Списание на национален Алианс за Развитие Основен акцент: Проблемите на хората с увреждания

Звършила е педагогическо училище във Враца и слад това е продължила в университет със специалност „Български език“. Бола е начална и гимназиална учителка, директор на профсъюзен културен дом, заместник кмет на Чипровци два мандата. През този период от 1986г до 1991г е направено много за града и тя се гордее, че е взела активно участие в това дело. Свирила е и на цигулка, но е закърмена с килимарството. От майка си е била люляна в изтъкани килима като е била дете, а по-късно е започнала да тъче с майка си, баба си и леля си. И сега това й е любимо занимание. Въпреки напредналата си възраст продължава да бъде активна, да посещава читалището, да се учи да работи на компютър и дори ми се похвали, че е написала сама книгата си, която предстои да издаде за духовните и културни традиции на Чипровци. Тя, Сийка Тачева, безкрайно обича и милее за своя град. Знае какво е бил той някога и какво е сега. Боли я за много неща. Сега има само едно основно училище, младите напускат града, защото трябва да се борят за своето оцеляване. Някога хората са разчитали на килимарството, златарството, грънчарството. Градчето е известно и с Чипровското въстание през 1688г. Богата е била земята на злато, сребро, олово. Затова Сийка съжалява, че не може нищо да се върне. Ценностите сега не са на почит.

Сийка е майка на двама сина, единият от които е в чужбина. Той се интересува от нейното творчество, от килимарството и е обещал да извае като нея един килим, когато намери време и желание за това. Наскоро е починал съпругът й, но тя не се предава. Те са живели заедно 43 години. Гордее се, че е била почти 20 години учителка – нейната младежка мечта, а после 16 години е работила в културния дом. Там тя също се проявява. Ръководи хорове, печелят награди на фестивали. Учила е хорово диригентство. Доволна е, че е попаднала на много добри преподаватели. Един от тях е бил Петър Льондев. Подготвяла е хорове за школувано пеене и народни песни. Със съжаление Сийка си спомня, че някога е имало тук и минно предприятие. Всичко това тя описва в книгата си, която е сборник от очерци и спомени за преживени хубави моменти в този красив град. Пътувала е много с художествените колективи по фестивали и екскурзии. Като заместник кмет е отговаряла за културата , образованието и е помагала за развитието на нейния град и сега с любов говори за развитието на Чипровци.

Всеизвестни са чипровските килими и рударството в този регион, но и това за съжаление затихва. Останали са 20 килимарки, на младите не им се занимава – нямат това търпение и настроение. Някога това е било основният поминък на населението. Сийка е била ръководител и на килимарски цех с работещи килимарки. Този занаят е признат за световно културно наследство. Този занят, казва Сийка, е трудоемък, няма добро заплащане и затова не е желан от младите. Тя тъче предимно чипровска гладка двулицева тъкан. Това й помага да овладее и гобленната тъкан. Сега се занимава с тъкането на гоблени, пана по картини на Владимир Димитров – майстора. Работи предимно за удоволствие това, което й идва отвътре. През 2002г за три месеца е изтъкала чипровската Света Богородица поръчана й от католическата общност от северна България. При посещението на Папа Йоан Павел Втори тя му е била подарена. Сега се намира в музея на Ватикана.

Гордост е за Сийка, че гоблените и иконите й са представени на изложби у нас и в чужбина в различни музеи. Дори в Националния исторически музей има произведения на изкуството от този край на България. Всичко изработено с любов има стойност. А Сийка е истинска магьосница. Със златните си ръце и умения успява да достави радост на хората, да ги покори с чудесните си творчески способности. Целият й дом е превърнат в музей на духовните причудливости. По стените – пана, гоблени, навсякъде наслагани килими. Икони успокояват душата й. Приятно й е да се отпуска и да си почива сред своите произведения направени с любов. Те са нейното вдъхновение и за заработването на нови и нови творби. Неуморима е Сийка Тачева, но добре знае какво иска от живота.

Разговорихме се отново за ранния ренесанс, когато градът е бил център на католическата църква през 17 век. От тук започва и ранния ренесанс на България. Има чипровска златарска школа. Тук се ражда Петър Парчевич, Паисий Хилендарски, Петър Богдан. Основана е разбира се килимарска школа. Създадено е първото българско училище през 1624г и е било светско. Имало е и висше училище за изучаване на филисофски науки. Тук се ражда и първата книжовна школа, печата се и първата българска книга със заглавие „Абагар“. Има с какво да се гордее Чипровци, който е дал много за развитието на страната ни по онова време. Днес са останали да живеят в красивото планинско градче хората, които милеят за миналото. Те се гордеят с предците си и живеят с надежда , че Чипровци може отново да се възроди. Малко са хората като Сийка , които толкова много са привързани към своята земя, своя град и родина и с толкова любов да изработват своите изящни предмети на изкуството. Когато отморява тя отново прави нещо. Занимава се с изработването на малки предмети – коланчета, гривни – от мека вълна и коприна. Особеното, ми обяснява тя, е , че Чипровския килим се тъче на памучна основа и чиста вълна. Материалите и багрилата са естествени. Боядисването става без химически багрила. Използват се орехови клони, листа, тревички. Големи пана има в Историческия фонд на Националния Исторически Музей. Също там са изложени и предмети от златарската школа изработени преди 150 години.

Попитах я кой е бил вдъхновителя на нейното творчество? Тя с гордост ми каза, че това е майка й, която й изпратила картичка с картина на майстора и тя започнала да я тъче – хубави гроздове и ябълки. Това е било преди 25 години. Всичко, което е постигнала, е благодарение на подкрепата на близките й.

„Чипровци за мен е вселената, приемаме го като даденост. Привлича ни с красивата природа, дързостта на юначните ни деди, богатството на земята, по която стъпваме, полезните изкопаеми ,красотата на творенията, които сме създали от занятите килимарство, златарство, грънчарство. За това в книгата си с много любов влагам всичко. Искам да я посветя на читателя на моето поколение за всичко, което е минало през живота ми. Срещите ми с известни личности – художникът Павле / Георги Пвлов/, съученик на майка ми; Милан Миланов – „Революцията“. Привлекли са ме със всичко, което са направили за родния край. Милан помагна да имаме Исторически музей в града. После беше и негов главен уредник. Светъл, умен, талантлив човек, дарявящ само добро на хората. Музеят бе открит по случай 300 годишнината от чипровското въстание през 1988г. Оформен бе целият градоустройствен план и паметника на героите. Оформи се и площадното пространство. Чипровци заприлича на истински град. И след това настана пълен крах. В единственото основно училище имаме смесени паралелки.“ И с умиление Сийка си спомня за 1988г, когато от цяла България са дошли хора да им помогнат за организирането на тържествата по случай 300 – годишнината от чипровското въстание. Това въстание е било най-голямото по онова време и си е имало своя стратегия. Ръководено е било от Георги Пеячевич. Сийка си спомня и за думите на първия български дипломат Петър Парчевич, който е обикалял целия свят и е стигнал до извода, че българите трябва да обърнат очи на изток, където живеят нашите еднокръвни братя. Сийка Тачева не само пише за тези златни години и съжалява, че те вече никога няма да се върнат. В училището са идвали да се учат деца от цялата ни страна. Имало е специални паралелки по художествен текстил, килимарство, гобленарство, приложна философия. „Тогава бях в гимназията, в началото на 90те години. Сега повечето от моите ученици са по целия свят, но поддържаме връзка. Имам племенничка, Валентина Тачева, която ръководеше кръжок по килимарство, но сега и него го няма. Децата пътуваха до Япония, за да представят чипровски килими. Ние продължаваме семейната традиция.“ Малкият син на Сийка също тъче. Тя има пожелание към кметството на града да се създаде музей на килима, за да се обогати килимената експозиция. Разработила е цяла програма и е готова всеки един момент да сподели идеите си, за да се случват добри неща в Чипровци. Всички свои предмети на изкуството г-жа Тачева е рамкирала и окачила на подходящи места в дома си. Това са предимно пана по картини на Майстора. Направила е две копия на чипровската Дева Мария по една за всеки от двамата си сина. „Творя , когато имам настроение , добри мисли в главата си и вътрешно психическа динамика. Не мога без тъкачеството и без приятели. Животът е красив и трябва да го живеем пълноценно.“