Списание «божия любов» Списание за Божиите чудеса днес



страница2/3
Дата05.03.2018
Размер402.4 Kb.
#60736
1   2   3

КАК ДА ВИДИМ БОГА?
Вярата идва от слушане, а слушането от Божието Слово. Божият Син Исус Христос не призоваваше народа да Го гледа, но да Го слуша! Той изяви слабостта на човешката визуална способност да удовлетвори Божията воля, като казва: “Не бъдете като човек, който се оглежда в огледало и скоро след това забравя собствения си образ, но бъдете незабравливи слушатели!”. Първите сътворени от Бога хора, Адам и Ева, Го гледаха с очите си и въпреки това не устояха да бъдат с Него във вечността! Оттогава човечеството живее отделено от Бога.

Много хора Го видяха от раждането Му до 33-та Му година, но въпреки това не се спасиха. Спасиха се само онези, които Го слушаха и повярваха на Словото Му! Ето защо, Той и днес изпраща Словото Си до нас, и ни призовава да повярваме в Него. Зове да се отречем от греховете си и да се обърнем към Него, за да помаже очите ни, та наистина да Го видим! Но най-напред трябва да Го чуем! Не казваме ли и ние, грешните човеци: “Външният вид говори малко за човека. Думите и делата му го представят”. Кое е по-добре: само да видим Господа или да Го познаваме и да разговаряме с Него? Непокорни упорстват и искат да видят Бог с очите си, но не искат да чуят Словата Му с ушите си?! Защо? Човек само очи ли има?...

Бог избра да пази Словото Си в страниците на Святата Библия. Най-древният начин да се запази информация през епохите е писмеността. Една история, записана върху хартия, може по удивителен начин да представи в ума на човека действителни картини, случили се в далечното минало. Така явлението на Исус Христос, описано на страниците на Святата Библия, остава живо дори и днес.

КОЙТО ИСКА ДА ВИДИ БОГА, НЕКА ЧЕТЕ ВНИМАТЕЛНО БИБЛИЯТА! ТАМ НАИСТИНА ЩЕ ГО ВИДИ!

* * *
БОЖИЕТО СЛОВО И ХВАЛЕНИЕ
“Благата вест” е издала 25 албума. С хваление и поклонение са: “Като парещ огън”, “Пейте Господу нова песен”, “Създателю небесни”, “Слава на Исуса”, “Бог да пази България”, “Святи Душе” и “Емануил”; 11 албума са “Църква Отдалече”; четири албума (“Изпълни живота си с хваление”, “Когато покриваш греха”, “Спасението на Закхей” и “Двата пътя”) са от серията «Вечното и живо Божие Слово». Останалите албуми са: “Химн на Съживлението”, “Сребро от небето” (духовна поезия на музикален фон) и хваление от Атина. Всичките 25 албума са събрани за вас в три мп3 диска. Пишете ни и ние можем да ви ги изпратим като подарък.!

* * *


докоснати и спасени

Бог да ви води с мъдрост и любов! Нека и в бъдеще чрез любимото ни списание бъдат докосвани сърцата на много хора, за да бъдат благословени и да предадат живота си на Спасителя”

Йорданка Огнянова, Момина клисура
Църква Отдалече е специално служение, посветено на хора, които по здравословни или други причини не могат да посещават местна църква или нямат в селището си такава. Записани в студио, грижливо направени, богослуженията на Църква Отдалече (до момента 11 на брой) се разпространявани на касети, компакт-дискове и във формат mp3. Презаписът е разрешен и поощрен!

Църква Отдалече присъства вече и в Интернет и може да бъде чута от всяка точка на земното кълбо.



http://carkvaotdaleche.christian.net
E-mail: carkvaotdaleche@mail.bg
Добре дошли и вие в Църква Отдалече!!!

Слушал съм много за вашата благословена Църква Отдалече. Чух касетите с проповедите и ги давам на хора в нужда за насърчение и подкрепа. Плодът винаги е бил добър. Благодаря на Бога за вас и за делото, за което Той ви употребява.

  Разучихме и пеем песента “Пътнико свиден” от брой 54 на списание Божия любов, но разбрах, че имате и такъв видео диск. Много искам да го имаме в църквата и вярвам, че ще ни кажете как можем да го получим. Възхищаваме се на хвалението, което имате и ви благославяме в името на Господ Исус Христос.
С обич: пастор Стоев - ЕПЦ гр.Белово

* * *
Семейство БОЖИЯ ЛЮБОВ
На 11 август 2009 г. в редакцията на “Божия любов” взехме решение в бъдеще списанието да се разпространява безплатно и това донесе много мир и радост в нашите сърца.
Бог да благослови дарителите за настоящия брой на Божия любов и за служението ни в бъдеще. Планирахме да поместим имената на всички тях, но списъкът на братя, сестри, служения и църкви от Торонто, Чикаго, Холандия, Испания, Атина и десетки села и градове на България се оказа много дълъг и би заел цялото място на тази страница. Благодарим от сърце! Бог да ви възнагради пребогато!
Абониралите се за 2009 г. ще получават списанието и през 2010 и 2011 година.
Възхитени сме от работата на Куриерите на Бога към списание Божия любов, чрез които повечето от вас получават своите списания. За нас те са короната на служението, защото правят да стигне до вас това, което с много внимание и любов, търсейки постоянно Божието лице и водителството на Светия Дух, сме създали като произведение.
Честито на нашия съработник в Кулата брат Димитър Йовчев, който миналата година намери своята съпруга от Господа, а през тази година им се роди дете!
На Стоян и Катя се роди Девора! Честито!

Очакваме вашите въпроси за интервюто с 18-годишната християнска певица от Бразилия Маяра Калинка. Чуйте нейни песни на адрес: www.evangelho.net



Първите части на материала за хороскопа, историята на Айрийн и другитее материал с продължение, ако сте пропуснали, можете да намерите в Интернет на адрес::

http://bozhialiubov.christian.net/download.htm


Пастор Кленденен (87 год.) отиде при Бога на 13 дек. 2009г., оставяйки ни богато наследство. Все още разполагаме с първата му книга на български език!



* * *

А БЛАГОДАРНОСТ?!..
Малката Габриела вечеряла с дядо си и забелязала, че той не благодарил на Бога за храната. Попитала:

- Дядо, ти защо не се помоли преди да ядеш?

- Да се моля?! На кого да се моля и за какво? Аз не вярвам в Бога - отговорил с безразличие възрастният човек и продължил сладко да си хапва.

Учудено момиченцето го гледало известно време, а после възкликнало:

- Храната Му обаче ядеш, нали?...

* * *
ХИТРИНАТА НА ЛИСАНА


Увлечено в игра гореща,

със Слънчо винаги насреща,

във радост Лято не разбира

как неговото време спира,

че ред е Есен да излиза,

гора да стяга в нова риза.

Лястовичките, щъркелите и пойните птички се готвят за дълъг прелет. Жителите на гората изпращат хвъркатите си любимци. Викове и смях, родени в игри на раздяла, огласяват гората. На една височинка, стъпили върху голям изсъхнал клон, Лисицата и Свраката прекарват време в сладки клюки.

- Не мога да ги понасям тези чужденци!.. Няма ли вече да отлитат за Африка? – грачи Свраката.

- Дали са чужденци – не зная, но в едно съм сигурна - те са видели повече свят от нас и са научили повече клюки, от който и да е друг в тази гора!

- И от мен ли са видели повече свят? – раздразнена от завист отвръща Свраката – Че ти знаеш ли колко пъти на ден прелитам от гората до селото и обратно? Сигурно вече съм изминала разстояние колкото едно отиване до Африка...

- Не ставай глупава, Сврако! Припомни си само как миналата година с желание и трепет и ти си стягаше багажа да тръгваш с лястовиците, ама се уплаши и остана! Я по-добре си признай, че ти е омръзнало да гледаш все тая гора и все това село – присмива се подигравателно Лисицата.

- Не ми е омръзнало да гледам селото и гората, а ми додея теб да слушам. Вместо да се заяждаш с мен, по-добре си спомни, че тази година прелетните птици ще разнесат чак в Африка вестта за най-хитрото животно от нашата гора. Нима си забравила, че по хитрост те нареждат Заека по-напред дори и от теб?

Лисицата отчупва изсъхнало клонче, захвърля го по приятелката си и закрещява:

- Кой, тоя дребен Заек ли е по-хитър от мен? Лисана да не ме наричат вече, ако не го надхитря!

- А как да те наричам? – дразни я Свраката. – Лисана глупарана? Лисана глупарана?

- Вместо да хабиш празните си приказки, по-добре мълчи и се учи! – ядосана отговаря Лисицата и се упътва да търси Зайко из гората. Дълго обикаля Хитрушата, пита, разпитва, накрая го открива. Сврял се сред висока трева, между камъните и потока, Дългоухи Зайко си хрупа сладко зеленце.

- Ах, кого виждам! – преструва се на изненадана Лисана. – За малко да ме уплашиш и да забравя какво търся!

Зайко се сепва, оставя зеленцето и страхливо се изправя на крачета.

- Не се преструвай, Лисичке! Всички знаят, че ти лесно не забравяш. По-добре си кажи защо си тръгнала да ме търсиш?

- Не теб търся, Зайко, извора на потока ми трябва! Затова съм тръгнала покрай водата, за да открия от къде идва.

- Сложи си очила, Лисо! Не виждаш ли, че си тръгнала да търсиш не откъде идва водата, а накъде отива. Не надолу, а нагоре трябва да вървиш! Със сигурност там е изворът.

Рижавата Хитруша благодари, обръща се и поема обратно срещу течението на потока. Зайко я заглежда, мръдва замислено с ухо, па виква подире й:

- А какво ще търсиш при извора?

- Ха-ха – смее се Лисана – казваш, че в гората си роден, а не знаеш! Ами там, при извора, който се умие с водата, се превръща в животното, което си пожелае.

Учуден, Зайко занемява. Гледа глупаво и се чеше по главата. Лисана се поспира, обръща се, за да го види и, зарадвана от успеха на лъжите си, подмята:

- Пожелах си да стана лястовичка. Омръзна ми тази гора. Искам и аз да ида в Африка!

Зайко се хваща на лъжата. Обзет от любопитство, цяла нощ не мигва. За извора на потока си мисли. “Гледаш, нищо и никаква вода, а какви чудеса можела да прави! Но какъв да стана? Да съм силен, та никой да не ме надвива; да съм умен, та никой да не ме надхитря! Дали има такова животно?”

Едва дочакал сутринта, Зайо Бързоноги се запътва – Лъв да става. Свита в клоните на близко дърво, Черната Сврака това и чака. Щом съзира надхитрения мъник, тя подсвирва подигравателно и, доволна от успеха на рижавата си приятелка, полита у дома да се прибира.

Излъганият Зайко, с нетърпение и радост се катери в планината, извора на потока да търси... Цял ден и цяла нощ Дългоухи се изкачва без да спира “Лъв ще стана! Лъв!..” – мисли си той и упорито напредва. Водата на потока проблясва и, без да си поема дъх, неуморно пръска наоколо, като че ли се присмива с медено гласче на глупавия Зайо.

На следващото утро, уморен от път, Дългоушко достига “вълшебното начало” на потока. Сяда изтощен на един камък край извора, затваря очи и тихо прошепва.

- Искам Лъв да стана!

След което, без да се бави, скача в студената вода. С вик посреща Зайо ледената прегръдка на “вълшебния извор”. Но какво ти вълшебство?! Вместо Лъв да стане, Дългоушко разбира, че се е превърнал в най-глупавото животно на гората. Свит от студ, надхитреният мъник излиза от водата и със заекване заплаква:

- Вяра как можах да хвана, сам да вляза във капан, да се смее с мен Лисана...

Смях за нея, за мен - срам!

Високо в небето лети Орел. Щом съзира разплаканото Зайче, той се спуска, каца до него и с интерес го разпитва. Нещастният Дългоушко разказва на Орела всичко.

- Само едно не разбирам – с въздишка завършва Зайко. – Защо Лисана ме излъга?

Орелът почесва с клюн крилото си, поклаща замислено глава и отвръща:

- Ще я разберем тая работа. Ти Зайко остани тук, почини си! Аз ще се погрижа за Лисана.

След като изрича това, той размахва крила и полита към Зайовата гора.

Вечерта Орелът долита. Провира се сред голям храст и така скрит, изчаква да премине нощта.

Щом настъпва утрото той бавно и гордо тръгва из гората. Животните го гледат и учудени се питат:

- От къде се взе този Орел? И вижте как ходи!

- Сякаш си е у дома.

Голямата птица стъпва наперено и на никого не проговаря. Когато съзира Лисана, Орелът се отправя с въпроси към нея:

- Лисо, Лисо, какво става с теб? Защо още не си се превърнала в Лястовичка? Ще закъснееш за прелета!

Рижавата хитруша занемява. Вцепенена от изненада с пресипнал глас тя едвам продумва:

- Зайо, ти ли си?

- Аз съм, Лисанке! Не ме ли позна? – преструва се Орелът.

- Защо ходиш, защо не летиш? – пита изненадана Хитрушата.

- Едва вчера се превърнах в птица. Бях заек и ми е нужно време, за да се науча да летя.

- Право, право казваш – заговаря смело и бързо Лисана. – Ела с мен, Зайко, Орльо – ох, обърках се! Ела и ми разправяй! – настоява тя. Орелът, без да отговаря, продължава да я разпитва: - Ти нали Лястовичка искаше да ставаш? Защо не те срещнах по пътя?

- Уплаших се, Зайко, Орльо, ох, пак се обърках... Уплаших се и още същата вечер се върнах – лъже Лисана – но нали сега ти си с мен, смел Орел... Ще ме заведеш до извора!

- Готов съм, Лисо. Тръгвай да ти покажа пътя – отговаря той и повежда Хитрата Лисана право към капана. – Не е извор, ами е къща – започва да й обяснява Орелът. – Ще влезеш тихо, ще поемеш дълбоко въздух и с всичка сила ще извикаш своето желание. Но не забравяй: няма да спираш да викаш, докато не ти отговорят и няма да бягаш, защото, ако тръгнеш, преди да си получила отговор, вълшебството няма да се изпълни.

Рижавата Хитрана се оплита в лъжата.

- По-бързо! По-бързо ме води да вляза във вълшебната къща! – вика щастлива тя и нетърпеливо се изкачва по склона.

Настъпва безлунна нощ. Орелът и Лисицата достигат високопланинско село. Мрак и тишина поглъщат всичко наоколо. Двамата герои едва се добират в тъмнината до първата къща от селото.

- Това ли е? – тихо пита Лисана.

- Това е! – прошепва Орелът – Но не тук, а отзад, в малката къща. Там е за животни, а тук е за хора.

- Брей, за хора значи! – чуди се Хитрушата. – Не искам да ставам човек!

- А в какво ще се превръщаш! – пита с престорен интерес Орелът.

- Когато изляза, ще видиш и се пази, че само на Орли ще ми станеш! – заканва се неблагодарницата и се втурва към “къщата на желанията”.

Но каква ти къща?! Какви желания?! Това е колибата на две добре охранени кучета.

Без да подозира измамата, Лисана се провира между заспалите пазачи, поема дълбоко въздух и започва да крещи, колкото й глас държи:

- Искам Лъв да стана! Искам Лъв да стана!

Стреснати от виковете на Лисана, двете кучета скачат и я сграбчват със зъби. Рижавата Глупарана седи и не смее да мръдне, за да не развали вълшебството. Но щом познава кучешкия лай, без да се бави хуква през глава да бяга от капана.

С последни сили и със сълзи в очи тя се прибира в къщи, цялата раздърпана и нахапана. Тъй, след случката голяма, от хитрината на Лисана, вече нищо, ама нищо не остана.

Цялата книга “Приказки за всички” можете да поръчате на адрес: София 1220, ПК 87, Еленка Петрова Захариева, както и на e-mail: bozhialiubov@mail.bg. Цена 4,50 лв.


***
Божия любов ТВ

www.livestream.com/bozhialiubovtv/folder

***
Айрийн Бейкър


Родилните мъки на планината
Част 2

Бях много развълнувана от факта, че скоро ще кацнем на земята, където Бог ни беше призовал да служим. Започнахме да кръжим над прекрасен бял океан, замрежен от облаци. Гледката беше изумителна. Приближавахме летището и красивият пейзаж под нас ставаше все по-ясен. Взирах се през прозореца, но не виждах нещо, което да наподобява летище. Кацнахме на тревна площадка.

Стомахът ми се сви от притеснение, но запазих хладнокръвие. Навсякъде летяха мухи. Местните хора бяха приятелски настроени, голи до кръста и препасани само с парче плат.


Проверка на посвещението
Пътуването до новия ни дом беше дълго и изтощително. Прашният извънградски път, наречен магистрала, ни водеше към широка долина. Деца с весели лица стояха край пътя, махаха ни с ръце и крещяха от радост.

Видяхме мъже с лъкове и стрели, както и жени с поли от трева и конопени торби. Те бяха пълни със зеленчуци и разположени върху главите им, а те държаха бебета в ръце.

Скоро пътят се стесни. Ситен пясък започна да скърца между зъбите ни. Внезапно джипът спря пред дълъг, висящ и люлеещ се мост.

О, не! Как ще минем оттук?! Може да паднем в реката“ - извиках ужасена.

Джипът тръгна бързо по моста, на който, за мой ужас, имаше и много липсващи греди. Затворих очи и започнах да се моля от цялото си сърце: „Скъпи Исусе, помагай!“

Добре ли си, скъпа?” - попита моят Греъм. По умореното ми и притеснено лице, което се опитваше да излъчва смелост, покапаха няколко сълзи: „Да, добре съм”.

Попитах за тоалетна. Спряхме в местност с високи храсти и мъжът ми каза: „Ще трябва да побързаш, докато не е дошла тълпата.”

Мъжете казаха, че не можем да спираме повече, защото облаците се снишават и трябва да преминем планините, преди да ни застигне дъжд и пътят да стане опасен. Не беше нещо, което исках да чувам, но то повдигна вярата ми. Да гледаш красивия пейзаж от самолет беше коренно различно от преминаването на същия път по сушата. Това беше началото на нашето практическо обучение.

В главата ми забушуваха мисли: „Сън ли е това, или действителност?”. Бяхме глина в ръката на Твореца. С интерес наблюдавах красивата растителност, плодородните дървета, малките тръстикови колиби и навеси, пред които селяни продаваха своите продукти: папая, ананас, краставици, сладки картофи.. Забелязах жени, които, по 45 градусов наклонен терен, обработваха градините си с малки деца на гърба, Чудех се къде са съпрузите им.
След часове, с голямо облекчение, сред красива местност, съзряхме целта на нашето пътуване. Питър натисна клаксона, който огласи цялата долина. Разбрали, че пристигаме, от селищата към нас започнаха да тичат развълнувани хора. Когато колата ни спря, се оказахме обкръжени от стотици мъже и жени. Това беше вече прекалено натоварващо за опънатите ми нерви. Нашите малки момичета се събудиха и започнаха да оглеждат черните лица. Изпълнена със страх, започнах да се моля: „Господи, как мога просто да бъда мила с тези хора, без да ме изядат?”

Греъм носеше бебето, Деби вървеше след мен.

И двете ни дъщери ревяха от страх поради изумителното поведение на местните хора. Жените пък открито демонстрираха, че изгарят от желание да накърмят моето бебе!

С голямо облекчение стигнах до къщата ни, когато внезапно бях силно разтърсена от прегръдката на жена. Тя изразяваше радостта си, че сме пристигнали, но аз се уплаших.

В чистата, малка къща се почувствах в безопасност. Беше моето убежище от културния шок, който ми дойде в повече. Не бях допускала, че така ще протече първата ми среща с хората от Папуа, но повече ме плашеше мисълта, че така ще бъде всеки ден.

На сутринта беше нашето първо богослужение. Дивите хора изпълниха църквата с тръстиков покрив и бамбуков под.

О, не! Някой се опита да вземе Шарлин... След това чух вика на Деби. Хората се блъскаха в нас, за да ни докоснат. Учтиво им подавах ръка, а те я разтърсваха с такава сила, че ми причиняваха болка. Накрая някой ме блъсна отзад и ме повали на пода. Какъв срам!

Кметът зовеше хората да се настанят и да направят път, за да влезем в църквата. Всички се блъскаха, за да заемат място на покрития с бамбукови рогозки под. Беше забавно.

За хората беше по-интересно да следят всяко наше движение, отколкото да слушат мисионерската ни проповед, превеждана слабо от местния пастор. Внезапно той извика да пазят тишина, а хората се опитаха да му помогнат, като взаимно се увещаваха да замлъкнат. Но когато запяха на Бога, бях възхитена. Никога не бях чувала такава хармония... Беше чудесно да видим как тези, забравени от времето хора, бяха докоснати от Евангелието чрез верни служители. Сърцето ми се изпълни с топлина. Почувствах, че има голямо поле за работа сред тези хора.

Дойде време за дарения. Донесоха стара, деформирана ламарина и всеки започна шумно да хвърля върху нея своята продукция: сладки картофи и най-различни зеленчуци. Дори малките деца тичаха да дадат своя дял. От една чанта със силно крякане изскочи кокошка, а млада жена беше прегърнала малко прасенце сякаш беше бебе.

Скоро хората разбраха за медицинските ми способности за оказване на първа помощ и за лекуване от малария. Селяните внимателно ме наблюдаваха и опознаваха, преди да ми се доверят да ги лекувам. В тях имаше много суеверие и те се доверяваха повече на билките и традиционните лечители-магьосници.
Първото бебе
Много се притесних, когато от близкото село доведоха бременна жена. Казали й, че бялата госпожа умее да изражда бебета и не е нужно да пътува до града. Така всекидневната стая на мисионерския дом се превърна в родилно отделение.

Набързо събрах малкото инструменти, подарени ми в болницата, където се обучавах и ги поставих на кухненски поднос. Стерилизирах ги и се помолих на Бога за водителство при израждането на жена, която никога не бях виждала, нито знаех какво е здравословното й състояние.

Когато чухме плача на мъничето, което по-късно беше наречено Мария, ние се изпълнихме с блажена радост и благодарност към Бога. След години тя стана учителка в Папуа. Никога няма да забравя това преживяване. Направих това, което беше по силите ми. Бог ми помогна в останалото.
***
На 17 януари 2010 г. в прохода Хаимбоаз загина младото семейство Свилен и Марина Захариеви. Две годишната им дъщеричка Девора оцеля! Тя остана без майка си и баща си, но не и без нашата любов и Божията грижа и закрила. Нека помогнем материално и финансово на малкото съкровище Девора! По банков път: Християнска църква “Сион” (Zion Christian Church) IBAN: BG93PRCB92302012760554

Банка: ProCredit Bank (Bulgaria)

BIC: PRCBBGSF. За семейство Казарин

Записи и колети: Виргиния Славейкова Казарина, ПК 22, Велико Търново 5000
Осиновителското семейство Виргиния (сестра на Свилен) и Сергей Казарини споделя: “Винаги сме искали още деца и Девора ни е като подарък от Бога, макар, че дойде при нас по такъв трагичен начин... Обичаме я с цяло сърце. Посвещаваме живота си на нея, както сме го посветили и на другите ни две деца. Тя е като слънце, радост, щастие за нас. Влюбени сме в нея! Начинът, по който възприе раздялата с мама и тати изцяло свидетелства за Божието действие в нейното сърце. Тя е видяла инцидента, запомнила го е и до сега с блясък в очите разказва, че мама и тати “паднаха с колата”, но сега и двамата са на Небето при Бог. Тя е щастлива, не скърби.”

* * *


Това, което ХОРОСКОПЪТ не ти казва...
Чарлз Стромър – САЩ
ЧАСТ 2

Астрологията прилича на голяма кутия, съставена от множество прилепени една до друга кутийки. Това са категории информация с конкретни принципи. Астрологът отсява от тях данните, които съответстват на хороскопа, който има пред себе си и ги смесва. Това отнема доста време, така че веднага блесва измамата на широко разпространените публикации на хороскопи във вестници и списания.

Астрологическата религиозна наука нямаше да съществува, ако съставните й части останеха изолирани една от друга. Астрологията щеше да предлага оскъдна информация и бързо би дотегнала на хората. Затова пък феноменалният брой отговори, които астролозите сътворяват, дават на астрологията голяма уста, за да говори. По този начин животът на много хора бива управляван не от тях самите!


Природата на планетарното въздействие, лансирано от астрологията, е митологично и няма да се промени, колкото и канони да бъдат смесени. Същото се отнася и за зодиите. Да градиш живота си върху астрологичните предсказания е много по-лошо от това да градиш върху пясък, защото градиш върху въздух... От хороскопа на пръв поглед изглежда, че законите на вселената биват тълкувани за теб. Изглежда сякаш ти се дават ключове, които те правят щастлив, самоуправляващ се и по-независим. Всичко обаче е изпълнено само с митове и не съдържа истински диалог, общение и контакт.
Правенето на компромиси с митовете не е безобидна игра. То ни връзва с безпощадна верига, която ни води към катастрофа, приплъзвайки ни всеки ден и час към края на действителната вселена... докато един ден бъдем изтласкани от нея. Това е целта на астрологията и, ако човек го проумее, би трябвало да се ужаси.

Кристално ясно е, че едно направляване, с корени в митологията, не може да съдържа права за свобода и достойнство. Логиката на астрологията мами силата на нашата преценка. Налага ни закон, парализиращ нашата инициативност. Обещава свобода, но насила ни отнема и малкото свободи, които имаме. Изпращайки ни в света на своите последователи и ученици, астрологията упорито потиска нашата самоличност и я превръща в нечовешки образ. Бавно и всекидневно астрологията отстранява от живота на човека всичко реално и той потъва в мъглата на нейните закони.


Астрологията изглежда истинска и помагаща, защото си служи с имена на действителни планети и поради неизменимата си структура. Това създава заблудата, че е истинска и можеш да се облегнеш на нея. Светлината на истината обаче открива, че астрологията е сапунена пяна. Опиташ ли се да я хванеш с ръце, тя веднага се спуква, изплъзва се и изчезва..
Нещата са сериозни. Разстоянието от измисления свят на астрологията до действителния живот на земята е огромно. Възможно ли е да падне някой толкова отвисоко и да не се осакати?

Трябва да плачем и да се молим за неизброимия брой хора, повярвали на измамата на астрологията. Затворилият се безшумно и светкавично върху тях капан ги е оставил в тъмнина, ужас и самота да се лутат в неизвестността, блъскайки се в многото остри ръбове, които, ако не дойде истинско покаяние към Господа, неминуемо ще ги унищожат.


(Следва)
* * *
Каталог: archive -> magazine -> doc
archive -> На вниманието на: Представителите на медии Галерия “Графит” – Варна с подкрепата на мтел
doc -> Този формат на списанието е специален за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
doc -> Списание «божия любов» Издание специално посветено на скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
doc -> Брой 56 на списание Божия любов в word обработи за незрящи читатели удобен за екранен четец
doc -> Списание «божия любов» Издание специално посветено на скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
doc -> Този формат на списанието е специален за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
doc -> Този формат на списанието е изработен за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени
doc -> Списание «божия любов» Издание специално посветено на скъпоценните, незрящи българи мъже и жени


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница