Особености на мисленето при деца със слухови недостатъци- пораждат се от първичния недостатък и вторичните отклонения и се изразяват в наличие на нагледно действено мислене. Причината е липсата или недоразвитието на речта, поради което се затруднява прехода от нагледно- действени към словесно- действени процеси.
Недостатъчна гъвкавост и подвижност на мисленето, което се наблюдава по отношение на всички мисловни операции.
Имат ограничено нагледно обобщаване. В процеса на обобщението, то се формира и разбира при преминаване на 4 основни равнища- мислене и практична дейност; мислене и мимическа дейност; мислене и говорна дейност; мислене и символна дейност.
Особености на мисленето при деца със зрителни недостатъци-
Временна задръжка в развитието на мисленето, предопределена от понижената възможност за аналитико- синтетична дейност. Трудно осмислят съществуващите свойства и по- бавно осъществяват мисловни операции. В процеса на обучение тези задръжки се преодоляват и се развива мисленето.
Понижена критичност на мисленето поради недоразвитието най- вече на абстрактно- логическите форми.
Едностранчиво развитие на словесно- логическото мислене, поради неправилното изграждане на понятията, нямат конкретни нагледни представи.
Особености на мисленето при деца с речеви нарушения-
Задръжка в развитието , поради недостатъци и неразвитие на усната реч
Понижена критичност на мисленето по отношение на регулацията съзнание и поведение, и отношението към речевия недостатък.
10. ОСОБЕНОСТИ НА ПОЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ НА АНОМАЛНИТЕ ДЕЦА В основата на познавателната дейност на човека се намират психически процеси и качества чрез усещанията, възприятията, паметта, мисленето, речта и др. процеси човек опознава света и околната дейност.
Познавателната дейност е свързана преди всичко с функциите на кората на ГМ. Невропсихологията е наука чиито предмет на изследване са мозъчните механизми на висшите психически функции. При аномалните деца тези функции са детерминирани от някои локални нарушения в ГМ в следствие на прекарани заболявания или др. увреждания. Невропсихологията има следните направления- изследване на мозъчните структури на ВПФ- ции. От особено значение за аномалните деца са следните 2 направления- рехабилитационно -изучаване възможностите за възстановяване на ВПФ, чиито нарушения се обуславят от локални мозъчни нарушения. – невропсихологията на детската възраст изучава особеностите, с които се характеризират ВПФ у децата на различна възраст и техните отклонения. Ш мозъка на човек се разграничават 3 основни функционални блока при едновременното участие, на които се осъществява всеки вид психична дейност. Те са:
Блок за регулиране на тонуса (енергетичен блок), който е разположен в дълбоките отдели на мозъка. Той приема импулси от вътрешните и сетивни органи, преработена информация постоянно се изпраща в кората, което я тонизира.
Блок за приемане, обработка и съхранение на информацията, намира се в задните отдели на мозъка. Разделя се на 3 под блока- зрителен, слухов и общо чувствителен. Постъпва, преработва се и се кодира информацията, като се осъществява съвместната дейност на различните анализатори.
Блок за програмиране, регулиране и контрол на психичната дейност, намира се в челните отдели на ГМ, отговаря за цялостното поведение на човека.
м/у трите блока има тясна връзка и взаимодействие.
Общи и специфични особености в познавателната дейност на аномалните деца са:
Наличие на вторични отклонения в психологичното им развитие. Възникват под влияние на първичния им недостатък и нарушават общи ход на психичното им развитие. Нарушенията могат да се преодолеят, чрез насочена корекционно- компенсаторна дейност и чрез обучението и възпитанието им.
Понижени възможности за приемане и преработване на информацията. Наблюдават се отклонения по отношение на обема и скоростта на приемане на информация, както и на времето за нейното преработване.
Наличие на непълноценно речево общуване.
Трудно и забавено формиране на понятията. Допускат се грешки при определяне на общите признаци и свойства на предметите, трудно ги диференцират осъзнават.абстрахирането и преноса на знания в други ситуации е почти невъзможно.
Недостатъчно взаимодействие с елементите на социалната среда. Те срещат огромни трудности в социалното формиране, ориентиране и адаптиране към социално- културните норми и изисквания.
Специфичните особености във всяка категория(олигофрено, тифо и др. нарушения) са в резултат на вида, степента и на характера на първичния недостатък и възрастта на детето и тяхното настъпване.