Трудности при анализа на някои от избраните

На отраслово ниво може да се обобщи, че те са в резултат на непълната база статистически данни; различната статистическа методология на събиране на данни у нас и в другите страни от ЕС, възпрепятстващо по-задълбоченото във времето изследване. Понякога е налице несъответствие в публикуваните официални данни у нас, засягащи аграрният сектор в зависимост от източника и начина на интерпретация. Основните трудности при анкетното допитване са от друго естество. Те се изразяват най-вече в ограниченията, наложени от времевия фактор и обема на анкетата.

В тази глава на дисертацията се прави оценка на аграрния сектор по избраните показатели на макро ниво и се анализират резултатите от анкетното проучване за устойчивостта на сектора на ниво земеделско стопанство. Посочени са някои насоки за подобряване на оценката на устойчивостта на аграрния сектор и се предлагат някои насоки за подобряване на политиката, целяща повишаване на устойчивостта на аграрния сектор.

Проследявайки състоянието на отрасъла за периода 1998-2007г. се установява общ спад на дела на аграрния сектор в националната икономика при показателите БВП и БДС. Делът на БВП на сектора намалява от 16,8 % до 5,1 %, а на БДС от 18,8% до 6,2%.

Следователно намаляването на абсолютния и относителния размер на БВП и БДС на аграрния сектор спрямо съответните стойности общо за икономиката на страната говори за изоставане на отрасъла и за по-нататъшна загуба на позиция в икономиката като цяло.

Абсолютният спад в БДС, означава още, че секторът не само изостава, но и задържа до известна степен общия растеж на икономиката.

Анализирайки показателя “Брой земеделски стопанства” може да се обобщи, че специфичната структурата на аграрния сектор е съществена пречка за достигане на по-високо ниво на устойчивост и увеличение на производствените възможности. Броят на земеделските стопанства за периода 2001-2007г. намалява от 768 800 единици до 493 140 (намаление с 64%). Въпреки, че броя им се редуцира с над 110 хил. единици за периода 2001-2007г., половината от стопанствата са все още неспециализирани. Броят на специализираните стопанства намалява, като при тези с трайни насаждения е с 33%, заети със зеленчуци – с 25% и с преживни животни – с 22%.

Формира се едностранчива производствена структура и неравномерно развитие на отделните подотрасли. В площите със селскостопанско предназначение у нас, водещ дял заемат зърнените и маслодайните култури. През 2007г. 59,2% (или 2518431 hа) от ИЗП е заета със тях. Площите, с трайни насаждения намаляват с 45% през периода 1998-2007 г, тези на зеленчуците и цветята - с 63%. Угарите или временно изключените земи поради липса на икономически интерес се увеличават 2,3 пъти и заемат през 2007г. 5,7% от ИЗП. Това говори за нерационалност на използване на земята, която заедно с едностранчивата производствена структура се отразява неблагоприятно на екологичното и икономическо измерение на устойчивостта.

Амортизираната структура на техническите ресурси; намалението на животните в земеделските стопанства; редуцирането на заетите площи; влошаване качественото състояние на трайните насъждения са само някои от примерите за негативен натиск върху производството и занижената конкурентноспособност на селското стопанство у нас.

Вложеният труд, измерен в годишни работни единици (ГРЕ) намалява. Максимумът е през 2002г. и има стойност от 791,6 хиляди ГРЕ, а се достига минимум през 2007г. , в размер на 494,4 хиляди ГРЕ.

За периода 1998 - 2007г. показателят “Инвестиции в аграрния сектор” се увеличава в абсолютно измерение почти 5 пъти, достигайки размер от 991,1млн. лв в края на периода. Делът на инвестициите в аграрния сектор в общите инвестиции варира в рамките на 2,0-5,6%. Ако съпоставим тези данни с трайната тенденция на намаление на дела на БВП за сектора в общия БВП за страната, би могло да се твърди, че те не са достатъчни и не са дали тласък за обръщане на низходящата тенденция.

За десет годишен период, според НСИ, чуждестранните инвестиции нарастват 11 пъти. Но след 2004г., се наблюдава един забавен темп на растеж, който преминава в спад след 2005г., сигнал за липсата на интерес у чуждестранните инвеститори. Този факт е породен най-вече от ниската възвращаемост в отрасъла и висок риск, както и наличието на по-атрактивни за инвестиции сектори в националната икономика, като строителство и услуги. За периода 1998-2007г. се наблюдава нарастване на показателя “Разходи за придобиване и придобити ДМА”, в размер на 4,7 пъти и достигнато ниво от 427,1 млн. лв. за придобити ДМА. От анализираната вече структура на някои дълготрайни материални активи може да се твърди, че въпреки абсолютното им нарастване, темпът на увеличение елиминира само частично негативните техни характеристики.

За периода 1998-2007г. външнотърговското салдо на отрасъла е положително, с изключение на последната 2007 година. Но съдейки от структурата на вноса и износа, както и от данните за произвежданата продукция, се наблюдава неблагоприятна тенденция на превръщане на страната в нетен вносител на продукти, за които сме имали традиционно пазарни предимства, като плодове и зеленчуци, млечни продукти, различни видове меса.

• 
  общо влошаване на икономическите резултати;
  
• 
  забавящо развитие на сектора на фона на общото развитие на националната икономика;
  
• 
  преобладаващ тип екстензивно и нестабилно производство и еднообразно задоволяване нуждите на населението от хранителни продукти и суровини за преработвателната промишленост;
  
• 
  преобладаваща едностранчива производствена структура;
  
• 
  влошена структура на земеделските стопанства, изразена в поляризирана структура по отношение на използването на земята; преобладаващ брой на непазарни и полупазарно ориентирани стопанства; малък среден размер и разпокъсаност на използваната земя; висок дял на неспециализираните стопанства и намаление в броя на специализираните стопанства; намаление в броя на всички стопанства;
  
• 
  подценено отношение към земята като фактор за производството, изразено чрез намаление на използваната земеделска площ, на площите със селскостопанско предназначение и обработваемата земя за сметка на увеличението на дела на изоставените, пустеещи и необработвани земи;
  
• 
  амортизирана структура и недостатъчни технически ресурси, както и голям процент на неотговаряща на изискванията за безопасност техника; намаление в броя на животните в земеделските стопанства; редуциране на заетите площи и влошаване качественото състояние на трайните насаждения; занижено качество на произведената месна и млечна продукция;
  
• 
  намаление на количеството вложен труд;
  
• 
  ниска производителност на труда и висока трудоемкост;
  
• 
  недостатъчни инвестиции и неефективно тяхно влияние за увеличаване на производството и ниска инвестиционна активност;
  
• 
  ниско ниво на чужди инвестиции;
  
• 
  висока капиталоемкост и изоставащ ръст на ДМА в сектора, на фона на националната икономика;
  
• 
  превръщане на страната в нетен вносител и загуба на сравнителни предимства;
  
• 
  едностранчива структура на износа;
  
• 
  неефективно използване на земята и ниска доходност от нея;
  
• 
  ниски средни добиви и ниска средна продуктивност в сравнение със средните стойности за ЕС;
  
• 
  свито потребление на селскостопански продукти;
  
• 
  нужда от активизиране подкрепата на държавата;
  
• 
  въпреки важната роля на програма САПАРД като двигател за постигане на устойчивост, тя не решава натрупаните проблеми;
  
• 
  според DPSIR методологията, икономическите проблеми на ниво отрасъл можем да определим като отнасящи се най-вече към аналитичните фази “Движещи сили” и “Състояние” и отчасти “Отговор“
  

Използвани са данни от официални статистически източници (НСИ и МЗХ). Разгледани са и някои мерки по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 (ПРСР) като прилаган политически отговор.

• 
  налице е намаляване на броя на заетите лица в аграрния сектор и намаляване ролята на земеделието, като структуроопределящ отрасъл по отношение на заетостта;
  
• 
  висока смъртност, като при селското население е почти два пъти по-висока от тази на градското население;
  
• 
  раждаемост по-ниска от средната за страната;
  
• 
  застаряване на населението и влошаване на възрастовата структура в селските райони, изразена в намаление на селското население, попадащо в групите на подтрудоспособно и трудоспособно население;
  
• 
  засилена миграция;
  
• 
  тенденция на увеличение на средната продължителност на живот в селата, но оставаща на по-ниско ниво от градовете и средните стойности за ЕС;
  
• 
  висока безработица на селското население, особенно ясно изразена при сравнение на средните стойности за страната; висока продължителна безработица; висока младежка безработица;
  
• 
  ниско образователно ниво на заетите и влошаващо се качество на работната сила;
  
• 
  възходящ темп на увеличение на средната годишна заплата на заетите в аграрния сектор и същевременно изоставащ от средната годишна работна заплата за националната икономика;
  
• 
  ниски доходи от земеделието и по презумция нисък стандарт на живот на заетите;
  
• 
  общ дисбаланс на социалните условия между селски райони и градове;
  
• 
  според DPSIR методологията, проблемите от социално естество на ниво отрасъл могат да се отнесат към аналитичните фази “Движещи сили” и “Състояние”, както отчасти и към фазата “Натиск”, който те оказват върху аграрната сфера.
  

Използвани са данни от официални статистически източници и Националната програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в България (2007-2013).

В последните години качеството на подземните и повърхностно течащите води удовлетворява изискванията за праговите концентрации в по-голяма част от районите, където са създадени наблюдателни пунктове. Но често се отчитат все още високи стойности на нитрати в подземните води, най-вече поради неприлагане на добри земеделски практики.

Аграрният сектор е един от най-големите източници на азотен окис с около 60-70 % дял от общите азотни емисии, а делът на метана е около 15-25% от общия за страната.

Делът на обработваемата земя в използваната земеделска площ (ИЗП) за периода 1998-2007 г. остава относително постоянен – около 60%, което се дължи и на едновременното намаление на ИЗП. Но намаляването на общата площ на обработваемата земя може да се оцени като добра тенденция от екологична гледна точка само за ограничени категории земи, но не и от икономическа и социална гледна точка. В повечето случаи изоставените земи, когато са в близост до обработваемите се превръщат в инкубатори за неприятели.

Показателят “Използвана вода” в аграрния сектор бележи тенденция на увеличение в последните няколко години и достига годишен размер от 258022 хил. м3. Делът на сектора в общото количество използвана вода също бележи темп на растеж, но слабо в рамките на 2,7-5,2 %. Забелязва се тенденция на увеличение на отпадъчните води от аграрния сектор, с около 25% през 2007 спрямо 2000г. Повече от половината от използваните води се изпускат без третиране, което е екологично неблагоприятна тенденция и би затруднила постигането на изискванията на Рамковата директива за водите и Директивата за нитратите на ЕС в бъдеще.

Енергоефективността на селското стопанство е ниска в сравнение с другите страни членки на ЕС. Въздействие върху видовото разнообразие и ландшафта е все още недостатъчно изследвано. Съгласно НПРСР през 2006 г. у нас с агро-екологични мерки, целящи опазване на околната среда са покрити едва 0,7% (32000 hа) от обработваемата земя, докато в страните членки на ЕС те са били 20% от нея. Инвестиции в аграрния сектор за опазване на околната среда са недостатъчни.



Графика 7. Небалансирано торене
Употребата на минерални торове за периода 1989-2007г., като общо количество намалява драстично - повече от 5 пъти. Но въпреки това намаление е налице преобладаваща практиката на небалансирано торене, с превес на азота и в пъти по-ниско от нужното при фосфор и калий (графика 7). Небалансираното торене се отразява деструктивно на почвеното плодородие и е в разрез с изискванията за опазване на почвите. Употребата на пестициди следва също тенденция на намаление спрямо 1989г. Проблемът с използването на пестициди у нас има още един аспект, свързан със съхранението на забранени, залежали и с изтекъл срок на годност пестициди, които са сериозен потенциален замърсител. Използването на оборски тор следва тенденция на спад и от ценен за почвеното плодородие ресурс се превръща в замърсител.

Делът на площите с изградена напоителна мрежа в използваната земеделска площ, от 20,3% през 1989 г намалява, за да достигне 3,5-4,5% за периода 2001-2007 г. или спад от 12 пъти.