Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак

Сред факторите, влияещи върху ефективността на земеделските стопанства се включва размера на стопанството, въпреки споровете около измерването му (Lund & Price²²). Използваните показатели могат да бъдат общ обем производство, стойност на продажбите, вложенията и доходите, броя човекодни и брутните доходи.

Така например, изследванията на Curtiss и Morrison ²³ доказват, че в словашките зърнени ферми големите размери на земеделските стопанства влияят положително върху ефективността. В животновъдството Morrison изследва дните за угояване, докато Mathijs & Vranken²⁴ използват стойността на общото производство при зърнените и животновъдните стопанства. Копева & Ноев²⁵ изучават производствената ефективност на стопанствата със зърнена специализация в България и доказват, че размерът на стопанствата е от значение и оказва положителен ефект върху ефективността.

Няколко автора изучават ефекта от специализацията на производството върху ефективността. Mathijs & Vranken за Унгария и България, Curtiss за Чешката република и Brümmer²⁶ за Словения откриват връзка между специализацията на производството и ефективността, като установяват, че производствата с висока степен на специализация, са по-ефективни. Ефектът от прилаганата технология се изследва чрез вложения обем ресурси в производството - Mathijs & Vranken доказват, че българските зърнени ферми, с висока степен на капиталоемкост, са по-ефективни.

Голямо внимание се отделя на изследването на характеристиките на човешкия капитал, като целта е да се детайлизират факторите на неефективност. Ефектът от възрастта на мениджъра върху ефективността се изследва детайлно, но заключенията не са постоянни. Mathijs & Vranken включват в своите изследвания, образованието на мениджърите на стопанствата и дела на жените, като и за двете променливи доказват, че имат положителен ефект върху ефективността на земеделските стопанства в Унгария и България.

Не на последно място е изследвана “концентрацията” в земеделското производство като Brümmer доказва, че фермерите, които не се занимават с дейности извън селскостопанското производство са по-ефективни.

Подходите, при установяването на икономическата ефективност в зависимост от обекта на изследване – селско стопанство, селскостопанско производство, селскостопански отрасъл, стопанска организация и земеделско стопанство са различни, отразяващи различните теоретични направления в определянето на ефективността.

Станков ²⁷ разработва методичен подход за анализ на ефективността в животновъдството чрез метода на вертикална декомпозиция - в процеса на анализ се преминава от синтетични към по-малко синтетични показатели, за да се стигне до най-ниското ниво, включващо първичните фактори на производствената система. Стойкова²⁸ изследва ефективността в млечното говедовъдство, използвайки богата система от технически, икономически и финансови показатели, а Благоева²⁹ изследва ефективността на производството на краве мляко в Старозагорска област, с помощта на маржиналния анализ. Копева & Ноев, използвайки стохастичния граничен анализ, изследват техническата ефективност на българските ферми, докато Башев в авторски колектив с Кънева, Котева, Младенова и Терзиев ³⁰, определят ефективността на аграрните организации, отчитайки транзакционните разходи, предлагайки методически подход за анализ и оценка на ефективността на стопанските организации в земеделието.

Въз основа на разгледаните методики за анализ на икономическата ефективност е направен изводът, че обектът на научно изследване в дисертацията, изисква използването на методика, определяща икономическата ефективност на ниво фирма като основните инструменти за анализ са икономическият, финансовият и стохастичния граничен анализ, които позволят анализирането на състоянието и характеристиките на изследваните земеделски стопанства, и определянето на тяхната икономическата ефективност.
2.2. Методология на изследването
Използваната методология на изследване в дисертацията, се базира на определението на Farrel, според което икономически ефективни са тези производствени единици, които произвеждат максимално количество продукция, влагат минимални количества производствени ресурси, при оптимални ценови съотношения на производствените фактори и готовия продукт.

Обектът на научно изследване предполага отчитането на особеностите на селскостопанското производство. Една от най-важните от тях, е използването на земята като основно средство за производство. Тя се характеризира с това, че е пространствено ограничена, неподвижна, притежаваща специфичното свойство - плодородие. Комплексното влияние на земята и природо-климатичните фактори върху земеделското производство, предопределят специфичната му продуктова структура, равнището на разходите и постъпленията, лимитират вложеното работно време и натовареността на селскостопанската техника. Сезонният характер на производствения процес обуславя наличието на несъвпадение между производствения и работния период, като е налице голяма разлика между момента на влагане на производствени фактори в производството и получаването на приходи.

Икономическият инструментариум за установяване икономическата ефективност на земеделските стопанства отразява степента на използване на трите основни фактора: земя, труд и капитал, тяхното съвкупно влияние върху изхода на производствена система, въздействието на “балансираните” фактори върху земеделския производствен процес (“статистическия шум” - валежи, засушавания, слани и други) и влиянието на факторите на “неефективност” – специализация, технология, възраст и други.

Приоритетно значение в анализа има границата на ефективност, определена от оптималните количествени съотношения и пропорции между използваните ресурси и получените резултати при дадените ценови нива. Предложенията за повишаването на икономическата ефективност се базират на тенденциите във факторните комбинации и оценките на ефективност на земеделските стопанства, специализирани в производството на зърно, грозде и зеленчуци.

Методологичният подход, приет за изследване на икономическата ефективност на земеделските стопанства със зърнена, лозарска и зеленчукова специализация, може да се представи чрез схема № 2:


Схема № 2: Етапи при определянето на икономическа ефективност на земеделските стопанства, специализирани в

производството на зърно, грозде и зеленчуци.

Единица на научното наблюдение е земеделското стопанство, което се дефинира като самостоятелна икономическа единица, която произвежда земеделски култури, има независимо управление и отговаря на конкретни критерии, уточнени със Закона за преброяване на земеделските стопанства в Република България (обн. ДВ, бр. 17 от 21.02.2003г).

Съгласно Закона за преброяването, за да бъде включено като единица на наблюдение дадено земеделско стопанство, минималния размер на ИЗП трябва да е 5 дка, който подход е приет и в научното изследване. Друго ограничително условие е, че в извадката са включени пазарно ориентирани стопанства, което условно означава, че над 50% от произведената продукция е предназначена за пазара.

Извадката е определена на случаен принцип от всички земеделски стопанства в изследваните области.

С помощта на анкета е събрана информация за три последователни стопански години – 2004-2005, 2005-2006, 2006-2007г, като е използвана групировка по време и метриран признак – специализация на земеделските стопанства. Критерий и показател за установяване на стопанската специализация е структурата на стойността на стоковата продукция (приходите). Главните отрасли³¹, а оттук и производствената специализация са определени на база стойност на стоковата продукция по-висока от 50 % или най-висок дял приходи от общите такива за стопанството.

На база специализацията на земеделските стопанства, са определени 95 единици на наблюдение - 44 зърнени стопанства, 18 – специализирани в производството на грозде и 33 зеленчукови. Зърнените стопанства са съсредоточени в производството на пшеница, ечемик, царевица за зърно и слънчоглед, лозарството е представено от десертно и винено грозде, а зеленчукопроизводството - от градински и полски домати, градински и полски пипер, градински и полски краставици, зеле, картофи, лук, тикви и дини.

Статистическото наблюдение е проведено еднократно през 2007г, по европейската класификация на ниво NUTS 2 на територията на Северозападен и Северен Централен Район, а на ниво NUTS 3 – областите Монтана, Враца, Плевен и Велико Търново.

Изборът на областите е обусловен от важността на отрасъла растениевъдство в аграрния сектор на четирите области и високият дял в общата ИЗП и общото растениевъдно производство на подотраслите - зърнопроизводство, лозарство и зеленчукопроизводство. Статистическото наблюдение обхваща период от три стопански години с цел да се избегнат колебанията в производствените резултати.

Икономическият анализ на ефективността включва анализ на входа и изхода на земеделската производствена система, т.е. анализ на осигуреността на земеделските стопанства с основни производствени средства и тяхното използване в стопанската дейност. В методологичния инструментариум на подхода са включени аналитични и синтетични показатели, в натурална и стойностна форма - в зависимост от характеристиките на изследвания показател, които най-общо могат да се разделят на факторни и резултативни.

Описани са основните етапи на приложение на избрания в научното изследване интегрален метод за определяне на икономическата ефективност на земеделските стопанства - стохастичен граничен анализ.

На база вижданията на Farrel за икономическата ефективност на фирмата и спецификата на земеделското производство, е определен състава на променливите в модела. С помощта на Коб-Дъгласовата производствена функция са построени три подмодела, включващи стопанствата в зърнопроизводството, лозарството и зеленчукопроизводството:

₄

ln y_i = ₀ +  _j lnx_ij + v_i - u_i (1)

^j=1

където:

₀ – константа

_{j –} параметри пред зависимите променливи, чиито оценки се търсят

x_{1 -} ИЗП³², дка;

x_{2 -} вложен обем труд в ГРЕ³³ в i-тото стопанство;

х₃ – производствени разходи в лв. (вкл. разходи за семена, торове, препарати, заплати и осигуровки на наетите, транспорт, амортизации и др.);

х⁴ – капитал в лв, (приблизителна стойност на земеделската техника и оборудване, лв)

v_i -“статистическия шум” в производствените системи.

u_i - въздействие на неефективните фактори

u = ₀ + ₁Z ₁ + ₂Z₂ + ₃Z₃+ ₄Z₄ + ₅Z₅ (2)

където:

Z₁ - специализация на производството - дял на приходите от главния отрасъл от общите приходи на i-тата ферма

Z₂ - дял на жените спрямо общия брой заети

Z₃ – ниво на технология - съотношението между броя работници и обработваемата земя (ИЗП) на i-та ферма

Z₄ - професионален стаж на мениджъра на стопанството в години

Z₅ - възраст на мениджъра на стопанството в години

Приложението на метода стохастичен граничен анализ е извършено с помощта на версия 4.1 на програмата FRONTIER³⁴, която дава възможност за спецификация на модела на стохастичната граница и отчитане на факторите на неефективност. С помощта на функцията на максимално правдоподобие се получават оценки на включените в модела параметри, които служат за анализ на ефективността на земеделските стопанства. Процесът на оценка се състои от три стъпки:

В края на главата е направена характеристика на клъстер анализа, с чиято помощ изследваните земеделски стопанства се групират в сегменти, диференцирани от гледна точка на получените оценки на ефективност и избраните променливи в модела, с цел определяне на тенденциите и формулирането на изводи и препоръки относно ефективното трансформиране на ресурси в крайни продукти при стопанствата, специализирани в зърнопроизводство, лозарство и зеленчукопроизводство.

През изследвания период е отчетен спад в осигуреността с работна ръка – най-голям спад в постоянно заетите работници на декар отчитат зеленчукопроизводителите, а в сезонните – стопанствата, специализирани в лозарство.

Що се отнася до изследваните качествени характеристики на трудовите ресурси, резултатите сочат, че делът на жените и постоянно заетите до 40 годишна възраст е най-висок при зеленчукопроизводителите, а най-нисък при зърнопроизводителите.

Броят мениджъри с висше образование е най-висок при анкетираните стопанства със зърнена специализация, а най-нисък при тези с лозарска.

Ниска осигуреност със земеделска техника и оборудване отчитат земеделските стопанства, специализирани в производството на грозде и зеленчуци – в голяма част от тях, производствено оборудване въобще няма. Единствено в зърнените стопанства се отчита ръст на новозакупената селскостопанска техника.

Изследването на производителността на земята показва ниски средни добиви и стойност на произведената продукция на декар, като особено тревожна е тенденцията в сектор лозарство. В зърнопроизводството, най-високи приходи от продажба на продукция реализират едноличните търговци и дружествата с ограничена отговорност, а в лозарството и зеленчукопроизводството – регистрираните, нерегистрираните земеделски производители и дружествата с ограничена отговорност.

Остарялата материално-техническа база, неефективното натоварване на производствените мощности и липсата на инвестиции в нова техника и оборудване са причините за ниската производителност на капитала и труда в изследваните земеделски стопанства.

През изследвания период, влагането на 1 годишна работна единица труд в земеделските стопанства, специализирани в отглеждането на зърнени култури води до създаването на приход в размер на 34123 лв, а в стопанствата с лозарска и зеленчукова специализация едва 2804 лв/дка и 1361 лв.

Направените изводи за ниското равнище на производителност на земеделските стопанства, свързани с екстензивното използване на производствените фактори, се потвърждават от получените негативни финансови резултати от дейността на стопанските единици.

Направени са изводите:

• 
  Eдрите земеделски стопанства (юридическите лица, едноличните търговци и земеделските кооперации), имащи по-голям икономически потенциал, са ефективни в зърнопроизводството. Пред тях стои необходимостта от увеличаване на добивите чрез интензификация на производството като основна предпоставка за повишаване на ефективността им.
  
• 
  По-високи добиви и ефективност при трудоемките отрасли – зеленчукопроизводство и лозарство, имат частните стопанства - ЕТ, регистрирани и нерегистрирани земеделски производители и дружествата с ограничена отговорност. За повишаване на техния пазарен потенциал е необходимо икономическото им укрепване, подходяща за размерите им организация на производство и реализация на продукцията.
  

Стохастичният граничен анализ включва тестване адекватността на избраната производствена функция в трите подмодела. Формулираната основна хипотеза е следната:

(27)

Хипотезата е тествана спрямо теоретичното значение на χ квадрат разпределението при 7 степени на свобода (Таблица 1). Получените резултати от теста не отхвърлят нулевата хипотеза, с което се доказва адекватността на избраната функция за описание на модела на икономическа ефективност на земеделските стопанства, специализирани в зърно, грозде и зеленчукопроизводство.

1. 
   Ho – съставения модел е ефективен и няма въздействие на факторите на неефективност. Разликата, получена от фактическия резултат производство и очаквания се описва с нормално симетрично разпределение на случайните величини .
   
2. 
   Н₁ – съставения модел е неефективен и има въздействие на факторите на неефективност. Разликата, получена между фактическия резултат производство и очаквания има асиметрично разпределение на случайните величини.
   

След въвеждането на логаритмуваните стойности на зависимата и независимите променливи в програмния продукт FRONTIER 4.1. (1995), са получени следните резултати (Таблица 3):

От факторите, включени в неефективния модел, значим за увеличаването на икономическата ефективност на стопанствата със зърнена специализация е професионалния стаж на мениджърите, за което свидетелства отрицателния знак на коефициента пред променливата.

С помощта на използвания в изследването програмен продукт, са получени оценки на икономическа ефективност на зърнените земеделски стопанства през анализирания период. Най-високи оценки стопанствата имат през 2006 – 81% ефективност, а най-ниски през 2007г – 72%, като средната им ефективност през разглеждания период е 77,3%. Високи оценки на икономическа ефективност в зърнопроизводството имат едноличните търговци (80%), дружествата с ограничена отговорност (77%) и земеделските кооперации (76%). С по-ниска средна ефективност са другите юридически лица (70%) (Фигура 1) .


Фигура 1: Средна ефективност на стопанствата, специализирани в зърнопроизводство според юридическия им статут. Източник: Собствени изчисления.

Анализът на въздействието на “балансираните” и “небалансираните” фактори върху ефективността на земеделските стопанства със зърнена специализация, показва, че отчитането на избраните в модела неефективни фактори, ще доведе до намалено влияние на “статистическия шум”, като величината отчитаща риска, намалява съответно от σ² = 0,78 на σ_v² = 0,18.

Значимите коефициенти пред максимално правдоподобните оценки на параметрите в модела на земеделските стопанства, специализирани в лозарство, показват, че увеличаването на ИЗП с 1 %, ще доведе до намаляване на икономическата ефективност с 10%. Този резултат е обясним от една страна с влошеното състояние на лозовите масиви и получените ниски средни добиви, а от друга – с големите средни размери на ИЗП в земеделските кооперации, заемащи значително място в извадката. Ниската им степен на специализация и неотчитането на особеностите на лозарството - трудното му съчетание с други отрасли на селското стопанство, спецификата на организацията, техническите средства и високата му трудоемкост, са причина за ниската ефективност на голяма част от тях в подотрасъла.

Получената оценка на параметъра производствени разходи показва, че увеличаването на вложените в производството количества торове, препарати, сертифициран посадъчен материал и извършването на всички необходими агротехнически мероприятия, би довело до повишаване на ефективността с 45% при текущите ценови нива.

Ниската икономическа ефективност в тези стопанства в голяма степен се дължи на недостига на работна ръка - увеличаването на броя годишни работни единици в производството с 5 %, би довело до повишане на икономическата ефективност с 27%.

Анализът на неефективния модел отчита положителна връзка между повишаването на технологичното ниво на производство и ефективността. Положително е влиянието и на намаления възрастов праг на мениджърите в тези стопанства.

Средната ефективност на стопанствата специализирани в лозарство през изследвания период е едва 50%. С по-висока икономическа ефективност са земеделските стопанства на физическите лица – регистрираните земеделски производители (64%), нерегистрираните земеделските производители (69%) и дружествата с ограничена отговорност (59%). С най-ниска ефективност (40%) са земеделските кооперации и другите юридически лица (Фигура 2).


Фигура 2: Средна ефективност на стопанствата, специализирани в лозарство според юридическия им статут. Източник: Собствени изчисления.
Анализът на ефективността на земеделските стопанства, специализирани в лозарство, от гледна точка на икономическия им размер, показва, че малките и средни по икономически размер стопанства, са по-ефективни (Фигура 3). За повишаване на техния пазарен потенциал обаче, е необходимо тяхното икономическо укрепване и подходяща за размерите им организация на производство.



Фигура 3: Ефективност на стопанствата, специализирани в лозарство от гледна точка на икономическия им размер. Източник: Собствени изчисления.

Резултатите сочат, че в сравнение със зърнените стопанства, рискът от въздействие на случайни фактори в лозарството е по-голям. Отчитането влиянието на неефективните фактори би довело до значително намален риск от “статистически шум”, т.е. управлението на неефективните фактори, ще доведе до повишена ефективност на стопанствата, специализирани в производството на грозде.

Получените коефициенти пред независимите променливи в модела на стопанствата, специализирани в зеленчукопроизводство показват, че съществени фактори за повишаване на ефективността им са труда, оборотните средства и капитала. Подобно на земеделските стопанства, с лозарска специализация, те отчитат недостиг на работна ръка в производството. За това увеличаването на вложените количества труд с 1% би довело до увеличаване на ефективността с 68%.

Инвестициите в оборотен капитал – сертифициран семенен материал, торове, препарати, фунгидици, инсектициди и други, са от особено значение за повишаването на получените средни добиви и съответно ефективността. Намалената им употреба в производството се дължи както на недостиг на финансови средства, така и на липса на информация за съвременните тенденции в земеделското производство.

Задължително условие за повишаването на икономическата ефективност в зеленчукопроизводството са инвестициите в производствен капитал. Липсата на земеделска техника и оборудване, унищожените оранжерии и напоителни съоръжения, са една от основните причини за влошените производствени резултати и ниската икономическа ефективност в тях.

Анализът на факторите на неефективност показва, че увеличения дял на жените в зеленчукопроизводството, би довел до повишаване на ефективността с 18%.

Икономическата ефективност на стопанствата със зеленчукова специализация, определена с помощта на стохастичната гранична производствена функция варира през годините: 2005г – 66%, 2006г – 75% и 2007г – 59%.

Анализът на стохастичните фактори показва, че в сравнение със зърнените стопанства, рискът от въздействие на случайни фактори върху зеленчукопроизводството е по-голям, а в сравнение със стопанствата, специализирани в лозарство - по-малък.

• 
  От изследваните земеделски стопанства, най-висока икономическа ефективност отчитат стопанствата, специализирани в зърнопроизводство, а най-ниска - специализираните в лозарство.
  
• 
  От избраните фактори, съставящи неефективния модел, за зърнопроизводителите съществен е професионалния стаж, за зеленчукопроизводителите - делът на жените, а при гроздопроизводителите – намаления възрастов праг на мениджърите и по-високото ниво на технология.
  

• 
  Най-голямо значение за повишаване на ефективността в зърнопроизводството има инвестицията в капитал под формата на производствено оборудване, в лозарството – употребата на текущи производствени средства – семена, торове, препарати, а в зеленчукопроизводството – увеличения брой ГРЕ.
  

• 
  Ефективни са големите по размер зърнени земеделски стопанства, реализиращи по-големи икономии от мащаба и по-висока производителност на труда и капитала.
  
• 
  Употребата на сертифициран посевен материал, торове и препарати в зърнопроизводството, както и спазването на агротехническите мероприятия е ключов фактор за повишаване на средните добиви, а оттук и за повишаването на икономическата ефективност на земеделските стопанства в подотрасъла.
  
• 
  Размерите на стопанствата, специализирани в лозарство, трябва да са съобразени с прилаганите технологични варианти, заетостта на постоянната работна сила и възможностите за наемане на допълнителна такава.
  
• 
  Влошената възрастовата структура на плододаващите лозови насаждения, амортизираната земеделска техника и оборудване са основните причини за ниската производителност на капитала в тях.
  
• 
  Ефективни в зеленчукопроизводството са стопанствата с малки и средни размери. Положително влияние върху ефективността при тях оказва привличането на постоянна и сезонна работна ръка в производството, инвестициите в оборотни средства, земеделска техника и оборудване. Ниските средни реализационни ценни, свързани с ниската партидност на продукцията, осезаемо пречат за по-добрите икономически резултати в тези стопанства.