Спираме приватизацията на болниците


Продават болницата на проф. Гайдарски



страница4/8
Дата08.06.2018
Размер0.56 Mb.
#72300
1   2   3   4   5   6   7   8

Продават болницата на проф. Гайдарски

Частна болница във Видин е обявена за продажба заради дългове. Началната цена за здравното заведение е 4 057 500 лв., сочи обявлението на частния съдебен изпълнител. Болницата "Екзарх Антим I" бе обект на множество съдебни битки. През 2009 г. проф. Гайдарски обяви, че клиниката му е отнета от някогашния му бизнес партньор Илия Йорданов. Йорданов заяви, че професорът не бил вложил нито лев.


Проф. Захари Кръстев:

Този народ мрази интелигенцията

Българското здравеопазване не е толкова зле, колкото се опитват да го изкарат. За последните 25 г. средната продължителност на живота на българина се е увеличил с 4,5-5 г. България никога не е имала по-добро здравеопазване", коментира националният консултант по гастроентерология проф. Захари Кръстев по Тв7. "Ние се доближихме до европейските стандарти и подобрихме продължителността на живот. Който не е доволен, нека си плати за здравето. Хайде да платим на лекарите, за да не избягат от България", призова професорът. Този народ мрази интелигенцията от времето на Стамболийски. Отношението на нацията е негативно към лекарите. Винаги те са виновни.





В системата потъват милиарди, а пациентите не са доволни, каза Бойко

Премиерът свали болниците от тезгяха


Срещу тази отстъпка искам подкрепа за останалите предложения на Москов, заяви Борисов

Мария Чипилева
Премиерът Бойко Борисов спря продажбата на държавните болници. Броени дни след като законопроектът на здравния министър Петър Москов влезе в парламента и предизвика притеснения сред политическите партии, министър-председателят обяви, че приватизация на най-важните клиники в страната няма да има.

"Министър Петър Москов ще оттегли текста за приватизацията на лечебни заведения", каза Борисов по време на блицконтрол в парламента в сряда. Той започна веднага след като приключи председателския съвет между коалиционните партньори, на който присъстваха премиерът и здравният министър Петър Москов. На него са обсъждани двете най-тежки реформи здравната и социалната.

"Сутринта заедно с министър Москов бяхме на председателски съвет, поискахме среща и с Калфин за пенсионната реформа. Г-н Москов пред всички пое ангажимент да изтегли този проектозакон, за да търсим подкрепа във всички други сфери максимално да реформираме системата", обясни Борисов. Той обаче подчерта, че срещу тази отстъпка, ще иска подкрепа за останалите предложения на Москов за промени в здравната система. "В действителност течовете в НЗОК са предмет на тази реформа, която в следващите дни ще дебатираме. Москов заяви, че ще оттегли тази част, за да няма напрежение в другите сфери, в които всички не сме се справили добре", допълни Борисов. Според него е наложително да има промени в здравеопазването, защото в системата потъват милиарди, а пациентите не са доволни. Текстовете за приватизация на държавните болници са част от промените в закона за лечебните заведения. Те бяха приети от Министерски съвет, без да минат на обществено обсъждане за разлика от останалите идеи за реформи на здравното министерство. Появата им обаче веднага внесе напрежение в медицинските и политическите среди. Причината е, че държавните болници имат важна роля за осъществяване на здравната политика и медицинско обучение.

Засега не е ясно дали здравният министър ще оттегли целия проект за промени на закона за лечебните заведения или само текстовете за приватизация. При втория вариант текстовете могат да бъдат махнати с предложения на депутати на второ четене, обясниха юристи. Очаква се повече яснота да има през следващите дни.


Пациенти понякога чакат 5 г. за достъп до модерните терапии

Държавата плаща за 22 лекарства сираци


Мария Чипилева
Иновациите са изключително важни за постигането на добро лечение, те обаче са и много скъпи. Показателен пример за това са лекарствата сираци, с които се лекуват редките болести. Терапията на един пациент за година може да надхвърли дори милиони. Точно заради това и достъпът до тях е проблематичен за всяка държава. Къде сме ние в сравнение със страните от ЕС - показва анализ на Центъра за оценка на здравни технологии и анализи и Института по редки болести.

Осигуряването на достъп за пациентите до лекарствата сираци в целия ЕС е различно. Въпреки че медикаментите се разрешават за употреба по централизраната процедура (едновременно за всяка страна), заплащането им от обществените фондове става по различно време. От 29,1 до 43 месеца е средното закъснение за отделените страни от момента на получаване на разрешение за употреба до финансирането им, показват данните в анализа на Центъра за оценка на здравни технологии и анализи и Института по редки болести. В него са изследвани всички 36 болести, които се плащат от НЗОК.

Сред тях са вродени коагулопатии (нарушения в съсирването на кръвта), бета таласемия, идиопатична тромбоцитопенична пурпура нефамилна хипогамаглобулинемия, селективен дефицит на подкласове на имуноглобулин G, тежък комбиниран имунодефицит с ниско или нормално съдържание на В клетки, обикновени променливи имунодефицитни състояния и др.

Забавянето за България на реимбурсирането на лекарствата сираци е в рамките на няколко години. Закъснението в достъпа до лекарство сирак за мукополизахаридоза тип II например е било 5 г., толкова е отнело и плащането у нас на друго за фенилкетонурия. Закъснение в достъпа до лекарство сирак за наследствена амилоидна полиневропатия обаче е било едва 2 г., а при лекарство сирак за първична пулмонална хипертония - 3 г. "Това забавяне представлява значителна пречка пред навременното и адекватно лечение на пациентите с редки болести", се казва в анализа.

В средата на миналата година в ЕС лекарствата сираци са 72. От тях в България касата и болниците плащат едва 22. Останалите 50 не се финансират с публични средства и на практика остават недостъпни за пациентите. За сравнение в другите страни членки средно около 80% от одобрените на европейско ниво лекарства сираци са включени в системата на здравното осигуряване. Въпреки че много медикаменти остават недостъпни за болните хора у нас, страната ни е отбелязала голям напредък през последните години в осигуряването на достъп до лекарства сираци на пациентите, се казва още в анализа. Разходите на НЗОК за такива се увеличават от 28 млн. лв през 2011 г. до над 72 млн. лв. през миналата. Средната стойност на терапия за един пациент на месец пък е близо 2 хил. лв.

Макар че някои европейски страни плащат повече медикаменти за пациентите с редки болести, пред тях също седят много предизвикателства. Установяването на клиничната ефективност на тези медикаменти е въпрос номер едно. тъй като доказателствата често са недостатъчни от гледна точка на здравните власти. Причината е, че заради малкото пациенти, които ги ползват, няма как да се натрупат бързо нужните данни. Освен това трудно се намира конкурентна за сравнение конвенционална терапия, която вече се заплаща с публични средства и е достъпна за пациентите. Тези проблеми, съчетани с изключително високата цена на повечето терапии за редки болести, повдигат въпросите за намиране на партньорство във финансирането на медикаментите между държавата и индустрията. Механизмите за управлението и споделянето на финансовия риск са много. В Белгия например публичните разходи за лекарства имат лимит. 2/3 от преразхода следва да се покрива от фармацевтичната индустрия, а остатъка от Националния здравноосигурителен институт. В Австралия още от 2004 г. държавата се съгласява да реимбурсира медикамент при условие, че ще се създаде регистър на пациентите с първична пулмонална хипертония и бъдещата цена бъде съобразена с резултатите от него. На практика данни за клиничната ефективност на терапията на местно ниво се искат от властите в повечето страни. Това е основата причина за своеобразния бум на регистрите за редки заболявания в Европа. По данни на европейския портал за редки болести Orphanet, броят на регистрите за редки болести в страните членки е 641 към 2014 г. В това отношение България е своеобразен отличник в Източна Европа се казва в анализа. Това обаче очевидно не е достатъчно. Според специалистите са нужни по-добър контрол над финансирането, преразпределение на ресурсите според ефектите от лечението и осигуряване на мрежа за наблюдение на пациентите с редки болести. Отговор на някои от проблемите в. "Стандарт" ще потърси заедно с институциите, лекарите и индустрията на специална дискусия следващата седмица във Варна.


Медикаментите

Най-често са срещу рак

Над 72 са лекарствата сираци, които са открити досега. Само за последните две години и половина 27 нови медикамента са одобрени за пазарна употреба, 9 от които през първото полугодие на 2014 г. Запазва се тенденцията най-много от обозначените медикаменти да бъдат предназначени за онкологични заболявания. Лизозомните болести на натрупването и първичната пулмонална хипертония се очертават като следващите "най-предпочитани" от индустрията области за разработване на нови лекарства.



Има 8000 редки болести

Едно заболяване се разглежда като рядко, когато засяга не повече от 5 на всеки 10 000 души в ЕС. Според учените съществуват между 5000 и 8000 такива диагнози. Те ще засегнат между 29 и 32 милиона души в ЕС, от които 400 хиляди в България.


По-добро заплащане и атмосфера ще задържат колегите в България



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница