Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак

на образователна и научна степен “Доктор”

по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и Управление”

София, 2008

на образователна и научна степен “Доктор”

по научна специалност 05.02.18 „Икономика и управление”

Научен ръководител:

доц. д-р Диана Копева

проф. д.ик.н. Людмил Петков

доц. д-р Недка Иванова
София, 2008

Дисертационният труд съдържа увод, три глави, изводи и заключение, списък на използваната литература и приложения. Дисертацията е с общ обем от 206 стандартни страници и съдържа 37 формули, 2 схеми, 28 фигури, 19 таблици, 20 приложения и 194 литературни източника.

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита в Специализирания научен съвет по отраслова и фирмена икономика при ВАК от катедра “Икономика на природните ресурси”, Бизнес факултет, УНСС.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 26.03.2009г. от 13.00 часа в зала 2032А в Университета за национално и световно стопанство – София, на заседание на Специализирания научен съвет по отраслова и фирмена икономика при ВАК.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в канцеларията на отдел „Научни съвети ” в УНСС – София, Студентския град „Христо Ботев”.

І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Актуалност на темата
Възстановяването на частната собственост върху земеделските земи - един от основните резултати от проведената аграрна реформа у нас и присъединяването на България към ЕС, са събитията с най-голяма важност в съвременната икономическа история на България. Безспорна е ключовата роля на аграрния сектор за икономиката на нашата страна. Стратегическото му значение обуславя необходимостта от неговото адаптиране към възможностите, които му се предоставя и изискванията, на които трябва да отговори в рамките на ЕС.

Основният фактор, предопределящ конкурентоспособността и жизнеспособността на българското селско стопанство, е успешното приложение на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (ЕС). Договорените условия за членство и пълното прилагане на ОСП не могат сами по себе си да гарантират просперитета на българското земеделие. Всяка подкрепа, независимо дали е от ЕС или от националния бюджет, има своята икономическа цена и ограничения. Ето защо, решаващ фактор за успешното развитие на българското селско стопанство е устойчивото повишаване на неговата производителност и ефективност.

Икономическата ефективност е показателят, който точно идентифицира осигуреността, производителността и комбинацията между ресурсите и резултатите от производствената дейност на земеделските стопанства и позволява за­дълбочена оценка на състоянието, резервите и насоките за тяхното ефективно развитие.

Детайлният анализ на влиянието на вложените фактори върху стопанския резултат, би бил полезен за правилното насочване на земеделските производители към нуждите на производството за повишаване на неговата ефективност, което е от особено значение при кандидатстването и усвояването на финансовите ресурси, които им се предоставят от националните програми и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Посоченото, от една страна, налага провеждането на изследвания в тази област с оглед даването на препоръки за повишаване икономическата ефективност на българските земеделски стопанства, а от друга, обуславя практическата значимост на разглежданите в настоящата разработка проблеми.

2. Предмет и обект на изследването
Предметът на научно изследване в дисертационния труд е икономическата ефективност на българските земеделски стопанства.

Обектът на изследването са растениевъдните земеделски стопанства, специализирани в зърнопроизводство, лозарство и зеленчукопроизводство, осъществяващи производствената си дейност по европейската класификация на ниво NUTS 2 - територията на Северозападен и Северен Централен Район, а на ниво NUTS 3 – областите Монтана, Враца, Плевен и Велико Търново.
3. Цел и задачи на изследването
Целта на дисертационния труд е да се оцени икономическата ефективност на земеделските стопанства в зърнопроизводството, лозарството и зеленчукопроизводството, и да се определят факторите, влияещи върху нея.

За реализирането на така формулираната цел се поставят следните по-важни задачи:

1. 
   Да се разгледат теоретико-методологичните основи на ефективността и методите за нейното измерване;
   
2. 
   Да се разработи конкретен методичен подход за анализ и оценка на икономическата ефективност;
   
3. 
   На основата на разработения подход да се анализира икономическата ефективност на земеделските стопанства в зърнопроизводството, лозарството и зеленчукопроизводството;
   
4. 
   Да се изведат и формулират предложения за повишаване ефективността на изследваните земеделски стопанства.
   

• 
  Икономически анализ - използван за установяване на производителността и ресурсната осигуреност на земеделските стопанства с основните производствени фактори;
  
• 
  Финансов анализ - използван за установяване на крайните икономически резултати от дейността на земеделските стопанства;
  
• 
  Стохастичен граничен анализ - използван за определяне на съвкупното влияние на основните производствени и случайни фактори върху крайните икономически резултати чрез оценка на икономическата ефективност на изследваните земеделски стопанства.
  

В хода на системния анализ, широко са застъпени статистическите и иконометричните методи за анализ, а именно: дескриптивна статистика (първична обработка на данни) – вариационен и алтернативен анализ, графични методи, описателна статистика; изследване на зависимости - производствена функция на Коб-Дъглас, функция на максималното правдоподобие; статистически оценки – критични стойности на хи квадрат разпределението и разпределението на Стюдънт, многомерен анализ на данни – клъстър анализ и други.

При обработката на информацията, установяването на икономическите показатели и графичното и табличното им оформление са използвани софтуерите: Office Word, Office Excel, SPSS, Frontier 4.1, STATISTIKA.

В съответствие с поставената цел и произтичащите от нея задачи, дисертационния труд е структуриран във въведение, изложение в три глави, изводи и препоръки, заключение, списък с използваната литература (194 литературни източника) и 20 приложения. Дисертацията е с общ обем от 206 стандартни страници и включва 37 формули, 2 схеми, 28 фигури, 19 таблици и 20 приложения.

ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ЕФЕКТИВНОСТТА

1.1. Развитие на теориите за икономическата ефективност

1.1.1. Ефективността в теорията за общото пазарно равновесие

1.1.2. Икономикс на благосъстоянието – ефективност на производството и размяната и общественото благосъстояние

1.1.3. Икономическа ефективност на фирмата

1.2. Производителност и ефективност на фирмата - методи за измерване

1.3. Развитие на методите за измерване на фирмената ефективност

1.3.1. Подход на Farrel за измерване на ефективността

1.3.2. Анализ с обхват на данни ( Data Envelopment Analysis

1.3.3. Стохастична граница на производствената функция
Глава втора

МЕТОДОЛОГИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

2.1. Изследвания на ефективността на земеделските стопанства. Методически подходи

2.2. Методология на изследването

2.2.1. Описание на извадката

2.2.2 Икономически и финансов анализ на ефективността

2.2.3. Стохастичен граничен анализ на икономическата ефективност на земеделските стопанства - интегрален метод за определяне на икономическата ефективност

2.2.4. Клъстер анализ
Глава трета

АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ЕФЕКТИВНОСТ НА

ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТА

3.1. Икономически и финансов анализ на ефективността на земеделските стопанства, специализирани в производството на зърно, грозде и зеленчуци

3.1.1. Ресурсна осигуреност

3.1.2. Производителност на основните производствени фактори

3.1.3. Ефективност и рентабилност

3.2. Стохастичен граничен анализ на икономическата ефективност на земеделските стопанства, специализирани в зърнопроизводство, лозарство и зеленчукопроизводство

3.3. Клъстер анализ на земеделските стопанства, специализирани в производството на зърно, грозде и зеленчуци
Изводи и препоръки

Заключение

Използвана литература

Приложения


ІІ. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Глава първа:

ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ЕФЕКТИВНОСТТА

В първа глава на дисертационния труд се изследва същността на понятието ефективност и същевременно се прави обзор на теоретичните направления, които го изследват на макро и микро ниво.

Защитавайки икономическия либерализъм и автоматичното равновесие в икономическия живот, основано на действията на пазарните механизми, представителите на неокласическата школа – Алфред Маршал¹, Франсис Еджуърт², Артур Пигу³, Леон Валрас⁴ и други, се обръщат към непосредствените нужди на индивида като търсят свързващото звено между търсенето на стоките и необходимостта им. Възможността да се анализират предлагането и търсенето с инструментите на пределния анализ (Алфред Маршал), поставя въпроса за установяване на общото пазарно равновесие - пределната полза от дадено благо да е равна на пределния разход за създаването му.

Според теорията на общото пазарно равновесие съвършено конкурентните пазари водят до ефективно разпределение на ресурсите между производителите, ефективно разпределение на продуктите между потребителите и оптимална комбинираност на създавания в системата продукт. Когато отсъстват пазарни дефекти⁵ (Хенри Седжуик), при вземането на производствени решения фирмите съпоставят обществените издръжки и обществените изгоди, като целта на функциониране на фирмата съвършен конкурент е печалбата, създаваща стимул за минимизиране на издръжките и избор на най-ефективна производствена технология.

По-нататък в главата ефективността е разгледана от гледна точка на икономикса на благосъстоянието, в която теория могат да се разграничат два принципни подхода при определянето на същността на общественото благосъстояние и ефективното разпределение на ресурсите. Първият, наречен неокласически, определя благосъстоянието като показател, който може да се оптимизира. Неговите представители (И. Бентам⁶, У. Джевънс⁷, А. Пигу и др.) формулират функциите на общественото благосъстояние и ефективното разпределение на ресурсите чрез основополагащите етически принципи на ползите, свързвайки удоволствието с потреблението на стоки и услуги.

Основоположник на втория подход – нов икономикс на благосъстоянието, е В. Парето⁸, който изследва ефективността като най-доброто състояние на индивидите в обществото. Според него до максимизация на благосъстоянието в обществото се достига, когато разпределението на ресурсите повишава благосъстоянието на дадени членове или групи от обществото, без това да влоши положението на други.

Икономическата ефективност според Парето включва: техническа (производствена) ефективност – производство на стоки и услуги с минимално количество ресурси и алокативна ефективност – производство на най-предпочитаната от потребителите продукция. Основният постулат на тази теория е, че ефективна е тази система, при която разпределението на ресурсите повишава благосъстоянието на дадени групи от обществото без това да влоши положението на други. Допълнение към нея е теорията за справедливостта и изследването на благосъстоянието или полезностите на отделните индивиди в обществото, доразвити от Абрам Бергсон⁹ и Пол Самюелсън¹⁰, които разглеждат благосъстоянието и свързаното с него ефективно разпределение на ресурси и блага като функция на нарастващото благосъстояние на отделните членове на обществото.

В последната част на главата е изследвано развитието на теорията за фирмената ефективност. Според неокласическите възгледи, индивидуалните фирми се стремят да максимизират своята печалба при зададени цени на продуктите и ресурсите като избират тази комбинация от производствени фактори, която ще минимизира равнището на издръжките им или поведенческото правило, което ръководи процеса на взимане на решение от фирмата, е изравняването на пределния разход и пределния приход МC = MR, наречен "маржинален принцип”.

Развитието на неокласическите възгледи, свързани с фирмената теория определят ефективността на фирмата чрез изследване на зависимостите между обемите на използваните фактори в производствения процес и готовия продукт. Критиките към неотчитането на въздействието на случайните фактори, определени като “равни други условия”¹¹, довеждат до създаването на модел, развит в рамките на институционалната теория¹², включващ отчитането на специфичните активи на фирмата и човешкия капитал¹³. Етапен момент в развитието на теорията за фирмата е появата на теорията за Х - ефективността¹⁴, според която основните производствени фактори не определят в пълна степен производствения потенциал, а оттук и ефективността.

Farrel¹⁵ дава тласък на развитието на изследванията и научната литература, свързана с емпиричните оценки на производителността и ефективността. Неговите разработки са свързани с по-доброто разбиране на концепцията за техническата, алокативната и икономическата ефективност. Подобно на Парето, но на микро ниво, той смята, че фирмената ефективност се състои от техническа и алокативна ефективност - техническата определя способността на фирмата да произвежда дадено количество продукт при минимално количество вложени ресурси и при използването на дадена технология, а алокативната - отразява способността и да се изберат оптималните нива на цените на използваните в производството ресурси.

Въпреки многобройните му изследвания, не се достига да получаването на функционална зависимост между обема вложени количества използвани фактори и причините, пораждащи неефективното използване на ресурсите. Това ограничение е преодоляно с развитието на концепцията за стохастичната гранична производствена функция, която е представена в разработките на Aigner, Lovell &  Schmidt¹⁶ и Meeusen & van den Broeck¹⁷. Те достигат до извода, че някои съпътстващи производството фактори оказват случайно въздействие върху него и затова производствените резултати имат вероятностен (стохастичен) характер. За да бъде отчетено това в производствената функция, заедно с детерминантите, характеризиращи въздействието на основните фактори, в производствената функция, те включват случайна величина, която да моделира въздействието на тези фактори. Отчитането на въздействието на стохастичните фактори върху производствените системи се осъществява чрез определянето на компонентите на грешката в производствената функция - единият да отразява случайните влияния, а другият – техническата неефективност¹⁸. Случайните влияния отразяват факторите, чието въздействие може да доведе както до намаляване, така и до увеличаване на обема производство и като цяло се характеризира с балансирано влияние върху производствения процес (“бял шум”). Вторият компонент на грешката включва фактори, за които се смята, че оказват системно негативно въздействие върху производствения процес - отсъствието на фирмена съпричастност у персонала, недостатъчната му мотивация и други.

Въз основа на прегледа на теоретичните направления е направен извода, че изследването на ефективността от гледна точка на теорията за общото пазарно равновесие и икономикса на благосъстоянието е неприложимо в научната разработка, от една страна поради наличието на несъвършен пазар и пазарни дефекти, а от друга поради невъзможността да се отчетат факторите, съставящи функцията на общественото благосъстояние – общото количество произведени стоки и услуги, разпределението им, степента на замърсяване, политическата стабилност и други.

В научното изследване анализът на икономическата ефективност на земеделските стопанства в зърнопроизводството, лозарството и зеленчукопроизводството е направен от гледна точка на фирмената теория и по-специално теорията за Х ефективността, която изучава в най-пълна степен икономическите явления в производството, включвайки детайлен анализ на случайните фактори.

Възприема се виждането, че икономическата ефективност се състои от техническа и алокативна ефективност като техническата определя способността на фирмата да произвежда определено количество продукт при минимално количество вложени ресурси и дадена технология, а алокативната - да комбинира оптималните нива на цените на използваните в производството ресурси и готовия продукт.
1.2. Производителност и ефективност на фирмата - методи за измерване
Измерването на производителността и ефективността включва оценка на “изхода” спрямо “входа” на производствената система. Производителността на дадена фирма се определя като отношение между готовия продукт и използваните в производството ресурси, а ефективността се измерва спрямо границата на ефективност, като позволява отчитането на разликите в мащаба и въздействието на стохастичните фактори.

В дисертационния труд детайлно са разгледани методите за определяне на производителността и ефективността, които синтезирано могат да бъдат представени на схема № 2:

Схема 1: Методи за измерване на ефективността и производителността.

От разгледаното многообразие от методи за измерване на производителността и ефективността се обобщава, че няма ясно виждане по въпроса кой от всичките подходи е най-подходящ. Направените изводи са:

• 
  Ключовите предимства на DEA метода са, че не използва първичното множество на теглата на входните ресурси и изходните продукти в базата данни (както в Торнкуист индекса) и неизисква спецификация на конкретна функционална форма за разходната или производствената граница (както в иконометричните подходи).
  
• 
  Стохастичният граничен анализ позволява освен отчитането на случайната грешка, така също и моделирането на факторите на неефективност. Недостатък на техника е използването на точно формулирана функционална форма и разпределение на данните.
  
• 
  Обратното, DEA не използва допусканията за функционална форма, оттук намалява и вероятността да се допусне грешна спецификация. От друга страна обаче, този метод е непараметричен, от което следва, че не отчита случайната грешка, с присъщото и разпределение и може да доведе до пристрастност при изчисляване оценките на ефективност, в земеделския производствения процес, характеризиращ се с множество вероятностни елементи.
  

Въз основа на сравнителния анализ на предимствата и недостатъците на методите за измерване на фирмената ефективност се обобщава, че от гледна точка на спецификата на обекта на научно изследване – земеделските стопанства, специализирани в производството на зърно, грозде и зеленчуци, използваният в дисертационния труд метод е Стохастичния граничен анализ поради това, че в сравнение с метода Анализ с обхват на данни, отчита въздействието на случайните фактори – природо-климатични, болести, вредители и други, които в голяма степен предопределят равнището на разходите и постъпленията, лимитират реалното работно време, натоварването на техниката и други. Той едновременно решава две задачи - построяване на производствената функция и оценка на неефективността С негова помощ могат да се установят кои производствени фактори се използват ефективно и по какъв начин измененията във вложените количества от тях ще повлияят върху общата икономическа ефективност на земеделските стопанства. Позволява да се моделират и анализират въздействията на качествените фактори.