Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак


Таблица 1. Йерархия на различните аспекти на земеделското производство



страница2/4
Дата19.10.2017
Размер0.62 Mb.
#32724
ТипАвтореферат
1   2   3   4

Таблица 1. Йерархия на различните аспекти на земеделското производство
Прегледът на специализираната литература, занимаваща се с оценката на устойчивостта на аграрния сектор показва, че обекта на изследване може да е насочен към микро ниво - ферма (земеделско стопанство), мезо ниво - район/регион или макро ниво - отрасъл. Запознаването с наличните статистическите данни и някои научни публикации у нас и в чужбина, засягащи изследването и оценката на устойчивостта в селското стопанство, показва, че едно изследване само на едно ниво няма да е най-удачен подход. Предвид големият брой малоразмерни земеделски стопанства (около 90% от всички у нас), едно разглеждане на макро ниво не би дало точната и пълна представа за действителността „долу“ на микро ниво (отделно земеделско стопанство) и кои са главните движещи сили там. Затова се застъпва мнението за измерване на устойчивостта на земеделието на повече от едно ниво, като се приема, че за българските условия е подходящ анализ на две нива: на макро ниво – отрасъл, и микро - отделни земеделски стопанства. Така оценката на аграрния сектор ще бъде по-детайлна и точна. Първо, защото ще е съвкупност от оценката на две йерархични равнища. И второ, ще включва най-ниското базисно ниво за страната. А то, като основа на производството, трябва да гарантира устойчивостта и на горните нива на системата.

Прегледът на научната литература показа съществуването на много определения какво е това устойчивост на аграрния сектор. На тази база в параграф 1. 3. се прави съпоставка на някои модели (рамки) за оценка на устойчивостта на аграрния сектор като “SAFE“, “SEAMLESS“, “RISE“, “IDEA“, “DPSIR“.





Фигура 2. DPSIR модел (рамка)

В настоящото изследване главно внимание се отделя на “DPSIR“. Моделът е една социо-икономическа и екологична рамка за анализ, проследяваща веригата от процеси, протичащи при взаимодействието на човека и природата, като се започне от D - силите, оказващи въздействие върху устойчивостта на околната среда и по какъв начин се изразява натиска P - (например замърсители), S - състоянието на околната среда (качеството), I - въздействията (върху здравето, екосистемите, материалите) и R - общественият отговор, изразен в политики и цели, насочени да предотвратят негативното изменение (фигура 2).


Движещите сили са изразени чрез фермерското поведение; икономическите и социални сили, в лицето на броя на населението, социо-културните ценности, технологиите, осигуреността на земеделското стопанство с финансови ресурси, административната политика, пазарните сигнали; употребата на енергия; промени в околната среда, под влияние на външни метерологични причини, случайни събития, промени в аграрните системи или на географските дадености, предизвикващи натиск и др.

Натискът може да се изразява под различна форма, като например прекомерната употреба на природните ресурси, използване на изкуствени торове и пестициди, емисии на замърсители, с източник вътрешен или външен за отрасъла и прочие. Този натиск резултира в промяна на състоянието на екосистемите и природните ресурси. Намалява или е застрашено видовото разнообразие, променя се естествената среда на живот и пейзажите. Влошава се качеството и се изчерпва количеството на природните ресурси.

Така промяната на състоянието въздейства на глобалната околна среда. За да се върне околната среда отново в равновесие, трябва да се предприеме определен и целенасочен отговор. Той може да е чрез промяна на прилаганата политика по отношение на различни аспекти, като регулации, икономически инструменти, информация и тренинг, изследване и развитие по отношение на идеите за устойчивост или промяна в аграрната политика. Увеличението на отговорността по веригата на жизнен цикъл на производство и употреба на храните, както и стимулиране на позитивните пазарни сигнали, промяна на самото фермерско поведение, промяна в модела на консумация на храни, както е примера с увеличение търсенето на биологично произведени продукти са също възможност за ответно действие.

Правилният отговор трябва да се прилага във всички фази в рамката “DPSIR“. Изборът къде точно да е насочена политиката е подчинен на специфичните характеристики на земеделието и сложността на проблемите. Потенциалната намеса според “DPSIR“ рамката може да се осъществява както на национално ниво, така и на по-ниско от местната администрация и мениджърите в селското стопанство. Изведено от социалната, икономическа и екологична цена, йерархичността е водеща. Взимането на решения на по-ниско ниво е по-бързо, ефективно и с по-малко негативни последствия. Местните мениджъри може и да не се в състояние да въздействат върху главните социо-икономически движещи сили, но с тяхната специфична юрисдикция могат ефективно да влияят върху състоянието на природата или върху някои от причините за натиск. Докато на високо ниво на взимане на решение (например национално) може много ефективно да се влияе на “движещите сили” и “натиска”, който упражняват. Затова една комбинирана политика е в състояние да даде много добър ефект. В смисъла на взимане на политически решения, “DPSIR“ модела като инструмент за анализ на устойчивото състояние е гъвкав и приложим на всяко ниво (например ферма/земеделско стопанство, район, отрасъл като цяло), което го прави практичен и полезен инструмент.

1. 4. Анализ на резултатите от изследвания на аграрната устойчивост

Различните методологически подходи и резултатите от изследвания на аграрната устойчивост в редица страни могат да бъдат добър пример и да послужат за адаптиране на чуждия опит. Това приспособяване е особенно актуално, когато въпросите за устойчивостта и устойчивото развитие на земеделието са не детайлно изследвани и в българската научна литература не съществуват или са частично разработени съвременните аспекти на тази тематика.

Актуалността на едно адаптиране можем да търсим и в друга посока. България като страна член прилага Общата селскостопанска политика и в този смисъл среща редица проблеми по отношение на устойчивостта на аграрния сектор. Част от тези проблеми можем да характеризираме като специфични за българското селско стопанство, а други като общи. Последните засягат устойчивостта на аграрната сфера във всички страни на ЕС и са обект на една обща политика. Тъй като страната ни бе приета последна в ЕС е логично да изостава в някой отношения. Така постигнатото от другите европейски държави може да служи като добра база за сравнение и пример за разработване на набор от показатели, които да се използват за оценка на устойчивостта на земеделието у нас. В тази връзка са изучени опита на Италия и Великобритания, както и проекта “Irena“ (“Ирена“) на ниво ЕС и някои вече използвани екологични, социални, икономически и институционални индикатори за измерване на устойчивостта на земеделието, прилагани от наши автори.
2. Методически подход за оценка на устойчивостта на аграрния сектор на Р. България

2. 1. Избор на ниво и времеви период на изследване.

Оценката на устойчивостта на аграрния сектор у нас включва две нива на изследване - отраслово и фермерско (земеделско стопанство). Изборът само на отраслово ниво, като главен обект на изследване би довел до известно прикриване на проблемите, характерни за по-ниските нива, да отклони вниманието от истинските причини и да повлияе на качеството на потенциалните препоръки за решения. Подобни “странични“ ефекти могат да възникнат и от самия интердисциплинарен характер на анализа. Известно е, че резултатите от еколого-икономическия сравнителен анализ поради разнородността на изходните данни, често се приемат за дискусионни.

Затова на регионално ниво се използва анкетно проучване, което позволява да се обхванат по-голям брой разнородни показатели в екологичната, социалната и икономическата област. Анкетното проучване на по-ниско йерархично ниво е в състояние в по-голяма степен да надникне в “невидимите” за официалната статистика проблеми. При това в екологичната област, с цел да се отговори на потребностите на Eurostat, специализирани данни и информация се събират и обработват за страната ни едва от няколко години.

Времевият период на изследване за ниво отрасъл основно обхваща хоризонта от 1998 до 2007 година включително, а за ниво земеделско стопанство е направено анкетно допитване за три години. За сравнение в някои случаи са използвани данни за 1989 (1990) г. или текущото състояние на сходни показатели в другите страни членки на ЕС.


2. 2. Избор на индикатори за измерване на устойчивостта на аграрния сектор.

Индикаторите са обединени в три групи - икономически, социални и екологични. Срещу всеки индикатор е посочена ролята, която изпълнява според методологията на DPSIR модела.



С избора на икономически индикатори се цели оценка на икономическото измерение на устойчивостта на аграрния сектор и доказване или отхвърляне на хипотезата, че аграрният сектор е икономически неефективен и неконкурентноспособен. Икономическите индикатори за отраслово ниво и тяхната позиция според “DPSIR“ методологията са представени в таблица 2.
Таблица 2. Икономически индикатори за оценка на устойчивостта на аграрния сектор на отраслово ниво

№ и име на индикатора

DPSIR

1. 1. Брутен вътрешен продукт и Брутна добавена стойност за аграрен сектор

S

1. 2. Структура на земеделските стопанства

S,D

1. 3. Брой земеделски стопанства

S

1. 4. Използвана земеделска площ

S

1. 5. Структура на ДМА в аграрния сектор

S,D

(а) Площ овощни насаждения

S

(б) Площ лозя и (б.1) Дял на неподдържаните лозя извън стопанствата към всички лозя

S

(в) Брой животни в аграрен сектор (в.1) Говеда; (в.1.1) Крави; (в.2) Овце; (в.3) Кози; (в.4) Свине; (в.5) Птици общо

S,D

(г) Брой селскостопански машини - трактори и комбайни

S,D

1. 6. Вложен труд в аграрен сектор, измерен в Годишни Работни Единици (ГРЕ)

S

1. 7. Инвестиции в аграрен сектор

S,D

1. 8. Чуждестранни инвестиции в аграрен сектор

S,D

1. 9. Разходи за придобиване и придобити ДМА в земеделието

S

1. 10. Външнотърговско салдо

S

1. 11. Ефективност на използваните ресурси




(а) БДС на една ГРЕ вложен труд в земеделието

D

(б) БДС на един зает в земеделиетo

D

(в) БДС създадена от аграрния сектор на 1 ha използвана земеделска площ

D

(г) Придобити дълготрайни материални активи на 1000 лв БВП създаден в аграрен сектор

D

(д) БДС създадена в аграрния сектор на 1 лв. инвестиции

D

(е) Инвестиции на един хектар използвана земя в земеделието

D

(ж) Средни добиви от земеделски култури

D,S,I

(з) Среден годишен млеконадой от крава

D,S

1. 12. Инвестиции




(а) Дял на инвестициите в аграрния сектор

D,S,R

(б) Дял на придобитите ДМА в аграрния сектор във всички придобити ДМА за икономиката на страната

D,S,R

(в) Дял на придобитите ДМА в аграрния сектор в БВП на страната

D,S,R

(г) Предприемачески доход в земеделието

D,S,R

(д) Дял на ДФ“Земеделие“ в инвестиционния процес

D,S,R

(е) Дял на програма САПАРД в инвестиционния процес

D,S,R

Изборът на социални индикатори на отраслово ниво цели оценяването на социалната страна на устойчивостта на аграрния сектор и доказване или отхвърляне на хипотезата, че той не е социално привлекателен и не осигурява равни възможности за работа, спрямо други отрасли на националната икономика, както и че аграрният сектор е подложен в по-голяма степен на негативен демографски натиск. Социалните индикатори за отраслово ниво и тяхната позиция според “DPSIR“ методологията са представени в таблица 3.


Таблица 3. Социални индикатори за оценка на устойчивостта на аграрния сектор на отраслово ниво

№ и име на индикатора

DPSIR

1. Общи индикатори




(а) Брой заети лица в селското стопанство (а. 1) Дял на заетите в селското стопанство, от всички заети

S

(б) Образователно ниво на заетите в селското стопанство

S,D

2. Демографски




(а) Население в селата

D,S

(б) Естествен прираст в селата

D

(в) Средна продължителност на живот в селата

D

(г) Възрастова структура на населението в селата

D

3. Индикатори за равни възможности




(а) Безработица в селските райони

P,D

(б) Средна годишна заплата на наетите в селското стопанство

P,D,I

(в) Съотношение на средна годишна заплата на наетите в селското стопанство и средна годишна заплата на наетите общо за страната

P,D,I

Изборът на екологични индикатори на отраслово ниво цели оценяването на екологичната страна на устойчивостта на аграрния сектор и доказване или отхвърляне на хипотезата, че аграрното производство не опазва в достатъчна степен околната среда и използва неефективно някои природни ресурси. Екологичните индикатори за отраслово ниво и тяхната позиция според “DPSIR“ методологията са представени в таблица 4.


Таблица 4. Екологични индикатори за оценка на устойчивостта на аграрния сектор на отраслово ниво

№ и име на индикатора

DPSIR

1. Оценка на почвените ресурси

P

(а) Ерозия на почвата

P

(б) Засоляване на почвите

P

(в) Вкиселяване на почвите

P

(г) Замърсяване на почвите

P

2. Качество на водните ресурси

P

3. Емисии на парникови газове

P

4. Ефективно използване на природните ресурси




(а) Риск от екологичен натиск при използване на обработваемата земя

P

(б) Влияние на структурата на земеделските култури върху екологичното състояние на използваните земи

D,P

(в) Използвани и пречистени отпадъчни води в аграрния сектор

P,R

(г) Образувани отпадъчни води от аграрен сектор

D,P

6. Енергоефективност на селското стопанство

D,P

6. Производство на възобновяема енергия

R

7. Въздействие върху видовото разнообразие и ландшафта

I

8. Инвестиции в аграрния сектор за опазване на околната среда

R,D

1. 9. Оценка на критични екологични точки




(а) Употреба на минерални торове

P

(б) Употребата на пестициди като критична точка за екологичната устойчивост

P

(в) Използване на оборски тор

P,D,R

(г) Площи с изградена поливна мрежа

P

10. Добри земеделски практики

R

11. Площи с биологично земеделие

R

12. Познаване на принципите на устойчиво земеделие и ниво на екологична квалификация на фермерите

I,R,D

Поради предимно теоретичния характер на устойчивостта, проблемите в институционалната област не са достатъчно добре практически разработени и нормативно залегнали. Не се предлагат конкретни показатели, но изследването се концентрира върху един момент - ефективността на прилаганата политика и какво може да се подобри в нея като обобщаващ показател.


Анализът на ниво земеделско стопанство се осъществява с помощта на емпирични социологически изследвания, чрез пряко анкетно допитване. Те целят допълване на наличната статистическа информация за това равнище. Направени са сред земеделски производители на територията на община Кюстендил и обхващат период от три години – 2006, 2007 и 2008. Въпросите в анкетната карта и при трите проведени анкетни проучвания остават непроменени, с което се цели проследяване на тенденции (таблица 5). Срещу всеки показател е дадено мястото му в “DPSIR“ рамката. Тъй като зададените въпроси са с по-широк смисъл е възможно да покриват и повече от една област.
Таблица 5. Въпроси в анкетното допитване

№ и съдържание на въпроса

DPSIR

Общи информативни въпроси




1. С какво точно се занимавате?

S

2. В отглеждането на какво сте специализирани?

S

3. Какъв е размера на стопанство Ви?

S

Въпроси, засягащи икономическата страна




4. Каква част от земята във вашето стопанство е лична собственост?

S,D

5. Колко човека работят във стопанството Ви?

S,D

6. Колко от тях са членове на вашето семейство?

S,D

7. Имате ли странични доходи?

S,D

8. Мислите ли да се откажете от селскостопанска дейност?

D,R

9. Каква е годишната Ви чиста печалба (на 1 декар/ 1 брой животно)?

S,D

10. Как се изменят доходите от производството?

D

11. Как се изменят производствените Ви разходи на единица продукция?

D

12. Според Вас достатъчно ефективна ли е вашата дейност?

D

13. Смятате ли, че увеличението на инвестициите ще се отрази на чистата Ви печалба?

D,R

14. Как финансирате производството си?

S,D

15. Какво мнение имате за кредитите и тяхното отпускане?

S,D

16. Има ли според Вас бюрокрацията (евентуална корупцията ) при взимането на решения за отпускането на кредити (помощи)?

S,D,I,R

17. Как определяте производителността на труда във вашето стопанство?

D,S

18. Разполагате ли с достатъчна материално-техническа база, необходима за Вашето производство?

D,S

19. Инвестирате ли в повишаване на квалификацията на персонала и нови технологии ?

D,S

20. Как рализирате продукцията си?

D,P,R

21. Какво мислите за изкупните цени?

D

22. Има ли достатъчно търсене на вашата продукция?

D

23. Как се изменят добивите (продуктивността на животните)?

D

24. Кои са причините за това? (може да посочите повече от един отговор )

D,P,R

25. Мислите ли, че управлението на стопанството е от главно значение за неговата устойчивост?

D,R

26. Имате ли планове за разширение на бизнеса?

D,I

27. Смятате ли, че българското земеделие е икономически конкурентноспособно на другите страни от ЕС?

D

Въпроси, засягащи социалната страна




28. Каква е възрастта на постоянно заетите лица във Вашето стопанство?

S

29. Какво е Вашето образование?

S

30. Какво смятате за условията на труд, свързани с вашата дейност?

S

31. Боледувате ли често?

S

32. Как определяте жизнения си стандарт?

S

33. Доволен ли сте от доходите, които получавате от селското стопанство?

D

34. Колко часа е продължителността на един ваш среден работен ден?

S,D

35. Разполагате ли с достатъчно свободно време за почивка?

S,P,D

36. Смятате ли, че ако бихте работили в друга сфера на икономиката, бихте ползвали повече годишен отпуск, отколкоте ползвате сега, като заети в селското стопанство?

S,D

37. Виждате ли наследници (последователи) за бизнеса Ви?

I,D

Въпроси, засягащи екологичната страна




38. Инвестирате ли в опазване на околната среда?

R,D,P

39. Знаете ли какво значи устойчиво земеделие?

D

40. Контролирате ли екологичното състояние на земите си?

P

41. Познавате ли всички екологични изисквания, свързани с обекта на вашата дейност?

P,D

42. Спазвате ли изискванията за количеството химически торове и пестициди, които използвате средно на декар?

P,R

43. Знаете ли сегашното състояние на земите си по отношение на аспекти като: ерозия и деградация; засоляване; замърсеност с нитрати и пестициди; чистота на използваните води; хранителен баланс

P,R

44. Използвате ли оборска тор и защо?

P,R. D

45. Оползотворявате ли растителните/животински отпадъци? Моля обосновете се?

P,R

46. Имате ли изградени торища, ями или пречиствателни съоражения?

P,R

47. Складирате ли препаратите за растителна защита и торовете на специални места,за да предпазите от замърсяване?

P,R

48. Прилагате ли някои от така неречените „Добри земеделски практики“?

R

49. Прилагате ли биологично земеделие?

R

50. Съблюдавате ли стандартни и хигиенни норми, в това число хуманно отношение към животните?

R

51. Опазвате ли ландшафта?

P,R

52. Опазвате ли биоразнообразието?

P,R

53. Отглеждате ли местни сортове/породи?

R

54. Смятате ли,че сеитбообращение е важно?

D,P,R

55. Знаете ли, че селското стопанство е голям емитент (източник) на парникови газове, в това число метан, амоняк, въглероден диоксид?

D,R

56. Имате ли интерес за инвестиции в природоопазващи технологии, като например биогаз станция?

R

Въпроси, засягащи институционалната страна




57. Познавате ли добре законово-нормативната уредба, свързана с бизнеса Ви?

D,R

58. Смятате ли, че изградените институции, свързани със селското стопанство ефективно вършат своята работа?

D,P,R

59. Смятате ли, че другите страни в ЕС имат по-добри условия за развитие на земеделието от българските?

D,R



Каталог: uploaded files
uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded files -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded files -> Автобиография Лична информация
uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа
uploaded files -> Утвърдил весела неделчева
uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп
uploaded files -> Христо Смирненски
uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата
uploaded files -> Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия
uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница