СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ И МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ ПРИ ВАК
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
КАТЕДРА "ИКОНОМИКС"
Красимир Христов Керчев
ДЪРЖАВНАТА ИНОВАЦИОННА ПОЛИТИКА
В НЕГОЛЕМИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ
АВТОРЕФЕРАТ
на дисертация за присъждане
на образователна и научна степен
"доктор"
София
2009
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ И МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ ПРИ ВАК
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
КАТЕДРА "ИКОНОМИКС"
Красимир Христов Керчев
ДЪРЖАВНАТА ИНОВАЦИОННА ПОЛИТИКА
В НЕГОЛЕМИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ
АВТОРЕФЕРАТ
на дисертация за присъждане на образователна
и научна степен "доктор" по научна специалност
05.02.01. Политическа икономия
Научен ръководител:
доц. д-р Цветан Колев
Рецензенти:
проф. д-р Любен Кирев
доц. д.ик.н. Стати Статев
София
2009
Дисертационният труд е с обем 295 страници, от които: въведение - 10 страници; основен текст (три глави) - 233 страници. В основния текст са включени и схеми - 6 броя; графики - 22 броя; таблици - 39 броя, диаграми - 5 броя; заключение - 9 страници. В приложението от 62 стр. има: съкращения - 1 страница, списък на страните в общия иновационен индекс - 1 страница, списък на цитираната литература в текста по отделните глави - 12 страници, бележки, свързани с текста по отделните глави - 25 страници; схеми на националните иновационни системи в неголемите европейски държави и България - 10 броя; библиография - 8 страници.
Дисертационният труд е обсъден на заседание на катедра "Икономикс" при Университета за национално и световно стопанство, София, на 28 септември 2009 г. и е насочен за защита в Специализирания научен съвет по икономически теории и международни икономически отношения при ВАК.
Докторантът е зачислен на самостоятелна подготовка към катедра "Икономикс" при УНСС.
Защитата на дисертационния труд ще се състои на 15.12.2009 г. от 12.00 часа в зала "Научни съвети" - 2032-А на УНСС - София, на заседание на Специализирания научен съвет по икономически теории и международни икономически отношения при ВАК.
Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в сектор "Научни съвети и конкурси" на УНСС.
І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД 1. Актуалност на темата
Промените в стопанствата на развитите индустриални държави от края на миналия и началото на ХХІ век се определят като процес на преход от индустриално към ново - постиндустриално, информационно общество, основано на новата икономика, базирана на знанието. Конкуренцията между страните се пренася в сферата на високите технологии, енерго- и материалоспестяващи производства, алтернативни източници на енергия и екологосъобразен начин на производство и живот. Стимулирането на обновителните процеси във всички сфери става приоритет на развитието и обект на държавната иновационна политика (ДИП).
1. Като част от общоевропейското пространство и участник в глобализиращия се свят България е подвластна на общите тенденции на развитие, но е на незавидни позиции спрямо останалите страни от ЕС. По икономически показатели като: конкурентоспособност, производителност, енерго- и материалопотребление, внедряване на високотехнологични производствени системи, използване на алтернативни енергоизточници, доходи, жизнен стандарт и други България е от най-изостаналите държави в Европа. Една от причините за този сериозен проблем са слабата иновативност на бизнеса и ниското общо технологично равнище на стопанството. Обективните промени при преструктуриране на икономиката през двадесетгодишния преход не се използват за привличане и внедряване на съвременни технологии. Нещо повече - малкото високотехнологични производства са ликвидирани или изнесени зад граница. Това рефлектира негативно върху общите икономически, демографски и социални процеси. Задълбочаването на тези проблеми и включването на страната в европейското изследователско пространство (ЕИП) налагат страната да възприеме целите в Програмата за икономическа реформа, приета от Европейския съвет в Лисабон през 2000 г. и доразвита в Гьотеборг, Стокхолм и Барселона. Задачата е действията на страните членки да се насочат към: стимулиране на конкуренцията и предприемачеството; насърчаване на иновациите; осигуряване на по-висока заетост, опазване на околната среда и модернизиране на европейския социален модел.
2. Съвременната концепция за устойчиво развитие изисква всяка държава да изгражда и хармонизира своята икономическа, социална и екологична политика в интерес на бъдещите поколения. Анализът на възможностите на България за избор на път за развитие води до констатацията, че страната няма много алтернативи. Възможността за продължаване с характерните за "старата" икономика добивни и преработващи отрасли не е за предпочитане поради нарастващата оскъдност на естествени суровинни и енергийни източници, необходимостта от сериозно технологично превъоръжаване и все по-големите изисквания и разходи по опазване на околната среда. Друг вариант е да се използват историческите и природните дадености на страната, като се акцентира на туристическите услуги и хранителната индустрия. Третият път е въз основа на все още добрите традиции в образователната система, инвестиции в човешки капитал и приложни изследвания, с използване на чуждестранните постижения да се разработват и внедряват иновации. Това създава условия за използване на сравнителните предимства от предходните варианти и за мултиплициране на ефекта във всички сфери на стопанството. При равни други условия и с относително по-малки разходи се осигуряват възможности за ускорено развитие на страната.
3. Опитът и примерът на някои неголеми европейски страни (НЕС) - Австрия, Белгия, Дания, Ирландия, Нидерландия, Норвегия, Финландия, Швейцария и Швеция1, показва, че изборът на третия път е по-ефективен. За сравнително кратък период, при не толкова мощни икономики, те успешно преодоляват натрупаното изоставане и заемат водещо място сред високотехнологичните държави. За последните 15-20 години, благодарение на целенасочената ДИП, НЕС правят голям скок в технологичното преструктуриране на стопанствата си и се развиват като нови икономики. Пример в това отношение са Швеция, Швейцария, Финландия и Дания, които имат показатели за иновативност, конкурентоспособност и стандарт на живот по-високи и съпоставими с тези на САЩ, Германия, Франция, Япония и други водещи големи държави.
Сподели с приятели: |