Втора глава Теория и методология за усъвършенстване на програмното управление на ресурсите за отбрана

Във втора глава на дисертационния труд са изложени:

Основният апарат на изследването на технологията за програмното управление на ресурсите за отбрана: методологията за оптимизиране на разпределението на ресурсите за отбрана и общата теория на анализа разходи-ползи, приложен за систематичното изпитване и сравняване на алтернативни варианти на решение, които могат да се прилагат за достигане на определени цели за бъдещ период.

Основните принципи на програмното управление в системата за управление на ресурсите за отбрана. Фундамент на програмното управление е разделението на управленския труд, базирано не на устойчиво повтарящи се дейности (функции), а насочено към изпълнение на цел, програма и задачи. Програмата е израз на организационната политика, съобразена с целите и предлагаща конкретна стратегия за действие, представлява множество от конкретни задачи, обединени нерядко в по-големи структури (подпрограми), наричани често „дърво на целите”. За разлика от познатите и често използвани планове от функционалното управление програмите включват конкретни задачи, проекти и необходимите и заделени за тяхното изпълнение ресурси. Това означава, че задачите и проектите са ранжирани предварително от гледна точка на техния приоритет за организацията, като изпълнението на всяка от тях пряко влияе на постигането на целта. Процесът на програмно управление е фокусиран в постигането на предварително зададена нова цел.

Основни елементи на програмното управление са:

• 
  система от йерархично построени цели, техните приоритети и показатели за постигнати резултати;
  
• 
  структура от организационни политики и съответстващите им програми и подпрограми;
  
• 
  структура от задачи и проекти, включени в програмите и подпрограмите, чието изпълнение във времето и в рамката на заделените ресурси води до постигане на целите;
  
• 
  общи ресурси, необходими за изпълнение на включените задачи;
  
• 
  обучен и мотивиран програмен екип;
  
• 
  пакет от технологии за изпълнение на програмните цели и проекти.
  

Методика за моделиране на управлението на ресурсите за отбрана. Методиката позволява разработването на алтернативни модели за подготовка на решения за достигане на желан боен потенциал на базата на оптимално разходване на ресурси. Моделът интегрира информацията за възможностите на въоръжените сили и оценката за разходите в един модул, за да покаже различни икономически варианти при различна организационна структура на въоръжените сили. За статична оценка на бойния потенциал на въоръжението и техниката е приложена методологията TASKFORM⁶, посредством която се разработват коефициенти на бойните потенциали, с които може да се сравняват и да се прави оценка на различни типове въоръжение и техника. Разработените коефициенти се използват за количествена оценка на бойния потенциал на различни варианти на въоръжените сили, които наред с оценката на разходите за издръжка на структурите се явяват основни показатели за вземане на решение при планирането на отбраната.

Разработена е методика за използване на моделирането в практиката на отбранителното планиране, като основна технологична база за изследване на връзката: структура на въоръжените сили - бойна ефективност – разходи. Последователността на методиката за изследване, анализ и изработване на насоки за планиране на структурата на въоръжените сили е описана в три последователни стъпки.

Адаптирана е за нуждите на изследването методология за разработване на балансирана система от показатели за резултат. Показан е един от основните проблеми на функционирането на ИСУРО, който се състои в недостатъчно развитата система от показатели за ефективност на управлението на ресурсите за отбрана. Дефинирана е задачата на балансираната система от показатели за резултат на управлението на ресурсите за отбрана, като трансформиране на стратегията и мисиите на въоръжените сили в конкретни, осезаеми и измерими показатели за резултат на постигането на целите.

В трета глава на дисертационния труд са развити две предложения за технологично подобряване на дейностите по управление на ресурсите за отбрана, отнасящи се до практическото приложение на методиката за моделиране и изработването на комплект от показатели за резултат на управлението на ресурсите за отбрана. Изложени са насоките и изводите за усъвършенстване на технологията за програмно управление на ресурсите за отбрана.

• 
  за целите на разчета и анализа е подбрана примерна конфигурация от трите вида въоръжени сили със съответното основно въоръжение, количества по щат, списък, коефициенти на техническа готовност и бойна ефективност;
  
• 
  разчета е изготвен по алгоритъма на Модела за управление на ресурсите за отбрана. Примерът следва метода за изчисляване на бойния потенциал и разходите за издръжка. Бойният потенциал на всеки от вариантите е изчислен съобразно пет различни критерия: “по щат” - изчислението е на базата на щатната потребност от въоръжение и техника; “по списък” - изчислението е на базата на списъчната наличност от въоръжение и техника; “боеспособност” - при изчисляването на бойните възможности е отчетена техническата готовност на въоръжението и техниката; “ефективност” - отчетена е осигуреността с ресурси (бойни припаси, ГСМ, резервни части и др.) на въоръжението и техниката; “бойна подготовка” с отчитане натренираността на личния състав при боравене с въоръжението и техниката;
  
• 
  разгледани са допускания, при които бойният потенциал е възможно да се намали спрямо номиналния.
  
• 
  резултатите от разчета са анализирани и на тази база са изготвени изводи и насоки подпомагащи процеса на вземане на решения в планирането на отбраната.
  

Оценката на процеса на трансформация на бойните потенциали в операционни способности е свързана с изследването на влиянието на редица фактори. В тази връзка е необходимо да се изследва и разликата между реалните и номиналните бойни потенциали трансформирани в съответните операционни способности, както на градивните елементи така и на цялостната структура на въоръжените сили. Номиналният боен потенциал е изчислен при сто процента техническа готовност на въоръжението и техниката, осигуреност с ресурси (бойни припаси, ГСМ, резервни части и др.), както и пълно съответствие на планираната и реалната бойна подготовка на разчетите, екипажите и организационните единици по възходящ ред. При изпълнение на тези условия стойностите на реалният и номиналният бойни потенциали съвпадат.

В действителност винаги съществува разлика между номиналния и реалния бойни потенциали. Средно за страните членки на НАТО се приема за допустима разлика до 10%, при която може да се гарантира устойчив баланс между задачи, ресурси и способности. Разликата между номиналния и реалния боен потенциал е функция на баланса между размера (брой личен състав, организационни единици, въоръжение и техника, казармени райони и други основни количествени показатели) и ресурсното осигуряване (бюджет за отбрана, демографско състояние, основни икономически показатели и переспективи за икономически растеж).

В Таблица 3 и графично на Фигура 2 са показани резултатите от анализа на разходите и ползите - получения боен потенциал. Изследвано е с колко се увеличава бойния потенциал (БП) на избрана структура въоръжени сили (в условни точки по методиката TASKFORM) за различни стойности на разходите за (1) поддържане на по-висока техническа готовност на въоръжението и техниката (2) осигуреност на поддръжката, експлоатационни ресурси и военновременни запаси (3) по-висока степен на бойна подготовка. Анализирани са алтернативи на промяна на бойния потенциал предизвикани от различни фактори и съответната цена.

На базата на зададените примерни количествени параметри на изследваната структура описани в условието на задачата е направен разчет, че при еднократно разходване на допълнителни 45,31 млн. лв.⁷ за капитално възстановителни ремонти и за закупуване на военновременни запаси ще се увеличи бойният потенциал с 389,38 точки (увеличение с 57% спрямо базовата стойност). При допълнително ежегодно разходване на 47,135 млн. лв. за бойна подготовка ще имаме увеличение на бойния потенциал с 472,18 точки (увеличение с 114% спрямо базовата стойност).

Може да се направи извод, че при запазване на постоянните разходи за издръжка на личен състав и на организационните единици, с едно увеличение на разходите за бойна подготовка от 90,8 млн. лв. с 47,135 млн, лв. до 137,93 млн. лв. (увеличение с 52%) и еднократно целево удвояване на годишните капиталови разходи, ще се постигне удвояване на бойния потенциал на изследваната примерна структура от въоръжените сили.

Таблица 3

Резултати от разчетите

№	критерии	Стойности на допълнителния боен потенциал	Цена за достигане на допълнителния боен потенциал /млн. лв./	Цена за единица допълнителен боен потенциал /хил. лв./
1.	Боен потенциал “Боеспособност” /БПБ/	281,35	42,730	150
2.	Боен потенциал “Ефективност” /БПЕ/	108,03	2,580	24
3.	Боен потенциал “Бойна подготовка” /БПП/	471,18	47,135	100

Фигура 2. Резултати от анализа

За обект на анализа приемаме организационна единица от въоръжените сили -бригада при следните допускания:

• 
  численост на персонала 2 500 военнослужещи;
  
• 
  бригадата се превъоръжава с 90 бр. бойни бронирани машини (ББМ);
  
• 
  модернизира се системата C4I (отнася се за управлението на цялото въоръжение и техника на бригадата);
  
• 
  модернизира се логистичното осигуряване (отнася се за осигуряването на цялото въоръжение и техника на бригадата);
  
• 
  повишава се мобилността;
  
• 
  планът по бойната подготовка се изпълнява в максимална степен;
  
• 
  мотивацията на личния състав да бъде на желаното ниво.
  

• 
  Боен потенциал преди трансформацията – БП_0;
  
• 
  Боен потенциал след трансформацията – БП_T;
  
• 
  Разходи преди трансформацията;
  
• 
  Разходи за (след) трансформацията – за ежегодна издръжка (променливи разходи) и капиталови.
  

Резултатите от анализа са представени в Таблица 4. и Таблица 5.

Таблица 4

Резултати от анализа на изменението на съотношението БП/разходи при цялостна трансформация на организационна единица

Характеристики	Разходи преди модерниза-цията (в млн. лв.)	Разходи за (след) модернизацията (в млн. лв.)	БП_O (точки TASK FORM)	БП_Т (точки TASK FORM)
Личен състав 2500 военнослужещи	19,6	до 39,2 (повишаване на разходите за персонала при численост =const.
Текуща издръжка	5	5
Придобиване на 90 бр. ББМ		Капиталови разходи = 175	66,9	115,2
Експлоатационни разходи на ББМ	6 лв. на единица пром. фактор	8 лв. на единица променлив фактор
Модернизация на системите C4I (отчетено влияние само върху ББМ)		Капиталови разходи = 40		0,5*БП_Т = + 57,6
Модернизация на логистичното осигуряване (отчетено влияние само върху ББМ)		Капиталови разходи = 15		+0,2*БП_Т = + 23,04
Мобилност (отчетено влияние само върху ББМ)		Капиталови разходи = 35 (Основните разходи са към друга структура на ВС)		+0,1*БП_T = + 11,5
Бойна подготовка	5	8
Разходи:	29,6	317,2
- Ежегодни (за ТИ, ЛС, бойна подготовка)	29,6	52,2
- Капиталови		265
Боен потенциал на ББМ			66,9	207,34
Боен потенциал на бригадата (общо изменение)			257	549

Таблица 5
Резултатите от сравнителен анализ на получения статичен боен потенциал на бригадата по компоненти спрямо капиталовите разходи

Модернизирани компоненти на бригадата	БП	Капиталови разходи (млн. лв.)	Капиталови разходи на единица БП
ББМ	115,2	175	1,6
Системите C4I (отчетено влияние върху цялото ВиТ на бригадата)	152,5	40	0,3
Логистично осигуряване (отчетено влияние върху цялото ВиТ на бригадата)	61	15	0,2
Мобилност (отчетено влияние върху цялото ВиТ на бригадата)	30,5	35	1,1

Принципите на изложеният анализ могат да се използват широко в процеса на вземане на решение по ресурсното осигуряване на програмите и проектите за модернизация на въоръжените сили. Основното достойнство на анализа, е че по един сравнително прост и разбираем начин се прави връзка между разходваните ресурси и постигнатите крайни резултати (степента на промяна в бойния потенциал на въоръжените сили). Специализираните изследвания, които на практика се явяват частични стратегически прегледи на отбраната, на практика оказват съществено влияние върху развитието и изграждането на последователна и съгласувана политика. Те се използват при вземането на стратегически решения за трансформация на системата за отбрана.

• 
  ориентиране на управлението на ресурсите за отбрана към постигането на практически резултати;
  
• 
  по-висока прозрачност и ясно дефинирана целева функция в процеса на вземане на решения;
  
• 
  системата става по-разбираема от всички управленски и изпълнителски нива;
  
• 
  по-ефективна система за отчет и контрол, на крайните и междинни резултати на постигането на целите съгласно декларираните приоритети;
  
• 
  по-фокусирано и целево планиране на изпълнението на целите;
  
• 
  наличие на възможност за аналитична взаимовръзка между отделните направления на планиране, на базата на текущ и краен анализ на показателите за ефективност;
  
• 
  по-действена обратна връзка между крайните резултати и различните етапи на планиране и реализация на програмните цели;
  
• 
  по-устойчива на евентуални политически промени система от показатели и критерии за резултат;
  
• 
  по-точните и измерими параметри на планиране и отчет ще дадат възможност за повишаване на качеството на използваните модели в подпомагането на процесите на вземане на решения.
  

Показателите за резултат са групирани в четири направления:

• 
  резултати от дейността;
  
• 
  управление на ресурси;
  
• 
  поддържащи дейности;
  
• 
  инвестиции в бъдещето.
  

Фигура 3. Модел на стратегическа карта на въоръжените сили на Република България

Таблица 6