Списание «божия любов» Издание специално посветено на скъпоценните, незрящи българи мъже и жени

Спасен ли си?...........................7

Ангели в нощта......................12

Небесното видение...............13

Смъртта и отвъдното.............14

Вашите писма........................20

Небесни гени..........................20

Йордан...................................21

Водопадът..............................22

Бени Хин разказва................25

християнско списание

Излиза от февруари 1992 г.

Издател:

Служение "Божия любов"
bozhialiubov@mail.bg
Редактор: Кирил Попов
kiril@mail.bol.bg

kirilos_popov@yahoo.com

1220 София, ПК 87

Кирил Милчов Попов

Тел.:089/832-69-62

Майка ми почина. (Сигурно повечето от вас са изпитали болката от загубата на близък човек). Единият ден я бяхме закарали до болницата (със-тоянието й вече беше критично), а на другия ден сутринта, когато отидохме да я видим, леглото беше празно... Предната вечер тя бе починала! Вечерта, когато до 18.30 часа с братовчедка ми бяхме край леглото й... Минути след излизането ни от стаята тя напуснала тялото си на път за своя Създател! Съгласно опитностите на различ-ни християни от близко и далечно минало, дока-то се е възнасяла нагоре, очевидно тя е видяла как излизаме през главния вход на болницата, но не е можела вече да общува с нас. До деня, в който отново ще се видим в Божието присъствие, където Бог ще обърше всяка сълза!

Знаем, че майка ми е на много по-добро място от това, което е пълната със страдания Земя, но наистина много боли от земната загуба...

Случвало се е да бъдем на корен-но различни мнения по житейски и духовни въпроси, но днес в сърцето ми е останала само благодарност-та за положените грижи (от раж-дането ми на 24 май 1963 година до-сега), за любовта, за посвещението и за всичко, всичко!...

За да имаме с брат ми необхо­ди­­­мото и за да мо­га да след­вам, май­ка ми работе­ше на три места. (Гри­­жеха се заедно с баща ми). Остава споме­нът как беше запази­ла непо­кътнат инте­ри­­­о­ра на стая­та ми у дома през всич­ките шест години, които пре­ка­рах в Гърция,за да й на­помня през то­ва вре­ме за мен. Помня и още мно­го други незабра­ви­ми дела на любов.

Има и продължение на спо­мени­те: Когато в Атина по­вяр­вах в Бо­га, по пътя с Него, меж­ду многото родни­ни, при­­я­тели и позна­ти се отлича­ваха и мо­ят баща и моята майка! Приеха Исус за свой ли­чен Спа­сител, направи­ха водно кръщение...

На този свят няма да ги ви­дя пове­че, но... Земята не е краят. Тепър­ва ни очаква Бог и Раят!!!
ВАШИЯТ КИРИЛ ПОПОВ
“Не сте сами! Бог няма да ви остави, нито ще ви забрави. Той е винаги до вас да ви утеши и ня­ма да допусне по-голямо изпитание от това, което можете да понесете.”
Кирил и Мариела Христови, Торонто
“Молим се да преминете през премина­ва­нето на майка ви в небесната слава с увереност, че това е момент на кратка раздяла. Бог да ви даде сили да преодолеете скръбта и да продъл­жите смело напред, както сте го правили винаги!”
Димитрис и Меги Трангос, Пловдив
“Аз изпратих моите родители преди 11 и 14 го­дини. Мисълта, че са при нашия Господ ме уте­шава и даже радва през всичките тези години.”
Бонка Христова, Русе
“Видях я един път - през 1996 година, с две чанти пълни със списание “Божия любов”...
Божидар Чернев, Торонто
“Сега тя е на най-хубавото място на Вселената - в присъствието на нашия Бог!
Венета Ганчева, Торонто
“О, брат Кириле, толкова много съжалявам за за­губата ви. Надявам се Бог да изпрати много хора и много добри мисли, за да намалят болката в сър­ца­та ви... Безкрайно дълбока, широка и висока е лю­бовта на Христа!
Василики Цаку, Атина
“Исус ще изтрие всяка наша сълза. Колко утеша­ващо е, когато четем за Небесния Ерусалим”
Лъчезара Найчова, София
“Светият Дух да утеши сърцата ви и да обърне до­лината на плача в място на извори за вас!
Павлина Тачева, Сандански
“Колко блажена е надеждата, че пак ще я видиш!”
Румен Папратилов, София
*******************************************
Веднъж ангел проговорил на един милиционер, когато той бил на пост:
ЧЕ ИМА БОГ - ИМА!...

ЧЕ ИМА РАЙ - ИМА!...

ЧЕ ИМА ПЪКЪЛ - ИМА!...

А ТИ КЪДЕ ЩЕ БЪДЕШ?
Милиционерът, който бил на пост пред сградата на компартията много се уплашил. Скоро след това намерил Библия, започнал да я чете, повярвал в Бога и се спасил!...

ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА
ДРЕБНИЧКИЯТ МЪЖ ОТ ДЖОРДЖ СТРИЙТ
Преди няколко години в Кристал Па­лас не­дел­ната служба вече била завърши­ла, ко­­гато мъж от последни­те редове вдиг­­­нал ръ­ка и казал: “Извинете, пасто­ре, мо­га ли да споделя едно кратко свидетел­ст­во?” Пасторът погледнал ча­совника си и отговорил: “Имате три минути”.

Мъжът про­дъл­­жил: “Преди няколко ме­се­ца посетих свои род­ни­ни в Сидни. Вър­вях по из­вест­ната “Джордж стрийт”, ко­га­то странен дреб­ничък мъж, с бели коси, излезе от един ма­­­газин, постави в ръка­та ми бро­шура и ме попита:

“Изви­не­те госпо­ди­не, спасен ли

сте? Ако умрете тази нощ, ще

отидете ли на Не­бето?”

Бях поразен от тези ду­ми. Никой не ми беше задавал подобен въпрос. Благо­да­рих ве­ж­­ливо и продължих, но по вре­ме на цяло­то пъту­ване към дома ду­мите на непоз­на­тия човек ехтяха в ума ми. По­каних бли­­зък приятел, който, слава на Бога, бе­­ше хри­­­стия­нин и приех Христос”.

Всички аплодирали новодошлия и му ка­зали добре дошъл в тяхната църква.

“Кога се спасихте?” попитал и тя разка­за­ла: “Неотдавна бях на гости на мои при­ятели в Сидни и пазарувах по “Джор­дж стри­йт”, когато странен белокос мъж излезе от един магазин, предложи ми бро­шу­ра и каза: “Извинете мадам, спасена ли сте? Ако умрете тази нощ, ще оти­де­те ли на небето?” Смутена от тези ду­ми дой­дох тук в църква­та и пасторът ме води в молитва на покаяние.”

Лондонският пастор бил много удивен. За втори път през последните две сед­­ми­ци чувал едно и също свидетелство...
Отлетял да проповяд­ва в Перт. Един от стареи­те на църквата го поканил на обяд и му изповядал:“Из­рас­нах в цър­квата, но ни­кога на­пъл­­но не бях по­свещавал живота си на Исус... Пре­ди три години бях в Сид­ни във връзка с моя раз­раст­ващ се бизнес. Вър­вях из центъра на гра­да, когато някакъв до­саден, дреб­ничък мъж из­ле­зе от вратите на един ма­га­зин, пред­ложи ми рели­ги­оз­на бро­шу­ра и каза:

“Извинете гос­поди­не, спасен ли сте? Ако умрете тази нощ, ще оти­дете ли на небето?”

“Имах привилегията да работя в ин­дий­ската диплома­ти­ческа мисия и пъту­вах по света. Много съм благодарен за про­щението на Хрис­тос и за кръвта Му, която покрива моите гре­хове...

”Познаваме го! - отговорил мест­ния пастор. - Името му е мистър Дженър, но не мисля, че про­дъл­жава да раздава бро­шу­ри, защото е вече много възрастен и немощен”.

Отишли да го видят. Почукали на вра­та­та на малкото му жилище и дребничкият човек ги посрещнал много радуш­но.

На­правил им чай, но ръ­цете му трепе­ре­ли и раз­лял от него в чинийките.

Лондонският проповед­ник му разказал всичките невероятни свидетелства от последните три години.

Дребничкият човек слушал с вълнение. Сълзи по­текли по бузите му. Раз­ка­­­зал сво­я­та история. “Бях моряк. Жи­ве­ех окаян живот. Ко­га­то изпаднах в криза не зна­ех какво да правя. Тогава намерих Исус и животът ми коренно се промени. Бях безкрайно бла­го­дарен на Бога и Му обе­щах да сви­де­­­телствам за Исус на по­не десет души все­ки ден. Избрах “Джордж стри­йт”, улица, винаги из­пъл­­нена със сто­ти­ци хо­ра. Някои от­­­хвър­ляха пода­дената им бро­шу­­ра, но по­ве­че­то хора вежливо я взе­ма­ха. Правих това 40 години, но не бях чу­вал дори за един човек, дошъл при Исус ка­то плод на мо­­е­то слу­же­ние!...”

Мистър Дже­нър починал две седмици по-къс­но. Можете да си представите го­ля­мата награда, която той ще по­лучи в Небето!

Никой, освен малката група християни в Сидни не знае­ше за мистър Дженър, но неговото име е популярно в Небето!...

Спасението е единствено чрез вяра в Исус Христос. Вяра, предшествана от покаяние. Обръщане гръб на греха, омраза към нещата, които Бог мрази и любов към нещата, които Той обича. Растеж в святост и копнеж да не бъдеш като света или като христия­ните, които живеят като света, а като Исус Христос.

Често се случва някой да ми каже: “Искам да те последвам в Румъния и Украйна, да проповядвам там, където ти служиш и да основавам църкви в Перу и в джунглата”...

“Но Църквата в Перу, като види начина ти на живот, ще те отлъчи!” - отговарям.

Не се сравнявайте с други хора, но “изпит­вайте себе си в светлината на Писанията, за да разберете дали сте във вярата” - увещава ни Библията (2 Кор. 13:5).

99% от хората твърдят, че са християни, а в същото време не хо­дят на църква. Тези пък, кои­то ходят, не се интересуват от святост и от служение на Гос­пода, нямат жела­ние да са отделени от света, нито да проповядват Ев­ан­гелието сред на­родите.

Бог е свят и един­стве­ният начин да бъдем поми­ре­ни с Него е чрез смъртта на соб­ствения Му Син, увиснал на дървото.

Спасени сме, защото Исус Христос се натовари с нашия грях и целият стра­ховит Божи гняв, пред­наз­на­чен за нас, се стовари вър­ху Него. Някой трябва­ше да пла­ти цената, някой тряб­ваше да умре.

Кръстът показва колко покварени сме всъщност. Толкова зли, че единстве­но­то, което е можело да ни спа­си е Синът да понесе гне­ва на Баща Си, за да пла­ти за нас.

Той възкръсна от смъртта, мощен Спаси­тел. Това е Евангелието на Исус. И призивът Му към нас днес е: “Минете през тясната пор­та! Времето дойде, Божието царство наближи. Покайте се и повярвайте в Благата вест!”

Не си спасен чрез думи, които си повторил след някой друг, а защото си се покаял за гр­е­­­ховете си и си повярвал. И не само си го на­­правил веднъж, а продължаваш да го пра­виш, защото точният превод на думите на Исус е: “Времето се изпълни, Божието цар­ство дойде. Прекарайте останалата част от живота си в покаяние за греховете си и във вяра в Мен.”

Не само портата е тясна, но и пътят е те­сен! Проблемът е, че много хора, които сме довели до Христос в молитва, продължават да живеят светски и не съществува никаква разлика между техния морал и морала на невярващите. Те се намират в опасност не само да изгубят наградата си на Небето, но и да отидат в ада!

Едно от основните доказателства, че си истински християнин, е ходенето в тесния път. Християнинът е различен от другите.

Означава ли това, че християните не съ­гре­шават? Не. В първото Йоаново послание пише, че християните грешат и ако някой не признава греха си, не познава Бога и не ходи в светлината. Ако си Бо­жие дете, ще ходиш в пътя на пра­ведността. Това ще бъ­де начина ти на живот. И ако стъпиш извън пътя на пра­ведността, Баща ти ще дой­де, ще те накаже и вър­не в правия път. Но ако из­повядваш, че си минал през тясната пор­та, а ходиш в широкия път, както повечето хора, Библията те учи, че трябва да се упла­шиш извънред­но много, понеже не позна­ваш Бога.

Исус ни казва: “Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са въл­ци грабители. От плодовете им ще ги поз­наете.” Един мъдър човек ми каза веднъж: “Пол, най-добрият ти приятел е този, кой­то ти казва най-много истини”. Но ние сме станали толкова обидчиви, че никой не може да ни изобличи и да ни каже, че грешим.

Лъжливият пророк никога няма да ти раз­вали настроението. Ще ти представи хри­стиянство, приличащо на увеселителен парк. Ще се забавляваш така, че никога няма да чу­еш за важни въпроси като: Бог работи ли в живота ми? Израствам ли в святост? Наистина ли съм новороден?

Разбираш, че си спасен по това, че живо­тът ти се променя. Бог няма да ти позволи да говориш, както на плътта ти й се иска, да се дър­жиш и обличаш като сладостраст­ния свят и да слушаш музиката, която светът слуша.

Направи равносметка за живота си. Замисли се за начина, по който се държиш и говориш! Кои са копнежите на сърцето ти! Исус има ли го там? Или е само украшение към живота ти? Да не би да е просто едно от заниманията ти в сряда и неделя или просто нещо, с което се съгласяваш с ума си?

До­бав­ка или центъра на живота е за теб Той? Истинският християнин и лъжливият пророк се познават по плода им!

Да си представим за момент, че Исус проповядва, а вие го слу­ша­те. Той ви казва:

- Тръни... Намирате ли тръни по смокините?

- Разбира се, че не, Ису­се. Зная, че не си земе­делец, а дърводелец, но в крайна сметка всеки е на­ясно, че тръните не растат по смокиновите дървета!

- Добре тогава. А на­ми­рате ли смокини и добър плод по бодливи храс­ти?

- Исусе, но това е аб­сурдно! Разбира се, че смо­кини не растат по тръни и тръни не растат по смоки­но­ви дървета! Ако някой твърди такива неща, Исусе, е или луд, или лъжец.

- Добре. За тези, които се наричат Мои ученици, а носят лош плод, не може ли по същия начин да се каже, че са или луди, или лъжци?

Ето още един пример. Да си представим, че закъснея и дотичам тук на подиума. Всички водачи са недоволни и ми казват:

- Брат Пол, не оценяваш ли възможността да проповядваш тук, та закъсня?

- Братя, трябва да ми простите. Карах по ма­гистралата и спуках гума. Излязох да я сме­ня и падна една гайка. За­бра­вих къде се нами­рам, спуснах се след нея и я хванах. Но, като се изправих, видях че към мен лети 30-тонен камион със 120 мили в час. Прегази ме и зато­ва закъснях.

Никой не учи логика днес, но има само две логични заключения: или съм лъжец, или луд. Ще ми кажат: - Брат Пол, невъзможно е да имаш сблъсък с нещо толкова голямо като ка­мион и да не настъпи промяна в теб.

Въпросът ми към вас е: Кое е по-голямо? Камионът или Бог? Как е възможно толкова много хора да твърдят, че са имали среща с Бога, а да не са се променили завинаги.

Ще ви дам няколко теми за размисъл. Зна­е­те, че ви казвам истината. Колко пъти сте посвещавали живота си на Бога отново и от­но­во, и колко пъти се е случвало огънят да трае най-много седмица и половина? И пак си каз­ва­ме: “Бог се движи мощно то­гава!” Не, не е било Бо­жие дело, ако не е имало трайни резултати. Било е емоция.

Стих 19: “Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.”

Нещо важно за еврей­ската литература. Когато ние искаме да наблегнем на нещо, го казваме с по-си­лен глас, пишем го с удебе­лени или главни букви. А евреите действат различ­но, те го повтарят. Затова в книгата Притчи намираме еврейски парале­лизми. “Злите няма да живеят в земята”, “Зли­те ще бъдат унищожени”... Казва се едно и съ­що нещо с различни думи, за да се подчер­тае важността на казаното. Това прави и Исус: “По плодовете им ще ги познаете”, “Ще ги поз­наете по пътя, по който ходят”. Всеки, който не носи добър плод, ще бъде отрязан и хвър­лен в огъня. Той говори за съда на Всемо­гъщия, който един ден ще дойде над света и вероятно над теб. О, скъпи приятелю, аз не мога да погледна в сърцето ти. Собственото ми сърце може лесно да ме заблуди. Но има Някой, Когото не можеш да заблудиш.

Стих 21: “Не всеки, който Ми казва: “Гос­поди! Господи!” ще влезе в Небесното цар­ство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.”

Изповедта на вяра не струва нищо без свят живот. Мнозина ще изрекат: “Господи, Го­с­по­ди”, но няма да са в Небесното цар­ство. Скъпоценни приятелю, ти сред кои си?

Били Греъм е един от най-милите и лю­бящи хора. Чух го да казва, че по-голямата част от хората, посещаващи църкви и твър­дя­щи, че вярват в Библията, са изгубе­ни и ще се радва поне 5% от хората, направили изповед на вяра на неговите евангелизации, да бъдат спасени.

Миналата година бях в Нигерия, за да видя майката на един мъж от нашата църква, измъчван от мю­сю­л­­маните. Когато чуеш изповед на вяра в Исус от ня­кого в Се­верна Ни­герия, мо­жеш да си сигу­рен, че е вяр­на, за­­щото за­ра­ди та­зи изповед той може да изгуби жи­вота си.

Ето я исти­на­та: Доказател­ство­­то, че си ново­ро­ден християнин, е това, че вършиш во­лята на Отца и това е начинът ти на живот. Който търси Божия интерес, изпълнява Бо­жията воля. И когато се разбунтуваш срещу волята на Отца, Святият Дух идва, изобли­ча­ва те направо, чрез писаното Божие Слово или чрез брат, или сестра в Христос и те слага обратно на правия път. Ако си истин­ски християнин, не можеш да му из­бягаш. Ето ви един пример: Ако аз съм ти пастор, а ти си на 14 години и някоя нощ, прибирайки се от служба, те видя на улицата с някоя банда да правиш неща, които не би­ва да пра­виш, ще ти кажа: “Качвай се в кола­та!”. Ще те закарам вкъщи и няма да съм ядосан на теб, а на баща ти. И ще му кажа: “Го­с­подине, вие сте неверен и безотговорен баща! Как може да позволите на детето си да излиза по това време и при тези условия!” Но знай, че Бог не е безотговорен баща. Щом можеш да си играеш с греха, обичаш света и вър­шиш делата на света и героите ти са светски хора, щом искаш да бъдеш като тях, о, скъпи приятелю, има голяма опасност да не поз­на­ваш Бога и да не Му при­на­длежиш!

Стих 22: “В онзи ден мнозина ще Ми рекат: “Господи, Господи! Не в Твоето ли Име проро­кувахме, не в Твоето ли Име бесове изгонвахме и направихме много велики дела. Но тогава ще им заявя: “Аз никога не съм ви познавал!”.

Често казват: “Най-важното нещо на света е да познаваш Исус Христос”. Не! Най-важното е Исус Христос да познава теб. Ако ис­кам да вляза в Бе­лия дом ня­ма да ус­пея с твър­де­нието, че по­з­навам прези­дента. Но ако прези­дентът излезе и ка­же, че ме позна­ва, ще ме пус­нат. Може да изпо­вяд­ваш, че позна­ваш Исус, но.. Исус поз­на­ва ли те?

Вижте как Исус описва изгубения чо­век: “Идете си от Мен, вие които вър­шите беззаконие.”

Гръцката дума е “аномия”. Частица за отри­цание: “а” – “не, без”. Думата “номос” – закон. Без-закон. Сега ще ви дам точен превод: “Иде­те си от мен… “ (ако можех да дойда при вас и да ви прегърна един по един, докато ви казвам това, бих го направил), “защото живеете сякаш никога не съм ви давал закон, на който да се подчинявате.”

Голяма част от християните, когато се заго­вори за закон, за библейски правила, за забра­неното и разрешеното, как да живеем и как не трябва да живеем, бурно протестират: “Закон­ник! Това е духът на Закона!”

Днес някои християни казват: “Мини през портата, слава на Бога, после продължи да жи­вееш като останалите хора в света! Няма проблеми, просто си плътски. Може би някой ден ще се промениш.” Заради това фалшиво благо­вестие има безброй много деца, спасени в библейски училища по време на ваканциите, но когато станат на 15 години влизат в света и живеят като демони! После, когато наближат тридесетте, се връщат и посвещават живота си на Бога отново. Възможно е тогава вече да са били спасени.

Исус говори за два вида хора, две основи. Съвременното тълкуване на притчата за ска­лата и пясъка е следното: “Ако си християнин, трябва да построиш живота си върху скала, защото, ако строиш на пясъка, ще бъдеш не­щастен християнин и живота ти ще се услож­ни.” Това не е учението на Исус. Правилното тълкуване е: “Има два пътя - тесен и широк.” По кой вървиш ти? Има два вида дървета - добро дър­во, носещо добър плод, кое­то отива в Рая и лошо дър­во, което се познава по ло­шия плод и ще отиде в ада, ще бъде отрязано и хвър­ле­­но в огъня. Има хора, ко­и­то изповядват, че Исус е Господ и вършат волята на Отец, Който е на небето. Има други, които изповяд­ват, че Исус е Господ, но не вършат волята на Отец, Който е на небето и ще отидат в ада.

Тук не става въпрос за двама християни, които стро­ят живота си на две раз­лични основи. Това са един спасен човек и един изгубен. Изгубеният чува Словото на Бо­га, но не полага основа. По никакъв начин не можеш да видиш Словото да формира, гради и поддържа живота му.

Сравни това послание с начина си на живот! Строиш ли брака си на Божието Слово? По Божието Слово ли отглеждаш децата си? По Божието Слово ли управляваш парите си? Отделяш ли се от нещата на този свят, както ти заповядва Божието Слово? Колко от нас ще отговорят положително?

Ленард Рейвънхил, мой познат, казваше: “В много църкви съм проповядвал по веднъж.” И с мен е така. Можех днес да ви кажа думи, които да ви смаят, да ви проповядвам неща, с които да ви издигна и да ви накарам да се носите във въздуха от удоволствие. Можех да ви разкажа смешни истории или такива, които щяха да ви разплачат. Но твърде много ви обичам. Зная от Божието Слово, че много хора се смятат за спасени, но не са.

Божията святост е силен огън. Как живе­еш ти, скъпо, възлюбено Божие творение? Ще издържиш ли проверката на огъня? Спасен ли си? Не става въпрос какво мислиш. “Има път, който се вижда правилен в очите на човека, но води към смърт.” Не става въпрос за усещането в сърцето ти. Ако сърцето ти каз­ва, че си спасен, не си ли чел, че “сърцето е болно и много измамно. Кой може да го познае?”

Всички обичат да си го­ворят за пророци, но ни­кой не желае да ги слуша.

Прекарах живота си в джун­­гли, в студ и мраз в Ан­дите и видях мно­го хора да умират. Спомням си за едно малко момче, Андрю Мамън. Един мюсюлманин го простреля пет пъти в стомаха и го остави да ле­жи на тротоара, защото му беше казало: “Толкова ме е страх, но не мога да се от­река от Исус Христос! Моля те не ме убивай, но няма да се отрека от Не­го!..” Момчето умря в голяма локва кръв. А мно­­зина мислят, че са новородени, защото са ходили на християнска конференция!

Говоря ви за святост! Иска ми се да видя как Духът ни изобличава всички и вие, и аз падаме по лице и ридаем, защото гледаме нещата, които Бог мрази, носим нещата, които Бог мрази, държим се и изглеждаме като све­та, миришем като света. Правим всичко, което Бог мрази и нямаме представа за това, за­щото не познаваме Словото Му! Защото, въ­преки че твърдим, че Библията е непокла­тимото Божие Слово, Я из­пол­зваме само за илюстрации и приказки... Как искам Бог да дъхне на това място! Да се обърнем от греха и от нещата, които Бог мрази! Да побегнем към Него, да Го обичаме и да намираме удо­вол­ствие единствено в Него!