Специализирана болница за активно лечение по онкология-еад


Форма на възрастово-специфичните криви на заболяемост



страница6/8
Дата21.01.2017
Размер1.21 Mb.
#13233
ТипАвтореферат
1   2   3   4   5   6   7   8

3.2.3. Форма на възрастово-специфичните криви на заболяемост


Отделните видове злокачествените заболявания имат сравнително закономерна форма на възрастово-специфичните криви на заболяемостта. Тази тяхна особеност може да се използва като индиректен показател за пълнота на регистрацията, тъй като отклоненията от очакваната форма на възрастово-специфичната крива на заболяемостта, може да е насочваща към непълнота на регистрацията.

По-точна представа се придобива, ако се сравнят тези криви за различни периоди от време или няколко сходни популации.

За оценка на този показател са разгледани злокачествените заболявания на дебело черво, кости, маточна шийка, тестис и щитовидна жлеза.

На фиг. 3.2.3.1 е представена заболяемостта от злокачествени тумори на дебело черво в България, по възрастови групи за 1993, 2001 и 2009 г., общо за двата пола. Наблюдава се типичното за туморите от епителен произход плавно увеличаване на заболяемостта до около 80 годишна възраст, следвано от спад, различно изразен през отделните години. Подобна тенденция се наблюдава и в други държави от Югоизточна Европа – фиг. 3.2.3.2. представя заболяемостта от злокачествени тумори на дебело черво при мъжете, по възрастови групи, за периода 1998 – 2002 г. [Curado MP, 2002]









На фиг. 3.2.3.3. е представена заболяемостта от злокачествени тумори на кости по възрастови групи за 1993, 2001 и 2009 г., общо за двата пола. Въпреки големите флуктуации, дължащи се на малкия брой случаи, се забелязват двата пика на заболяемостта, типични за тези тумори – около 15 -19 г. и след 45-50 г.

Подобна тенденция се наблюдава и в други държави от Югоизточна Европа – фиг. 3.2.3.4 представя заболяемостта от злокачествени тумори на кости при мъжете, по възрастови групи, за периода 1998 – 2002 г. Двата пика в заболяемостта са добре изразени, макар и с различна форма на кривата във възрастта след 60 г.





На фиг. 3.2.3.5 е представена заболяемостта от рак на маточната шийка по възрастови групи за 1993, 2001 и 2009 г. Наблюдава се специфичната за заболяването форма на заболяемостта – с пик около 40-45 г. възраст. На фиг. 3.2.3.6 се вижда, че при някои държави от Югоизточна Европа заболяемостта от рак на маточната шийка достига своя пик при по-младите възрастови групи – 35-40 г.







На фиг. 3.2.3.7 е представена заболяемостта от злокачествени тумори на тестис по възрастови групи за 1993, 2001 и 2009 г. Флуктуациите в заболяемостта се дължат на малкия брой случаи, но въпреки това се забелязва типичният за локализацията пик във възрастта около 30 години и лекото покачване след 65-70 г. Подобна тенденция се наблюдава и в други държави от Югоизточна Европа – фиг. 3.2.3.8







При рак на щитовидната жлеза заболяемостта при жените е по-висока, отколкото при мъжете. При жените пикът на заболяемостта е около 50-55 годишна възраст, след което тя намалява и почти се изравнява с тази при мъжете – фиг. 3.2.3.9 и фиг. 3.2.3.10







При анализа на възрастово-специфичната заболяемост от злокачествени заболявания на някои локализации, които имат характерно разпространение по възраст, се наблюдава много добро съответствие с очакваното такова, както през отделните разгледани години на диагноза, така и при сравнение със съответните показатели на други държави от региона.

Това е индикатор за сравнително добра пълнота на регистрацията.

        3.2.4. Заболяемост от злокачествени заболявания в детската възраст


Заболяемостта от злокачествени заболявания в детската възраст показва много малки колебания през годините. Затова, тя е индиректен показател за пълнота на регистрацията. Съмнение за непълнота на данните може да възникне, когато наблюдаваната заболяемост при децата е по-ниска от очакваната за региона.

В табл. 3.2.4.1 е представена фактическата заболяемост, средно за периода 2005-2009 г., от злокачествени тумори (общо всички локализации С00-96) при децата до 15 г., сравнена с приетите за референтни стойности [Parkin DM, 2002].




табл. 3.2.4.1 Фактическа заболяемост (на 100 000), средно за периода 2005 - 2009 г., от злокачествени тумори при деца до 15 г., по възрастови групи и пол, България

възраст (години)

момчета

референтни граници

момичета

референтни граници

0-4

18.5

12.3 - 24.7

15.3

9.7 - 21.4

5-9

14.2

8.5 - 15.6

11.5

6.9 - 12.0

10-14

10.4

8.5 - 15.0

11.0

6.8 - 13.6

Заболяемостта в детска възраст е в рамките на очакваните стойности за всяка от възрастовите групи при момчетата и момичетата. Тя е една от най-ниските в сравнение с други държави от Югоизточна Европа – табл. 3.2.4.2.



табл. 3.2.4.2 Фактическа заболяемост (на 100 000) за периода 1998 - 2002 г. от злокачествени тумори при деца до 15 г., по възрастови групи, пол и държава

 

момчета

момичета

 

0-4

5-9

10-14

0-4

5-9

10-14

България

17.4

11.0

9.2

12.5

6.5

10.5

Хърватска

26.6

17.9

14.6

17.8

14.7

14.5

Сърбия, централен

22.1

16.0

16.6

19.3

10.7

13.5

Словения

24.2

11.8

10.8

18.1

6.4

13.7

Словакия

18.8

10.8

10.9

17.3

7.7

11.6

средна за региона

21.8

13.5

12.4

17.0

9.2

12.7

медиана за региона

22.1

11.8

10.9

17.8

7.7

13.5

За периода 1993 – 2010 г. в НРР са регистрирани общо 2602 случаи на злокачествени заболявания при децата до 15 г. Най-чести (34.3%) са левкемиите, следвани от лимфомите и мозъчните тумори (по 14.8%). Туморите, произхождащи от ембрионалните клетки – нефробластом (бъбрек), ретинобластом (око) и невробластом (надбъбрек и вегетативна нервна система) представляват общо 11.0% и засягат най-вече възрастовата група 0-4 г. Следващи по честота са туморите на костите – 5.8%. Изброените злокачествени заболявания са 80.8% от всички, регистрирани при децата до 15 г. Структурата на „детските” тумори в България напълно съответства на описаната и в други Европейски държави.

Въпреки, че заболяемостта от злокачествени тумори при децата в България е една от най-ниските за региона, тя е в референтните граници и е със структура, напълно съответстваща на очакваната за тази възраст, което е индикатор за сравнително добра пълнота на данните.

        3.2.5. Съотношение смъртност/заболяемост (М/I)


Анализът на съотношението смъртност/заболяемост е един от вариантите на метода за независимо установяване на случаите, защото използва данните от два независими източника – статистическия институт (смъртността) и раковия регистър (заболяемостта). M/I е мярка за пълнотата на регистрация, защото при добро качество на данните за починалите, закономерно смъртността е по-ниска от заболяемостта (M/I <1).

Съмнение за непълнота на данните възниква при M/I >1, т.е регистрираните смъртни случаи от рак са повече от новозаболелите. Стойностите на този показател зависят и от точното кодиране на причината за смърт в съобщението за смърт, както и от прогнозата на съответното заболяване (по-неблагоприятните локализации имат M/I близко до 1).

На фиг. 3.2.5.1 е представено отношението смъртност:заболяемост (стандартизирани показатели, световен стандарт, на 100 000) за периода 1993 – 2009 г., по пол, за всички локализации общо, без не-меланомни кожни тумори (С00-96 без С44). Наблюдава се благоприятната тенденция за намаляване на M/I и при двата пола.

За по-детайлен анализ е избран периода 2005 – 2009 г., който дава представа за най-скорошните дейности по регистрацията и поради сравнително стабилното M/I през него.

На фиг. 3.2.5.2 е показано съотношението M/I (стандартизирана смъртност и заболяемост, световен стандарт, на 100 000, средно за периода 2005 – 2009 г.) към разликата 1-преживяемост (5-годишна наблюдавана преживяемост) за диагностицираните мъже през периода 2001 – 2005 г. (проследени до края на 2011 г.), за избрани локализации. Референтната линия (R) показва очакваното равенство:



M/I = 1-преживяемост,

при сравнително стабилна заболяемост и преживяемост, и правилно определени причини за смърт.

Графиката дава възможност да бъдат съпоставени едновременно показатели, изчислени по данните от три различни източника – заболяемост (от БНРР), смъртност (от НСИ) и преживяемост (от ГРАО). При добро качество на данните от трите източника, се очаква стойностите за отделните локализации да са разположени около референтната линия.

Почти всички разгледани локализации се намират близо и под референтната линия, което означава, че M/I е по-малко от разликата 1-преживяемост (вероятността за смърт), т.е. наблюдаваната смъртност не надхвърля очакваната при регистрираните случаи. Изключение са злокачествените тумори на черен дроб, които имат M/I > 1. Това най-вероятно се дължи на неточно определена причина за смърт, тъй като черният дроб е честа локализация на метастази, които погрешно се кодират като първичен тумор и това води до изкуствено завишаване на смъртността от първични чернодробни тумори. Злокачествените тумори с неблагоприятна прогноза (ниска преживяемост) имат M/I близко до 1, както се вижда от фиг. 3.2.5.2 – стомах, хранопровод, бял дроб, панкреас, за разлика от тези с по-висока преживяемост (тестис), при които M/I е доста под 1.

Разгледаните локализации при жените (фиг. 3.2.5.3) също са близо и под референтната линия, с изключение на черен дроб. Локализациите с по-висока преживяемост (млечна жлеза, маточно тяло) имат и по-ниско M/I, а по-неблагоприятните такива (хранопровод, стомах, бял дроб и панкреас) имат M/I близко до 1.

Това говори за сравнително добро качество на данните и пълнота на регистрацията.





При сравнението с други държави от Югоизточна Европа [Curado MP, 2002] – табл. 3.2.5.2 се вижда, че в България съотношението M/I е най-ниско.


табл. 3.2.5.2 Съотношение смъртност:заболяемост (MI%) за периода 1998-2002 г. по пол и държави

 

мъже

жени

държава

брой случаи

MI%

брой случаи

MI%

България

69185

65.5

62577

51.9

Хърватска

52071

66.0

45175

52.8

Естония

12979

69.7

13263

57.4

Латвия

20144

75.9

20734

62.0

Литва

32138

67.3

30469

55.5

Сърбия

41152

69.6

39120

55.5

Словакия

48834

71.8

42120

56.9

Словения

20324

66.3

18820

55.7

От анализа на показателя M/I се наблюдава благоприятна тенденция за намаляването му през разгледания период (1993 – 2010 г.). Установи се, че M/I е по-високо при по-неблагоприятните локализации на злокачествените заболявания. И при двата пола, M/I е по-малко от вероятността за смърт, което показва добро качество на данните. M/I в България е едно от най-ниските в сравнение с други държави от региона. Всичко това потвърждава добра пълнота на регистрацията.


        3.2.6. Метод за “повторно установяване” на случаи (capture-recapture method)


Методът „capture-recapture” позволява директна (количествена) оценка пълнотата на регистрация. Приложението му изисква класифициране на всички случаи според източника на информация за тях – съобщени от клиницистите, от патолозите или от свидетелствата за смърт.

През периода 2006 – 2010 г. в базата данни на НРР са регистрирани 170438 случаи на злокачествени заболявания (С00 – С96, МКБ-10, към 01.03.2012 г.). От клиницистите са съобщени 159930, от патолозите – 145493, от свидетелствата за смърт – 94054. Виталният статус на пациентите е определен към 01.01.2012 г.

Разпределението на броя случаи според източника на съобщаване е представено в табл. 3.2.6.1.


Табл. 3.2.6.1 Разпределение на броя случаи със злокачествени новообразувания (С00-С96), диагностицирани през 2006 – 2010 г., според източника на информация за тях

Източник на информация

брой случаи

%

само клиницисти (CL)

1275

0.7

само патолози (Р)

0

0,0

само съобщения за смърт (DC)

9996

5.9

клиницисти + патолози (Cl + P)

75109

44.1

клиницисти + съобщения за смърт (Cl + DC)

13674

8.0

патолози + съобщения за смърт (P + DC)

512

0,3

клиницисти + патолози + съобщения за смърт

(Cl + P + DC)



69872

41.0

Общо

170438

100,0

В табл. 3.2.6.6, 3.2.6.7, 3.2.6.8 и 3.2.6.9 са представени оценките на пълнотата на регистрация за всяка анализирана група, както и източниците, които са обединени преди извършване на анализа.


година

брой случаи

Cl (P:DC)

P (Cl:DC)

DC (P:Cl)

Пълнота (С%)

2006

32857

(-)

(-)

(+)

95.7

2007

33918

(-)

(-)

(+)

95.9

2008

34848

(-)

(-)

(+)

95.3

2009

34872

(-)

(-)

(+)

94.5

2010

33943

(-)

(-)

(+)

93.3

2006-2010

170438

(-)

(-)

(+)

94.9

Табл. 3.2.6.6 Посока на зависимостта между източниците (обединените са маркирани в по-тъмен цвят) и оценка на пълнотата на регистрация (С%) по години на регистрация. (-) отрицателна зависимост; (+) положителна зависимост.


МКБ-10

локализация

брой случаи

Cl (P:DC)

P (Cl:DC)

DC (P:Cl)

Пълнота (С%)

С15-26

храносмилателни органи

43067

(-)

(х)

(+)

95.5

С30-39


дихателни органи и гръден кош

23065

(-)

(х)

(+)

98.3

С50

млечна жлеза

18785

(-)

(-)

(+)

94.8

С51-58

женски полови органи

17186

(-)

(х)

(+)

96.6

С60-63

мъжки полови органи

9478

(-)

(х)

(+)

94.4

С64-68


отделителна система

11191

(-)

(х)

(+)

94.9

С70-72

нервна система

3481

(-)

(х)

(+)

94.1

Табл. 3.2.6.7 Посока на зависимостта между източниците (обединените са маркирани в по-тъмен цвят) и оценка на пълнотата на регистрация (С%) по локализации, за периода 2006-2010 г.; (-) отрицателна зависимост; (+) положителна зависимост; (х) не може да се оцени.



възр. група

брой случаи

Cl (P:DC)

P (Cl:DC)

DC (P:Cl)

Пълнота (С%)

0-14

689

(-)

(-)

(+)

95.0

15-29

2123

(-)

(-)

(+)

93.7

30-44

10662

(-)

(-)

(+)

95.8

45-59

42283

(-)

(-)

(+)

96.4

60-74

72614

(-)

(-)

(+)

96.0

75+

42067

(-)

(-)

(+)

93.5

Табл. 3.2.6.8 Посока на зависимостта между източниците (обединените са маркирани в по-тъмен цвят) и оценка на пълнотата на регистрация (С%) по възрастови групи, за периода 2006-2010 г.; (-) отрицателна зависимост; (+) положителна зависимост.


пол

брой случаи

Cl (P:DC)

P (Cl:DC)

DC (P:Cl)

Пълнота (С%)

мъже

88768

(-)

(-)

(+)

96.0

жени

81670

(-)

(-)

(+)

93.6

Табл. 3.2.6.9 Посока на зависимостта между източниците (обединените са маркирани в по-тъмен цвят) и оценка на пълнотата на регистрация (С%) по пол, за периода 2006-2010 г.; (-) отрицателна зависимост; (+) положителна зависимост.
Пълнотата на регистрация за целия анализиран период (2006 – 2010 г.), за всички локализации, е 94.9% - табл. 3.2.6.6. Най-ниска е през 2010 г. (93.3%), най-висока – през 2007 г. (95.9%). Сред отделните локализации, най-ниска е пълнотата при нервна система (94.1%), най-висока – при дихателни органи и гръден кош (98.3%) – табл. 3.2.6.7. В групата „дихателни органи и гръден кош” влизат белодробните карциноми, които са с бързо протичащ неблагоприятен ход на заболяването. Пациентите сравнително често посещават лечебни заведения (съобщават се от клиницисти и патолози), а голяма част от тях се съобщават и от свидетелствата за смърт. Тези факти може да са причина за по-пълната им регистрация. Сравнително по-ниската пълнота на регистрация на туморите на нервната система би могла да се обясни с това, че болшинството от тях се съобщават от свидетелствата за смърт и в най-малък брой от случаите – от патолозите

Регистрацията е най-пълна при 45-59 годишните (96.4%) и най-ниска при навършилите 75 години (93.5%). Сравнително ниска е оценката на пълнотата и във възрастовата група 15-19 г. (93.7%, табл. 3.2.6.8). Това може да се дължи на по-добрата прогноза на злокачествените заболявания при децата, поради което само малък дял от случаите, пропуснати от другите източници на информация, стават известни от съобщенията за смърт. С% е по-висока при мъжете, отколкото при жените – 96.0% и 93.6%, съответно – табл. 3.2.6.9. Посочените резултати са сходни с тези от предишния изследван период 2001 – 2005 г., през който пълнотата на регистрация е оценена на 94.7% [Димитрова Н, 2009].


        3.2.7. Съотношение между броя на случаите, съобщени със смъртен акт и показателя смъртност/заболяемост (DCN/M:I метод)


Методът DCN/M:I дава възможност за директна (количествена) оценка пълнотата на регистрация, като използва данните за регистрираните и починалите, т.е. интегрира информацията от два независими източника (статистически институт и раков регистър). Той се използва за оценка на тази част от нерегистрираните пациенти, за които се предполага, че са живи и поради това остават неизвестни за регистъра, дори след получаване на информация от свидетелствата за смърт.

В настоящия анализ методът е приложен като DCN% (съобщени от свидетелствата за смърт) е заменен с DCO% (регистрирани само по данни от свидетелствата за смърт), защото процедурите на регистрация в НРР не позволяват разграничаване на DCN от DCO. Периодът 1993 – 2009 г. е разделен на четири по-малки периода, за да се проследи динамиката в показателите.

В табл. 3.2.7.1 са представени резултатите за мъжете - относителен дял на регистрираните по смъртен акт (DCO%), отношението смъртност:заболяемост (M/I) и пълнотата на регистрация (С%) по година на диагноза и локализация на злокачественото заболяване. Съответните резултати за жените са в табл. 3.2.7.2.

С% за всички локализации (С00-96) за отделните периоди варира от 89.5% до 96.2% при мъжете и от 84.3% до 91.3% при жените. И при двата пола С% е най-висок през 1993 – 1996 г. и най-нисък през 1997 – 2000 г., като след 2001 г. се наблюдава тенденция за повишаване на С%.

При мъжете най-висока е пълнотата при злокачествените заболявания на дихателната система – от 94.5% до 98.8%; най-ниска – при мъжки полови органи – от 82.0% до 92.5% за отделните периоди.

При жените пълнотата е сравнително висока при злокачествените заболявания на храносмилателната и дихателната система – от 91.6% до 99.4%; сравнително ниска – при тези на отделителната система – от 80.4% до 89.6%, за отделните периоди. Тенденцията за подобряване пълнотата на регистрацията след 2001 г. се наблюдава при двата пола и по локализации.




табл. 3.2.7.1 Относителен дял на регистрираните по смъртен акт (DCO%), отношение смъртност:заболяемост (M/I) и пълнота на регистрацията (С%) по година на диагноза и локализация на злокачественото заболяване, мъже

 

 

DCO%

отношение M/I

C%

 

 

година на диагноза

година на диагноза

година на диагноза

локализация

МКБ10

1993-1996

1997-2000

2001-2004

2005-2009

1993-1996

1997-2000

2001-2004

2005-2009

1993-1996

1997-2000

2001-2004

2005-2009

устна, устна кухина и фаринкс

C00-C14

2.6

4.8

3.9

4.7

0.40

0.41

0.43

0.50

96.0

92.8

94.5

95.0

храно-смила-телна система

C15-C26

20.8

23.9

16.4

11.3

1.04

0.83

0.76

0.73

101.0

93.6

93.8

95.2

дихателна система

C30-C39

15.7

18.0

12.2

9.5

0.94

0.80

0.76

0.82

98.8

94.5

95.7

97.7

меланом на кожа

С43

3.0

6.3

3.0

2.3

0.47

0.39

0.40

0.46

96.6

89.4

95.4

97.3

мъжки полови органи

C60-C63

12.0

14.7

7.3

5.4

0.60

0.49

0.45

0.44

90.9

82.0

90.4

92.5

отдели-телна система

C64-C68

8.5

9.3

4.7

4.4

0.51

0.43

0.37

0.37

91.1

86.6

91.6

92.1

око и нервна система

C69-C72

22.6

29.4

24.9

21.2

1.14

0.89

0.80

0.85

103.7

94.7

91.5

95.3

онкохе-матоло-гични заболя-вания

C81-C96

14.2

16.6

7.8

7.4

0.83

0.54

0.50

0.53

96.6

83.0

91.6

93.0

всички

C00-С96

15.1

18.0

11.7

8.8

0.82

0.68

0.63

0.64

96.2

89.5

92.2

94.5



табл. 3.2.7.2 Относителен дял на регистрираните по смъртен акт (DCO%), отношение смъртност:заболяемост (M/I) и пълнота на регистрацията (С%) по година на диагноза и локализация на злокачественото заболяване, жени

 

 

DCO%

отношение M/I

C%

 

 

година на диагноза

година на диагноза

година на диагноза

локализация

МКБ10

1993-1996

1997-2000

2001-2004

2005-2009

1993-1996

1997-2000

2001-2004

2005-2009

1993-1996

1997-2000

2001-2004

2005-2009

устна, устна кухина и фа-ринкс

C00-C14

1.9

6.6

5.1

8.2

0.38

0.30

0.39

0.50

96.8

83.9

91.6

91.0

храно-смила-телна сист.

C15-C26

21.2

25.7

17.1

12.2

0.98

0.80

0.71

0.68

99.4

91.6

91.8

93.3

диха-телна сист.

C30-C39

24.1

26.3

20.1

13.8

1.20

0.95

0.89

0.90

105.2

98.3

96.8

98.2

мела-ном на кожа

С43

2.1

4.7

3.5

2.8

0.37

0.31

0.30

0.33

96.4

88.8

91.5

94.2

млечна жлеза

С50

3.8

4.5

2.3

1.9

0.36

0.33

0.28

0.30

92.9

90.4

94.2

95.4

женски полови органи

C51-C58

3.8

4.8

3.0

2.4

0.43

0.39

0.36

0.32

94.7

92.2

94.5

94.8

отдели-телна сист.

C64-C68

10.7

13.6

6.9

5.4

0.54

0.44

0.38

0.34

89.6

80.4

87.8

88.6

око и нервна сист.

C69-C72

23.7

31.9

24.4

21.4

1.29

0.82

0.76

0.75

107.0

90.0

89.7

91.1

онко-хема-толо-гични заболявания

C81-C96

12.7

17.9

7.7

6.2

0.77

0.53

0.42

0.46

95.7

80.3

88.7

92.4

всички

C00-С96

10.3

13.4

8.5

6.5

0.57

0.50

0.44

0.44

91.3

84.3

88.1

91.1

Оценките на пълнотата на регистрация, получени чрез метода DCN/M:I са малко по-ниски от тези, получени чрез метода „capture-recapture” за съответния период – 94.5% и 96.0% съответно за мъжете; 91.1% и 93.6% съответно за жените.

И двата метода показват най-висока пълнота на регистрация при злокачествените заболявания на дихателна система (97.7% – 98.3%) и сравнително по-ниска такава при отделителна, нервна система и мъжки полови органи.

        3.2.8. Процедури за издирване на информация за съобщените със свидетелство за смърт - резултати от анкета сред регионалните ракови регистри


Свидетелствата за смърт са един от основните източници на информация за раковите регистри. С цел изясняване на процедурите по издирване на информация за съобщените починали от злокачествено заболяване, които не са били регистрирани приживе, се проведе анкета сред регионалните ракови регистри. Зададените въпроси бяха два:

  • Какви действия предприемате за откриване на информация за пациентите, които са починали от рак и не са били регистрирани приживе, т.е за тях сте разбрали за първи път от списъците на починалите от ГРАО (съобщени от свидетелствата за смърт)?

  • Колко време, след като сте издирвали информация за случаите, съобщени от свидетелствата за смърт, преценявате, че не може да намерите такава и ги регистрирате само въз основа на информацията от списъците на починалите от ГРАО?

Отговорите на първия въпрос бяха: издирваме информация в патоанатомичните лаборатории, в базата данни на ТЕЛК, в списъците от болничните информационни системи за преминалите пациенти; изпращаме писма до лекаря, издал съобщението за смърт (информация за името на лекаря вземаме от регионалното статистическо бюро); изпращаме запитване до съседни онкологични центрове, извън района на РРР; издирваме ОПЛ на пациента и изпращаме запитване до него; искаме сведение от РЗОК – преминали през лечебните заведения с диагноза злокачествено заболяване; посещаваме РЗИ, за да вземем координатите на лекаря, издал съобщението за смърт.

Отговорите на втория въпрос бяха: изчакване от 1 до 3 месеца или до края на годината; регистриране като DCO след изчерпване на възможностите за издирване на информация; всички, които са съобщени като починали от рак и не са в базата данни първо се регистрират като DCO, а след получаване на информация, записът се допълва. Резултатите от анкетата по регионални ракови регистри са представени в табл. 3.2.8.1 и табл. 3.2.8.2.




табл. 3.2.8.1 Резултати от анкета на регионалните ракови регистри за издирване на информация при липса на данни за починалия в регионалната база данни

 

регионални ракови регистри

източници на информация

Благоевград

Бургас

Варна

В. Търново

Враца

Плевен

Пловдив

Русе

София-град

София-област

Стара Загора

Хасково

Шумен

лечебни заведения от региона

 

 

 

 

х

х

 

 

 

 

х

 

х

патоанатомични лаборатории

 

 

 

 

х

 

х

 

х

 

 

 

 

базата данни на ТЕЛК

 

 

 

 

 

 

 

 

х

 

 

 

 

списъци от болничните информационни системи

 

х

 

 

 

 

 

 

х

 

 

 

 

лекарят, издал съобщението за смърт

 

 

х

х

 

х

 

 

 

 

х

х

 

съседни онкологични центрове, извън района на РРР

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

х

 

 

ОПЛ на пациента

 

х

х

 

 

 

 

х

 

 

 

 

 

РЗОК

 

 

 

 

 

 

 

 

 

х

 

 

 

РЗИ

х

 

 

х

 

 

 

 

 

 

 

 

 

близките на пациента

 

х

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

приблизителен процент на намерени допълнителни данни

 

 

 

 

 

 

90

 

10

 

 

50

 

Забележка: със символа "Х" са отбелязани посочените отговори; празна клетка = непосочено.


табл. 3.2.8.2 Резултати от анкета на регионалните ракови регистри за времето до регистриране на DCO-случаите и DCO% от общия брой случаи, диагностицирани през 2006 - 2010 г., всички локализации (С00-96), по РРР

РРР

време до регистриране като DCO

диагностицирани през 2006 - 2010 г., С00-96

 

 

DCO%

брой случаи

Благоевград

2 месеца

8.3

6580

Бургас

до януари следващата година

2.1

12923

Варна

първо регистрираме всички като DCO, след издирване на информация, я допълваме

9.4

14431

В. Търново

до 3 месеца

4.9

9462

Враца

след изчерпване на възможностите за търсене

5.4

10738

Плевен

до януари следващата година

4.4

10186

Пловдив

1 месец

2.8

25105

Русе

1 месец

6.7

11810

София-град

1 до 3 месеца

8.6

28135

София-област

1 до 2 месеца

11.2

12008

Стара Загора

след изчерпване на възможностите за търсене

3.0

12752

Хасково

1 месец

5.2

9761

Шумен

първо регистрираме всички като DCO, след издирване на информация, я допълваме

10.9

6547

общо

 

6.2

170438

Източниците, които отделните РРР използват за намиране на допълнителна информация за починалите от рак, съобщени за първи път от свидетелствата за смърт, варират от 1 до 3, а процентът на случаите, за които е намерена информация е от 10 до 90% (само 3 РРР са дали такава оценка) – табл. 3.2.8.1.

Времето, което се изчаква за получаване на информация за тези пациенти, преди регистрирането им като DCO, варира от 1-3 месеца до 1 година – табл. 3.2.8.2. Два от РРР са отговорили, че първо регистрират всички съобщени починали от рак, за които няма данни в регионалната база, като DCO, а след получаване на информация, допълват записа. Тези два РРР са и със сравнително висок процент DCO – 9.4 – 10.9%. Три от РРР имат DCO <= 3%. Два от тях използват по 3 източника на данни за издирване на допълнителна информация, а третият е посочил, че намира такава за почти всички DCN- случаи.
Обобщение от оценката на пълнота на регистрацията
За оценка пълнотата на регистрация в БНРР избрахме да приложим няколко метода, използващи различен подход – основани на исторически данни (стабилност на заболяемостта през годините, сравнение на заболяемостта между различни популации, характеристика на възрастово-специфичната крива на заболяемост и заболяемост от злокачествени тумори в детска възраст), на данни от независими източници (M/I, capture-recapture) и на съобщенията за смърт (DCN/M:I).

Изборът на методите се направи въз основа на следните критерии: наличие на необходимите данни в базата, позволяващи да се приложи съответния метод; наличие на подходящ софтуер за обработка на данните; съвместимост на метода с организацията на регистрацията в БНРР.

Методите, основани на исторически данни показват по-ниска заболяемост в България, в сравнение с други държави от Югоизточна Европа, но сходни тенденции в заболяемостта при отделните локализации, идентични криви на възрастово-специфичната заболяемост и заболяемост при децата – в рамките на референтните граници.

Отношението M/I е едно от най-ниските за региона, показва трайна тенденция за понижаване и е по-ниско от вероятността за смърт при отделните локализации (наблюдаваната смъртност не надхвърля очакваната при регистрираните случаи и локализациите с по-висока преживяемост имат и по-ниско M/I), което е потвържение за добра пълнота на данните.

Директните методи за оценка (DCN/M:I и capture-recapture) показват 94.5% - 96.0% пълнота на регистрация при мъжете и 91.1% - 93.6% - при жените. И с двата метода се оценява най-висока пълнота на регистрация при злокачествените заболявания на дихателна система (97.7 – 98.3%) и сравнително по-ниска такава при отделителна, нервна система и мъжки полови органи.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница