Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия



страница2/3
Дата01.09.2016
Размер456.42 Kb.
#8038
1   2   3

В точка трета „Инвестиционни проекти и подходи при оценяването им – икономически, екологичен, отраслово-териториален е подчертано значението на инвестиционите проекти за ефективното управление на инвестицииите, произтичащо от предварителното фомулиране (преди стартиране на инвестициите) на важни характеристики, като: желани цели и задачи; технологична, икономическа, социална, екологическа обосновка; времево регламентиране на отделните етапи на инвестицията; ресурсно, организационно и управленско осигуряване реализацията на проекта.

Проучени са специфичните подходи за оценка на инвестиционните проекти, стоящи в сърцевината на инвестиционния процес. Значението им е изяснено от гл. т. на възможностите за: избор на най-добрата алтернатива, намаляване на риска, осигуряване на финансиране, слединвестиционен анализ на резултатите и др.

Акцент е поставен върху икономическата оценка на проектите, в същността на която е финансовата възвращаемост на инвестициите. В практиката тя може да се оцени чрез методи, като срок на откупуване на инвестициите и коефициент на ефективност на капиталните вложения, които обобщено се характеризират с лесно приложение и интерпретиране. Обосновани са потребността и предимствата от използването и на други методи за оценка (нетната настояща стойност, вътрешна норма на възвращаемост и др.), чрез които се постига отразяване на различната стойност на парите във времето и обхващане на паричните потоци през целия срок на икономически живот на инвестиционния проект.

Анализирана е същността и значението на екологичната оценка, придобиваща самостоятелно значение, особено при реализацията на промишлени инвестиционни проекти. Обобщено е, че екологичният подход предполага една превантивна оценка на екологичната ефективност от реализирането на конкретните производствени дейности – измерване на въздействието на инвестициите върху околната среда и минимизиране на възможните отрицателни външни ефекти.

Приведени са аргументи за разглеждането на отраслово-териториалната връзка, като важен аспект за комплексното оценяване на инвестиционните намерения. Отчитането й осигурява предвиждане в инвестиционния проект на необходимите умения за управление на възможните промени в неговата среда. Върху ефективността на секторните икономически процеси влияние оказват териториално привързани фактори (преки локализационни фактори, фактори за регионална ефективност), които пряко определят предпоставките за реализиране на инвестициите.

Изследвана е връзката между реализацията на отрасловите инвестиции и подхода на социално-икономическото и физическото планиране, което е основа за развитие на националната територия и отделните й региони. Осигуряването на комплексен и интегриран подход при планирането на публичните инвестиционни мероприятия определя разпределението на определящите фактори за локализация на отрасловите инвестиции – физическия и човешкия капитал, инфраструктурата.

Формулирано е заключението, че при планирането, както на инвестиционната дейност, така и на комплексното развитие, не трябва да се допуска разделяне на отрасловия от териториалния подход. В подкрепа на това твърдение са приведени доказателства за допуснатото несъответствие при планирането на процесите на регионалното развитие и реалната подготовка за структурните политики на ЕС през програмния период за развитие – 2000-2006 г. В резултат на това, е идентифициран основният генератор на проблеми, съпътстващи провежданата през периода секторна и регионална политика – паралелното осъществяване на два процеса на планиране и съответно наличието на две системи от планови документи, във връзка с разработването на Националния план за икономическо развитие и Националния план за регионално развитие.

В обобщение е откроено, че за изработването на достоверни оценки на инвестиционните проекти не е достатъчно използването само на един подход. От предлаганото голямо разнообразие на подходи за оценка инвеститорите се нуждаят от подходяща система, комбинираща правилно подбрани методи и критерии от различно естество, предполагащи комплексна оценка на инвестициите – икономическа, екологична, отраслово-териториална. Такъв многоаспектен подход повишава качеството на предварителната информация за инвеститора – срещу влагането на определени средства, за периода на действие на проекта, какви доходи и положителни резултати ще получи.



В точка четвърта „Местната власт – обект и субект на инвестиционната политика” се анализират специфичните административно-управленски и организационни възможности на местната власт за осъществяване на инвестиционни дейности. Уточнено е, че в рамките на териториалната си обособеност местната власт трябва да решава социално-икономическите проблеми при съчетаване на разностранни национални, регионални и местни интереси. На тази основа е изяснена двояката функция на местната власт – като обект на инвестиционната политика, произтичаща от по-горните управленски равнища, и в качеството й на субект при реализацията на собствени инвестиционни проекти и програми (вж. фиг. 2):



Фиг. 2. Местната власт като обект и субект на инвестиционната политика
В условията на координация на международните, националните, регионалните и местните приоритети се осъществява централизирано финансиране на инвестиционни програми и проекти. В този смисъл, общините в лицето на местните власти се превръщат в обект на инвестиционната политика, реализирана от министерства и други институции с компетенции на националното равнище.

В условията на децентрализация и на базата на предоставените конституционни и законови правомощия местната власт се изявява като субект при реализация на инвестиционни дейности. Тя разполага с различни възможности да търси алтернативни собствени, смесени или външни финансови източници за реализация на инвестиционни проекти, управление на общинската собственост, както и за осъществяването на партньорства за конкретни инвестиционни намерения.


Изводи от Глава ІІ

  1. Създадената нормативна и институционална рамка на държавната инвестиционна политика предоставя значителни възможности за взаимодействие на институциите на властта, както по между им, така и с други национални и международни организации. Насърчаването на инвестициите, освен от законовите и подзаконовите регламенти, зависи от координацията на всички управленски равнища, особено в процеса на отраслова и териториална реализация на инвестиционните приоритети.

  2. Въпрос с нарастваща актуалност, изискващ наличието на ясна държавна инвестиционна стратегия, е привличането на стратегически инвеститори със структуроопределяща роля за българската икономика. Съвременните реалности налагат определящ да е освен обема на инвестициите и качеството на инвеститорите, с техния капацитет да създават бизнес с висок експортен потенциал, високоплатени работни места и силни търговски марки.

  3. Досегашният опит, както и съвременните стратегически цели, поставят необходимостта от осигуряването на единна рамка и единно оперативно средство за развитие, под формата на система от документи за планиране и програмиране, осигуряваща координация на механизмите и институциите. Само чрез реализирането на интегриран подход за развитие, съчетаващ националните секторни и регионални приоритети, може да се неутрализира неефективността на приеманите управленски решения.

  4. Местната власт, като субект на инвестиционната политика, разполага с определени възможности за нейното формиране и реализиране, което се доказва от анализираните възможности, основани на законови регламенти, начини за изпълнение и източници на финансиране.

  5. Усвояването на тези възможности зависи и от наличието на определен административен капацитет, както и от подходящото съчетаване на специфични административно-управленски и организационно-технически умения на местната власт за планиране, организиране и контролиране изпълнението на инвестиционните програми и проекти.

  6. Като носители на инвестиционни инициативи местните власти могат да обединяват и координират средства за решаване на общите проблеми на конкурентоспособността с надобщинско значение, например засягащи развитието на областни индустриални отрасли, агломерации, комплекси и др.


В Глава ІІІ „Инвестиционна политика на местната власт за повишаване конкурентоспособността на областния промишлен комплекс” изследването е фокусирано върху областния промишлен комплекс (ОПК), формиран от промишлената индустрия, развивана основно във Варненско–Девненския микрорайон. Той е със структуроопределящо значение за промишленото развитие на цялата Варненска област, с относителен дял на произвежданата промишлена продукция през 2007 г. 84.2%.
За целите на изследването ОПК е характеризиран по следните критерии7:

  • участие на структуроопределящи производства на сектора на преработващата промишленост с регионално и национално значение, както и с подчертана експортна ориентация;

  • наличие на богати находища от минерални ресурси и възможности за експлоатация в близост до водни пътища;

  • достъп до промишлени води в достатъчни количества;

  • задоволителна степен на изграденост на необходимата инфраструктура, осигуряваща комплексното обслужване на ОПК – производствено-транспортна, социално-обслужваща, инситуционална (научноизследователски и развойни звена, банкови и административни институции и др.);

  • определена съвкупност от население и трудови ресурси, със специфични количествени и качествени характеристики, определящи възможностите за осигуряване на промишленото производство с достатъчно и квалифицирани кадри.

В периметъра на анализа попадат отрасловите и териториалните измерения на развитието на ОПК за периода 2000-2008 г. в следните направления:

  • специфика на отрасловото и териториалното капиталово насищане на ОПК;

  • конкурентни предимства и недостатъци за развитието на ОПК – кадрови, инфраструктурни, природни, геостратегически предпоставки и ограничители;

  • икономически параметри в развитието на ОПК – динамика и конкурентоспособност на структуроопределящите отрасли на ПП.

На тази основа се търсят пътища за повишаване на конкурентоспособността на ОПК, което предполага усилията да се насочат към движещите сили, които я определят – най-вече това са инвестициите, защото се реализират и във всеки един от останалите й елементи – иновации, инфраструктура, обучение и т. н.

В точка първа „Отраслови и териториални измерения на инвестициите в областния промишлен копмплекссе изследва непосредствената връзка между конкурентоспособността на ОПК и отрасловото и териториалното разпределение на инвестициите. Секторната и пространствената конфигурация на съществуващия капитал в ОПК носи ценна информация за икономическия му потенциал и възможностите за подобряване на неговите конкурентни позиции.
Развити са два подхода за анализ на инвестиционната активност в промишления комплекс във Варненска област – отраслов и териториален:

  • чрез първия подход се изследва привлекателността на отраслите на регионалната икономика за инвестиции, а от там и на равнището им на конкурентоспособност;

  • чрез втория подход се изследват в динамика абсолютните и относителните измерители на инвестициите. В сравнителен план е оценена степента на капитализация на територията, чрез нивото на концентрация на инвестициите на кв. км и на човек от населението.

В резултат на направения анализ е обобщено:

  • Секторният анализ на инвестиционните показатели откроява отрасъла на преработващата промишленост, като притежаващ потенциал за бъдещо развитие. Високите темпове на инвестиране в него доказват, че значителният принос на областта за развитие на индустрията в Североизточна България до голяма степен се дължи именно на преработващата промишленост, развивана в ОПК.

  • Териториалното разпределение на инвестициите оказва значително влияние върху конкурентоспособността на ОПК. Териториите с висока степен на капитализация (стойности на показателите над средните за България), които се усвояват от ОПК, ще продължават да бъдат по-притегателни за инвестиции, и особено за ПЧИ. Това предполага по-широк достъп до нови технологии и материали, патенти, ноу-хау и т. н. Навлизането им в различните подотрасли и производства на ОПК недвусмислено ги превръща в професионални знания и умения, както и в незаменим организационен и управленски опит.

В точка втора „Анализ на потенциалите за развитие и конкурентоспособността на областния промишлен комплекс” е направен системен анализ на конкурентните предимства и недостатъци в развитието на ОПК. В схема на конкурентните предимства и недостатъци (вж. фиг. 3) са обобщени специфичните кадрови, инфраструктурни, природни, геостратегически и пр. предпоставки и ограничители, които определят инвестиционната притегателност на ОПК и създават реални предпоставки за постъпателно нарастване на икономическия му потенциал, производителността и неговата конкурентоспособност.



Фиг. 3. Структурна схема на конкурентните предимства и недостатъци за

развитие на областния промишлен комплекс
На тази основа са формулирани оценки за характеристиките и качествата на територията, които задават параметрите на средата за развитие на ОПК. Обобщено e, че факторите, подсилващи възможностите за реализирането на икономически потенциал за развитие на ОПК, са следните:

  • морето, като комплексообразуващ фактор – уникалното съчетание “море – езеро – пътна връзка” е с важно икономическо значение, защото осигурява активизирането на промишлено-транспортните връзки в ОПК – транспорт на необходимите суровини, кадри и готовата продукция на промишлените заводи;

  • геостратегическият фактор – областната територия е част от външната граница на ЕС, през Варненска област преминават транспортен коридор № 8 и част от магистралния газопровод, задоволяващ промишлени енергийни потребности.

Изследвана е структурата и особеностите в развитието на ОПК. В сравнителен европейски план са оценени показателите за конкурентоспособност („дял на добавената стойност в произведената продукция”, „производителност на труда” и „рентабилност”) на структуроопределящите за развитието на ОПК промишлени отрасли – химическа, хранително-вкусова и корабна индустрия.

Обобщената оценка показва, че ОПК е съставен предимно от неконкурентни отрасли, като нито един тях не демонстрира убедително стойности, по-високи или близки до европейските по разгледаните показатели. Същевременно, сътресенията в глобалната пазарна конюнктура, предизвикателствата на Общия европейски пазар, от който България е част, както и специфичните проблеми във функционирането на българските промишлени отрасли, поставят с висока актуалност въпроса за техните пазарни позиции.

Защитава се позицията, че усвояването на регионалния потенциал и преодоляването на съществуващите ограничения в развитието на ОПК е пряко свързано с повишаването на конкурентоспособността на структуроопределящите го отрасли. Държавата чрез създадената и поддържана макроикономическа стабилност, привличането на чуждестранни инвестиции и т. н. полага усилия в тази област. Резултатите на промишлените предприятия обаче, доказват, че политиката на местната власт не активизира в достатъчна степен достигането на необходимата конкурентоспособност в ОПК.

В трета точка „Стратегическа основа на инвестиционната политика за развитие на областния промишлен комплекссе анализира потребността от реализирането на качествено нова концепция за развитие на промишления комплекс във Варненска област, насочена към повишаване на конкурентоспособността.

Разгледани са специфичните функции и взаимовръзки, които осъщестяват различните по своята същност субекти, ангажирани в процеса на постигане на общата цел – установяване на по-високо равнище на конкурентоспособност в промишленото развитие. Обобщени са специфичните роли, които отделните партньори поемат в процеса на функционално и институционално взаимодействие (вж. фиг. 4):




Фиг. 4. Схема на функционалното и институционалното взаимодействие

между партньорите в промишленото развитие
Задачата за повишаване равнището на конкурентоспособност е в периметъра на действие на индустриалните фирми. От тях се очаква да реализират сполучливи фирмени стратегии, удовлетворяващи едновременно разностранни интереси. Отчитайки и прилагайки в най-висока степен европейските норми и стандарти те трябва да отговорят с производство на конкурентоспособни продукти, генериране на високи технологии, иновации и ново знание. Едновременно с това, в условията на законови, институционални и административни национални регулации, индустриалните фирми трябва да осигуряват висока продуктивност, растеж, удовлетворяване на данъчните си задължения.

Браншовите организации са изразител на единните позиции на индустриалния бизнес по важни проблеми за подобряване на средата, в която функционират промишлените отрасли. Сред основните им функции е оказването на информационна и техническа подкрепа на членуващите в тях бизнес структури. Ефективен механизъм за лобиране на българските промишлени интереси в ЕС е осъществяването на партньорство от тяхна страна със сродни организации и европейски институции.

Ролята на държавната власт не бива да се преекспонира – тя не създава конкурентоспособни индустриални фирми, това го прави бизнесът. В обсега на правителствената политика по-скоро се включва осигуряването на среда – нормативна и политическа, в която фирмите успешно могат да поддържат и да осъвременяват конкурентните си предимства, да навлизат в нови индустриални сфери, да динамизират и модернизират производствата си.

Въздействията на местната власт за ускоряване темповете на промишленото развитие могат да се осъществяват най-вече чрез стимулиране и инвестиране в създаването и осъвременяването на регионалните факторни условия на конкурентоспособността: наука и технологии, инфраструктура и логистика, информация и информационни технологии, образование и обучение и т. н.

На тази основа е формулирано заключението, че бизнесът е този, който може да осигури ефективност в развитието, реализация на практика на нови технологии, идеи и продукти. Местната власт осигурява необходимата благоприятна среда за действие на бизнес субектите. Нещо повече, в съвременните условия тя може да оказва влияние върху конкурентоспособността в качеството си на катализатор. В този смисъл, местната власт не е само „благосклонен домакин” за индустриалните фирми, а чрез инвестиционната си политика действа като предизвикващ или стимулиращ фактор за развитието на ОПК.

Направен е критичен анализ на съответствието на националните, регионалните и местните стратегически приоритети за развитие с актуалните направления на европейската индустриална политика. На тази основа е обоснована необходимостта от прилагане на инструментариума на стратегическото планиране, като утвърдено средство за определяне на основните параметри на развитието, предхождано от комплексна проучвателна, прогнозна и управленска дейност. Прилагането на подобна логика в процеса на реализиране на инвестиционната политика за развитие на ОПК гарантира постигането на ефективно местно управление и самоуправление, почиващо на научнообосновани решения при използването на местните ресурси и потенциали.

Разработена е технологична схема за стратегическо планиране в развитието на ОПК, обхващаща основни фази, които се придържат към утвърдените класически етапи за процеса на стратегическо планиране, но са детайлизирани със съответните анализи и оценки за изследвания ОПК (вж. фиг. 5):





Фиг. 5. Технологична схема за стратегическо планиране в развитието на ОПК

Акцентът в изследването е поставен върху диагнозната фаза, която обхваща подготовката и съставянето на цялостна снимка на състоянието на ОПК. Чрез аналитично проучване на различни аспекти от развитието на ОПК – инвестиции, потенциали, конкурентоспособност и политики, са конкретизирани възможностите, насоките и прогнозите за развитие на структуроопределящите отрасли. На тази основа са синтезирани основните източници на конкурентоспособност и индустриален растеж, които намират и формален израз във формулираните визия и стратегически цели за развитие на ОПК за различните времеви хоризонти (вж. таблицата по-долу):



Визия

Преодоляване на наследените и сегашни слабости в промишленото развитие и утвърждаване на конкурентоспособен регионален модел на развитие, интегриращ отрасли и производства атрактивни за промишлени инвестиции, заетост и растеж.

Главна

дългосрочна цел

Постигане и поддържане на устойчив растеж в промишления комплекс в областта и повишаване на приноса му в БДС, формирана от индустрията на Североизточния район и на България.

Средносрочна цел

Активизиране навлизането на ОПК в по-висши етапи на развитие, чрез осигуряване на качествени предпоставки за прехода към производства, основани на повишена инвестиционна привлекателност и иновационен потенциал.

Най-важна краткосрочна цел

Преодоляване на изоставането на промишлените отрасли в ОПК, спрямо конкурентните на тях промишлени производства и фирми в другите страни-членки на ЕС.

Формулирано е становището, че в контекста на сложната социално-икономическа ситуация в България и бюджетните дефицити, пред които години наред се изправя местната власт, значително се ограничават нейните възможности да гарантира реално и устойчиво реализиране на дейностите по предлаганата технологична схема. Това е свързано най-вече с недостатъчния потенциал на местната власт да осигури ресурсно и организационно изпълнението на предвидените мерки.

Въпреки това, реализирането на стратегически процес в развитието на ОПК, възможен израз на което е предлаганата технологична схема, би подобрило значително местото управление и самоуправление. Резултатите на промишлените отрасли потвърждават, че наборът от документи, третиращи общите въпроси на конкурентоспособността и регионалното развитие на България, не отменя необходимостта за изработване и прилагане на конкретни стратегии и програми от местната власт за подобряване на конкурентоспособността, при отчитането на специфичните териториални характеристики и потребности на ОПК.

В точка четвърта „Модел за повишаване конкурентоспособността на областния промишлен комплекс” е развита авторовата позиция, че местната власт може да работи за постигането на конкурентоспособност, като осигурява необходимите предпоставки и неутрализира слабостите в действията си на регулатор на средата за развитие на ОПК. На тази основа е разработен модел за повишаване конкурентоспособността на ОПК (вж. фиг. 6.):



Фиг. 6. Модел за повишаване конкурентоспособността на ОПК

Обобщено е, че реализацията на стратегическите цели на промишленото развитие зависи пряко от осигуряването на най-важните условия за подкрепа на конкурентоспособността на отраслите и фирмите в ОПК. В контекста на адекватното вписване на ОПК в европейския индустриален модел и осигуряването на структурните промени, налагани от глобализацията, те могат да се сведат основно до: висока производителност, предприемачество и иновации, конкурентни пазари, регулаторна среда, човешки капитал.

Местната власт влиза в ролята на участник, организатор, посредник и координатор при подготовката и постоянното усъвършенстване на необходимите условия на бизнес средата, подкрепяйки конкурентоспособното развитие на ОПК. Местната власт разполага със законови правомощия и потенциали да реализира инвестиционна политика, намираща израз в две направления: политики на предлагането и политики на търсенето. Чрез конкретни практически инструменти могат да се осъществяват определени управленски въздействия, определящи ключовите зони на влияние на местната власт.

Насочените към предлагането политики са свързани с осигуряването на стимули за привличане на икономически дейности на местно равнище. Чрез инструментите за управление на общинската собственост, регулаторните и финансови режими, местната власт може да оказва директно, бързо влияние за привличане на инвеститори или да помогне за подобряване условията за функциониране на местните фирми. Установяването на ясни и прозрачни правила при управлението на общинската собственост, ограничаването на административното регулиране, както и намаляването на “административния натиск” върху икономиката, са определени като силни импулси за стопанската дейност, респективно за развитието на ОПК.

Като едни от най-важните инструменти за подобряване на бизнес средата са откроени инвестициите в инфраструктура и човешки капитал. Безспорно е приоритетното значение за промишленото развитие на техническата инфраструктура – транспортна, електро-, газо-, водопреносна и т. н. Като стратегически важно за конкурентоспособното развитие в съвременните условия се определя и подобряването на информационната инфраструктура в региона. Конкретно дейността на местната власт се свързва с: подпомагане развитието на високотехнологични и иновативни производства, увеличаване на разходите за научна и развойна дейност, по-широко разпространение на иновациите и постиженията на научно-техническия прогрес и др.

Насочените към търсенето политики са свързани със стимули за запазване и разширяване на съществуващия бизнес, помощ за местни фирми при разработване на нови продукти и навлизане на нови пазари, подкрепа за развойно-внедрителски дейности, както и с привличане на външни индустриални инвеститори и създаване на нови фирми.

Ефективен инструмент за поощряване на промишленото развитие в ОПК е възможността за развитие на клъстер на отраслово-териториален принцип. По този начин би се сформирала действаща мрежа от фирми, заети в различни браншове на промишлеността, имащи достъп до съчетанието на разнообразни благоприятни предпоставки (природни, човешки, финансови и иновациони ресурси; традиции, знания и умения в промишлените производства; изградена инфраструктура и др.). Местната власт може да бъде гарант за това, че поетите функции и отговорности от отделните участници, ще работят в услуга на общите цели на създадената индустриална мрежа. Компетенциите й се свеждат предимно до осигуряването на подходяща правна, административна и институционална рамка за създаване и развитие на клъстерна мрежа.

Изведено е ключовото значение на инвестиционния маркетинг, като инструмент за реализация на политиката за привличане на нов бизнес. Проведено е авторско изследване сред експерти на държавната администрация, с предмет маркетинговите дейности за привличане на инвестиции и тяхното обслужване8. Целта е да се анализира способността на местната власт и подпомагащите я административни структури да работят ефективно за привличането на инвестиции. В анкетата са включени въпроси, които логически дават възможност за характеристика и оценка на съществуващите проблеми по отношение на:



  • ангажимента и отговорността за качествено обслужване на инвеститорите;

  • ефективността, координацията и прозрачността в дейността на администрацията;

  • способността на местната власт да поддържа конструктивни взаимоотношения с потенциалните и действащи инвеститори, като предвижда и отчита техните потребности и изисквания;

  • подготвеността на местната власт да създава подходящ инвестиционен климат и да развива адекватна маркетингова дейност.

В резултат са дефинирани проблемите във функционирането на администрацията в региона, като са направени и практически препоръки за бъдеща работа на местната власт в процеса на привличане на конкурентоспособен промишлен бизнес, а именно:

    • Необходима е целенасочена работа за създаване на позитивни нагласи у служителите в администрацията и съпричастност към проблемите на промишления бизнес, както и ликвидиране на поведението на незаинтересуваност, свеждащо се до рутинно изпълнение на индивидуално присъщите функции.

    • Оценките за ефективността и координацията в дейността на администрацията подлагат на съмнение способността й да отговори на изискванията на промишлеността с гъвкаво и адекватно обслужване и организация. Намаляването на неефективността в дейността на администрацията ще неутрализира един от най-отблъскващите за инвеститорите фактори – повишаване на разходите за реализация на инвестиционните проекти и намаляване на генерираните печалби.

    • Наложително е удовлетворяването на стандартите за прозрачност, характеризиращи легитимността на всяка модерна администрация. Привличането на конкурентоспособни промишлени инвеститори е невъзможно без гарантирането на законност, надеждност, предсказуемост, откритост, отчетност, ефективност и ефикасност при взаимоотношенията „бизнес – местна власт и администрация”.

    • Постигането на целите за развитие на конкурентоспособен ОПК налагат установяване на контакти между местната власт и промишления бизнес като част от последователна политика на партньорство. Необходимо е стимулирането и организирането на инвеститорски форуми и семинари, свързани с развиваните отрасли, чрез които да се постигне едновременно следното: обмен на ценна отраслово-инвестиционна информация (потребности на инвеститорите и възможности на местната власт да ги удовлетворява); обмен на добри практики по инвестиционен маркетинг.

    • Служителите в администрацията трябва да бъдат привлечени като отговорни и активни участници за постигането на общата кауза – представянето на региона като най-добър приемник на индустриалния бизнес. Подходящо е да се засилят дейностите по директната реклама на развиваните отрасли в ОПК, както и на средата, в която функционират промишлените фирми.

В дейностите по подкрепа на конкурентоспособността на ОПК местната власт разполага и с инструмента утвърждаване на технологичния имидж на региона. Чрез осигуряване на целева институционална подкрепа за привличането на знакови инвеститори от високотехнологични отрасли не само ще се влеят капитали, нови технологии, знание, ноу-хау, но и ще се поставят сигурни ориентири за последващо навлизане на промишлени фирми с ценен иновационен опит.

Изводи от Глава ІІІ

  1. Секторният и териториалният инвестиционни анализи разкриват връзката между отрасловата структура на стопанството и териториалните диспропорции в разпределението на инвестициите. Отрасловата структура се определя от конкретни природни, ресурсни, социално-икономически, инфраструктурни и други предпоставки, които са териториално привързани.

  2. Българската промишленост се намира в ресурсно ориентиран етап на развитие, използват се сравнителните предимства на евтините трудови ресурси, които значително намаляват и ще отслабват значението си в бъдеще. Конкурентите от другите индустриални държави се намират в по-висши етапи на развитие (инвестиционния и иновационния), което налага бърза преориентция, с оглед постигането на висока конкурентоспособност и устойчив растеж.

  3. Реализирането на стратегическия процес в развитието на ОПК би имало не само стойността на важен измерител на ефективността и ефикасността на местното управление и самоуправление, но и ще ангажира в общо начинание страни, които на пръв поглед имат различни роли и отговорности, но преследват общи цели – постигане на конкурентоспособност, растеж и благосъстояние.

  4. Прилагането на разработения модел за развитие на ОПК е необходим и достатъчно надежден инструмент за повишаване на конкурентоспособността на ОПК, защото осигурява теоретически обосновано и научно осмислено подчиняване на управленските въздействия на местната власт на предварително определените стратегически цели и задачи за развитие на промишлеността.

  5. Инвестиционната политика на местната власт в сферата на промишленото развитие, отчитаща наднационалните и национални измерения, и намирайки специфична териториална конкретизация, се ориентира към системно моделиране и подобряване на всички компоненти на бизнес средата, в която оперира ОПК – икономическа, екологична, законодателна и политическа, административна, социално-демографска.

Каталог: uploaded files
uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded files -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded files -> Автобиография Лична информация
uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа
uploaded files -> Утвърдил весела неделчева
uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп
uploaded files -> Христо Смирненски
uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата
uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт
uploaded files -> Инструкция за експлоатация Техническото досие трябва да представя пълна информация за конструкцията, действието на везните, като съдържа


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница