Спираме приватизацията на болниците


Държавата плаща за 22 лекарства сираци



страница6/13
Дата28.01.2018
Размер0.82 Mb.
#52089
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Държавата плаща за 22 лекарства сираци


Мария Чипилева

Стандарт-Здравето  стр. 3  

Иновациите са изключително важни за постигането на добро лечение, те обаче са и много скъпи. Показателен пример за това са лекарствата сираци, с които се лекуват редките болести. Терапията на един пациент за година може да надхвърли дори милиони. Точно заради това и достъпът до тях е проблематичен за всяка държава. Къде сме ние в сравнение със страните от ЕС - показва анализ на Центъра за оценка на здравни технологии и анализи и Института по редки болести.

Осигуряването на достъп за пациентите до лекарствата сираци в целия ЕС е различно. Въпреки че медикаментите се разрешават за употреба по централизраната процедура (едновременно за всяка страна), заплащането им от обществените фондове става по различно време. От 29,1 до 43 месеца е средното закъснение за отделените страни от момента на получаване на разрешение за употреба до финансирането им, показват данните в анализа на Центъра за оценка на здравни технологии и анализи и Института по редки болести. В него са изследвани всички 36 болести, които се плащат от НЗОК.

Сред тях са вродени коагулопатии (нарушения в съсирването на кръвта), бета таласемия, идиопатична тромбоцитопенична пурпура нефамилна хипогамаглобулинемия, селективен дефицит на подкласове на имуноглобулин G, тежък комбиниран имунодефицит с ниско или нормално съдържание на В клетки, обикновени променливи имунодефицитни състояния и др.

Забавянето за България на реимбурсирането на лекарствата сираци е в рамките на няколко години. Закъснението в достъпа до лекарство сирак за мукополизахаридоза тип II например е било 5 г., толкова е отнело и плащането у нас на друго за фенилкетонурия. Закъснение в достъпа до лекарство сирак за наследствена амилоидна полиневропатия обаче е било едва 2 г., а при лекарство сирак за първична пулмонална хипертония - 3 г. "Това забавяне представлява значителна пречка пред навременното и адекватно лечение на пациентите с редки болести", се казва в анализа.

В средата на миналата година в ЕС лекарствата сираци са 72. От тях в България касата и болниците плащат едва 22. Останалите 50 не се финансират с публични средства и на практика остават недостъпни за пациентите. За сравнение в другите страни членки средно около 80% от одобрените на европейско ниво лекарства сираци са включени в системата на здравното осигуряване. Въпреки че много медикаменти остават недостъпни за болните хора у нас, страната ни е отбелязала голям напредък през последните години в осигуряването на достъп до лекарства сираци на пациентите, се казва още в анализа. Разходите на НЗОК за такива се увеличават от 28 млн. лв през 2011 г. до над 72 млн. лв. през миналата. Средната стойност на терапия за един пациент на месец пък е близо 2 хил. лв.

Макар че някои европейски страни плащат повече медикаменти за пациентите с редки болести, пред тях също седят много предизвикателства. Установяването на клиничната ефективност на тези медикаменти е въпрос номер едно. тъй като доказателствата често са недостатъчни от гледна точка на здравните власти. Причината е, че заради малкото пациенти, които ги ползват, няма как да се натрупат бързо нужните данни. Освен това трудно се намира конкурентна за сравнение конвенционална терапия, която вече се заплаща с публични средства и е достъпна за пациентите. Тези проблеми, съчетани с изключително високата цена на повечето терапии за редки болести, повдигат въпросите за намиране на партньорство във финансирането на медикаментите между държавата и индустрията. Механизмите за управлението и споделянето на финансовия риск са много. В Белгия например публичните разходи за лекарства имат лимит. 2/3 от преразхода следва да се покрива от фармацевтичната индустрия, а остатъка от Националния здравноосигурителен институт. В Австралия още от 2004 г. държавата се съгласява да реимбурсира медикамент при условие, че ще се създаде регистър на пациентите с първична пулмонална хипертония и бъдещата цена бъде съобразена с резултатите от него. На практика данни за клиничната ефективност на терапията на местно ниво се искат от властите в повечето страни. Това е основата причина за своеобразния бум на регистрите за редки заболявания в Европа. По данни на европейския портал за редки болести Orphanet, броят на регистрите за редки болести в страните членки е 641 към 2014 г. В това отношение България е своеобразен отличник в Източна Европа се казва в анализа. Това обаче очевидно не е достатъчно. Според специалистите са нужни по-добър контрол над финансирането, преразпределение на ресурсите според ефектите от лечението и осигуряване на мрежа за наблюдение на пациентите с редки болести. Отговор на някои от проблемите в. "Стандарт" ще потърси заедно с институциите, лекарите и индустрията на специална дискусия следващата седмица във Варна.

***


Медикаментите

Най-често са срещу рак

Над 72 са лекарствата сираци, които са открити досега. Само за последните две години и половина 27 нови медикамента са одобрени за пазарна употреба, 9 от които през първото полугодие на 2014 г. Запазва се тенденцията най-много от обозначените медикаменти да бъдат предназначени за онкологични заболявания. Лизозомните болести на натрупването и първичната пулмонална хипертония се очертават като следващите "най-предпочитани" от индустрията области за разработване на нови лекарства.



Има 8000 редки болести

Едно заболяване се разглежда като рядко, когато засяга не повече от 5 на всеки 10 000 души в ЕС. Според учените съществуват между 5000 и 8000 такива диагнози. Те ще засегнат между 29 и 32 милиона души в ЕС, от които 400 хиляди в България.


По-добро заплащане и атмосфера ще задържат колегите в България

Медицината не е за индивидуалисти


Лимитите и неадекватното финансиране на клинични пътеки пречат на работата ни, признава д-р Цветелина Великова

Стандарт-Здравето  стр. 2  



- Д-р Великова, защо избрахте да учите медицина?

- Избрах лекарската професия пред екологията след кандидатстудентските изпити и изборът не беше труден. По време на следването ми работих и 2 г. като медицинска сестра, което категорично ме убеди, че мястото ми е в медицината. С времето разбрах обаче, че има много варианти да се помага на болните, не само чрез конвенционалните методи за лечение, но и чрез научни разработки, иновации в медицината, нов вид терапии и т.н.



- Какво ви накара да се ориентирате към специалността, която следвате?

- Специализирам клинична имунология, защото ми се стори изключително интересна, бързо развиваща се и иновативна, освен това има досег с повечето специалности в медицината. Като безспорен плюс отчитам възможността за научни изследвания и разработки. Въпреки че е малко позната, в последните години визията на лекарите за имунологията се измени, особено на колегите, занимаващи се имунообусловени заболявания. Освен това в страната ни



специалистите по клинична имунология са малко

а специалността тепърва ще се популяризира.



- Вярвате ли в Хипократовата клетва, или смятате, че няма място за нея в комерсиализираното ни общество?

- Да, вярвам в Хипократовата клетва, заклеването в нея по време на дипломирането беше един от най-емоционалните ми моменти. Тъй като още от зараждането си в древността лекарската професия е била приета да бъде в услуга на човечеството, каква по-хуманна и благородна работа от тази да помагаш на хората да оздравеят? Днес медицинската професия често е фокусирана не към профилактиката, а към най-скъпото и продължително лечение. Затова младите лекари трябва да помнят призванието си и да го следват, за да са в услуга на здравето на хората.



- Като лекар кои са най-важните професионални принципи за вас?

- Медицината и науката не са за индивидуалисти, най-добри резултати се постигат в големи екипи от интердисциплинарни специалисти, които имат опит, но са готови да приложат и нови идеи. Затова за мен най-важните професионални принципи са на първо място непрекъснатото усъвършенстване в областта, в която работиш, лоялността към колегите и готовността за съвместна работа. Разбира се, добросъвестността и честността към пациентите са не по-малко важни. От друга страна, всяка научна разработка в медицината трябва да носи полза и стойност за пациентите, за да е истински успешна.



- Какво мислите за здравната система в България? Дава ли тя достатъчно възможности за добро лечение и за нормално практикуване на медицина?

- Това са комплексни въпроси, на които не може да се даде еднозначен отговор. Необходими са дългогодишен опит и стъпване на професионални анализи, за да се коментира здравната система. Възможности за добро лечение на пациентите и нормално практикуване на медицина има, но към този момент ситуацията е сложна поради непрекъснатите конфликти между болниците, НЗОК, пациентите и т.н., които според мен възникват поради несъвършенствата на сега действащото законодателство и здравно обслужване.



- Смятате ли да останете и да работите в България? Защо?

- За момента да - специализирам в университетска болница това, което искам, имам късмета да работя с невероятен екип от професионалисти, да се занимавам с наука, преподаване на студенти и да участвам в диагностиката на интересни и рядко срещани заболявания. Тук са семейството ми, приятелите, колеги, с които работим. Ако това се промени в негативна посока обаче, ще се замисля за напускане на страната и търсене на реализация навън.



- Кои са основните пречки пред младите лекари у нас?

- Една от основните пречки за нормално практикуване на медицина за новозавършилите лекари е започването на специализация, а това е изключително важно за развитието на всеки лекар. Имах възможността да започна докторантура и специализация няколко месеца след дипломирането ми, но други мои колеги нямаха този късмет.

Друго предизвикателство пред всеки млад лекар в страната ни е свързано с финансовите проблеми. От една страна, стои ниското заплащане на труд в първите години след дипломирането, а от друга

недостатъчните средства и време за следдипломна квалификация

Именно тя дава самочувствие на младите лекари, че са добре образовани и информирани за най-новото в медицината. Доброто заплащане и атмосфера на работа дават възможности и мотивация на младите колеги да останат в страната ни и да лекуват българските пациенти. Ако обаче младите медици не са доволни от условията на работа тук, придобитата в България квалификация може успешно да се използва за реализация навън.



- Какво искате да се промени в здравната система?

- Според мен промяната в здравната система трябва да започне от самите медици чрез проява на повече морал и лична отговорност. Това, което в момента искаме да се промени конкретно, защото затруднява работата ни, са лимитите за прием на болни и липсата на адекватно финансиране на различните клинични пътеки.



- Какво бихте казали на хората, I от които зависят промените?

- Промените зависят от всички нас, затова бих искала



медицинското съсловие да се подкрепяме повече

А на хората, които взимат важни решения, отнасящи се до цялата система, бих казала да дискутират и обосновават решенията си, както и по-често да се допитват до мнението на практикуващите медицина.



- А на пациентите?

- Да вярват повече на лекарите и другите медицински специалисти. Да се грижат за здравето си, да отделят време за профилактични прегледи, а когато се диагностицира дадено заболяване - да се следят редовно и да прилагат точно предписаната им терапия. Също така да подбират с разум и внимание източниците, от които черпят медицинска информация. И разбира се, им пожелавам да имат търпение, защото и те, и ние сме заедно в проблемите на здравната система.

***

Д-р Цветелина Великова е на 29 г., омъжена. Завършва медицина с отличие през 2010 г. в МУ-София. От2011 г. специализира клинична имунология и работи в Лабораторията по имунология на УМ БАЛ "Св. Иван Рилски" в столицата. От 2007 до 209 г. е медицинска сестра в Интензивния сектор на Детската кардиологична клиника на НКБ-София. Има 16 публикации, една които в списание с IF коефициент над 2. Участвала е в 37 лекции и публични представяния на научни медицински форуми и има 8 награди. Д-р Великова има препоръки доц. д-р Доброслав Кюркчиев, проф. д-р Искра Алтънкова, проф. д-р Зоя Спасова. Участва в 10 научни проекта и е член на Българската асоциация по клинична имунология (БАКИ), Federation of Clinical Immunology Societies (FOCIS), Българския лекарски съюз (БЛС), Съюза на учените в България (СУБ) - секция Имунология, European Academy of Allergy and Clinical Immunology (EAACI), Clinical Immunology Society (CIS), Асоциацията за развитие на медицинските общности (АРМО) и European CrohnTs and Colitis Organisation (ECCO).
"Майчин дом" издържа атестацията на пациентите, 4000 раждат при нас


Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница