Законови промени ще свалят напрежението в ТЕЛК

МЗ с опит да ограничи реекспорта на лекарства

Регламентираме реда за установяване на липсата на лекарства, при които Агенцията по лекарствата (ИАЛ) може да издаде забрана или ограничи износа им, заяви вчера министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, след като кабинетът одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Както и през август ДУМА писа, проектът е изработен от екипа на Николай Петров и предвижда създаването на експертен съвет към ИАЛ. Той ще разработи 2 списъка: за лекарства, за износа на които може да бъде наложено временно ограничение, ако е установен недостиг или липса на българския пазар, а другият е за лекарства, за които в предходните 3 месеца търговците на едро са уведомили ИАЛ, че планират износ. Конкретният механизъм, ред и условия за въвеждане на ограниченията ще бъдат разписани с наредба на здравния министър.

По думите на Ананиев за първи път ще бъде създадена информационна система, чрез която ще се следи движението на лекарства от влизането им в България до аптеките. По този начин ще се установи къде има липса на съответния продукт и ще бъде засечено отклоняването на лекарства, коментира Ананиев.

Предвиждат се по-високи санкции за нерегламентирана търговия с лекарства, включени в ограничителния списък - за търговците на дребно глобата е от 10 до 20 хил. лв. при първо нарушение и от 25 до 35 хил. лв. при повторно нарушение. За търговците на едро имуществената санкция е от 10 до 25 хил. лв., а при повторно нарушение - отнемане на разрешението за търговия на едро. За всеки, който извърши износ на лекарства в нарушение на разпоредбите, е предвидена имуществена санкция от 50 до 100 хил. лв.

БСП Вчера внесе в парламента предложение за промени в Наказателния кодекс, които предвиждат до 6 години лишаване от свобода за пренасяне на лекарства през границата в големи размери. Тези случаи в момента се третират като митническо нарушение.

Все още нищо

Министерството на здравеопазването се похвали със законопроект за борба с паралелния износ на лекарства в деня, в който опозицията внесе предложение за промени в НК във връзка със същия проблем. Вероятно кабинетът "Борисов 3" очаква аплаузи от обществото, и най-вече от болните, които мине не мине са без лекарства заради паралелния износ.

Паралелният износ на стоки е напълно законна дейност (стига да не накърнява интересите на гражданите на държавата, от която се извършва). Истинското престъпление не е реекспортът сам по себе си, а фактът, че години наред управляващи от ГЕРБ и коалиционните им партньори допускаха да бъдат изнасяни лекарства, които вече са платени от НЗОК и предназначени за лечението на българските граждани. Аплодисменти и похвали няма, господа управляващи! Защо ли? Защото явно сте с къса памет и някои подробности от проточили се с години проблеми със сигурност са избледнели.

Ето ви малко словесна гинко билоба за опресняване на паметта. През есента на 2013 г. председателката на парламентарната здравна комисия Нигяр Джафер и заместникът й Емил Райнов внесоха промени в Закона за лекарствата с цел ограничаване на реизноса. В началото на 2014 г. тогавашната опозиция сезира президента да наложи вето. Росен Плевнелиев го стори с аргумента, че "въвеждането на рестриктивния режим ще доведе до спад в продажбите на малките и средни компании, които изнасят лекарства, и до съкращаване на служители в тях". Сиреч, бизнесът е над здравето на хората. За болните - ни дума! Законът мина, а през март 2014 г. ГЕРБ заплашиха вносителите му, че може България да бъде осъдена в Съда на ЕС и сезираха Конституционния съд. През февруари 2015 г. магистратите отмениха текстовете. От този момент до последния ден на мандата си Петър Москов обещаваше, че "другата седмица", "другия месец" ще внесе законодателни промени за ограничаване на реекспорта на лекарства. Това не се случи!

Печалбите на реекспортиращите фирми растяха, без властта да се интересува! Хиляди болни през месец-два оставаха без животоподдържащи медикаменти!

Служебното правителство се опитва за двата си месеца да се справи някак с дългогодишния проблем и организира съвместни проверки на НАП, "Митници" и ИАЛ. Ала реекспортът продължи, българите периодично остават без лекарствата си, лекарите се чудят как да ги лекуват!

Във всички тези години Гърция, Словакия, Чехия, Португалия, Румъния и др. променяха законите си и постигнаха значителен ефект в ограничаването на реекспорта, въпреки заплахите на ЕК да ги съди. Никоя държава не е осъдена, че се грижи за здравето на гражданите си! Българската обаче продължава да се "страхува" и да се отнася небрежно към проблема.

В средата на август екипът на Николай Петров обяви мерки срещу проблема. Те не са много различни от предложените в края на 2013 г., но са лансирани от ГЕРБ. Късна есен, след журналистически разследвания пак започна да се шуми по темата. Шефът на ИАЛ, главният прокурор и пр. бяха привикани в парламентарни комисии в "търсене на решение на проблема". ГДБОП проведе показна акция, "излови" няколко души, набеди ги едва ли не за най-големите реекспортаджии и... Обществото вече би трябвало да е успокоено.

Само че приемането на законопроект от МС още не означава нищо. Ако финансово заинтересованите не желаят да се променят нещата, те няма да се променят.