Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак

Анализът на индикатора, показващ познаването на принципите на устойчиво земеделие и ниво на екологична квалификация на фермерите дава представа за изключително ниско ниво на екологична култура и непознаване на принципите на устойчивото земеделие.

• 
  добро общо състояние на природните ресурси, свързани със земеделската дейност, в резултат на редица причини, като: смяна на системата и промяна в типа на земеделско производство; намаляване натиска от другите сектори на националната икономика, в резултат на спад на промишленото производство; застоят в отрасъла след 1990г. и „самоизчистването“ на почвите и водите; намаляване натискът от интензивния тип селско стопанство, в предвид високата степен на екстензификация на земеделието и прилагане на агроекологичните принципи на устойчивото земеделие, съобразно ОСП;
  
• 
  въпреки горната характеристика, все още са налице някои сериозни проблеми. Според “DPSIR“ методологията, на ниво отрасъл можем да ги определим като отнасящи се повече в натиска и негативното му влияние върху ресурсите на аграрния сектор и в по-малка степен, отнасящи се до неговото състояние. Ще посочим някои от тях:
  

- наличие на вкиселени почви във висок размер (като площи) и на засоляване в по-ограничени размери. Стратегиите при тях трябва да бъдат от оздравителни към превантивни;

- опасност от нитратни замърсявания на почви и води, особено в интензивните райони, където се прилага небалансирано азотно торене;

- опасност от замърсяване на водите с нитрати при изпускане или просмукване на торова течност в резултат на липсата на торови площадки;

- риск от замърсяване с пестициди в резултат на увеличаване на интензификацията на производството или на териториите, където се съхраняват по неподходящ начин излезли от употреба пестициди;

- наличие на опасност от по-нататъшна деградация на земите и обратен ефект, изразен в отказ от стопанска дейност и изоставяне на обработваемите земи;

- влошаване структурата на земеделските култури, в превес на по-интензивните и монокултурното производство;

- неефективно използване на оборски тор, който от ценен ресурс се превръща в потенциален замърсител;

• 
  неизползване на потенциала на отрасъла за отглеждане на енергийни култури върху площи, неконкуриращи хранителния баланс, както и на биогорива от отпадъчна биомаса;
  
• 
  унищожена и морално износена мелиоративна мрежа и потребност от създаване на нови поливни площи с прогресивни технологии за напояване;
  
• 
  ниско ниво на познаване на принципите на устойчиво земеделие и добрите земеделски практики и тяхното прилагане (извод в комбинация с данните от анкетното проучване);
  
• 
  прилагането на биологичното земеделие в малка и недостатъчна степен.
  

• 
  преобладаващо екстензивно производство и силна зависимост от природно-климатичните промени;
  
• 
  ниска производителност на труда;
  
• 
  недостатъчна материално-техническа база;
  
• 
  инвестициите са все още на ниско и незадоволително ниво, като основно се разчита на собствени средства. Забелязва се активност и при набавяне от други източници, но не така силно изразена;
  
• 
  преобладаващо недоверие в кредитните институции, определено от негативното мнение за наличие на корупция и бюрокрация в процеса на отпускане на кредити, субсидии, помощи;
  
• 
  отсъствие на развита система за продажба и пласмент;
  
• 
  ниско равнище на изкупни цени на продукцията;
  
• 
  вариация в сравнитело широк диапазон на печалбата, породено най-вече от различните нива на достигната икономическа ефективност;
  
• 
  ниски доходи;
  
• 
  слабо изменение на доходите, в условия на увеличаващи се разходи;
  
• 
  ниско ниво на положителни очаквания, раздвоение и наличие на голяма доза скептицизъм, породено от трудните икономически условия и колебания за оставане в отрасъла;
  
• 
  според “DPSIR“ методологията, проблемите от икономическо естество на ниво земеделско стопанство въз основа на анкетното допитване можем да определим като най-вече отнасящи се към фазите на оценка “Състояние” и “Движещи сили”.
  

- по отношение на социалния аспект:

• 
  увеличение на жизнения стандарт, но на ниско равнище, потвърждаващо се от ниските доходи и допълнителни източници на доход;
  
• 
  ниско социално ниво и занижени социални условия;
  
• 
  риск от потенциални бъдещи проблеми при смяна на поколенията;
  
• 
  ниско образователно ниво на заетите;
  
• 
  влошена структура на заетостта;
  
• 
  увеличение на младите фермери, в резултат на мотивационни мерки на прилаганата политика;
  
• 
  висока фамилна заетост;
  
• 
  съгласно “DPSIR. методологията, проблемите от социално естество на ниво земеделско стопанство според анкетното допитване се отнасят най-вече за състоянието и отчасти натиска.
  

- по отношение на екологичния аспект:

• 
  ниска екологична култура и екологична неинформираност;
  
• 
  висок процент на непознаване принципите на устойчивото земеделие и опазването на околната среда;
  
• 
  в частност горното се отнася до добрите земеделски практики; биологичното земеделие; неспазване на хигиенно-санитарни и хуманни стандарти; непознаване същността на понятия като „ландшафт“, „биоразнообразие“, „парникови газове“, местни сортове и породи, което води вероятно и до тяхното реално пренебрегване в селскостопанската дейност;
  
• 
  наличие на критични точки и висок риск, изразен в непознаване и неконтролиране на екологичното състояние на природните производствени ресурси; на неспазване на изискванията за торене и химическа защита; мнозинство на неоползотворяване на растителни и животински остатъци; наличие на примери за лоши условия по събиране и съхранение на оборска тор; в противовес на съвременните изисквания и наличната нормативна база; горенето на растителните отпадъци по полетата;
  
• 
  според “DPSIR“ методологията, проблемите от екологично естество на ниво ферма според анкетното допитване можем да определим като най- вече отнасящи се за движещите сили, натиска който те упражняват и ефективността на отговора (които трябва да се осъществяват, за да се решат проблемите)
  

- по отношение на институционалния аспект:

• 
  високо равнище на непознаване на законово-нормативната уредба, свързана с осъществяването на селскостопанска дейност;
  
• 
  песимизъм по отношение на ефективността на институциите, свързани с аграрния сектор и прилаганата политика;
  
• 
  според “DPSIR“ методологията, проблемите от институционално естество на ниво земеделско стопанство според анкетното допитване можем да определим като най-вече отнасящи се за ниската ефективност на отговора (които трябва да се прилага, за да се решат проблемите) и в резултат превръщане в негативна движеща сила и натиска като нейно следствие.
  

Направените изводи на база анкетното допитване дават основание да се обобщи (без да се генерализира резултата), че аграрният сектор на фермерско ниво е все още икономически неефективен и ниско конкурентноспособен; налице е демографски натиск върху земеделието; в селското стопанство социалните условия са влошени и сектора частично предлага равни възможности. Екологичната култура е много ниска, което допринася за неефективно използване на природните ресурси и неопазване в устойчива степен на природата. Това е достатъчно условие да приемем допуснатите от нас хипотези на ниво земеделско стопанство в района на община Кюстендил, с което да оценим аграрния сектор на равнище земеделско стопанство за изследвания регион като неустойчив.

Направените предложения за подобрение на политиката показват, че насоките трябва да се концентрират в четирите области - икономическа, социална, екологична и институционална.

По този начин ще се повиши устойчивостта на селското стопанство и ще се активизира ролята на земеделските производители в интерес на икономическото развитие на страната и обществото като цяло.

Предложената система от икономически, социални и екологични индикатори съответно за ниво отрасъл и земеделско стопанство успешно са приложими за измерване на устойчивостта на аграрния сектор и с тяхна помощ могат да се разкриват проблемните специфични области на селското стопанство. С тях се доказва най-общо, че аграрният сектор не отговаря на изискванията за икономическа ефективност, социална справедливост и екологична отговорност. Пригодността на индикаторите за оценка обаче все още не значи, че това е завършена система от показатели. Това е така, защото самата оценка зависи от наличната информация и показателите, които я анализират.

Следователно насоките за подобряване на оценката на устойчивостта на аграрния сектор трябва да се концентрират в две области. Първата се отнася до подобряване на наличната база данни за някои от вече предложените и анализирани в дисертацията индикатори, най-вече в екологично и социално измерение. Втората се свежда до разработването на нови индикатори, които да допълнят с определени детайли, при наличие на подходяща информация, общата оценка.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Устойчивостта на аграрната сфера следва да се разглежда като поддържане на определен баланс между икономическите, социалните и екологични цели. Постигането на подобен баланс налага периодично да се проследяват чрез система от показатели отделните измерения на устойчивостта, да се установява тяхната посока във времето и да се търсят средства за тяхното коригиране съобразно основните принципи на устойчивостта.

Като цяло оценката на устойчивостта на аграрния сектор у нас показва явно несъответствие с принципите и целите на устойчивото развитие. Вместо ненамаляващо във времето равнище на капитала, налице са тенденции на неговото влошаване. Икономическата неефективност, слабата социална отговорност и екологичната несъвместимост са присъщи черти на развитието на селското стопанство в последните години. Въпреки някои тенденции на подобрение, общото ниво се запазва неустойчиво.

Водещите изводи от направеното изследване, с които се потвърждава тезата е, че аграрният сектор у нас е преди всичко икономически неустойчив. Това е така, защото селското стопанство е икономически неефективно и неконкурентноспособно и изостава на фона на развитието на икономиката като цяло. В социален аспект то не осигурява равни възможности, условията на живот в селските райони изостават в сравнение с градските и е налице силен негативен демографски натиск. В екологично измерение, аграрното производство не опазва в достатъчна степен околната среда и използва неефективно основните природни ресурси и най-вече земята..

С изследването се потвърждава потребността от задълбочена, всеобхватна във всички измерения оценка, която не само да показва тенденциите в развитието, но и да разкрива причините, които ги обуславят. По този начин в бъдеще, тя трябва да служи за отправна точка за по-нататъшни оценки и търсенето на решения съобразно критериите за устойчиво развитие. Оценката на устойчивостта на аграрния сектор може да служи като важна научна база при коригиране на приоритетите на аграрната политика.

1. 
   На основата на теоретичен анализ на концепцията за устойчиво развитие е доразвито и систематизирано съдържанието на устойчивостта на земеделието и нейното измерване.
   

2. 
   Разработен е методически подход за изследване и оценка на устойчивостта на аграрния сектор у нас, включващ едновременно икономическите, социални и екологични аспекти на устойчивото развитие, който представлява адаптиране на “DPSIR“ модела
   

3. 
   Извършена е оценка на устойчивостта на аграрния сектор в България на две нива - отраслово и земеделско стопанство. Резултатите от анализа са основание за оценка на аграрния сектор като неустойчив в контекста на устойчивото развитие и са разкрити редица проблемни области на устойчивостта.
   

4. 
   Направени са предложения за подобрение на използваната в дисертационния труд система от индикатори. Въпреки доказаната в изследването пригодност на повечето индикатори, тяхното усъвършенстване в посока на по-голяма съпоставимост с индикаторите на други страни и официалните на Евростат трябва да продължи. Направени са предложения за някои мерки, целящи повишаване на устойчивостта на аграрния сектор у нас.
   

1. 
   Пищалов, Н., „Проблеми на устойчивостта на аграрния сектор у нас“, сп.“Икономически алтернативи“, под печат бр.1/2010
   
2. 
   Пищалов, Н., „Методически подход за анализ на устойчивостта на земеделието у нас“, сп.“Икономика и управление на селското стопанство“, под печат бр. 6/2009
   
3. 
   Пищалов, Н., „Използване на компостирането за постигане на устойчиво земеделие в Кюстендилски регион“, Сборник статии от научни конференции, проведени в гр. Созопол през 2008 и 2009 г., под печат дек.2009
   
4. 
   Сотиров, А, Н. Пищалов, Р. Везенкова, В. Симеонов, С. Пасков, С. Йорданов, „Екологичен мониторинг на река Банщица, град Кюстендил“, Геонауки 2008 - Сборник разширени резюмета, Българско геологическо дружество, София 2008, стр.137-138
   
5. 
   Сотиров, А., Р. Везенкова, Н. Пищалов, С. Йорданов, М. Йерусалимова, Р. Тасева, В. Симеонов, С. Пасков, „Екологичен мониторинг на река Банщица - проблеми и решения“, приложение към книгата Сотиров, А., „Наръчник по екологичен мониторинг“, „ИС+“, Кюстендил, септември 2009, под печат
   
6. 
   Pistalov, N., А. Sotirov, „Contamination of soils - a factor for sustainable development of agriculture“, 80-th Anniversary Bulgarian geological society, Bulgarian geological society, Sofia 2005, р.213-216