Спираме приватизацията на болниците


Младите лекари бързат да влязат в частния бизнес



страница7/13
Дата28.01.2018
Размер0.82 Mb.
#52089
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13

Младите лекари бързат да влязат в частния бизнес


Мария Чипилева

Стандарт-Здравето  стр. 1,2  



- Проф. Златков, защо избрахте да се посветите на медицината?

- Тъй като майка ми беше медицинска сестра, от ранни години близките ми винаги са ме закачали дали няма да последвам този път. Тогава разсъждавах точно обратното - струваше ми се странно всеки ден да работя с различни хора, болничната миризма на карбол, която помня от онова време, за едно дете винаги е била лоша. Казах си, че няма да стана лекар, нито хирург и че няма да се женя за лекарка, но направих и трите неща. Затова човек не трябва да се зарича. Истината е, че узрях за решението в 11 клас. Отключващ момент бяха думите на мой колега - д-р Тодоров, който сега завежда диализата в "Св. Анна". Видяхме се един ден в трамвая и си казах: "Защо пък не?!". Имах много интереси в областта на археологията, на филологията и мислех, че те ще са ми като хоби, възможност да надграждам своята интелигентност. Сега виждам, че съм бил доста наивен, медицината е нещо, което те обсебва - или го работиш, или не. С израстването в йерархията идват и все повече отговорности.



- Какво ви накара да се съгласите да станете мениджър на болница?

- Стана донякъде постепенно и малко случайно. Постепенно, защото човек, когато се развива, минава цялата йерархия - започнах от асистент, старши, главен, после получих покана за хабилитация в Транспортна болница. Дадох си сметка, че макар и по-труден, този път е правилният да излезеш от гнездото и да видиш дали имаш сили да се справиш сам. Така 7 г. бях началник на гинекологичната клиника в Транспортна болница. Явно някои хора са оценили работата ми, защото бях поканен за член на Управителния съвет на здравната каса, тогава председател на борда беше зам.-министър Кирил Ананиев, а директор на НЗОК бе д-р Димитър Петров. Изведнъж отидох на друго равнище, видях една друга снимка на здравеопазването. Когато си лекар, прекалено много персонализираш недоволството от работата си, докато, когато излезеш на по-високо ниво, виждаш неудачите на цялата система. Мисля, че това беше добър управленски период, който ми даде добро разбиране за професията. След това 6 г. бях в Обществения съвет на фонда за лечение на деца. В един момент в "Майчин дом" имаше напрежение при смяната на поколенията и част от колегите ме помолиха да поема този управленски ангажимент. С много колебания и шеговит негативизъм от страната на съпругата ми реших, че има години, в които трябва да се опиташ да дадеш нещо на институцията, която те е изградила. Реших, че може би имам силите и визията да успея с едно умно управление, което да даде възможност на хората да идват с удоволствие на работа. Доколко съм успял - не знам, но съм доволен, че за тези близо 6 г. заварих 4.5 млн. лв. капиталови средства, успях да вкарам още 3.5 млн. лв. и сега се виждат резултатите. Направихме нова родилна зала, нова операционна, възстановихме асистираната репродукция, последният ни бисер беше ремонтът на детското интензивно отделение и неонатологията. Мисля, че всичко това промени отношението към болницата и от 2850 раждания през 2008-а сега имаме над 4000 през последните 4 г. Това е атестат от пациентите.



- Вярвате ли в Хипократовата клетва, или смятате, че няма място за нея в комерсиализираното ни общество? Кой е най-важният принцип в нея според вас?

- Според мен много се спекулира с Хипократовата клетва.

Тя е една хубава идея с много романтика, но не може да се гледа едностранно на нея. Когато се цитират задълженията на лекаря, се забравя, че за да може да извърши всички тях, той трябва да бъде поставен в нормална професионална среда, да има добра мотивация. За съжаление, с годините медицинското съсловие губи своя престиж в обществото, по обективни и субективни причини. Влязоха много меркантилни отношения, това не е само в България, а и в цял свят. Аз не съм удовлетворен, но спадам към по-опитното поколение, което все още носи в душата си идеята, че романтиката на Хипократовата клетва не трябва да изчезва. Но не я приемам като харта или декларация, която е задължение само на лекарите, а и на обществото.

- Като лекар кои са най-важните професионални принципи за вас? А като мениджър?

- Оценявам хората в работата си на две групи - хора, които могат да създават, и такива, които не могат. Имаш ли душа, амбиция, не жалиш ли сили, времето за сметка на твоите близки, това си личи и хората го оценяват.



- Какво мислите за здравната система в България? Дава ли тя достатъчно възможности за добро лечение и за нормално практикуване на медицина?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото през последните 25 г. непрекъснато говоримзареформа. Медицината е нещо консервативно, когато настъпят промени в обществото, на здравната система й трябват още 5-6 г., за да започне и тя да ги прави. Реалните промени започнаха да се усещат през 1996-1997 г. През 1998 г. се афишира, че се започва реформа в здравеопазването, която извървя някакъв път, не искам да й давам оценка, защото виждаме резултатите. В следващите 15 г. системата започна да се самонамества и достигна някакъв баланс. В момента сме в етап на нови промени, след които не мога да оценя какво ще се случи. Но всеки човек иска да разполага с дългосрочна визия, а ние нямаме дори близка. Това, малко или много, демотивира всички нас - лекари и пациенти.



- Има ли пречки в достъпа до лечение за пациентите - например финансови, технологични?

- Не знам дали има такива пречки, защото системата е много разнородна. Но нашата здравна система винаги е била с лесен достъп до специалист. Сега нещата малко се променят - специализацията не е водеща трябва да има общопрактикуващи специалисти които да поемат основния поток от пациенти. Промяната ще дойде, когато си отиде едно поколение, създадено да мисли по друг начин. От друга страна, достъпът до специалист в развитите страни е доста труден. Всички имаме пациенти, които са се докосвали до системата на Запада и тогава са осъзнали, че нашата е доста добра в това отношение. Дори аз имам няколко случаи с пациенти, които са били изпуснати от т.нар. развита западна система.



- Какво е отношението ви към младите лекари като мениджър? Кои са основните пречки пред тях у нас?

- Ние сме университетска болница, при нас ежегодно минават 600-800 студенти, имаме над 30 специализанти, много лекари на следдипломно обучение. Те ни дават директна представа за техните проблеми и желания. Лошото е, че самите млади лекари също са объркани, а обществото им дава примери, които не са чак толкова добри - млади хора в бизнеса на възрастта на нашите специализанти печелят добре и нашите лекари изпадат в противоречие между търсенето на по-бързо финансово стабилизиране и минаването на целия път от чирак през калфа до майстор. Затова, за съжаление, медицината се парцелира - младите хора предпочитат да научат някаква техника, с която да влязат бързо в частния бизнес, да изградят име и да имат добри финансови позиции. Но комплексното лечение, което се изисква в днешно време, няма как да бъде постигнато, ако човек се обучава на парче.



- Какво сте направили вашата болница, за да толерирате развитието на младите лекари?

- Дали сме им достъп до всички диагностични и лечебни звена, включени са в графиците за работа. От гледна точка на бонусите, изпълняваме наредбите на Министерство на здравеопазването и те много ни затрудняват, защото специализантите плащат на университета, а нашите взаимоотношения с него са за сметка на болницата. Де факто негативизмът на младите, че плащат, за да учат, отива към нас, а ние понасяме цялата икономическа трудност.

Задълженията, които ни се слагат, за да изплащаме определени доходи, без младите лекари да могат да ги заработят, води до напрежение. Защото се получава така, че някои от тях имат по-високи доходи от колегите им с една и две специалности. Това напрежение ще се отрази на системата. Част от младите хора започват и да се страхуват да специализират в рискови области заради неудачите, които се афишират в обществото. Може би бъдещето е в изграждането на фондове за професионален риск, които да поемат взаимоотношенията при пациенти, които смятат, че са пострадали от "лекарски грешки".

- Какво искате да се промени в здравната система?

- Младите хора трябва да имат две неща - перспектива за кариера и възможност да си заработват парите. Даването на парите като някаква стипендия, без те да имат ангажимент, мисля, че е вредно и променя начина им на мислене. Държавата и болницата, която дава тези пари, трябва да имат някакви претенции към младите хора за известно време да работят на определено място. Аз съм работил по времето, когато имаше разпределение в провинцията и не беше лошо. Защото там станахме лекари - там вземахме решения за първи път и носихме отговорност за тях. Сега младите хора имат много сериозни претенции да им се осигури финансов ресурс, а не искат да имат никакъв ангажимент. Ако държавата го удовлетвори, за мен е странно. Разбира се, ако младите лекари бъдат включени към здравната каса по някакъв начин - например да се дават допълнително пари по пътека за специализантите, това би променило нещата.



- Какво бихте казали на хората, от които зависят промените? А на пациентите?

- Много е трудно да даваш съвети у нас всеки дава съвети за футбол, политика и здравеопазване.

Бил съм на някакво управленско ниво и знам, че това, което се прави е ден за ден. Тоест - злободневието на ежедневието поставя политиците в състояние да не могат да мислят стратегически или да нямат време да решат тези проблеми. Затова бих ги посъветвал да поставят стратегически решения и около тях да има консенсус, който да ги реализира, независимо от това кой е реално на власт. А по отношение на пациентите - първо бих ги разделил на две групи. Едната е на тези, които са постоянно в медиите и са ангажирани с организации, които не са с идеална цел, а прокарват лобистки интереси. Те изкривяват действителността и карат обикновените хора да се страхуват. Всеки си има кривиците, ние също, но във всички случаи трябва да си имаме повече вяра, доверие и добри взаимоотношения.

***


Имаме над 30 специализанти, дали сме им достъп до всички звена, казва директорът проф. д-р Виктор Златков

Проф. д-р Виктор Златков е директор на СБАЛАГ "Майчин дом" от 2009 г. Национален консултанте по акушерство и гинекология и зам.-декан на Медицинския факултет на МУ-София. Завършва медицина в столицата през 1980 г. През 1987 г. взема специалност по акушерство и гинекология в София, през 1997 г. - по онкология, а през 2002 г. - по здравен мениджмънт. Започва кариерата си в Бобов дол, където е ординатор АГ отделението от1980 до 1983 г. След това до 1999 г. е асистент в "Майчин дом". От 2000 до 2006 г. е началник на гинекологичната клиника в НМТБ "Цар Борис ИГ-София. От 2007 до 2009 г. ръководи Диагностично-консултативния блок на "Майчин дом".

В последните 5 г., откакто е начело на болницата, изцяло е подменено медицинското оборудване и апаратурата в Родилна зала, Оперативния блок, Клиниката по неонатология и е възстановена Клиниката по репродуктивна медицина. "Майчин дом" е една от малкото клиники, които нямат дългове, а лекарите до 40 г., които работят там, са 21, само четирима от тях с обвързващи договори. Средната им заплата е 2000 лв. Болницата получава средства по програмата "Нови възможности за лекарите в България" чрез МУ-София. Назначени са трима специализанти по Наредба 1 - по един неонатолог, анестезиолог и генетик. А в екипа на "Майчин дом" има и четирима лекари, които са се завърнали от чужбина, за да работят там.

***


Надпреварата за млад медик вече тече с пълна сила. "Стандарт" събира предложенията за най-добрите лекари до 40 г. у нас. Както и за болничните мениджъри, които им дават шанс да се развиват в България. Тримата първенци сред лекарите ще получат 1-годишни стипендии в размер на 400 лв. месечно. Инициативата е част от кампанията "Млад медик" на в. "Стандарт", която се провежда заедно с Министерство на здравеопазването, Българския лекарски съюз (БЛС) и Дарик радио. Критериите, по които ще се оценяват кандидатите, са разработени съвместно с БЛС и Гражданска инициатива "Млади лекари за ново здравеопазване" и можете да ги видите на сайта ни - www.standartnews.com. Всички номинации пращайте на електронния адрес: mladlekar@gmail.com. Крайният срок е 15 август. Очакваме ги!




Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница