Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при висшата атестационна комисия

05.02.18 – Икономика и управление (отбрана и сигурност)

Научен ръководител:

Проф. д-р Тилчо Колев Иванов

Проф. д-р Катя Иванова Владимирова

Доц. д-р Димитър Панайотов Димитров

София, 2009 г.

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от катедра “Национална и регионална сигурност” при Университета за национално и световно стопанство – София.

Авторът е асистент в същата катедра. Изследванията и разработката са извършени в Университета за национално и световно стопанство – София.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 09.04. 2009 г. от 13 часа в зала 2032а на заседание на Специализирания научен съвет по отраслова и фирмена икономика при ВАК. Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в сектор “Научни съвети” в УНСС – София.

В края на ХХ век България навлезе в нов етап от своето развитие, който се обуславя от протичащите световни процеси на глобализация и трансформация. За нашата страната политическият преход към демокрация бе само част от промените, които засегнаха всички сфери на обществения живот. Целта на тези промени бе България да се адаптира към новите реалности и да открие своето място в световната система.

Пред сектора за отбрана и сигурност, като важен фактор за функционирането и развитието на обществото, също бе поставено изискването да се реформира. Така породена от повелите на съвремието стартира и реформа в Българската армия (БА). Това според историците е четвъртата реформа в армията след нейното създаване след Освобождението през 1878 г., която за разлика от предходните има по-обхватен характер. Тя е свързана с редица икономически, военнопрофесионални, правни, административни и социални промени, които произтичат от предизвикателствата на съвременната обстановка и ориентирането на страната към евро-атлантическа интеграция.¹

Целта на реформата е да се създаде предпоставка за такова развитие на войските и силите в началото на ХХІ век, което да гарантира поддържането на ефективни, боеспособни, многофункционални, модулни и мобилни войскови единици. Те трябва да са способни за съвместни действия, за развръщане извън територията на страната, относително самостоятелни и всестранно осигурени, да реагират на предизвикателствата на средата за сигурност в реално време и да са оперативно съвместими със силите на съюзниците.²

Професионализацията на БА е една от най-съществените цели на военната реформа. Актуалността на проблемите, свързани с нея и в частност със социално-икономическите й страни, се определят от няколко обстоятелства.

На първо място, професионализацията е процес, на който ние всички сме свидетели. Тя е съвременен проблем на развитието и изграждането на въоръжените сили (ВС) на страната. Известно е, че БА е професионална от 01.01. 2008 г. Разбира се, съвременността на един проблем не го прави сама по себе си интересен и значим за изследване. Затова на второ място трябва да се посочи, че професионализацията не е изолирано явление, тя не е самоцел. Процесът на професионализация трябва да бъде разглеждан в контекста на процесите на глобализация, интеграция в сферата на сигурността. В много голяма степен той е свързан с динамичното развитие на техниката и технологиите, в края на ХХ и началото на ХХІ век, а също и с разделението на труда. На трето място, професионализацията не е еднократен акт. Тя има начало, но противно на изказванията на военните тя не завършва. Дори и след датата 01.01.2008 г., от която въоръжените сили на страната се комплектуват с личен състав изцяло на професионален принцип, професионализацията продължава. Тя ще поставя много и различни нови предизвикателства пред вземащите решения в отбраната. На четвърто място, „Най-важен елемент на въоръжените сили са човешките ресурси.”, това гласи чл. 99 на приетата през 1999 г. Военна доктрина на Р. България. Българската армия, независимо от нейната численост, дали 45 000 или 32 000, остава един от най-големите работодатели в страната. Именно поради това, проблемите със социален и социално-икономически характер винаги са имали и ще имат приоритетно значение. Към това трябва да се прибави и обстоятелството, че военнослужещите изпълняват важни, отговорни и сложни задачи. С. Хънтингтън в книгата си „Войникът и държавата” определя професионалните военнослужещи, като „експерти по управление на насилието, отговорни за военната сигурност на държавата”.

В основата на настоящото изследването стои проблемът за дисхармонията на кадровия компонент с целите и задачите на ВС по гарантиране на националната сигурност и произтичащите за тях ангажименти от членството на България в НАТО и ЕС. Той е тясно свързан с отсъствието на високо мотивирани и добре подготвени професионални войници, което в настоящия момент не се постига в достатъчна степен чрез инструментите на кадровата политика на МО.

Като подтези могат да бъдат посочени:

1. 
   Професионализацията е процес на приспособяване на ВС към новите реалности на средата за сигурност и динамичното развитие на техниката и технологиите в края на ХХ и началото на ХХІ век. Тя се свързва с промяна на ролята на ВС в обществото, с оглед изпълнението на нови мисии и задачи в условията на различни заплахи и рискове. Професионализацията трябва да се разглежда и в контекста на стремежа към изграждане на икономика на знанието, което засяга всички дейности от обществения живот на страните и съюзите.
   
2. 
   Професионализацията на военната служба променя радикално обществения статус на войниците. Преди всичко те стават представители на нова професия. Носители са на качеството професионализъм. Едновременно с това се отдалечават от обществото, придобивайки нова и по-високо силова компетентност и власт.
   
3. 
   Социално-икономическият статус на представителите на професията „войник” следва да съответстват на тяхната нова роля в обществото, с оглед да бъдат избегнати следните диспропорции:
   

• 
  непривлекателност на професията и избягване на служба във ВС;
  
• 
  склонност към незаконни действия с цел облагодетелстване;
  
• 
  ниска мотивация и дисциплина при изпълнение на служебните задължения;
  
• 
  ниски резултати, последвани от ниско обществено доверие.
  

4. 
   Избягването на тези диспропорции предполага:
   
   • 
     установяването на практика за текуща оценка и промяна на социално-икономическия статус на професионалните войници, основана на методика за това;
     
   • 
     вземане на решение за стратегически и оперативен организационен контрол и поставяне на социално-икономическия статус на професионалните войници в съответствие с целите и задачите на професионалната армия;
     
   • 
     практическо ефективно прилагане на принципите за граждански контрол, прозрачност и бенчмаркиг на кадровата политика за Българската армия.
     

Поставените в изследването задачи за постигане на целта са:

• 
  Анализ на факторите, обуславящи професионализацията на Българската армия и ефектите от нея;
  
• 
  Изследване на процеса на професионализация на Българската армия от 1997 до 2008 г.;
  
• 
  Запознаване и анализ на някои от теоретичните възгледи за социалното неравенство;
  
• 
  Анализ и оценка на националната правна рамка, определяща социално-икономическия статус на професионалните войници;
  
• 
  Проучване опита на други страни членки на НАТО за наблюдение и регулиране на статуса на професионалните войници;
  
• 
  Разработване на критерии и концептуален модел за определяне на социално-икономическия статус на кадровите войници;
  
• 
  Разработване на методика за определяне и подобряване на социално-икономическия статус на професионалните войници в БА;
  
• 
  Апробация на методиката за определяне и подобряване на социално-икономическия статус на тази категория военнослужещи в БА;
  
• 
  Предлагане на насоки за повишаване на техния социално-икономическия статус.
  

Дисертационният труд обхваща специфичната проблематика на управлението на човешките ресурси във ВС и тяхната роля в условията на професионален преход.

Работата е структурирана в три глави, съответстващи на целта и включващи поставените изследователски задачи на дисертацията. Изследването се фокусира върху разработването на модел и методика за определяне и подобряване на социално-икономическия статус (СИС) на професионалните войници, които да намерят приложение и подпомогнат работата на кадровите органи в МО и Генералния щаб (ГЩ) на БА.

При разработването на дисертацията са поставени две основни ограничения. Първото се отнася до времето, което тя обхваща. В изследването се разглежда периода от 1997 г. , когато са приети и първите професионални войници до първата половина на 2008 г.

Второто ограничение е свързано с обстоятелството, че дисертацията изследва социално-икономическия статус само на кадровите войници, а не на военнослужещите изобщо. Въпреки това, на места в изложението се налага неговото сравняване със статуса на офицерите и сержантите от БА.
Подход и метод на изследването

Базов подход за постигане на целта е системният подход. В частност се прилагат оценъчен и сравнителен подход. Като допълнителен се използва историческият подход.

Наред с методите на формалната логика – анализ, синтез, сравнение, без които нито едно изследване не би могло да се нарече такова, се прилагат и някои качествени и количествени методи. Използвани са казусен и сравнителен (бенчмаркингов) метод, както и рангова корелация на експертни оценки.

Дисертационният труд е структуриран в следната последователност:

1.1.1. Професионализацията на ВС в контекста на разделението на труда.

1.1.2. Аспекти на професионализацията на ВС.

1.1.3. Преходът от наборни към професионални ВС.

1.1.4. Фактори за професионализацията на БА.

1.1.5. Ефекти от професионализацията на БА.

1.2.1. Същност и особености на обществената стратификация.

1.2.2. Социалната група и социалният слой като елементи на обществената стратификация.

1.2.3. Социално-икономическият статус на професионалните войници като проблем на обществената стратификация.

1.3.1. Проблемът за социално-икономическия статус на професионалните войници в съвременното българско общество – актуалност и необходимост от неговото изследване.

1.3.2. Несъответствие на моментния социално-икономически статус на професионалните войници със сложността и важността на изпълняваните от тях задачи.

1.3.3. Основни проблеми на социално-икономическия статус на професионалните войници.

2.1.1. Място на военнослужещите според Платоновите възгледи за Идеалната държава.

2.1.2. Военнослужещите според теориите на Карл Маркс и Макс Вебер.

2.1.3. Мястото на военнослужещите в Теорията за елита.

2.1.4. Военнослужещите според философските възгледи на Николай Бердяев.

2.2. Статут на професионалния войник - национална правна рамка и опитът на ВС на други страни членки на НАТО.

2.2.1. Национална правна рамка, определяща социално-икономическия статус на професионалните войници в Българската армия.

2.2.2. Опитът на ВС на други страни членки на НАТО.

2.3. Концептуален модел за определяне на социално-икономическия статус на професионалните войници.
ТРЕТА ЧАСТ. РАЗРАБОТВАНЕ И АПРОБИРАНЕ НА МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИЯ СТАТУС НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ВОЙНИЦИ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ.
3.1. Методика за определяне и подобряване на социално-икономическия статус на професионалните войници в Българската армия.

3.2. Апробация на методиката за определяне и подобряване на социално-икономическия статус на професионалните войници в Българската армия.

3.2.1. Определяне на социално-икономическия статус на професията „войник” в България като част от групата „Служещи”.

3.2.2. Определяне на бенчмаркинговия социално-икономически статус и сравняване на социално-икономическия статус на българския професионален войник с него.

3. 
   Насоки за подобряване на социално-икономическия статус на професионалните войници в Българската армия.
   
   1. 
      Повишаване на социално-икономическия статус на професионалните войници чрез промяна на дохода и други компоненти на възнаграждението.
      
   2. 
      Повишаване на социално-икономическия статус на професионалните войници чрез промяна в престижа на професията.
      

В увода на дисертацията е обоснована актуалността на проблема за социално-икономическите аспекти на професионализацията на БА, представени са обектът и предметът, ограниченията, изследователският проблем, тезата, целта, задачите, основният подход, използваните методи, информационните източници, използвани при разработването на дисертацията и потребителите на резултатите от изследването.

В първа точка на първа част се анализират факторите, определящи вземането на решението за професионализация на БА, изследват се особеностите и аспектите на процеса, а също ефектите – положителните и отрицателните резултати от промяната на кадровия модел. Наред с това, се проследява процеса на професионализация в хронологична последователност от вземането на решението за професионализация през 1997 до началото на 2008 г., когато официално е обявен краят на наборната армия. В началото се изяснява въпросът за професионализацията в светлината на трудовата теория.

Проблемът за професионализма и процеса на професионализация от практическа и теоретична гледна точка е тясно и неразделно свързан с трудовата теория. Със средствата на тази теория той може да бъде разбран и изследван най-задълбочено. Професионализацията е следствие от усложняването на човешкия труд и неговото разделение.

Трудът като икономическо, социално и социално-икономическо явление може да бъде разглеждан в няколко направления (Фиг. 1.1).

Още в древността човекът е осъзнал ползата от разделението на труда. Първоначално то се е осъществявало на полов принцип, като мъжете са били ангажирани с по-тежки и свързани с осигуряване на прехраната дейности, докато жените са се грижели за отглеждането и възпитанието на децата и с домакинска работа. Това първо разделение на труда, основано на физическите особеностите на човешкия организъм, се е запазило в продължение на векове. Макар и в не така чист вид и въпреки еманципацията, то съществува и в наши дни, дори и като начин на мислене.




Фиг. 1.1 Обхват на труда³
Във връзка с развитието на обществото – икономическо, политическо и социално и не без влиянието на природо-географските дадености, се появяват нови сфери, в които хората могат да се трудят. В зависимост от способностите, с които се ражда и развива конкретната личност, тя започва да се занимава с определени дейности, които с течение на времето стават неин основен поминък. Така постепенно с усложняването на трудовия и социален живот на човека се появяват и професиите, като една обективна потребност и реалност.

С течение на времето трудът във въоръжените сили също се е усложнявал. Появяват се нови оръжия за водене на войни, които поставят необходимостта от създаването на различни видове и родове войски. Оръжията стават все по-сложни, с което изискванията към качествата на служещите си с тях нарастват. От определен момент обществото си дава сметка, че не е изгодно, най-вече икономически, с тези сложни оръжия да боравят хора, чиято служба трае ограничен период от време и за чието обучение се влагат непрекъснато средства.

Поради всичко това, още през 50-те години на ХХ век на запад формирането на по-малобройни и високо тренирани въоръжени сили става централен момент в отбранителната политика на страните. Възприема се идеята, че само сили с подобни характеристики са в състояние да изпълняват все по-сложните отбранителни задачи.

За първи път в Европа Великобритания отменя наборната военна служба през 1962 г. и към момента британската армия наброява 200 000 професионални военнослужещи. Едно десетилетие по-късно в резултат от преосмислянето на войната във Виетнам и последвалите я масови протести, САЩ сменят модела на попълване на въоръжените си сили с личен състав.

Процесът на професионализация на ВС се определя от много фактори, които имат различен характер и сила на влияние. Най-общо те могат да бъдат групирани като политически, икономически, социално-психологически, демографски, научни, военни, технологични и др., като с това съвсем не се изчерпва тяхното разнообразие.

Наред с това биха могли да бъдат разделени на национални, характерни само за отделна страна и общи, наднационални или глобални.

Професионализацията на ВС на страната не трябва да се разглежда като изолирано явление. Тя е част от общите процеси на промяна на европейската и световна система за сигурност. Резултат е от процесите на глобализация и интеграция, на динамично развитие на техниката и технологиите.

Именно технологичното развитие и измененията в средата за сигурност са двата най-значими наднационални фактори, обуславящи процеса на професионализация. Така например швейцарският изследовател по въпросите на сигурността и демократичния контрол в сектора за сигурност Карл Халтинер заявява, че разпадането на Варшавския договор и Съветския съюз, а с това и краят на глобалното противопоставяне, дава тласък на въпроса дали „общоприетата военна повинност” е подходяща основа за организация на съвременните въоръжени сили. Но пропукването на фундамента на масовите армии, изградени на военната повинност, започва много преди това. Няколко десетилетия - близо 40 години, военната социология, според Халтинер, се занимава с Теорията на упадъка на масовата армия. По същество неговата теза е следната: „...огромната икономическа продуктивност и високият стандарт на живот в силно индустриализираните съвременни общества се основават на продължително увеличаващата се степен на функционално разделение на труда и професионалната специализация. Движещите сили на тези процеси са технологичният прогрес и проникването на пазара във всички сфери на живота и обществото. Това развитие съдържа увеличаващата се степен на индивидуализъм и нормативен плурализъм, както и на намаляващата значимост на традиционните ценности и разяждането на нормата на задължителната военна служба...”⁴

Професионализацията, както става ясно, е носител на редица положителни последствия. Сред икономическите и социални ефекти на професионализацията могат да бъдат посочени: намаляване на времето за изпълнение на поставените задачи, повишаване производителността на труда, повишаване качеството на изпълнение на поставените задачи и др.

Отчитайки всички положителни последици от професионализацията и в отговор политическите, военните и технологичните изисквания на времето в България бе взето решение за отпадане на наборната армия и пълна професионализация на личния състав на въоръжените сили. Първите професионални войници в страната са приети през 2007 г. През 2006 г. Народното събрание взема решение за отпадане на наборната армия и замяната й с професионална от началото на 2008 г.

Като основни аспекти на професионализацията на БА могат да бъдат посочени:

Политически аспект на професионализацията

Всяко вземано решение, още повече със значение за националната сигурност, каквото е решението за отпадане на наборната армия налага участието на много политически субекти – държавни и обществени. Както посочва Т. Иванов, една от особеностите на решението в сигурността и отбраната, е че то се взема от сложна институционална система с разпределение на пълномощията между трите власти.⁵ Факт, който сам по себе си прави този процес по-комплициран и продължителен.

Военните аспекти са свързани с международното военно развитие. Част от него са сътрудничеството и стандартизацията в рамките на НАТО, интеграцията в рамките на ЕС. Те оказват специфично влияние върху промяната на мисията на ВС, на тяхната организационна структура, численост, подготовка, респективно върху стратегиите и тактиките им.

Нито една промяна не би могла да се осъществи без заделянето на финансови, материални и човешки ресурси. Именно наличността и разпределението на определено количество, качество и вид от тях определят избора на един или друг модел на професионализация и сроковете за неговото внедряване.

Икономическите аспекти на професионализацията на ВС могат да бъдат обогатени с още един. С промяната на модела на комплектуване на армията с личен състав, тя става голям и важен участник на трудов пазар.

Аспект, свързан с научната и технологична дейност

Димитър Й. Димитров отбелязва, че всяко решение трябва да се опира не само на детайлно познаване на обстоятелствата и на анализа на фактическите данни, които характеризират съществуващото положение, но и да е съобразено с последствията, които ще имат различни варианти при решаването на един или друг въпрос. За да се вземе правилно и научнообосновано решение, трябва да се използват постиженията на науката и утвърдените научни методи.⁶

Според Т. Иванов, решението в отбраната се нуждае от сериозна научна поддръжка. Това произтича от особеността на отбраната като публично благо. Той посочва, че няма друго решение за постигане на оптимално или рационално разпределение на националните ресурси между конкурентните алтернативи на различните обществени продукти освен прилагането на достатъчно ефикасни методи за аналитична обосновка на решенията за разпределяне на ресурси за сигурността и отбраната.⁷

Социално-психологически аспект

Като страна на професионализацията социално-психологическият аспект може да се разглежда от няколко гледни точки. Преди всичко той се свързва със психологическия профил на войника. Поставя се въпросът какви трябва да бъдат хората, които упражняват тази професия: машини за убиване или мислещи и високо мотивирани професионалисти. Вижданията за личността на войника са предпоставка за изграждането на определен тип взаимоотношения между личния състав във ВС – между отделните категории военнослужещи и извън тях – с представителите на гражданското общество. В този ред на мисли, правилният подбор и мотивация, в т.ч. възпитание на военнослужещите стават гарант за създаването на една боеспособна и дисциплинирана професионална армия, която да бъде в състояние да изпълнява успешно своите мисии и задачи.

Втора точка на първа част от работата разглежда и въпросите, свързани със социалните отношения и социалното неравенство в обществото и в частност в рамките на ВС. Изясняват се основни понятия – социална стратификация, социална група, социален слой и социален статус.

Най-общо социалният статус може да се разглежда като съвкупност от позиции на дадена група или индивид по основни измерения на неравенството. Под социално-икономически статус се разбира съвкупност от позиции по социално-икономически показатели на неравенството. Разбиране, от което се ръководим в нашето изследване.

В трета точка се анализират основните социално-икономически проблеми в БА, сред които като най-значим се определя проблемът за социално-икономическия статус на професионалните войници.

Най-характерното за социално-икономическите проблеми е, че в основата си засягат разпределението на оскъдните ресурси в рамките на цялото общество и определят неговото благосъстояние и благосъстоянието на отделните негови членове. Те предполагат наличието на сложни взаимоотношения между същите тези членове на обществото, съществуването на структури и на връзка на подчиненост между тях.

Тук накратко са изброени някои от социално-икономическите проблеми от първостепенна важност, които професионализацията на БА поставя.

• 
  Високата икономическа цена, която обществото плаща за поддържането на професионалната армия;
  
• 
  Опасността от обособяване на съсловие от хора, притежаващи специфични познания и права за упражняване на сила, което в един определен момент трудно би могло да бъде контролирано от обществото. (т. нар. проблем свързан с елитарността на професията и демократичния контрол над армията);
  
• 
  Проблемът с определяне на социално-икономическия статус (СИС) на професионалните войници и регулиране на тяхното място в системата на обществено неравенство;
  
• 
  Възникването на конфликти в рамките на ВС, свързани с приемането на кадрова военна служба на жени военнослужещи и хора от други малцинствени групи;
  
• 
  Противоречията, свързани с поставянето на нови изисквания към лицата, упражняващи професията “войник”, и навлизането на модерни и по-сложни оръжейни системи;
  
• 
  Въпросът за подготовката (военно-специална, физическа, езикова, психологическа и т.н) на войниците за действие в мултиетническа кризисна обстановка;
  

На второ място според общата колективна оценка на експертите се поставя проблемът за икономическата цена на професионализацията, а на трето – този за новите изисквания към военния персонал с оглед боравенето с нови оръжейни системи и изпълнението на нови мисии и задачи.

• 
  Професионализацията на ВС на страната трябва да бъде разглеждана в контекста на разделението и усложняването на труда.
  
• 
  Професионализацията на БА е сложен и продължителен процес, който се определя от множество и различни по характер фактори, в т.ч. технически и технологични, икономически, военни и политически.
  
• 
  Смяната на наборния модел с професионален се свързва с редица особености, в т.ч. бюджетни ограничения и ефективно използване на оскъдните отбранителни ресурси, строг контрол на разходите за въоръжение и оборудване, намаляване числеността на личния състав и повишаване на неговата подготовка и дисциплинираност, увеличаване на бюрократизма, отчетността и прозрачността, разширяване на функциите, като освен чисто военни – отбранителни и нападателни се прибавят и полицейски.
  
• 
  Професионализацията на ВС поставя редица социални и социално-икономически предизвикателства пред мениджърите в отбраната. Проблемът за социално-икономическия статус на професионалните войници има първостепенно значение.
  
• 
  На фона на очертаните икономически реалности, кадровите войници заемат стабилна позиция в средните обществени слоеве. Интересно е обаче да бъде отбелязано къде точно се намират в този среден слой – по-близо до границата на бедността. Ако се сравнява СИС на кадровите войници в БА с този на кадровите войници в други ВС се вижда, че той е значително по-нисък. Получава се така, че една и съща работа, изискваща еднакви умения и изпълнявана във високорискова среда се оценява по различен начин.
  

Анализирани са и подходите за изследване на социалното неравенство в най-ново време – функционален и конфликтен. Би могло да се твърди, че функционалната концепция съответства на Платоновите възгледи за държавата, а също в известна степен до идеите на Макс Вебер. Конфликтната от своя страна е подчинена в значителна степен с класовите теории от ХІХ век.

В изследването се изхожда от възгледите на М. Вебер. Те се приемат за основополагащи при търсенето на мястото на военнослужещите, в т.ч. мястото на професионалните войници в обществото и определянето на техния СИС.

Във втора точка на втора част се прави анализ и оценка на нормативната база в страната, имаща отношение към формирането на СИС на професионалните войници. Проучени са Законът за отбраната и въоръжените сили на Р. България, Правилникът за кадрова военна служба, Кодексът на труда и други подзаконови нормативни актове, в т.ч. постановления на Министерския съвет, наредби, правилници и инструкции на министъра на отбраната. Точката представя и опита на армиите на други страни членки на НАТО – САЩ, Великобритания, ФРГ. Откроени са особеностите в политиката на заплащането във ВС на тези страни. Анализът е съсредоточен върху финансовото възнаграждение, като не се пренебрегват и други елементи на цената на труда в най-широк смисъл.

Трета точка е посветена на разработването на модел за определяне на СИС на професионалните войници. Разработката на модела поставя редица предизвикателства. Най-важните от тях са свързани с избор на подход/и, а също дефинирането на показатели, определящи този статус.

При избора на подход за решаването на задачата беше установена зависимост от много фактори. При оценяването и косвеното управление на СИС на професионалните войници е избран и приложен оценъчен подход. Може да се отбележи, че той включва елементи на сравнение. Това се дължи на обстоятелството, че съпоставянето на няколко професии се прави с оглед да бъде направена сравнителна оценка.

Използването на оценъчния подход дава възможност за прилагането на множество методи, разбирани като способи за събиране, обработка и анализ на данните.⁸ На първо място могат да бъдат посочени методите на формалната логика – анализ, синтез и сравнение. Без тях е немислимо извършването на което и да е изследване.

При верификацията на модела се използват експертни оценки. За целта са разработени 2 въпросника, включващи открити, закрити и комбинирани въпроси. Обработката на резултатите от анкетите се осъществява с помощта на програмата „Консенсус”.

При определянето на детерминантите на СИС, според Н. Тилкиджиев, от важно значение е спазването и реализирането на няколко методологически изисквания:⁹

• 
  Достатъчност. Аспектите да са краен, обозрим брой от онези необходими и достатъчни аспекти, измерения на цялостния социален статус, в частност социално-икономически статус. Подредени и взети в съвкупност, те трябва да дават основание да се твърди, че е уловено най-важното, най-същественото от социалното разслояване. Една от най-големите трудности е тъкмо в правомерната и обоснована селекция на краен брой признаци, както и правомерната им операционализация – съблюдаването на отделни етажи на общност;
  
• 
  Интензитет. При извеждане на измеренията е нужно да търсим тяхната качествена характеристика. Необходима е не само тяхната селекция, но техният диференциращ ракурс... Един от пътищата тук е в изработването на „съставни индикатори” (агрегатни скали), с които по няколко признака и критерия се изработва нова обща, синтезираща типология;
  
• 
  Йерархичност. При подреждането на подстатусите и техните елементи и поделементи и при ранжирането на емпирично-индикаторните варианти – от благоприятното до най-неблагоприятното състояние (от най-облагодетелстваното до най-необлагодетелстваното, от най-изгодното до най-неизгодното, от най-висшето до най-низшето и т.н.)
  
• 
  Динамичност. Системата от индикатори за стратификационния статус трябва да е построена така, че да дава възможност за нови допълнения, корекции, усъвършенствания, с оглед динамиката на реалния обект и на перспективата на неговото стратификационно изследване.
  

За нуждите на настоящото изследване, при формулирането на концептуалния модел за определяне на СИС, се позоваваме на възгледите на Макс Вебер. Той твърди, че социалният статус е резултат от взаимодействието между: богатство, престиж и власт. В своята цялост посочените три фактора определят статуса или мястото на професионалните войници в системата на обществено неравенство. Но те могат да детерминират този статус поотделено, като задават определени негови страни. Така например богатството със своите елементи, ако изхождаме от възгледите на Вебер, само по себе си задава СИС на професионалните войници.

От трите детерминанти на статуса, по начина, по който ги представя Макс Вебер умишлено е изпуснат факторът власт. За това може да изтъкнем най-малко две основания. На първо място, войниците са особена категория служители, подчиняващи се на определени правила и спазващи военна дисциплина. В своята среда те са поставени най-ниско в професионалната йерархия. Второ, при равни други условия те трябва да упражняват сила само при определени условия и в защита на обществото.

Предложеният в дисертацията концептуален модел за определяне на СИС на професионалните войници се основава и на разработките на американските изследователи от средата на ХХ век. През 1947 г. под ръководството на Сесил Норд Националният център за обществено мнение в САЩ за първи път провежда изследване по отношение на престижа на някои професии. В него са включени въпроси относно възрастта, образованието и дохода.

Въз основа на резултат от изследването на Норд, през 1961 г. Дънкан извежда, т. нар. социално-икономически индекс (socioeconomic index /SEI/), който започва да се използва за определяне на СИС на различните професии. В основата на измерването на социално-икономическия статус Дънкан поставя престижа на професията, който зависи от равнището на дохода и равнището на образование (Фиг. 2.1).¹⁰

Характерно за американските изследователи на статуса е, че те определят СИС на представителите на различни професии, основавайки се на техния престиж. От своя страна престижът се извежда от равнището на доход и степента на образование, което лесно може да бъде определено. По този начин те допускат, че престижът не е самостоятелен фактор за определяне на дохода. Нещо, с което не можем да бъдем напълно съгласни. В случая е подценен фактът, че престижът зависи от много други неща, някои от които трудно могат да бъдат количествено представени – например обществената значимост на професията и дори външният вид на войниците.

Имайки предвид горепосочените бележки, предложеният модел на СИС на професионалните войници в страната е функция на две променливи: доход и престиж (Фиг. 2.2).

където:

(мястото на професията „войник” в структурата

на обществено неравенство)

Y – доход

P – престиж
Доходът на всяко лице – Y, в т.ч. на професионалните войници определя неговия стандарт на живот, разбиран като равнище на задоволеност на потребностите и наличие на повече възможности за развитие. При равни други условия по-високият доход предполага, че повече и по-разнообразни потребности ще бъдат задоволени, ще са налице повече възможности за развитие на дадената личност и на членовете на неговото семейство.

Понятието доход се използва като обобщаващо понятие за приходи, получавани от продажбата на производствени фактори и от притежаването на активи.¹¹ Паричният доход на заетите в дадена страна се състои от множество компоненти: преки парични приходи от труда в общественото стопанство, парични доходи от обществени фондове за потребление, доход от частна стопанска инициатива, доходи от финансово-кредитната система и други.

Втората детерминанта на социално-икономическия статус SES е общественият престиж P на професията. Неговото определяне, за разлика от определянето на величината на дохода, е по-трудна задача. Под понятието “престиж” се разбира “авторитет” или “добро име”. Тези категории трудно могат да бъдат количествено представени. Престижът се свързва преди всичко със значимостта на професията за обществото. Тя от своя страна може да бъде определена по различен начин. В изследването като основна детерминанта на престижа приемаме обществените очаквания към професията и оправдаването на тези очаквания.

В резултат на анализа, направен във втора част, могат да бъдат направени някои изводи:

• 
  От миналото до днес са известни множество теории за неравенството и отношенията в обществото. Техните автори прилагат различни подходи, като целта е да се обяснят обществените процеси и да се дефинират законите, по които се развива обществото. Като най-подходящи за нуждите и целите на изследването на СИС на професионалните войници се възприемат възгледите на немския философ Макс Вебер, който определя статуса като функция на богатство, престиж и власт.
  
• 
  Въз основа на възгледите на Вебер е представен авторов концептуален модел за определяне на СИС на професионалните войници, чиито основни детерминанти са доходът и престижът на професията.
  
• 
  Направеният за целите на дисертационното изследване преглед и оценка на законите и другите подзаконови актове показа, че нормативната база, определяща социално-икономическия статус на професионалните войници в страната, е добре развита. Тук влизат Законът за отбраната и въоръжените сили, Правилникът за кадрова военна служба и други постановления на МС, наредби, инструкции и заповеди на министъра на отбраната. Прави впечатление непоследователността и липсата на приемственост във вижданията на Министерството на отбраната, а оттук и забавянето при разработването и приемането на стратегически документи, които засягат социално-икономическия статус на войниците.
  

• 
  От направения анализ на чуждия опит се установява, че в дела на възнаграждението на професионалните войници преобладаващи са нефинансовите изгоди и плащанията, отложени във времето. Подобна тенденция се наблюдава и във ВС на Р. България. Бяха установени много полезни практики, които предлагаме да бъдат приложени у нас.
  

• 
  Като основни проблеми на СИС на професионалните войници в БА могат да бъдат посочени: ниското възнаграждение, лошото жилищно осигуряване, липсата на ясно обособени възможности за обучение на кадровите войници в граждански образователни институции, а също и използването на образованието като основен стимул за привличане на младежи на кадрова военна служба, каквато е практиката в други страни.
  

Изработването на методика за оценка на СИС на професионалните войници се свързва с процеса на професионализацията на БА. Тя трябва да задоволи обективната необходимост от инструмент, с който да се определя мястото на една нова за страната професия в обществената структура. Методиката трябва да позволи да се оценява СИС на кадровите войници и тяхната позиция в обществената йерархия. Същевременно тя става средство за вземане на решения за подобряване на този СИС или с други думи средство за неговото подобряване.

Методиката е разработена за определяне на СИС на професионалните войници в БА в годината на отпадането на наборната армия - 2008. Това е преходен период, който може да продължи още няколко години, през които предизвикателствата, свързани с управлението на персонала в отбраната, трябва да бъдат решени. След апробация и доказване на нейните възможности, предлаганата методика може да бъде ползвана и в бъдеще като ефективен инструмент за управление на човешките ресурси в отбранителния сектор.

Целта на методиката е да подпомогне вземащите решения кадрови органи в МО при определянето и подобряването на СИС на професионалните войници в БА. Тя е средство да бъдат избегнати редица негативни последствия, в т.ч.: непривлекателност на военната професия; ниска мотивация на военнослужещите, последвана от лошо изпълнение на служебните задължения; ниско обществено доверие.

Изхождайки от предложения в предишната част принципен модел за определяне на СИС, като входни променливи в методиката се използват доходът и престижът.

Доходът на професионалните войници се използва като обобщено понятие за приходите, които те получават. Конкретни данни за компонентите на дохода се получават от кадровите органи на МО и ГЩ. Използват се данни от други източници, в т.ч.: Министерството на труда и социалната политика на Р. България, Евростат, Националния статистически институт на Р. България, статистическите служби на други страни, частни социологически и статистически агенции, извършващи изследвания в областта на дохода и заетостта по икономически области и професии.

За нуждите на методиката се използва средният месечен доход, който военнослужещите получават. Той се определя по формулата:

Y= PE/NS

където:

За нуждите на изследването се използва абсолютната величина на дохода, която не е коригирана с индекса РРР. Това е така, защото целта е да се демонстрира приложимостта на методиката, въз основа на основни и лесно достъпни данни. След това тя може да бъде прилагана, като се използват коригирани с РРР данни.

След определяне на средния доход на професията “войник” се оценява нейният вътрешногрупов ранг в скалата от доходите на избраните професии.

При определянето на СИС на професионалните войници се избират такива професии, които да предполагат съпоставимост. В случая става дума за професии от една и съща група - групата „Служещи”. В тази група влизат предимно професии от Клас 5 „Персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната” на Националната класификация на професиите и длъжностите, а също професии от Клас 4 „Административен персонал” и Клас 9 „Професии, неизискващи специална квалификация” – полицай, медицинска сестра, шофьор и др.

Под понятието престиж се разбира “авторитет” или “добро име”. Тази категория има доминиращо качествен характер и е необходимо да бъде количествено представена и измерена. Данните за нея се придобиват от специално проведени социологически проучвания и наблюдения на общественото мнение.

Оценката на престижа се дава в ранг от списъка на професиите от група „Служещи”.

Тук трябва да отбележим, че професията войник de-facto принадлежи към Клас 5, но de-jure не e включена в класификацията. За това ние я причисляваме към тази категория професии.

Социално-икономическият статус на професията „войник” се определя експертно като сума от умножената с коефициент 0,6 рангова оценка на професията в скалата по доход и умножената с коефициент 0,4 ранговата оценка на професията в скалата по престиж.

Съпоставката между СИС на професията „войник” в България със същата професия в други страни се налага с цел неговото подобряване. Тя дава възможност за коригиране на факторите – доход и престиж, с оглед да бъде повишен СИС на професията.

Прилагането на сравнителния подход предполага най-вече избор на страни, които да бъдат съпоставени. В случая те трябва да отговарят на няколко изисквания:

• 
  да бъдат страни членки на НАТО;
  
• 
  ВС на тези страни да са изцяло професионални или да се намират на един и същ етап на професионализация;
  
• 
  да бъдат близки по население и големина на територията до тези на България.
  

Страни, отговарящи на тези критерии, са Чехия, Холандия, Португалия, Белгия, Унгария, в известен смисъл Румъния. В Румъния процесите на професионализация, като срокове и изпълнявани задачи протичат еднакво с тези в България.

Чрез оценка и съпоставяне на престижа и дохода на професията „войник” в избраните съпоставими страни ще бъде определен бенчмаркингов СИС, който ще бъде използван за коригиране на статуса и подобряване на практиката (Фиг. 3.1).

В случая бенчмаркингов ще бъде СИС в онази сравнима страна, в която той е най-висок.

Benchmarking е един от начините за усъвършенстване на дейността на организацията. Самата дума “bench” се превежда като “равнище”, а “mark” – признак, белег. Или буквално преведено – равнище на признака.

Съществуват множество определения за бенчмаркинг, но всички те включват в себе си научаването, споделянето на информация и адаптирането на най-добрата практика, което ще доведе до промяна в представянето. Така по своята същност бенчмаркинг означава: "Да подобрим себе си, като се поучим от другите.”

От получените резултати се вижда, че подобряване на СИС на професионалните войници изисква прилагането на комплексни мерки, които засягат както престижа на професията, така и дохода.

Във втора точка се прави апробация на методиката. Тя е извършена въз основа на пилотно проучване, за целта на което са проведени стандартизирани интервюта под формата на две анкети. В тях са участвали 50 пълнолетни български граждани, в т.ч. експерти от сектора за отбрана и сигурност, на възраст между 20 и 65 г.

И двете анкетите включват открити, закрити и комбинирани въпроси. В първата преобладават предимно закрити въпроси, а във втората открити.

Получените резултати са обработени с програмата „Консенсус”. Програмната система „Консенсус” е разработена от Стефан Христов и Румен Върбанов през 1989 г. Тя е проектирана за определяне на равнището на съгласие в различни по големина общности чрез определяне на коефициента на консенсус. По-високите стойности на коефициента съответстват на по-голямо съгласие относно отделната значимост на оценяваните неща. Степента на съответствие между извършените подреждания се измерва чрез коефициента на рангова корелация.¹²

Данни за апробацията на методиката, касаещи „престижа”, бяха получени също в резултат от провеждането на нестандартизирани интервюта на чуждестранни граждани на повечето от включените сравними страни. Там, където става дума за доход, се използва информация от НСИ.

В резултат от апробацията на методиката се установява, че коригиращите действия, които трябва да се предприемат за повишаване на СИС на професията „войник” в България с цел доближаването му до получения бенчмаркингов статус, засягат както дохода, така и престижа на професията. И по двата определителя страната се нарежда на последно място в групата от избрани съпоставими страни (Таблица 3.1).

Чрез предприемането на тези коригиращи действия, изразяващи се в конкретни количествени и качествени промени на дохода и престижа реално се осъществява и косвеното управление на СИС на професията „войник”.

Таблица 3.1