Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак

и научна степен "доктор"

София, 2009

специализиран научен съвет по отраслова

и фирмена икономика при вак

Университет за национално и световно стопанство

Катедра "Икономика на природните ресурси"

Антоанета Желязкова Големанова


Моделиране развитието
на селските райони в България

автореферат
на дисертационен труд за присъждане на образователна

и научна степен "доктор" по научна специалност

05.02.18 "Икономика и управление (по отрасли)"

Научен ръководител:

проф. д.ик.н. Пламен Мишев

проф. д-р Костадинос Маттас

проф. д.ик.н. Станка Тонкова

доц. д-р Недка Иванова

София, 2009

Дисертационният труд е в обем от 183 страници, в т.ч. 175 страници основен текст, 2 приложения, 25 таблици, 32 фигури и 3 схеми. В структурно отношение разработката се състои от увод, изложение в три глави, заключение и списък на използваната литература. Броят на използваните литературни и информационни източници е 207.

Дисертацията е обсъдена и насочена за защита от катедра "Икономика на природните ресурси" при УНСС, София.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 26.02.2009 г. от 13,00 часа в зала 2032^А на УНСС на заседание на Специализирания научен съвет по отраслова и фирмена икономика при ВАК.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в кабинет 2038 на отдел "Научни съвети и конкурси" в Университета за национално и световно стопанство, Студентски град, София.

I. обща характеристика
на дисертационния труд

1. 
   Актуалност на изследваната проблематика
   

Развитието на селските райони е комплексно понятие с широк обхват. В литературата то се разглежда от различни перспективи с цел да се идентифицират характеристиките, предимствата и специфичните проблеми на тези (често уязвими) територии, както и да се определи ролята на прилаганите политики за развитие. Да се моделира развитието на селските райони означава да се определят възможните инструменти за въздействие от страна на приложимите политики, свързани с развитието на селските райони, и съгласно заложените приоритети да бъдат включени в разбираем методически апарат, подходящ за последващи качествени анализи и количествени оценки на преките и косвените ефекти от външни за селската икономика събития.

Процесът на интеграция на аграрния сектор и селските райони в дванадесетте нови страни - членки на Европейския съюз (ЕС), и влиянието на реформите в Общата селскостопанска политика (ОСП) върху него се превръща в изследователски фокус за редица учени. Присъединяването през 2004 г. на десетте държави от Централна и Източна Европа и последвалото включване на България и Румъния през 2007 г. има за резултат значително увеличаване на дела на населението и териториите, заети от селски райони в ЕС, на природните ресурси и културните различия, както и възникването на сериозни социално-икономически проблеми на новите страни членки, които следва да се решат с помощта предимно на политиката за развитие на селските райони.

Селските райони в България заемат 81 % от територията и 42 % от населението на страната (Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.). Характерни за тях са: високи нива на безработица, по-ниски доходи, недостатъчно развити комунални услуги и инфраструктура. Икономическото развитие на селските райони до голяма степен зависи, на първо място, от аграрния сектор, което може да се окаже съществена заплаха при евентуалния му упадък особено в случая на отдалечените и необлагодетелствани райони. На второ място, икономическото развитие зависи от принадлежащите градски центрове, които в повечето случаи са източник на създаване на заетост и черпене на социален капитал. Редица изследвания показват, че високият природен потенциал не се използва ефективно, като в общия случай хората гледат на опазването на околната среда по-скоро като на набор от правила и ограничения, отколкото като на практика за устойчиво развитие, която може да спомогне за диверсификацията на селската икономика чрез създаване на алтернативни източници на доход.

Проблемът с междурегионалните и вътререгионалните различия в България остава независимо от финансовата помощ за развитие на аграрния сектор и селските райони по програма САПАРД по време на предприсъединителния период. От една страна, по-слабо развитите региони са получили и по-малко средства. От друга, липсата на достатъчен човешки капитал е една от причините за нереализиране на идеи и отхвърляне на голяма част от подадените проекти за развитие на селските райони.

С цел улесняване въвеждането и съдържанието на политиката за развитие на селските райони в новите държави - членки на ЕС, за програмния период 2007 - 2013 г. през 2005 г. Европейската комисия проведе фундаментална реформа на ОСП, която има за резултат дефинирането на четири тематични области на действие за балансирано развитие на селските райони (втори стълб на ОСП): подобряване на конкурентоспособността на аграрния и горския сектор; подобряване на околната среда; качество на живота в селските райони и разнообразяване на селската икономика; програма "Лидер".

Известни и използвани в настоящото изследване са значителен брой научни трудове на български и чуждестранни автори и колективи, които имат за цел количествено да предскажат очакваните промени за аграрния сектор след присъединяването на България към ЕС. Най-често използваният методологически апарат, на който се базират, са моделите на частичното равновесие, с чиято помощ се разглежда само определена част от икономическата система (сектор, продукт) и нейните взаимодействия в точно определена рамка от дейности, като останалата част от икономиката е изключена на принципа "ceteris paribus" (Tongeren et al., 2001). Първият модел на частичното равновесие, представен през 1999 г., който се отнася до българското и словенското земеделие, е AGTRACES (AGricultural TRade and ACtivities Evaluation and Simulation) и е разработен в екип от български и чуждестранни учени с подкрепата на ЕК (програма ACE Phare). По-късно се разработва многопродуктов модел на частичното равновесие за България, с чиято помощ се стига до заключението, че ценовата структура, налагана от ОСП (Програма 2000), е в разрез със структурата и производителността на българското земеделие (Mishev et al., 2002). Други модели на частичното равновесие, с чиято помощ могат да се проследят ефектите от присъединяването на страната ни към ЕС и реформите в ОСП, са AGMEMOD и SCCNAR 2020. По своята същност те са динамични иконометрични модели, разработени за голям брой продукти, и включват страните от ЕС-27. Модели, използвани също за оценка ефектите за селскостопанския сектор от разширяването на ЕС, са тези на общото равновесие. Liapis et al. (1998) и Brockmeier et al. (2003) разработват два такива модела за страните от Централна и Източна Европа (вкл. България), като използват рамката GTAP.

Посочените по-горе методи установяват ефекта от присъединяването върху аграрния сектор, разгледан като част от националната икономическа система.

Задълбочени анализи на ефекта от присъединяването на българските селски райони към ЕС, които да се основават на количествени методи, към момента липсват. Преобладават качествените анализи на състоянието, проблемите и политиката за развитието на селските райони. Например Хаджиева и Маджарова (2006) анализират селските райони в контекста на тяхната устойчивост; Кънчев и Митева (2008) дават "възможни решения за практическата реализация... на основата на новия европейски мултифункционален модел на земеделие"; Попов (2007) формулира основни приоритети на средносрочната политика на България за развитието на селските райони; Мишев и Големанова (2006) предлагат три сценария за развитието на селските райони в Североизточния район на планиране.

От голямо значение обаче е точната преценка на влиянията, породени от прилагането на мерките на ОСП (и по-точно по линия на втория й стълб "Развитие на селските райони"), както и от допълващите я политики и програми за въздействие в рамките на новия програмен период (като оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство"¹ (2007 - 2013 г.) и оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г."), особено за регион, в който селските райони са преобладаващи. Само по този начин е възможно да се предприемат мерки за подобряване на тяхното полезно действие и да се ограничи задълбочаването на вече съществуващи междурегионални и вътрешнорегионални проблеми. Следователно необходимо е да се използва методология, с която е възможно развитието на селските райони да се анализира и оцени на териториален принцип и да се отразят връзките и взаимодействията между включените актьори в социално-икономическия им живот. Посочените изисквания водят до т.нар. многосекторни модели на икономическата система. В този смисъл сполучлив избор би бил макроикономическият иконометричен модел или CGE (computed general equilibrium) моделът, но за тяхното изграждане са необходими подробни и дълги еднородни редове от данни на национално и регионално ниво, което за условията на България е все още трудно осъществимо.

Важен резултат от прилагане на ОСП са не само постигнатите преки резултати в сектора "Селско стопанство", но и косвените и т.нар. "spill-over" ефекти за всички участници в икономическия живот. Това от своя страна може да доведе до определяне на нови ключови сектори в селската икономика, където посочените ефекти се създават в най-голяма степен, и по този начин да се промени пътят на развитие на селските райони и да се предотвратят съществените вътрешнорегионални различия. Широко използван модел в това отношение е регионалният инпут-аутпут. Така например Harrison-Mayfield (1996) се фокусира върху връзките на аграрния сектор в икономиката на селските райони; Robison (1997) разработва инпут-аутпут модел за селските райони на Central Idaho; Mishev & Golemanova (2004) оценяват ефекта от фондове на ЕС върху икономиката на Североизточния район на планиране; Golemanova & Kuhar (2007) правят опит да определят възможностите за развитие на селските райони в България след приемането на страната в ЕС. Неговото изграждане, характеристики, предимства и недостатъци са разгледани задълбочено в изложението на настоящия дисертационен труд.

2. 
   Цел и задачи на дисертационния труд
   

За постигането на така формулираната цел са поставени следните задачи:

• 
  Представяне в теоретичен план дефиницията и пътищата на развитие на селските райони, както и изясняване на същността на инпут-аутпут метода, като се отделя специално внимание на неговата приложимост, изграждане и съществуващи подходи за регионализиране.
  
• 
  Избор на подходящ регион, който е представителен за настоящата степен на развитие на българските селски райони, с помощта на предварително поставени критерии, както и представяне на неговата социално-икономическа характеристика.
  
• 
  Изграждане на инпут-аутпут модел за избрания регион и въз основа на него анализиране на структурата на икономическата система и на ключовите сектори в регионалната икономика.
  
• 
  Представяне на финансовата рамка на инструментите на ЕС, които следва да окажат влияние върху развитието на България през новия програмен период, както и оценка на същите за избрания регион.
  
• 
  Съставяне на сценарии за развитието на селските райони за избрания регион, в които са включени финансовите инструменти на ОСП и оперативните програми "Рибарство" и "Околна среда".
  
• 
  Извършване на анализ от проиграването на сценариите в регионалния инпут-аутпут модел върху брутната продукция, добавената стойност, доходите и заетостта.
  
• 
  Определяне на ролята на избраните финансови инструменти и оценка на новосъздадените възможности за развитието на селските райони в избрания регион.
  

3. 
   Основна теза и хипотези
   

Основната теза на дисертационния труд е, че развитието на селските райони в България зависи от социално-икономическото развитие на регионите, към които принадлежат, както и от капацитета, с който ще бъдат усвоени финансовите инструменти от ОСП и от оперативните програми "Рибарство" и "Околна среда".

С помощта на регионалния инпут-аутпут модел са тествани следните хипотези:

Първа хипотеза: Земеделието е стратегически отрасъл в селските райони на България, което може да се счита като двигател за тяхното развитие.

Втора хипотеза: С усвояване средствата от мерките на ОСП и оперативните програми "Рибарство" и "Околна среда" земеделието ще допринесе за икономическото и социалното развитие на селските райони.

4. 
   Обект и предмет на изследването
   

5. 
   Методичен подход на изследването
   

Конкретната структура на разработката включва:

1. Селските райони: дефиниция и развитие

1.1. Дефиниция и особености на селските райони

1.1.1. Дефиниция на ОИСР

1.1.2. Дефиниция на Евростат

1.1.3. Дефиниция, използвана в България

1.2. Развитие на селските райони

1.3. Пътища на развитие на селските райони

1.3.1. Аграрен (традиционен)

1.3.2. Индустриален

1.3.3. Постиндустриален

2. Теоретични основи на инпут-аутпут модела

2.1. Модели на общото равновесие

2.1.1. Основополагащи идеи и допускания в инпут-аутпут модела

2.2. Приложение на инпут-аутпут анализа. Видове инпут-аутпут модели

2.3. Структура на инпут-аутпут модела

2.3.1. Матрица на междусекторните потоци (транзакции)

2.3.2. Матрица на преките разходи/потребности (матрица на техническите коефициенти)

2.3.3. Матрица на общите разходи/потребности

2.3.4. Таблици Ресурс и Използване

2.4. Методики за регионализация на национални
инпут-аутпут модели

2.4.1. Експертни подходи (survey based techniques)

2.4.2. Неекспертни подходи (non-survey based techniques)

2.4.3. Смесен подход (hybrid techniques)

ГЛАВА ВТОРА. КРИТЕРИИ ЗА ИЗБОР НА РЕГИОН И РАЗРАБОТВАНЕ НА РЕГИОНАЛЕН ИНПУТ-АУТПУТ МОДЕЛ

1. Критерии за избор на регион

1.1. Идентификация

1.2. Социално-икономически индикатори

1.3. Секторен индикатор

2. Социално-икономическа характеристика на Югоизточния район на планиране

2.1. Население и жизнен стандарт

2.2. Роля на Югоизточния район на планиране в икономиката на България

2.2.1. Пазар на труда

2.2.2. Регионална икономика

3. Изграждане на инпут-аутпут модел за Югоизточния район на планиране

3.1. Приспособяване на националната инпут-аутпут таблица

3.1.1. Избор на национална инпут-аутпут таблица

3.1.2. Осъвременяване на националната инпут-аутпут таблица

3.1.3. Получаване на националната матрица на коефициентите на преките разходи/потребности

3.2. Особености на вноса и износа

3.3. Получаване на регионалната матрица на преките потребности

3.3.1. Избор на разпределителен коефициент

3.3.2. Регионална МПП, първо приближение на векторите на вноса и износа

3.4. Агрегация

3.4.1. Определяне на регионалните сектори

3.4.2. Агрегиране на регионалната МПП, векторите на вноса и износа

3.5. Получаване на регионална инпут-аутпут таблица

3.5.1. Категории на крайното използване (търсене)

3.5.2. Категории на добавената стойност

3.5.3. Балансиране

4. Структурен анализ на икономиката на ЮИР

5. Анализ на мултипликаторите и определяне на ключовите сектори за икономиката на ЮИР

5.1. Мултипликатори на Rasmussen & Hirschman

5.2. Инпут-аутпут еластичности на Mattas & Shrestha

5.3. Мултипликатори и инпут-аутпут еластичности за ЮИР
ГЛАВА ТРЕТА. ОЦЕНКА НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ В ЮГОИЗТОЧНИЯ РАЙОН НА ПЛАНИРАНЕ С ПОМОЩТА НА РЕГИОНАЛНИЯ ИНПУТ-АУТПУТ МОДЕЛ

1. Описание на въздействащите финансови инструменти (2007 – 2013 г .)

1.1. Национална финансова рамка

1.2. Финансова рамка за ЮИР

2. Сценарии за развитието на селските райони в ЮИР

3. Резултати

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

ПРИЛОЖЕНИЯ