Отражение на разширението на ЕС върху регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа

Отражението на разширението на ЕС върху регионалното сътрудничество може да се разглежда на следните нива на въздействие върху страните от Югоизточна Европа :

• 
  върху страните, които са членки на ЕС;
  
• 
  върху страните - кандидатки за членство.
  

В контекста на настоящото изследване най-значителната е промяната по отношение нарастването на влиянието и авторитета на България и Румъния в региона след тяхното присъединяване към ЕС на 1 януари 2007 г. В процеса на хармонизиране на правото с нормите на ЕС се създаде устойчива нормативна база за функциониране на пазарната икономика, което е предпоставка за повишаване на конкурентноспособността на българската и румънската икономики и за развитие на регионалната търговия.

След присъединяването към ЕС на страни от ЮИЕ се повиши съпричастността на общността към политиката в региона. Четири страни от региона (имат се предвид и Гърция и Словения) са в клуба от 27 държави - членки на ЕС, което повишава ангажираността към проблемите на ЮИЕ.

“Българската външна политика традиционно е поставяла като един от приоритетите си отношенията с непосредствените съседи: държавите от Западните Балкани, Румъния, Гърция и Турция”¹² и това е резонно, като се има предвид значението на гарантирането на сигурността в региона за икономическото развитие на страната ни. Двустранните отношения се развиват на принципита на партньорство, като страната ни подкрепя интеграцията на страните в ЕС и членството в НАТО при условие, че изпълняват съответните критерии и стандарти за членство.

Държавите от ЮИЕ - кандидатки за членство в ЕС са на различен етап в предприсъединителния процес. Както беше споменато, Хърватия, която е със статут на кандидат за членство от април 2004 г., стартира заедно с Турция преговорите за членство на 3 октомври 2005 г. През декември 2005 г. Съветът на ЕС даде статут на кандидат за членство и на Македония, но преговори не са стартирали, отношенията са на базата на Споразумение за присъединяване, одобрено от Съвета на 18.02.2008 г.

Поставянето на условия и диференцирането на финансовата помощ са едни от най-ефективните инструменти на ЕС в процеса на преговори. Трябва да се подчертае, че в споразуменията на ЕС със страните от Западни Балкани е предвидено “задължение за развитие на регионално сътрудничество” с цел възстановяване на регионалните връзки.

По отношение на Западните Балкани ЕС е решен да не прави компромиси относно изпълнението на критериите за членство. От друга страна е валидно правилото, че “ЕС трябва да започне да мисли за разширението по-скоро като за стратегически инструмент, отколкото за инструмент, поощряващ приключили реформи”¹³.

* * *

Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа постигна равнища, за които беше трудно да се говори през 1990-те години на миналия век. Трябва да се подчертае, че страните от ЮИЕ не биха могли да бъдат обременени с дилемата относно интеграцията, която Келструп обосновава¹⁴ (Kelstrup’s¹⁵ ‘integration dilemma’). Той приема, че има противоречие при избора - да се предостави ли част от суверенитета на интернационалната общност и да се изпадне в ситуация на зависимост, или да се отстоява независимостта и страната да се окаже в изолация от интеграционните процеси. Повечето страни от региона установиха демократично управление скоро, обществената подкрепа за членство в ЕС е силна и частичният отказ от суверенитет не се приема критично. Регионът е на кръстопът между Изтока и Запада и винаги е бил въвличан в международните отношения. Взаимозависимостта е историческа традиция и продължава да е с нарастващо значение. Това е предизвикателство, пред което се изправят всички национални държави през последното десетилетие. Не случайно според някои изследователи “светът е на път да се раздели на три основни блока”¹⁶. Независимо от факта, че политиците все по-често говорят за “повече протекционизъм”¹⁷, “търговската либерализация, било то в световен мащаб, чрез ГАТТ или СТО, или чрез регионални споразумения под формата на търговски зони и митнически съюзи, води до задълбочаваща се интеграция на пазарите и нарастващо значение на размерите на пазара от гледна точка на инвестиционния интерес”¹⁸.

В дисертацията са разгледани външната и регионалната търговия на страните от ЮИЕ като фактор за икономическо развитие. За целите на анализа са изчислени:

- индекс на търговската отвореност (ИТО) на всяка страна от ЮИЕ ;

- индекс на обща търговска отвореност (ОТО) на страните от ЮИЕ ;

- индекс на регионална търговска концентрация (ИРТК) на всяка страна от ЮИЕ ;

- индекс на обща регионална търговска концентрация (ОРТК) на страните от ЮИЕ .

При разглеждане на основните показатели за състоянието и динамиката на търговията на отделните държави от региона са отчетени размерите и динамиката на внос и износ, салдото, търговската отвореност и търговската политика, стоковата структура, географската структура и е направено обобщение за целия регион, включително и за България.

През 2007 г. Румъния е с най-голям обем на външната търговия, следвана от България, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония и накрая е Албания. Страните от ЮИЕ са с много малък дял в глобалната търговия и практически не са лидери на нито един стоков пазар.

Данните показват, че най-силна е динамиката на нарастване на външната търговия на Румъния, особено след 2002 г. България и Хърватия отбелязват ускорени темпове на нарастване на търговията спрямо останалите страни. Независимо от отделянето на Черна гора, Сърбия запазва положителния ръст на обемите търгувани стоки.

Като цяло ЮИЕ има добро развитие на търговията за периода 2000-2007 г. След прекратяването на военните конфликти в Западните Балкани търговските връзки се възстановяват, особено със страните от ЕС. Най-силна е зависимостта от ЕС на Албания. Отделни автори смятат, че развитието на търговията на страните от региона с ЕС трайно ще изпреварва развитието на регионалната търговия.¹⁹ Новият формат на ЦЕФТА е възможност за развитие на търговията, независимо от факта, че ЕС остава най-значимият търговски партньор.

През разглеждания период всички страни от ЮИЕ са с отрицателно външнотърговско салдо. Най-голяма е разликата през 2006 г. между обемите на вноса и износа при Сърбия и Черна гора, Албания и Босна и Херцеговина. Търговията като процент от БВП през 2006 г. е най-голяма при България. Особено изразена е разликата между вноса и износа при Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Сърбия. Единствено при Хърватия разликата е сравнително малка.

Повечето от страните от ЮИЕ са специализирани в производството на стоки с малка добавена стойност, което ги изправя в директна конкуренция с азиатските и африкански държави. Експортните стоки са предимно текстилни, изнасят се също суровини, а вносът е основно превозни средства, електроуреди, платове и други текстилни материали. Протекционистичната им политика относно селскостопанската продукция не стимулира специализацията и съответно се отразява в ниски обеми на износа и отрицателно търговско салдо в тази категория от стоки.

Страните от ЮИЕ извършват либерализация на външната си търговия чрез преговорите с ЕС, чрез двустранните и многостранното регионални споразумения и чрез присъединяване към Световната търговска организация (СТО). Трите процеса са неразривно свързани. Предмет на настоящия анализ е регионалният аспект, но той не може да се разглежда извън преговорите с ЕС и СТО.

Изчисленията относно търговската отвореност показват, че с най-висок индекс на търговската отвореност през 2007 г. е България, следвана от Македония и Босна и Херцеговина. Под средните за региона стойности са Хърватия, Румъния, Сърбия и най-затворена е икономиката на Албания.

Анализът показва, че България и Босна и Херцеговина отбелязват значителен ръст на отвореността. Без резки промени са индексите на търговската отвореност на Хърватия и Румъния. Двете страни през 2003 г. са с почти идентични показатели, но през 2006 г. Хърватия изпреварва Румъния по отвореност на търговията, а Румъния намалява индекса на либерализация на търговията след 2004 г. и през 2007 г. е на нивата почти на 2003 г. Македония има значителен спад на отвореността на търговията от 2000 г. до 2003 г., но след това подобрява показателя и през 2007 г. остава една от най-отворените икономики в региона по отношение на търговията със света.

Относно търговската политика може да се каже, че общото за държавите от ЮИЕ е постъпателната им интеграция с ЕС. Тя върви заедно с преговорите за присъединяване към Световната търговска организация, а за Западните Балкани и с финализирането на преговорите за многостранното търговско споразумение ЦЕФТА 2006. Двустранните отношения на ЕС със страните от Западните Балкани са уредени в Споразумения за стабилизиране и асоцииране.
2.2. Преглед и тенденции в развитието на регионалните търговски връзки в ЮИЕ

Анализът цели да установи какво е отражението на регионалното сътрудничество върху взаимната търговия между страните от ЮИЕ. За тази цел е необходимо да бъде установена и съответно анализирана регионалната търговска концентрация на база на изчислени индивидуални индекси за страните и общ индекс за региона.

През последните години има тенденция на увеличаване на обемите на регионалната търговия, макар темповете на нарастване спрямо темповете на нарастване на общата търговия да са все още значително по-ниски.

Босна и Херцеговина е страната с най-развита търговия с държавите, включени в изследването, следвана от Македония, Сърбия и Черна гора, Хърватия, България и Албания. Най-малък за 2007 г. е делът на регионалната търговия на Румъния.

Анализът показва, че през последните години увеличението на обемите е много по-голямо спрямо началото на периода, което свидетелства за положително влияние на регионалното сътрудничество и либерализацията на търговията. Ръстът на взаимния търговски оборот между страните от ЮИЕ за периода се дължи главно на подписаните двустранни споразумения. Някои страни имат значително повишаване на интензивността на търговия със страни от региона дори преди финализирането на преговорите за многостранно споразумение. Например търговията на Хърватия със съседните й страни се е увеличила с 27%, а на Босна и Херцеговина с 63% през 2004 спрямо 2001 г. Предстои да се анализира влиянието на модернизираното споразумение ЦЕФТА 2006, което либерализира търговията в региона.

Динамиката на развитие на регионалния износ и внос показва устойчиво положително развитие, но все още с бавни темпове. Най-голямо е повишаването на обемите на регионалната търговия през 2007 г. на Сърбия, България и Румъния. Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония също увеличават значително стокооборота със страните от региона. Най-малка засега е промяната при Албания.

Обобщените данни за регионалната търговия показват сравнително малка разлика между обемите на вноса и износа, като с превес през целия период на изследването е обемът на износа. Разликата през последните две години бележи по-голямо увеличаване на обема на износа спрямо предходните.

Анализът по отношение на динамиката на дела на регионалната търговия като процент от общата търговия показва спад при България, Румъния, Македония и Сърбия и Черна гора в началото, но нараставане в края на периода. Устойчиво е увеличението на регионалната търговия при Хърватия и Босна и Херцеговина. Албания има малка, но положителна разлика. През 2006 г. отрицателно е салдото в търговията с региона на Сърбия. Останалите страни са с положително салдо за 2007 г., като най-високи са стойностите на Хърватия и Румъния, а за 2006 г. и на България.

През 2007 г. се наблюдава намаление на средната за страните регионална търговска концентрация, което се дължи на по-ниски стойности на регионалната търговия на Босна и Хецеговина, а така също на намаляването на търговията на Хърватия с България. Отражение има също така много по-бързия темп на нарастване на общата външна търговия на страните. Влизането в сила на многостранното споразумение ЦЕФТА 2006, дава импулс, но не успява да интензифицира стокооборота достатъчно, за да се поддържа ускорен ръст на регионалната търговия спрямо общия ръст на търговията.

България има значителен потенциал за повишаване на регионалната концентрация на търговията. Анализът показва, че през 2007 г. Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия и Хърватия имат концентрация на търговията в региона над средната за изследваните страни. България и Албания имат концентрация на търговията в региона близка до средната за региона.

На следващата фигура са съпоставени показателите на индекса на регионална търговска концентрация на страните спрямо средния за региона.

С най-висок БВП на глава от населението през 2007 г. е Хърватия. Следваща по този показател е Румъния, която след 2004 г. се отделя от останалите страни. България и Сърбия, заедно с Черна гора образуват група, която е с близки показатели. Албания, Босна и Херцеговина и Македония, отбелязват за периода плавно повишаване на БВП при почти идентични показатели. С най-нисък БВП на глава от населението е Косово.

Въпреки положените усилия за либерализация на търговията и регионалното сътрудничество в ЮИЕ, все още напредъкът не може да бъде определен като значителен, но е обнадеждаващ.

Сравнението между средните за регионите индекси на регионалната търговска концентрация на страните от скандинавския регион - Норвегия, Швеция, Дания, Финландия и Исландия и на страните от ЮИЕ показва доближаване на стойностите на индекса за регионална търговия на ЮИЕ към тези на скандинавските страни, видно от таблицата по-долу.

Таблица 1

Средни за регионите индекси на регионалната търговска концентрация (ИРТК) на скандинавския регион и на ЮИЕ

Анализът дава основание да се направи изводът, че регионалното сътрудничество има положително влияние върху развитието на взаимната търговия в ЮИЕ. В повечето от страните има много още какво да се направи до постигане на оптималния размер на регионалните търговски връзки и съответно повишаване на икономичекия растеж. Най-важните причини за сравнително малките обеми регионална търговия са – политическа нестабилност, преструктуриране на икономиките, сходна стокова структура и липса на някаква по-трайна вътрешно-отраслова специализация, тарифни и нетарифни ограничения, лоша инфраструктура и неблагоприятна бизнессреда.

Докато при намаляването на митата има напредък – в изследване от 2004 г. за прилагането на Споразуменията за свободна търговия в ЮИЕ на Европейската банка за възстановяване и развитие се казва, че “митата при много от стоките се различават с не повече от пет процента, което означава, че отклоняването на търговия е нищожно”²² наличието на редица нетарифни бариери е факт и напредъкът при тяхното отстраняване е по-бавен. Ето защо премахването на техническите бариери вследствие на процеса на хармонизация на законодателството на разглежданите страни с правната рамка на Общността има значение за увеличаване на регионалната търговия.

Друга причина за слабата регионална търговия са лошата инфраструктура в региона и преди всичко неразвитите транспортни връзки. Разработването на коридор № 8 ще привлече значителен товарооборот от и за Южна Европа през Албания както и от и за страните от черноморския регион.²³ По отношение на транзитните коридори авторът се съгласява с мнението, че “ географските предимства (на България) за транзитен транспорт са огромен капитал, който и досега остава неолихвен”.²⁴

Изложеното в изследването дава основание да се направи извод, че държавите от ЮИЕ засега непълно използват потенциала на регионалното сътрудничество и либерализацията на търговията като двигател на икономическото развитие. Същевременно анализът потвърждава хипотезата, че „либерализацията на търговията допринася за по-тесни регионални търговски връзки и за икономически растеж. Нивото на търговските взаимоотношения в ЮИЕ се подобрява след възстановяването на стабилността в региона, което се изразява в постепенно повишаване на стокооборота между държавите”.

През разглеждания период има постоянен ръст на регионалната търговия. С влизането в сила на двустранните споразумения динамиката се ускорява. Многостранното споразумение за свободна търговия ЦЕФТА 2006 несъмнено ще има допълнително положително влияние.

Като обща закономерност може да се отбележи, че индексът на регионална търговска концентрация се повишава и, че всички страни отбелязват повишаване на обемите на износа и вноса при стокооборота в региона. Тази възходяща тенденция доказва тезата за значителния потенциал на регионалната търговия.²⁵
ТРЕТА ГЛАВА

ВЛИЯНИЕ НА РЕГИОНАЛНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ВЪРХУ ТЪРГОВИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

3.1. Основни показатели за състояние и развитие на външната търговия на България

През разглеждания в изследването период (2000-2007 г.) външната търговия на България, както и БВП се развиват динамично. През 2007 г. търговската отвореност на България към света е 1,2 и се повишава спрямо 2000 г., когато е била 0,9. Показателят за отвореност на икономиката ни е значително над средното равнище за региона. България отбелязва намаляване на индекса на търговската отвореност през 2002 г. спрямо 2001 г., но след това до края на периода се наблюдава постепенно повишаване на отвореността на икономиката ни, което дава основание да се направи заключението, че изтеглянето на страната от регионалните споразумения не се отразява негативно на търговията. Преодолени са до известна степен и ограниченията в търговията с Македония.

България има положителен баланс в търговията с анализираните страни от ЮИЕ за периода 2001-2007 г. с изключение единствено на 2000 г. Това има известно положително отражение върху цялостното състояние на нашия външнотърговски оборот. Динамиката на търговията с ЮИЕ в сравнение с динамиката на развитието на общата търговия е по-слаба, но запазва положителна тенденция на развитие почти през целия период на изследване и през 2007 г. Темпът на нарастване на регионалната търговия е по-слаб от увеличаването на общата търговия.

От страните, включени в изследването, България има отрицателно салдо само с Румъния. Съгласно данните, България е била през 2000 г. с отрицателно салдо в търговията с изследваните страни, което е преодоляно през 2001 г. и постепенно достига до близо 700 млн.щ.д. положително салдо през 2006 г. Тенденцията се запазва и през 2007 г., но с по-малък ръст. Сравнено с началото на периода, за някои страни увеличаването на обемите на търгувани стоки през 2006 г. е около пет пъти, а с Хърватия стокооборотът ни се е увеличил от 6,19 млн.щ.д. през 2000 г. на 307,37 млн.щ.д. през 2006 г. За съжаление през 2007 г. има известен спад. Следва да се отбележи, че увеличаването на вноса от Хърватия е много по-малко от увеличаването на износа ни. Износът към Албания нараства от 24,13 млн.щ.д. на 107,10 млн.щ.д., а към Босна и Херцеговина от 10,75 млн.щ.д. през 2002 г. на 127,60 млн.щ.д. през 2007 г.

Най-голямо е увеличението на търговията с региона през последните три години благодарение на нарастването на стокооборота ни с Румъния при вноса и с Босна и Херцеговина, Албания и Хърватия - при износа. През 2007 г. вносът от региона нараства по-бързо от износа, но все още като обем е по-малък и балансът се запазва положителен. За съжаление дефицитът в търговията с Румъния през последните две години рязко се увеличава и ако се запази този темп на нарастването му, има опасност да се загуби положителният ефект, който търговията ни с ЮИЕ има върху външнотърговското салдо.

В географската структура на търговията на България балканските страни заемат второ място по значимост в износа на страната ни (след ЕС), като техният дял от износа нараства от 31,1% през 2004 г. на 32,6% през 2005 г., а стойностният обем на износа за този регион се увеличава с 25,4%.²⁶ През първата година от членството на България в ЕС остава основен търговски партньор, с дял повече от половината от стокообмена на страната. Около 60% от стоките, които изнася България, са насочени за Съюза, а внесените от там стоки са 58,5% от стойността на общия внос. През 2007 г. в сравнение с 2006 г. износът за ЕС се е увеличил с 12,1%, а вносът с 23,2%. Основните търговски партньори на нашата страна в рамките на ЕС са Германия, Италия и Гърция. Тези три страни формират около половината от износа и вноса на България за и от ЕС.²⁷ Балканските страни формират 31% от износа.

През 2007 г. основни партньори на България в износа са Турция, Германия, Италия и Гърция с дял 41% от общия износ. При вноса първите четири страни са Русия, Германия, Италия и Украйна, които формират 40,6% от стойността на общия внос.²⁸

Изчисленият индекс на регионалната търговска концентрация на България спрямо изследваните страни от ЮИЕ не се отличава съществено от средния за региона по отношение на стойностите и общата тенденция. През 2000 г. до 2002 г., показва понижаване, но след това се наблюдава тенденция на повишаване до 2006 г. През целия период е под средните за региона стойности, което е свидетелство за неизползван потенциал. Сравнението между динамиката на търговската отвореност и на регионалната търговска концентрация показва по-високи темпове на увеличаване на отвореността към света от концентрацията на търговията към региона. Това може да се обясни с ускореното развитие на връзките с ЕС, но тези две направления – към ЕС и към ЮИЕ не бива да се противопоставят, напротив, те трябва да се разглеждат като взаимно допълващи се. Развитието на търговията с ЕС дава тласък на либерализацията и оттам на регионалните връзки, а регионалната търговия създава условия за привличане на инвестиции от европейските държави. Като цяло динамиката на индекса на България най-плътно следва динамиката на средните за региона стойности и на мнозинството от страните.