на привлечените средства по сметки на банковите клиенти и се правят предложения за усъвършенстване модела на счетоводно-отчетния процес.

Авторът обосновава тезата, че непрекъснатият стремеж към усъвършенстване в счетоводството ще спомогне за разгръщане на потенциала му като информационна система и ще повиши полезността на счетоводната информация за управлението на банковото предприятие.

Основните насоки за рационализиране на счетоводната система в организационен и технологичен аспект са по отношение на банковия сметкоплан и на технологията на счетоводно-отчетния процес. И двата компонента са с отворен откъм промени характер. Всяка промяна в сметкоплана ще рефлектира и върху осчетоводяването на съответните операции.

Конкретните насоки за усъвършенстване на счетоводното отчитане при този начин на акумулиране на средства, както и резултатите от тях, са представени в следната таблица:


Таблица 1

Възможности за усъвършенстване на счетоводно-отчетния процес на привлечените средства по сметки на банкови клиенти

Предложения за усъвър­шен­ства­не  на  мо­­дела за счетовод­но отчитане на прив­лечените средства по сметки на банкови клиенти

Възможните ефекти върху счетоводно-отчетния процес, като резултат от направените предложения

1. Подразделяне на привлечените средства по депозитни сметки на синтетично ниво съобразно срочността чрез включване на следните групи сметки: Привлечени средства по краткосрочни депозити без право на предсрочно изтегляне в лева; Привлечени средства по краткосрочни депозитни сметки без право на пред­сроч­но изтегляне във валута; Привлеч­е­ни средства по дългосрочни депозитни сметки без право на предсрочно изтегляне в лева; Привлечени средства по дългосрочни депозитни сметки без право на предсрочно изтегляне в лева; Привлечени средства по краткосрочни депозити с право на предсрочно изтегляне в лева; Привлечени средства по краткосроч­ни депозит­ни смет­ки с  пра­­­во на пред­сроч­но изтегляне във валута; Привлечени средства по дълго­срочни депозитни сметки с право на предсрочно изтегляне в лева; Привле­че­ни средства по дългосрочни депозит­ни сметки с право на предсрочно изтегляне във валута.

1. Постига се окрупняване на инфор­ма­ция­та чрез синтетичните сметки, поради което отделната синтетична сметка се явява предпоставка за по-подробно детайлизиране на отчетния обект на аналитично ниво и подобряване ка­чес­т­во­то на информа­ци­он­ния продукт.

2. Създава се стройна организация при реализирането на отчетния процес на аналитично ниво.

3. Възможност за бързо преценяване на ликвидното състояние на банковото предприятие чрез съпоставяне на привлечените средства и предоставените кредити, съобразно техния срок.


2. Предлагане на примерна класификация за аналитично отчитане на привлечените средства по сметки на банкови клиенти чрез следните признаци:

 Според спецификите в лихвения режим;

 Според състава на влоговете (депози­ти­    те);

 Според възможността за ползване на    допълнителни кредитни линии;

 Според наличието на минимален размер    на салдо по сметката;

 Според наличието на срок за предиз­вес­    тие при изтегляне;

 Според наличието на лихвени плащания     по привлечените средства;

 Според сигурността за задържане на     средствата до падежа им.


3. Въвеждане на сметки за условни активи – сметка Собствена депозитна база в лева и сметка Собствена депозитна база във валута за отчитане на депозитната база, въз основа на която се формират задължителните минимални резерви.

1. Своевременно изготвяне и пред­ста­вя­­не на отчети, изисквани  от  Центра­л­но­ управление на БНБ и др. национални и международни надзорни и статисти­че­ски органи.

2. Спомага за осъществяване на кон­трол по отношение привличането на ресурс – съобразявайки се с конкретни законови разпоредби и в същото време със собствените потребности на банката от допълнителен привлечен ресурс.

3. Подобряване на организацията и технологията на счетоводството, в резултат на което се засилва неговата информационна подфункция.
1. По-пълно използване потен­ци­ала на счетоводната система за получаване на информация, необходима за управле­ние­то на пасивите.

2. Възможност за по-ясна оценка на рентабилността на ресурсната база чрез съпоставяне на средствата, върху които се блокират средства под формата на минимални резерви в БНБ и лихвените плащания, с лихвените плащания при останалите форми за привличане на паричен ресурс.



4. Обособяване на отделна група сметки за отчитане на привлечените средства без определен срок (влогове).

1. По-точна интерпретация на от­четния обект както от теоретична, така и от практическа гледна точка.

2. Постига се съответствие между форма и съдържание.

3. Определяне на ликвидното напре­же­ние чрез съпоставяне на краткосрочните активи със привлечените безсрочни средства.


5. Въвеждане на сметка за условни активи – сметка Влогова база за гарантиране с цел гарантиране на вложенията на банковите клиенти.

1. Възможност за бърза преценка на банката за способността да прави отчисления под формата на вноски за гарантиране на влоговете.

2. По-точно определяне  рента­бил­но­с­т­та на предлаганите продукти, свързани с привличането на средства от клиентите.



6. Въвеждане на отделни синте­тич­ни смет­ки за отчитане на привлечените средства по сметки срещу издадени банкови карти.

1. Постига се по-голяма прециз­но­ст в сче­товодно-отчетния процес.

2. Осъществяване на по-строг контрол при вноса и износа на парични средства чрез използване на електронни платежни инструменти; върху дейностите, свързани с изпирането на пари; финансирането на противозаконни дейности и др., посредством използването на банковите карти.



7. Въвеждане на отделни синтетични сметки за доверително съхраняване на средства по специални (escrow) сметки.

1. Определяне степента на ликвиден риск, тъй като при депозирането на средствата, банковото предприятие се явява гарант по тях.

2. Определяне на възможностите за инвестиране на този ресурс поради ограниченията, наложени от неговата специфика.



В точка 2.4. Проблеми при счетоводното отчитане на банковите облигационни заеми и насоки за усъвършенстване се акцентира върху проблемите, свързани с отчитането на банковите облигационни заеми. Основните насоки на посочената проблематика се систематизират в следните два пункта:

По отношение на обикновените облигации;

По отношение на емитираните ипотечни облигации.

Съгласно авторовите виждания за същността на проблема в първата насока, вниманието се насочва към отчитането на разходите по емисията на облигациите. В специализираната литература е налице различие в мненията относно отчитането на този вид разходи. Основната концепция според преобладаваща част от авторите и в Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) е този вид разходи първоначално да се третират като разходи за учредяване и разширяване на дейността, след което през всеки отчетен период пропорционална част от тях се трансформира като текущ финансов разход. Подходено е критично към съжденията, според които ” ...сумата, на която възлизат тези разходи, е достатъчно незначителна, така че използването на линейния метод няма да доведе до съществена разлика.”15 Като аргумент в използването на начина за отчитане, залегнал в Международните стандарти за финансово отчитане, се посочва обстоятелството, че по този начин се оскъпява облигационният заем, което води до увеличаване на лихвените проценти. Много често посочените видове разходи се явяват своебразна “скрита цена” на посочените банкови заеми. Нещо повече, възможността за надеждно определяне на изходящите парични потоци през срока на заема са в основата за прогнозиране на финансовата стабилност на банковото предприятие. Изграждането на адекватен счетоводен модел за тяхното отчитане ще спомогне банката да извърши по-прецизен анализ по отношение на отделните възможности за акумулиране на необходимия й паричен ресурс.

Изхождайки от спецификите в режима на емисията и от нейната икономическа същност, е извършена систематизация на основните проблеми при счетоводното отчитане и са дадени предложения за усъвършенстване на счетоводно-отчетния процес.

Като основен проблем се посочва липсата на самостоятелно обособена група синтетични сметки за отчитане на предоставените кредити, които са обезпечени с ипотека. Предлага се въвеждането на група сметки с наименование Предоставени ипотечни кредити. На синтетично ниво отчетният процес е възможно да се организира по признаците: вид валута и субекти кредитополучатели. На аналитично ниво, наред с основните аналитични признаци, представени в наръчника по аналитична отчетност, като основен признак може да се посочи и поредността на ипотеката, служеща като обезпечение. Необходимостта от въвеждането на този допълнителен аналитичен признак възниква от обстоятелството, че като обезпечение по ипотечни облигационни заеми служат само кредитите, обезпечени с първа по ред ипотека.

Налице е липса и на отделни синтетични сметки за отчитането на привлечения капитал чрез ипотечни облигации. Необходимостта от тяхното обособяване като самостоятелен отчетен обект се обуславя от специфичния им характер на емитиране, следене на падежите на кредитните обезпечения и падежите на емисиите ипотечни облигации. Поради тази причина като допълнение при счетоводната интерпретация на предоставените ипотечни кредити се предлага отчитане чрез сметки за условни активи и пасиви на възникналата възможност за привличането на този вид ресурс. В Закона за ипотечните облигации е записано, че обезпеченията по ипотечните кредити, служещи като покритие при емисия на ипотечни облигационни заеми, са два вида: основно покритие (ипотеки) и допълнително покритие (различни финансови активи на банката)16. Обособяването на аналитични сметки към синтетичната сметка Ипотеки ще помогне на управлението на банката за яснота при планиране на възможностите за акумулиране на необходимия им паричен ресурс. На тази основа аналитичната номенклатура към посочената синтетична сметка ще има следния вид: аналитична сметка Собствени жилища, вкл. такива, отдавани под наем (участващи с 80 % от стойността си при формирането на покритието); аналитична сметка Вили, сезонни и ваканционни селища (участващи с 60 % от стойността си при формирането на покритието); аналитична сметка Търговски и административно - офисни помещения, хотели, ресторанти и други подобни имоти (участващи с 60 % от стойността си при формирането на покритието)17, аналитична сметка Ипотеки извън състава на покритието по ипотечни облигационни заеми (за остатъка от стойността, който не се включва при изчисляване на покритието по ипотечния облигационен заем). За осчетоводяване на заместващото покритие се предлага въвеждането на отделна синтетична сметка за условни пасиви: Разрешени, неизползвани емисии на ипотечни облигации с аналитични сметки към нея: аналитична сметка Парични суми в брой или по сметки в Българската народна банка и/или търговски банки; аналитична сметка Вземания от правителството на Република България или Българската народна банка, както и вземания, изцяло гарантирани от тях (участващи с 30% от стойността си)18; аналитична сметка Суми извън състава на покритието по ипотечни облигационни заеми (за остатъка от стойността, който не се включва в изчисляването на покритието по ипотечния облигационен заем). Наличието на този вид информация ще допринесе до удовлетворяване на управленския апарат с качествен отчетно-информационен продукт относно управлението.

В точка 2.5. Проблеми в отчетния процес при останалите начини за привличане на чужди парични средства от търговските банки и насоки за усъвършенстване е извършен критичен анализ на останалите форми за привличане на средства от търговските банки. Като се изхожда от икономическия характер на получените съучастия, аргументирано се изразява мнението за отчитането им като компонент на собствения капитал, а не като заеми, каквито са съжденията в литературата и възприетата банкова практика. Предвид спецификите, наложени от Международните стандарти за финансово отчитане по повод на първоначалната и последващата оценка на репо-сделките, се предлага същите да се отчитат по отделни сметки на синтетично ниво. Поради обстоятелството, че репо-сделките са привлечен краткосрочен ресурс, информацията за тяхното самостоятелно съществуване е от особена важност за определяне на ликвидното състояние на банковото предприятие.

Изследвани са лизинговите и доверителните операции като сравнително нова практика за банките у нас и аргументирано са изведени насоки за усъвършенстване на счетоводното им отчитане.

Въз основа на извършеното изследване се обобщава, че търсенето на възможности за усъвършенстване на счетоводството предполага създаването на качествен ресурс за целите на анализа във връзка с вземането на прецизни управленски решения.



Каталог: uploaded files
uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded files -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded files -> Автобиография Лична информация
uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа
uploaded files -> Утвърдил весела неделчева
uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп
uploaded files -> Христо Смирненски
uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата
uploaded files -> Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия
uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт


Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница