Списание на национален Алианс за Развитие Основен акцент: Проблемите на хората с увреждания



страница1/3
Дата01.01.2018
Размер413.91 Kb.
  1   2   3


СПИСАНИЕ НА
Национален Алианс за Развитие


Основен акцент:

Проблемите на хората с увреждания

Тема на броя:

Активен живот в напреднала възраст
ГЛАВЕН РЕДАКТОР: Таня Йовева

Октомври 2016

София


СЪДЪРЖАНИЕ

Активен живот в напреднала възраст............................................3


Нещо повече за активния живот на хората в община Лозенец.............................................................................................9
За осмисления и пълноценен живот на хората в напреднала възраст..............................................................................................30
Поклон пред всеотдайния труд на хората в напреднала възраст..............................................................................................33
Традиции, празници, обичаи – съхранени и тачени от хората в напреднала възраст.........................................................................40
Брацигово и неговите стари занаяти.............................................48
Сийка Тачева – килимарката......................................................... 52



АКТИВЕН ЖИВОТ В НАПРЕДНАЛА ВЪЗРАСТ

Активният живот на хората в напреднала възраст оказва голямо влияние върху продължителността на техния жизнен път. Според проучване на Евробарометър европейците са готови за „активен живот в напреднала възраст“. 70% от европейците съзнават, че населението на Европа застарява, но само 40% изразяват тревога от това. Според повечето граждани хората над 55 години имат съществена роля във важни области за обществото. Над 60% смятат, че всеки трябва да има възможност да работи и след пенсионна възраст, а всеки трети посочва, че иска да работи по-дълго. Изненадващо е, че хората, на които предстои да се пенсионират по-скоро са склонни да споделят този възглед, отколкото по-младото поколение. Изводът от проучването е, че хората са готови да живеят активно и в по-напреднала възраст. Много се различават определенията за млад и стар в отделните държави. В Малта, Португалия и Швеция като млади се възприемат хората не навършили 37 години, а в Кипър и Гърция тези до 50 – годишна възраст.

Две трети от европейците признават, че възможността да съчетават работа на непълно работно време с частична пенсия ги привлича повече от перспективата изцяло да се пенсионират.

Активността в напреднала възраст не е свързана само със заетостта. Всеки четвърти европеец, включително и тези над 55 години, посочва че се занимава с доброволческа работа. В страни с по-слабо развити традиции в доброволчеството по-голям процент от хората са оказвали подкрепа и помагали на други хора извън собственото им домакинство. Това са 36% от европейците над 55 години.

За да се насърчат възрастните хора да останат по-дълго на работа, трябва да се осигурят по-добри условия на труд, които да са съобразени със здравословното състояние и потребностите им. Те трябва редовно да опресняват уменията си чрез достъп до различни обучения и преквалификации, а данъчната и осигурителна системи трябва да се преразгледат, за да се осигурят ефикасни стимули за оставане на работа. Необходимо е да се полагат усилия за независим живот като по-добри грижи за здравето, за да се увеличават максимално годините за живот.

Всичко това ще позволи на хората в напреднала възраст да останат независими възможно най-дълго.

Населението на България е намаляло с над 48 418 души за една година. Това стана ясно от представените от Националния статистически институт демографски данни за страната за 2015. Към 31 декември 2015 в България е имало 7 150 784 човека. Данните на националната статистика показват още, че смъртността у нас е най-висока в ЕС. Положителен фактор в демографската статистика е намаляващата детска смъртност, но за сметка на това все повече жени раждат първото си дете на възраст над 40 години. При миграционните процеси: най-много българи са заминали за Германия, Великобритания и Испания, а най-много чужденци у нас са дошли от Турция, Сирия и Русия, като са предимно във възрастовата група 20-39 години.

Всеизвестно е, че жените по-често страдат от стрес и попадат в плен на депресивни състояния. Но това означава ли, че мъжете са по-малко уязвими и по-добре се справят с този проблем? 

Много важно за българина е да има работа, да се грижи за семейството си, за да не бъде подлаган на ежедневен стрес. Според проучване на University of Michigan School of Public Health мъжете са с 50 процента по-уязвими от ефектите на стреса в дългосрочен план и съответно от изпадане в депресия. 

„Според повечето проучвания жените е по-вероятно да изпаднат в депресия от мъжете, защото са по-податливи на стрес. Но това се променя с течение на времето и с напредъка на възрастта. Една от причините за това е, че мъжете рядко говорят за своите емоции и за стреса, който натрупват. В общество, в което това би се счело за проява на слабост, мъжете премълчават този проблем. И колкото повече правят това, толкова са по-предразположени към развиване на депресия в един по-късен етап от живота си“, обясняват учените. Те съветват мъжете да се поучат от жените и да не се притесняват да показват емоциите си.

За активния живот на възрастните хора допринася програмата за развитие на човешките ресурси. Тя помага за развитието на социалните услуги, стимулира доброволчеството. Колкото и да се развиват хората в напреднала възраст, те преминават през някои негативни стереотипи в публичното пространство, но независимо от това не можем да отречем техния принос в развитието на обществото. Те самите изграждат култура на активен живот и искат по-дълго да работят, за да съхранят себе си, своя ценен опит и да го предадат на младото поколение.


Изготвена е национална концепция за активния живот на възрастните хора в България 2012-2030 година. През 2009 година средната възраст на европейското население е 40,6 години, а до 2060 година се очаква тя да достигне 47,9 години. Насоките на Европейският съвет са да се продължи модернизирането на пенсионните системи чрез удължаване на срока и назначаване на работа. По този повод трябва да се укрепват връзките между поколенията. Често на застаряването се гледа като на нещо отрицателно. Обезпокояваща е една нова тенденция – паралелно с бързо растящия брой на възрастните намалява броя на децата под 15 години, както и броят на хората в трудоспособна възраст (15-59г). 24,2 процента от населението в България е над 60 години. С по-високи показатели са само Япония, Италия, Германия и Швеция.

За по-дългото задържане на пазара е необходимо да се създадат подходяши условия на труд, възможности за добро здраве и обучение през целия живот. Необходимо е съдействието на неправителствения сектор и на социалните партньори в този процес. Ще трябва да се въведат поощрения за по-късно пенсиониране и адаптирането на пазара на труда към застаряването на населението. Иновациите би следвало да улесняват достъпа до различни области на пазара на труда и да позволяват работа от разстояние. Следва да се адаптира системата на образование и обучение към застаряването на населението и към необходимостта от повишаване качеството на живот на възрастните хора. Ще се наложи да се вземат мерки за осигуряване на ефикасно, справедливо и устойчиво финансиране на социалните услуги за възрастните хора. За в бъдеще предполагам все повече ще се развива доброволчеството и солидарността между поколенията. Хубавото в концепцията е, че се предлагат много здравни услуги за възрастното население.



НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА АКТИВНИЯ ЖИВОТ НА ХОРАТА В ОБЩИНА ЛОЗЕНЕЦ

Животът ме отведе в община Лозенец, както я наричат „Зелената перла на София”. Всеки мечтае да живее в Лозенец, дали заради престижа му или заради тава, че се намира в близост до Витоша, но е търсен и желан квартал. В него могат да се видят много забележителности, живели са и живеят много известни хора – някои от тях със световна популярност.

Район Лозенец е разположен на хълма, южно от старата градска част на София и опира до северните поли на планина Витоша.

От археологическите проучвания, осъществени от д-р Методи Даскалов през 2000 и 2002г става ясно, че откритата от д-р Иван Велков ранно християнска базилика е част от голям ранно християнски комплекс от сгради, който е представлявал навярно укрепена резиденция на сардикийските митрополити. Към некропола на този комплекс принадлежи т.нар. античен мавзолей, който е разкрит на границата на Лозенец с район Триадица.

След 614г при опожаряването на Сердика от аварите и славяните, духовния комплекс, както и жилищните и стопански сгради около него в горни Лозенец са опожарени и разрушени и животът на това място замрял.

Хиляда години по-късно, когато през 1652-1653г, турският пътешественик Евлия Челеби е пребивавал в София, той описва територията на днешния район Лозенец по следния начин: ”Местността Корубаглар /лозе в гората/, която се намира между Витоша и София, е една от най-прочутите местности в турските, арабските и персийските земи. Това място е едно бранище за разходка, в което има разни видове дървета, между които няма нито едно сухо; всички дървета тук са зелени и красиви. Ако пролетно време човек влезе в тези лозя, главата му се упойва от чудесни миризми на разновидните цветя. Най-много преобладава цветът на вишните, който покрива земята със своите цветни листенца.”

Първото мащабно строителство в Лозенец след Освобождението датира от 1902г. Едва ли е случайно, че върху дарен от столична община през 1897г парцел близо до мястото, където преди около 1300 години са се извисявали сградите на ранно християнския комплекс, княз Фердинанд полага основния камък на жилищно-храмовия комплекс на Софийската духовна семинария – 1902 – 1905г.



През 1908г се поставят основите на днешното 120 основно училище „Г. С. Раковски”. През 1921г е основано и първото читалище – „Пенчо Славейков”. Читалищата са типично български средища за духовно развитие и изява, за удовлетворяване на естетическите и емоционалните човешки потребности в онези времена. За значимостта на обществените и социални контакти, осъществявани в тях говори и неоспоримият факт, че са строени най-често с дарения от семейния бюджет на хората. Читалище „Пенчо Славейков” е построено със средства дарени от местните жители, а недостигащата сума е осигурена чрез банков кредит, гарантиран от собствените къщи на Зоя Стефанова и Йордан Георгиев. През 1927г се създава читалище „Г. С. Раковски”, а през 1946г е поставено началото и на читалище „Пробуда”. Традицията е жива и в новия 21век – през 2005г е основано читалище „Вещина”.

В квартал Лозенец към настоящия момент според данните от преброяването през 2011г живеят 53 080 души. Значителна част от територията на района е заета от нискоетажни жилищни сгради, разположени сред дървесна и храстовидна растителност. Редица малки по площ квартални градини, както и част от Борисовата градина задоволяват важни обществени потребности – отдих и разходка – и допълват облика на района на най-пищно озеленената територия на столицата.

В тази община кипи живот – напрегнат и бурен. Създадени са вече 5 читалища, но две от тях извършват голяма дейност, свързана с активния живот на възрастните хора. Някои от тях имат дейност повече от 70 години. Имат добре обзаведени библиотеки с много читатели, повечето от които са възрастни. Провеждат се курсове по пиано, китара, чужди езици. Създадени са и много танцови състави, които печелят награди на различни фестивали, подготвят концерти. В читалище „Пенчо Славейков” например се обучават над 380 деца, които се учат в различни школи. Има фолклорна дискотека за възрастни. Танцовите му състави са обиколили света и изправили на крака публиката със сърцатите си изпълнения в страни като Англия, Франция, Италия, Ирак, Гърция, Турция, Алжир, Сърбия, Македония и др. Библиотечния фонд на читалището е 28 769 книги, читатели 308. Интересни са и „Вечерите на кръста”, за които съм писала много пъти. На тези срещи присъстват изявени поети, писатели, критици, които представят новоизлезлите си книги. Публиката с интерес следи написаното от тях и се радва, че може на живо да се срещне с известните автори. Малкият салон всеки четвъртък събира хора дошли на живо да се запознаят с творчеството на поети и писатели от цялата страна. В тези вечери се постига една интимност, една голяма любов към поезията. Всеки намира нещо за себе си. Редовни посетители на тези вечери са били Евтим Евтимов и съпругата му, които докосваха читателите с прекрасните си стихове и ги потапяха в света на поетичното изкуство.

От 25 години секретар на читалището е г-жа Тинка Драмбозова, съпруга на поета Георги Драмбозов. Въпреки напредналите си години тя е все така неуморна, засмяна и гостоприемна. Това е първото читалище създадено в община Лозенец през 1921г и повече от 95г върши активна просветна дейност за задоволяване на духовните потребности на хората от Лозенец. То винаги е било будител за тях към по-добро съществуване.

Читалище „Г.С. Раковски”, Създадено 1927г също има своите традиции. През времето са създадени немалко школи, танцови състави, сега се обучават над 300 деца. Създадена е и вокална група „Таласъмче”. Запознах се с библиотекарката Елен Тилева, която се оказа изключително сърдечна и контактна жена. Работила е в БАН, а сега в библиотеката на читалището . Тя е стара лозенчанка и се вълнува от това, че няма възможност възрастните хора, къде да се събират и да общуват. Кварталът е презастроен, коли по тротоарите и на хората им остава да посещават библиотеките на читалищата и да контактуват с библиотекарките. От 1998г секретар на читалището е г-жа Дора Баташова, която е филолог по професия и много години е работила в СОФИЯПРЕС. Голямо внимание ръководството обръща на образованието на деца. Дори има школа по български език. Балетната танцова школа вече е на 30 години. Повече дейности за възрастните хора извършва читалище „Пробуда” с Председател Лилия Колева, която също е филолог по професия. От 17 години работи в читалището и е допринесла много за развитието на дейността. Създадени са много школи, работи в партньорство със 107 училище, с детският състав „БонБон”. Организира летни занимални за децата и спортни занимания за младежите – като футбол, баскетбол и др., като използва физкултурния салон на училището. За възрастните хора по проект са били организирани курсове по компютърна грамотност, екскурзии до известни манастири. Тази години читалището е чествало 70–годишнината си. Младежи ентусиасти са организирали дигитална седянка, на която известни личности като сина на Елин Пелин са разказвали за историята на София. Още със създаването на читалището през 1946г дарители са оставили 120 книги за да стигнат сега до 20 000 тома. Редовните читатели са 150 души. Дълго ще се помни пианистката г-жа Пашалиева, която 35 години е преподавала в това читалище, а Сузи Аронова е преподавала повече от 50 години по изобразително изкуство и за най-голяма нейна гордост всичките й ученици са влизали в художествената академия.

26 май 1946г в училището „Хан Крум” се събират 150 будни българи, лозенчани и полагат основите на читалище „Пробуда”, като изпълняват благородната си мисия – да съхраняват българската идентичност. 70 години читалището е огнище на просвета, култура и изкуство, на родолюбие и българщина. Като пример за превръщането му в социален, обществен център е успешно изпълненият проект „Дневен център за хора на предпенсионна и пенсионна възраст, съвместно със сдружение „Прозорец към България”. В продължение на три години от 2008-10 в читалището се обучават хора от 55 до 85-годишна възраст на компютърна грамотност, английски език, изнасят се здравни беседи и се организират екскурзии. Издава се бюлетин „Клуб 100”.



Читалище „Пробуда – 1946” има много ползотворни съвместни дейности с училище „Хан Крум”, с център по забавна математика и др. Нови дейности в него са курсовете по английски, руски, български език и литература, класически балет, таекуон-до, шах, мини баскетбол. Негови членове формираха отбор към читалището – „Лозенец Ол Старс”. Отборът е сравнително млад , но вече впечатлява всички в Българската футболна лига на Интернет форумите /Форум лига/.

Библиотеката на читалището съдържа 17 120 единици, разполага с компютър, библиотечна програма и многофункционално устройство, интернет. Тя е превърната в модерен център с цел да се популяризира читалище „Пробуда – 1946”. С оформянето на мултифункционална зала читалището се обогати с нови привлекателни функции. Там могат да се провеждат презентации, представяне на книги, изложби, workshop, book club и други. Редовно участват в изявите на читалището и район Лозенец. Участват в благотворителни концерти на национално ниво и в международни конкурси. Заниманията в клуб „Енциклопедия” дават възможност на учениците от началния курс на 107 ОУ „Хан Крум” да извършат самоподготовката си за училище, както и да надграждат своите знания и умения чрез различни образователни дейности в областта на науката, изкуството и културата. Клуб Лято – 2016 протече под формата на летни кръжоци. Целта на клуба е да подпомогне възпитаването на ученици до 4 клас в рамките на лятната ваканция. Читалищните изяви са много. Една от тях е Великденският фестивал, който се провежда в Борисовата градина, Единадесети фестивал на танцовото изкуство, в който зае трето място и много други. Била е проведена среща, посветена на 135 годишнината от рождението на писателят Елин Пелин, на която неговият син изнесе кратка беседа и отговори на зададените му въпроси.



Община Лозенец от 4 години има още една придобивка – Клуб на пенсионера. Учудването ми беше голямо , когато влязох в просторен клуб, обзаведен добре, с 40 места за сядане. Общината и главно кмета – г-н Дреков се оказва, че се грижи много в този клуб да има всичко. Самият той три – четири пъти в годината се среща с хората , за да разбере какво още трябва да се направи кварталът да стане по-хубав и по-достъпен за възрастните хора и за хората с увреждания. Купени са нови маси и столове, секции, шкафове, 4 компютъра, микровълнова печка, съдомиялна, радио, телевизор. Жената, която посреща хората е Вивиян, майка на един син, две внучета и един правнук ми каза, че през студените зимни месеци се сервира топъл обяд. „Това е, каза тя, най-хубавият клуб в София. Разполагаме с радио, телевизия, сервираме кафе , чай, всеки месец си събираме по 3 лв , за да си правим малки почерпки. Имаме си певческа група. Лили Кръстева не само ръководи състава, но и води сутрешната ни гимнастика.” Над 100 души посещават клуба. Тук деца от 35то основно училище излагат рисунки, художници идват да рисуват. Има група по шахмат, някои идват да играят на карти, табла, шах. Организират се и екскурзии до забележителни места в страната и чужбина. Няколко клуба намират място в това хубаво помещение – Клуб на пенсионера, Клуб на инвалида и Клуб на БЧК. Много често членовете на тези клубове събират дрехи за бедните деца и хора. Всички заедно благодарение на инициативността на Вивиян посещават театри, екскурзии. Този клуб е дно средище за общуване на хора, които имат нужда да споделят проблемите си и събитията, които ги вълнуват. Някои от жените идват и със съпрузите си , чувстват се добре, разменят мисли по актуални проблеми. Една от активистките Любинка Георгиева сподели: „Идваме редовно със съпруга ми, организираме чествания на рожденни, именни дни, тържествени празници. За деня на пенсионера бяхме поканили самодейния състав на пенсионерите, за да ни изнесат концерт. Много често се събираме да четем интересни материали от пресата и стихове, но хората имат нужда от общуване и предпочитат да споделят това, което ги вълнува от днешния ден, от всичко онова, което става по света.” Интресни са и проявите, които е организират по случай Спасовден – празникът на общината. В църквата се прави с подкрепата на общината курбан. Организират се кулинарни изложби, прави се и художествена Арт Академия, която често събира децата да рисуват



Наскоро е бил открит и дневен център за хора в неравностойно положение, който също така е добре обзаведен и има лекарски кабинет, медицинска сестра, психолози. Не са малко проявите на общината и на открито. Празникът на общината е на Спасовден, тогава се събират деца и хора – едни рисуват, други пеят. Наскоро е проведен ден „Лозенец диша” на паркинга на МОЛ Парадайз. Кметът г-н Дреков е човек, който иска община Лозенец с подобряване на инфраструктурата да става все по-обичан и търсен квартал.
Обликът на района се създава от гражданите му, от всеки от нас. Един от тях е Любомир Андрейчин, който е завършил славянска филология в Софийския университет през 1934г. По-късно става доктор по философия на Ягелонския университет в Краков. От 1950 година е професор по съвременен български език в катедрата по история на българския език. От 1951г е член кореспондент, а от 1957г – директор на Института по български език на БАН. Професорът е основоположник на съвременната българска описателна граматика. Той бе и мой добър преподавател, при когото направих и дипломната си работа. В Лозенец още е живял и литературният критик Пантелей Зарев. Издава петтомното издание „Панорама на българската литература”. Сред имената на известните е и композиторът диригент Панчо Владигеров, къщата, на който е превърната в музей и се намира в най-високата част на Лозенец. Поетесата Дора Габе също е живяла в Лозенец. Тя е сред основателите на Българо-полския комитет и на българския ПЕН–клуб и негов дългогодишен председател. До края на живота си развива активна преводаческа дейност. Превежда творби от полски, чешки, руски, френски и гръцки език. Нейни произведения са издадени в много страни по света.

Заслужава внимание актьорът Георги Георгиев – Гец. В творческия актив на актьора са записани около 70 роли в театъра, над 60 в киното и близо 50 роли в Телевизионния театър.

В Лозенец са живели и писателите Елин Пелин, Димитър Димов , Димитър Талев ,Стефан Дичев , Георги Струмски, Стефан Цанев и много други.

Сред хората на изкуството са Николай Масалитинов, Иванка Гръбчева, Кръстьо Сарафов, Сирак Скитник, Въло Радев.

Чест прави на кметството на община Лозенец да събере в една книга великите личности живели този квартал. Подбрани са общо 50 имена на хора , които са дали много за развитието на обществото. Когато четях за всички тях имах чувството, че всички известни личности предпочитат да живеят в Лозенец може би, защото в този район е създадена атмосфера за работа и творческа дейност. Лошото напоследък е, че хубавите градинки, на които съм се радвала толкова много почти ги няма. Изникнаха много строежи повечето от тях високи сгради. Вероятно това се дължи на факта, че община Лозенец е една от скъпите зони и фирмите предпочитат да строят и да продават скъпо. Само можем да мечтаем за романтиката, която някога е имала тази община. Днес все по-често срещаме големи молове, вериги магазини, скъпи ресторанти и забързани хора, които почти нямат време да се спрат да поговорят със съседа до себе си. Изчезнаха уютните кафета и малки сладкарнички, които събираха хората на раздумка. Сега срещу моя прозорец се строи голяма сграда, която закри изгледа ни към Витоша. Много обичах през пролетта да вървя по малките улички като Николай Лилиев и да се наслаждавам на мириса на дърветата , цветята, а сега в тези малки улички сградите са една до друга. Повече от 15 години се строи църквата свети Мина и така нищо не се случва около нея. Затова пък метрото е нашата гордост. С болка си спомням за трамвай №9, който ни отвеждаше направо на бул.Витоша - центъра на София. Въпреки това, квартал Лозенец е предпочитан от много хора, но за съжаление малко от тях могат да си позволят да живеят в него заради скъпото строителство.

Създадени са 16 детски градини и ясли в района и 18 училища. В район Лозенец се намират висшите учебни заведения: Университет за архитектура, строителство и геодезия и факултетите на Софийския университет Химически, Физически, Биологически и по Математика и информатика. Тук на бул. Драган Цанков 4 почти от самото си основаване е и сградата на Българското национално радио, а в карето между улиците „Милин камък”, „Св. Теодосий Търновски” и булевардите Джеймс Баучър и Св. Наум, сред просторен парк е разположена правителствената резиденция „Лозенец”.

Под знака на Христовия кръст се провежда Сардикийския събор през 343-344г по инициатива на Константин Велики - Констанс и Констанций Втори, императори съответно на Западната Римска империя със столица Рим и на Източната Римска империя със столица Константинопол. Бил е замислен като Вселенски събор на Православната Църква и е трябвало да допринесе за преодоляване на различията между ширещото се арианство, не подкрепяно от императора в Константинопол и православието , към което се придържал императорът на Рим, за да заздрави и укрепи позициите на светата Църква. Участие в него взимат повече от 300 епископи от цялата Римска империя, под председателството на многоуважавания епископ на испанския град Кордова – Осий, под домакинството осигурено от епископа на Сердика Протоген, като сред тях е бил и прогоненият по онова време от арианите епископ на Александрия – Атанасий Велики – и тримата канонизирани от Църквата след смъртта им за светии.

Като говорим за район Лозенец не може да не споменем местността Кръста, където именно император Константин Велики е получил знамението свише от Бога, а именно изписан в небето кръст и чува гласът Господен, който му казва, че с този знак напред ще побеждава. На същото това място изпод копитата на коня на свети Георги Софийски избликнал извор, заради което християните от града започват да се събират тук на Гергьовден, отдавайки почит на светеца.

Старата стена, която се издига сред малък пазар в близост до журналистическият квартал в долната част на Лозенец , наречена Римската стена, всъщност има османски произход, за което свидетелства и самият тип градеж. Знае се , че териториите наоколо били заети от турско гробище и това навежда на мисълта, че може да е част от надгробната постройка на знатен мюсюлманин, но се счита за възможно и , че тук ислямски духовник може да е отслужвал молитва за потеглящите на поклонение в Мека и Медина поклонници мюсюлмани.

Софийската духовна семинария наследява, доразвива и обогатява традициите, чието начало полага Първото висше богословско училище в България от 1874г. в Лясковския манастир „Св. Св. Ап Петър и Павел”, която е осъществена от видния български възрожденец, борец за независимата Българска църква – търновският митрополит Иларион Макариополски. Преобразувано в Петропавловска духовна семинария по-късно училището е било преместено в гр. Самоков. На 26 октомври 1904г е осветен и храмът на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”, който е построен по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер в духа на българската църковна строителна традиция. През 1905г към основния парцел Столична община дарява още 30дка земя и дворното пространство се разширява до 94 дка. Със своя усърден труд семинаристите и техните преподаватели с помощта и на дарители превръщат обезлесения терен на семинарията в цветуща градина – място, подходящо за разходки и размисъл.

Известни в квартал Лозенец са и Парк Славейковите дъбове. От вековната дъбова гора, покривала някога хълма Корубаглар / лозе в гората/ днес е оцелял единствено малък парк, намиращ се между бул.Свети Наум и улиците Йоан Екзарх, Света Гора и Черноризец Храбър. Надпис, издялан върху мемориален каменен къс, разказва, че тук е била градината и любимото място поетите Петко и Пенчо Славейкови / баща и син/. Вероятно тук Пенчо Славейков, вдъхновен от прекрасната гледка и към София и Стара планина, извисяваща се над планина Витоша, пише своите вълнуващи произведения, връх , сред които е поемата с характер на епос „Кървава песен”.

До 1926г София се е водоснабдявала изключително с вода от планината Витоша. Недостатъчното естествено налягане, за да стигне по гравитачен път до всички части на града, е причина общинската управа да възложи през 1903г на инж. Франц Слабах от Дрезден да изготви проект за изграждане на водонапорна кула. Днес, изпълнила отдавна своето предназначение, обрасла почти изцяло със зеленина, кулата остава скрита, едва забележима сред околните сгради на пресечката на улиците „Св. Теодосий Търновски” и „Галичица”. И за да й бъде вдъхнат нов живот, все по-често я превръщат в домакин на част от културния живот на столицата.

В много европейски столици зоологоческата градина представлява най-голямата атракция и главно място за релаксация на хората. Софийският зоопарк със своята повече от 120-годишна история не прави изключение. Възникнал е като частна колекция в градината на двореца на княз Фердинанд през 1888г, преместван е два пъти. Днес той е една от забележителностите на Лозенец и се простира на повече от 360 дка площ.

Малките павирани улички, оградени от потънали в зеленина дворове, сред които се издигат къщи и нискоетажни кооперации с различен архитектурен облик принасят романтика, емоция и усещане за безвремие. Дали заради това или не в Лозенец са избрали да живеят не един и двама български творци – писатели, поети, композитори, музиканти, художници и артисти. И днес мемориални плочи на много сгради напомнят за тях. А домовете на двама от тях са превърнати в музеи – домът на писателя Димитър Димов и този на композитора Панчо Владигеров. Домът на Димитър Димов се намира на ул. Кръстьо Сарафов 26, на първия етаж в триетажна кооперация в двустаен апартамент още от 1954г. Музеят представя автентичната среда, в която е живял и творил знаменития писател.В непокътнат вид е и библиотеката му , която съдържа над 2500 заглавия, които издават разнопосочните му интереси – биология, медицина, философия, химия, физика. Музейният фонд включва 9000 предмета от личния фонд на твореца.

За да запознае по-широк кръг от хора с живота и творчеството на писателя, музеят организира научни сесии, литературни вечери и чествания. Домакин е на честванията на Клуба на писателите и лекарите в България. Учредена е литературна награда на името на писателя – Димитър Димов, сред носителите на която са Валери Петров, Любен Станев и др. За заинтригуване с творчеството на писателя на учащите се изнасят беседи в класната стая с илюстрирани и тематично подбрани материали.

В най-високата част на Лозенец на ул. Якубица зад ограда от ковано желязо с украса от две пойни птички на портата, през 2005г отваря врати Държавният културен институт – Къща-музей „Панчо Владигеров”. Гениален композитор, пианист, диригент и педагог, Панчо Владигеров посвещава своя живот изцяло на музиката и музикалното изкуство. Още приживе той е наречен Патриарх на българската музика, според проф. Александър Райчев. В уютна сред тук се провеждат концерти, творчески срещи и разговори, презентации на издания, презентации на музика – нотна и звукозаписна, майсторски класове, музикално – образователни работилници за деца.

Един от паметниците на културата в район Лозенец е сградата на създаденото през 1894г основно училище „Георги Сава Раковски”, завършена през 1921г.

Националната финансово-стопанска гимназия повече от 100 години /от 1913/ подготвя млади българи – бъдещи творци на икономическите реалности. От 2004г е асоциирана към УНСС в София.

От 1929г , когато започва радиоразпръскването в България, до днес Българското национално радио се формира като мощна, влиятелна институция с две национални програми, седем регионални радиостанции, излъчват се програми на 10 езика за целия свят. За неговите нужди през 1972г е построена сграда от метал и стъкло, отличаваща се с оригинална фасада с еркерно издадени един над друг етажи, проектирана от арх. Георги Стоилов.

Многопрофилна болница за активно лечение „Токуда Болница София” е японски проект, реализиран тук за първи път извън Япония.

Световноизвестният японски архитект Кишо Курокава създава на територията на Лозенец един от най-хармоничните архитектурни ансамбли, съчетал на малка площ по неповторим начин високо хотелско тяло, дървени павилиони върху водни площи в японски стил и градини с много зеленина, наречен „Витоша Ню Отани”, а сега „Маринела”. Носещите се по повърхността на водата патици, стрелкащите се във водата разноцветни риби и добре поддържаната тревна и дървесна растителност осигуряват релаксиращо спокойствие в сравнение със забързания ритъм на столицата.

На територията на Лозенец е част от трасето на втория метродиаметър – един от най-успешните проекти с европейско финансиране в България с общо 3 станции – Европейски съюз, Джеймс Баучер и Витоша.

Храмът в Долни Лозенец край Перловската река е единствен в София с патрон Господския празник Преображение Господне. Построен в 1928г върху парцел предоставен още в 1911г от Столичния общински съвет за църковно място докато наоколо все още преобладавали горски и лозови насаждения и парцелирането и засртояването на Горни и Долни Лозенец едва започвало. Днешният си облик придобива след 1945г, когато върху основите на разрушената от бомбандировките на София стара църква се изправя силуетът на новия храм.

Ще бъде открита и новата църква Свети Мина , строена от години и забавена по различни причини от страна на светия Синод на Кръстовден през 2017г. В нея на специално място ще бъде поставен и кръстът там, където някога е било неговото местонахождение и ще бъде поставен под видеонаблюдение.

Характерното за младия кмет на Лозенец - Любомир Дреков - е , че е винаги сред хората на различни обекти, защото в момента в общината се полагат големи усилия за подобряване на инфраструктурата. Предстои откриването на клуб на пенсионера и в горната част на района. Така ще могат повече хора да живеят активно независимо от преклонната си възраст. Г-н Дреков добре знае, че когато се подобрява инфраструктурата се умножават и инвестициите.

Безспорен е факта, че община Лозенец се развива и се създават необходимите условия, хората в напреднала възраст да живеят пълноценно. Да пътуват, да играят физкултура, да пеят и танцуват. Много важно е през тези години след пенсионна възраст хората да не се затварят в домовете си, а да общуват помежду си благодарение на пенсионерските клубове, на читалищата и да създават контакти с младите, на които да отдадат своята мъдрост, знания и опит. Само по този начин те ще могат да живеят по-дълго и по-пълноценно и ще бъдат доволни от себе си, че са помогнали на младите да живеят и да се развиват по-добре в своята област.


  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница