Списание „кинезитерапия и рехабилитация”, 1-2, 2007, стр. 61-65 мобилизиращ масаж – характеристика и техники за гръбначен стълб лейла Крайджикова



Дата18.12.2018
Размер68.48 Kb.
Списание „КИНЕЗИТЕРАПИЯ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ”, 1-2, 2007, стр. 61-65
МОБИЛИЗИРАЩ МАСАЖ – ХАРАКТЕРИСТИКА И ТЕХНИКИ ЗА ГРЪБНАЧЕН СТЪЛБ
Лейла Крайджикова, катедра Спортна медицина, НСА „В. Левски”


MOBILIZING MASSAGE – CHARACTERISTIC AND TECHNIQUES

OF SPINE
Leyla Kraydjikova, Department of Sports Medicine, NSA “V. Levski”

Резюме

Статията разглежда характеристиката, приложението и въздействието на мобилизиращия масаж. Описват се техники за цервикална, долна торакална и лумбална област на гръбначния стълб. Дават се препоръки за съчетаване на мобилизиращия масаж с други мекотъканни техники за мобилизация.


Ключови думи: мекотъканна манипулация, мобилизиращ масаж, кинезитерапия

Abstract

The aim of the study is to present the characteristic, application and effect of mobilizing massage. Describe the techniques of cervical, low thoracal and lumbosacral part. It recommend the combination between mobilizing massage and other neuromuscular techniques.


Key words: soft-tissues manipulations, mobilizing massage, physiotherapy

Мекотъканните техники за мобилизация или т. нар. “мобилизиращ” масаж се характеризира с това, че мускулните техники не се изпълняват в едно определено положение на ставата, а в комбинация с различни (активни или пасивни) движения. С мобилизиращия масаж се въздейства на пациентите в три направления: намаляване на болката, въздействие върху мускулатурата (трофично и релаксиращо) и подобряване на ставната подвижност в различните равнини (8). Всяка техника се изпълнява в продължение на 1-2 мин, в началото с бавно темпо, което постепенно се ускорява.


ШИЙНА ОБЛАСТ
Комбинацията между мекотъканна обработка и мобилизация на шийния дял на гръбначния стълб се изпълнява от изходно положение тилен лег, с глава извън кушетката. Възглавничките на третите пръсти се поставят върху ставните фасетки на ниво С2.

Всички техники се изпълняват от изходно положение на лека флексия (5-10°), като не се препоръчват големи амплитуди на движение.




Разтриване с екстензия на шийния дял на гръбначния стълб. Извършва се бавно кръгово движение с ръцете (обратно на часовниковата стрелка). Третите пръсти изтласкват стъпаловидно шийните прешлени във вентрална посока, с което се осъществява екстензия и отпускане на главата в посока към пода (фиг. 1). Движението в краниална посока се съчетава с лека тракционна компонента. Техниката се повтаря 4-5 пъти от основата на черепа до цервикоторакалния преход. По време на изпълнението с дланите плътно и стабилно се поддържа главата и се наблюдава да не се получава изместване на трупа с крайниците.




Фиг.1. Мобилизиращ масаж с екстензия в шийния дял на гръбначния стълб



Разтриване с латерална флексия на шийния дял на гръбначния стълб. Изпълнява се само от едната страна по цялата дължина на шийния дял, след което се повтаря на другата страна. С едната ръка се поддържа главата и се извършва лека тракция на шийния дял. С другата ръка се извършва спираловидно движение отвън навътре към гръбначния стълб чрез метакарпофалангеалната става (МФС) на показалеца, която е в максимална екстензия, а проксималната и дисталната интарфалангиални стави (ПИС и ДИС) са леко сгънати. Може да се масажира и с възглавничките на пръстите. Всеки прешлен се приплъзва последователно в противоположната посока (от краниално към каудално), при което се получава латерална флексия на главата към контралатералната на приплъзването посока (фиг. 2). Техниката се изпълнява 4-5 пъти по цялата дължина от основата на черепа до шийноторакалния преход посменно в ляво и дясно.



Фиг. 2. Мобилизиращ масаж с латерална флексия в шийния дял





Разтриване с мобилизация на шийния дял в посока на флексия. С палците и тенара на двете ръце се извършва спираловидно разтриване на мускулите в посока от вентрално към дорзално, а с останалите пръсти се поддържа тежестта на главата и се подпомага флексионното движение в шийния дял на гръбначния стълб. Техниката се изпълнява 6-8 пъти от краниално към каудално.




Фиг.3. Мобилизиращ масаж с флексия в шийния дял на гръбначния стълб.




Мекотъканната обработка в комбинация с флексия и ротация на шийния дял на гръбначния стълб. Посредством втора МФС се притискат ставните фасетки на прешлените и със спираловидно движение на ръката се разтриват мускулите от краниално към каудално. Изпълнена по този начин техниката предизвиква латерална флексия на шийния дял. С пръстите на другата ръка се поддържа главата в областта на os occipitalis. С нея се извършва лека тракция на шийните прешлени и след латералната флексия главата се ротира в същата посока. Техниката се изпълнява 4-5 пъти посменно, с движение в ляво и дясно от краниална към каудална посока.


ДОЛНА ТОРАКАЛНА И ЛУМБАЛНА ОБЛАСТ



Масаж с разтягане на паравертебралната мускулатура. Изпълнява се от страничен лег на нетретираната страна със свити долни крайници (горележащият в по-лека флексия). Предмишницата на краниално разположената ръка е поставена върху гръдния кош и го избутва краниално. Предмишницата на каудално разположената ръка лежи върху таза и го движи леко в каудална посока. С пръстите на двете ръце се разтяга паравертебралната мускулатура (с къси масажни линии) от медиално към латерално (фиг. 4).



Фиг. 4. Пасивно разтягане на паравертебралната мускулатура чрез движение на гръдния кош и таза с предмишниците на терапевта


Масаж с елевация на таза (латерална флексия на гръбначния стълб). Изпълнява се от страничен лег на нетретираната страна (краката флектирани в коленни и тазобедрени стави). Терапевтът подпомага движението на пациента чрез ритмичен натиск с трупа върху таза му (краниално) и изтегляне на crista iliaca (каудално) с близко разположената ръка. М. quadratus lumborum се разтрива спираловидно от четирите пръста на отдалечената от пациента ръка (фиг. 5).



5. Спираловидно разтриване с пръстите, съчетано с депресия на таза (при елевация ръката се придвижва без натиск нагоре и навътре към гръбначния стълб.





Масаж с инклинация-реклинация на таза (флексия и екстензия в лумбалния дял). На пациента се обяснява движението, което трябва да изпълни и в началото то се подпомага мануално с близко разположената ръка. Едновременно с флексията на лумбалния дял праволинейно плъзгащо се разтрива m. erector spinae lumbalis от краниално към каудално. По време на екстензията масажиращата (отдалечената от пациента) ръка без натиск се придвижва в краниална посока. Разтрива се с дланната повърхност на дисталните фаланги на четирите пръста или гребенвидно (със свита в юмрук ръка).
Мобилизиращият масаж добре се съчетава с други нервно-мускулни техники (НМТ) за релаксация и стречинг – мускулно-енергийни (МЕТ), постизиметрична релаксация (ПИР), реципрочна инхибиция (РИ), миофасциални техники (9,10) – за компресия (плоска и/или щипковидна), статична (масаж на тригерните точки) или с манипулация; плъзгаща (надлъжна и/или напречна фрикция).

За успешното прилагане на НMT е необходимо да се развие изкуството на палпиране и чувствителност на пръстите чрез непрекъснато усещане на съответните зони и определяне на всяка аномалия в тъканната структура за напрежения, контракции, адхезии и спазми (6,7).

Техниките за мекотъканна мобилизация ползотворно се интегрират в лечения, целящи:


  • възстановяване на правилната поза;

  • намаляване на напрежението;

  • премахване на болката;

  • подобряване подвижността на ставата;

  • стимулиране/модулиране или успокояване на рефлекса.


Заключение

Според L. Chaitow, J. DeLany (2000) тази уникална мекотъканна формула е приложима към всяка част на тялото, за всяка физическа и физиологична дисфункция и за лезиите, както на ставите, така и на меките тъкани.



Нашият опит в приложението на мобилизиращия масаж и НМТ при соматични дисфункции в цервикоторакална (1, 5) и лумбосакрална област на гръбначния стълб (4), в раменния пояс (2,3) и някои други периферни стави показва, че тези техники са отлично средство за обезболяване и функционално възстановяване, съчетават се много добре с активните средства на кинезитерапията и могат да се прилагат в рутинното лечение на много пациенти.

ЛИТЕРАТУРА


  1. Крайджикова, Л. Мануална терапия при хиперекстензионни увреди в шийния сегмент на гръбначния стълб. // С п о р т и н а у к а, 2004, №3, с.134-137.

  2. Крайджикова, Л., П. Чапкънова, К. Димитров, Д. Петкова. Методика на масаж при хронични случаи на impingement синдром. // С п о р т и н а у к а, 2004, №3, с.138-142.

  3. Крайджикова, Л., П. Чапкънова, Т. Андонова, Д. Петкова. Апробиране на мануално-мобилизиращи и манипулативни масажни техники за лечение на инсерционит на m. Infraspinatus. // К и н е з и т е р а п и я и р е х а б и л и т а ц и я, 2005, №1-2, с.17-26.

  4. Крайджикова, Л., Д. Петкова, Т. Андонова, Ш. Ахмедов. Масажна методика за мекотъканна мобилизация при хроничен болков синдром в лумбосакралната област. // К и н е з и т е р а п и я и р е х а б и л и т а ц и я, 2005, №1-2., с. 4-12.

  5. Крайджикова,Л., Св. Енчев, В. Йончева. Модел за мекотъканна мобилизация на функционалните блокажи в цервикалния сегмент на гръбначния стълб. // С п о р т и н а у к а, 2005, №3,

  6. Chaitow, L., J. DeLany. Clinical application of Neuromusclar Techniques. Vol.1. Churchill Livingstone, 2000.

  7. Chaitow, L., C. Liebenson. Muscle Energy Techniques. Churchill Livingstone, 2004.

  8. Klein-Vogelbach, S. Funktionelle Bewegungslehre, Berlin Heidelberg New York, Springer Verl., 1990.

  9. Mock, L. Myofascial release treatment of specific muscles of the upper extremity. C l i n i c a l B u l l e t i n o f M y o f a s c i a l T h e r a p y 2 (1): 5-23, 1997.

  10. Travell, J., D. Simons. Myofacial pain and dysfunktion: the trigger point manual, Baltimor: Williams & Wilkins, 1992.









Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница