За осмисления и пълноценен живот на хората в напреднала възраст

Писала съм много материали за активния живот на възрастните хора, възхищавала съм се на умението им да работят до 80 години и то на ръководни постове и на инициативата на много директори на старчески домове, които от нищото правят нещо. Няма съмнение, че социалните домове за възрастни хора в развитите страни са уютни и приятни за живеене. В тях има ресторанти, кафета. Самите домуващи изработват различни предмети, които се продават на пазара, а всеки човек разполага с апаратче, чрез което служителите могат да следят къде се намира – дали в разкошната градина или в кафето или някъде другаде. Колко домове в нашата страна могат да се похвалят с такива добри условия за удължаване на живота. Има частни домове, които са под всякаква критика, а искат много средства от домуващите.

Напоследък писах за един дом в село Баня, Новозагорско. Там хората имат възможност да живеят по няколко месеца, да участват в различни прояви , организирани от ръководството и да се чувстват добре.

Познавам и инициативни хора, които сами решават да организират създаването на един дом, но затова се изисква много смелост и находчивост.

Слушах за един италианец, които е на 110 години, а участва в състезания по лека атлетика. Пример за водене на активен живот е и заслужилата дългогодишна актриса Стоянка Мутафова, която е над 94 години и е все така работлива и инициативна. Ще кажете, че това са единици хора, но всеки, който е свикнал да работи не може да се откаже дори и да е на 90. Майка ми е на 101 години и проявява интерес към промените в България. Чете вестници и се вълнува от съдбата на хората. Спомня си как някога е работила много и сега според нея е време да почива. Мечтае отново да разкопава градинката, да си засява доматите, краставиците, картофите, марулите.

Стига да могат, хората в напреднала възраст живеят активно и пълноценно. Помагат и на своите семейства – децата, внуците, правнуците. Някои от тях предпочитат да живеят на село дори то да е обезлюдено само защото са близо до природата, до своите животни, до цветята, които те засаждат с любов.

Всеотдайни и непреклонни в работата си са хората в напреднала възраст, те искат техния занаят да бъде продължен за бъдещите поколения. Много са хората, от които съм се възхищавала, например хора над 75 години осмислят живота си като посещават редовно пенсионерските клубове. Включват се в певческите групи. Създадени са клубове по интереси. Широко разпространени са дневните центрове и националните центрове за социална рехабилитация, където възрастните хора имат възможност да получават необходимото компютърно обучение и други занаяти.

Все още социалните услуги не са добре развити, но всичко зависи от инициативността на хората и на институциите. През последните години Министерството на труда и социалната политика подготвят проекти свързани с домашните помощници, социалния патронаж и асистентите. Средствата, които се отпускат не са малко, но застаряващото население има нужда от добро обслужване. Една от програмите е „Независим живот”. Хората в напреднала възраст, въпреки здравните си проблеми искат да бъдат активни, да излизат сред хората, да пишат на компютър, да творят. Това става с помощта на личен или социален асистент. Понякога на общините им се налага да отпускат само по три часа на човек, но искат повече хора да бъдат обслужвани. В Пловдив например асистентите извършват различни дейности. Отделно са тези, които почистват, други са, които извеждат хората на разходка, а трети ги обслужват като посещават институции, аптеки и заедно с тях и болници . При един човек в седмицата идват няколко асистента, според нуждите му. Това е по образец на развитите западни страни, главно Скандинавските, но за това се изисква по-добра квалификация на хората решили да се занимават с подобна дейност. Разговарях с много ръководители на проекти от общините, оказва се, че те могат да обслужват едва 60 на сто от желаещите. Има и частни организации, но те обслужват хора, които имат достатъчно средства, за да си позволят по-добро заплащане. Има и друг проблем – не всеки може да си позволи да приеме в дома си непознати хора. Когато това се случи болните хора и хората с увреждания остават разочаровани, защото недобросъвестни „асистенти” си позволяват да вземат от дома им ценни вещи и пари. Все още ни липсва възпитанието, за да бъдем като хората от развитите страни. Не, че и при тях не се случват тези неща, но те добре знаят, че контролът е контрол и всичко се следи.

Повечето хора в напреднала възраст са отговорни и съзнателно извършват своите дейности в стремежа си да бъдат полезни на обществото. Обикновено това поколение са здрави хора, възпитани по друг начин и до последния си дъх работят. Наскоро чух за 100 годишен човек, който упорито продължава да работи в своята градина. Внимание заслужава и председателят на ветераните от войните – Тодор Анастасов, който е изключително енергичен човек, а е на 93 години. Всяка сутрин отива на работа в офиса с радост и чувство на отговорност, помага и на другите, без да се замисля за себе си и за своето здраве. Интересна личност е. През Втората Световна Война той е пленил немски войник, в който намира ценни документи и така спасява много хора от предстоящо нападение. Много може да се говори за това поколение хора, които са над 70 години, които са стойностни българи и не спират да работят, за да бъдат полезни на себе си и на обществото. Познавам хора от Банския край. Повечето от тях са с патриотична насоченост. Те милеят за нашата Родина. В многото интервюта, които съм правила, те обичат да разказват за миналото, за това, което е сега и за разочарованието им от днешната действителност. Обикновено тези смели и енергични хора от поколението на 70 години се втурват да се занимават с какво ли не само и само да запълват своето време с нещо полезно. Някои се хващат да правят чешми, други да запушват дупки по улиците, всеки прави това, което може.

Запознах се с един човек, които заедно със съпругата си участват в пенсионерски хор и въпреки, че са на преклонна възраст пеят, танцуват, участват в концерти и фестивали и това ги държи будни и прави живота им щастлив. Стимулира ги участието им във фестивали и печелене на награди. За съжаление много млади българи предпочитат да отидат в чужбина, за да се изявят и докажат себе си. По този начин те имат възможност да помагат и на близките си и да им изпращат средства за препитание.

В нашия квартал има един човек на 85 години, който помага на много семейства като им поправя електроуреди, общува с приятели и всеки ден прави големи разходки. Всичко това той върши с желание като сумата, която взима на хората за услугите е символична. Вероятно това е нещото, което го стимулира да живее. Дори с един свой приятел в Драгалевци са си направили палатка с пирамида. Всяка събота и неделя те отиват и релаксират там по няколко часа. Ето как хората в напреднала възраст се опитват да живеят здравословно и поддържат духа си буден.

Познавам един неуморим човек, който е на 75 години и продължава да се качва на покривите и да ги поправя. Може да върши всичко свързано със строителството, а в активната си трудова дейност е работил в полицията. Характерното за него е, че никога не отказва да помага на хората било то да поправи електроинсталация или водопроводни услуги. Такива хора са достойни за уважение, защото изкарват допълнително с труда си, не разчитат само на пенсията си, а изкарват средствата си с честен труд. Такива са хората над 65, сериозни, отговорни, обичащи труда.

Наскоро разбрах и за лекари в провинцията, които са стигнали осемдесетте години, но няма кой да ги замести и затова те стоят на поста си и продължават да лекуват хората, опирайки се на многогодишния си професионален опит. Чух и за един хирург, който е деветдесет годишен и се чувства здрав и уверен в себе си и продължава да прави операции. Как да не се възхищаваш от такива дългогодишни специалисти, които въпреки възрастта си не жалят сили и труд, за да помагат на другите и да остават нещо след себе си.

Не случайно избрах темата за активния живот на хората в напреднала възраст, защото повечето хора заслужават това внимание и уважение. Много от тях намират смисъл в писането на стихове, разкази, автобиографични книги. Всеки, който е свикнал на труд, на пълноценно използване на времето, не жали сили и продължава да работи със същия ентусиазъм, с който е работил някога. Преди всичко всеки намира начин да осмисли своя живот така, че да си каже сам на себе си: „Направих това, което исках и съм доволен, че успях”. Много хора, които са работили години наред в чужбина и са доказвали себе си чрез напрегнат труд се връщат в страната си, за да се насладят на природните ѝ дадености, да се порадват на свои приятели и близки. В чужбина това им е липсвало много и освен работата те не са усещали взаимното приятелство, доверието, на което те могат да се опрат един към друг.

Трудолюбив и умен е българина. Необходимо е само по-добър контрол навсякъде и във всичко. Всеки трябва да се съобразява със законите и да допринася с труда си за развитието на държавата ни. Спомням си за някогашните читалища, които бяха будителите на духа на много поколения. Там хората стояха по цели часове, слушаха сказки и не им се тръгваше за дома, защото обичаха да си общуват помежду си, да си споделят ценни умения, да си помагат. Отделно децата там учеха пиано, народни танци и какво ли още не. В библиотеките им можеше да се намери всичко – новоизлезли книги, списания, вестници. Всеки можеше да намери всичко за себе си. Или да гледа филм във киното на читалището, или да слуша музика в специално отделена стая, или да чете исторически роман или да вади материали за обучението. Сега вече тези просветни центрове не са това, което трябва да бъдат. Времето е друго. Те трябва да се самоиздържат и се превърнаха в търговски дружества, но все пак читалищата в малките селца и градове играят своята важна роля като будители, поддържащи светлия дух на българина. Има села, където са останали много малко хора почти са обезлюдени, но хората предпочитат да останат сред в дома си, там където са живели години наред и да обработват своята земя. Това е българинът. Горд и недостъпен. Уважаващ своите принципи и начин на живот.

Много важно е да обърнем внимание и на бита и културата на българската нация, които са формирани в течение на хилядолетия. Всички народи живели по тези земи – траки, римляни, славяни, прабългари – са оставили своя отпечатък в световната културна съкровищница. Не случайно тук се е зародила първата Европейска цивилизация. Останките от тракийската, римската и елинската култура са многобройни. Традициите, празниците, обичаите, обредите съхранени чрез живата памет на българите свидетелстват за богатата душевност, бита и културата на нашия народ през вековете. Важна част от българската култура са и народната музика, народната песен и българските народни танци (хора). Българската народна песен се предава устно от поколение на поколение. Ансамблите “Космически гласове”, “Мистерията на българските гласове” и фолклорният ансамбъл ”Пирин” са световноизвестни. 

В по-ново време българската култура се гордее със своите постижения в областта на литературата, изкуството, музиката и архитектурата. Доказателство за тях е богатият културен календар, който включва десетки международни и национални фестивали, събори, културни мероприятия, изложения, събирачи на народни песни и мъдрости и др. Много самодейци не се притесняват да пътуват из страната , да търсят възрастни хора, от които да почерпят опит, мъдрост и знание, да издирят нова песен или някоя мъдрост да обикалят дори в най-затънтените краища на България. Те добре знаят, че след време всичко ценно от дедите ни може да изчезне и затова бързат да събират и да направят необходимото нашето народно творчество, за да остане. Много са активните възрастни хора ръководители на читалища в страната, които работят много за възвръщане на старите обичаи, за организиране на самодейни групи, събори, където представят характерното за съответния край. Почитат се именните дни, Бъдни вечер, Бъдник, Деня на народните будители – 24 май, 1ви март, Еньовден, Димитровден, Никулден, Русалска седмица, Петльовден, Йордановден.

Корените на празника Йордановден идват от Египет. Това е християнски празник отбелязващ Кръщението на Иисус Христос в река Йордан, който се чества на 6 януари по Григорианския календар. Русалската седмица започва в понеделник, когато е празникът в чест на Свети Дух. Русалиите са нечисти, вредоносни сили, подобни на самодивите, които понякога могат да излекуват човек от тежка болест. През цялата седмица се спазват строги забрани: избягват да се мият, не перат, не спят на открито, не ходят без път през нивите и полето, за да не стъпят върху трапезата на русалиите. За човек, разболял се през седмицата, казват че „русалиите го нагазили, убили”.

В Северозападна България през цялата седмица по селата обикалят дружините на калушарите (русалците), които с ритуални танци лекуват болните от русалска или самодивска болест.

Празникът Пеперуда представлява обреден ритуал за призоваване на дъжд, провеждан през пролетта и лятото, на определени дати или в период на засушаване. Обичаят има множество регионални вариации. В типичният му за България вариант малко момиче, обикновено сираче и за предпочитане първо или последно дете, съблечено и покрито със зеленина, обикаля селото, придружавано от група момичета, като стопаните на всяка къща го поливат с вода.^[1]

На празника Лазаровден, наречен народно Лазарица участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В

Лазариците играят в кръг, под такта на песента. След това всяка лазарица взима късче от хляба, потапя го в меда и го изяжда, потапя пръстите си в паницата с вода, намокря ги, намокря и устата си, после се избърсват в престилката на домакинята, за да лепнат пчелите, когато се роят, за да останат на куп у дома, а не да бягат по чужди дворове. Напускайки двора те пеят песен.

На лазарките се дават пари, които те разделят по между си. Още същата вечер лазарките връщат дрехите на невестите.

Във всички тези прояви активно участие взимат и хората в напреднала възраст. Те стоят будни в ежедневието, следят политиката, анализират и искат България да пребъде.

Много са чудотворните икони в България, пред които миряните се молят и това поддържа духа им .

Будни са и хората, които се включват в ранното предаване на програма Хоризонт: „По първи петли”. Там те споделят тревогите си от днешната действителност в нашата страна и чертаят пътища за развитието й. Много емоционални, много будни българи има като д-р Петър Бодуров от Бургас, който се вълнува от всичко и търси промените, които трябва да се извършат в нашата страна, за да стане тя по-богата, икономически развита и хората в напреднала възраст да се радват на достойни старини.
Брацигово и неговите стари занаяти




Таня Йовева
Хубава е приемствеността между поколенията, въпреки, че младите все по-рядко искат да се занимават с различни занаяти. Известни са нашите майсторки с чудесните изработки на дантели. Често можем да ги видим във морската градина във Варна да продават изработените от тях красиви покривки. Когато съм ги питала кой купува тези неща те казват главно чужденците, за тях това е нещо интересно, нещо стойностно. Майсторките искат да предадат своя занаят на младите, но почти не се намират желаещи млади жени да се учат да плетат и да тъкат на стан. В Брацигово наричат това ръкоделие “мильо”. Дантелата служеше за покривка на маса, легло, възглавничка. По-фините изработки пък обрамчкваха кенарени блузи и рокли.

Да плетеш дантела е като да рисуваш картина или да пишеш стих. Изглежда точно толкова забавно и лесно. Но, всъщност не е. Не е ясно и това как тази традиция се е появила в малкия родопски град, но до преди четиридесет години това бе основно занимание на брациговските жени. По-странно е, че те не правеха дантела за продан, а за домовете си и за своите близки.

В Европа плетенето на дантела тръгва от далечна Венеция, а сега се практикува предимно от възрастни жени в България и Гърция. Най-прочути са дантелите от с. Лефкара. Там бабите плетат предимно покривки и салфетки. Всъщност брациговки най-вероятно са пренесли своите умения от Егейска Гърция, от където са тръгнали към китното родопско градче техните прабаби.

Известна е и Брациговската архитектурно – строителна школа. Брациговските майстори са известни като новатори. Идвайки в Брацигово дюлгерите носят нови концепции за строителните конструкции и материали. Всичко, което те създават се отличава с нова естетика и изключителна здравина.

Камъкът оживява изпод ръцете им, а сметките, които те правят за своите строежи съперничат на инженерните умения на завършили в западна Европа инженери. Тукашни майстори са правили и няколко моста по Марица, а едно от най-запомнящите се техни дела е градежът на Рилския манастир. Легендите разказват, че майстор Кольо Фичето се е учил на занаят от тукашните строители. Днес обаче доходоносният на времето занаят е на път да загине, въпреки усилията да бъде съхранен. Повод за това е фактът, че пълният някога местен техникум сега едва събира ученици за една паралелка. Но споменът за строителите ще остане в музея на Брацигово, защото там и до днес съществуват имената на най-известните мъже, които прославяли малкия родопски градец. В едно с тях се пази и речникът на тайният им “мещровски език”. Смята се, че той е ползван, за да могат майсторите да разговарят помежду си без да се притесняват, че околните разбират думите им. До скоро в Брацигово имаше хора, които можеха да го използват, но днес малчуганите едва ли се вълнуват от значението на думата “кация” например, което всъщност означава лопата.