При деца със слухови недостатъци вторичните отклонения се свързват с липсата на слухово възприятие, което от своя страна води до неправилно овладяване на устната реч и с трудности при слуховото ориентиране. Тези деца не могат по естествен път да овладеят речта и езика. Ето защо в процеса на обучение и възпитание трябва да създадем подходящи условия за компенсация на тези нарушения.
При деца със зрителни нарушения – вторичните нарушения се изразяват в неправилно финансиране на пространствените възприятия, слаба ориентация, дискоординация, понижена мобилност в аспекта на движение при предвиждане. Тук също търсим необходимите форми на компенсаторна дейност.
Речеви нарушения – неправилно развитие на речта във всичките й компоненти : фенетична, фонематична, граматична и др.
Съвременната класификация с интелектуални нарушения има следния вид степен на нарушения и стойност на коефициент за интелигентност (IQ). Тук имаме четири степени:
Лека или слаба интелектуална недостатъчност – IQ се определя от 50 до 70%
Умерена интелектуална недостатъчност в рамките от 35 – 50% IQ
Тежка – 20-35% IQ
Дълбока под 20% интелектуална недостатъчност
Съвременната класификация на слуховите нарушения – имаме две групи
Глухи и късно оглушали. Глухи са тези деца, при които нарушението е вродено или преди речта да е овладяна граматически
Съвременната класификация при зрителни нарушения пак две групи - слепи и слабовиждащи. Слепите са две групи – практически слепи и тотално слепи, следователно са загубили способността и на двете очи да светоусещат.
Съвременната класификация при децата с речеви нарушения – алалия, афазия и заекване