Списание «божия любов» Списание за Божиите чудеса днес



страница1/3
Дата05.03.2018
Размер402.4 Kb.
  1   2   3
СПИСАНИЕ «БОЖИЯ ЛЮБОВ»

Списание за Божиите чудеса днес

Електронен вариант специален за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени

Брой номер 55, за периода Януари 2009-Септември 2010 година

Чиста, свята и неопетнена!



СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ!
Световни икономически експерти изразяват становище, че икономическата криза, обхванала света през последните месеци, вече е отминала и чертаят розово бъдеще. Съвременни християнски и библейски пророчества обаче сочат, че кризата едва започва. Достоверно е последното, защото е от Бога. Несериозно е да се мисли за каквото и да е възстановяване в личен или общ план, без покаяние за греховете, довели до кризата.

Ще дойде време, когато ще може да се живее само с вяра в Спасителя Исус Христос! Сега не е време да се затварят сърцата за Господа и да се уповава на материални придобивки! Господ очаква всеки да се покае и да Го потърси с цялото си сърце, докато все още може да бъде намерен. Очакваме Бог да излее мощно духовно съживление в Русия, Европа, в родината и целия свят!


Вашият Кирил Попов
Божия любов

християнско списание

Излиза от февруари 1992 г.
Издател: Служение "Божия любов"

и "Благата вест"-Торонто


E-mail: bozhialiubov@mail.bg
Редактор: Кирил Попов

kirilos_popov@yahoo.com

Коректор: Георги Гетов

Предпечат: Красимир Кънчев

Интернет: Марин Тодоров
Адреси за кореспонденция:

България: Кирил Милчов Попов, 1220 София, ПК 87

Canada: Kiril Popov, 69 Long Branch Ave., Toronto, M8W 3J5
Телефони:

София: 089/832-69-62 и 02/891-18-45

Торонто: 001/416-792-3189 и 416/521-9900
http://bozhialiubov.christian.net


В брой 55:
Бог да ви благослови............................3

Полет с Библията....................................8

Вашите писма........................................12

Семейство Божия любов......................13

Хитрината на лисана.............................14

Божия любов ТВ....................................16

Приключенията на Айрийн...................17

Съкровището Девора............................19

Хороскопът (2).......................................20

Светът днес...........................................21

Бягайте от окултизма............................22

Благословени край трона.....................26
Списание “Божия любов” се разпространява безплатно и се издържа от доброволни дарения.
С пощенски запис:

Еленка Петрова Захариева, ПК 87, София 1220
По банков път:

IBAN:BG15FINV91502003980862

Еленка Петрова Захариева
Дарения от Канада и САЩ:

С чек платим на BLAGATA VEST
Всяко дарение е скъпоценно и много важно!
Тираж 2000
Бог да ви благослови! Той ме изцели!!!”
Невероятното свидетелство на Валтер Маковски

Бях млад и силен четиридесетгодишен мъж, когато коремът започна силно да ме боли. Тръгнах по лекари и почти всичките си доходи давах за прегледи и лекарства.

По предписанието на един от лекарите, за една година изпих десет хиляди таблетки! Ядях ги като бонбонки, по десет на час... Когато обаче лечението свърши, болките се върнаха. Докторът ми предложи други таблетки, които, както и първите, сам произвеждаше: “Пий по шест от тези и болката ще престава!”

Но, доктор Макмилан, Вие обещахте да ме излекувате!”, възмутих се аз, а той се изсмя и каза: “Аз да не съм Бог?!... Самият аз съм болен. Виж, и аз ги пия!”, и извади от джоба си същите таблетки.

Разгневен, напуснах кабинета и толкова силно затръшнах вратата след себе си, че цялата сграда се разтресе.


Болката продължаваше и аз отидох при друг лекар. Не след дълго време той се обезсърчи: “Човече, опитах всички лекарства, които познавам. На теб и отрова няма да ти подейства. Имаш две възможности: операция на стомаха или надгробен кръст.”
Доктор Екарт, известният специалист, който щеше да извърши операцията, ми каза, че за седем седмици ще бъда нов човек и ще мога да се върна на работа.

Ах, какъв глупак съм бил! - помислих си. - Толкова много таблетки изгълтах и съм си все болен, а сега, за по-малко от два месеца, ще бъда напълно здрав!”


НЕОЧАКВАН ОБРАТ
При операцията установили, че имам не язва, а рак! Отстранили половината ми стомах.

Три дни по-късно ме обхванаха чудовищни болки. Дори инжекциите не помагаха... Крещях и скубех косите си. Температурата ми се повиши неимоверно и тялото ми се парализира. Рентгеновата снимка не показа причината за тежкото ми състояние и лекарите просто ме оставиха да лежа...

Няколко дни по-късно от мен започна да се отделя ужасна миризма. Стаята се пропи от нея.. Преместиха в отделно помещение.. От устата ми излизаше стомашна течност, затова ми поставиха тръбички, свързващи носа, стомаха и белите дробове, и ми помпаха въздух. С друга тръбичка ме свързаха с апаратура, за да изтегля всичко.

Виждайки, че умирам, лекарите ме оперирали отново. Установили, че раните от първата операция не са заздравели и тялото се разлагало. Главният лекар повикал жена ми и казал: “Мъжът ти си отива.. Усложнения, като неговите, се случват само на един от хиляда пациенти и досега никой не е оцелял. Направихме каквото можахме. Другото оставяме в Божиите ръце. Иди и се моли!”

Очаквайки вестта за моята кончина, жена ми подготвила всичко за погребението. Още на другия ден й известили, че ми остават два часа живот. Жена ми повикала свещеника и казала на моите кумове и приятели: “Елате да видите Валтер преди да почине!”.

Когато видях познатите лица, разбрах, че си отивам, но докато моите роднини и приятели се събираха, имах уникално преживяване, което промени завинаги живота ми:


БОГ МИ ОТКРИ КОЙ СЪМ!
Усетих Божието присъствие и пред мен, като на филм, започнаха да се изреждат сцени от моя живот. Не можех да отрека нито един от греховете си, тъй като с очите си виждах как ги извършвам.

Спомних си как Божият човек, пастор Шелестовски, ми говореше за Господа и ме увещаваше да се покая. “За какво да се покайвам? - му бях казал. - Никого не съм убил, нищо не съм откраднал и нищо лошо не съм направил! Живея не по-зле от останалите и вярвам в същия Бог, в Който и вие!”.

Дяволът също вярва в Бога и се бои от Него, но продължава да върши своята омразна работа. Да вярваш в Бога означава да вярваш в Неговото Слово и да го изпълняваш. Ако не се покаеш, ще отидеш в ада!”, отговори пасторът.

Много добре, защото обичам топлината”, подхвърлих игриво, но сега беше дошъл моментът на истината. Чух могъщият Божи глас: “Отсега нататък твоят живот ще бъде тук!”. Отвориха се едни врати и аз влязох в ада! Не искам да ви плаша, но да не даде Бог да попаднете дори за секунда в него! Неописуемо страшно място е. Извиках ужасен:


Господи, спаси ме, покайвам се!”
Тогава отворих очи и изпитах огромно облекчение, че все още съм в болницата. Жена ми се приближи до мен: “Володя, свещеник Хабургски е дошъл да те изповяда”. Той правеше това всяка година, но видях къде отивам сега... Започнах силно да плача: “Господи, покайвам се! Аз съм грешник, прости ми!”.

Дойде медицинската сестра и помоли съпругата ми и свещеника да се отстранят.


ШЕЛЕСТОВСКИ
По моя молба, колега от родното ми село телефонира на пастора: “Вашият познат, Валтер, е на смъртно легло. Иска да Ви види”. Когато Шелестовски чул това, без да обръща внимание, че е зима, а пътят до Торонто - дълъг, заедно с жена си потеглил на път.

Какво искаш да направя за теб?” - ме попита, когато влезе. “Много исках да те видя преди да умра - отговорих. Молбата ми е вие, отдадените на Христос хора, да организирате моето погребение, когато си отида”.

Жена ми въздъхна неодобрително и каза на свещеника: “Чухте ли го какво каза?”. “Защо се притеснявате? Той ви е мъж. Когато умре, можете да направите с неговото тяло каквото пожелаете...” - отговори й той.

Защо да го погребват католици? - намеси се един от моите приятели. - Аз съм на мнение ние, православните, да го погребем. Дори вече сме уговорили нещата и за Валтер ще пее хор”. Караха се кой да ме закопае.

Какво значение има кой ще те погребе? - каза ми Шелестовски. - Приеми Исус Христос докато си още жив, за да се спасиш! Той ще прости всичките ти грехове, ще те изцели, ще ти даде благословен живот, и ще Го величаеш за Неговата любов и спасение. Бог ще бъде прославен, а ти ще бъдеш щастлив човек. Пред теб са още дълги години живот!”.

При тези думи, останалите започнаха да се подиграват и показваха с жестове, че пасторът не е добре с ума си. Ние не им обърнахме никакво внимание.

Аз знаех за Бога - споделих на Шелестовски, но не живеех за Него. От малък посещавам църква, но никога не съм Го познавал. Как би могъл Той да ми помогне, когато вече умирам?!”.

Бог има мощ дори мъртвия да възкреси?! - увери ме пасторът - Лазар беше в гроба четири дни. Сестра му каза, че тялото му е започнало да се разлага. Исус й отговори: “Не ти ли казах, че ако повярваш ще видиш Божията слава?” и възкреси Лазар! А ти си още жив... На друго място в Библията пише за разбойника, който, висейки на кръста, се обърна към Господа с думи на покаяние: “Спомни си за мен, Господи, когато отидеш в Божието царство!”. Господ му отговори:

Още днес ще бъдеш с Мен в Рая”...

Фактът, че Бог прощава грехове толкова бързо, беше велико откровение за мен. Дотогава мислех, че, за да се покае, на човек му е необходимо много дълго време. Вярвах, че за наказание грешникът първо трябва да бъде подложен на много мъки, а след това да бъде задължен да извърши добри дела. Вярвах, че човек трябва да коригира живота си, преди да бъде приет от Бога. Затова бях убеден, че не е възможно да получа прощение.

Божията истина блесна в моя ум и камък падна от сърцето ми. Освободен, в присъствието на всички, издигнах глас: “Господи, аз се покайвам и Те моля да ме приемеш като злодея на кръста. Прости всичките ми грехове и ме вземи при Себе Си! Но ако удължиш живота ми, обещавам да живея само за Теб. Навсякъде ще прославям Твоето име и ще разказвам за чудото, което Ти направи.

Когато изрекох тези думи, усетих, че злият господар, който беше живял в мен цели четиридесет години, напусна и на негово място влезе Христос! Мир и радост изпълниха моето сърце. Почувствах се безкрайно щастлив. Вече не ме вълнуваше факта, че се намирам в прегръдката на смъртта. “Ако знаеш, брате, как добре ми стана- възкликнах. - Слава на Бога, аз съм спасен!... - Идете и кажете на всички Божии деца да се молят за мен. Когато изляза от болницата, аз ще дойда при вас. Ако не дойда аз, вие ще дойдете при мен”.

Шелестовски беше във възторг: “Слава на Господа! Ти се довери на Бога и ще видиш какво чудо ще стане!”. Под изумените погледи на околните той издигна ръце и започна да се моли за мен със сълзи на очи: “Господи, смили се над този грешник...”.

Аз заспах. Преди това можех да заспя само след инжектирането на голяма доза обезболяващи... Сега стана непринудено и леко.

Какво ще стане с Валтер, според Вас?” - попитала жена ми. Едно нещо знам със сигурност – отговорил пасторът, - ако Бог пожелае, Вашият съпруг ще живее”.

Всички се разсмели: “Цял екип лекари заяви, че Валтер умира... Не усещате ли как смърди? Не виждате ли неговото състояние? Кой бог може да направи нещо за него? Ракът го е стопил... Как се осмелявате да твърдите, че може да оцелее?”.

За Бога няма нищо невъзможно” - отговорил Шелестовски и си отишъл.
ПОСЛЕДНИ ПРЕМЕЖДИЯ
Измина още около месец в мъки, но и с надеждата, че Бог ще облекчи моите страдания. С вяра свидетелствах на медицинските сестри: “Ще видите, че Бог ще ме изцели и ще изляза от болницата, за да Го хваля”.

Една нощ започнах да се задушавам. След неуспешни опити да ме спасят, ме обявиха за мъртъв. Виждах това вън от тялото си. Доктор Екарт дойде да подпише смъртния акт. Жена ми пристигна, за да закара тялото ми в погребално бюро. Виждах как разговарят и исках да им кажа, че съм жив, но не можех да вляза в контакт с тях. Не на шега се уплаших: “Жив ще ме закопаят!”.

Докторът забеляза леко движение на тялото ми и веднага алармира целия екип. Направиха ми изкуствено дишане и се върнах към живота. Тогава ме заведоха за трета операция, при която отстраниха голям тумор от тялото ми. Но раната и от тази операция не зарастваше. Чаках само намесата на моя Бог.
ИСУСОВОТО ПОСЕЩЕНИЕ
В седем часа сутринта Бог показа Своята голяма милост и направи чудо. По време на смяната на персонала на болницата заспах и видях Господ Исус Христос на облаците. Той беше в бяла дреха... Когато Го видях, казах от дълбочината на сърцето си:

Толкова дълго Те чаках, Господи!.. Ти виждаш моята болка. Прости всичките ми грехове, смили се над мен и ми помогни”.

Исус обърна лицето Си към мен. Блясъкът Му беше толкова величествен, че не можех да гледам към Него. Той повдигна ръце и аз видях раните от разпъването Му на кръста. В миг от тези рани, право към главата ми, полетя топъл електрически лъч, подобен на светкавиците в небето. През цялото ми тяло започна да преминава нещо като разтопено желязо.

Пареше силно, а след това на местата, където паренето беше най-осезаемо, почувствах облекчение. Когато светкавицата излезе от мен през краката ми, моментално почувствах, че съм здрав!


Събудих се и, като видях до себе си сестрите, казах: “Бог да ви благослови! Той ме изцели!”. Започнах да се надигам, за да сляза от леглото, но това не беше лесно, защото бях опасан с всевъзможни кабели и тръбички. Сестрите ме спираха и ме призоваваха да се успокоя. “Чакай да те освободим!”.
Скочих от леглото и започнах да подскачам, да хваля Бога и да викам: “Бог ме изцели! Бог ме изцели!”. Медицинският персонал побягна от мен. Явно ме мислеха за побъркан. Вдигнах ръце и просълзен, казах: “Господи, от днес нататък никой няма да ме отдели от Теб, защото Ти Си моя Господ и Бог!”.

Минаващите по коридора, надничаха в стаята ми с любопитство, а аз на всекиго казвах: “Бог да те благослови! Той ме изцели!”.

Изведнъж на вратата застана доктор Монгомъри. Когато го видях, извиках: “Бог да те благослови, докторе! Той ме изцели!”.

Докторът ме гледаше удивен, а сестрата му прошепна нещо на ухото. Неочаквано докторът ме попита как се казвам. Казах му, че съм Маковски, а той ми зададе подвеждащ въпрос:

А къде се намираш?”. “В болницата”. “Защо си тук?”. “Бяха ми направени операции”. “Какви операции?” – не отстъпваше докторът. “Първо бях опериран от язва и ми беше изрязан част от стомаха”. “Колко пъти беше опериран?”. “Цели три пъти”.

Лекарят виждаше, че всичко разбирам, но продължи да пита: “Кой е на снимката, която лежи на масичката до твоето легло?”. “Това са моите възлюбени деца”. “Как се казват и на колко са години?”. Отговорих му правилно и той се убеди, че съм напълно нормален.

Накрая попита: “Колко ли е сега часът?”. Нямах часовник, затова погледнах през прозореца и отговорих: “Мисля, че е към осем”.

Лекарят погледна часовника си и каза: “Точно осем часът е”. След това се обърна и излезе.


Две-три минути по-късно лекарят започна да говори по радиоуредбата: “Днес, в нашата болница, Бог извърши чудо! Самият аз съм свидетел, че Той изцели един от смъртоносно болните хора, на който бяхме казали, че от тази болест няма спасение. Единствено и само Бог му върна здравето!”

Когато чух посланието, започнах да танцувам и да викам, изпълнен с радост.

За потвърждаване на чудото, лекарите ме извикаха за нова рентгенова снимка. Когато излязохме, в коридора беше пълно с хора. Вдигнах ръце и започнах да ги благославям: “Бог да ви благослови, Той ме изцели”.

Всички ме наобиколиха и с интерес слушаха за чудото, което Бог беше направил. Тръгнаха след нас, станахме цяла процесия.

В кабинета с рентгеновия апарат се бяха събрали двадесет души медицински персонал. Те с нетърпение чакаха да видят какво ще покажат рентгеновите снимки. “Бог да благослови всички ви! Той ме изцели!” - казах.

С маска на уста, направо от операционната зала, дойде и доктор Екарт. “Бог да те благослови, докторе! Той ме изцели” - извиках със силен глас и от очите му потекоха сълзи...

Валтер, радвам се на това, което Бог направи за теб. От два месеца не мога да спя спокойно. От грижи по теб, посивях. Аз съм свидетел, че ти излезе от безнадеждна ситуация. Ти си първият оцелял! От сърце се радвам, че Бог ти показа велика милост”.

После повика лекарите и каза: “Чуйте какво ще ви каже човекът, за когото ние твърдяхме, че ще умре! Чуйте как Бог му е помогнал!”

Слушаха и задаваха въпроси. Накрая докторът ме прегърна и каза: “Валтер, от днес ти си новороден човек!”
Преди рентгеновата снимка, сестрата свали от мен превръзките, с които бяха обвити моите рани и извика удивена:

Това наистина е чудо! Преди няколко часа лично аз смених превръзките на този човек и раните бяха отворени и гноясали, а сега са напълно заздравели! От днес аз се обръщам към Бога!”.

И аз вярвам в Него!” - добави докторът.
Обиколих половината свят, за да разказвам за Божието чудо в моя живот. Разказах всичко и на вас, а вие го предайте и на други хора.

Ако не си приел Исус за свой Спасител, направи го сега! Господ те кани, за да ти даде вечен живот!


* * *
ПОЛЕТ С БИБЛИЯТА
ДИАН ХАРАЛАМБОВ

- Електричеството не се вижда, но лесно може да се установи. Защо не мога да докосна и твоя невидим Бог? - негодуваше мой познат, електротехник.

- Чети Библията, повярвай в Господа Исуса Христа и ще можеш да общуваш с Невидимия Бог на всяко място и по всяко време. - отвърнах. За съжаление моят познат не питаше, за да научи нещо.

- Библията е книга пълна с приказки! Не съм глупав, за да вярвам написаното в нея...

Колко жалко, че вместо придобитото знание да обогати този човек, като му помага с благородство и кротост да заработва своята прехрана, то упорито препречваше пътя му към Бога и ограбваше душата му... Ако средното техническо образование го караше той да се възгордява и да отхвърля милостта на Божията прободена десница, какво остава за завършилите висше образование, защитилите научна степен и успели личности?.. 


ТЪРСЕЙКИ ОБЩЕНИЕ С БОГА    
Живеем в модерен свят. При ясно небе, ако гледаме през телескоп, освен множеството звезди, които виждаме с невъоръжен поглед, пред нас ще се открие цял свят от небесни тела... И все пак, защо не можем да видим Бога?

Приемаме за неоспорима истина, че материята сред която сме и от която се състоят нашите тела, в основата си е изградена от атоми и молекули. Не сме ги видели лично, но вярваме в съществуването им, защото някой друг ги е изследвал. Колко лесно приемаме за истина нещо, което не сме видели със собствените си очи!... Защо тогава когато християнин свидетелства, че Бог е жив, казваме: ,,Къде е Той? Нека Го видя”.   

Някои учени, гледайки през телескоп и микроскоп, заключават: ’’Няма Бог! Иначе, при наличието на тази мощна техника, щяхме да Го видим!’’. Всъщност те не са способни да достигнат краищата на Вселената и не знаят докъде се простира тя. Как тогава биха могли да достигнат Твореца, Който я е създал и е по-велик от нея?!...

Ако разглеждаме творбите на талантливи майстори, не означава, че наблюдаваме самите творци. Съвременните технологии позволяват да узнаем времето, когато творбите са били изработени и да установим състава на употребените материали. Не можем обаче да установим личен контакт с творците им, защото творецът винаги стои много по-високо от своето творение! Съвсем естествено и логично е чрез науката да не можем да достигнем до изключителния Бог - Творец на цялата вселена. Бихме могли да наблюдаваме творението, защото в него живеем, движим се и сме частица от него, но е абсурдно да вкараме и Твореца в епруветка.


Да допуснем, че сме миниатурни като молекулата на водата и сме част от човешкото тяло. С този си размер ще виждаме само тези, които са около нас, но как бихме могли да видим органите или цялото тяло? Неспособността да виждаме мащабно дава ли ни право да отричаме съществуването на тялото? И ако тялото не можем да проумеем, как ще разберем улиците, по които то се движи и сградите, в които влиза?..
Добрите изследователи не се изолират. Ще ги видим на конференции, ще ги срещнем в библиотеки. Ако не са продуктивни в дадена насока, те се насочват към друга. Защо не направим като тях? Като не намираме пътя към Бога чрез науката, защо не се обърнем към самата Библия?

Защо, когато се отнася за Бога, трябва да гледам към Библията? - протестират някои - Има толкова много други книги, които говорят за богове и божества!”.

Но ако вие познавате изобразителното изкуство, ще държите ли фалшификати у дома? Не са ли те лъжливо копие на оригинала; не целят ли да ви заблудят и измамят, за да ви ограбят?..

Ако искате да построите мост, ще посегнете ли към готварска книга? Не ви ли е нужен учебник по строителство?

А как ще градим живота?

Търсете извора на живата вода и чистата вяра - Божието Слово! Вземете Го в ръце и Му се любувайте! В него ще намерите слова за себе си, с очите си ще видите и с ръцете си ще докоснете Бога на Живота.

Чудна е БИБЛИЯТА, най-старата от всички книги, Книга на книгите, Божието Слово към човека. Тя е универсален извор, даващ цялостна информация за произхода на човека, за пътя и смисъла на неговия живот. Уникална по своето съдържание, тя обхваща най-дългия период от време, който книга някога е обхващала. Интересно е да се отбележи, че човек дори да живее сто години в богат на исторически събития момент, но никога не отварял Библията, по нищо не може да се сравни с младеж на седемнайсет години добре изучил написаното в Божията книга.

Библията е универсален учебник за живота, чийто съвети са базирани на опита на десетки човешки поколения, живели от сътворението на света до първите десетилетия на новата ера. Ако се вслушаме в съветите й, ще подобрим състоянието си на живот, без да е необходимо да правим проучвания или да постъпваме според своя си ум. Всяка грешка, която бихме могли да допуснем, стои описана от хилядолетия на страниците на Святата Библия! Човек, който не се вслушва в Божиите съвети, прилича на слепец, който с несигурност прави крачка след крачка и, с опипвания на всичко около себе си, се мъчи да установи дали посоката, в която се движи, е вярна. 

Нужно ли е да продължаваме да се блъскаме и нараняваме в суровата действителност, застанала като стена пред нас? Не е ли по-добре с крилата на Божието знание за живот да прелетим над проблемите, в които до сега сме се препъвали?!...

Това е възможно, защото Сам Бог е Авторът на Библията, а Бог знае всичко!

Много хора, като не познават Божията любов и сила, заявяват: ”Човеци са писали Библията! Йоан, Петър, Павел, Мойсей, Давид, Еремия... нали са човеци? Щом хора са я писали, Библията е измислена!”. Но всеки писател има нужда от вдъхновение. Една творба, преди да бъде записана на хартия, се ражда в ума на своя автор, като гениална идея. Оценявайки изключителното й значение, авторът я приема в сърцето си, обиква я и я съхранява, за да може по-късно да я разработи и усъвършенства. Една творба може да живее с години в сърцето на своя автор, преди да бъде реализирана и обратно - гениална идея може да бъде приета веднага и, без губене на време, да бъде разработена и представена като готова творба.

Гениалната идея може да бъде родена от богато въображение или преживяно събитие. Не така обаче са били вдъхновявани хората писали отделните книги на Библията. Събитията, които те описват, са пряко свързани с действието на Божието Слово между хората на тази земя. Бог е авторът на Библията, защото сам Той движи събитията, описани там. Чрез Своето Слово Бог е говорил, съветвал и предупреждавал човешкия род. Пророците, надарени да виждат Бога и да чуват гласа Му, са предавали Божието Слово, Което е действало според делата на хората – за благословение и благоденствие, ако ходят в послушание към Бога или за проклятие и разруха, ако Го презират.

Можем ли да обвиним Бога за това, че е избрал да употреби верни Свои слуги, за написването на Библията?

Много простичко е написана Библията!” опонират други, но съществува един принцип, който всеки автор и учител трябва добре да познава – принципът „да си разменим местата“. Добрият учител умее да третира материята, която преподава, от нивото на своите ученици. Подбирайки термини, които те познават, учителят описва сферата на новото познание, в която иска да ги въведе. Както ние постепенно въвеждаме децата си в света на книжовността, така и Бог, пренебрегвайки цялото Свое знание и недостижима мощ, с възможно най-разбираемия език, ни въвежда в своята творческа работилница.
Библията е една и съща през всичките векове, след нейното написване. Хартията и подвързията овехтяват и се подменят, но, написаното върху тях, не се променя. Човешки поколения, със своите научни постиженаия, се раждат и умират, но, изговореното към тях и записано Божие Слово не се променя! Чрез простотата на Своето Слово Бог успява да бъде чут и разбран дори след хилядолетия! Господ на всяко знание и благодат, избра най-достъпния език, за да говори веднъж и същевременно да може да бъде чут и разбран от всички хора през всички векове! Уникално! 

Бог прескача с лекота и друга бариера – бариерата на етнически, класови, социални, политически, икономически, исторически, възрастови и морални различия. Хора, извършили престъпления, се обръщат към Бога с искрено покаяние и се спасяват, както разпънатият от дясно на Исус. Обикновени хорица прегръщат Божието Слово, отричат се от глупостта и се спасяват! Роби и свободни, богати и бедни, старци и деца, учени и невежи, политически лидери и обикновени хора, цивилизовани народи и племена, изолирани от модерното общество падат пред Бога на Спасението, покайват се и се спасяват! Чрез своята непосредственост Бог Исус успява да събере всички при себе си!


  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница