Специализиран научен съвет по финанси, счетоводство и контрол при вак


Глава първа. Оптимизация на финансовата система



страница2/4
Дата13.09.2016
Размер0.54 Mb.
#9513
ТипАвтореферат
1   2   3   4

Глава първа. Оптимизация на финансовата система


Теория и практика
Основната теза е, че оптимален вариант на банковата система за икономиките в преход не съществува. Причината е, че приближаването към оптималност в банковата система е функция от структурни, икономически и политически фактори, които от своя страна се променят във времето. Следователно за оптимална банкова система може евентуално да се говори в статика, но не и в динамика. Тази теза потвърждава едно по-широко конвенционално виждане по въпроса, а именно, че няма идеална банкова система, която да се прилага за всички страни; за всяка страна в различен период от нейното развитие и при различни първоначални условия идеалната банкова система може да бъде различна.

Част първа е разделена в две глави, в които са анализирани основните възгледи за оптимизация на банковата и финансовата система като цяло и тяхната връзка с икономическия растеж. Развитието на теоретичните идеи, както и тяхната проверка в практиката са представени в хронологичен ред, за да се разкрие еволюцията във вижданията като функция от промените, настъпили в международната парична и финансова система.


Финансово развитие и икономически растеж
Сред икономистите съществуват крайно противоречиви мнения относно важността на финансовата система за икономическия растеж. Според Walter Bagehot (1873) и John Hicks (1969) тя играе важна роля в стартирането на индустриализацията в Англия чрез учредяването на мобилизация на капитала за "огромни дела". Joseph Schumpeter (1912) счита, че добре функциониращите банки окуражават технологичната иновация чрез идентифициране и финансиране на тези предприемачи, които имат най-голям потенциал за успешно въвеждане на нови продукти и производствени процеси. От друга страна, John Robinson твърди, че "финансите преследват предприемачеството". Съгласно този възглед икономическото развитие създава търсене за определени видове финансови услуги и финансовата система реагира на него автоматично.

Друга група икономисти смятат, че връзката между финансовото развитие и икономическия растеж не е съществена. Robert Lucas (1998) отбелязва, че икономистите преувеличават ролята на финансовите фактори в икономическото развитие. Затова групата икономисти, поддържащи само икономическото развитие, често изразяват техния скептицизъм за ролята на финансовата система с това, че я игнорират.

Пример е колекцията от есета "Пионери на революционните икономисти", където са включени трудове на трима нобелови лауреати, които изобщо не споменават финансите (Gerald Meir and Dudley Seers, 1984). Също така "Преглед на революционните икономисти" от Nikolas Stern`s (1989) не включва дискусия за финансовата система дори и в секцията, в която са посочени изпуснатите теми. В светлината на тези противоречиви мнения в настоящата глава се използват съществуващите теории, за да се състави аналитична рамка на отношението финанси - развитие и след това да се покаже важността на финансовата система в икономическото развитие от чисто количествена гледна точка.
Функции на финансовата система
Основните функции на финансовата система са: разпределение на риска, алокация на капитала, надзор на мениджърите, мобилизация на спестяванията и улесняване на търговията със стоки, услуги и финансови продукти. Тези функции остават константни във времето и пространството. Съществуват обаче големи различия в съответните страни и във времето, отнасящи се до качеството на финансовите услуги и видовете финансови инструменти, пазари и институции, които предлагат тези услуги.

На фигура 1 е описан функционално-теоретичният подход към финанси и растеж, който показва как специфични пазарни функции мотивират необходимостта от създаване на финансови договори, пазари и посредници и как тези финансови спогодби обуславят пет финансови функции, които на свой ред влияят върху спестяванията и разпределението и оттам върху икономическия растеж.




Пазарни функции

- информационни разходи

- транзакционни разходи





Финансови пазари
и посредници




Финансови функции

- мобилизация на спестявания

- алокация на ресурси

- упражняване на корпоративен контрол

- подпомагане управлението на риска

- улесняване търговията на блага, услуги, контракти






Средства на растежа

- капиталова акумулация


- технологична иновация




Растеж

*Източник: Levine, Journal of Economic Literature, Vol.35, № 21 (Jun., 1997)



Фигура 1. Функционално-теоретичен подход към финанси и растеж

Редица сравнения между различни страни, индивидуални доклади, анализи на ниво на индустрия и изследвания на ниво на фирми показват, че функционирането на финансовите системи е свързано с икономическото развитие. Страните с по-големи банки и по-активни капиталови пазари се развиват по-бързо за даден период, дори и при контрол върху много други фактори, които подчертават икономическото развитие. Индустрии и фирми, които са много зависими от външно финансиране, се развиват диспропорционално по-бързо в страни с добре развити банки и пазари на ценни книжа, отколкото в страни със слабо развита финансова система.

Създадени са редица икономически модели, целящи да обяснят необходимостта от финансови пазари като отговор на ликвидния риск и по този начин да покажат как тези финансови пазари влияят върху икономическия растеж. Например в модела за ликвидност на Douglas Diamont and Philiph Dybvig2, една част от спестителите са изправени пред избор между две инвестиции (т.нар. шок):


  • неликвидна - проект с висока възвръщаемост;

  • ликвидна - проект с ниска възвръщаемост.

Тези, които получават шок, искат достъп до спестяванията си преди осъществяването на неликвидния проект. Рискът следователно създава условия за инвестиране в ликвидни проекти с ниска възвръщаемост. Моделът предполага, че е по-скъпо да се открие дали друг индивид е получил шок, или не е.
Развитието на финансовите пазари
и икономическият растеж

Развитието на финансовата система има важен принос за състоянието на икономиката на дадена страна. Резултатите от съвременните изследвания наблягат на факта, че индикаторите за финансовото развитие - високите равнища на финансови активи и капитализация на фондовия пазар, имат директна връзка с икономическия растеж. Емпирично е доказано, че страните, които провеждат последователна политика, подкрепяща развитието на финансовите пазари, регистрират по-значителен икономически напредък3.

Преходът от планова към пазарна икономика, извършван в балканските страни през последното десетилетие, включва два основни типа промени: промени в институциите и промени в моделите на икономическо поведение. Те от своя страна предполагат институционални и поведенчески промени във финансовата система и съответно изграждането на ефективни финансови пазари.

Поради неспособността на страната да привлече достатъчно чужди инвестиции очевидно възниква необходимост от мобилизиране на спестяванията. В този контекст правилното устройство на финансовите пазари е много важно. Фрагментирането им може да бъде основна пречка пред икономическия растеж. Банковата система има решаващо значение за икономическото развитие. Характерна особеност в Р Македония са доминирането на банковия сектор и недостатъчното развитие на капиталовия пазар. Поради ограничения обхват на пазара за корпоративни ценни книжа като алтернатива на банковото кредитиране за финансиране на инвестициите преобладаващата част от кредитирането в страната не е секюритизирано. При тези обстоятелства банките стават основните институции, които осъществяват оценка и мониторинг на риска и възвръщаемостта от финансовото посредничество.
Финансовото посредничество и банковите институции
като основна част от финансовата система

Известни са четири основни теории за финансовото посредничество4. Тези теории обясняват в частност защо определени видове сделки и транзакции могат да се осъществяват само чрез посредници (главно банки), докато други могат да се реализират и на пазарите на ценни книжа. Всички теории се основават на пазарното несъвършенство (market imperfection). Това са съответно: теориите за икономията от мащаба (economies of scale), за информацията (information), за контрола (control) и за обвързването (commitment). Макроикономическата функция на финансовите посредници може да се определи чрез предоставянето на заеми, а финансовите посредници създават нови депозити, които успешно заместват банкнотите на централната банка и монетите на хазната и по този начин увеличават паричната маса в икономиката.

Тази функция изпълняват търговските банки, спестовните каси и донякъде взаимните фондове, опериращи на паричния пазар (т.нар. Money Market Mutual Funds, MMMFs).


Модели за организация на финансовите системи - сравнителни
финансови системи

Съществуват два модела на организация на финансовите системи: англосаксонски и континентално-европейски. И в двата модела банките са най-важният източник на външни средства за финансиране на фирмите5, но в англосаксонските страни пазарите на ценни книжа играят по-голяма роля както като осигуряващи външно финансиране, така и по отношение осъществяването на ефективен контрол върху корпоративното управление (corporate governance). Англосаксонският модел се нарича още пазарно базирана финансова система (market based financial system; M-system), а континентално-европейският - банково базиран модел на финансова система (bank based model of financial system; B-system). И двата модела имат своите плюсове и минуси, като сравнението между тях се затруднява, защото дълги години те функционират в условия на различни политически и правни системи. Характерен белег на развитието им през последните години е конвергенцията между тях.

Глава втора. Представяне на македонската
финансова система


Финансовата система на Македония е съставена от Националната банка на Република Македония, търговски банки, спестовни къщи, обменни бюра, Националната осигурителна каса, застрахователни компании, инвестиционни фондове, пенсионни фондове, дружества за управление на фондове, лизингови компании, брокерски къщи и фондовата борса. Въпреки неблагоприятната финансова среда стабилността на македонската банкова система се подобрява значително през изминалите няколко години. Банковият и финансовият сектор са все още малки и слабо развити. По-голямата част от депозитите и финансовите активи са концентрирани в първите три банки.
Историческо развитие на македонската банкова система
В уводната част на тази глава първо се представя развитието на македонската банкова система от 1945 г. до днес, описват се данните за македонските банки, на които се базира изследването, направените трансформации и избраният подход за определяне на входящите и изходящите параметри. Проследяват се различните промени в банковата система и тяхното влияние върху икономиката като цяло.
Готовността на македонската банкова система
за въвеждане на новото Базелско споразумение

Глава втора основно дава обяснение за факторите, влияещи върху банковата оптимизация, и важността от имплементация на ефективно банково регулиране, каквото е Споразумение Базел II за подобрение на работата и на самите банки като производствени предприятия и тяхно котиране на банковия пазар.

За да се разбере процесът на финансова интеграция и концентрация в Европа и вписването на страните от Югоизточна Европа в нея, е необходимо да се знае повече за равнището на устойчивост, ефективност и конкурентоспособност в различните европейски държави. При сравненията на конфигурациите на банковите сектори между тях трябва да се имат предвид потенциалните разлики, идващи от специфичните особености на банковите технологии в дадена страна, както и от обкръжаващите я факторни условия и правнонормативната уредба. В очакване на предвижданото снижаване на бариерите пред конкуренцията между финансовите институции в рамките на европейското финансово пространство много страни предприемат консолидация на вътрешната си банкова индустрия. Наложила се е тезата, че по-големите банки ще могат по-добре да се приспособят към нуждите на клиентите след получаване на разрешение за разкриване на клонове във всички държави - членки на Европейския съюз, които да са контролирани от страна на централата (банката майка).

Съществуват различни модели за класификация и сравнение на банките, които прилагат и различен набор от критерии. Моделите се базират на аналогичен йерархически процес и интегрират количествени и качествени критерии, въз основа на които се правят сравнения и категоризиране на банките и определяне на тяхната тежест. Банките предлагат разнообразни продукти с различна степен на риск и в различни клиентски конфигурации. Всъщност явлението, което наблюдаваме у нас, е обичайно за целия регион. Така или иначе при банките от Централна и Източна Европа управлението на кредитния риск е поставено на три сериозни изпитания:

1. Протичащото агресивно изграждане на кредитните портфейли и първоначално преразпределение на пазарите, особено в сфери като потребителското кредитиране.

2. Въвеждане на банковите директиви на Европейския съюз, измерващи капитала, които поставят допълнителни изисквания. Изменението на действащия акорд от 1996 г. и прилагането на Директивата на Европейската комисия за капиталова адекватност 2006/48/ЕС (или още Capital Adequacy Direc­ti­ve, CAD I и ІІ) допълнително натоварва собствения капитал с пазарните рискове.

3. Новото капиталово споразумение, което внася принципно нови изисквания към управлението на кредитния риск, а от друга страна, ангажира капитал и за операционния риск.

Успоредно с финалната фаза на проекта на Базелския комитет за банков надзор за ново международно споразумение за капитала на кредитните институции Европейската комисия изготви през 2003 г. проект за нова Директива за капиталовите изисквания (Risk Based Capital Directive - RBCD). Тази директива има за цел да въведе новите регулации и да очертае обща рамка за капиталовите изисквания към банките и инвестиционните фирми, действащи в зоната на Европейската общност. По този начин рамката ще играе важна роля по пътя към постигане на единен и стабилен пазар на финансовите услуги в Европа. Директивата влезе в сила от началото на 2007 г., а сега се обсъждат нейни промени (2006/48/ЕС), които следва да влязат в сила от 2011 г.

Глава трета. Възможности за комплексен анализ
на банковата дейност


Втората част на дисертацията дава отговор на въпроса, как се осъществява избора на подходящи критерии и възможността за комплексен анализ на банковата дейност като основа за по-нататъшен анализ и постигане на конкретни и точни резултати. Граничните методи на анализ, разгледани в следващите глави на изследването, предлагат разрешение на повечето от посочените проблеми с изключение на тези, свързани с качеството на данните и счетоводното третиране, докато тяхното приложение е сравнително по-комплицирано. В рамките на финансовата система банките са най-значимите, най-големите, а и исторически най-старите финансови посредници. Финансовата система трябва да обезпечи елементи, които ще балансират между нуждата от поддържане на имиджа и бонитета на банките и техния дял от финансовите пазари в условията на конкурентна борба с другите финансови субекти като посредници.

Банковата дейност във финансово развитите страни е преминала през следните фази6:

1. Класическо традиционно банкерство (консервативно банкерство).

2. Индустриално производствено банкерство.

3. Електронно инженеринг банкерство в зависимост от банковата дейност - международно банкерство.
Анализ на банковата дейност
Анализът на банковата дейност представлява разбор, изследване и оценяване на отделни страни от дейността на банките чрез разлагането на тези страни на съставните им елементи с цел очертаване връзките помежду им, състоянието и закономерностите в тяхното развитие и факторите, които им оказват влияние.

Анализът бива външен и вътрешен7.



Външният (дистанционният) анализ се осъществява условно от две групи субекти: субекти, чиито интереси или финансово състояние са пряко свързани и зависят от дейността на банката (сегашните и потенциалните акционери, реалните и потенциалните клиенти, кредиторите на банката) и субекти, чиито интереси или финансово състояние не е свързано или не зависи непосредствено от нейната дейност (надзорните органи, кореспондентите, конкурентите, независимите рейтингови агенции, статистически или информационни служби и др.). Той се прави с цел да се разкрият, първо, възможностите, които могат да бъдат използвани от банката за постигане на поставените цели и, второ, потенциалните заплахи, които евентуално биха могли да станат пречка за тяхното постигане. Вътрешният анализ се извършва от самите банки и техните мениджъри. Анализът на банковата дейност е неразделна съставна част преди всичко на стратегическия или топ мениджмънта на всяка банка. Основната задача на вътрешния анализ е разкриване на силните и слабите страни на банката. Силните страни са всички преимущества, които реално съществуват за нея в определена насока, дейност, операция, услуга или пазар. Слабите страни са недостатъците в съответните насоки.
Предпоставки за оптималност в растежа на банките
Съществуването на възможности за оптимален и стабилен растеж е една от основните насоки, в които степента на ефективност на банковата дейност намира отражение. За глобален и обобщаващ критерий за нейната оптималност може да се приеме наличието на такъв темп на прираст, който да не накърнява и нарушава необходимия вътрешен синхрон, балансираност и пропорционалност в банковата дейност. Оценките в това направление се базират на различни изходни позиции и показатели. На тази основа съществуват и различни подходи при определянето на оптималния растеж на дадена банка. В някои случаи като изходна величина за оценяване на оптималността на темпа на растеж се отчита динамиката на три основни балансови позиции - кредитите, влоговете и собствения капитал. В други случаи за основен измерител се приема наличието на стабилно и оптимално нарастване на активите.
Иконометричните анализи като основа за анализ
на банковата дейност

През последното десетилетие водещите банки от развитите икономически страни започват да използват алтернативни методи за диагностика и анализ на определени страни от банковата дейност. Високата степен на междубанкова конкуренция и динамиката на финансовите пазари изисква наличието на по-точен и надежден инструментариум за обработка на огромния обем натрупана база от емпирична информация от разпространените продукти с многоцелево предназначение (SPSS, DEA, SAS).

Според Дж. Мадала8 иконометрията се определя като: "Приложение на статистически и математически методи при анализа на икономически данни с цел даване на емпирично съдържание на икономическите теории и тяхното потвърждение или отхвърляне." Приложението на иконометричните методи е свързано с редица изисквания, по-важните от които са:



  • Наличие на достатъчно голяма база от емпирични данни.

  • Определена част от тях изискват допълнителна обработка и кодиране.

  • Ясна математическа формулировка на релевантна икономическа теория.

  • Наличие на подходящ софтуер.

Най-голямото предимство на иконометричния инструментариум е, че функционалните вероятностни зависимости (иконометричните модели) се извличат от реални количествени и качествени характеристики на даден вид икономическа практика (в нашия случай определена страна от банковата дейност) и тяхната валидност се проверява чрез различни статистически тестове. През последното десетилетие от иконометричните методи най-широко приложение в банковия анализ намират многофакторният регресионно-коре­лационен анализ, който има фундаментално значение; Logit, Probit, Tobit модели за диагностициране и прогнозиране на риска при потребителското кредитиране; различни варианти на ARCH модели, свързани с оценка на пазарния риск и други модели от параметричен характер.

Като количествени критерии се използват финансови измервания в зависимост от техните корелации с ефективноста на банките, а качествените критерии са избрани с оглед на съществуващите практики за надзор на банковата система. Изборът на критерии се обуславя от различни мотиви за търсене на най-добрия начин за измерване на банковата дейност. За потребностите при управлението на финансовата система са нужни методи за навременно откриване на проблеми в работата на финансовите институции, за да могат да се вземат съответни мерки за защита на интересите на гражданите и на системата като цяло. Но въпреки това е възможно да възникнат проблеми от лошото управление на някои банки, с което да се заплаши цялата финансова система в една страна.

От позицията на собственика на дадена банка за нейната ефективна работа от голямо значение е умението да се конкурираш с останалите банки и да идентифицираш причините за своята (не)ефективност. За индивида е от значение преценката за определена банка във връзка с нуждата да се защити от риска при работа с неефективна (рискова) институция или поради спекулативните мотиви, свързани с дейностите, осъществявани на капиталовия пазар. Правилният избор на подходящата функция е от ключово значение за точността на иконометричния модел, а следователно и за прецизността на самия анализ.
Модел на математическо програмиране
Подходът на математическото програмиране при конструирането на продуктивни граници и измерването на ефективността спрямо тях традиционно се нарича анализ чрез обвиването на данни (Data Envelopment Analysis, DEA). При този подход наистина се съставя "oбвивка" на данните и поради това, че не се правят допускания за шума, тази обвивка е по-плътна, отколкото при повечето иконометрични модели. Подходът на програмирането може да се класифицира в зависимост от наличните данни (крос секционни или панелни) и в зависимост от разглежданите променливи (само количествени или количествени и цени). Когато се разполага само с количествени променливи, може да се определи техническата ефективност, докато при наличието на количествени и стойностни (цени) променливи може да се изчисли икономическата ефективност и впоследствие тя да се декомпозира на техническа и алокативна, точно както и при иконометричния подход. В същото време DEA е създаден, за да бъде прилаган в извънпроизводствената сфера, където цените трудно могат да се определят в най-добрия случай или липсват - в най-лошия. Вследствие при по-голяма част от DEA моделите се използват само количествени данни и се изчислява само техническа ефективност, независимо от това, че подходът лесно може да се адаптира за изчисляването на икономическата ефективност в случаите, когато се разполага с налични и достоверни данни за цените.

DEA е метод, основан на математическото програмиране, който може да се използва за анализирането на ефективността на широк спектър от икономически агенти и институции, изпълняващи сходни функции и имащи подобна структура на видовете входящи и изходящи параметри. Оценката на ефективността е на базата на сравнение спрямо оперативната дейност на най-добрите икономически агенти или институции в извадката. Основното преимущество спрямо традиционните методи за анализ чрез изследване на финансовите съотношения е, че чрез него едновременно се изследва ефективността по отношение на многобройни входящи и изходящи параметри, извършва се т.нар. многофакторен анализ и се генерира обобщен показател за ефективността, който позволява класиране на разглежданите икономически агенти или институции. Изследванията на многофакторната ефективност започват с Фарел (1957)9, който доразвива работата на Дебрио (1951) и Купманс (1951) при формулирането на обобщена мярка за фирмената ефективност, отчитаща многобройни входящи променливи. Според него ефектив­ността на дадена фирма се състои от два компонента: технологична ефективност, отразяваща способността й да генерира максимални изходящи параметри на базата на даден набор от входящи параметри, и алокативна ефективност, отразяваща способността на фирмата да оптимизира комбинацията от използваните входящи параметри, предвид техните цени. Тези мерки за ефективността предполагат, че производствената функция на напълно резултатната институция е известна. На практика данните в извадката са на базата на представянето на най-резултатните инструкции. За тази цел може да се използва:

1) Граница на ефективността, конструирана така, че нито едно наблюдение да не попада наляво или под тази граница, или

2) Параметрична функция с функционална форма от типа Коб-Дъглас, която да бъде приложена към данните от извадката отново така, че нито едно наблюдение да не бъде наляво или под тази граница.


Иконометрични методи за сравнение и класификация на банките, основани на множество критерии
Тук вече се разглеждат някои специфични за банковото дело проблеми при приложението на граничните методи за оценка на ефективността. Разгледани са икономиите от мащаба и обхвата като допълнителни източници на спестявания на банките, специфика на измерването на крайния продукт в банковото дело, както и някои икономически и поведенчески модели за оптимизационния процес на банките10.

Характеристики на разходите на банките, сравнени с разходите
при производствените фирми

Разглеждането на разходната структура на банките е от значение поради няколко причини:



  • Собствениците на банките имат интерес да знаят как да подобрят ефективността на разходите, за да постигнат по-високи печалби и да подобрят шансовете си за оцеляване, особено като се има предвид процесът на глобализация на финансовите пазари и потенциалното влияние на нарастващата конкуренция.

  • Клиентите имат интерес да знаят възможното влияние на нарастващата конкуренция върху разходите, а оттам и върху цените и качеството на банковите услуги и потенциалния ефект върху броя на новите услуги, които могат да бъдат предложени.

  • Регулативните органи би трябвало да имат информация за разходите на банките и конкуренцията при сегашните процеси на интернационализация, за да бъдат подпомогнати при формулирането на политиката, засягаща банковата индустрия като цяло.

Описват се икономиите от мащаба и обхвата като алтернативен източник за повишаване на банковата ефективност. Тяхната роля при балканските страни е особено голяма поради необходимостта да се оцени резултатът от вълната на сливания и изкупувания, осъществени през последните години. В литературата съществува консенсус, че техническата неефективност е най-големият източник на потенциални спестявания за банките11.

Методологични проблеми при измерването на икономиите от мащаба
в банковото дело

Търговските банки се специализират в отделни пазарни ниши (отпускане на земеделски кредити, търговски кредити, международни банки), като това поставя под въпрос смисъла на изследванията на разходната структура, при които се разглеждат банките като цяло в една група. Също така международните банки се различават от селскостопанските или местните регионални банки. Конкуренцията обикновено оказва влияние и се осъществява между тези банки, които имат сходна пазарна ориентация.

За всеки, който проучва банките и банковите системи в Югоизточна Европа, става ясно, че най-големите банки предлагат относително сходни стоки и услуги, докато по-малките банки се насочват към специфичните видове клиенти или работят само на определен географски район. По тези причини резултатите от изследването на разходите, при което са агрегирани всички банки, може да бъдат лишени от смисъл за отделно взетите групи от банки.

Производствени функции, разходни функции и алтернативни методи
за измерване на мащаба

Освен проблемът с измерването на банковия краен продукт съществуват трудности при спецификацията на модел, който да отговаря на начина, по който банките трансформират входящите параметри в изходящи. Трудности има при определянето на точните характеристики на банковата производствена функция, която най-добре да идентифицира връзката между входящи и изходящи параметри. Основните въпроси, които възникват, са:



  • Как банките максимизират изходящите параметри на единица входящи параметри?

  • Колко единици изходящи параметри биха се генерирали при използването на дадено количество различни входящи параметри?

Икономии от мащаба и пределни разходи
при многопродуктовата фирма и обхвата

Многопродуктовият характер на банковата дейност прави анализа и интерпретацията на възвръщаемостта от мащаба по-трудни, защото средните разходи са дефинирани само при производствен процес с един изходящ параметър. Алтернативен на агрегирането подход би помогнал да се разгледа поведението на разходите при пропорционално нарастване на размера на изходящия продукт на банката. Икономиите от обхвата генерират спестявания на разходи, когато многобройни стоки и услуги се предоставят от една и съща организация, вместо от различни, специализирани доставчици.



Подбор на променливите при измерване на ефективността
в банковото дело

Търговското банкерство е индустрия, в която е изключително трудно измерването на изходящите параметри, технологичната промяна и нарастването на продуктивността. Това се дължи първо на несъгласието по отношение на това какви услуги произвеждат банките и как да стане тяхното измерване. Банковото дело е също така стриктно регулирана индустрия, в която е доказано наличието на значителни неефективности. В резултат на това технологичните подобрения, които водят до повишение на продуктивността, може да не са отразени добре в индустрията като цяло. Независимо от тези трудности анализирането на ефективността в банковата сфера е изключително важно поради съществената й роля в националните икономики и при осъществяването на финансовото посредничество.



Дефиниране на банковите изходящи параметри

В икономическите среди съществува разногласие какво произвеждат банките. Три алтернативни подхода за определянето им са най-често срещани: подходът на активите, на полезните разходи и на добавената стойност.



  • При подхода на активите банките се разглеждат само като финансови посредници между притежателите на пасиви и тези, които получават банкови средства. Кредитите и другите активи се считат за банкови изходящи параметри, докато депозитите и другите пасиви са входящи параметри за процеса на посредничество.

  • При подхода на полезните разходи се определя дали даден параметър е входящ или изходящ на базата на нетния му принос към банковите приходи. Ако финансовите приходи от даден актив превишават алтернативната цена на капитала или ако финансовата цена на даден пасив е по-ниска от алтернативната, то този параметър се счита за изходящ (финансов продукт). В противен случай той се третира като входящ финансов параметър.

  • Подходът на добавената стойност се различава от този на активите и на полезните разходи по това, че при него по-скоро се счита, че всички категории активи и пасиви притежават характеристики на изходящи параметри, вместо да се търси разлика между входящите и изходящите параметри по взаимно изключващ се начин.

При някои изследвания за измерване на банковия продукт се използват банковите приходи. При този подход текущите и срочните депозити се считат за входящи параметри, така че крайният продукт включва само активи. В банковото дело, за разлика от другите индустрии, експлицитните приходи са недостоверен източник за определяне на изходящите параметри на потока от услуги.

Каталог: uploaded files
uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded files -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded files -> Автобиография Лична информация
uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа
uploaded files -> Утвърдил весела неделчева
uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп
uploaded files -> Христо Смирненски
uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата
uploaded files -> Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия
uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница