Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия

Промишлеността се оказва един от най-уязвимите сектори от извършваното преструктуриране на стопанството, в отговор на осъществявания преход от централно планирана икономика към пазарно стопанство, както и в съответствие с изискванията, налагани от глобализацията. Необходимо е реализирането на комплексна политика, ориентирана в две основни направления. От една страна, компенсиране на натрупаните негативи в индустриалното развитие след стартиране на реформите през периода на прехода, които отнеха сравнителните предимства на България (евтини ресурси, традиционни пазари, специализация във високотехнологични отрасли). От друга страна, подкрепа на процеса на модернизация на промишления сектор (създаване на условия за развитие на иновационни и наукоемки отрасли, ликвидиране на технологичната остарялост на производствата и издигането им на съвременно равнище на развитие, основано на внедряване на модерни технологии).

Анализите, констатациите и изводите, направени в дисертационния труд показват, че инвестиционната политика и промишленото развитие са пряко свързани – не е възможно постигането на конкурентоспособност без осигуряване на необходимите условия на средата за привличане на инвестиции.

На базата на извършения теоретико-методологичен анализ инвестиционната политика е определена, като: система от политически и икономически отношения на органите на местната власт и промишлените субекти по повод формирането на конкурентоспособна структура на промишления комплекс на територията на областта и повишаване конкурентоспособността на предприятията.

С оглед на това, е предложен цялостен подход за характеризиране развитието на ОПК, локализиран във Варненска област, който има следните елементи и опорни точки:

• 
  На основата на комплексен териториален анализ – секторен и инвестиционен, е обоснована неразривната връзка между отрасловата структура на ОПК и териториалното разпределение на инвестициите. Развитието на базисните отрасли и нивото на тяхната конкурентоспособност определят притегателността на територията за инвестиции, които от своя страна, са свързващия елемент между социално-икономически, териториално-устройствени, инфраструктурни, природни дадености и предпоставки за развитие на ОПК.
  
• 
  Установен и анализиран е специфичният комплекс от благоприятстващите и задържащите фактори в развитието на ОПК, като са структурирани конкурентните предимства и недостатъци, които могат да бъдат използвани за подсилване на потенциала и преодоляване на слабостите в развитието на ОПК.
  
• 
  Доказана е необходимостта за преход от ресурсноориентиран етап на развитие на ОПК към инвестиционен и иновационен етапи на развитие, на основата на идентифицираните проблеми – ниска конкурентоспособност на отраслите в сравнително европейски план и специфичните потребности на структуроопределящите производства.
  
• 
  Изяснена и обоснована е целесъобразността от прилагане на подхода на стратегическото планиране, като ефективно средство за управление на ОПК, ангажиращ в общо начинание разностранните партньори в промишленото развитие и гарантиращ спазването на логическата връзка: „формулирани цели за промишлено развитие – необходими ресурси за реализация на управленските въздействия – реални резултати”.
  

В съответствие с това, са идентифицирани най-важните направления за подкрепа конкурентоспособността на ОПК, в които местната власт може да реализира определени въздействия. Формулирани и обосновани са политиките за развитие на ОПК, които са обобщени в модел.

Разработеният модел е ориентиран към местната власт, като достатъчно надежден инструмент и възможен израз на инвестиционната политика, която трябва да предлага трайни решения за подкрепа конкурентоспособността на ОПК. В него се предлага съчетаване на секторните и териториалните инициативи, за реализиране на политики и инструменти за мобилизиране на количествените и качествените характеристики на района, които могат да се използват в търсенето на динамично равновесие, в разумно и балансирано използване на целия потенциал за развитие на конкурентоспособен ОПК в перспектива.

Реален израз на това са изведените практически инструменти за реализиране на инвестиционна политика, което адресира към местната власт и конкретни отговорности:

• 
  оказване на перманентна информационна подкрепа на промишлените предприятия в две основни направления: справяне с конкурентния натиск и предизвикателствата на глобализацията; възможностите за прилагане на модерни технологии в реалния бизнес;
  
• 
  ефективно управление на общинската собственост, като действен инструмент за задържане и привличане на промишлен бизнес на съответната територия;
  
• 
  облекчаване на регулаторните и финансовите режими с оглед намаляването на „административния натиск” върху активните промишлени субекти – усилията на фирмите трябва да се насочат към създаване на иновативни и постоянно модернизирани конкурентоспособни производства, а не към преодоляването на неоправдани административни бариери и ограничаването на непроизводствените разходи;
  
• 
  осигуряване на най-важните условия за нормално функциониране на ОПК – качествена инфраструктурна среда (техническа, пазарна, информационна) и подготвен човешки ресурс;
  
• 
  насърчаване и осигуряване на институционална подкрепа за създаването на транспортно-промишлен клъстер, като доказано ефективно средство за осигуряване на промишлените производствени потребности при най-ефективно съчетаване и използване на наличните ресурси;
  
• 
  реализиране на действия в набелязаните направления за неутрализиране на проблемите в действията на административните структури по отношение привличането и обслужването на промишления бизнес;
  
• 
  активна работа и осигуряване на институционална подкрепа за утвърждаване на технологичния имидж на областта, част от територията на която се усвоява от ОПК, което ще послужи като ориентир за навлизане на промишлени фирми с ценен иновационен опит.
  

В процеса на реализация на инвестиционната политика за конкурентоспособност на ОПК местната власт може да бъде едновременно ограничена и свободна. Ограниченията се задават от по-горните йерархични равнища на управление чрез постъпващите стратегически цели и приоритети за развитие, обвързващи възможните дейности за развитие с наличните ресурси. Свободата произтича от възможността за реализация на собствена политика, извън регламентите на регионалното развитие, чрез използването на различни подходи за ангажиране на необходимите финансови, кадрови и информационни ресурси.

1. 
   На основата на структурно-функционален анализ на връзките и зависимостите между отделните йерархични равнища на управление и систематизация на нормативната база е направена оригинална комплексна оценка на институционалната организация на инвестиционната политика в Р България.
   
2. 
   Доказана е необходимостта и целесъобразността от разработването и прилагането на отраслово-териториален подход в процеса на стратегичско планиране и на инвестициите в България, осигуряващ единство на отрасловата и пространствено-териториалната логика, допълващ традиционно възприетите подходи.
   
3. 
   Структурирана е технологична схема за стратегическо планиране, осигуряваща съответствие на параметрите на промишленото и териториалното развитие при реализацията на инвестиционната политика на местната власт за повишаване конкурентоспособността на областния промишлен комплекс.
   
4. 
   Разработен е модел за изследване и подобряване на бизнес средата, интегриращ политики и практически инструменти на местната власт за осъществяване на влияние в ключови зони за подкрепа конкурентоспособността на областния промишлен комплекс.
   
5. 
   Формулирани са практически препоръки към местната власт за подобряване на политиките за привличане и развитие на конкурентоспособен промишлен бизнес, които са емпирично доказани чрез направените анализи и проведеното авторско изследване на мнението на експерти от централната и териториалната администрация.
   

1. 
   Андонова, К. Инвестиционен риск при променящата се регионална и пазарна среда, Научен алманах, Серия “Общество и личност”, кн. 13, ВСУ “Черноризец Храбър, 2006, ISSN 1311 – 9222, с. 137 – 145.
   
2. 
   Андонова, К. Нормативна регламентация и институционализация на националната инвестиционна политика, Годишник на ВСУ “Черноризец Храбър”, том ХІІ, 2006, ISSN 1310 – 800, с. 131 – 161.
   
3. 
   Андонова, К. Инвестиционни дефицити в променяща се структурна и инфраструктурна среда, Известия на Съюза на учените – Варна, Серия “Хуманитарни науки” кн. 1, 2007, ISSN 1310 – 6376, с. 19 – 22.
   
4. 
   Андонова, К. Инвестиционны маркетинг болгарских общин в Северо-восточном районе планирование”, Финансовые проблемы РФ и пути их решения: теория и практика, часть 2, 9-й Международной научно-практической конференции, Санкт-Петербург, 22-24 апреля 2008 года, Издательство Политехнического университета, 2008, с. 145 – 154.
   
5. 
   Andonova, K. Challenges and priorities of the investment policy of Bulgaria during a changing global environment, Тhe 16^th NISPAcee Annual Conference: "Public Policy and Administration: Challenges and Synergies", Bratislava, Slovak Republic, 14-17 May 2008, ISBN: 978-80-89013-38-8, http://www.nispa.sk/_portal/conf_paper_detail.php? cid=16&p=1155&pid=4454
   
6. 
   Andonova, K. Стратегия за индустриален растеж и конкурентоспособност на областния промишлен комплекс (на примера на област с административен център гр. Варна), ІІІ International Science Conference for Young Researchers “Technical Science and Industrial Management”, Volume 4, Nessebar, Buulgaria, 2-4 September 2009, ISSN 1313-4787, с. 102 – 108.