Специфика на агорафобията и клаустрофобията през детската възраст и юношеството



страница1/2
Дата13.11.2017
Размер426.96 Kb.
#34490
  1   2
ГЛАВА II

Специфика на агорафобията и клаустрофобията през детската възраст и юношеството.


Развитието на човешката личност е универсален процес, осъществяван в индивидуална форма. То протича в пространството на отношенията с другите. Зависи от различни дадености – природни, социални душевни. Развитието се провокира от различни конфликти, които могат да бъдат вътрешни или външни, в различна степен осъзнати или неосъзнати.

Развитието на личността преминава през различни стадии, всеки от които има своята продължителност, съдържание и цели, които трябва да се постигнат, за да се постигне и вътрешната завършеност на личността.

Ще се спрем по-подробно на два възрастови периода – детството и юношеството, и на техните специфични прояви в различните сфери на човешкото развитие. Акцентът е поставен върху емоционалната сфера и по-конкретно върху проявите на тревожност, натрапчиви мисли и фобии в дадената възраст.
І.Детство /обща характеристика/

Детството е най-интензивният период от развитието на човека, в който изключително бързо настъпват промени и във физическото, и в психическото развитие на индивида. Тъй като през този период се полагат основите на цялостното развитие на човека, той е от изключително значение и детето трябва да бъде обект на всестранни грижи.

Това е възраст, в която то започва да извършва самостоятелни, целенасочени действия, ориентирани не само към изпълнение на инстинктивните желания, а и към заемане на определено място в семейството и обкръжението. Детето вече показва завършени действия, психически жестове и готовности. То намира някаква единна, фиксирана точка извън себе си, към която се стреми с цялата психическа енергия на растежа си.Детето си оформя водеща линия, водещ образ, като очаква , че така по-добре ще се ориентира в обкръжението и ще постигне задоволяване на нуждите си, избягване на неудоволствието и постигане на удоволствие. От този водещ образ възниква необходимостта от нежност като част от вродения стремеж към общност. Към тази нагласа се прибавя стремеж да се получи благоразположението, помощта и любовта на родителите, както и порива за самостоятелност, упоритост и съпротива. Детето е намерило “смисъла на живота”, към който да се стреми, чиито неясни очертания постепенно формира. Оттук възниква и предвиждащото му мислене, което оценява и направлява неговите действия и чувствени импулси.

Условно бихме разделили детската възраст на два периода – от 3 до 6 години и от 7 до 10 години, всеки от които има своите характеристики и особености.



1.1.Особености на познавателните процеси /3-6г./

Най-съществената особеност на когнитивните процеси, на която трябва да се обърне специално внимание, е тяхната непроизволност /термин, възприет във възрастовата психология, който означава, че те протичат неволево, непреднамерено/.

Например възможностите на непреднамереното запаметяване превъзхождат възможностите на преднамереното. Децата запаметяват стотици нови неща на ден, при това без никакво усилие. Хипермнезията в тази възраст е свързана с непроизволността на запаметяването. Това дава възможност на децата да усвояват много бързо чужди езици /говоримо/ и друга информация, изискваща механично запаметяване /защото в предучилищната възраст преобладава механичната памет/.

Вниманието на децата в тази възраст е неволево, защото те не умеят да се концентрират преднамерено, да се абстрахират и пр. Към края на периода тези умения започват да се формират, но сензитивният им период на развитие е в следващата възраст – началната училищна възраст. Ето защо няма причина да обвиняваме детето, че не внимава, че е разсеяно и т.н. по време на занимания. При правилна организация самата дейност трябва грабва и задържа вниманието на децата.

В предучилищната възраст става снижаване на праговете на зрителната, слуховата, кожно-двигателната усетливост. Нараства остротата на зрението, подобрява се различаването на цветовете и нюансите, ръката се превръща в орган на активно осезание. Постепенно се усвояват сензорните еталони – системата от спектрални цветове, геометричните форми, музикалните звуци, фонемите на езика. Развитието на възприятията протича особено ефективно в условията на специално организирано “сензорно възпитание”.

При разрешаване на задачи през тази възраст детето използва нагледно-действеното мислене, нагледно-образното мислене и логическото разсъждение, опиращо се върху понятията. Колкото по-малко е детето, толкова по-често използва практическия начин на решаване; колкото е по-голямо, толкова по-често прибягва до нагледно-образното и логическото мислене. Мисленето в предучилищната възраст оперира предимно с образи, отразяващи конкретни предмети и последователни действия с тях или техни заместители.

Употребата на словесни разсъждения при решаването на задачите не означава, че децата мислят с абстрактни понятия. Значенията на думите за децата може твърде съществено да се различават от значенията, които възрастните влагат в тези думи. Детските обобщения имат предимно образен характер. Те само се доближават до понятията като мисъл за общите и съществени признаци на обекта. За децата в тази възраст е характерно мисленето с “предпонятия”, в които обектите често са обединени от несъществени особености. Мисленето на децата често е конкретно, буквално.

С особено бързи темпове става развитието на въображението, което е в своя сензитивен период на развитие. Детето съществува едновременно в два свята – в реалния свят и в света на своето въображение. Представите на въображението при децата са ярки, емоционално наситени, но недостатъчно управляеми. При някои деца представите на въображението са до такава степен живи, ярки и детайлни, че децата може да ги сбъркат с образите на възприятието.

През предучилищната възраст продължава усвояването на езика, като речниковият запас се обогатява значително. Постепенно се осъществява преход от ситуативна към контекстна форма на речта, разбираема и извън конкретната ситуация. Формира се вътрешната реч: отначало детето говори на себе си с думите и интонацията на майката или друг възпитател, след това тази диалогична форма се съкращава и затихва все повече и повече, докато не премине изцяло във вътрешен, умствен план. В тази възраст децата са способни с лекота да усвоят говоримо чуждия език, който се говори в детската градина, в семейството и пр.

1.2.Особености на познавателните процеси /7-10г./

По време на заниманията ученикът получава, а след това и сам разгърнато формулира задачи за възприемане на едни или други предмети. Благодарение на това възприятието става целенасочено. Учителят показва начините на възприемане и начините на записване и запаметяване на установените свойства. След това детето може самостоятелно да планира и извърши съ-щите умствени и практически действия. Подобно възприятие, комбинирайки се с други видове познавателна дейност /внима-ние, мислене/, придобива формата на целенасочено и преднамерено наблюдение.

Волевото внимание на първокласника е неустойчиво, понеже той още няма вътрешни средства за саморегулация. Затова учителите прибягват към редуващи се разнообразни видове учебна работа. При изпълняването на прости, но еднообразни задания учениците се разсейват повече, отколкото при изпълнението на по-сложни задания, изискващи прилагането на различни начини на работа.

Развитието на вниманието е свързано и с разширяването на неговия обем и умението да се разпределя вниманието между различни видове дейност. Затова е важно учебните задания да се поставят по такъв начин, че детето, изпълнявайки своите действия, да може и да трябва да следи работата на съучениците си. Така децата се научават да контролират едновременно няколко действия /относително прости в самото начало/.

В тази възраст като ученици децата изпълняват различни мнемични задачи – някои от тях предполагат буквално запаметяване на материала, други – преразказ със свои думи и пр. Продуктивността на паметта на учениците зависи от разбирането на мнемичната задача и от овладяването на съответните похвати за запаметяване и възпроизвеждане. По този начин се формира преднамереното запаметяване. Постепенно се развива и осмисленото запаметяване – разделяне на материала на смислови единици, смислово групиране, смислово съпоставяне и пр. Формират се също така и похвати за възпроизвеждане, разпределено във времето, похвати за самоконтрол на резултатите от запаметяването.

Наред с конкретно-образното мислене, характерно за предходния период, в начална училищна възраст постепенно се възпитават елементарни похвати на абстрактно мислене, търсещо причините и обясненията, установяването на връзки и обобщаването им. Развива се сравнението, обобщението, преминава се към частни и общи съждения, формират се понятия. Училището развива зачатъците на теоретични разсъждения при детето и му дава необходимото обяснение за причините и условията на съществуване на предметите и явленията. През този период от развитието на детето преобладава пресъздаващото /репродуктивното въображение.
2.1.Особености на емоционалните процеси /3-6г./

За децата в предучилищна възраст е характерна голяма лабилност на емоциите – емоциите лесно възникват, но също така лесно се променят и лесно затихват. Като цяло децата от тази възраст са много емоционални – за тях е характерна повишена емоционална възприемчивост и емоционална отзивчивост.

В този период за децата е много трудно да се поставят на мястото на другия, да възприемат света от неговата гледна точка, да разберат мислите и потребностите на другите хора. Децата са все още его-центрирани, т.е. центрирани върху собствената гледна точка и неумеещи да се прехвърлят върху гледната точка на другите. Голямото изключение от това правило е в емоционалната сфера. Децата в тази възраст вече постигат емоционална децентрация – поставяне на себе си в емоционалната позиция на другия човек; съпреживяване, съчувствие. Психологическият механизъм на емоционалната децетрация е емпатията – вроденото умение да се усещат емоциите на околните. Емоционалната децентрация дава възможнаст да се надхвърли елементарното поведенческо обуславяне на ниво “дресировка” и да се възпитава с обяснения, основаващи се върху разбирането за емоционалните състояния на другите.

Във възпитанието в тази възраст се използват и нововъзникващите социално-нравствени преживявания – чувство за дълг, на вина, на срам, гордост. Те са свързани с нодещия мотив на възрастта – желанието да бъдат като възрастни и да спечелят одобрението на възрастните с поведение, което е изисквано и поощрявано. Спечелването на одобрението на възрастните предизвиква чувство на гордост, докато разминаването на изискваното и действителното поведение, оценено негативно от възрастните, предизвиква чувствата на вина и срам.

За предучилищна възраст е характерна слятостта на естетическите и нравствените преживявания. Това, което е добро, е красиво и това, което е красиво, е добро. Децата искат да знаят кои герои са добри, за да могат да им подражават.

2.2.Особености на емоционалните процеси /7-10г./

Началната училищна възраст е етап на относителна емоционална стабилност. Разположен между два етапа на повишена емоционална възбудимост /предучилищна възраст и пубертета/, този период е “златно време” за изграждане на воля-та и емоционалния самоконтрол. Под влияние на изискванията на педагога, детето се научава да сдържа емоциите си и особено техните изяви /мимика, жестове, пантомимика/. Като цяло, от година на година става повишаване на избирателността и упра-вляемостта на емоциите.

През този възрастов период се развиват и обогатяват чувствата. Появяват се интелектуалните чувства – например удовол-ствие от постижението при успешно решена задача и неудовол-ствие от неуспеха; радост от познанието, любознателност, потиснатост при невъзможност да се задоволи любознателността, възхищение пред знанията на учителя или друго дете, стеснение и срам, когато детето не знае урока си.

Началната училищна възраст е период на натрупване на нравствен опит и обогатяване на нравствените чувства. Появя-ват се и естетическите чувства, най-вече свързаните с красиво-то.
3.1.Личностни новообразувания /мотивация/– 3-6г.

Детето активно желае да съответства на определените социални изисквания. От усвояването на правилата за употреба на обществените предмети детето преминава към усвояване на правилата на социално взаимодействие и сътрудничество. Появата на полимотивацията и засилената роля на оценката от страна на възрастния /”добро – лошо”, „правилно – непра-вилно”/ отразява възникването на потребността от социално съответствие, която има водещото положение в този период.

Потребността от социално съответствие е свързана със способността за възпроизвеждане на социалните норми. Постепенно детето започва само да се ръководи от усвоените нравствени норми, от разбиранията за добро и лошо, т.е. става интериоризация на моралните норми и правила на поведение и общуване.

Дейността на детето вече е подбуждана не от отделни, несвързани един с друг мотиви, а от йерархична система от мотиви, като постепенно основните и устойчиви подбуди придобиват водещо значение и подчиняват по-частните, ситуативни подбуди. Съподчиняването на мотивите е свързано с борбата на мотивите, когато на детето е много трудно да предпочете един или друг мотив. При възникването на нравствен конфликт у по-малките обикновено побеждава по-ситуативното желание, водещо до постигането на близка, лесно постижима цел. Колкото са по-големи децата, толкова по-лесно се справят те с изпълнението на необходимото действие независимо от привличането на примамлива, но противоречаща му цел. Водещо място в йерархията на мотивите заема желанието на детето да бъде като възрастните, да получи одобрение от тях.

Предучилищната възраст е период, когато възниква обобщената /генерализирана, глобална/ самооценка на личността – това, което в ежедневието наричаме самочувствие. Проблемите със самооценката в следващите периоди и дори в зряла възраст водят началото си от грешки във възпитанието през предучилищната възраст.

Самооценката се заражда на основата на оценката, която възрастните дават на постъпките и качествата на детето. Най-напред детето се научава да оценява постъпките на другите деца. По-късно става възможно то да оцени и собствените си постъпки. Ако оценките, които получава от възрастните, са предимно негативни и критични, се формира критична самооценка. В тази възраст детето възприема оценките на възрастните като абсолютно истинни и не е в състояние да защити представата за себе си и самооценката си. Това налага изключително внимание към педагогическите похвати, използвани от родители и педагози в тази възраст.



3.2.Личностни новообразувания /мотивация/– 7-10г.

Всички деца тръгват с голямо желание и интерес на учи-лище, но само след няколко месеца вече можем да намерим уче-ници, които не желаят да учат и дори мразят учебната среда. Това подсказва, че през първите месеци на живота в училище не е била формирана адекватна учебна мотивация, мотивация за усвояване на знанията по специфично организиран начин и в структурирана учебна среда. Една от важните задачи на първия учител е да формира адекватна учебна мотивация у учениците.

Основният мотив при децата в начална училищна възраст е потребността им да бъдат компетентни, да усвоят правилното изпълнение на учебните действия. С него е свързана и потребността от самостоятелност в дейността. В началното училище кръгът на самостоятелността на детето се разширява все повече и повече. Постепенно намалява контролът от страна на родителите върху организацията на ученето и спазването на дневния режим и се заменя със самоконтрол. Децата получават възможността да избират все по-съществени елементи от живота си – кои допълнителни предмети да изучават, кой спорт да тренират, какви езици да учат, к кои деца да дружат и пр.

Учениците се учат да управляват поведението си спрямо изискванията на учебния процес. Това подпомага развитието на произволността като особено качество на психичните процеси. Развитието на саморегулацията на дейността се проявява в умението съзнателно да се поставят целите за действие и преднамерено да се търсят и намират средства за постигането им, в преодоляването на трудностите и препятствията. Самостоятелността в тази възраст се изразява в умението да се прецени дали собственото изпълнение отговаря на зададения еталон, или се отклонява от него, както и в предприемането на съответните /предва-рително усвоени/ мерки изпълнението да се върне в рамките на изискванията. Развиват се самоконтролът и самооценката като форми на произволна регулация на дейността. Много от децата са способни сами да идентифицират грешката си, да осмислят причината за грешката, да намерят начин за коригиране и да извършат корекцията; те се нуждаят само от съгласуване на идеите си с учителя и от контролиране на процеса на самокорекция, който те предприемат.

При изпълнението на различните учебни задачи децата търсят най-добрите начини за решаването им, избират и съпоставят вариантите на действие, планират последователността им и средствата за реализирането им. Колкото повече “стъпки” на своите действия може да предвиди детето и колкото по-щателно може да съпостави различните варианти, толкова по-успешно ще може да контролира фактическото решение на задачата. Необходимостта от контрол и самоконтрол в учебната дейност, а също и изискването за словесен самоотчет и оценка, създават благоприятни условия за планирането и изпълнението на действията във вътрешен план /”наум”/.

Едно от важните изисквания на учебната дейност се състои в това, че децата трябва да обосновават своите изказвания и действия. Самият учител посочва множество похвати за подобно обосноваване. Необходимостта да се разграничават образците на разсъждение и извършването на самостоятелни опити за подобни разсъждения предполагат формирането на умение отстрани да се разглеждат и оценяват собствените мисли и действия. Това умение е залегнало в основата на рефлексията като умение за обективен анализ на собствените съждения и постъпки от гледна точка на съответствието между тях и условията на дейността.



4.Особености на детската възраст, сигнализиращи за възможни отклонения в развитието на личността

Става дума за действителни проблеми, които могат да възникнат в тази възраст и които изискват психологическа консултация или дори намесата на специалисти по детска психология. Тези проблеми са:



  • устойчиво отбягване на сюжетно-ролевите игри, нежелание за включване в тях;

  • аутизъм – отбягване на общуването както с деца, така и с възрастни, стремеж към уединяване и живот в свой собствен свят;

  • липса на емоционална децентрация, неразвитост на съпреживяването, липса на емпатия;

  • свръхчувствителност, тревожност, потиснатост – характерни за деца, които са малтретирани в семейството;

  • неуважение към учителя, игнориране на оценките му;

  • равнодушие към ученето, равнодушие към спазването на социалните норми.

  • пасивност, вялост, емоционална неадекватност;

  • отсъствие на тенденция за снижаване на импулсивността.

Всяко поведение на детето, което се характеризира с някоя от описаните особености, трябва да привлече вниманието на родителя или педагога и да се събере повече информация. Необходима е и намесата на специалист, защото при бързо вземане на мерки обикновено проблемите могат да се преодолеят за кратък период от време благодарение на високата пластичност на детската психика. Понякога обаче проблемите са от такъв характер, че се изисква специализирано обучение и прилагане на специални програми за психокорекция.

ІІ.Юношество /обща характеристика/


Това е възрастта между детството и зрелостта. Мостът, който детето трябва да извърви преди да стане отговорен и творчески Аз. Юношеството е време на изпитания, които децата трябва да преодолеят, преди да прекрачат прага на зрелостта и да постигнат автономност. То е отдалечено и от детството , и от зрелостта.

Юношата се нуждае от подкрепа в този период, той открива любовта и приятелството. Устремен е към бъдещето. Целите, които си поставя, го изпълват с дръзновение, оптимизъм. Той е поклонник на духовните ценности, на търсене на отговорите на най-сложните въпроси на живота. Жаден е за красивото, верността, приятелството.

Осъзнаването на различието между възможност и действителност го прави бунтар, преживяването на различието между това, което е, и това, което трябва да бъде, създава у него чувствителност към нравствеността, към противоречията между справедливост и несправедливост. Преживяването на несправедливостта създава чувствителност към страданията на другите, затова юношеството е време на уязвимост.

Юношеството е труден етап на обърканост, анархия, от който много родители се страхуват. Това е периодът, който идва след детството и продължава до влизането в зряла възраст.

При момчетата: между 14 и 20 години.

При момичетата: между 12 и 18 години.



Пубертет

Това е вратата, която води към юношеството. Детството си отива, детските игри са забравени. Равновесието е нарушено, характерът става ужасно неустойчив. Това е период на необузданост, емоционалност, устрем. Това е време на мечти – юношата открива своя “Аз”, сравнява се с околните. Нормално е осъзнаването на “Аза” да обърка юношата; той се опипва наум, търси се, оглежда се, усамотява се. Преди всичко се опитва да разбере какво става с него, т.е. изследва се. Заплетен в безпорядъка на вътрешни противоречия, той се стреми да си изясни нещата. Въображението му е объркано и трескаво, тъй като не знае откъде да почне и от кой край да подхване този огромен свят. Започва да се бунтува срещу “старците”, установените ценности, обществените порядки, утвърдените морални стойности. Проявява се също открит или таен бунт срещу семейството – юношата държи несвързани речи, скандализира с поведението си, подиграва се на майка, на баща и на цялото общество. Друго важно откритие в тази възраст са духовните ценности. Избухват кризи от философски и нравствен характер. Юношата се вълнува от красотата, от доброто, от истината. Разяжда го жажда по абсолюта. Той се превръща в опасен събеседник, който много обича да мъдрува, изказвайки се категорично за неща, които изобщо не познава, без да се съобразява с установените норми.

Ако “Азът” му го озадачава, напълно нормално е да се опита да излезе от него. Търси симпатия, подкрепа, насочвайки се бавно към приятелството и любовта. Този период се нарича “освобождаване от “Аза”.

Душата на юношата е като вулкан от страсти – вихрени, слепи и носещи страдание. Той изпитва изключителна привързаност, примесена с ревност и подозрителност.

Юношеството е “критична” възраст наистина, но не трябва да се преувеличават опасностите. Повечето младежи преживяват този период на физическо съзряване без сериозни сътресения. Юношеството е период не само на промени в растежа, но и период на психологическо съзряване, чиято цел е социална адаптация. Психологически проблеми – от леки до много сериозни -- са доста често срещани в този период от живота.

Леки смущения – чести промени в настроението,пристъпи на дълбока тъга, затваряне в себе си, избухване в плач, усамотяване. Много юноши се отдават на мечтания, които могат да се превърнат в начало на шизофрения. Понякога изпадат в мистицизъм или философски настроения, внезапни сантиментални изблици без видима причина. Капризни, намусени, прекалено свенливи или бунтуващи се с циничен речник, дръзко поведение, агресивност, бягства от къщи. Юношата иска да е независим и да си живее живота свободно и без задръжки.

Някои юноши са предразположени към лъжи и фантазиране /митомания/. Преиначават истината, измислят въображаеми истории, стигат дори дотам да симулират болестни състояния. С учудваща лекота живеят на границата на въображаемата. Въображението се лута във всички посоки и това е причината да стига рядко до сърцевината на нещата. Митоманията при юношите е също така желание да се покажат в най-добрата си светлина, да се самоизтъкнат; може понякога да е израз на чувство за малоценност. Освен това някои юноши симулират ситуации и болести, надявайки се по този начин да привлекат вниманието на близките си. По този начин се връщат към детския период и това трябва да се лекува с помощта на психолог, защото някои от тези симулирания с истерична форма могат да се затвърдят.



Обезпокоителни смущения – всевъзможни мании и фобии. Много от юношите изпадат в тежки тревоги и съмнения, други се вманиачават на тема богохулство. Всичко това трябва да се открие навреме, защото ако продължават, подобни разстройства могат да породят тежка невроза.

В случай на вече съществуващи психически разстройства пубертетът често играе роля на прекъсвач. Тогава разстройствата се проявяват внезапно, въпреки че нямат пряка връзка с пубертета. Той е идеалният момент за проявата на шизофрения. В началото симптомите й са почти незабележими: ненормална склонност към усамотяване, прекалено отдаване на мечти и затваряне в себе си; като че ли юношата губи връзка с действителността. Естествено подобни състояния не винаги са признаци на шизофрения.

Пубертетът отваря врати за най-различни видове неврози, защото той е първият голям “скок” и първата изключително важна адаптация, която животът изисква. Тъй като пубертетът се характеризира най-вече с появата на гениталните функции, както и с физиологични промени /окосмяване, растеж на гърдите, оформяне на ханша при момичетата, мутиране на гласа при момчетата и т.н./, дали има връзка между неврозите в пубертета и физиологичните и ендокринни изменения. Тази версия бе приемана дълго време. Първостепенна роля бе отредена на хормоналните фактори, но напоследък ролята на жлезите с вътрешна секреция намалява, дори изчезва като възможно обяснение. При това положение остават само психическите фактори.

Констатира се, че младежките неврози се дължат на неприспособимост спрямо средата, секса и т.н. Но не пубертетът е причината за това, а той просто улеснява проявата на вече съществуващо неравновесие. Това неравновесие може да е вродено или създадено от средата.

Невротизираният юноша изпитва големи затруднения да се приспособи към обществените задължения. Има младежи, обсебени от различни натрапчиви мисли, разяждани от угризения, прекалено срамежливи или агресивни, цинични, бунтуващи се…

Условно бихме могли да разделим юношеството на два периода – от 11 до 14 години и от 15 до 19 години, като всеки един от тях има своите характеристики и особености.



1.Особености на познавателните процеси /11-14г.; 15-19г./

В този период започва усвояването на основите на различните науки. Материалът, който се изучава, изисква по-висо-ко равнище на мисловна и учебно-познавателна дейност и съ-щевременно е насочен към стимулиране на тяхното развитие. Новите учебни предмети като физика, химия, алгебра предявяват нови изисквания към начините на усвояване на знанията и са насочени към развитие на висшето равнище на интелекта – теоретичното, формално, рефлексивно мислене.

Изгражда се способността за хипотетико-дедуктивно разсъждение, т.е. на основата на общите предпоставки се строят хипотези и се проверява тяхната истинност. Анализът вече започва с опит да се открият всички възможни отношения в наличните данни, да се създадат предположения относно връзките между тях, за да може по-късно да се проверят тези хипотези. Предмет на вниманието, анализа и оценката на ученика стават собствените му интелектуални операции, затова подобно мислене се нарича рефлексивно. Интелектуалната рефлексия е типична особеност на възрастовия период, така както рефлексията на начина на дейност е характерна за началната училищна възраст, а личностната рефлексия – за периода 15-19г.

Новият характер на материала – понятиен, обобщен и логически организиран, изисква значителна интелектуална активност при първоначалното му усвояване в час. Това води до развитието на устойчивост на вниманието.

Стремежът на подрастващия /11-14г./истински да знае и да умее това, което го интересува, стимулира развитието на познавателната дейност, чието съдържание излиза извън границите на учебната програма. Необходимостта от нови знания се задоволява самостоятелно, чрез самообразование. Формира се доминираща насоченост на познавателните интереси у отделните ученици.

При горната училищна възраст /15-19г./ интелектът достига своя висш стадий на развитие. В процеса на изучаване на науките става овладяване на всички мисловни операции и обогатяване на понятийния апарат и речника на младите хора. Интелектуалната дейност на юношите е много по-активна и самостоятелна, отколкото при подрастващите. Характерно е влечени-ето към обобщения, към търсене на общи принципи и закони, криещи се зад частните факти. През тази възраст младите хора в най-голяма степен обогатяват общата си култура. Но широтата на умствените интереси често се съчетава с разхвърляност и липса на систематичност и методичност. Юношите са склонни да надценяват равнището на своите знания и особено на умствените си възможности.

Развитието на интелекта през юношеството е тясно свързано с развитието на творческите способности, предполагащи усвояване не на информация, а проявяване на интелектуална инициатива, създаване на нов интелектуален продукт. Основен интелектуален компонент на творчеството е преобладаването на дивергентното мислене, което предполага, че един и същ въпрос може да има множество еднакво правилни отговори / за раз-лика от конвергентното мислене, ориентиращо се към еднозначно решение/.

През този възрастов период се формира индивидуален стил на умствена дейност. В познавателните процеси индиви-дуалният стил на дейност се проявява като стил на мислене, т.е. устойчива съвкупност от индивидуални вариации в начините на възприемане, запаметяване и мислене, зад която се крият различни начини за придобиване, натрупване, преработване и използване на информацията. Колкото по-своеобразна е личността и колкото по-сложна е нейната дейност, толкова по-отчетли-во е изразен нейният индивидуален стил. Индивидуалният стил на умствена дейност на юношите зависи до голяма степен и от темпераментовите особености на личността.

Във връзка с избора на бъдеща професия става окончателна диференциация на умствените способности и специализация на способностите и интересите. Понякога юношите демонстрират способности и интереси в различни области. Това прави изборът им труден и те се опитват да намерят област, в която способностите им ще работят в синхрон. Това обаче не винаги и възможно и тогава изборът се превръща в ценностен конфликт и понякога – в личностна криза.

2.Особености на емоционалните процеси /11-14г.;15-19г./

В началните години на юношеството раздразнителността е често срещана емоционална особеност, която може да предизвика избухливост, конфликтност и пр. Физиологичната основа на описаното явление е свързана с изменението на хормоналния баланс и оттам – на баланса между възбудните и задръжните процеси в нервната система. Ето защо повишената емоционална реактивност на младите хора се съчетава с много слаб емоционален контрол в тази възраст. Подрастващите реагират свръхемоционално на всичко, което става около тях, но най-силно реагират на събитията, които стават в тяхната референтна група и които засягат приемането им от страна на групата и техния социален статус в групата. Нормално е подрастващите да изпитват силни негативни емоции, но ако негативната емоционалност на юношата характеризира продължителни периоди от време, докато положителни емоции почти или изобщо липсват, това е сигурен знак за емоционално неблагополучие и вероятно сериозни личностни проблеми.

Тинейджърите имат сериозни проблеми при изразяването и овладяването на гнева. Най-деструктивната форма е пасивно-агресивното поведение, при което подрастващите навреждат на себе си, за да объркат възрастните и ги накарат да се чувстват виновни и притеснени. Подрастващите могат внезапно да влошат успеха си, да демонстрират загадъчна последователност от необясними провали, да направят преднамерено така, че да се разболеят или травмират или дори да извършат опит за самоубийство. Други деструктивни форми на изразяване на гнева са: рушенето, насилието, крясъците и обидите, отправени не само към причинителя, но и към други невинни хора, дори по-малки деца, словесната атака, неучтивото и шумно поведение.

Трябва да се помага на юношите да усвоят социално приемливи начини за насочване и изразяване на гнева и дори да се научат как да го утилизират – как да използват енергията на емоцията за постигане на целта. Много е важно младите хора да усвоят умения за справяне във фрустриращи и конфликтни ситуации.

Емоционалната лабилност, характерна за началния период на юношеството /11-14г./, постепенно намалява през следващите години и юношите достигат относителна уравновесеност на емоциите, което улеснява тяхното общуване помежду си, както и общуването с родителите и педагозите.

С повишаване равнището на организация и саморегулация на психиката се повишава равнището на емоционална сензитивност, както и на емоционалната избирателност. Кръгът от фактори, които могат да предизвикат емоционална възбуда, не се стеснява с възрастта, а се разширява – все повече и повече явления придобиват емоциогенен характер, т.е. все повече и повече явления стават значими за личността. Начините за изразяване на емоциите стават по-разнообразни, като същевременно се повишава емоционалният самоконтрол и особено саморегулацията на експресията на емоциите.

Изследванията на възрастовата динамика на тревожността показват, че в юношеската възраст се наблюдава най-високото в сравнение с предшестващите възрасти равнище на тревожност във всички сфери на общуването, но особено рязко нараства тревожността в общуването с родителите и с възрастните, от които младите зависят в дадено отношение. Друг фактор, съдействащ за повишаване на тревожността, е преобладаването на бъдещата времева ориентация в тази възраст. Тревожността е проспективно чувство /свързано с бъдещето/, а мислите за бъдещето и представите за трудността на професионалното самоопределение изпълват съзнанието на юношата. Тревожността се повишава особено много, когато бъдещето е твърде плашещо и неопределено. Следователно детайлното планиране на действията за постигане на целта /включително действията в случаи на проблеми, затруднения и препятствия/ и разработването на варианти за бъдещето, може да редуцира тревожността.

Завоевание на възрастовия период е емоционалната автономия – потребността и правото на свои собствени привързаности, избрани независимо от родителите; емоционалното откъсване от родителското семейство. Юношите усещат, че родителите подценяват извършващите се в тях промени, не вземат на сериозно преживяванията им. Началната юношеската възраст /11-14г./ е най-трудна в дисциплинарно отношение, с най-много поведенчески проблеми, а възрастта 15-19г. е източник на максимум емоционални проблеми, водещи често до отчуждение от родителите. Особено се усложняват през тези години взаимоотношенията с бащата.

Към края на юношеския период се формира чувство за идентичност – субективно преживяване, което осигурява и укрепва единството на личността и последователността на поведението във времето. За възрастовия период е характерна нормативна криза на чувството за идентичност.

Друга характерна емоционална особеност във възрастта на първата любов е романтизмът на юношите, свързан с взаимоотношенията с другия пол.



3.Личностни промени – потребности и мотивация

Много характерна промяна в личността на подрастващия е свързана с чувството за възрастност – представата му, че той вече не е дете, а възрастен. Той започва да се чувства възрастен, стреми се да бъде и да се държи като възрастен. Възприема се като самостоятелна и уникална личност, равноправна с възрастните. Своеобразието на чувството за възрастност се крие в това, че юношата отхвърля принадлежността си към децата, но все още няма усещане за истинска, пълноценна възрастност, макар да изпитва потребност да бъде признат за възрастен от околните. Чувството за възрастност определя преориентирането от нормите и ценностите, характерни за детството, към нормите и ценностите на възрастните.

Първата форма, чрез която се изявява чувството на възрастност у подрастващите, обикновено е подражанието на външните признаци на възрастността. Вътрешната зрялост и чувството за отговорност, характерно за възрастните, се появява значително по-късно, обикновено към края на юношеския период.

Друга своеобразност за юношеството е възникването на интереса към собствената личност и на потребността от познаване на своите особености и от размишления за себе си. Социално-регулативната функция на размишленията за себе си се проявява в това, че подрастващият отначало насочва вниманието си към своите недостатъци и изпитва потребност от отстраняването им, а едва после започва да се интересува от особеностите на личността си като цяло и от действителните си възможности. Особеното внимание към недостатъците се запазва през целия период на юношеството /оттук и преобладаването на негативната емоционалност/. Представата за себе си се разширява и задълбочава, нараства самостоятелността на разсъжденията за себе си, но подрастващите много се различават по степента на адекватността на самооценката си. Типична за възрастта е неадекватно завишената самооценка на възможностите. Едва в края на периода на юношеството, с развитието на интелекта, се повишава адекватността и реалистичността на самооценките.

За този възрастов период е характерно формирането на “филтър” /системата от психологически защити на личността/, недопускащ или трансформиращ информацията, противоречаща на Аз-образа. По този начин подрастващите защитават своето самоуважение. Желанието на някои възрастни да “пробият” защитите и да докажат на юношата, че се надценява, може да разреши системата от самооценки, оставяйки го беззащитен, уязвим и зависим. По-добрата стратегия е да се стимулират и подкрепят младите хора, за да може изявите им да “догонят” високото мнение, което те имат за себе си.

Критичното отношение към собствените недостатъци кара значителна част от подрастващите да започнат да работят върху себе си. Преди всичко те се концентрират върху външността си. Ето защо тинейджърите се интересуват толкова от фитнес и бодибилдинг, аеробика, диети и пр., което е много полезно за тяхното здраве, физическо развитие и умствена работоспособност. Проблемите в това отношение се създават от недостатъчната информираност на младите хора и от желанието им да получат резултатите много бързо, по възможност веднага. Подрастващият има скъсена времева перспектива, бъдещето няма конкретни измерения за него, той живее във вечното “сега”. Поради това му е много трудно да планира за бъдещето, да мисли за резултати, които ще бъдат постигнати с труд и постоянство след много месеци или дори няколко години. Това обуславя влечението към различни средства /някои от които далеч не безобидни/, които ще дадат желания резултат веднага – например свръхбързи диети, специални “прахчета” за уголемяване на мускулите. В по-късен етап от юношеството подрастващите отделятголяма част от времето си за размишления за себе си, които вече са ориентирани не към външното и ефектното, а към вътрешното съдържание на личността и към самовъзпитанието на характера.

През този период се наблюдава и голям интерес към развитието на волевите качества с различни упражнения и задачи. Спортът се превръща в средство за развитие на волята, а при момчетата – и начин на развитие на качествата на “истинския мъж”. При повечето момчета качествата на мъжествеността се превръщат в съществени критерии за оценяване на възрастните, връстниците и самия себе си.

Новият тип самосъзнание на подрастващите се нуждае от “практическа апробация” – оттук и стремежът към самопредставяне пред другите в нова светлина, утвърждаването на своето равноправие в социалната група, т.е. самоутвърждаването, което в тази възраст се отличава с известна демостративност.

При младите хора оценките и самооценките обикновено са полярни – или крайно положителни, или изцяло отрицателни. Психичното качество не се диференцира по степен на изразеност – то или е налице, или го няма. Също така оценките са предимно абсолютни, извън контекста на ситуацията: качеството се оценява по отделна постъпка и не се свързва с мотива за тази постъпка или с други личностни качества. Едва към края на периода на юношеството като резултат от развитието на интелекта се появяват многомерни вътрешни скали от критерии за оценка на личността, интегрирани в съответствие с водещите мотиви. Макар еталоните, отразени в тези критерии, да имат твърде конкретен характер, на тяхна основа по-късно става възможно формирането на светоглед – възглед за света като цяло, система от представи за общите принципи и основи на битието, жизнена философия, изразяваща отношението на човека към света.

4.Особености на юношеската възраст, сигнализиращи за възможни отклонения във формирането на личността.

Свръхценното отношение на подрастващия към групата дава основание да се разглежда равнодушието му към тази група като безусловен симптом на отклонение в развитието на личността. В отделни случаи разнообразието на емоциите, характерно за възрастта, се ограничава от фиксирането на подрастващия върху самия себе си. Придобивайки характер на насоченост на личността, егоизмът се лишава от предишната си наивност и се превръща в своеобразна идеология на юношата.

Подрастващият често отъждествява “Аз-реално” с “Аз-идеално”, което стимулира развитието на личността му в конкретния период. Ето защо ниското самоуважение, определящо се от голямото разминаване между идеалния и реалния “Аз-образ”, обикновено се свързва с повишена конформност, склонност към психична изолация, самотност, намалена социална активност, депресивност.

Колкото и да е неприятна юношеската самоувереност, психологически по-опасно е пониженото самоуважение. Юношите с понижено самоуважение често изпитват трудности в общуването, стремят се да демонстрират “маска” пред околните, болезнено реагират на критика, смях, порицание, оценка от околните, често страдат от самота. Пониженото самоуважение води до понижаване и на аспирациите на личността, до отклоняване от постигането на целта поради неверие в собствените сили. То е сериозен симптом за възможно отклонение в развитието на личността.

Също такъв неблагоприятен вариант на развитие представлява липсата на преориентация от оценката на другите към собствената оценка за самия себе си, която липса е свързана с неразвитостта на емоционалната автономия на личността. /Психология на човека. Р.Стаматов, Б. Минчев; 2005г.;

Азбука на детската психология. С. Степанов;2005г./
Характеристиката на детската и юношеската възраст и спецификата на проявите в емоционалната сфера ни карат да обърнем специално внимание на емоционалните разстройства през тези възрастови периоди, които са в основата на много проявления в зрялата възраст.

Традиционно се прави диференциация между емоционалните разстройства, специфични за детството и юношеството и възрастния тип невротични разстройства. Съществуват четири главни основания за това диференциране. Първо: резултатите от проучванията са единодушни, че повечето от децата с емоционални разстройства стават нормални възрастни хора /само малцина от тях показват невротични разстройства в зряла възраст/. Обратно, много невротични разстройства при възрастните изглежда започват в зряла възраст без значими психопатологични предвестници в детството. Второ: много емоционални разстройства в детството изглежда представляват по-скоро преувеличение на нормалните тенденции в развитието, отколкото феномени, качествено абнормни сами по себе си. Трето: във връзка с горното съображение често теоретично се е допускало, че участващите психични механизми могат да не са същите, както при неврозите при възрастните. Четвърто: емоционалните разстройства в детството са по-неясно разграничени в специфични единици като фобийни разстройства или обсесивни разстройства. /Психични и поведенчески разстройства. Бюлетин на Българска психиатрична асоциация; София, 2003г./


ІІІ.Тревожност /обща характеристика/

Тревожността е смътно, глухо вътрешно притеснение. Човек изпитва дълбока несигурност без никаква обективна причина. Той се страхува от някакво предстоящо нещастие; въображението му рисува ужасяващи премеждия, без той да е в състояние да пропъди тези мисли. Такъв човек изпитва болезнено чувство на безсилие спрямо “приближаващите опасности”.

Тревожността обикновено се среща при повечето неврози. В по-силна форма тя е съпроводена от болезнени и тежки прояви.

Тревожността най-често се проявява:



  • при вътрешна опасност;

  • при конфликт между съзнаваното и несъзнаваното или конфликт в самото несъзнавано;

  • когато личността е изправена пред голяма дилема, за която обикновено не подозира.

1.Предразполагащи фактори за тревожност – изследвания на близнаци показват, че съществува несъмнена генетична съставка за предразположението към тревожни състояния, но тя обяснява само малка част от проявите. Унаследяването е вероятно по полигенен механизъм.

2.Провокиращи фактори за тревожност – тревожните състояния обикновено са в разбираема връзка със стресогенни житейски събития. В общата медицинска практика тревожните симптоми често са свързани с безпокойства относно телесното здраве и поради това е важно да се даде възможност на пациента да изрази опасенията си за собственото заболяване, преди лекарят да му даде разяснения от медицинска гледна точка. Тревожните руминации са особено трудни за третиране, ако пациентът няма близки, на които да се довери, или е невъзможно да намери подкрепа у хората от непосредственото ме социално обкръжение.

В други случаи обаче тревожността не е свързана със загриженост за телесното здраве, а е соматичен израз на някакъв интерперсонален проблем. Обикновено пациентът не свързва телесния симптом, по повод на който търси помощ, с някакъв психологичен проблем.

Всички тревожни пациенти се нуждаят от съвети дори повече, отколкото от лекарства. Първо: трябва да им се обясни, че разнообразните им симптоми са част от един общ синдром. Второ: повреме на пристъп на тревожност по възможност трябва да се седне, да не се диша по-дълбоко, отколкото обикновено. Трето: пациенти, чието тревожно състояние не отзвучава с посочените прости мерки или не могат да се включат в подходяща група за релаксация, биха могли да постигнат това в индивидуални занимания. При изразени тревожни руминации би следвало да се обсъди възможността за разработване на индивидуално програма за овладяване на тревожността под ръководството на клиничен психолог. В случаите с фобийни разстройства би следвало да се провежда специална релаксация.

А.Класическа тревожност

Този вид тревожност обикновено е съзнателна. Това е емоция, физическа или нравствена, характеризирана от мисълта за наближаваща опасност или за надвиснало бедствие. Този вид тревожност може да бъде с различна интензивност – от неприятното нравствено чувство, придружено от мрачни мисли и смътни притеснения, до ужасяваща тревожност.

Сама по себе си тревожността може да е характеристика на невроза – това е т.н. тревожна невроза. Тя е голямо и непоносимо психическо страдание. Проявява се чрез кризи, които се предхождат от предупредителни знаци, а понякога връхлитат внезапно. Тревожността може да прерасне във фобия или натрапливи мисли.

Б.Дълбинна тревожност

Тя е неясна, смътна, неопределена. Понякога е напълно несъзнавана. Тревожността може да се прояви по различен начин – стомашно разстройство, булимия, трескавост, необоснована припряност, сърцебиене без видима причина, изпотяване без обективна причина и пр. Макар тези симптоми да са съзнавани, първичната тревожност си остава несъзнавана. Субектът не подозира, че е тревожен в момента или че е бил тревожен преди това, защото този вид тревожност произлиза от дълбоко затаена дилема.

Какъв е механизмът на действие на дълбинната тревожност:


  1. Тревожността се проявява заедно с усещането за опасност, за несигурност.

  2. Субектът се мъчи да се предпази от тази тревожност и да си възвърне сигурността.

  3. Прилага някакъв способ или се държи по определен начин, за да си върне сигурността.

  4. След като си е върнал сигурността, съзнателното усещане за тревожност изчезва, но несъзнаваната тревожност продължава да съществува, за да се прояви при най-малкия повод.

Обикновено три са начините за противодействие на тревожността:

  1. да правим всичко възможно, за да бъде държана под възбрана, и да се опитаме да намерим такъв начин на живот, който да ни помогне да я забравим; тревожният човек работи неуморно, пътува, развлича се, т.е. прави всичко възможно, за да попречи на тревожността да се прояви.

  2. да сублимираме тревожността, т.е. да преминем в друго, “по-висше” състояние – под натиска на тревожността човек може да стане художник, артист или да се посвети на някаква друга творческа дейност. Ето защо е трудно да се отсее кое се върши под напора на тревожността и кое не.

  3. тревожността може да бъде “изтръгната” с помощта на психоанализата.

Проявите на тревожността са разнообразни, а безброй са и защитните поведения, към които човек се придържа. Едни и същи симптоми могат да се открият в различни видове неврози. А какви са основните моменти при формиране на тревожността.



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница