9, ОСОБЕНОСТИ НА МИСЛЕНЕТИ НА АНОМАЛНИТЕ ДЕЦА Мисленето е основен процес на хомосопиенс. Мозъка на човек е генератор на идеи и мисли, чрез които човек овладява житейски, интелектуален, социален и др. опит. Приспособява се към социалната действителност. На всеки етап от развитието си, нормалния индивид, формира една или друга страна на мисловния процес. В зависимост от степента на развитие на мисленето различаваме хора с нормално, високо и ниско развитие. Децата с аномалии попадат в групата на индивиди с ниско развитие на мисленето, в зависимост от степента и характера на първичния недостатък. м/у тях има и представители, които имат високо развитие на интелекта, но те са изключение.аномалните деца се характеризират със специфични особености на формирането и развитието на мислене и това се обуславя с развитието на речта им.
Особености на мисленето при деца с интелектуални нарушения-
Конкретен характер на мисленето, ниска степен на обобщаване, развитие на нагледно образното и ситуативно мислене за дълъг период от време. Тези деца трудно осъществяват преход от нагледно – образното към абстрактно - логичното обобщаване на съществените качества на предметите. Причината се корени в бедността на нагледните и слуховите представи, крайно ограниченият игрови опит и най- главното – лошо развитие на речта, които лишават детето от онази необходима база в/у която се развиват мисловните операции.
Непоследователност на мисленето- изразява се в отвличане на вниманието от задачата. Те трудно пренасят усвоените знания от една в нова ситуация. Причините се коренят в инертността на нервните процеси, в тяхната дисхармония, поради което те изпадат т. нар. зад пределно задържане.
Понижена регулираща функция на мисленето- нарушени са процесите на интериоризация и екстериоризация, които имат съществена роля за формирането на умствената дейност на човека. Децата не се ръководят от установените правила на задачата, която им се дава.
Понижена критичност на мисленето- децата не подлагат не съмнение действията си, не ги проверяват.
