Глава четвърта. Ефективност на банковата система на Република Македония. Измерване чрез традиционните финансови коефициенти и приложение на гранични непараметрични методи (DEA)

Глава четвърта. Ефективност на банковата система
на Република Македония. Измерване чрез традиционните финансови коефициенти и приложение на гранични непараметрични методи (DEA)

Основна задача на дисертационния труд е да се анализират развитието на македонския банков пазар, влиянието на входа на по-големите европейски банки на местния пазар, като форма на банкова интеграция, както и да се направи сравнение на македонската банкова система с банковите системи на страните в преход. Емпиричният анализ съдържа редица групирания и оценка чрез непараметрични методи за оценка на техническата ефективност на македонските търговски банки през периода 2005 - 2008 г. Проучени са и разликите в нивата на ефективност между държавни, частни и чуждестранни банки, както и между големи, средни и малки банки. Предишните изследвания на македонските икономически експерти са анализирани предимно с традиционните мерки за анализ на банковата ефективност чрез финансови коефициенти и резултатите са най-вече в сравнителен контекст.

Връзката между концентрацията и банковата ефективност не е много ясна. От една страна, сливането на банките и увеличената пазарна концентрация намаляват конкурентния натиск и позволяват на банковите мениджъри да влагат по-малко усилия. Това резултира с по-малката ефективност на работа. От друга страна (Berger and Hannan, 1991)¹², показват, че сливането на банките може да увеличи ефективността като резултат от икономиите от мащаба, използвайки смесени ресурси на слетите банки. Но когато става въпрос за недобре развитите страни в преход, използването на икономиите от мащаба е ограничено поради малкия пазар, високите административни разходи, недостатъчно развитата инфраструктура и рестриктривната политика. Структурата на банковия пазар може да се движи между две крайности: състояние на монопол, когато цялата активност е концентрирана в една банка, и състояние на съвършена конкуренция, когато голям брой банки делят финансовата активност помежду си. Между тези две крайности съществуват голям брой вариации.

Индексът H-H отразява пропорционалното участие на съвкупните активи, депозити или кредити, обслужвани от страна на една банка, по отношение на съвкупните средства (активи), депозити или кредити, предложени на пазара от всички банки в банковата система.

Този индекс измерва сумата на квадратните стойности на пазарния дял на всяка банка:

Така дефиниран, индексът H-H може да се движи от 0 до 10 000, което означава, че варира от състоянието на цялостна конкуренция (стойност много близка до 0), до състояние на монопол (стойност, равна на 10 000), когато целият контрол върху активностите е концентриран в една банка. За изследването на концентрацията на банковата система на Република Македония са използвани годишните данни от балансите на търговските банки (трите най-големи банки) и годишните отчети на НБРМ за периода 2000 - 2008 г. В анализа се използват индексът Н-Н и показателят СR-3 според дефиницията и методологията от предишната секция. Н-Н и СR-3 са изчислени за три променливи:

• 
  участие на активите на банката в съвкупния пазарен потенциал;
  
• 
  участие на кредитите за нефинансовите агенти в съвкупния пазарен потенциал;
  
• 
  участие на депозитите на нефинансовите агенти в съвкупния пазарен потенциал.
  

Ефективността на банковата система може да се определи чрез количествени и качествени показатели, както беше обяснено в предишната глава. Количественият анализ се основава на Дюпонт анализа на финансовите резултати, както и на анализа на лихвените маржове и участието на лошите заеми, докато качественият анализ се отнася до индекса на реформи в Република Македония и страните от региона, изработен от страна на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР или Еuropean Bank for Reconstruction and Development, EBRD).

Анализът Дюпонт за банките представлява модифицирана версия на Дюпонт методологията (вж. за подробности Cole (1973) and Dietrich (1996)),¹³ при което се има предвид специфичността на банковата дейност (специфичният характер на приходите и разходите). В условия на сериозни турбуленции на международните финансови пазари и големи сътресения в банковите системи на развитите страни, но и в страните от региона, през 2008 г. банките в Република Македония продължават да работят рентабилно. Все пак неколкогодишният тренд на непрекъснато подобряване на тяхната рентабилност и ефективност през 2008 вече е прекъснат под влиянието на последната голяма световна финансова криза. Намалената печалба и забавеният ръст на дейността на банките допринасят за намаляване на показателите за рентабилност на ниво банкова система.

Причините за ниската ефективност на банковия сектор са както ендогенни, така и екзогенни. В групата на екзогенните фактори спадат законовата рамка и макроикономическата среда. Тези два фактора имат негативно влияние върху ефективността на банките през изследвания период, но реформите в законодателството (в областта на банковото дело) и благоприятните икономически движения са позитивен сигнал за по-успешна работа на банките в бъдещ период. Капацитетът на управляващия персонал в банките, както и недоразвитата система на корпоративно управление са също така значителна пречка за по-голямата ефективност и рентабилност на македонската банкова система. Мениджърският персонал значително изостава в следенето на новите тенденции в банковата дейност по отношение на методите за управление на риска, ориентацията спрямо клиентите, въвеждането на информационните технологии и т.н. Също така процесът на корпоративно управление е все още недоразвит в македонските корпорации, а проблемите с прозрачността и смесването с акционерите, мениджърите и клиентите на банката са особено характерни за малките банки.

В зависимост от това, кои функции на банката се стремим да изследваме, може да се разграничат различни конструкции на DEA: оперативен подход (operating approach), подход на интермедиацията (intermediation approach), производствен подход (production approach), подход на добавената стойност (value added approach), подход на потребителските разходи (user cost approach), подход на активите (asset approach)¹⁵.

Разграничаването в действителност се свежда до избор на входящите и изходящите променливи. В настоящото изложение ще бъдат приложени подходът на интермедиацията (intermediation approach), при който банката е видяна като посредник, трансформиращ фондове между спестителите и инвеститорите и оперативния подход (operational approach).

При подхода на посредничество е необходимо като входящи ресурси да се използват трудът и капиталът, с които банката разполага и които използва за производството на типичните за нея изходящи продукти. Тъй като не са налични данни за измерването на труда (брой заети в отделните банки), в анализа са използвани променливи, които дават представа и косвено отразяват труда в отделната банкова единица. Тези променливи са два вида - общата стойност на активите на банката и административните разходи на банката. При оперативния подход, който най-добре отговаря на поведението на банките в македонската банкова система, се оценява ефективността от гледна точка на приходите и разходите. При него са използвани два входящи ресурса, а именно лихвени разходи и нелихвени разходи, и два изходящи продукта - лихвени приходи и нелихвени приходи.

Поради навлизането на пазара на нови банки и непрекъснати промени на структурата на банковата индустрия, дължащи се на изкупувания, сливания и поглъщания, данните за някои банки са представени само за определени периоди, а за други - с цел да се формира балансиран панел - са слети с данните за институциите преди и след преобразуването. Общият брой на разглежданите банки е 18. С цел да се запази броят на наблюденията за периода 2005 - 2008 г. анализът на ефективността е направен за всяка година поотделно, включвайки различен равен брой банки. Резултатите от ДЕА анализа на банковата ефективност за този период са представени по-долу в графики и таблици.

С подробен анализ ще се опитаме да определим основните фактори, движе­щи банковата дейност в Р Македония. При изчисляването на банковата ре­зултатност са използвани моделите на константната възвръщаемост от мащаба и променливата възвръщаемост от мащаба (CCR-model and BCC-mo­del). Моделът CCR е развит от Charnes, Cooper и Rhodes (Charnes et al. (1978)¹⁶), докато моделът BCC е дело на Banker, Charnes и Cooper (Banker et al. (1984)¹⁷.

Емпирични резултати

Дисертантът прилага оперативния и посредническия подход, тъй като те най-добре отговарят на поведението на банките в македонската банкова система. Първият оценява ефективността от гледна точка на приходите и разходите. При него са използвани два входящи ресурса, а именно лихвени разходи и нелихвени разходи, и два изходящи продукта - лихвени приходи и нелихвени приходи. За посредническия подход, който разглежда банките като финансови посредници, са използвани производствените фактори труд и капитал. В случая това са броят заети в банките и недвижимото имущество, както и депозитите като входящи ресурси, а като изходящи продукти - ценните книжа и заемите.

На основание на направения анализ получихме следните резултати:

Преди представянето на ефективността на резултатите според спецификацията подходът на посредничество на DЕА е необходимо да се обясни как трябва да се тълкуват резултатите. През 2005 г. средната оценка за ефективността на общата банкова система е 0,72, което означава, че средно банката използва ефективно само 72% от суровини за производство на настоящите резултати, докато през 2008 г. средната ефективност на банките е 0,77, което означава, че 77% от прихода се използва ефективно.

При сравнение на получените резултати се забелязва изравняване на банковата система (equalisation of the banking system), т.е. повечето от банките, които са били далеч от границата на ефективността през 2005 г., се придвижват по-близо до нея през 2006, 2007 и 2008 г. Това се потвърждава и от намаляване на стандартното отклонение през разглежданите години. Ефективността на банковата система като цяло бележи увеличение през 2006 и 2008 г.