Специализирани микропроцесорни системи (курс лекции) Учебна година 2008/2009



страница4/4
Дата22.07.2016
Размер0.54 Mb.
1   2   3   4

На второ място е внедряването на структурата на НФИ. Тази структура има редица отличителни черти:

  1. Процесно - ориентиран достъп;

  2. Качествен достъп;

  3. Достъп до процеса на обработка.




    • На трето място правилата на SPE (Software Performance Engineering – Работният Програмен Инженеринг). Те включват:

  1. Принципът на центриране;

  2. Принципът на смяна на честотата;

  3. Принципът на фиксиране.




    • На четвърто място са работните идеи. Базовите работни идеи са организирани в работна схема:



Performance



Time Space




Response Time Management Time Throughput Main Memory Secondary Storage
Peak Throughput OffPeakThroughput


PeakMeanThroughput PeakUnllormThroughput
Фиг. 15.


    • Петото място е на наслояване на работните изходи. Това е процес на разлагане на “сорсовата” спецификация на серия от спецификации в обикновени езици.




    • На шесто място могат да се класифицират методите и каталозите за “изтънчените/рафинираните цели”. След като са изпълнени основните цели, може да се пристъпи към по-малките и по-специфични цели. Тези цели могат да бъдат “рафинирани” по следните признаци - по:

  1. Тип;

  2. Предмет;

  3. Слой;

  4. Приоритет.




    • На последно, седмо място, ще посочим работното предвиждане. Входовете на една ИнфС носят информация за нейната схема – хоризонтална и вертикална структура. Отделните й слоеве дават времето, необходимо за типичните операции за изпълнение, и т.н., до последния детайл на схемата.




  1. Независимост на данните и начини за осъществяването й:

Независимост на данните, по дефиниция, представлява способността да се модифицира схемното определение/дефиниция от едно ниво, без да се въздейства на това схемното определение на по-високо ниво. Различават се два типа независимост на данните:




  1. Физическа независимост на данните:

    • Способността да се модифицира / променя физическата схема, без да се предизвиква пренаписване на приложните програми;

    • Модификациите на това ниво са обикновено за подобряване на работата.



  2. Логическа независимост на данните:

  • Способността да се модифицира / променя конкретната схема без да се предизвиква пренаписване на приложните програми;

  • Обикновено се извършва, когато логическата структура на базите от данни е променена.

Логическата независимост на данните е по-тежка за изпълнение / реализиране, тьй като приложните програми са обикновено силно зависими от логическата структура на данните. Направена е аналогия с извличане на типовете данни в програмните езици.

В резултат на казаното може да посочи, че независимостта на данните представлява разделянето им от програмите, които използват тези данни. Всички съвременни приложения са базирани на независимостта на данните. Тя представлява система за управление на данните отделно от праграмите, използващи тези данни. В противовес на казаното е възможно да се пишат приложения, в които данните бидейки извличани, всъщност са представени в програмния “сорс” код. Това доближаване до зависимост на данните е доста твърдо, защото то го прави трудно за модифициране / промяна на данните и също така го прави недостъпно до данните на другите програми.




  1. Особености на обектно ориентирани, йерархични и релационни мултипроцесорни системи:




  • Обектно – ориентирани мултипроцесорни системи (ООМС):

Архитектурата на една обектно-ориентирана информационна система включва най общо: ядра, рамки, приложения, потребителски интерфейс, сфера на действие и данни. На тази база детайлизираната архитектура се състои от: модели на входни изходни интерфейси, приспособления, адаптори, действащи модели, обектно пространство, контейнери, обвързани данни, отговори, тъждества, складове.

Примерна схема на сферата на действие на една ООИС е показана на фиг. :

Този тип мултипроцесорни системи се характеризират със следните основни свойства - качества: те са многопотребителски, многооперационни и работещи с обектни модели.

Могат да се определят изпълнимите свойства на тези ООИС, с цел правилното им приложение: тези ИС работят с релационни бази от данни, с голям брой операции, с рискови модели и обслужват своите решения.





Фиг. 16.


  • Йерархични мултипроцесорни системи

Те са организирани в дървовидна структура, като по този начин не могат да имат много връзки. Всички атрибути на специфичния запис се описват под един образец. В базата данни, този един образец е еквивалентен на таблица: всеки индивидуален запис се представя с ред, а атрибутът е колоната. Единичните образци са свързани помежду си, използвайки 1: N свързвания, известни също така като една към много връзки. Тези йерархични структури са били използвани масово в първите ръчноуправляеми системи от бази данни. Обаче поради техните ограничения, тези системи не могат да бъдат използвани в свързани структури, каквито съществуват в реалния свят. Йерархичните връзки между различни типове от данни могат много лесно да се правят, за да се отговаря на някои въпроси, но от друга страна много трудно, за да се отговаря на други въпроси. Ако връзката една-към-много се наруши (напр. един пациент може да има повече от един лекари), тогава йерархията се превръща в мрежа.


  • Релационни мултипроцесорни системи:

Това e съвременната най-нова структура на системи за управление на информационните системи, известна като R-GMARelation Grid Monitoring Architecture. Това е една много семпла и същевременно с това атрактивна структура, състояща се от три компонента: Потребител, Производител и Регистратура (служебна директория):

Фиг. 17.
В тези системи, производителите се регистрират сами с помощта на Регистратурата и описват типа и структурата на информацията, която те искат да бъде достъпна в Grid. Потребителите могат да попитат Регистратурата да открие какъв тип информация е достъпен и да установи Производителя, който осигурява тази информация. Един път тази информация намерена, Потребителят може да контактува директно с Производителя за получаване на съответните данни. Специфицирайки протокола Производител / Потребител и интерфейса към Регистратурата, могат да се изградят вътрешно – оперативните връзки. На схемата комуникацията с Регистратурата е с пунктир, а главният поток от данни е означен с непрекъсната линия. Текущото GMA определение описва също така регистрацията на Потребителите, така че Производителят да може да намери потребителя. Основната причина за регистрация съществуването на Потребители е Регистратурата да може да ги осведомява за промените в поредицата от производители, които ги интересуват. Тази архитектура се развива понастоящем непрекъснато, под “давлението” на Grid информационните структури.
От направения преглед на представената тук класификация на архитектурата на ИС може да се направи заключение за избора на подходяща система за управление на дадена ИС.



  1. Методи за търсене на информация:

Както вече беше посочено по-горе, основната задача е търсенето на определена информация, превърнало се във фундаментална дейност за информационните системи. Слабостта на Internet е, че в нея има огромна информация, за ползването на която се използват различни технологии за търсене. Тези технологии са внедрени в Internet от самите автори на съответната информация и често пъти се стига до конкурентни методи и похвати за търсене на информация.

Основавайки се понастоящем на огромния опит натрупан в тази сфера на методи за търсене на информация в ИС, може да се дефинира, че бъдещето на търсенето на информация представлява:
стъпаловидна,

разпределена,

йерархична,

идейна
структура / план на тази технология – търсенето на информация. От тази структура произлизат и различни методи за търсене на информация, в зависимост от вида на търсената информация, нейния обем и външни връзки.

Един от методите най-често приложим е Семантичното търсене в Internet. То изисква структуриране на информацията и нейното интегриране в страници, базирани в т.н. RDF -(Resource Description Framework – Ресурсна Описателна Структура).

Друг метод е използването на семантични опашки, свързани към страниците. Този метод не успява да извършва основно търсене с неговите случайни запитвания.

В заключение, за всеки от методите за търсене на информация в ИС не се изисква нито граматически коректни лингвистични анализи, нито внимателно дефинирани и експертно доказани онтологии. Това би усложнило безкрайно огромните бази от данни, с които борави всяка ИС (информационна система).




1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница