Специализиран научен съвет по „икономически теории и международни икономически отношения”



страница1/3
Дата06.05.2017
Размер405.94 Kb.
  1   2   3



СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО

ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ И МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ”



УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

КАТЕДРА “МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ И БИЗНЕС”

Румяна Великова Атанасова

Регионалното сътрудничество

в Югоизточна Европа и неговото отражение върху външната търговия на страните от региона
АВТОРЕФЕРАТ
на дисертация за присъждане на образователна

и научна степен “доктор”

София, 2009 г.

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО

ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ И МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ”



УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

КАТЕДРА “МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ И БИЗНЕС”

Румяна Великова Атанасова


Регионалното сътрудничество

в Югоизточна Европа и неговото отражение върху външната търговия на страните от региона

АВТОРЕФЕРАТ
на дисертация за присъждане на образователна и научна степен

“доктор” по научна специалност

05.02.10: Световно стопанство и международни икономически отношения

Научен ръководител:



доц. д-р Димитър Хаджиниколов
Рецензенти:

ст. н. с. I ст. д. ик .н. Вера Иванова-Гидикова

доц. д-р. Димитър Стойков

София, 2009 г.

Дисертационният труд e обсъден и насочен за защита от обединено научно звено, формирано от хабилитирани специалисти на катедра “Международни икономически отношения и бизнес” при Университета за национално и световно стопанство – София, на 10 март 2009 г.

Докторантът е зачислен в докторантура на самостоятелна подготовка към катедра “Международни икономически отношения и бизнес” при Университетa за национално и световно стопанство, гр. София

Изследванията по дисертационния труд са извършвани в България и Великобритания.

Дисертационният труд съдържа 206 страници, от които 8 страници приложения. Включва 55 фигури и 14 таблици в три глави, общи изводи и справка за основните научни постижения с приносен характер. Библиографията обхваща 144 заглавия, от които 18 на кирилица и 126 на латиница.

Защитата на дисертационният труд ще се състои на 10 ноември 2009 г. от 10 ч. в зала 2032 А на заседание на СНС по Икономически теории и МИО при ВАК.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в каб. 2038 на УНСС.


I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД


  1. Актуалност на изследването

Актуалността на проблема се обуславя от значимостта му за сигурността в региона и за външната търговия на България. Отделните страни са слабо атрактивни за инвеститори, но като цяло пазарът от около 50 млн. жители е сериозна предпоставка за рентабилни вложения. Наличието на регионално сътрудничество е важна предпоставка и инструмент за евро-атлантическата интеграция на страните от региона.

Същевременно трябва да се подчертае, че регионалното сътрудничество не бива да се приема като заместител на европейската интеграция. Доколкото то е в основата на Европейския съюз (ЕС), наличието на подобни отношения е разбираемо условие за поемане на отговорностите на членството в ЕС.

Известен е големият дефицит на България във външната търговия. Факт е също така, че търговският ни баланс спрямо страните от Югоизточна Европа (ЮИЕ) е положителен и това прави процесa на либерализация на търговията в региона още по-важен за страната ни. Не на последно място за България излизането на пазарите на съседните страни е предпоставка за ускоряване на икономическия растеж.


  1. Предмет и обект на изследването

Предмет на изследването е отражението на регионалното сътрудничество в ЮИЕ върху външната търговия на страните от региона, а така също на регионалната търговия върху икономическото развитие. Изборът на страните и предметът на изследването са обусловени от актуалното значение, което има проучването на потенциала им за по-нататъшното развитие на регионалните търговски взаимоотношения и по-специално за външната търговия на България.

Обект на изследването са регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа и търговията между страните от региона.

Изследването включва анализ на елементите на регионално регулиране на стопанския живот като междинно ниво спрямо националното и глобалното регулиране. Отчита се фактът, че регионите играят все по-голяма роля като субект и равнище на стопанското регулиране.1




  1. Теза, цел и задачи на дисертационния труд

Дисертационният труд защитава тезата, че при задълбочаване на сътрудничеството в региона ще се наблюдава повишаване на взаимния стокооборот. Следва да се отбележи, че в сравнение с 2000 г. ЮИЕ постигна значителен напредък в сътрудничеството. Анализът цели да покаже кои фактори имат определящо значение и какви са очертаващите се тенденции за бъдещето на взаимната търговия.

Изследването има за цел проучване на регионалното сътрудничество и търговските взаимоотношения в ЮИЕ като предпоставка за увеличаване на търговските потоци и съответно постигане на устойчив икономически растеж, сигурност и просперитет в региона. Изследва се и влиянието, което оказва присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз върху отношенията с останалите страни от ЮИЕ. България и Румъния се разглеждат като положителен пример, който Западните Балкани могат да следват.

За постигането на гореизложената цел, авторът си поставя следните задачи:

- да изследва регионалното сътрудничество в ЮИЕ;

- да проследи влиянието на присъединяването на България и Румъния към ЕС върху отношенията с останалите страни;

- да установи степента на търговска отвореност на страните от ЮИЕ;

- да изведе индекс на регионална търговска концентрация и да анализира динамиката му;

- да сравни регионалната търговска концентрация на ЮИЕ с регионалната търговска концентрация на скандинавските страни.





  1. Работни хипотези

При разработването на дисертационния труд авторът се основава на следните работни хипотези:

Хипотеза 1: Нивото на регионалните търговски взаимоотношения в ЮИЕ се подобрява след възстановяването на стабилността в региона, което се изразява в постепенно повишаване на стокооборота между държавите. Либерализацията на търговията допринася за по-тесни търговски връзки и за икономически растеж.

Хипотеза 2: Присъединяването на България и Румъния към ЕС се отразява положително върху развитието на регионалното сътрудничество и търговия.

Хипотеза 3: Регионалното сътрудничество има благоприятно въздействие върху развитието на външната търговия на България.




  1. Методологична основа на изследването

Методологията включва анализ на външната, регионалната търговия и на брутния вътрешен продукт на ЮИЕ и извеждане чрез синтез на индекси на търговската отвореност и на регионалната търговска концентрация на страните от региона, въз основа на които е направен анализ на развитието на външната и регионалната търговия и на отражението на търговията върху икономическото развитие.

Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа се разглежда като процес в неговото историческо развитие. Направен е и сравнителен анализ на регионалната търговска концентрация на ЮИЕ и на скандинавските страни.

За анализа на търговските потоци е ползвана базата данни на ООН - COMTRADE2 за 2000 - 2007 г. Анализът е на база осем години, което може да се приеме за добра основа за формулиране на изводи и заключение. Регионалното сътрудничество и отношенията с ЕС са разгледани до края на 2008 г. Данните за БВП при изчисляването на отвореността на търговията включват 2000-2007 г., съгласно базата данни на ООН, а в представянето на страните и анализа на ръста на БВП – и прогноза за 2008 г. и 2009 г. на Международния валутен фонд.


  1. Терминология и обхват

В изледването се разглеждат страните от ЮИЕ3 - България, Румъния, Албания, Македония, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия и Черна гора. Някои източници, включват и Молдова в региона, но за целите на тази дисертация Молдова не е изследвана поради нейната историческа отдалеченост от процесите на Балканите и поради риска икономическите й показатели да доведат до погрешни заключения. Гърция и Турция, както и Словения, която е приета през 2004 г. в ЕС не са предмет на това изследване. По отношение на Гърция и Турция изледването ги изключва поради факта, че се разглеждат страните в преход, при които се наблюдават важните процеси на промяната от планова към пазарна икономика, които са слабо изследвани и едва сега се включват пълноценно в европейската интеграция. Съвсем друга е картината при икономиките на Гърция и Турция, които са били предмет на не едно изследване, а и Гърция е интегрирана отдавна в европейското икономическо пространство.

II. ОБЕМ И СТРУКТУРА

НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Дисертационният труд съдържа 206 страници, от които 8 страници приложения. Включва 55 фигури и 14 таблици в три глави, общи изводи и справка за основните научни постижения с приносен характер. Библиографията обхваща 144 заглавия, от които 18 на кирилица и 126 на латиница.
УВОД

ПЪРВА ГЛАВА: РЕГИОНАЛНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

1.1. Региони, регионално сътрудничество, регионална интеграция

1.2. Обща характеристика на Югоизточна Европа

1.3. Регионални инициативи, засягащи Югоизточна Европа

1.4. Югоизточна Европа във външните отношения на ЕС

1.5. Отражение на разширението на ЕС върху регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа
ВТОРА ГЛАВА: ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ НА ЮИЕ В КОНТЕКСТА НА ТЕНДЕНЦИИТЕ В РЕГИОНАЛНИТЕ ТЪРГОВСКИ ВРЪЗКИ

2.1. Последни развития във външната търговия на държавите от региона в контекста на регионалното сътрудничество

2.2. Преглед и тенденции в развитието на регионалните търговски връзки

2.3. Анализ на ръста на БВП

2.4. Съпоставяне на регионалната търговия на ЮИЕ с регионалната търговия в други региони
ТРЕТА ГЛАВА: ВЛИЯНИЕ НА РЕГИОНАЛНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ВЪРХУ ТЪРГОВИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

3.1. Основни показатели за състояние и развитие на външната търговия на България

3.2. Тенденции в развитието на регионалните търговски връзки на България
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИНДЕКС НА СЪКРАЩЕНИЯТА

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

ПРИЛОЖЕНИЯ



III. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Първа глава

РЕГИОНАЛНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЮИЕ
1.1. Региони, регионално сътрудничество, регионална интеграция

Изследването разглежда различните дефиниции на понятието “регион”, както и на свързаните с него понятия “регионално сътрудничество” и “регионална интеграция”.

Регионализмът и понятието „регион” от гледна точка на този труд се разглеждат като многонационално обединение и се дефинира като територия, в която се намират няколко държави, обединени от географска близост, исторически и културни връзки и общ икономически интерес. Те предприемат съвместни действия за улесняване на търговията и за засилване на икономическите връзки.
1.1.1. Регионално сътрудничество и регионална интеграция в условията на глобализация

Развитието на търговско-икономическото сътрудничество в ЮИЕ и изграждането на зона за свободна търговия следват обективните глобални процеси. В този аспект авторът споделя становището, че “регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа е възможно, ако се развива в съзвучие с тенденциите, определящи насоките на развитието на световното стопанство”4.


1.1.2. Положителното отражение на регионалното сътрудничество и интеграцията върху търговията

Изчислявайки ефекта върху търговските потоци от разширението през 2004 г. на ЕС за страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), Бенедиктис, Де Сантис и Викарели, изследват дали и как споразуменията за свободна търговия между ЕС и държавите от ЦИЕ се отразяват на търговията между центъра и периферията и на регионалната търговия. Резултатите са в подкрепа на предположението, че “сходността (в икономическите структури и развитие) и постоянството (при прилагането на споразумението) наистина имат значение”. По отношение на споразуменията за свободна търговия е дадено доказателство, че споразуменията между ЕС и държавите от ЦИЕ имат положително значение за взаимната търговия. Потвърждава се и фактът, че наличието на споразумение между държавите от периферията спомага за увеличаване на вътрешнорегионалната търговия, както и за ограничаване на появата на ефекта център-периферия (hub-and-spoke) между ЕС и страните от ЦИЕ5. Този ефект може да е негативен, защото се създават разнопластови отношения и фирмите от периферията се изправят пред по-високи разходи. По-специално, периферните страни имат по-малък пазарен достъп от централните страни, които обаче имат достъп до всички периферни страни. Периферните страни могат да избегнат този ефект, като самите те станат център на двустранни или многостранни споразумения, което частично обяснява ръста на двустранните споразумения и на вътрешнорегионалната търговия сред страните - членки на ЦЕФТА.

Резултатите от посоченото изследване имат важно значение при подготовката на мерките и търговската стратегия на ЕС по отношение на страните-кандидатки за членство. Според авторите на изследването, тези страни “трябва да направят необходимото за договаряне помежду си на регионално търговско споразумение, подобно на централно европейското или балтийското, за да избегнат ефектите център-периферия”. Развитието на отношенията между страните от ЮИЕ през последните няколко години потвърждава изложеното. ЮИЕ не може да остане настрана от общата тенденция в световен мащаб за “регионализация”. “Да се направи регионалната интеграция част от националната стратегия за икономическо развитие е огромно предизвикателство” предвид снижаването на разходите за търговия6.


1.2. Обща характеристика на Югоизточна Европа

Първоначално идеята за регионално сътрудничество не среща особена подкрепа от правителствата в региона, включително и в България, поради съмненията, че може да доведе до отклонение от основната цел – пълноправно членство в ЕС. Като се има предвид, че в началото на века беше почти немислимо да се говори за зона за свободна търговия в ЮИЕ, установяването на ЦЕФТА 2006 е постижение.

При население над 50 милиона и БВП на човек от населението за 2007 г. от 5020 щ. долара, изчислен средноаритметично за страните, включени в изследването, може да се каже, че ЮИЕ има икономически сравнително добър потенциал за развитие като пазар при условие, че се развие зоната за свободна търговия, продължат реформите и се запази перспективата за членство в ЕС.
1.3. Регионални инициативи, засягащи Югоизточна Европа

Регионалните инициативи оказват сериозно влияние върху развитието на Югоизточна Европа и върху процесите в отделните страни. В изследването са разгледани Инициативата за сътрудничество в ЮИЕ, Пактът за стабилност в ЮИЕ, Пактът за Черноморско икономическо сътрудничество, Съветът за регионално сътрудничество, както и политиката на ЕС за региона.


1.3.1. Инициатива за сътрудничество в ЮИЕ - план “Шифтър”

През 1996 г. САЩ издигат инициативата - План за развитието на Южните Балкани. Целта е мирният процес, започнал с подписването на Дейтънското споразумение (1995 г.), да получи по-нататъшно развитие. Предлага се международно финансиране на няколко инфраструктурни проекта, които имат отношение към приоритетния за САЩ коридор „Изток-Запад”, преминаващ през Албания, Македония, България, Турция и Грузия като връзка между Европа и Кавказ. По-късно САЩ допълват инициативата, отправяйки послание за регионално сътрудничество към страните от региона. Този план е известен като Инициатива за сътрудничество в Югоизточна Европа (ИСЮЕ). Разработени са дванадесет проекта, от които най-близък до изследването беше „Улесняване на търговията и транспорта в ЮИЕ”7. В рамките на ИСЮЕ са подписани три регионални документа - Меморандум за разбирателство за улеснен автомобилен превоз на стоки, Междуправителствена спогодба за сътрудничество при предотвратяването и борбата с трансграничната престъпност и корупцията и Меморандум за разбирателство за търговски и транспортни улеснения в Югоизточна Европа. Икономическият ефект от прилагането на тези документи е свързан с по-ниските разходи за транспорт на стоки в региона.


1.3.2. Пакт за стабилност в ЮИЕ и Съвет за регионално сътрудничество
Пактът за стабилност в Югоизточна Европа е приет на 10 юни 1999 г. в Кьолн и е инициатива на Европейския съюз. Целта на пакта беше да установи мир, стабилност и икономическо развитие в региона. Пактът за стабилност не е директен инструмент на ЕС. Той се гради на процеса “Ройамон” и регионалния подход, но включва и други инициативи като например Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа и се явява наддържавна координационна рамка за дейността на международната общност в ЮИЕ. Пактът установи рамка за сътрудничество между Европейския съюз, САЩ, Русия, Япония, страните от Югоизточна Европа, Турция и други страни, включително регионалните и международните организации, както и международните финансиращи институции. Страни бенефициенти бяха Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Хърватия, Черна гора. Косово, чрез представителя на мисията на ООН също участваше в инициативи на пакта.

Дейностите по Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа и Пактът за стабилност доведоха до създаването през 2007 г. на Съвет за регионално сътрудничество. Членовете на Съвета са Албания, Македония, Сърбия, България, Румъния, Турция, Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция, Молдова (от май 2006 г.) и Черна гора (от май 2007 г.)

Общо 25 са инициативите, по които е работил пактът и по някои от тях продължава да работи Съветът за регионално сътрудничество. Оценка за постигнатото може да се направи като дейностите се групират в следните области на развитие: демокрация, икономика и сигурност.

В областта на развитието на демокрацията много от задачите могат да се смятат за изпълнени, или са вече поети успешно от организации на гражданското общество8. Две от инициативите са в дневния ред на Съвета за регионално сътрудничество – изграждане на човешкия капитал и парламентарно сътрудничество. По последната инициатива в Народното събрание на Република България е изградено звено за съвместни дейности с парламентите от региона.

Постиженията в областта на икономиката включват изграждане на регионална зона за свободна търговия - “едно многостранно споразумение, заменящо двадесет и деветте двустранни споразумения”9. Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Молдова, Сърбия, Хърватия, Черна гора и Косово се присъединиха към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА, известно като ЦЕФТА 2006).

Кратката оценка на ЦЕФТА 2006 е положителна. Предвижда се ускорена либерализация за търговията с промишлени стоки и за повечето от селскостопанските стоки (около 90%). Разпоредбите относно либерализацията на търговията са в съзвучие със съвременните изисквания. Клаузите относно някои търговски разпоредби (правила за произход, конкуренция) са доразвити; включени са и услугите, инвестициите, държавните помощи и интелектуалната собственост; предвиден е механизъм за решаване на споровете, който е в съответствие с ангажиментите на страните към ЕС. Споразумението допринася за стимулиране на търговията и чрез по-голямата прозрачност за бизнеса.



По отношение на регионалния енергиен пазар значителен напредък се постигна с подписването на 25 октомври 2005 г. в Атина на Договора за енергийна общност между Европейския съюз и страните от Югоизточна Европа.

Постигнатото в рамките на пакта, е забележително, като се имат предвид изходната база на сътрудничеството и първоначалните темпове на икономическо развитие на някои от страните от региона, особено на потърпевшите от войната в бивша Югославия. Инвестициите в инфраструктурата не оправдаха първоначалните очаквания, но се намалиха формалностите и пречките пред търговията. Може би най-важен е приносът за започване на диалог на политическо и на експертно равнище.


1.3.3. Пакт за Черноморско икономическо сътрудничество

Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), преименувана в Пакт за черноморско икономическо сътрудничество е създадена през 1992 г. в Истанбул. Страни учредителки са Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Руската федерация, Турция и Украйна. По-късно се включва Сърбия, а други 15 държави са със статут на наблюдатели. Заявена цел на Пакта за ЧИС е хармонизирането на системите за граничен контрол, намаляването на митата между държавите-членки, развитието на търговско-икономическото сътрудничество, опазването на околната среда, развитието на транспортните връзки, сътрудничеството по енергийните въпроси, както и по въпросите на вътрешната сигурност и борбата срещу тероризма и организираната престъпност.

България участва активно във формирането на политиките на ЕС и НАТО към страните от този регион. През февруари 2008 г. стартира политиката на ЕС на синергия със страните от Черноморския басейн. Декемврийския Съвет на ЕС от 2008 г. даде зелена светлина на източното партньорство.

* * *


В заключение може да се каже, че инициативите в ЮИЕ не постигнаха мащабно привличане на инвестиции, но създадоха предпоставки за засилване на регионалното сътрудничество и подобриха взаимодействието между страните.
1.4. Югоизточна Европа във външните отношения на ЕС

1.4.1. Инициативи и споразумения

Регионът на ЮИЕ е групиран по отношение на външните отношения на ЕС на страни със статут на кандидати за членство (Хърватия и Македония) и на потенциални кандидати (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора и Сърбия).

Една от първите инициативи на ЕС за Югоизточна Европа е Процесът на стабилност и добросъседство в ЮИЕ, наричан още „Процесът от Ройамон”. След установяването през 1997 г. на регионалния подход на ЕС към Западните Балкани, през 1999 г. Европейската комисия постави началото на Процеса на стабилизиране и асоцииране, който е нов етап в развитието на отношенията на ЕС с Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия и Черна гора и Македония. Една година по-късно на Европейския съвет в Санта Мария де Фейра е решено асоциираните страни от ЮИЕ да бъдат третирани като потенциални кандидати за членство в ЕС, което е напредък в сравнение с политиката да се насърчава само регионалното сътрудничество. Инструментите са формулирани през ноември 2000 г. на срещата в Загреб. Съветът в Солун през юни 2003 г. се приема за преломен момент в отношенията на ЕС спрямо Западните Балкани, защото потвърждава перспективата за членство в ЕС. Въвеждат се нови инструменти за подкрепа на реформите, като най-важният са Споразуменията за партньорство. Първите партньорства са одобрени през 2004 г. Европейският съвет от юни 2005 г. в Люксембург също потвърждава поетите ангажименти относно разширяването на Съюза.

Сътрудничеството с ЕС в рамките на Процеса на стабилизиране и асоцииране е в интерес на ЕС и на ЮИЕ, защото служи за запазване на мира, за подобряване на сигурността, правната система, стандарта на живот и т.н. Основните области на сътрудничеството с ЕС са стабилизацията, преходът към пазарна икономика и насърчаването на регионалното сътрудничество.

Положително отражение на развитието на перспективата за разширяване на ЕС дава Договорът от Лисабон. Предвидените в него изменения в институционалната рамка създават условия за продължаване на процеса на разширяване на Съюза. Това има особено важно значение за стабилизирането на обстановката в Западните Балкани, както и за цялостното положително развитие на региона.

Според България10, процесът на интегриране на Западните Балкани в ЕС трябва да продължи да се реализира на основата на т. нар. Солунски дневен ред. Необходимо е да се търсят механизми за изпълнение на целите, включително на значими регионални инфраструктурни проекти, които са ключов елемент за стабилността и просперитета на региона.


1.4.2. Предприсъединителен инструмент на ЕС

По отношение на Западните Балкани финансирането от ЕС през финансовата рамка 2007-2013 г. се осъществява чрез Предприсъединителния инструмент, който замени програмите Фар, ИСПА, САПАРД, Инициативата на общността за реконструкция, развитие и стабилизиране и Инструмента за подкрепа на Турция.

Може да се спори дали финансовата помощ от ЕС е достатъчна, сравнена с предишни помощи за страни - кандидатки за членство. Безспорно е, че средствата от ЕС в преобладаващата част се отпускат срещу изпълнението на стратегии и планове за реформи, които имат важно значение за реформите.
1.4.3. Европейско териториално сътрудничество

Целта на този инструмент е подпомагане на хармоничната и балансирана интеграция на ЕС и на съседни държави, чрез финансиране на трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество.

Югоизточна Европа играе роля на мост между Северна, Южна, Източна и Западна Европа в европейската транспортна мрежа. Съществуващите транспортни мрежи в региона обаче не могат да поддържат високите европейски стандарти. През последните години междурегионалното сътрудничество се превърна във важен инструмент за насърчаване на европейската интеграция и в този контекст може да е от огромна полза за страните от ЮИЕ и по-специално за Западните Балкани, защото допринася все по-активно за преодоляване на граничните бариери, за насърчаване на регионалното развитие, за увеличаване на правомощията на местните власти, за укрепване на демокрацията и политическата стабилност.11

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница